30 май 2017

Уроците на живота

Миналата седмица Софи беше на домашно отглеждане заради боледуване. Оздравя, за което сериозни заслуги имат двете баби, на които беше поверена. 
Два дни при едната баба, два дни при другата.
Сега се е научила да ходи и да имитира повръщане в тоалетната и да казва за щяло и нещяло "Не така!" със сериозен тон.
Още от малка усвоява уроците на живота, които не се учат в училище!

28 май 2017

Греда в последната минута

Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми.
Симеончо за втора година участва в турнира "Купата на лъвчетата".
Миналата година му беше не само за пръв път, но принципно му беше първи турнир с дълга контрола. На турнирите на "Флорина" рядко стига до часовник, но принципно една партия му е около половин час максимум. Миналата година имаше много аматьорски изпълнения като за първи път, една партия я приключи за ~25 мин и имаше големи истерии ("Ми аз се предадох!", "Е що се предаде?", "Ми щеше да ме матира.", "Е как ще те матира?", "Ми направи ми вилица и аз не видях, че с дамата ми взема една пешка ..."). Ама това беше миналата година.
През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.
И така, турнир "Купа на лъвчетата", 7 кръга, състезателите от силни по-силни. Всичките 7 съперника на Симеончо бяха градирани, Симеончо спечели 4 партии, загуби 2 и една завърши наравно. 
Плюсовете: спечели турнирна победа срещу един от близнаците Занови (най-силните в школата на ЦСКА в неговата възрастова група), и то не каква да е победа, а беше тотален разгром. Аз като гледах после партията - еб*ти касапницата е било, дай тоя офицер, дай и другия офицер, че не ти трябват, айде довиждане. Дойде му много приятен реванш за загубата отпреди 2 седмици на зоналните квалификации. Втори плюс: победи едно от силните момичета на този турнир, Анджелика Николова, с много усилия, много завързана партия, но я победи. Трети плюс: победи градирани противници, сега то кой по-силен, кой по-слаб, но за Симеончо това има значение.
Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.
Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.
Във втория ден от турнира Симеончо продължи с добрата си серия, две победи в V-ия и VІ-ия кръг и пак тръгна към върха на класирането и преди последния кръг беше 7-ми, като имаше теоретичен шанс дори за бронзов медал, в най-лошия случай щеше да е 4-ти или 5-ти. В последния кръг му се падна едно момченце от Плевен, като Симеончо си "изтегли" противника, той беше с половин точка повече. Не знам прегоря ли, уморен ли беше, много ли му дойде шаха вече, но удари греда - вместо да се класира в шестицата, излетя от десятката.
Не успя ...
Нищо, следващия път. 

26 май 2017

Петък следобед


Презервативът, това е уникална вещ - в него можеш да съхраняваш кибрита си по време на туристически преходи, отлично ги предпазва от влагата; може да се използва като турникет за спиране на кръвотечение; ако се давиш, можеш да го надуеш и да го ползваш като пояс; ако го напълниш с вода можеш да донесе рибките от магазина до вкъщи или да загасиш пожар. Накратко, можеш да го използваш в различни житейски ситуации.
Всички тези убедителни доводи изложи пред жена си един приятел, когато тя намери в джоба му цяла кутия. Не успя да я убеди напълно.
***********
Жената, която смята себе си за умна, иска равни права с мъжете.
Действително умната не иска!
***********
Жените могат да мрънкат на мъжа си с месеци за обувки като на най-добрата им приятелка, после да не ги обуят нито веднъж, защото приятелката им има същите.
***********
За развода са виновни двама: и жената, и тъщата!

25 май 2017

2,5 срещу 6,2

На референдума на Слави "За" са гласували 2,5 млн българи.
Това даде криле на Слави и той зае позата на народен трибун: почна да дава срокове, поседя си малко пред Народното събрание, раздаваше го последна инстанция и морален съдник.
Основната дъвка, която му подават ония тъпаци Иво, Тошко и сие е "2,5 млн българи гласуваха "За"!
До такава степен се повтаря това, че вече и доказан тъпак като Цветан Цветанов почна да обикаля по телевизиите да го обяснява и той колко било важно това. Тези 2,5 млн гласа, колко били важни.
Така ли?
На референдума от 1971 за Живковата конституция гласуват 6,2 млн българи. Ако го искате като процент "За" - 99,6 %. 
6,2 млн гласа "За" не е събрал никой досега в историята ни от Освобождението насам.
По тая логика все още сме Народна република и чл.1 не е отменен.
Или нещо не съм разбрал?




21 май 2017

Враг номер едно на селищата от Тутраканската селищна система

Роналд Рейгън в Будапеща

Навремето Роналд Рейгън бе известен и с това: беше враг №1 на селищата от Тутраканската селищна система. Този лозунг стана известен едва в годините на демокрацията и предизвиква единствено усмивки. Самият Рейгън едва ли да се е притеснил навремето за реномето си в Тутракан и селищната му система. 

Но Студената война свърши, Рейгън (заедно с Маргарет Тачър) се оказа победител и благодарните източноевропейци започнаха тук-там да наричат на негово име я улици, я площади, я паметници и статуи да му издигат. Не са една и две, аз лично съм виждал статуята му в Будапеща (в първия момент не разбрах на кого е и си помислих "Гледай ги тия, каква статуя сложили тук, тоя толкова да прилича пък на Рейгън!"). 

В България обаче нещата стават винаги с известно закъснение, но ето че и ние се включихме в световната демократична съвест и си открихме паметник на Роналд Рейгън и у нас. А някои отидоха и по-далече и по стар гъзолизнически обичай предложиха Южния парк да се преименува на името на Рейгън (сетих се за онзи виц, "извършва се сложна хирургическа операция, отделят езика на другаря Живков от гъза на другаря Брежнев", само дето главният герой от наша страна е Дебелата варненска свиня). И кога го откриха паметника на Рейгън у нас, кога се намериха комунисти да го заливат с боя?

Така де, след като едни могат да боядисват Паметникът на Съветската армия, защо други да не могат да боядисват този на Рейгън?

Въпросът в случая обаче не е "за" или "против" боядисването на паметници, а има ли изобщо място в София паметникът на Роналд Рейгън? Не за друго, но по онова време бяхме хайде, да не сме били врагове, но противници мога да го кажа. Или ние - тях, или те - нас, средно положение нямаше. Ние специално (пък и цяла Източна Европа) се озовахме в Източния блок не по собствено желание, а благодарение на предшествениците на Рейгън Рузвелт и Труман. "Желязната завеса" се спусна от Балтика до Черно море след една реч на Уинстън Чърчил, друга евроатлантическа икона, на кого пък му беше все едно дали България ще съществува като държава или не (можем и на него да издигнем паметник, какво ни пречи) и който смяташе да срине София със земята и да насади на мястото и картофи.

Рейгън беше насочил ракети "Пършинг 2" срещу нас, ако не сте забравили, Рейгън ни стовари КОКОМ, да не би случайно да вземем някоя технология от тях и да ги настигнем.

С други думи, Роналд Рейгън беше ръководител на вража нам държава по онова време, човек, който ни желаеше злото. По същата логика можем да сложим в София паметник на Адолф Хитлер, защото с негова помощ сме си върнали Южна Добруджа, съборили сме Ньойския договор и сме си върнали Македония и Беломорска Тракия. Нищо лошо от Хитлер не сме видели, не е ли така, дори евреите си спасихме?

Дали в Берлин има паметник на Сталин или на Труман в Хирошима?

Дали има паметник на генерал Гурко във Варшава, за нас той е герой, за поляците е палач и убиец? 

Дали в завладените от Османската империя земи има паметници на Баязид Светкавицата или Сюлейман Великолепни?

Ако пък е за слагане на паметник на освободителите от комунизма, Горбачов е къде-къде по-подходящ от Рейгън и Тачър взети заедно, няма какво да се лъжем.

Иначе колкото до самия паметник на Рейгън, направен е вече, но мястото му по-скоро е в Тутракан, а не в Южния парк, не мислите ли?

20 май 2017

Хоумър Симпсън мажоритарно

... мамин-татин Ганьо с девствени мустачки
Георги Марков ми е любимец от зората на демокрацията.
Най-вече заради външния си вид: шкембенце, кабриолет и мустачки ("мамин-татин Ганьо с девствени мустачки", както биха се изразили Ъпсурт). И онази приказка, дето се бил напикавал в дантелени пелени.
После заради глупостите си, които ръсеше безплатно и на килограм - те хората нямаха какво да ядат в ония години, неговите съпартийци се ояждаха и се окопаваха във властта, него и от сън да го бутнеш, пуска латерната там за комунизма и изборите до дупка.
Сега се пише капацитет по изборно мажоритарно законодателство и как още през 1993 г. бил казал, бил внесъл, разбирате ли, как бил предвидил, обаче те не го слушали, не го послушали, а и да не забравяме комунистите какви са гадни и още се мотаме с пропорционалната система!
Тоя същия, ако не беше инвалидната количка на ГЕРБ на последните избори още щеше да гледа Народното събрание откъм външната фасада.  Не вярвате ли? Че той Гошко още преди 10 години се кандидатира за президент, по-мажоритарни избори от тези здраве му кажи, щеше да взема обратно мандата на Тройната коалиция.
И к`во стана, 75 000 гласа на първия тур, няма и 3%, основно в София и по-големите градове, от реститутките. Преброяване на дивите зайци в редиците на "автентичните" седесари, той Жорко тогава се обяви за единсгтвения автентичен седесар сред кандидатите, все едно имаше някакво значение, ма колкото там да каже нещо. 
Сегашния закон разрешава мажоритарните кандидатури и нищо не го е спирало Георги Марков да се кандидатира мажоритарно на последните избори, що не се е кандидатирал? Вместо сега да обикаля като цветарка по телевизиите и да обяснява какъв рахат са мажоритарните избори, излизаш мажоритарно, печелиш и казваш: "Ей така се прави!" и си готов отвсякъде, той живият пример говори много повече от гастролите по телевизията. 
Глупак с глупаците, че се не видиш какъв тъпунгер си ...
А, сега се сетих на кого ми прилича: на Хоумър Симпсън!

19 май 2017

Петък следобед

- Как се казваш?
- Андрей!
- О, това ми е любимото име! А аз съм Мария. А на колко години си?
- 28!
- О, любимата ми възраст. Аз също съм на 28, вече 11 години!
************************
Ако младежът ви е предложил ръката и сърцето си, попитайте го все пак: "Това ли е всичко?"
************************
Момичета, запомнете: вашите деца ще приличат на него, не на автомобила му.

14 май 2017

Продължаваме

Ъпсурт и Mr. Punch и стила ти е познат
Вашите не те ли виждат бе, гангстерю Иванов, оакан сте!
...(по песен на година) стига им, работлив си като млад циганин 
Нема такава сатира брато, какво направи с тебе тая радиация? 
... пила си бая, говори на кирилица ...
Как па да му еба маиката не ти спре устата да ми ги говори тия глупости?
БАЙ ХУЙ ! (Нямаш елемeнтарно възпитание!) 
Ъпсурт са си Ъпсурт.
Разните му там Мишо Шамара, Колумбиеца и М`глата, да не говоря за новата вълна от Криско, Павел и Венци Венц (тия двамата верно са като чичковците от Макарена, не знаеш кой точно той е) могат само да им дишат прахта.
Голяма част от песните бяха преаранжирани като рок-парчета, но това не намали удоволствието. Залата пък остана полупразна, но те Ъпсурт са за ценители, не са за всяка уста лъжица.
На сцената излязоха Дичо, Goodслав, Лора Караджова и Белослава. Дичо и Белослава са пораснали :( ... Бат` Венци е понапълнял леко ...
Хубава вечер беше!
Продължаваме, продължаваме, продължаваме!

12 май 2017

Петък следобед

Тя: - Аз съм побъркана.
Той: - Бе не се прави, много си мила!
След 2 месеца
Той: - Ма ти си ненормална ма!
Тя: - Аз те предупредих!
*********************
След гледането на толкова много порно накрая навих приятелката си да вземем душ заедно.
Половин час стоях отвън и и подавах шампоани и лосиони ...
*********************
Как деликатно и вежливо да намекнете на колежката, че полата и се е набрала, ако гледката напълно ви устройва?

09 май 2017

Лежи, мълчи и не мърдай

Веднъж вече писах за жените на фронта, сега обаче ще пиша за една жена от друга категория.

Людмила Павличенко е руска снайперистка, най-успешната жена-снайперист в световната история. По официални данни е убила 309 немски войници, включително 26 снайперисти. По време на войната е изпратена на обиколка в съюзните държави с цел по-бързото отваряне на втори фронт срещу германците. На среща в Чикаго в края на 1942 г. тя излязла на трибуната и казала пред присъстващите: "Господа, аз съм на 25 години и до тук съм убила 309 фашистки завоевателя. На мен ми се струва, че вие се криете зад гърба ми!"

След завръщането си в СССР до края на войната Павличенко е била инструктор на снайперисти, а след края и се е дипломирала като историк в Киевския университет.
На нея е посветена песента Miss Pavlichenko.

Людмила Павличенко не е единствената жена-снайперист в руската армия по време на Втората световна война, повече може да прочете тук (на руски, в коментарите) и тук (на английски).

Но! 

Днес отново е 9-ти Май, отново има Парад на победата в Москва и отново разни дребни душици се размотават из нета да обясняват к`ви гадове са руснаците, кое било ден на Европа и кое сме трябвало да празнуваме.

9-ти Май и Парада на победата е празник на хората като нея. 
И това е добре да се знае от от онези, които мерят кой, кога, къде и какво е подписал и на коя дата баш точно е било.

05 май 2017

Петък следобед


Много се дразня, когато ме питат: "Как е личния живот, още ли си сингъл?".
А твоя брак как е, още ли е цял, че тия дни четох статистика на разводите?
*********************
- Винаги ли сте такъв романтик?
- Не, само когато нямам къде да спя!
*********************
На 1 Април приятелката ми ме остави, а на 3-ти ми звъни да ми каже, че се е пошегувала ... а аз вече си намерих нова ... кофти някак си се получи...

01 май 2017

Симеон - шампион!


Най-сетне Симеончо си взе първото място!
Мина като машина през турнира - 5/6, пет победи в първите пет кръга, безапелационно лидерство преди последния кръг. В класирането преди шестия кръг Симеончо беше победил всичко от второ до пето място в класирането. 
В първия кръг му се падна Берк Халим, и понеже веднъж се беше опарил с него, този път подходи много внимателно и нямаше изненади, Симеончо водеше с топ срещу кон и произведе дама, от там нататък му беше лесно да матира.

Във втория кръг му се падна Катерина, тя веднъж вече му се беше падала, и според Симеончо е силна, но играе бързо и не вижда елементарни неща. Така беше и този път, партията приключи много скоро след началото, Симеончо я беше излъгал нещо и не срещна сериозна съпротива.
В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.
В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре.
В петия кръг му се падна Ерай, той също победи Боби в предния кръг и така Боби изхвърча от борбата за първото място, но пък Ерай очевидно не е толкова лесен противник. Минах да го видя по едно време какви ги върши Врабчо, той направи много хитър ход - смени топ за офицер и когато Ерай взе топа и си мислеше, че е на печалба от цялата тая работа в следващия ход Симеончо му взе топа, който се пазеше от вече взетия офицер. Тоест, спечели фигура, от там си направи партията интересна.
Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена.
Така преди последния кръг Симеончо водеше с 5/5 и беше на 90% сигурен победител. 
Само че тази увереност за малко да му изиграе лоша шега. 
В последния кръг му се падна Боби, което беше изненадващо, имаше друг състезател, с когото беше по-вероятно да играе, но това няма значение. Симеончо подходи много лежерно и аристократично (бе направо си се излигави), загуби за 5 мин и си тръгна доволен, но в същото време на втора дъска играеха Елена и Денис, които имаха по 4 точки преди кръга и при победа Денис щеше да изпревари Симеончо по коефициент. Добре, че Елена Павлова имаше силен ден и успя да победи, като по този начин свърши работата на останалите 10 % на Симеончо.
Както и да е, накрая се гледа крайния резултат и класирането. 
Та в крайна сметка след 2 втори места и един по болест пропуснат турнир най-сетне Симеончо взе първо място за пръв път тази година.