В ролята на сол-ташак

— На кого бе изгодно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. На кого беше нужно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. Защо това беше нужно, защо беше изгодно на Троцки? Това му беше нужно, беше му изгодно по две причини. Първата — да покаже на света нестабилното вътрешно положение в Съветския съюз, да насърчи японските милитаристи, германските фашисти, английските и френските империалисти. Втората — да насочи вътрешната контрареволюция в СССР по терористичен път, да посочи на контрареволюцията пътя на терора като единствен път за борба срещу съветската власт. С убийството на Киров Троцки започва в СССР индивидуален терор. Затова ние трябва да разобличим Троцки пред целия свят като организатор на терора в СССР, като организатор на убийството на Киров, като създател на терористични групи в СССР, подготвящи терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството, като съюзник на фашизма, на милитаризма и на империализма. Именно затова нека сега Зиновиев и Каменев и техните съюзници… — на това място Сталин направи пауза и внушително повтори: — и техните съюзници разобличат Троцки като организатор на убийството на Киров, като организатор и вдъхновител на терора срещу съветската власт, срещу ръководителите на съветската власт. От тях не се иска много: да признаят, че Троцки е наредил да убият Киров, наредил е да се подготвят терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството. На кого е наредил ли? На тяхната организация, обединената организация на троцкисти и зиновиевци, да я наречем примерно „Обединен център“… Хубаво име. В Ленинград имаше „Ленинградски център“, а това ще бъде „Обединен център“, център, обединяващ троцкистите и зиновиевците и подчинен на Троцки.

Анатолий Рибаков, "Тридесет и пета и други години".

Първият - финансовият, е от Цветан Василев, с мрежа от сайтове, медии, журналисти. Другият център е организационен - Елена Йончева и Позитано 20. Те имат желание тази чума да се разпространи и в други области на страната и създаване на хаос, връщане на БСП по служебен път във властта - от президента. Няма да оставим нещата така - за този заговор!

Тома Биков, 19.VІІ

Този тъпанар доброволно се е поставил в ролята на болонка на ГЕРБ. Обикновено се задейства, когато е необходимо да се лае високо и продължително време, за да се спечели време или да се отклони вниманието. И както обикновено, нищо съществено не казва. 

Открил някакви центрове на конспирацията ... То не знае човек да се смее ли, да плаче ли?

Е, все пак нали трябва да си оправдае заплатата, депутатстването. Щото можеше пак да гледа Народното събрание през крив макарон.

Едно време имаше един друг дебил, Едвин Сугарев, който мине се - не мине време и даваше разни тежки пресконференции, на които громеше БСП и тайните и планове. Сега в ролята на сол-ташак е Томата.

Този тъпанар, това е интересното, този тъпанар е съучредител на Института за дясна политика. Другият съучредител е Георги Харизанов.

Та този тъпанар е открил цели три центъра, които се стремят да свалят съветската власт у нас.

Сол-ташак.
Разликата между казаното от него и написаното от Анатолий Рибаков е, че вторият е писател и има въображение. А нашият сол-ташак е плосък и повърхностен.

Передаст

Този виц звучи по-добре на руски.

— Передайте, пожалуйста, талончик. 
— У меня руки заняты, вот грузин стоит, он передаст. 
— Слюшай, ти сам передаст, папа твой — передаст, и дэти твои вырастут передастами!

Arrivederci, signor Rossi

Все сме падали от разни анонимници, ама да паднеш от Вадуц Лихтенщайн, къде им не дават да ритат силно топката на стадиона, щото ако прехвърли трибуните и трябва да я гониш я у Австрия, я у Швейцария, това вече на нищо не прилича.

И тоя тъпак цял сезон го чакаме да влезе в час, да се запознае с обстановката, па играчи, па каквото иска, па колко мача не може да си уцели състава!? Като се почне от мача с делиорманските овцеебачи още та до финала със Славия - там па направо ме застреля с тая смяна в 120-та минута на Кабрал, за какво го пусна и той не знае.

Колко време му трябва още?

Готови, обиграни играчи, сработени бяха изгонени - Пиргов, Прохазка, а за Панайотов колко ме е яд! Мапуку беше единствения читав нападател, продадоха го за да вземат някакво менте от Бразилия, ма бил син на Ривалдо. И кво от това? Вутов цял сезон не можа да му намери място, то не беше нападател, то не беше крило, то не беше халф и накрая го изгони и него.

Изгони Пиргов, Белаид ще ми връща - за чий ни е тоя тъпак?

Делио ли си, Мелио ли си, къв си, чемодан, вокзал и Roma, arrivederci e ci vidiamo nei tempi megliori.

Илияна Беновска

... Та един божи ден аз се появих на улица „Раковски“ 134, изкачих стълбите, като се разминавах с тичащи надолу и нагоре задъхани революционери. И на най-горния етаж изведнъж се озовах всред куп приятели от киното и телевизията. Възбудени, в добро настроение. Ето го хубавецът Евгени Михайлов, ето я Малина Петрова - режисьорката, на която може би предизборното студио дължи най-много, ето го и Боян, Джеки Стоев, Васко Живков... ето го... А! Тази дама пък коя е? Непознато лице! Приятна външност и с чувство за мисия. Дават й думата и тя започва да говори. Всички слушат. Тя щяла да бъде ръководител на екипа. Говори убедено, с подбрана терминология, сякаш досега е участвала в множество предизборни битки. Какво бил казал господин Сегела, какво не бил казал... Господин Сегела бил най-големият френски специалист по печелене на избори. Той щял да помага на СДС. Слушах непознатата с леко недоверие. Тогава не си давах сметка, че при всяка промяна на политическата обстановка задължително се появяват нови, доскоро непознати лица. 

Нашата ръководителка се наричаше Илияна Беновска, но поради неизвестни, поне за мен, причини тя скоро се оттегли и така карахме без официално ръководство...

Георги Данаилов, "До колкото си спомням 3" 

Винаги съм мразел разни политически пеперудки, които прескачат от партия в партия заради келепира. 

Затова сме на това дередже и затова тук ще си останем.

Много шум за нищо

Това е Валерката Симеонов. 

Валерката е известен с това, че лятно време, като го напече слънцето, и почва да ходи нощно време по заведенията, да проверява нивата на шума.

Валерката веднъж не съм го видял с уред за измерване на децибелите в ръка.

Валерката не знам да ли и въобще има право да извършва такива проверки, може и да е вицепремиер, но вероятно вицепремиерът има служебна характеристика какво има и какво няма право да върши. Може ли военна полиция да спре цивилен автомобил за превишена скорост?

Своите действия по морето Валерката е концентрирал в района на Слънчев бряг, вероятно защото е останал капо навремето при раздаването на картите, а сега не му идва добра ръка.

Сега се научавам, че след Слънчев бряг Валерката се е прехвърлил в София. И веднага, както може да се прочете, веднага се забелязали резултати от дейността му!

А това са футболистите на Левски на купона им по случай класирането за Европа тази есен. Ясно се вижда жената зад негъра, която дърпа от запалена цигара и цигарен дим около Васил Панайотов. Публична тайна е, че в тези заведения, които Валерката проверява за шум забраната за пушене е силно пожелателна.

Ама на Валерката май не му стиска да провери спазването и, а? 

Иначе за шума е първа писта!

Лигата на победителите

Сериозни хора ни управляват.

Сериозни.

Като се хванат за нещо, докато не го доведат до победен край не пускат. Като питбули са.

Първо евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков екзекутира плана "Макрон". В смисъл, че идеите на Макрон за ограничения на източноевропейските тарикатлъци при превозвачите няма да минат, no passaran! Макрон или не е залагал особено на този си план, или още не знае, че му е нанесено такова унищожително поражение на терена на европейската дипломация, но като цяло не изглежда особено омърлушен. 

Има и трети вариант, който на български се нарича "Празна Мара тъпан била", сами се сещайте за кого се отнася. Аз, в крайна сметка, не видях нито един знак от френска страна, че ще отстъпят, напротив - ще дойде момента, в който планираните от французите промени в евродирективите ще станат факт. Ние ще се съобразяваме с тях, не те с нас. По една проста причина - те са големите, те са богатите, те поръчват музиката. Просто Макрон в момента си има по-сериозни проблеми от това да обръща внимание на някакво си евродепутатче от ГЕРБ.

След Екзекутора на Макрон целокупното ГЕРБ-ско войнство обяснява през пет минути колко успешно европредседателство сме провели. БСП се пукат от яд и от завист. Толкова успешно, че ще ни дадат още едно. Интересно, дали има неуспешно европредседателство досега?

Далавер, пардон ... Валерката Симеонов пък се върна от Бахрейн като един Евгений Бакърджиев от Москва навремето. Онзи така ни разправяше как е влязъл при Рем Вяхирев и е тупнал по масата, ама май и той не си вярваше. Валерката така днес от самолета направо в Народното събрание, само дето с парашут не е скочил, та бърза да сподели с народните представители каква велика победа е удържало българското правителство в лицето на неговия вицепремиер пред екоталибаните и зелените терористи и как вече ЮНЕСКО е спечелено за каузата на втория лифт на Банско, разбирай за каузата на добрите. Сега, ако се разрови човек в Уикипедия например, ще прочете, че целта на ЮНЕСКО е насърчението на " ... сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.". Никъде не се споменават лифтове и екология. Тоест, да си призная, не разбирам що Далавер ... , пардон, Валери Симеонов ще ходи да агитира ЮНЕСКО за втори лифт на Банско? По същата логика можеше да агитира и пред ОПЕК или пък пред Бахрейнския фонд за камили, все тая. Пък някои направо си казват, че успехът на Валерката не е чак толкова голям, в резолюцията на ЮНЕСКО има общи приказки, които дори са обидни за страната ни и че зад промяната на позицията на ЮНЕСКО стои едно лобиране на високо ниво от страна на Нено Димов преди седмица. Ама това го казват разни завистливи копеленца, мен ако пипате. Яд ги е, че ни управляват такива победители.
Въобще, всеки ден, всеки час е една малка победа!

Кога новината е фалшива?

Новината, че Бойко Борисов си е купил гръцки остров била фалшива.

Това съобщи самият Борисов, без още някой да го е питал. От Брюксел, един вид, в църква не се лъже, та и той, щом го е казал в Брюксел, значи е вярно.

Много му върви на Борисов с разни "фалшиви" новини.

Помните ли, преди години, докато си играеше на кмет, излязоха едни далавери с "фалшив" негов подпис? Той подписа му, че е фалшив, разбрахме от самия Борисов, понеже далаверата хем беше много сочна, хем беше за едни наши хора. Та Бойко реши сам да си признае, че нещо не е наред, без бой. Графологична експертиза не видяхме, поне аз не помня. Не помня и някой да беше осъден за фалшификацията на височайшия подпис.

А помните ли когато изтекоха разговорите на Двете каки, как едната кака спомена за един имот в Барселона, който Бойко Борисов бил купил за някаква Мая, която му била сърдечно и не само, близка? Тогава обаче Борисов нито рева в Брюксел, нито го определи като фалшива новина. А трябваше - някаква си там говори по твой адрес, ма то остави, че си купил на метресата си имот за милион и половина евро, ама и че си ползваш служебното положение за да си уреждаш секс и това да го оставиш ей така, говорят си там некви каки, нема какво да им обръщаме внимание  - нещо не върви много-много. Не помня и някоя от каките да беше осъдена за клевета (Владимира Янева направо, тя говори в записа).

Що тогава си махнал с ръка, пък сега така подскачаш? Що така бе, Бойко?

Интересно, кога една новина е фалшива - когато няма доказателства за нея, когато не я потвърди сериозен източник или когато Борисов каже, че е фалшива?

Бъди като Чарли

Чарлз Лайтолер

Запознайте се, това е Чарли, Чарли Лайтолер.

Чарли е живял живота, за който ти си мечтал в детството си. Чети и завиждай.
Чарли е роден в Англия през 1874 година. Майка му починала рано, а бащата-дауншифтер устроил тринадесетгодишния си син в близката фабрика и се запилял в Нова Зеландия. Нашето момче поработило малко на фабриката и скоро разбрало, че с тези темпове скоро ще се събере с родителите си, но едва ли това щял да е баща му зад океана: условията във фабриките в края на ХІХ в. не били най-удобните. И Чарли избягал от производството за да се устрои като юнга във флота. Там също ял бой, но поне на свеж въздух. Срещата са мама лека-полека се отдалечавала. Тази с татко също.
Към 25-ата си година Чарли вече успял да извърши следното:
- да обиколи на кораб половината планета;
- да попадне в корабокрушение и да оцелее;
- да участва в гасене на пожар в открито море, при това да се намира на борда на горящия кораб;
- да оцелее след боледуване от малария;
- да участва в златната треска в Клондайк;
- да премине Канада и половината Съединени щати гратис в товарни вагони;
- да работи като каубой;
- и все пак да се върне в Англия;
Чарли спечелил любовта на братския му австралийски народ, като доста сериозно се пошегувал с жителите на Сидни. Когато неговия кораб акостирал в пристанището на града, нашето попораснало момченце си направило шега с австралийците. По онова време Британия (и Австралия, като част от империята) била във война с бурите в Южна Африка. Чарли преплувал залива с няколко свои приятели, стигнал до полуизоставен брегови форт и издигнал там бурския флаг, а в добавка натъпкал един топ с всякакви боклуци и му запалил фитила. След време оръдието гръмнало и нервните жители на Сидней след като изскочили на улиците на града от него в добавка видели и вражеския флаг над пристанището. В последствие шегаджиите се оказали под реалната заплаха от линч или минимум съд, но Чарли поел вината върху себе си и бил опростен, а компанията, в която работил, дори го преместила на по-елитните рейсове.

Всъщност тези по-елитни рейсове направили Чарли (тогава вече Чарлз) Лайтолер известен. По-точно един рейс - този на "Титаник".
Чарли, вече дослужил до втори помощник-капитан, внимателно си лягал в койката, когато почуствал силен удар, разтърсил кораба. Както можете да се досетите, това бил ударът на "Титаник" с айсберга.
Чарли Лайтолер организирал качването на пътниците на лодките от левия борд, отблъсквайки мъжете (дори с револверни изстрели), които се опитвали да се качат. Първо жените и децата! Когато лодките свършили, Чарли отишъл за сгъваемите лодки за пътниците и докато разгъвал една от тях "Титаник" решително се отправил към дъното. Като по чудо избягнал водовъртежа, Чарли се хванал за тази сгъваема лодка, обърнал я и започнал да събира на нея оцелели и да ги подрежда за да балансира. Тях ги спасили последни.

Джонатан Филипс като Чарлз Лайтолер в "Титаник", 1997

Чарлз Лайтолер станал последния човек, който стъпил на борда на спасителния кораб. Той бил и най-старшия от оцелелите офицери. По време на съдебното следствие той дал подробни инструкции, които се ползват и до днес - например, разчета на необходимото количество спасителни лодки в зависимост от броя на пътниците (а не от тонажа, както било до тогава) и постоянната радиовръзка.

Но тук приключенията на Чарли не свършили. По време на Първата световна война Лайтолер бил първи офицер на борда на "Океаник", който навремето си бил най-големият кораб в света. Именно на него Чарли участвал в своето трето корабокрушение, когато корабът попаднал на плитчини и се разцепил. Чарли изпсувал и се захванал да организира евакуацията. По-късно Лайтолер най-сетне станал капитан и именно в този си статус спасявал хора и се спасявал сам за четвърти път след случаен сблъсък с траулер. Това станало 6 години след корабокрушението на "Титаник".
Но не бива да мислите, че Чарли само това правел, потъвал. Той бил на борда на самолета, който пръв в историята на рекогносцировката забелязал от въздуха противникови кораби. А през 1917 г. Чарли командвал успешен таран със своя кораб на немска подводница. Наистина, след тарана му се наложило да се добира едва-едва повече от 100 мили до пристанището, но немската подводница била по-зле при всички положения. Лайтолер бил опитен, интелигентен, нееднократно награждавн морски офицер, достигнал до звание комодор (еквивалент на капитан втори ранг).
След войната Чарли се пенсионирал и се занимавал с каквото му попадне. Той купил и оборудвал малка яхта, търгувал на борсата, отглеждал пилета. Възпитавал пет деца. Писал автобиография ... Но автобиографията му се оказала непълна - започнала Втората световна война. И най-малкият син на Чарли загинал при немска бомбардировка. Най-големият ще загине в последната седмица от войната. Но Чарли още не знае за това.

Чарлз Лайтолер

Английските войски са обкръжени във Франция. На плажа под Дюнкерк. Започва операция "Динамо" - Чърчил се опитва да спаси обкръжените войници с малки цивилни кораби.
И старият (почти 75-годишен) моряк Чарлз Лайтолер на собствената си малка яхта, събираща не повече от 20 човек се отправил към Дюнкерк, където спасил 130 британски войника от настъпващите немски войски и ги прекарал през Ла Манша. В края на краищата не му било за пръв път да спасява хора. Останалата част от войната Чарли прекарал запас и след края и бил демобилизиран.
Чарли бил убит не от океана - това би било логично, а от времето, от Големия лондонски смог през 1952 г. Смогът и пушекът от камините убили за няколко дни над 1200 лондончани. Сред тях бил и Чарли Лайтолер.
Златната треска. Каубойската култура. Англо-бурските войни. Потъването на "Титаник". Две световни войни. Дюнкерк. Големия смог. Чарли Лайтолер явно се стремил да участва във всички знакови събития на своето време. И успял.

Нигерийскио прайд

За малко да пропусна днешното забележително събитие, поредния парад на педерасите в София.

Много е важно да се провеждат гей-паради, не само заради правата на педерасите, но и от цивилизационна гледна точка. Показва израстване в морално отношение на обществото, показва една готовност да приемеш различния и да протегнеш ръка на малцинството, да покажеш, че си готов от позицията на силния да се съобразиш с желанието на слабия.

Дотук с глупостите.

Преди около месец жителите на нигерийското село Умоуосу хванали двама гейове в момент на върховната им изява на гейювщината им, на калъп, както казват на село.

Сигурно са ги утрепали с камъни, ще си кажете вие.

Не, напротив, организирали им гей-парад - изкарали ги по улиците на селото - голи, покрити само с палмови клонки.

Върви им на нигерийците ...

Треньорите

Гледам отборите в Европа, гледам и треньорите.

Байерн например от няколко години стават шампиони още февруари месец. Ей така, като тръгнат есента и мачкат, мачкат и то като няма кой да ги бие, февруари - март вече вземат, че дръпнат с такава разлика пред втория, че няма смисъл от доиграване на първенството. Само дето в Европа ги няма никакви, все не им достига нещо, все отпадат на я на полуфинал, я по-рано в ШЛ, а те големите отбори вече (до известна степен и благодарение на регламента на ШЛ) си мерят сезона първо с Шампионската лига и после с домашните турнири. Голяма работа, например, че Реал М пропуска чат-пат да вземе Примера дивисион, след като навъртя 3 поредни ШЛ и общо 4 в последните 5 години.

Същото е и с Ювентус, примерно. Може да им се мотат там из краката разни Наполи, Рома, тоя, оня, ама като дойде момента да се играе в Европа, все ги пишат умрели, все минават на косъм, ама се добират я до полуфинал, я и до финал. 

И най-важното, не си пипат треньорите, поне докато не видят, че няма да стане с тоя треньор. Е например Гуардиола го държаха 3 години в Байерн и през това време той отпадна в ШЛ където и както можа. В Бундеслигата нямаше проблем, там, както вече казах, си осигуряваше първото място още след Нова година, докато другите си дояждат руската салата, обаче в ШЛ нъцки, я Реал М, я Атлетико, и до там. Сега го взеха в Ман Сити, уж и тях да ги направи шампиони на Европа, ама и там не му върви. Във Висшата лига няма проблем, дърпа и бие с разлика, няма там Моуриньо, няма Венгер, обаче в Европа нещо не му върви. А па като казах Моуриньо, там пък съвсем: откакто е в Ман Юнайтед ония са като Левски - ни шампиони, ни Шампионска лига, а тоя сезон и Лига Европа нямаше за тях. Ама никой не ги гони: вярно, то и неустойките в договорите им са големи, ама собствениците на тези отбори не са бедни хора, те тия неустойки за тях са джобни пари, пък и то нещата отидат ли на уволнение ... 

За друго ми е думата.

Големите отбори в Европа понякога провалят сезона си. Не вземат нито шампионската титла, нито купата на страната, нито евротурнира, в който участват. Но не пипат треньора, имат си нещо на ум, едни му викат философия, други цел, трети визия, стратегия, не знам още какво, но треньора седи и си тренира играчите. Хората знаят, че трябва време, че не става от днес за утре и смяната на треньора е последното, към което прибягват президентите на клубовете.

Само нашия специалист Кирчо Парахода, само той, понеже си гледа на отборчето като на "проект", само той всяка година сменя треньора, понякога и по трима на сезон сменя, и без значение дали треньор му е Гошо Физкултурника, Херо или леля Мара Чистачката отборът на делиорманските овцеебачи винаги е пръв. 

Нещо, което разните му там отборчета в Европа тепърва имат да учат.

Наглостта на госпожа Хробокова

Тая лелка винаги ме е поразявала с наглостта си.

Наглост.

През всичките години от 1990-та насам във всичките си интервюта винаги се усеща един упрек към България, към българите.

В последното също.

И проблемът, да ме прощава, съвсем не е в костите на баща и, колкото и да ги рови.

Проблемът, поне аз го усещам така, е в онова, което и е отнето. 

В собствеността. В промененото бъдеще. Във факта, че и се наложило да работи малко повечко, за да се издържа, а не да заема синекурни длъжности в управлението на разни банки от най-ранна възраст само заради произхода си. 

Не намирам за нужно да рови кой е заповядал поругаването на гроба на цар Борис ІІІ, какво очаква да намери: търси кой е заповядал или кой е физическият изпълнител? И в двата случая вероятно хората са покойници от години.

Или има някакъв упрек?

Например, че ние, българите, не сме се противопоставили на поругаването? Че не сме защитили тленните останки на о`бозе почившия цар? Че сме гласували "За" Републиката и сме я лишили от имотите и? Или че сме бедни, че държавата ни е бедна и че да си принцеса в България не е като да си принцеса в Холандия например?

Не мога да разбера аз и съвременниците ми какво сме и виновни на лелката Хробокова, че таи такъв негативизъм към България:

Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!

Ще рече, че разравянето на гробове у нас е като национален спорт.

Навремето разправяха, че Симеон, докато беше премиер, споменал, че не е толкова син на баща си, колкото внук на дядо си. А дядо му, както е известно от историята, праща едно писмо със съвети към сина си и до края на живота си го е наричал "селския цар". 

За Симеон не знам, но за госпожа Хробокова важи с пълна сила.

Разгон на прайд

Прайд се разгонва с чехъл.

Не с декларации, не със съпротива, не с насилие.

С чехъл, разбрахте ли, с чехъл.

Сигурно важи и не само за лъвски прайдове

Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!

След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.

Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.

Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

Файтон

За някои отбори евротурнирите това лято ще са до края на юли

Едно време в махалата като не стигахме някаква бройка за нормален мач играехме на "файтон"- един застава на вратата и останалите му бият дузпи. Ако този пред тебе е вкарал, ти си длъжен също да вкараш, иначе изгаряш. И така един по един, докато не остане един победител, който пък определя кой да е вратар и в какъв ред да се бият дузпите.

Онзи ден Славия не игра футбол, а игра на "файтон".

Цял мач лежане, бавене, паркираха автобуса пред вратата, чистене напред, само и само да я докарат до дузпи, пък там дано стане нещо. Сега някой ще каже "Това е футболът" - айде не на мене тия, не може да излезеш на финал и за 120 минути да имаш два шута във вратата и след мача да си с претенции, че нещо си играл, че нещо си се борил и че си надиграл и победил, смешно е.

Че в Левски са си виновни, че не си вкараха положенията, виновни са си, това е едно на ръка. Ама като си спечелил без да искаш и да го раздаваш после все едно си водил с 3:0 още на почивката, аре нема нужда.

Макар че съм виждал отбори като Аржентина и Манчестер Юнайтед да печелят по този начин, на световни първенства и на финали за КЕШ, та тука нашата Славия ли няма да го направи?

На Гошо Петков номерата не ги гледам за първи път, нито за последен, вероятно, но никога няма да забравя едно - как ни провали срещу Залцбург в ЛЕ през 2009 г. Ей го тука, можете да го видите големия вратар (от 25 секунда нататък) как направи и невъзможното да загубим с 0:1. И после се сърди, че Батков го изгони от Левски! То как не му счупиха краката някъде тогава?

Ще ви върна назад до 1974-та, след финала на Световното - на пресконференцията след мача Ринус Микелс казва: "В този мач победи по-слабият отбор", на което Хелмут Шьон отговаря "Знам само, че резултатът е 2:1 за нас". Едва ли обаче германците са се ограничили само с два шута във вратата на Йонгблод.

Същото беше и онази вечер - победи по-слабият отбор.
И то на файтон.

Правото да празнуваш, правото да отбелязваш

Наталия Фьодорвна Меклин. 

Майор, командир на 46-и нощен бомбардировъчен авиополк. 

Към декември 1944 г. е извършила 840 бойни полета за бомбардиране на важни обекти в тила на врага, места на съсредоточаване на негова жива сила и техника, нанасяйки значителни щети на хитлеристите.

Родена е на 8 Септември 1922 г, в гр. Лубни, Полтавска област, Украйна. В Червената армия е от Октомври 1941 г. През 1942 завършва Енгелската авиационна школа за пилоти. На фронта е от края на май 1942 г.

С указ №4855 на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 февруари 1945 г. на гвардейски лейтенат Наталия Меклин е присвоено звание Герой на Съветския съюз с връчване на орден "Ленин" медал "Златна звезда".

Награждавана е с орден "Ленин", 3 ордена Червено знаме, ордени "Отечествена война" 1-ва и 2-ра степени, орден "Червена звезда", различни медали. На нейно име са наречени училища в Севернодвинск, Смоленск, Полтава, Ставропол. Почетен граждани на Гданск, Полша.

Жени като тази на снимката са извоювали правото днес Русия да отбелязва Денят на победата. Дали е във Великата отечествена, дали е във Втората световна или е нещо друго мисля, че си е право на самите руснаци да си го определят. И не само тяхно, право е на украинците, белорусите, казахите и всички останали народи на бившия СССР, които пострадаха от онази касапница между 1941 и 1945 година.

Едно първо място и тази година

Ей това вдясно от Симеончо е Добринка.

Тази година Симеончо влезе в горната възрастова група на шаха, от 10 до 14 годишните и му идва доста трудно на турнирите, щото е най-малък в групата. Играе с разни дечица, които да поне на 11, ако не и повече години. При по-сериозните турнири при жребия за първия кръг вече него го теглят по-силните играчи, а после му идват играчи от неговата черга, но малко по-опитни и обиграни. 

В началото на месеца Симеончо беше на републиканско индивидуално първенство, не се представи много добре (+3=1-5, 3,5 т от 9 възможни), можеше и малко по-добре. Хайде, първите три кръга беше нормално да има 2 загуби, игра с много силни играчи, но след това можеше с чиста съвест да си вземе поне още 2 точки. Но както и да е, има и такива турнири, а и е за първа година в тази възрастова категория. Когато мина в нея и аз, и треньорите му му казахме едно и също: "Тази година много бой ще ядеш, не го приемай толкова навътре."

След като си дойде от първенството обаче го хванах, ела тука, сине майчин, сядаш и всеки ден играеш шах с някого в интернет. И играе, момченцето, не е като да не играе, добре се представя, помпа самочувствие и тренира, че идва "Купата на лъвчетата" след месец.

Преди нея обаче са вътрешните турнири на ЦСКА, за купа "Флорина", те са малко така за тренировка.

В неделя Симеончо беше на такъв турнир, обикновено тази година е извън тройката на тях, особено ако дойдат по-големите от школата - Кирчо, големия Калоян, Мартин, или пък близнаците Занови, те горе-долу са на едно ниво със Симеончо (и на една възраст) и редовно си мешат капите по турнири.

В събота обаче Симеончо беше на тренировка, прибира се и свети: "Бих Кирчо!". Вярно, на тренировка, ама пак, победа е. А-а-а-а-а, виждаш ли като тренираш редовно как има файда?

Имаме победител! Божидар е трети, Мартин е втори, а Симеончо - първи!

На турнира в неделя от големите беше единствено Мартин, обаче се получи много интересна въртележка накрая. Симеон загуби само от Мартин, но Мартин имаше загуба от Божидар Митов, на Симеончо съученика. Божидар пък имаше загуба от Добринка, едно реми преди това с някакво момченце, дето не съм го забелязвал досега и накрая в последния кръг загуби и от Симеон. А Добринка пък от една страна победи всички момчета, срещу които игра (в последния кръг спечели срещу Мартин по цайтнот, но няма значение, победата си е победа), но пък загуби от двете момичета, с които игра: Бояна и Гергана, които пък не се опъват на Симеончо.

Въобще голяма касапница и въртележка стана и в крайна сметка Симеончо мина метър и успя да вземе първото място.

Малко така за самочувствие.

Моите съмнения

Няколко неща не ми изглеждат логични в случая с Десислава Иванчева.

1. По думите на Петър Георгиев, председател на КОНПИ, "... Иванчева много се пазеше". От една страна имаме Иванчева, която много се пази и внимава, от друга имаме Иванчева, която отива да си вземе подкупа посред бял ден в центъра на София, в кафене и го разнася в кашон в багажника на колата си. Нещо не е наред в картинката тука.
2. Понеже прокуратурата (дори и специализираната) има ограничени финансови ресурси (сиромашка ни е държавата) и няма възможността да извади 70 000 евро за подкупа, парите са осигурени от изнудвания бизнесмен.  Странно ми е защо прокуратурата бърза да му върне парите, те все пак са основно доказателство. Поне известно време този човек не би трябвало да разчита на тях, особено след като се е навил да участва по този начин в ареста на Иванчева. И не на последно място - върнати ли са или не са? На хората колите с години им висят по РПУ-тата като доказателства за различни престъпления, тук няма два дни да почакат.
3. Не ми се връзва поведението на самата Иванчева - година и половина кмет, ако вземаше щеше да се чуе в началото още. Нелогично ми звучи година и половина да се пазиш и изведнъж да бръкнеш в кацата с меда с двете ръце. Ако Иванчева беше вземала подкупи и от други "инвеститори" сега би трябвало да има лавина от потърпевши от нея, които да обясняват колко и кога са и дали. Единственото, което има е, разни оплаквания за забавени преписки.
4. Какъв е тоя Петко Дюлгеров, откъде се взе, защо точно той? Защо Иванчева ще е в комбина с бивш кмет на Младост, отстранен от ГЕРБ точно за корупция? 

И още нещо: типично по български, като се обърна каруцата и изведнъж се появиха разни компетентни играчи: Кадиев и Вапцаров, които имали информация, ма си траели; главният архитект на София Здравко Здравков и той се оказа много осведомен. Странно, как тия хора имат информация за нещо нередно, но си траят. Преди да "хванат" Иванчева ни дума от тия, сега всички вкупом се втурнаха да обясняват колко много знаели и как отдавна били наясно що за стока е кметицата на Младост.

И на не последно място, съвместната пресконференция на шефовете на специализираната прокуратура и КОНПИ, на която пред медиите се обясняваха как имали железни доказателства, мечта за всеки прокурор. И това пред медиите, не пред съдията. Практиката у нас показва, че колкото по-боса е прокуратурата, толкова по-активна е пред медиите. А после в съда доказателствата или липсват, или падат. 

А накрая, нещо което ми изглежда логично.

Цялата тая история много ми прилича на активно мероприятие, целящо да отстрани Десислава Иванчева. Не знам до колко е намаляло строителството в Младост откакто тя е кмет, но след арестуването и и евентуалното и отстраняване се опасявам, че ще се юрнат като башибозуци да строят. И сега всичко ще е на чисто, Здравков ще сложи една благоприлична маска, ще застане мирно и ще каже "Ама инвеститорите ...".

А "инвеститорите", това от свои канали го знам, много често са спонсори точно на ГЕРБ. 

И ме притеснява друго, че тая история: ако цялата история с подкупа е постановка, в което се съмнявам, това е много сериозен знак към всички опоненти на ГЕРБ: не ни се пречкайте, за да не пострадате.

Едноокият

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев се появи в Народното събрание с пиратска превръзка на окото. Според думите му, да видят депутатите какво и е на пострадалата Гергана Зашева.

До тук добре.

Само че не депутатите са метнали бомбичката, а някакъв лумпен от агитката на Левски. 

По-логичното е г-н министърът да се яви с превръзка пред тях. Или те да носят превръзки примерно следващия мач, на който отидат, да им ги дават на входа на стадиона.

В резултат на този му пърформънс ше се проминя закона за борба с футболното хулиганство. Повече камери щяло да има, а билет вече ще се купува с Акт за раждане и кръщелно свидетелство.

Преди седмица бях с приятели на Левски-Лудогорец. Докато чакахме да дойдат двама от тях от разни лумпенчета, които се наливат с бира в градинката около стадиона гръмнаха поне 4-5 бомбички. И още толкова на стадиона по време на мача. 

И пак на метри от полицаите.

Как мислите, полицията намеси ли се? 

Същата тая полиция, която би трябвало да проверява влизащите на стадиона.

Същата тая полиция, която, хайде да не се лъжем, много добре знае как се внасят бомбички. И от кого. И кога. И къде се крият на стадиона. 

Не казвам, че Гергана Зашева сама си е виновна за случилото и се, нито пък обвинявам полицията за пропуска. Просто министърът се направи на едноок не където и когато трябва. 

Енциклопедия Британика, next edition

В следващото издание на енциклопедия Британика ще има статия, обясняваща българския израз " Хили се като *утка в нови гащи".

Като снимка към статията ще сложат ухилената муцина на Росен Плевнелиев.

Оня Росен, който 5 години ни беше президент.

Оня Росен, който 5 години си мълча като *утка докато събираше смелост да изока и он.

Оня Росен, който 5 години беше върховен главнокомандуващ на армията и по чието време бяха закупени 0 самолета, 0 танка, 0 бойни кораба, а армията ни вадеше на Гергьовденските паради съветски танкове Т-72 и съветски МиГ-29. Съветски!

Оня Росен, който 5 години не забеляза как България слиза все по-назад в класациите за свобода на словото, бизнес-среда, доходи. 

Оня Росен, който "... и магаре да бяхме сложили, и него щяхте да изберете"...

Оня Росен, който беше много строг и последователен когато Пеевски стана шеф на ДАНС, но никакъв го нямаше когато Филип Златанов имаше амнезия, когато Бойко Борисов поемаше ангажименти, когато, когато ...

Оня Росен, който в момента е редови гражданин. Като мен, като всеки един, който чете това, като всеки един от нас.

И какво е неговото мнение за действията на президента Радев няма никакво значение.

Оня Росен, който 5 години не беше толкова смел.

Оня Росен, който за 5 години направи президентската институция за посмешище, също както менторът му в момента прави премиерската.

Гледай си там Деси Бановата, хили се като *утка в нови гащи и се смотай някъде.

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:

- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.

-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.

След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:

- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.

Брежнев се учудил:

- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!

Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:

- Готово, утре ела да си го вземеш!

Брежнев отива на другия ден:

- Ето ти сакото, панталона ...

- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...

- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.

- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...

- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?