Синята деветка

 Ако трябва да сравнявам филмите, посветени на Гунди, то „Синята деветка“ заема едно от челните места. Великолепна работа на Олег Ковачев! Без да се хвърля излишно с пресъздаване на мачове и с препускане в дебрите на художествената измислица, Олег Ковачев само с архивни кадри и интервюта успява да покаже реалния образ на Гунди. 

За разлика от творението на Иван и Андрей. Ако парите, вложени в „Гунди - легенда за любовта“ бяха дадени на Олег Ковачев „Синята деветка“ би могла да е много по-вълнуваща! 

Олег Ковачев, без да се впуска в излишни приказки показва един земен, човечен и най-сетне - истински, реален образ на Георги Аспарухов. Такъв, какъвто хората го помнят и какъвто са го обичали. Олег Ковачев успява да каже и покаже най-характерните черти на образа на Гунди - скромност, упоритост, себераздаване. С архивни кадри от „Балада за Гунди“ и „Легендата 7:2“. Без излишни глупости като кичарата на редник Аспарухов в Пловдив или каръка му в първите мачове в Пловдив и холивудското изпълнение с избухването в мача срещу ЦСКА в София, щото иначе бойно поделение на турската граница. Олег Ковачев е направил документален филм и залага на архивните кадри - мачове с головете на Гунди с националната фланелка, с екипа на Левски срещу италианци, англичани, белгийци, ЦСКА, Локомотив Сф, Ботев, Славия ... И спомени - на Сашо Костов, на Вуцов, на Калоянчев, на Мичмана, на Величка Маркова и накрая на Андрей Аспарухов. Защото в крайна сметка докато ги има спомените на хората, го има и Гунди - и затова духът му е тук, около нас. 

Гледаш филма на Олег Ковачев и разбираш защо това наистина е така!