404

 Някъде на границата със страната 404 се намира жената 404.

Господ си знае работата.

Мъдростта на древните

Vulnerant omnes, ultima necat - Ранява всеки, последният убива. 

Написано е върху слънчевите часовници в древния Рим. Мъдри хора са били древните римляни.

Шрифтове

 Както вече споменах, ходим с Малкото Кате на куизове, понякога ме пускат и аз да водя. Онзи ден водих един - колко съм се старал да подбера въпроси, да ги оформя, за да има интерес - те седнали да ми мрънкат, че шрифта бил дребен, не се виждало хубаво (а аз съм проверил преди това от нас къде и как се вижда), па шрифта бил серифен, да бил по-ръбест и секви такива претенции. Да бил по-сбит текста, с по-малки разстояния между редовете, че да можело да бъдат по-големи буквите

Абе ей, алоу!

Аз цял живот мразя да видя документ, писан на Ariel 11, обикновено с 1 ред разстояние между редовете. И вместо да се ползват готовите стилове (или да си модифицираш стиловете така, както на теб ти харесва) и да си настроиш разстояние между редовете, между абзаците, новия ред, отстъпа от полето да ми пердашиш Enter-а всеки път, когато ти трябва нов ред или по-голямо разстояние между два абзаца - аре да се поограмотите малко, а? Навремето като си купувах апартамента една торба пари дадохме на нотариуса за да ми даде накрая нотариален акт, написан все едно са хванали някой от улицата и преди половин час са му обяснили какво е Word, то на некролог мязаше, не на нотариален акт. 

И за капак ми мрънкат хора, които не могат да си хванат жокерите в текста на въпроса, ми после въпросите им били сложни, шрифта им бил дребен ... На кривата ракета нали знаете кое и пречи?

Гледаме мача от близо

Едни ще папат каймака, а други само ще гледат мача отблизо. Нека гледат, нека се учат

 На масата в момента в ЕС са 800 млрд евро. Тези 800 млрд ще се разпределят за военни нужди - самолети, танкове, ракети, дронове, радари, ПВО и какво ли още не. 

Докато едно обаче ще папат каймака, други (като нас) ще гледат мача от близо. По простата причина, че няма нормално уважаваща се страна в света, която да търпи путинската ни позиция по отношение на войната с Украйна и вечното ни безгръбначие, скрито под патриотарската загриженост „Български войници да не воюват в чужда страна“.

Някои не чакат и не си играят на дребно. Ние не сме от тях.

Колко години румънците бяха зад нас, а сега им дишаме прахта

Защото, драги, един ден ще дойде моментът, в който вероятно ще се наложи да повоюваме, няма какво да се лъжем. Членове сме на военен съюз, имаме си задълженията по отношение на останалите ни съюзници. И идва въпросът с какво ще сме въоръжени тогава. Докато чакаме едни прословути 16 самолета Ф-16 през това време Полша си напазарува още преди 5 години 4 ескадрили от Ф-35. И не е само Полша, за съжаление, и Румъния не си играе на дребно и оценява факта, че мечката играе в съседния двор. 

Войната в Украйна бушува вече трета година. За три години и поляци, и чехи, и словаци (въпреки Фицо!), и румънци, че и македонците дори си дадоха старата съветска техника на украинците и получиха в замяна пак стара, но не толкова, западна. Както и да го гледаш си е леко осъвременяване на военните арсенали. Само ние, щото имаме за президент руска путка, си запазихме МиГ-овете. Така де, какво му беше на Москвича?

Когато си свикнал да си облизващ пръстите, като бъркаш в кацата с меда, но тия лоши
европейци ти сменят схемата и ти развалят рахатлъка.

Същото е и в момента. От две седмици Европа търси начини да се превъоръжи, че утре руснаците в Молдова, в Литва, Латвия и Естония ще се сетят, че са много репресирани, дискриминирани и си искат в Матушката Рус и тогава сегашната война ще ни се види детска игра. Когато пред теб стои Макрон и ти обяснява като на идиот, че Русия е агресор и че е въпрос на време да продължи с агресията, а единственото, което правиш, е да се загрижиш, че парите за превъоръжаването ще са за сметка на онези фондове, от които си свикнал да чопваш по нещичщо, щото „куче влачи, дира няма“, пък тук не върви, като ти дадат 20 млн да си купиш танкове, очакват да имаш танкове за 20 млн. Или радари, или ракети, или самолети.

Когато Германия се въоръжава има защо. Не ти е нужен ветропоказател

Най-големият проблем е, с това започнах, че на масата са едни 800 000 000 000€. А нас ни няма около масата, дори на втория ред не сме. Тези 800 млрд са пари за военни поръчки, работа за заводи, възможност за обновление на технологичния парк на военните заводи - не да трябват 155 мм, а ние да имаме два цеха и те да заети до другия август. Това е възможност нашите военнопромишлени заводи да преминат към производството на съвременни машини и въоръжение, не да си пердашим калашниците и съветските танкове за страните от Третия свят. Това е възможност да малко така да излезем от стереотипа „Сега ние ще се снишим, да мине бурята, па после ще видим дали ще се преустройваме“, знаете кого цитирам. Това е възможност да се отърсиш от етикета „Най-верен сателит на СССР“, който с гордост носехме 45 години и продължаваме да носим. Ние си имаме един президент, който си е обикновена руска путка; имаме премиер, който е смел от 8 до 10 сутринта, докато не е изгряло слънцето откъм Банкя; имаме си Баце и Шиши, които уж са евроатлантици, ама според наши си, домашни критерии.

И какво си мислите, че това не се вижда от западните ни съюзници ли? И какво си мислите, че цял живот ще лежим на оная кълка „Русия ни освободи и ние не можем да воюваме срещу нея!“? Това мина веднъж при Хитлер, но първо тогава бяха други времената, и второ - не ни помогна особено когато дойдоха братушките. Що си мислите, че сега ще ни помогне особено? Не е въпросът ние да даваме тон в ЕС, ама цял живот на сянка зад Големия брат ли ще бъдем? Цял живот другите ще играят, ние ще гледаме мача отблизо ли? Цял живот другите ще папат каймака, ние ще постим отстрани с коприва и лапад и ще се облизваме ли?

Утре оня оранжевия бабуин ще съкрати половината американски войски в Европа, ние какво ще правим тогава, на кого ще разчитаме, само на храбрите наследници на славната българска армия ли? Ми те нямат и 30 000, барабар с полковниците и генералите от Пентагона срещу „Пирогов“, въоръжени са със стари съветски танкове и самолети и боеспособността им е доста далече от желаната, къде сме тръгнали?

Не е само каймакът. 

Грим

 - Пак ли си се нагласила като курва? С тоя грим си като някоя евтина магистралка!

- Мамо, колко пъти да ти обяснявам, че работя като проститутка?

Засадата на засадите

 Една много хубава немска футболна поговорка гласи: „Има дузпа когато я свири съдията!“. С други думи можеш да играеш волейбол в наказателното си поле, ако съдия ти е Жоел Киню дузпа няма. Същото важи и по отношение и останалите неща във футбола - от тъчовете и корнерите до фауловете и засадите. 

Аз не знам що съм запомнил, че когато са на една линия нападателят и последният в защитата засада няма? Но пък в случая не виждам за каква засада въобще става въпрос при положение че Майкон като взе топката пред нашето наказателно поле я изнесе до противниковото без да могат да го спрат, мина им през половината отбор (дори на снимката се вижда как трима са ангажирани с него), вдясно Ел Джемили никой не го покрива и няма значение последния в защитата на ЦСКА къде се намира - и 5 м отзад да е, каква засада, какви 5 лв, то няма кой да го спре, тия за засада реват. 

И е прав Борето като казва, че съдиите на ВАР 5 минути се мъчат да си начертаят линиите - аз не виждам засада в случая, но вероятно съдията е видял. 

Синята деветка

 Ако трябва да сравнявам филмите, посветени на Гунди, то „Синята деветка“ заема едно от челните места. Великолепна работа на Олег Ковачев! Без да се хвърля излишно с пресъздаване на мачове и с препускане в дебрите на художествената измислица, Олег Ковачев само с архивни кадри и интервюта успява да покаже реалния образ на Гунди. 

За разлика от творението на Иван и Андрей. Ако парите, вложени в „Гунди - легенда за любовта“ бяха дадени на Олег Ковачев „Синята деветка“ би могла да е много по-вълнуваща! 

Олег Ковачев, без да се впуска в излишни приказки показва един земен, човечен и най-сетне - истински, реален образ на Георги Аспарухов. Такъв, какъвто хората го помнят и какъвто са го обичали. Олег Ковачев успява да каже и покаже най-характерните черти на образа на Гунди - скромност, упоритост, себераздаване. С архивни кадри от „Балада за Гунди“ и „Легендата 7:2“. Без излишни глупости като кичарата на редник Аспарухов в Пловдив или каръка му в първите мачове в Пловдив и холивудското изпълнение с избухването в мача срещу ЦСКА в София, щото иначе бойно поделение на турската граница. Олег Ковачев е направил документален филм и залага на архивните кадри - мачове с головете на Гунди с националната фланелка, с екипа на Левски срещу италианци, англичани, белгийци, ЦСКА, Локомотив Сф, Ботев, Славия ... И спомени - на Сашо Костов, на Вуцов, на Калоянчев, на Мичмана, на Величка Маркова и накрая на Андрей Аспарухов. Защото в крайна сметка докато ги има спомените на хората, го има и Гунди - и затова духът му е тук, около нас. 

Гледаш филма на Олег Ковачев и разбираш защо това наистина е така!

Семейство Адамс

 С Малкото Кате от шоколадовото яйце продължихме културната си програма с посещение на „Семейство Адамс“ в петък. Като мюзикъл си ми е екстра, редуваха се песни с текст (а не като в „Парижката Света Богородица“ само песни), в двата края на сцената имаше екрани с текста на български и английски - е, от страна на танцувалното шоу отстъпва на французите, но пък е на нивото на „Мамма миа!“ и „Призрак“ (Малкото Кате и на тях ме замъкна).

Най-хубавото в мюзикъла обаче е Керанка. Може да пее момичето, цици няма (тя самата си го признава), но пък има крак! А както се казва в един виц „... закони се учат, крака не растат!“.

Правилната критика

 Пресконференцията на Пюрера ми дава все нови и нови материали. 

Оказва се, че има има критика и критика. Според Лукашенката постоянното критикуване на властта във Великобритания е довело до това, че преди време ги управляваше индус. А в Беларус народът обича властта и не я критикува!

Аз сравних биографиите на двамата, започвайки от това кой къде е учил. Риши Сунак е завършил колежа „Уинчестър“, отделно е учил философия, политика и икономика в колежа „Линкълн“, Оксфорд. 3 години е работил за Голдман Сакс. През 2006 година завършва магистратура по бизнес администрация в Станфорд. Риши и съпругата му Акшата са 222-ро място в класацията на най-богатите хора във Великобритания. 

Трябва да споделя, че родителите на Риши за пенджабци, емигранти от Африка (тоест, веднъж са емигрирали от Индия в Африка и втори път от Африка във Великобритания). Тези емигранти са съумели да дадат необходимото образование на сина си и да направят от него човек.

Да погледнем учебно-трудовата биография на Александър Григориевич: роден в някакво белоруско село с баща неизвестен, майка му цял живот бачкала в колхоза като доячка. Малкия Саша бил проблемно дете и се водил на отчет в тамошната ДПС. Все пак и неговата майка е направила всичко по силите си да му даде необходимото (до колкото е възможно) образование - младият Лукашенко завършва Могильовския педагогически институт със специалност учител по история. 10 години по-късно, през 1985-а завършва задочно икономика в Белоруската Селско-стопанска академия в гр. Горки, Могильовска област. Военната си служба отбива като инструктор в политотдела на воинската си част. След казармата започва работа като комсомолски секретар в Могильов. От 1980-а до 1982-а е ЗКПЧ на танкова рота, а след това - където го прати Партията, както се казваше в онези години, обикновено на политически позиции. 

В общи линии в сравнение с доячката от Могильов родителите на Риши Сунак не са си давали много зор за детето си, той дори комсомолец не е бил, да не говорим за комсомолски секретар. 

Та, според тоя плондер англичаните с постоянната си критика спрямо властта са се докарали до там, че да ги управлява един бивш техен подчинен, един представител на туземните народи, които англичаните преди 2-3 столетия завладяваха и цивилизоваха. Срам и позор, няма какво да си говорим.

Ако вляза в логиката на Пюрера, дали беларусите са горди от факта, че ги уплавлява едно копеле, с неизвестен баща? Дали им е приятно, че начело на държавата им вече 30 години е някакъв прост шапкар, ЗКПЧ, от който чеп за зеле не става и който е бил „верен войник на Партията“ в ония години и това е най-сериозното му трудово постижение? Интересно, откога стана позорно да те управлява човек, завършил образованието си в световноизвестни преснижни учебни заведения, работил за най-големите банки в света и направил прилично собствено благосъстояние? И от кога обикновени диктатори, стоящи начело на държавата си по милостта на техния padrone са меродавни източници за това кое е правилно и кое не?

Отговорът на Пюрера на въпроса на Айвър Бенет от Скай нюз е в духа на дебелашкия хумор на Тодор Живков. Всъщност, по-точно е да кажа, че е в духа на дебелащината на ония години, че скритото между редовете му послание е „Аз знам, че съм прост и не ми е у тук мястот, но ще ме търпите, щото нямате друг избор!“. А избор винаги има. И критика винаги има, а не онази, нашата, любимата, родната, познатата самокритика, която си правеха от време на време отговорните другари. 

Ще дойде ден, в който този ще свърши зле, много по-зле от Чаушеску и Кадафи.

Полунегалността като превантивен метод

 В съветските времена в биографията на др. Живков за периода 1938-ма - 1942-ра година пишеше, че обитавал селата Дъскот и Говедарци в състояние на „полунелегалност“. Народният гений много бързо намери обяснение какво точно е туй „полунелегалност“ (или си нелегален, или не си, то не може да си малко бременна) - той се криел от полицията, ама тя не го търсела.

Много правилно НС забрани българските войници да бъдат изпращани в Украйна. Не заради опасността
да бъдем въвлечени във войната там, както стана ясно визира се периодът след примирието между
воюващите страни. Според мен ако пратим тези шкембаци в Украйна рискуваме военните и от двете 
страни да умрат от смях, след което Донбас да остане практически без защита и ние да го обявим за 
българска територия, което ще има сериозни последици за нас и не се знае дали няма всички да се
обединят срещу нас.

Същото е и с гласуваната тези дни от Народното събрание декларация за неучастие на Българската армия във войната в Украйна. Не че някой е поискал от нас да пращаме войски там, още повече в момент на активни военни действия - не, разговорите първо са за гарантиране на мира, и второ - визират периода след подписване най-малко на примирие и спиране на огъня. Тоест, това, което правят „сините каски“ на ООН. 

В Народното събрание, по стар обичай, забравиха удобно някои събития от близкото ни минало: че България има опит от участие в умиротворителни мисии в Камбоджа, Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак; че никой не иска от нас в момента да пращаме войски да се сражават в Украйна; че сме член на военен алианс и като такъв имаме задължения. Забравиха, че когато дойдоха руснаците тук през 1944-та подбраха нашата армия да се бие срещу немците (за което от благодарност не ни признаха статут на съвоюваща страна в Париж по-късно и ни взеха Македония и Беломорието), забравиха и че през 1968-ма участвахме в Операция „Дунав“ на територията на Чехословакия - пък тогава нямаше декларации от НС.

Боен джип Мерцедес с картечница на покрива. Това е най-модерното ни въоръжение в 
момента.

Не на последно място трябва да кажем, че западните ни съюзници са напълно наясно с боеспособността на българската армия и едва ли са толкова закъсали, че да опрат на нашите 30 000 (барабар с полковниците и генералите) шкембовци, въоръжени с калашници, БТР-и, БМП-та и БРДМ-и от годините на соца и с познания по тактика и стратегия също от онези времена. Участието ни с допотопната ни военна техника в мисиите ни в Афганистан и в Ирак в началото на века (която още тогава си беше допотопна, а това беше преди 20 години) беше повече като жест на добра воля от страна на Големия брат, отколкото от някакви стратегически съображения за незаменимост на нашите войници. Не сме Непал с неговите гурки все пак.

Но!

Като всяко друго нещо на този свят, гласуването на тази декларация има две страни. Едната е ясна, това е новия поглед върху отколешната политика на България да не се повтаря 1918-та година - всъщност йезуитско измиване на ръцете под угрижените физиономии на политиците и благородната маска „ние сме загрижени за съдбата на България и българския народ“. Другата монета обаче е как ще погледнат на нас нашите съюзници. Германците, например, и до ден-днешен ни смятат за виновни за поражението им през Първата световна война, тъй като България (най-слабото звено в коалицията) е първата капитулирала, от там се почва краят на Централните сили. Чехите и поляците пък от време оно не ни обичат и ни презират като най-верния сателит на СССР, а то не са само чехите и поляците, ами са всичките ни бивши другарчета от СИВ и Варшавския договор - и албанците, и прибалтийците, и който се сетите още. И им показваме, че имат защо.

Ще завърша с друг виц от онези години: когато в Москва пръднеха, ние в София бързахме да се насерем. Ама май вече не е виц.

Ограниченото въображение

 Да преименуваш летище София от „Враждебна“ във „Васил Левски“ не е израз на патриотизъм. Дори комплексарщина не е. Преименуването на основното летище на столицата на името на националния ни герой е чиста проба евтин популизъм и кръчмарска патриотарщина.

Франц Бекенбауер посещава през 80-те години Лев Яшин в Москва. Яшин го води на мач на
днешния стадион „Лужники“, тогава носещ името на В. И. Ленин. Паметникът на Ленин пред
стадиона все още стои. Бекенбауер го сочи на Яшин с въпроса: „В кой отбор е играл?“. Яшин
отговаря: „Другарят Ленин само е определял тактиката.“

Националният ни стадион е кръстен на Васил Левски. Хайде, футболни клубове разбирам, на национални герои са кръстени - и на Левски, и на Бенковски (Хебър Пз), и на Ботев, и на Чардафон Велики дори. Ама Васил Левски какво общо има с футбола, че стадиона си да кръстим на него не разбирам. 

Същото е и с летище София (или Враждебна, за по-точно). Какво общо има Васил Левски с авиацията? Само като погледнеш що обекти носят името на Васил Левски по света и у нас и ти става ясно какви дълбоки комплекси имаме. Че то всяко второ българско училище по света е кръстено на Васил Левски, все едно нямаме в нашата история Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Преславски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански? Връх в Антарктида, астероид, та да стигнем до военното училище във Велико Търново, защото вероятно Васил Левски е най-изтъкнатия ни военачалник. Къде ни изчезна гордостта от ген. Иван Колев, от чиято кавалерийска тактика се е учил Гудериан години по-късно?

Поляците си кръстиха летището на композитора Фредерик Шопен. Не че нямат други национални герои - Валенса (носител на Нобелова награда), Пилсудски, Косцюшко (герой в Полша, Беларус и САЩ, на него е кръстен най-високият връх в Австралия), че и Мария Кюри (тя пък с два нобела) - но не, те са си кръстили летището на Шопен. А можеше и то да е Косцюшко, на Косцюшко що неща са кръстени по света, за едно летище проблем ли ще правим?

Но не, ние ще си кръстим летището „Васил Левски“. Ако попитате защо, ще ви отговорят с най-баналния отговор: „Защото Васил Левски е най-великият българин!“. Та нали за това спечели преди години класацията за „Великите българи“, че е най-великият българин. Това хан Аспарух, хан Крум, цар Борис, цар Симеон, цар Калоян, цар Иван-Асен II, генерал Иван Колев, генерал Владимир Вазов, генерал Пантелей Киселов - те ряпа да ядат, стоят там встрани и пушат нервно. С кое Васил Левски е по-заслужил да нарекат на негово име летището в София от хан Аспарух например не знам, вероятно учените знаят. 

Навремето, когато бях пионерче трябваше да си изберем име на пионерския отряд (четвърти клас съм бил). Познайте кое име избрахме? Правилно, Васил Левски. Когато преди години ходих да протестирам против презастрояването в квартала с ентусиастите се опитахме да се организираме в някакво НПО, един младеж се опита да стане лидер (не му се получи особено), но познайте как предложи да си кръстим организацията? Точно така, на името на Васил Левски (общобългарски комитет не помня точно за какво си). Оказва се, когато трябва да се именуват обекти българинът, който се гордее със славната си над 1 300 годишна история има много ограничено въображение. 

Ако е въпрос за преименуване, господин президентът може да почне от по-близо до Президенството - ей къде я църквата зад Народното събрание, вместо да носи името на руски светец, който няма нищо общо с България и българската история (и който май е приел исляма) да и върне старото име „Св. св равноапостоли Кирил и Методий“. Ама то за това освен въображение трябват и топки, пък ние още на въображението издишаме.

Липсата на лакеите

Този човек е лидер. Лидер на Европа. Дали ви харесва или не няма никакво значение, той ще поведе
Европа напред.

 Липсата на покана към България от страна на френския президент Еманюел Макрон за срещата на върха на ЕС говори достатъчно ясно за мнението на Европа за нас. Не че сме някакъв незаобиколим фактор в европейската политика; не, че имаме някаква значителна тежест и от нас зависи накъде ще се наклонят везните в дадения момент; не че великото ни стратегическо географско положение държи ключа към разрешението на украинската криза; нито пък военните ни заводи бълват продукция, жизнено важна за линията на фронта - не, далече сме от това. Не е нито 1915-та, нито 1941-ва. 

Но присъствието ни в Париж на масата за преговори около Макрон би било важен знак, че усилията на България от началото на войната не са били напразни и незабелязани. Присъствието ни в Париж би било ясен знак, че България е заела своето място сред останалите европейски народи - или да цитирам Апостола „... да бъдем равни с другите европейски народи“; щеше да е ясен знак, че вече не ни смятат за троянския кон на Русия в ЕС. 

За мое и за наше общо огромно съжаление няма за какво Макрон да ни кани в Париж. Не че ни е калпава военната индустрия; нито пък ни е чак толкова калпаво географското положение - е къде е Русия. Лошото е, че липсата на български представител показва недоверието към нас. Няма как да има покана към България, когато последната служебна пионка се чудеше какви пируети и аксели да върти само и само да не се ангажира с подкрепа за Украйна; сегашният премиер по същия йезуитски начин хързулна споразумението на Народното събрание, пък там обединените сили на лумпенпролетариата с любезното съдействие на евроатлантиците от ГЕРБ го отхвърлиха. 

Продължаваш да осираш пейзажа

Няма как да ни поканят, когато лидерът на основната управляваща партия е евроатлантик според-зависи и който смята, че подкрепата за Украйна в момента е като да си купиш фабрика на 9-ти септември. Който е толкова тъп, че не знае, че всъщност в израза датата е 8-ми септември. На 9-ти, Бойко, никой не си е купувал фабрики.

Когато имаш подобни снимки с ген. Гоцев и Митьо Гестапото трудно ще те вземат на сериозно в Европа. 

Няма как да ни поканят, когато имаме (дебилно е като цяло да имаме такъв пост в държавата, но какво да се прави, отговорните другари през 1991 г имаха други виждания за устройството на България) вицепрезидент, който (която) три години се държи като обикновена руска пача, а днес се чуди защо Макрон ни е зачеркнал. Не, не ни е зачеркнал, просто е поканил тези, които ще вършат работа - Полша, Дания, Холандия, Германия. Тези, които имат топки, Илиянче. Ти и мъж да беше, пак нямаше да имаш.

Мунчо, Мунчо, колко си далече от онзи на стената ...

Няма как да ни поканят, когато имаме за президент ... то дори не знам как да го нарека. Да кажеш, че е натовски генерал, не е - натовски генерал е например чешкият президент генерал Павел. Тоест, имаме натовски генерал от Алиекспрес. И съветски генерал не е, че когато СССР се разпадна нашия шапкар е бил максимум старши лейтенант. И съветския ни генерал е от Алиекспрес. Няма как да очакваме покана за президент, който само преди няколко дни изсра такова лайно, че няма толкова голяма ролка тоалетна хартия, която да го изчисти. Няма как да поканиш човек, според когото да работиш за военното поражение на Русия е предателство, абсурд, волунтаризъм и какво ви дойде на акъла. 

Няма как. Липсата на покана към България показва колко натовски генерал е президентът ни и колко евроатлантически са управляващите. Просто Макрон е поканил хората, които ще вършат работа. Руските лакеи - не.

Notre Dame de Paris - La cour des miracles

С Малкото Кате от шоколадовото яйце имахме малко културен живот - ходихме да гледаме „Парижката Света Богородица“. На френски е, да съм хванал една-две думи от целия спектакъл, нямаше екрани отстрани с превод, нямаше диалози, всичко се пее, всяка една сцена. Обаче беше много яко, много ми хареса! 

А това е една от песните, които най-много ми харесаха, та си постнах тука в блога. 

Великият бойкот на хранителните вериги

Дами и господа бойкотиращи и проверяващи!

Цената на една стока в условията на пазарната икономика се определя от две основни неща: търсене и предлагане. Точка. Харесва ви, не ви харесва, това е положението. В ценообразуването на една стока влизат различни компоненти, като цена на суровините, цена на енергията, цена на труда на този, който я изработва, разни непреки данъци като акцизите, транспортните разходи - веднъж да се доставят суровините и втори път, да се транспортира стоката. Може и да пропускам нещо, инженер съм все пак, не съм икономист, но в основни линии мисля че е това. 

Ако една стока ви е скъпа, не я купувате. И чакате, ако има още такива като вас, на които им е скъпа и те не я купуват, да и падне цената. Или си намирате нещо по джоба, което не ви е скъпо. Е, вероятно няма да е със същото качество, но ... пазарна икономика! Не е като при бай Тошо - сиренето струваше 2,60 лв в цялата страна и ни стотинка повече. 

Работата на държавата е да следи за няколко неща: първо, да не се образуват картели и монополи, които да определят цените помежду си (това второто понякога не може да се избегне). Второ - да си прибира всичките дължими данъци от търговците. Трето - да създаде органи и механизми за контрол върху дейността на търговците без да се намесва и без да влияе. Органите за контрол всъщност са тези, които (би трябвало да) не позволяват произволното формиране на цените на стоките по простата причина, че в един момент ще трябва данъци да се плащат, а за целта трябва да имате данъчни на място и читави закони.

Не е работа на министър-председателя да ходи да по пазарите и да проверява колко струват чушките и доматите. Нито на вицепрезидента на страната да рови колко пари чини киселото мляко в Билла и в Кауфланд и що е толко скъпо? А, честно да ви кажа, мен повече ме интересуват цените на колите например, на битовата техника, на жилищата - там всичко наред ли е? Нормално ли е цената на кв.м. жилищна площ в Младост да гони вече 2 500 €? Да не мислите, че ми е приятно да плащам една торба пари за частното образование на сина ми? 

Министър-председателят вместо да се занимава с глупости по-добре да се притеснява от тези протести. Не за друго, а защото ако е вярно, че магазините са с 8 млн назад, това са 1,6 млн лв изгубено ДДС. И в такъв случай бих започнал доста сериозно да се замислям за последствията от подобни глупости, още повече че бюджета едва го връзваме и всяко левче е важно. Да не говоря, че хора като Мая Манолова и Велизар Енчев много трудно биха могли да ми дават наклон на оная работа и да ми казват кога да пазарувам и кога не и откъде да си купувам сиренето. Още повече с такъв дебилен призив да се пазарува от кварталното магазинче - само за сведение, кварталното магазинче ще купи една каса кисело мляко, докато големият магазин ще вземе 50. Кварталното магазинче ще зареди 10 кг домати, големият магазин ще поръча един бус. Вафлата в кварталното магазинче винаги ми е била с 5 или 10 стотинки отгоре; киселото мляко винаги ми е било по-скъпо в малкото квартално магазинче, отколкото в големия магазин. Извинете, но какво целите в такъв случай с този призив да пазарувам от там?

 А ако съм на мястото пък на големите вериги, примерно - управител съм на Кауфланд, Билла, Лидъл и Фонтастико - в деня на бойкота обявавам едни яки промоции, само в този ден. 20% примерно! Това задължително. После в дните след бойкота затварям и казвам „Сега аз ви бойкотирам, аре довиждане, пазарувайте си в кварталното магазинче като толко ви е скъпо тука при мен!". И трето - разлепвам снимките на Майя Манолова, Велизар Енчев, разните други бойкотопризоваващи на входа на магазините с любезния надпис „Запазваме си правото да ви откажем обслужване“. И без това са хора без работа, които драпат ли драпат да влязат в НС, таман ще се поразтъпчат малко повече по пазарите да ги видят хората.

А всъщност защо се ограничаваме само до хранителните стоки? Цените на дрехите не са ли високи? 100 лв за риза нормално ли е? Или 80 лв за дънки? 3,00 лв/л за бензин нормално ли е? Защо не бойкотираме моловете, търговците на маркови дрехи, бензиностанциите? Защо Ганю не смята, че там му е скъпо, защото в Гърция или Сърбия не бойкотират, затова ли? Ми хайде вместо да вървим все отзад този път да ги изпреварим! Те бойкотират храните, ние ще бойкотираме и храните, и бензиностанциите; те се оплакват от цените на бензина, ние ще бойкотираме и храните, и бензина, и самолетните билети! 

А защо нито вицепрезидентката, нито новоизлюпения премиер, нито Маяма не си направиха труда да отидат до един производител на храни - на сирене, на кисело мляко, на брашно и хляб и не го попитаха „А защо не си продавате стоката по-евтино?" като толкова са се загрижили за цените в магазините? Защо не отидохте на пазарите, да видите как се продават турски домати, египетски картофи, македонски краставици и всякакъв чуждоземен зарзават защото отдавна нямаме достатъчно български производители, това едно, и второ - цените на пазара зависят от цената на борсата, а цената на борсата е зависи от цената на производителя и транспортните му разходи?

И друго, което забелязвам - призоваващите за бойкот в социалните мрежи масово са некви маргинали - фенове на Възраждане, Атака или някой друг национален спасител; обикновено с лъв и мечка (плюс комбинация от българското и руското или само руското знаме), паметника на Съветската армия или някоя патриотарска татуировка в профилите; бокотът основно е минал в провинцията, където доходите са по-ниски; принципът „Другари, дайте да дадем!“ е по-жив отвсякога и мечтата на Ганьо някой да му поднесе някакъв келепирец на тепсия без той да става от дивана е по-жива отвсякога. 

Глухата министърка

 Госпожа министърката, която се оказа, че и от финанси разбира (дялан камък) Теменужка Петкова лично е назначила прясно уволнената си бивша заместничка обратно във финансовото министерство като ръководител на Агенцията за държавен финансов надзор. 

Вероятно въпросната Людмила Петкова също е дялан камък. Още повече, че според думите на самата Теменужка (първата Петкова) тя не е чула нито една партия да има нещо против втората Петкова.

На глухата госпожа ще припомня, че въпросната незаменима Петкова в качеството си на служебен министър на финансите внесе в НС някакъв толкова абсурден бюджет, че дори собствената партия на глухата теменужка го отхвърли. Отделно въпросната лелка търсеше едни 18 млрд лева да си запълни дупката в бюджета, които първо нито се намериха, и второ - липсата им така и не събори нито борда, нито държавата. И трето - май-май не са 18 млрд. И както се оказа, и 500 млн не са, и не е дефицит, а излишък.

Но глухата госпожа май е забравила как Асен Василев ги направи на бъз и коприва само преди 2 седмици докато незаменимата Петкова все още беше заместник-министър. И докато двете обясняваха в един глас как пари в бюджета няма, че имало дупка и как държавата си е*а майката, ама още не сме си е*ли майката.

Интересно ми е на фона на всичкото това горе, какво ли ще бъде според Глухата Теменужка партиите в НС да имат нещо против Людмила Петкова?

Раздялата

 Най-неподходящият момент да кажете на приятелката си „Съжалявам, но трябва да се разделим“ е когато летите заедно с един парашут

Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.

Селското училище в Съединените щати

Селско училище в Съединените щати. Радвам се, че авторите на видеото са руснаци, тъй като в последните години носталгията по съветските времена добива пандемичен размер и спомените за великолепното и уникално съветско образование са под път и над път. Засега не съм видял руско селско училище в този му вид. Всъщност, виждал съм, но са с тоалетна на двора.

 

Проблемите на еднополовите бракове

Проблемите на еднополовите бракове

 Пак съм пропуснал 2-ри февруари и Денят на левите дървари!

Не сте ли забелязали, че всяка жена, дори дебела и грозна, много лесно я приемат за лесбийка, докато дебелия и грозен младеж го приемат за гей с неохота?

**************************************************

Гей е само един - това е великият френски физик Гей-Люсак. Всички останали са обикновени педераси.

**************************************************

Един гей отива на гости на друг. Домакинът го пита: 
- Искаш ли да ти пусна филм на ужасите?
- Как се казва?
- Женкарят!

Спомняте си ...

Имаше едно време, в което и въздухът беше по-свеж, и небето по-синьо, и слънцето по-ярко. Когато ходехме на море за 2 седмици, бензинът беше 60 стотинки, а сиренето 2,60 лв/кг. 

В Русия на хората, които живеят със спомените колко хубаво беше в „онова“ време им казват как ли не - совкодрочери, совки, ватники*. С тях е безполезно да се спори, защото на всеки ваш аргумент, който поставите на масата, подплатен с исторически доказателства или факти, които могат да се проверят сию минуту** те отговарят само със спомена за „лучшее в мире мороженое“ - най-вкусния сладолед в света. 

А всъщност, най-вкусният сладолед в света е произведен по американска технология, внесена в СССР в средата на 30-те години на XX в. от Лазар Каганович, нарком пищепром по онова време след негово посещение в Съединените щати. Както и ред други неща, внесени от Съединените щати (заводи, технологии), така и системата на общественото хранене е copy-paste от там, включително и ход-дога, и сладоледа.

Но не за това е днешния пост. А за това, че покрай евтините колбаси и сладоледа имаше и един друг СССР. Който мнозина помнят, но малцина си спомнят.

Вам помнится дешевка-колбаса
И газировки грушевой глоток…
А я запомнила отцовские глаза
И среди ночи бешеный звонок.

Сосед-алкаш попутал двери
И к нам ломился аки лось,
А мой отец, глазам не веря,
Сказал неслышно: «Началось…»

Отец — шахтер. Он не был трусом,
Но он подумал об одном!!!
Ведь был простым рабочим русским,
Прожившим детство в Чусовом.

Куда ни глянь — кругом пермлаги,
ВОХРа, зэка, колючка, лай,
А в горизонт идут бараки…
Таким он был, советский рай!

К фанатам лжи и колбасы
Давно испытываю злость —
Не приведи Господь, чтоб сын
Сказал средь ночи: «Началось…»

_________________________________________________

*Совкодрочери, совки и ватники (рус.) -  различни термини, с които наричат любителите на най-вкусното в света мороженое, които 35 години след края на най-прогресивния строй в човешката история все още си живеят в „ония“ години.

** сию минуту - (рус.) - на момента