12 август 2017

Бира, бира, бира

Така, всичко започна през Юли, когато Отилия и Каюс ни върнаха визитата от миналата година и на изпроводяк ни поканиха на гости на госпъл и beer-фест. 
И ние с Малкото Кате, от нямане какво да правим, айде към Румъния за един дълъг уикенд. 
Това е вътрешността на ресторанта, организиран в някакъв етно-стил.
Снимки на разни престолонаследници на румънската корона и елени, характерни за
германските митове и легенди.
Пътуването този път ни отне много по-малко време. Едно, че на нашата граница нямаше такава голяма вълна гастарбайтери, каквато имаше миналата година, отгоре на всичко и ние тръгнахме по петляно време. Минахме границата за ~30 мин, никакви проблеми нито от наша, нито от сръбска страна, а приятното усещане е като се мине границата и онзи участък с тоалетни, чейндж-бюра, duty-free и ресторанти тръгнеш да навлизаш в първия си километър в Сърбия, тогава виждаш как магистралата почти е излязла на границата. Това усещане се усилва от факта, че магистралата от Ниш до Цариброд е изградена на 90%, на места е готова да поеме трафика дори, не знам защо сърбите не я пускат, но очевидно е въпрос на време. И това хората го правят без еврофондове и без премиер-министърът им да им обяснява от сутрин до вечер как ако не е той, и един метър асфалт няма да има
Догодина, ако пътуваме нанякъде през Сърбия, се качваш на магистрала още с влизането. Както е навсякъде в Европа, само у нас все още - не.
Първото място, където ни заведоха Отилия и Каюс, беше един ресторант нагоре в планината, Haus Norbertus, да обядваме в типичен за местните стил. Те Отилия и Каюс много държаха да опитат типични български манджи, докато бяха у нас, ама не ги огря особено - то и шопската салата я има в Румъния, и фасула го имат, и мусаката същата, и качамакът, то с какво да ги изненадаме, като сме комшии?
Ей този, оранжевия юнак за малко да си смени паспорта.
Както миналата година писах, Решица е пълна с етнически немци, австрийци (според както се чувстват), има остатъчни чехи и словаци в региона, а също и унгарци - това всичкото потомство от времената на Австро-унгарската империя. Местните дори наричат румънците от Влахия и Молдова "ония от кралството" като знак за времето отпреди Първата световна война. Та германското се усеща в Решица - къщите, ресторантите са в немски стил, местните имат навика да пият бира повече (че водата е кът), опитват се да празнуват в типично по баварски, сега, дали са повече румънци или немци, те си знаят най-добре. 
А това е местния вариант на шкембе-чорбата, не знам кое е по-точно да се каже, 
по румънски или по германски. Същата гадост като у нас е, само дето не му слагат
оцет и чесън, а лютото е под формата на люто чушле, което ти носи сервитьорът
и се молиш да е люто.

В този Haus Norbertus, което си е една голяма вила с поляна пред нея и наредени маси тип "войнишко изпращане" собственикът се е усетил и е наредил двайсетина хамака. Ядеш каквото ядеш, и ако ти се доспи, бегай на хамака, после продължаваш. Или ако вместо ядеш, пиеш, то пак същото. И котки много имаше, Отилия ни обясни, че хората носели котета там и оставяли, а който искал, си вземал. Ние за едната бройка да се уредим с коте, ама Мишльо рече "Не!". 
А това е mămăliga cu brânză şi smântână или казано на български, качамак със 
сирене и сметана. Въпреки, че беше най-обикновен купешки полуфабрикат като 
се омеша хубаво е вкусен.
Голямото наливане с бира започна в Haus Norbertus, много преди самият beer-фест да започне. Почнахме с местните марки, местни в смисъл на румънски, първо с Cuicas, после с Timișoreana, а след това отидохме до някакъв ресторант, в който сами си произвеждаха бирата, която предлагаха. Ей така, от тук идва водата, в тази сграда я варят, а в съседната я продават. Бирата беше мътна, непастьоризирана - аз не съм чак толкова заклет фен на бирата и не мога да я оценя, за мене е бира като бира. Обаче румънците (Отилия и Каюс в случая) си я харесват. И там продължихме с наливането, изпих и моята, и на Малкото Кате. Странното беше, че домакините си поръчаха по едно кафе с бирата, кафето върви с минерална вода и това всичкото го изпиха. Как не им загорча, не знам, на мен ми е странна тая комбинация бира + кафе?
Вечерта имаше фестивал на госпъл-хорове, обаче за това в отделен пост. Аз след толкова бира имах нужда да се отпусна в някой хамак на Haus Norbertus, ама нямаше за кога. 
Бутафорен казан за варене на бира в ресторанта. Имаше и много постери, посветени
на бирата, като например "Безплатна бира - утре" или 
На втория ден вече беше beer-феста, но преди него имаше нещо като финал на госпълите (предния ден е бил полуфиналът). Beer-феста не знам колко беше германски, повече биеше все едно Софиянски го е организирал пред паметника на Съветската армия - скара, бира и на самообслужване. Скарата - като българската, кюфтенца (много солени), наденици, кебапчета (и те солени, и без черен пипер), шишчета. Бонус бяха панираният карфиол, кюфтетата от тиквички и гъбите с кашкавал. Не че ги нямаме у нас, но обикновено при нас бирените фестивали се ограничават до бира и кебапчета/кюфтета. 
Обаче!
Местните в един момент почнаха да прииждат, почнаха да се мяркат разни баварски костюми, познати ми и от миналогодишната сватба, разни карирани ризи, все едно са шити от покривката в кухнята, разни русоляви муцуни тип Hitlerjugend, разни шапки и къси панталонки. Обясниха ни, че има много местни германци, които след промените отишли да живеят в Германия, но си пазят имотите и си идват чат-пат, а също така водят и приятели със себе си. Отделно, в Германия има разни бутикови пивоварни, които произвеждат бира колкото за градчето, в което са разположени и околностите му. Бира може да се купи, но не я произвеждат за масови продажби, не зареждат големите вериги с нея. И Руди, местният ... хм, плейбой (за него по-късно), който миналата година ни обясняваше нещо около буре с бира, оказа се, се е договорил с някаква такава една пивоварна, и има разрешение да купува бира от тях, и да я продава в заведението си. Само в него обаче, не може да зарежда Лидъл например. 
Самата бира, дето я пласира Руди беше поне 6 вида: каквото видях, го опитах, а каквото опитах, го снимах. Една беше много лека, друга беше плътна като medium бирите, някои бяха много странни на вкус, но, както вече споменах, не съм чак такъв разбирач на тема бира. Или ми харесва, или не, да седна да обяснявам какъв вкус или послевкус имала, за аромат да не говорим, не е за мен.
И музика имаше, баш германска, на немски пееха, с акордеончета. и състезание по изпиване на литър бира за норматив, разделено на две категории - за мъже, и за жени. И за жените нямаше отделни правила, примерно половин литър, не - литър за всички. Голямата изненада беше като започна състезанието, първо за жените. Явиха се три, имаше там една лелка, ма баш германска лелка, от ония филми за германската лелка и водопроводчика ("Ja, ja, wunderbar"). Другите две бяха сравнително маломерни в сравнение с нея, и за мен тя беше моят фаворит, обаче, както обикновено се оказва в такива случаи, една от участничките се оказа някаква скрита лимонка. Единият литър бира го изпи за отрицателно време на екс, все едно едно кафе на крак пие. 
Голяма работа, ще каже някой. 
Е да, ама мъжете като започна тяхното състезание, я пиха бирата на глътки, без да си дават зор. Той и Руди ги поощряваше отстрани да я пият по този начин (като официален вносител, естествено че беше председател на организационния комитет по надпиването) - абе въобще, оная малката можеше и мъжката купа да вземе, ако се беше явила.
За мъжкото надпиване първоначално се беше записал и Каюс, беше ми интересно какво ще направи, обаче Отилия го насмете набързо и го дисквалифицира. Той Каюс се беше записал като домнул Мирча, ама на Отилия това не и мина, Мирча - не Мирча, отряза го. 
За два дни в Румъния си изпих сигурно месечната доза от бира - станах като в оная реклама, дето катерицата търчи и вика "Бира, бира, бира!". 
И няколко думи за Руди накрая, както обещах.
Оказа се, Руди е доста колоритна личност - два пъти женен, жена му и за нея е втори брак, и двамата имат деца от първия, имат и общи; Руди беше впрегнал цялата фамилия да обслужва beer-феста. В последствие се разбра, че Руди освен предприемчив бизнесмен от регионален мащаб го играе и колхозен осеменител. В смисъл, веднъж женен, втори път женен, с една официална любовница, една неофициална и една в проект. Какво да се прави, Гъръна е малко село и едва ли има нещо, което да остане скрито от широката общественост. До нас достигнаха истории за бой между жените му, за скубане на коси, за голи снимки в телефона, за фалшиви профили във фейсбук ... за село като Гаръна, с има-няма 150 жители представям си какво развлечение е.
Толкова за бирата, утре ще пиша и за госпъл-феста.


Тия кебапчета се оказаха голяма греда - солени и мазни. И без черен
пипер. В дъното на снимката, зад филиите с хляб се вижда
панираниният карфиол.

Тази бира се оказа много странна на вкус, са някакъв вкус на
боровинки. Отилия ми обясни, че я пиели като джиджестив, та вместо
дижестив ли беше, не помня. Странен вкус, не бих опитал втори път.


Балканска му работа ...


Лелката с карирана риза ми беше фаворит, а тази в средата се оказа скритата лимонка,
която спечели женския турнир по надпиване.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!