От над 20 години любима дъвка на чорбарите е отмененият автогол на Бисер Иванов - Легендата в дербито с ЦСКА. То не бяха обвинения, то не беше вой до небесата, каква засада при автогол, кой е в засада, не знам още какво си.
Правилата на засадата може да прочетете тук, но аз нямам намерение в момента да тълкувам имаше ли засада тогава или не. Свирил го е съдията, така го е решил, минала работа. Нещо друго обаче искам да покажа, щото на чорбетата като не им изнася не се обаждат.
Няколко месеца по-късно след мача между Левски и ЦСКА в Англия, в мач от Висшата лига между Лийдс Юн и Манчестер Юн съдията отменя автогол на Уес Браун (Ман Ю) с мотив засада на Марк Видука (Лийдс). Това става в заключителните минути на мача, при резултат 1:1, и то минути след като Лийдс е изравнил резултата в 84 мин с гол точно на Видука, а допълнително напрежение носи и пропусната от Лийдс дузпа в последните минути на първото полувреме. Видео може да видите по-надолу.
Скандалът е доста голям, настроенията са „Манчестер Юн пак се спаси със съдията“, но обвинения срещу съдията няма. Или поне са в минимален обем. Естествено, пресата в Йоркшир (откъдето е Лийдс) обвинява съдията, но повече от любов към спорта, отколкото плод на някакви сериозни съмнения.
Ей този циганин най-много рева тогава, реве и сега. Ако не беше Левски щеше да си остане поредния циганин, играл в Славия и толкова. Нито в чужбина стана нещо от него, нито в ЦСКА.
Мисля, че е крайно време чорбетата да млъкнат. Не за друго, а просто няма за какво да се оплакват. Всъщност има - изгряващата им звездичка Димитър Бербатов тогава изпусна 3-4 чисти положения, като последното беше очи в очи с Иванков минута преди Гонзо да им вкара прословутия си „кървав“ гол. Ама то е така, като не си вкараш положенията, съдията ти е виновен.
Всяко нещо си има начало и край, включително и моето участие в Последният печели.
Преди всичко, трябва да кажа, че имам доста сериозни съмнения относно честността на победата в случая. Много съмнения ми останаха, свързани основно с факта, че победителят (Йордан) реши да отиде до тоалетната секунди преди да влезем в студиото. А когато влязохме в студиото и започнахме играта се почна триумфът на логиката: „Не го знам какво точно е написал Димитър Димов, ама той е единственият ветеринар сред писателите!" - и това още на първия въпрос, за 40 т, свързан с пиесата „Почивка в Арко Ирис"; „Ми то за Тереза Маринова казхте коя е олимпиадата, колко е скочила, годината казахте, то какво остава? Кой е треньорът!“ - желязна логика, аз например се сещам поне 5 въпроса от това видео - кои подред са Олимпийските игри в Сидни, колко златни медала имаме от тези игри, от коя политическа сила беше кандидат-депутат Т. Маринова, мога и още да продължавам. Казвам го това, защото има доста неща, които се казват в студиото, но не влизат в предаването. На въпроса за моста в Кюстендил, Камен Воденичаров го пита този (след като даде верен отговор): „Ти бил ли си в Кюстендил, откъде го познаваш този мост?“ - „Ми не, не съм бил, ама имам приятели, чувал съм за този мост, даже има и друго име, ма е нецензурно.“. Дай, Боже, всекиму такива приятели! Още повече, че съм цял ден там, цял ден гледам как хора бързат с бутона и дават не само грешен отговор, но и отговор, който няма нищо общо с въпроса след като го чуят (и аз се опарих така в пръвия запис и до там бях със сватбарските отговори).
Върхът обаче беше темата за Европейския съюз. Явно му бяха казали, че ще има въпрос с Маастрихт, ама или не го беше запомнил, или не го беше разбрал, скъса се да натиска предварително, да стреля сватбарската и не уцели. То като нямаш у главата колкото и да ти наливат, не става. Много елегантно прибрах едни точки с Робер Шуман, таман на време, че оная майна беше почнала да напиня да ме настига.
Във втория кръг златния дъжд за Данчо продължи, изпревари ме с бутона за моста на Арда (то пък какъв въпрос за 40 т, на коя река се намира?), изложи се като кифладжия на въпроса за „Танц със саби“. Натиска нашия бутона още докато върви видеото, решава, че ще питат „Как се казва произведението?“ - Sabre dance или Танц с ножове, който бил играл (е, в някаква пародия сигурно по морето). Нито на английски го уцели, нито на български, ама пък с какъв кеф ги прибрах и тия точки, само изчаках да почне въпроса да се ориентирам за балета ли ще питат или за националността на автора. И като казвам „Гаяне“ и Камен не може да повярва на ушите си. И това го знам, бе Камене!
Нещата си лъснаха в третия кръг. Аз във всяко състезание, включително и ония двете преди 2 години, в третия кръг увеличавам точките си, не губя. Този едва изчака в последната тема да даде 2 верни отговора да ме мине и почна с пасовете. Тук е момента да призная, че въпросите за Литекс и Оланд ги знаех, но ми излязоха от главата в момента и изстрелях първото, което ми дойде на устата. Що казах Левски, като знам, че не е Левски, не знам. Яд ме е за въпроса за Джералд Форд, че не стигнах до него, щото дадох верен отговор, а отговора на Данчо беше „Абе онзи там, смотания“ - според мен го обърка с Джими Картър най-малкото, ама не се наемам да определям кого от американските президенти Данчо смята за смотан. И за Александър Сано знаех верния отговор, и за „Дом на дракони“, но не бях на 100% сигурен и затова ги пасувах. Това са едни 50 т за мен, които щяха да свалят и без това стопения аванс на Данчо с още 50 т и нещата щяха да стоят по друг начин.
Но има и нещо друго - това ми беше 4-ти запис за деня, вече бях уморен и едва ли щях да съм толкова свеж в следващия запис. Гледам се на записа, и обувките ми убиват, и очите ми са уморени, и с бутона не съм достатъчно бърз. Да обобщя - не ме е яд, начесах си крастата с 3-те победи, стига ми толкова. 6 пъти съм влизал в това студио, 6 пъти съм стигал финал и 4 пъти съм излизал победител. А двата пъти, когато съм губил, е било с бой до последно. Ако има нещо, за което да съжалявам е, че не го отстраних тоя да му кажа накрая едно Vamos a la plaja от мен, но нейсе. Както се срещнахме с Методий в пърия запис, така и с него можем да се срещнем отново един ден, не се знае.
Третото ми участие спокойно може да се нарече "Баташкото клане".
Този път подборът на категориите очевидно ме компенсира за гредите в предните две участия. Не знам за нивото на участниците, но жената (Ралица) направо се скъсах да я троля с бутона, а не съм го търсил нарочно - според мен и бяха малко по-бавни реакциите. В един момент тя започна да рискува да отговаря преди да е чула въпроса, и въпреки че Камен на няколко пъти и намекна, че това не е правилната стратегия до последно рискуваше (безуспешно). В интерес на истината при последния въпрос от втори кръг, за годината на първите съвременни олимпийски игри леко закъснях с бутона - исках да им дам шанс, ама нито един от двамата не реагира бързо и накрая си ги взех и тези точки. А и, да си призная, предпочитах жената да не стига до финала, знаеше повече според мен и не се знае какво щеше да направи там. Пак имаше въпроси, на които знаех отговора (за Михаил Вешим и "Английския пациент" и Хаим Оливер и "Фалшификаторът от Черния кос") ама, пусто, изключих. За Мадагаскар знаех, че там съществува държава Малгашка република, но не знаех, че има малгашки език. И въпреки, че креолите живеят в други части на света, покрай френския реших, че и креолския е пренесен там и заложих на него, но не уцелих.
За сметка на това обаче в третия кръг отново бях като риба във вода. Много въпроси пасувах, на които дадох верен отговор впоследствие, на разбора след завъртането - просто за да дам верния отговор трябва да губя време, а предпочитам да не го правя.
Второто участие в "Последният печели", вече бях малко по-освободен психически, въпреки, че във всеки един момент можеше да отпадна, не ги знам тия двамата колко знаят. Но пък някак си бях сигурен, че няма да се дам без бой.
И така, започваме да играем, пак темите са ми малко мъгла и като цяло Тодор ми дръпна. Аз после като се гледах на записа и като видях, че ми води с 20 т след първия кръг направо се шашнах. Дагееца също знаеше, ама много бързаше и за капак нещо крака го болеше, та не му се играеше много-много.
Иначе беше интересно. Падна се някаква тема "Кестени", аз бях сигурен, че ще има някакъв въпрос, свързан със София, все пак в казармата на софиянци "кестени" им казват, та не мислех много-много. И в тема "Булевардът" знаех, че Миряна Башева е автор на текста на "Булевардът", но заложих на грешния кон, както се казва. В темата "Германия" също трябваше да взема точките за Виктор Пасков, спомням си как преди няколко месеца покрай новината за "Германия, мръсна приказка" търсех негови книги за сваляне. В същата категория ме подпряха, при въпроса "Кой е настоящият канцлер на Германия?" бях най-бърз, но в момента, в който натиснах бутона малкото име ми изскочи от главата, та се опитах да мина с "хер Шолц". Първоначално Камен поиска да му кажа и малкото му име, но после очевидно му се обадиха от апаратната в слушалката, та ми го призна.
Във втория кръг принципно ми е силата, но пък като видяхме темите беше пълен ужас - какви са тия "Тракийски гробници", какви са тя "Диригенти", да не говоря за "Неореализъма". Там имах късмета да съм достатъчно бърз с отговора за астероида, просто логиката е че или е комета, или е астероид, но кометите обикновено ги кръщават на откривателите им, този диригент едва ли е открил комета. Въпроса за Чудомир и Казанлъшката гробница го карах на логика, знам, че Чудомир е от онзи край. С въпроса за Страсбург изпреварих Тодор с части от секундата, като го гледах после на записа бая се ядоса, очевидно и той се беше сетил.
В третия кръг да влезеш със 120 т преднина не е зле и макар че след първото завъртане Тодор ми свали 20 т, във второто го намачках, а в третото някои въпроси (за Мойсей например) ги пропуснах, то нямаше и значение, но пък някои бяха абсолютно неизвестни за мен, а объркването на Китай с Япония не трябваше да то правя, знаех го.
Но пък надминах предното си участие и си гарантирах още едно.
Преди около две години се регистрирах за участие в "Последният печели". Няма и седмица по-късно ми се обадиха, отидох, участвах, спечелих (по-нататък ще постна видео от тогава). За мое огромно съжаление спечелих само един път, при второто състезание ме отстраниха, а имах много голямо желание да играя поне 5-6 пъти. И потенциал имам, айде да не се правя на скромен.
Предаването обаче очевидно страда от липса на желаещи да играят и преди известно време започнаха да канят еднократни победители да играят един срещу друг. На мен обаче не ми се обадиха до сега, вероятно има доста преди мен, но в края на краищата дойде и моя ред.
Във въпросния ден отивам в уречения час в студиото, минавам портала и докато търся място да паркирам гледам от една кола слиза някакъв мъж с детето си (може да си водиш публика в студиото). Заглеждам се и мъжът ми се вижда познат: "Симеончо - казвам - този го отстраних предния път, той беше шампион тогава като играх". "Вярно, казва Симеончо, Методий се казваше!". "Абе не го помня как се казваше, ама ми прилича на него!".
Верно се оказа въпросният шампион и пак играх срещу него. И пак го бих. Тоя Методий, нищо против него нямам, ама е направо готов за Карък на годината - два пъти играе, и двата срещу мене, и двата пъти го отстранявам. А за капак в това предаване а-ха да се класира за финала и с последния въпрос го изхвърлиха, и то само с 10 точки. А и какъв е тоя куц късмет да се наниже и този път на мен, не знам.
Разликата обаче е, че докато по стария регламент играеш само срещу един шампион, този път всички срещу теб са шампиони, няма лабаво. И колкото и да са имали късмет като са ставали шампиони, толкова съм имал и аз.
Иначе състезанието мина като по вода, и клипа от него съм качил, който иска, може да гледа. Много добре ми дойде темата с цитатите от филми, влязоха ми в кръвната група. Иначе на другите места ме няма, макар че трябваше да се сетя за Вилхем Пик, това го знаех. В мой стил стрелях точно в десятката с въпроса за "Мъжки времена", само аз знаех отговора и реагирах много на време.
Във втория кръг обаче се опарих много жестоко. Променили са малко регламента, вече сватбарската стрелба при Орлин Горанов не върви, трябва по-конкретни отговори. Така изгорях с въпроса за Антарктида, а за Нина Добрев не го чух добре и реших, че става въпрос за Мария Бакалова. Останалите теми бяха terra incognita не само за мен и като цяло много малко точки се взеха.
В третия кръг в бързината вместо Ружа Игнатова казах Ружа Райчева, ама то щото Ружето бая цици е вързала, па Ружа Игнатова не я знам какви са и. Там лека-полека започнах да увеличавам разликата, влязохме със 155:110 (аз си мислех, че е повече, а то само 45 т), Димитър не знам защо блокира, като го гледам на записа започва да дава грешни отговори, да се бави в отговорите, а накрая в темата "Зевзеци" направо го разбих. И го занулих.
Лятото ходихме на почивка в Гърция с едни приятели.
Сядаме в една таверна и питаме кое им е най-хубавото узо принципно. "Мини", отговаря сервитьорът. Добре, донеси от него - казваме ние. Носи ни той, дали е най-хубавото или не, но го изпихме, 2х200 гр (двамата с Пешето, че така на алкохолик излизам).
Прибирам се вкъщи и като разтоварвам торбите, вадя узото и виждам, че има някакво картонче отгоре. Викам си "Тия па сега с какви глупости ме занимават?", а то било QR код за сканиране и участие в игра. Ако се регистрирам на сайта им мога да играя за наград - слушалки, смарт-часовник или портивна колонка. И аз правя една елементарна сметка, че се разиграват 60 награди, а едва ли ще има толкова участници, снимам QR-кода, пращам го и voila, месец по-късно ми се обаждат, ама едно такова международно: "Добър ден, печелите награда от узо Мини, слушалки, къде да ви ги изпратим?".
Прибираме се в България, ма лято, жега, та аз решавам да продължа с узото, отивам до Фантастико и почвам да си избирам. Па се двуомя, дали да е узо или мастика, що мастиката какво е по-долу от узото? Гледам едно, гледам второ, пък накрая виждам "Мини" и си казвам хайде това да е, продължавам по инерция от Гърция.
Наградите
И след 10 дни наистина ми ги пращат, с куриер, че така трябвало, подписвам там разни декларации, и си ги вземам. И решавам да ги проверя в нета колко вървят - те били от скъпите, от 120 до 140 лв, зависи от сайта, не са некви утрепани евтинджоси. Ползвам си ги с кеф, дръпнал съм си разни радио приложения и така е, раздавам го модерен.
