24 август 2010

Гафче

Малък гаф, който се забелязва ако отклоним очите си от ...така де, ония двете.
Иначе разговора, който водят тия двамата във водата направо е уникален по своята дълбочина.


23 август 2010

Низши организми

Биологията, и по-специално класифицирането на организмите никога не са ми били силна страна, предполагам че и с повечето хора е така. Всъщност може би само биолозите са в състояние без проблем да класифицират организъм - вид, род, семейство и прочие. Но дори на лаици като мен животът и природата помагат да се научат. Примери много.
Ето например едно такова безгръбначно - "певицата" Лияна. На нея не и казват, че е "златотърсачка", но си е чиста проба евтина ...точно така, правилно се досетихте. Селска. В зората на демокрацията се появи като певица, но честно казано единственото, което помня от него време свързано с нея е едно блеене, по точно рев като на гладна биволица (дядо ми, лека му пръст, гледаше биволици). Ако се разтърсите в Интернет, може би ще откриете някое и друго парче на Лияна, но като цяло творчеството и може да се определи като бутиково с чиста съвест. Като всяка една евтина селска ... точно така, Лиянчето има вграден компас с посока "Богати мъже" вместо Север. Така тя се захвана с Махмуд Йозджан, забременя и роди от него. Това сложи край на кариерата и като певица (връзката с Йозджан, не бременността. Просто Ориента си е Ориент - жената трябва да бъде боса, бременна и до печката.), а скоро след това Йозджан беше арестуван и затворен в затвора за наркотрафик. От тогава изминаха около 15 години, може и малко повече да са, но Йозджан и до ден днешен обяснява безуспешно как е затворен невинен в затвора. Лияна не пропя де, очевидно шамарите на Йозджан имат сила и от затвора. Това обаче не пречи редовно да се появяват новини за "певицата" Лияна. Е, в интерес на истината в последните години Лияна се мъчи да поизлъска западналия и имидж, тоест - отново се опитва да пропее. Гласа и се е ошлифовал и ли поне вече не е в селскостопанския диапазон. Всъщност, почти всяка една информация за споменатото същество е гарнирана с информацията,че Лияна е бивша лекоатлетка. Колко е бивша и колко лекоатлетка - не зная, но имам силни съмнения, че колкото е певица, толкова е въртяла и обиколки на пистата.
Второто безгръбначно е ...ама разбира се, как може дори да се съмнявате: Благо Георгиев. Освен че е известен с това, че е известен, Благо е и много набожен. Толкова набожен, че си е нашарил тялото с всякакви татуировки на Исус Христос, кръстове и прочие религиозни символи. Противно на каноните, ама кой ти гледа - то и хората толкова са запознати с канона след 45 години комунизъм. Благо дори ... знаете историята с Христина, няма какво да я коментирам - просто поведението му е в пълен унисон с 10-те Божии заповеди. Благо по-бива да се пробва като порноактьор, от една страна външният му вид е като на латиноамерикански сутеньор, от друга - според откровения на негови приятели, той по-често отбелязва извън терена. Показателен за това е коментарът на черногорските медии за равенството 2:2 в Подгорица на старта на квалификациите за СП в ЮАР - равенство, което дойде в последната минута с гол на Благо Георгиев: "Дори той самият не помни кога за последе път беше голмайстор". В иронията на черногорците има доста хляб - Благо тръгна с голяма кошница на Запад, но се оказа накрая на Изток - един малък футболен Колумб. Порита половин година в Алавес, после една година в Цървена звезда и от двете места го отрязаха като краставица. Нашето момче дори се изрепчи, че си е губил времето в Белград, ама разликата е там, че Цървена звезда е Европейски шампион, а Благо - не е. Сега рита за световният колос Терек Грозни и единственото, което му остана е, да се четка, че "руският футбол е много прогресирал". Всъщност, ние си затъваме в блатото на посредствеността и разликата е видна - преди 15 години най-добрите български футболисти играеха до един в Западна Европа, а първенството и беше пълно с руснаци, украинци и румънци. Сега пак имаме играчи в силните европейски отбори, но като цяло продаваме в Китай, Румъния, Русия и Турция. Може и долните дивизии на Гърция. Докато преди време Станимир Стоилов направи фурор във Фенербахче през 1992 г, днес с гордост продадохме Сърмов и Димитров на Касъм паша. В сравнение с тях Благо си е като Кристиао Роналдо в Реал М.
Та толкова с днешните безгръбначни. Фудбалери и певачки, неудачици и нещастни провинциали красавици - светът е лъскав и всеки търси своите 15 минути слава.
Е, сега може някой да ме нарече злобар, или по-модерното хейтър - то е въпрос на гледна точка. Модерно стана в България да се преувеличават успехите и да се оправдават неуспехите с хорската злоба. Спомням си една приказка, която ми разказваше моята баба - за овцата и кокошката. Кокошката снесла яйце и се разкудкудякала: "Снесох яйце, снесох яйце!". "Защо крещиш така?" - попитала я овцата. "Ами снесох яйце." - гордо отговорила кокошката. Аз давам на хората и мляко, и месо, и вълна, и пак не вдигам толкова шум като теб.

22 август 2010

Конкретен ход

Изпълнявам една молба - търси се дом за две котета. Повече подробности можете да намерите на този адрес . А аз ще ви пусна едно стихотворение от Валери Петров, посветено на котките.
В крайна сметка и аз имах котка, и много си я обичах но живота понякога е гаден.

КОНКРЕТЕН ХОД

Имаме си в къщи три котета рижи,
отвред обкръжени със обич и грижи.
Казват се Гугица, Главчо и Лени,
макар че са полово неопределени.
Защото са малки. Като сучат, това са
заедно с майка си рижа, мъркаща маса,
Но щом се нахраняг, от общия вид
вече всяко отделя се като индивид: Лени се мушка, дето дупка намари,
дай и на Гугица да се катери,
А Главчо е винаги неподвижен и сам и по всичко изглежда мислител голям,
откъдето и дойде това негово име.
Но във къщи е тясно и когато вървиме,
котенца-мотенца
в краката ни мотат се,
тъй че час не минава злополука да няма,
при което пищят едновременно двама. И в семейството наше
настава
тревога
да не би пострадавшото
да остава
- за Бога!-
надире от другите във своя уровен,
било то физически, или духовен:
- Не куца ли?
- Не!
- Но развива се бавно!
А всъщност и трите развиват се славно,
вече килимите усилено дращят,
мият си лапките, посягат да хващат и всички умираме просто от смях,
когато ги караме с хартийка пред тях,
макар и ядосани,
като омагьосани,
да пристъпват и трите във тройка, прилична
на тройка от лъвове в колесница антична.
Но срокът на детството е при котките кратък.
Какво ще ги правиме тези котки нататък?
Трябва нещо да сторим пред тоз факт осезаем! И тук му е мястото да си признаем,
че туй описание
така симпатично,
освен излияние
чисто лирично,
във тази посока конкретен ход е:
Някой да иска за в къщи коте?


21 август 2010

Велосипедни номера

И аз си мисля, че велосипед карам!!!

16 август 2010

Малката тайна

В дните, когато в България се сменят треньори, когато Левски и ЦСКА за 1 година играят два мача и вече се случва есента да имат едни, а пролетта - и двата отбора да са с други треньори; когато отбори от Кипър, Молдова и Азербайджан се оказват достатъчно силни, за да затруднят или направо отстранят родните грандове; когато вече треньори като Петър Миладинов (който преди 8 години беше страши на младежкия национален отбор и в решителен мач с Чехия можеше да си позволи и лукса да загуби, но с не повече от 3 гола - в 20-тата минута при 3:0 за чехите вкара защитник, а в 60-тата, при 5:0 го замени с нападател) ни се виждат не некадърни, ами направо успешни и светила в треньорското поприще; когато в националния отбор се викат защитници, които имат повече мачове за България, отколкото за клуба си; когато най-добрият български нападател в момента се държи като ощипана госпожица, а неговият наследник е известен с факта, че за 5 години смени 5 отбора, в които или беше контузен, или треньора му нищо не разбираше от футбол и го държеше резерва; когато голмайсторът на А група за последните 3 сезона не се вика в националният отбор и подписва с шампиона на Китай за някой лев повече; когато в крайна сметка успехите ни вече се превръщат в по-скоро в случайност, отколкото в закономерен плод на дълги години труд - ето тогава пред очите ни, с малко ровене в youtube можем да намерим една кратка пресконференция на едно малко човече.
Това малко човече е най-успешният европейски треньор - печелил е всяка една купа, за която можете да се сетите - КЕШ, КНК, Купата на УЕФА, Междуконтиненталната купа, Суперкупата на Европа. Шампион на Германия, Италия, Португалия и Австрия.
Това малко човече в краткото клипче показва малките тайни на европейския футбол. Не правилният футбол на Станимир Стоилов, който от 5 години тъпче на едно място. Не старите лаври на Боби Михайлов и Наско Сираков, които следват съвета на Царя - "Вижте, требе да гледаме положителното..."
Това малко човече навсякъде е работило както то си знае. И резултатите са очевидни. Независимо, че Съдбата понякога му е обръщала гръб. Той е преживял Хейзел; разочарованието от загубеният финал за КЕШ през 1983 от Хамбургер ШФ; поръчковото съдийство срещу Италия на четвъртфинала срещу домакините от Южна Корея само и само да се пробута домакинският отбор до полуфинал; "мръсната" сделка между братовчедите Швеция и Дания, изхвърлила италианците зад борда още в групите на Евро`04, независимо от победата в 94- тата минута срещу България; ръката на Анри в баража за класиране на финалите на Мондиал`10 в Южна Африка.
И въпреки това той знае повече от всеки друг как се печелят купи. Пред него Моуриньо, Капело, Саки, Липи, Хитцфелд, ван Гаал, Кройф, Гуардиола, Адвокат, Михелс - всички са ученици. Някои са ставали европейски или световни шампиони, но въпреки това Трапатони е най-големият в момента.
Вижте превода. Чуйте какво казва. Заслушайте се, и ще откриете многото малки тайни на световният и европейски футбол, които ни делят от там. И които отдавна са открити за Трапатони. Затова и той е роден шампион.

12 август 2010

Приключено по давност

Интересен филм, на който попаднах днес, четейки Капитал и статия, посветена на годишнината от палежа на Патрийния дом. 
Много мнения, много гледни точки - и този филм представя някои от тях.
Началото на българския преход все повече ще бъде интересно и все повече ще се разравя. Ще ми се да вярвам, че нищо на този свят не остава скрито.
Рано или късно героите на прехода ще се осветят, ще се осветят и техните кукловоди. И ще видим колко надежди са били излъгани, и колко въздушни кули са били построени.

11 август 2010

Уикенд в Прага

Карлщайн 
Ето ни нас, двамата с Малкото Кате - разхождаме се из Прага. Уикендът всъщност включва и посещение на замъка Карлщайн и пътуване до Млада Болеслав, обаче ни валя страхотен дъжд - иначе вместо Млада Болеслав щяхме да идем до Дрезден, ама дъжд много - вода, наводнения из Северена Чехия и Югозападна Полша. 
Иначе край Карлщайн имах неприятно изживяване свързано с правилата за движение по пътищата в Чехия и чешката местна полиция, ама нейсе - трябва и това да го има.
Дъжд постоянно, целия ден - дори да не вали, ръси и капе, все едно си под душа. Чехите са го обърнали на туризъм (торизам и други заебавки) - сергии навсякъде, магнитчета, къщички, кукли, шалчета, шапки, тениски, халби и чинии - кеф ти Прага, кеф ти Карлщайн, кеф ти Чехия. Исках да си купя шапчица, че моята вече сдава багажа - остаря и избеля. Е шапка на Шкода нямаше - може ли бе, Шкода правите, пък шапки не продавате. 
Карлщайн - замъкът, симан отдолу 
Пълно с туристи, разбира се, всякаква реч можеш да чуеш - немци, холандци, поляци, французи, имаше дори и американци - боже, аз по-големи мърлячи от тия янки които видяхме в Карлщайн не бях виждал - раздърпани, размъкнати, облечени като нашите циганки на Женския пазар. И все едно до кварталната бакалия са отскочили. 
Навсякъде ресторантчета, пред тях сервитьорите те дърпат да влезеш вътре, да обядваш. С обедни менюта, едно меню върви между 110 и 180-190 крони, зависи какво имаш включено вътре. 
Е, освен това за влизане в замъка вътре чехите и пари искат - да бе, още не се е родил тоя, дето ще ми вземе пари за вход някъде си. Погледахме отгоре, отвисоко, огледахме околността на замъка и хайде да тръгваме нанякъде. 
Накъде? Хайде към Дрезден - да, ама навигацийката дава два часа и половина натам и дъждът не спира. Пътуваме с Малкото Кате и шкодичката (голяма работа е фабийката, 1.4, дизел, 80 к.с. - хубава машинка е) и решаваме да отидем някъде - гледаме табелите по пътя - къде, къде - хайде, Млада Болеслав, там е правена шкодичката, да я уважим.
Пак замъка Карлщайн 
Млада Болеслав се оказа ама баш провинциално градче - център, църква, кметство - чисто и спретнато. Обаче ние решихме да не си губим времето с туристически заебавки и потърсихме Старбъг`с кафе или Коста кафе. Намерихме някакъв МОЛ (и тук ги има, няма начин), купихме самолетче за Симеончето, че ще иска да му донесе мама нещо от Чехия, и седнахме в в кафенето. 
На другия ден се разходихме из Прага. То и двамата сме били вече, каквото трябва сме видели - със или без да искаме, но друго си е да се разхождаш из Прага с жена си под ръка (има си и неудобства, де, чехкини разни, туристки също ...). Решаваме да отидем до Храдчани и от там - към Нове место и Карловия мост, а после ще видим. 
Малкото Кате на Храдчани 
На Храдчани същата история - свят, свят, туристи, всякаква реч. Времето този път беше идеално - приятно прохладно от вчерашния дъжд и не напичаше. Гвардейците пред двореца търпят всякакви идиоти да се снимат с тях. Отиваме да видим катедралата Св.Вит - голяма катедрала, но за разлика от зимата, сега ми искат вход, за да вляза. Е как пък ще платя за нещо, дето съм видял без пари преди половин година?! 
В Св. Вит - тарапана, туристи, ама и те не се напъват всички да дават пари за вход и да влизат. Влиза се в предверието на църквата, снимат - и айде навън. И Катето така - поснима, поснима и хайде да се изнасяме.
Аз, на Храдчани
Продължаваме нататък - камънак, църкви и история. Прав беше един приятел, че австрийците са строили, а след тях чехите 200 години само боядисват фасадите. Обаче навсякъде си имат едно на ум - това е свързано с чешката история, не с австроунгарската. Тръгваме към Карловия мост, там Катето ми каза, че имало статуя, като я пипнеш, да си намислиш желание и щяло да се сбъдне. 
Пипнах я, а дали ще ми се сбъдне желанието - не знам. Аз не съм убеден много в тия статуи, в смисъл - православен съм, а дори не знам кой светия е на статуята. Друго си е дядо Серафим в София, той винаги ми е помагал. 
Та така, разходихме се и по Карловия мост. И там - продавачи, джунджурии, улични художници ти правят портрет за 20 мин. А Вълтава е една такава широка, голяма - винаги съм завиждал на тези градове, които са разположени на голяма река - и на Белград, и на Рига, и на Прага. А нашата София с нейната Перловска река ...И после се чудим откъде идва силата и самочувствието на другите народи. 
Малкото Кате пред Св. Вит 
А чехите на всяко камъче, на всеки сантиметър, се се нанесли - не е австроунгарско, чешко е. И в интерес на истината, и с боядисването са се справили - разхождаш се и усещаш атмосферата на Златна Прага. Лятото не е като зимата, пълно е с туристи - има какво да видят, разбира се. Постоянно ти се мотат в краката - а забравих да спомена и руснаците. Пълно е с руснаци, не е като да няма; чехите както преди си ги мразят, но пред парите мълчат. Дори в магазините на ТЕСКО продават "Аргументи и Факти" - парите са си пари, окупацията е в миналото. Пък и според мен, мнозинството чехи живеят по-добре от руснаците.
Пак съм аз, пред канцеларията на президента 
Катето ме изнасили да ходим да гледаме някакъв часовник с танцуващи фигури. Не мисе ходеше аз не обичам тълпите, а от Храдчани насам само в разни туристически потоци се набутваме. Дразня се от много хора на едно място. Ама отидох, къде ще ходя. И се оказа, че зимата съм минавал покрай него, ама откъде да знам. Както и да е, имахме късмет - беше 4 без 10 местно време, и почакахме 10 минути да се покажат фигурите. И чак сега се сетих за Джузепчо, дърводелецът от Портобуфоле, който ми разказваше, че на този часовник видял фигурка на мюсюлманин, на турчин, и тя била грозна (brutto e cattivo, както се изрази той). Е, видях го, дори и клипче направих с танцуващите фигурки, ама него ще кача в youtube.
Карловия мост 
Дали чехи са ги строили всичките тези неща, или са били австрийците - на мен ми е все едно. В момента не мятам камъни нито по едните, нито по другите. Въпросът е че красиво и прекарахме екстра с Катето. Ако не бяха и онези идиоти от общинската полиция, щеше и по-добре да бъде, но пък от друга страна не може всичко да ти е наред. 

Красив град е Прага и си заслужава потоците туристи, идващи всяко лято да я разгледат. Аз съжалявам, че не обичам да давам пари за музеи - всъщност, входната такса не е голяма - обикновено е около 110 - 150 крони, което е около 10 -12 лв. Преспокойно можеш да си направиш сандвичи и да жертваш обеда за сметка на посещение на музей. Може би и в близко бъдеще и аз ще почна да давам пари за музеи, ама на този етап - едва ли.

Вълтава, снимана от Карловия мост
Св. Вит

10 август 2010

James Galea - Страхотен!

Страхотен клип, страхотни номера!
Обичам илюзионистите!!!


07 август 2010

Imitation of life*

Разичните форми на имитация ни заливат вече 20, че (ако погледнем обективно) и повече от 20 години. Най-известната форма на имитация в България се описва с народната мъдрост "Държавата ни лъже, че ни плаща, ние я лъжем, че работим".
В новата история на България, най-новата, лъжата вече не е спрямо държавата - вече държавата не се олицетворява от комунистическата власт, но въпреки това навика да се лъже на дребно си е останал. Може и манталитета да ни е такъв, не знам. В днешно време знайни и незнайни герои ни послъгват на дребно, имитирайки дейност за пред обществото (от кумова срама, дет` се вика).
Преди 5 години тогавашната министърка на труда и социалните грижи, Емилия Масларова, лично оглави проверка на ГИТ в една фирма в провинцията (мисля, че беше в Дупница след онзи случай, с двете жени - работнички в италианската Еврошуз, които се натровиха и починаха). Зер, г-жа министърката лично запретна ръкави и се залови за работа. Което си е напълно в духа на България както от годините на социализъма, когато другарят Живков, а след него и първите секретари по райони "зафащаха" жътвата с тържествено откриване. Че и на по-ранни години, в които селяните с надсмешка са гледали как "гражданята" са се мъчели да се припомнят селския си произход в някоя предизборна кампания например. Относно Масларовото напъване тогава - е да, червеният електорат, разните му бабки, се умилиха и рекоха: "Браво на министърката, така трябва - лично! За какво сме я пратили там, ако не да се бори с тия изедници, чорбаджиите?". Е, верно, че само в България можеш да видиш министър лично да ходи да прави разни хайки - чунким няма подчинени, няма шефове на регионални дирекции, на отдели в министерството. След вдъхновяващия пример на г-жа министершата, пардон, министърката, нещата в трудовото законодателство тръгнаха по мед и Масларова, работодателите се стегнаха, започнаха да плащат осигуровки върху цялата заплата, въведоха доброволно екстри като пари за храна, почивки, кафе и вода за работниците и увеличиха заплатите.
Нищо подобно. Масларовата акция си беше обикновен PR на гърба както на чуждестранен инвеститор ІV - клас (не за друго, а виждам кои са І клас - онзи определено не беше), така и на нещастните работници, които търпят издевателствата на чорбаджията си по простата причина, че няма къде да отидат.
Ей го, вчера същата история.
Тръгнали хайки на инспекторите в София, във всичките 24 района, за неправилно паркирали коли в зелените площи. По нареждане на г-жа Фандъкова. Глобата за неправилно паркиране била 50 лв, а ако се запънеш - от 150 до 500.
До тук добре, както казал падащия от 8-ия етаж като минал покрай 4-ия.
Само че в зелените площи на София се паркира - хайде, нека не са 20 години, ама от поне 10 със сигурност. И ако инспекторите от инспектората си бяха направили труда да си свършат работата още преди 10 години, още тогава да бяха тръгнали с фишовете от по 50 лв, сега щеше нямаше да правят тази малоумна акция. Ако инспекторите от строителния надзор одобряваха всеки един проект за строителство на жилищна сграда само ако има Х кв. м. зелени площи и паркоместа за поне 70% от апартаментите (защото на практика е така - къде с по 1, къде с по два автомобила), сега нямаше да се прави излишен PR за сметка на паркиралите.
Акция през август - когато София е на море. Когато ги няма мутрите с джиповете, които ще претрепят инспектора с телевизионния екип барабар. Айде да ви видя, като сте толкова смели, продължете и през септември, и през декември. Хайде де! Не само защото искам да ви видя как ще глобите наглеца с БМВ-то, а защото ми е писнало да имитирате дейност и да работите кампанийно.
Кметицата Фандъкова го наредила. А досега наредби нямаше ли? А Закон за движението по пътищата няма ли и там не е ли посочено къде се паркира? А защо инспектората ще ме проверява и глобява, нашата полиция къде е? Къде пак ме пази?
Няма кмет на София, който да не е дошел на власт и да не е издал наредба за чистотата в столицата, която да забранява хвърлянето на отпадъци по улиците. Фас, обелка от банан, от вафла или чипс, хартийката от сутрешната баничка - 50 лв. При Янчулев бяха 20, при Софиянски станаха 50. Е, и? До колкото виждам из статистиките из интернет, има разни хора, които вземат заплати от общината за да провряват и глобяват нарушителите, и които месечно издават внушителните 300 фиша. И чистосърдечно си признават, че ги е страх да глобяват.
За кучешката напаст няма да говоря, още от времето на Тодор Живков е забранено разхождането на кучета в градинки, където играят малки деца, ама никой не го спазва, пък и кучкарите инспектор не ги лови.
Но от време на време се правят кампанийни акции, придружени с телевизионни репортажи - за хартийки, за кучета, за гратисчии в градския транспорт, за паркирането ...
Г-жо Фандъкова, ако мен ме глобите (добре де, не Вие лично - инспекторите, които сте пратила със заповед, все тая) 50 лв, мога ли аз, като съвестен данъкоплатец да заведа дело срещу общината затова, че не ми е осигурила място за паркиране? Аз си плащам съвестно и пътния данък, и местните данъци и такси. 
Сигурно мога. Сигурно, ако влезе в съда подобно дело, ще го спечеля - от една страна, ме глобявате за нарушение, а от друга - не създавате условия за избяването му. Само дето глобата е 50 лв и не подлежи на обжалване в съда. 
Имитация на работа.
И за капак, посткомунистическите тв репортажи - месечната издръжка на човек е 500 лв. И веднага бТВ пусна един сълзлив репортаж от някакво село в Делиормана, от едно социалнослабо семейство, та да ги питат - абе как живеете с 500 лв на месец? Е, тънката разлика - 500 лв на месец на човек или на семейство - това вече се губи в репортажа. Лелката - главен герой, така обясни, че деликатеси си купуват много рядко, най-много два пъти месечно да си позволят пиле... 
Сълзи, сълзи ... ех, колко тежко живее народът.
Верно, бТВ този път не пратиха екип в Рибново, нито попитаха двойка гейове за мнението им - не, този път гостуваха на едно семейство от провинцията. Там, където 500 лв е голяма заплата. И да ни просълзят съвсем, завършиха репортажа с тъжната новина, че детенцето в семейството още не е ходило на море, но пък рисува много хубаво и е гласи да кандидатства в гимназия с рисуване.
Не показаха репортера, който сигурно взема поне 1000 за своята работа - не го показаха, не взеха интервю с него. Нито редактора на новините. Нито пък някой депутат, който официално взема 1600 - 1700 лв оснвовно, да го питат него какво прави, какви ги върши, че тия 500 лв да са минимална заплата в България.
Имитации, имитации
Имитираме, че живеем - останалото е безсмислено.
___________________________________________________________________________________________
*Imitation of live  - песен на R.E.M.

06 август 2010

Alanis Morissette - Utopia & Precious Illusions






Аланис Морисет май е любимата ми певица. Като се замисля - имам май всичко от Jagged Little Pill насам.
Текстовете и са страхотни, доста дълбоки са, доста смислени, а и ако искаш да учиш английски, можеш да ги ползваш. Друг такъв автор е Марк Нофлър (трябва да постна и негова песен)

04 август 2010

Колко е важно да бъдеш грамотен?

Ако потърсите в уикипедията ще окриете сухо определение на грамотността. Това, което трябва да бъде съгласно тълковните речници. В близкото минало съществуваше и терминът "широка обща култура", който обаче май загина някъде в битка с прехода - може би защото се появи интернет.
Грамотността освен четене и писане включва и разбиране на написаното (казаното). Дали разбираш даден текст. Дали разбираш какво ти се казва. И дори по-висшата форма - да "четеш между редовете".
Жена ми ми е разказвала за нейни "клиенти", на които се чете обвинението и като ги попитат "Разбра ли?", отговарят "Разбрах" и после се започват едни циркове - "Ама аз не разбрах какво ме питате, ама аз не знам какво казахте..."
Лошото е, че липсата на грамотност взема връх с всеки изминат ден. И не само взема връх - тя е на върха в държавата.
Ето го например моят любимец, Цецо Ц. Цецев - Цецистия , по непотвърдени данни известен и като Дясното мъдо. Не стига че се оплете като пате в кълчища относно "бързото влизане" на полицията в Кърджали - то не бяха глупости от рода на проститутки, таксита, шефове на мафията в провинциалното градче, ами сега е грейнал по всички възможни сайтове след провала арестите на "Килърите" и "Всичко коз".
Да, но не е сам. Над него бащински е протегнал ръце и го брани Бойко Борисов. 
И двамата лъжат и мажат, оплитат се. Личи им неграмотността, личи си липсата на подходящо за позициите им образование.
Само че българският народ, който си ги избра - грамотен ли е? Когато нещата опрат до старата римска (или латинска) поговорка "Всеки народ си заслужава оправниците" - в този случай вече не е смешно. Обидно е. Обидно е, защото сме единственият народ в света, който има празник на буквите си. Който все пак има нещо, с което да се гордее - "... И ний сме дали нещо на светът, на вси славяни книга да четат!". А самите ние не четем. И затваряме дори местата, където се чете. И си избираме управници, които са неграмотни, които се там, горе, защото имат дебели връзки, дебел врат, дебел портфейл или и трите. Те не обичат да четат. Те ни го демонстрират. И масата, овцете са доволни - " Я, тоя ли бе - ми то нали и аз така говоря, ми то нали и аз така разсъждавам".
Грамотността на един човек личи не само от това, дали разбира, дали чете и пише. Грамотността е това, което говори, което мисли, а и как действа след това. От това, което кажеш, зависи и отношението ти към околните - ако ги баламосваш и лъжеш, ти ги обиждаш, като ги караш да ти вярват. 
Лошо е, когато приемаш желаното за действително. Лошо е, когато не забелязваш разликата между двете. Лошо е, когато нямаш какво да кажеш и нямаш мисъл в главата, а трябва да кажеш нещо. 
И тогава лъсва цялата истина. Никога не е късно да станеш за смях, но като си отвориш устата, спиране няма.
И това вече е една година.
При акцията с "Крокодилите" - то не бяха фанфари, то не беше чудо. "Разбихме магистралните банди!". Чакай бе, че то от километър се виждат белите ти конци. Аз да съм с калашник на пътя, а срещу мен да са полицаи с Макаров - че вие на по-малко от километър няма да се приближите бе. То трябва Нонка Матова и Весела Лечева да докарате, че да ме застреляте, кой нормален човек преследва въоръжен с Калашников престъпник само с един Макаров? И на всичкото отгоре Гейзо бил в Германия. Веднага вътрешният министър дава пресконференция - той е напуснал с фалшив печат в паспорта си, ние разбрахме кой го е пуснал, и го арестувахме. 
Чакай бе, че аз ако искам да съм в Германия, ще мина през Румъния, Гърция с лична карта и въобще няма да ми пука от паспорти и печати. Че ако аз влезна в Сърбия с фашив печат, нали после ще трябва да излезна от там - че то да те хванат чужди власти за незаконно влизане си е бая проблем. След като съдът пусна Гейзо от затвора, защо бе, г-н Министре на милицията не се обадихте на сръбския си колега, ей така, по съседски дето се вика, и да му поискате услуга - зер навремето вашият шеф залови Йоца Амстердама, дължат си му услуга. Вдигате телефона и му казвате: "Ивица, здраво. Абе тук има един дето е влезнал на ваша територия с фалшив печат, я ни пуснете една заповед за екстрадиране, останалото е наша работа".
И не е ли работа на полицейски комисар, следовател или най-много на прокурор да ги споделя тези данни пред мадиите? И не е ли нарушаване на следствената тайна такава пресконференция?
Ами ако се окаже, че печатът в паспорта на Гейзо е действителен, той не може ли да съди Цецо Цецев -. Цецистия? Я в България, я в Страсбург - къде иска, в зависимост от това къде е, очевидно Гейзо обича да пътува.
После дойде акцията "Наглите" - за една нощ 23 арестувани, задържани. Съдът ги пусна веднага де, то без доказатества държиш ли някого в ареста, нещата си отиват на съд в Страсбург от воле. Останаха 5. После и те излетяха от ареста.
Г-н Министре, и Вие, г-н Пожарникар - министре - ама една година време имахте да ги вкарате поне в съда тия. Какво събирахте, какво мазахте, та сега са свобода, пък вие двамата сте недоволни от българския съд?
За да дойде венецът на умствените ви напъни - на вас, двамцата, вифаджията и пожарникаря.
"Всичко коз" и "Килърите"
Лелей!
Още като задържаха групата на "килърите" и Цецо веднага спретна една пресконференция, на която си каза - тия са, хванахме ги, имали незаконно оръжие, арестувани са, тоя път няма мърдане.
Г-н министре, май имате навик да нарушавате следствената тайна.
Това, че нещо е казано от Министъра на Вътрешните работи или от Министър - председателя на една пресконференция, не означава автоматично, че е истина. Напротив - в България е задъжително да потърсиш истината другате, не в думите на даващия пресконференцията. 
И вече се задава със страшна сила един въпрос - вие двамата грамотни ли сте? Ако не сте - що не си ходите? Единия да си гледа ВИФ-а, другия - Пожарната - ставаме за смях с вас. 
Толкова ли няма кой да ви обясни, че съдът отсъжда спрямо това, което е записано в закона. И че с атомна бомба да хванете някого, ако има възможност да се измъкне с пробация, най-малкото ще го пробва. И ако е бил с чисто досие до този момент, ще се измъкне с пробация.
Пресконференцията на Бойко, на която нападна Лазар Груев малко прилича на среща на двойкджия с отличник - абе поне по физическо са ни разменени местата. И не мога да разбера как може да имаш очи да подържаш такава въпиюща некомпетентност - ти, който претендираш все пак за някакво образование. И няма кой да ти каже, че съда е независим; че отсъжда съгласно написаното в законите на страната; че всяка една съдебна присъда си има мотиви, и когато тия мотиви излязат на бял свят след твоята пресконференция ставаш за смях.
Пак ли ще гледаме сапунката "Румяна Желева"? Дето се беше утепала за еврокомисар, щото говори перфектен немски, по-добър и от конете на Меркел? 
А сега какво, доказателствата са си на място, ама съдиите ни правят сечено?
И не е ли обида за самия народ, когато 33 години търпяхме един полуграмотен правешки селянин начело на държавата  (на Партията и държвата, за да съм точен), а сега сме си турнали не един, а двама?
Че вие представяте ли си ако във Великобритания вътрешният министър отиде в Парламента и почне да ги ръси такива, каквито Цецистия ги ръси по адрес на кърджалийската издънка? Проститутки, таксита, мафия, влезнали малко по-бързо ...Че той жив няма да излезе бе, направо в линейката и в някоя от психиатриите на Нейно Величество.
А ако Дейвид Камерън почне да раздава пресконференции наляво и надясно и да дава акъл на разните там върховни съдии в Обединеното кралство - колко ще изкара като премиер? Една година - да бе, да!
А ние го слушаме и гледаме тоя цирк, радваме се на Цецко и Бойко. Виждаме ги, какви палчовци са, какви клоуади правят. Но проблема не е в тях - те толкова знаят и могат; проблемът е в избирателите, в техните подръжници.
Има хора, които вече се срамуват че са гласували за ГЕРБ.
Има хора, които са гласували за ГЕРБ защото са били най-малкото зло или най-добрата алтернатива - те си знаят най-добре.
Има хора, които напълно одобряват свършеното от ГЕРБ и одобряват всяка една стъпка на ръководството си. За мое съжаление, те са мнозинството - не осъзнават какво става, не осъзнават, че са овце, водени от овни, но знаят, че Бойко ще натика лошите комунисти ва кучето в гъза. Бойко ще ги оправи. И Цецо.
Това вече не е хубаво