Страхотен Левски

За пръв път тази вечер си помислих, че Левски е способен на нещо повече от борба за почетното второ място.

Досега подобни мачове вървяха в руслото „едно на мъка“ в зависимост кой ще вкара първи гол. Ако е Левски - преднината се защитаваше с опълчение и късмет в края на мача; ако е противникът - до края на мача безплоден натиск на Левски и „добро сме играли, али сме лошо паднали“. А да не говоря, че мачът беше срещу Черно море - то където и да отиде Илиян Илиев отборите му играят грозен и защитен футбол с основната идея да не загубят. Можеха и този мач да го затворят второто полувреме, да видим ние тогава хубаво ли е да изоставаш с 1:0 на „Тича“.

Този Левски обаче не е такъв, този Левски е различен. Този Левски търси победата до последно, бори се и се старае да обърне мача в своя полза до последната минута. Без ярки звезди, без да хвърчи излишно в небесата, но има отбор, има колектив.

Очевидно съм сбъркал в първоначалната си оценка за дон Хулио - радвам се, че съм сбъркал, все така да бъркам. Но най-много се радвам за Рупанката, това момче може много далече да стигне.

Братя по оръжие

Общата съдба обединява тези две велики личности. Общата им съдба е затворът.

Е, единия беше заради корупция, която не е доказана и е чист като сълза. Другия - за какво ли не, от подбуждане към бунт и опит за противозаконно вземане на властта до данъчни престъпления и опит за възпрепятстване на правосъдието. Но според Тъпанаря от Банкя, който е специалист по всички въпроси, Оранжевия е невинен, то от тука се вижда.

Несправедливо обвинен. И единия, и другия. Живи да ги ожалиш. Незаконно арестувани, хулени, обиждани, опръскани с кал. Най-великият президент в историята на историите и най-добрият, най-близкият му анализатор. Интересно, дали е пратил някой анализ на ситуацията в Украйна по Тръмп-младши до Тръмп-старши?

Всъщност, това не е важно в случая.

Братя по оръжие.

Клюкарки

 Тазгодишната реколта от пилета на мама и тате се оказаха некви много нахални. Има едно, бяло, научило се е да минава през вратата (намерила си е дупка) или директно прелита, и ходи да рови в градината или пък, не дай, Боже да си набрал домати - ходи и кълве от набраните неговата мама пилешка. 

Тия двете пък също са се научили да летят и са кацнали на мрежата да обсъдят последните клюки в двора.

Грозде

 Доста съм се специализирал с моя телефон и функциите му за снимки. Той си върви към смяна, имам го от 5 години и си работи много добре и най-верояно след година-две, когато го сменя, пак ще си взема Huawei и пак ще е от серията Р. 

Тази снимка я направих миналия уикенд на село, с бленда. Стана много яка и съм си я сложил на декстопа в момента.

Пътуване: Брашов

За Брашов съм чувал като един от центровете на българската емиграция по време на Османската империя - така де, хъшовете бяха все по Брашов, Браила, Галац и дунавските пристанища. По времето на Чаушеску е бил промишлен център, но след краха на комунизма промишлеността му е замряла или умряла съвсем. Сега се възражда като туристически център повече покрай близкия до него Бран и граф Дракула.

Архитектурата на Брашов, особено тази в центъра е типичната за градовете от Трансилвания - няма значение дали си в Сибиу, Брашов или Алба Юлия, центровете са изградени по един и същи начин, копират големите градове на Австро-Унгария Виена, Прага и Будапеща. Барокови сгради, плътни огради, павирани центрове, църкви - огромни православни катедрали понякога. Струва ми се по инерция румънците строят православни църкви просто за да отговорят на католическите църкви по техните земи. 

Центърът на Брашов. Аз обичам да правя такива снимки в перспектива

В центъра на Брашов имаше панаир на румънските региони, продаваха всякакви джундурии, но повече
беше насочен към туристическия сектор.

Брашов като Холивууд

Тука му заседнахме. Мезето е плато с разни месенца, сирена и зеленчуци, в чашата пред мен има
палинка, сливова. А Брашов по думите на Отилия произвежда много видове сирене, което е доста вярно.

Ciorbă de cocoş или пилешка супа по нашенски. Беше с костите, а не от видимо остатъците от вчерашното
пиле.

Мамалига с кашкавал в нея и наденичка. В каничката има някаква домашна сметана. А в юзчето -
палинка.

Papanaș - един от най-вкусните десерти, които съм ял. Варено тесто за понички с прясно сирене, сметана
и сладко от вишни. За мен е много вкусен!

Някой се е сетил, че мамалигата е национално ястие на
румънците и е отворил верига от заведения, наречени 
Mămăliguță (Мъмълигуца) - нещо като Макдоналдс, но с
качамак. Видях ги на няколко места в Брашов.

Това е за инстраграм понече, снимах я в едър план-

 

Пътуване: Дворецът Пелеш

Много съм задобрял на панорамните снимки. Дворецът Пелеш сниман от потстъпите към него.

Ние сме на всеки километър. Етикет от бира „Гайда“ 

на входа на двореца 

 Много съм слущал за Синая и дворецът на Карол I. Преди години, когато работех във Водстрой имах едни колеги, Стоян и Валерия, които специално ходиха да го видят, направиха се пътуване до там. 

И сега, благодарение на идеите на Отилия* дойде и моят ред да го видя.

От една страна - дворец като дворец, на Запад съм виждал и по-хубави от него (и Нойшвайнщайн, и в Италия, че и в Чехия), но пък от друга- ние нямаме такъв, така че по-кротко. Дворецът Врана едва ли е от неговия калибър, а двореца в Балчик не влиза в сметките, тъй като е строен от румънската кралица.

Иначе Синая е близо до Брашов и като всеки един град от Седмоградието е с типичната за Австро-Унгария архитектура. Вътре в Пелеш са доспехи, оръжия, пък подаръци от този и онзи владетел - в общи линии Карол I се е старал да излезе от оковите на „селски“ цар и да покаже малко аристократизъм. Така де, няма германските графове да живеят в по-хубави замъци от него!

За да стигнем до Брашов се утрепахме от път, тъй като на Дунав мост от наша страна има ремонт и 2 часа чакане не ни мърдат и затова минахме през Видин. Отделно, че от Ботевград трябваше да се връщаме за паспорта на Малкото чудовище (и добре, че го направихме, че не връщане ни провериха на границата), след което като влязохме в Румъния и минахме Питещи се започна първо един безкраен конгломерат от населени места - просто едното село свършва (без знак за край на населеното място) и веднага след него започва следващото. Колкото и да се старая да спазвам ограниченията на скоростта и на мен ми писна от това безкрайно ограничение от 50 км/ч. За капак на 50 км от Брашов се набутахме в един ремонт, набутахме не е точното определение, че нямахме избор, то маршрутът си минаваше от там, но се почна едно тръгнеш-спреш, тръгнеш-спреш и постоянно светофари за ограничаване на движението. 50 км ги минавахме 2 часа, нема лабаво!

Но пък културната програма си струваше, можете да видите и снимките от нея.

* Отилия - е нашата приятелка от Румъния, колежка на Малкото Кате, която не спира да пътува и покрай нея ние откриваме уникални места и в Румъния, и в България.

Карол I е румънският крал, при чието управление 1. Румъния получава независимост (в следствие на Руско-
турската война от 1877-78 година) и 2. като компенсация за отнетите от Русия Бесарабия и Буковина
Кралство Румъния получава Северна Добруджа. През 1878 г крал Карол прави изявления по този 
повод в Парламента на Румъния, в което казва: „... това е една чужда за нас земя, с чужд народ, с чужди
обичаи и нрави ...". Е, това вече румънците са го забравили и пак се облизват за Южна Добруджа.

Според мен това е блед опит да се копира фонтанът Ди Треви

Това не го разбрах какво точно е

Музикалния салон на краля

Купища оръжия и доспехи по стените, включително и хайдушки от средновековната история на Румъния.

Като всеки замък на немски благородник и тук няма

как да се мине без рицарски доспехи.

Лапа, но не гълта

По стара българска традиция Дора Янкова вместо да изпише вежди извади очи. 76-годишно приятелство свързвало, видите ли, ККП и БСП; Зафиров и останалите били там в качеството им на партийци, а не на управленци; седял бил на една маса с Путин, Си и малкия Ким, ама не им говорил.

Звучи ми малко като в онзи виц за силата на волята - ще пия, но няма да гълтам. Или пък съвсем на простонароден език - лапа, ма не гълта.

Че за какво ще си говори със Зафиров Путин? Или пък Си? Малкия Ким пък съвсем. То ако е въпрос кой е подходящия събеседник за Зафиров Калоян Паргов го издаде: говорил си е с Фицо, Вучич и външния на Унгария Сиярто. То едни събеседници по желание, да си е*е майката! От цяла Европа баш с тия ли намери?! Че то с тях можеш и без да ходиш в Пекин да си говориш, толко ли па да си тъп? Аз е така едно време като участвах в Международната детска асамблея „Знаме на мира“ - 1988 и си разменях адреси с разни дечица и еб*си гредата ударих - първото дете, с което си размених адреса беше виетнамче. Все едно у нас си нямахме! Та и наш Атанас, да ма'а гащи до другия край на света и да си говори с Вучич. 

Ама не си е говорил с Путин! 

Не е гълтал!

По-комунисти от Ленин

О'Бозе почившия Николай II Романов, канонизиран от Руската православна църква

Българите имаме една поговорка - „Българинът може да бъде по-католик от папата и по-голям турчин от султана“. Мисля, че и съседните ни народи имат нещо подобно (е, без турците де). Или ако нямат, поне се стараят в тази посока. 

Сърбите обаче могат с чиста съвест да се пишат не само това, но и по-комунисти от Ленин.

И таваните на църквата на манастира Връдник

Тайната вечеря, на иконостас в църквата на манастира Връдник

Ето, например нашите съседи сърбите - свършили са им техните светци, та в църквата са поставили руски. И то, да кажеш, да е някой руски православен светец от време оно, ама не - цар Николай II Романов, който няма и 20 години откакто е канонизиран, и то за мъченик, не за светия. Кога го разстреляха, кога го обявиха за мъченик, кога го направиха сърбите на икона - или както казваше баба ми „Кога стана калайджия, кога ти почерне гъза?“.

Малкото Кате от шоколадовото яйце и малкото чудовище в двора на манастира Язак. Вътре в църквата
е забранено да се снима.

То не е само това, пред манастира сложили туристическа табела на 3 езика - сръбски, английски и руски. Няма френски, няма немски, оправяйте се - руски, че той сръбския много труден за разбиране за славяните.

Църквата на манастира Врдник. Тази, с руския цар в нея

Таланти и генетика

Преди 3-4 години правихме ремонт у нас и временно се изнесохме. Отиваме в Младост 2, мама и тате са на село, апартаментът е празен. Пренасяме се цялото семейство там, обаче само аз имам ключ и за да не висим по стълбите се обаждаме на тате да донесе неговия. 

Така имаме два ключа. Или поне имахме за около час и половина - два. Излизат Малкото Кате с Малкото Чудовище на расотка, да си поиграе детенцето на люлките в Бедрок и като се връщат жена ми дава ключовете (току-що донесените от баща ми) на малката в асаньсора и онуй там ги изпуска в шахтата. Да изпуснеш нещо е нормално, всеки го прави, ама да дропнеш ключовете през процепа между асансьорната врата и кабината от воле ...

Както и да е, обадих се на техниците, извадиха ги, обаче я питаме малката вкъщи: „Как стана тая работа бе, Софи?“ 

- Ами тати нали ме кара да го милвам по косичката, пък тя беше мазна и ми се намазни ръчичката!

Това как да е, преди години беше, Софи беше малка (тя не че сега е много голяма), обаче днес минавам през Декатлон и си вземам гума за стискане. Прибирам се, оставям я в една торба с покупки вътре и викам Симеон да ми помогне. Той слиза, помогна ми и аз оставям да почистя колата, като му давам торбата да я качи горе. 

След минута ми звъни по телефона, аз се чудя за какво ми звъни, вдигам и ...

- Тате, аз изпуснах гумата в асансьора, тя се заклещи между кабината и вратата и заседнах!

Талант и генетика!