31 декември 2015

Равносметката

Изпращам една страхотна за мен година!
За пръв път от години не искам баници с късмети, не искам да ми се пада паричката, не искам нова работа, жилище или нещо такова, не искам да проверявам кое е на късмет и кое не. За пръв път от години съм щастлив, доволен от себе си и спокоен.
През 2015 се роди дъщеря ми (за Малкото чудовище тук и тук), със Симеончо имахме различни емоции, свързани с медали (тук и тук), с разни момчешки работи (тук) и с какво ли още не, отървах се от Водстрой (и се надявам в новата фирма да съм си намерил най-сетне мястото), имах възможността да отделя време и да отида с жена си на кино, ресторанти, концерти, модерен балет - все неща, които бяха приятни да се вършат в семейна среда.
Имаше и малко неща, които не успях да свърша, но да съм жив и здрав, що са дни, пред мен са. Преди да седна да пиша се замислих, сега изпращам 2015 г, а преди 100 г. по това време моят дядо е бил бебе, а прадядо ми е бил някъде на македонския фронт. Колко се е променил светът за тези 100 години! И какво ли ще е след още 100, след като днес имаме неща, които преди век са били фантастика?
Както и да е, сега е време да паля скарата и да наредя масата.
Още малко и ще дойде Новата година.
Силно се надявам да е още по-добра от отиващата си.

28 декември 2015

Рицар и дракон

От пещерата, прозявайки се, излезе пълен, нисък мъж в стари доспехи и тръгна към рицаря.
- Какво искаш? - доста нелюбезно попита той.
- Къде е драконът?
- Аз съм неговият помощник. И доверено лице - той проточи шия и погледна зад гърба на рицаря. - А къде е откупът?
- Какъв откуп ..?
- Ежегодният. Пари, скъпоценности, и разбира се, девойка. Почакай - сепна се мъжът - ти не идваш ли от града?
- Не.
- Така си и помислих - въздъхна помощникът. - Тогава довиждане, бъди здрав.
Той се обърна с явното намерение да се прибере в пещерата.
- Ей, я почакай - извика след него рицарят.
- Какво още ти трябва?
- Аз дойдох да убия дракона.
- Не те съветвам - поклати глава помощникът. - Първо, драконът е могъщ и силен, ти с него няма да се справиш. А второ ...
И помощникът извади от ножницата си дълъг меч и застана в бойна позиция.
- ... аз не мога да ти позволя да преминеш нататък. Съжалявам, но ще ти се наложи да се върнеш.
- Аз въпреки всичко ще убия дракона - каза рицарят, изваждайки собствения си меч.
- Само през трупа ми.
Още с първите удари рицарят разбра, че срещу него има много силен противник. Но на него явно му липсваше практика, скоро се умори, започна да не му стига въздух, но очевидно не смяташе да се предава. Накрая помощникът се подхлъзна, полетя напред и сам се набоде на меча.
- Ох -въздъхна той, сядайки на земята. - Боли, боли ...
- Извинявай - каза рицарят. - Не исках ... но ти самият не ме пускаше при дракона!
- Глупак - каза помощникът. - Аз вече го убих ... преди шест години ... ти не разбираш ... още не си видял ...
И той повърна кръв, закашля се и умря.
Рицарят влезе в пещерата, но скоро се върна и претърси трупа. На пояса на помощника се намериха ключове от заключени врати и рицарят премина нататък.
В пещерата нямаше и помен от дракона. Зад първата врата се оказа съкровищница и рицарят ахна пред гледката, открила се пред очите му. Втората врата водеше към склад, в който се пазеха подарените от жителите на града месо, плодове, зеленчуци, прочути местни вина. Рицарят хапна набързо и продължи огледа си. Третата врата се скриваше зад себе си просторно светло помещение и когато рицарят влезе вътре, към него се обърнаха 5 очарователни глави - две червенокоси, две брюнетки и една блондинка. Девойките били почти голи, а самата обстановка в стаята ... Рицарят отстъпи бързо назад, заключи вратата и се облегна на нея.
- Така ... - прошепна той. - Така ...
Откъм входа на пещерата се чу рог и рицарят излезе навън. Там нерешително пристъпяха старейшините на града, до тях стоеше оклюмало магаренце, натоварено с тежките дисаги с откупа. Вързаната за него девойка вдигна очи и погледна рицаря и той нервно преглътна.
- Ние донесохме исканото - каза един от старейшините. - А къде е господин драконът? И кой сте вие ... Да не сте убили дракона?
- Не - казал рицарят, закачайки връзката с ключовете на пояса си. - Съжалявам, но не съм го убил. Аз съм неговият помощник.

27 декември 2015

Genesis - Land Of Confusion

Когато ме обхване коледното настроение и в главата ми се върти една и съща песен и въобще не е задължително да е Last Christmas на Wham!.

25 декември 2015

Ибрикчията

 
Ибрикчии по нашите земи е имало, има и очевидно ще има още дълго време.
И си мисля, че не турците и турското робство са ни проблемът, а наличието на ибрикчии като този на снимката вдясно и потомството им както преди векове, така и днес.
"... Не съм изненадан от речта на Доган. Той е един изключителен ум, той е учен и изследовател, политиката му е в кръвта и е голям бохем...."
" ... Доган мисли с пет-десет години напред. Ако някой някъде е сгрешил в политическата игра, той напуска партията, но това са вътрешни техни отношения. Аз мога да говоря за човека и приятел Ахмед Доган...."
Тадаръков разкри няколко подробности за Доган. В кабинета си той имал 27 карти на почвите на България, защото ги изучавал години наред.
" ... Не се появява сред много хора, защото има такова възпитание. Той е стеснителен. Мисли, че винаги трябва да казва истината, а тя много боли."

22 декември 2015

Корпоратив!

Ако не е шега (а и да е, добре измислено е) искам да да го видя това видео.

21 декември 2015

Дете 44

"Дете 44" мина по кината преди около година, но докато се организирам, го пропуснах на екрана. После го намерих в нета и като филм, и като книга и дълго време се чудих към кое от двете да посегна първо. И като добро книжно детенце реших да прочета книгата, нали обикновено книгата е по-интересна от филма.
Нищо подобно!
Въпросната "книга" може да е книга само в англосаксонския свят, за който и Боби Цанков беше журналист, ако си спомняте. Въобще, самата история, самата идея на автора да пренесе Андрей Чикатило в 50-те години е доста малоумна и най-малкото англичанин би трябвало да се заема с това. Да не говоря, че въпросният албионски списувател просто е взел (сам си го признава в края на книгата) две-три книги като база ("Архипелаг ГУЛАГ" задължително) и доста неудачно е смесил информацията от тях.
То няма лошо, ма трябва да знаеш какво да вземеш и къде да го използваш.
От "книгата" на Том Роб Смит разбрах че:
  • МГБ (а не милицията) разследва убийство на дете, което е записано като нещастен случай и точка по въпроса. Дали е убийство или нещастен случай решава Партията, защото в Съветския съюз няма убийци;
  • Освен убийството на детето, офицерът от МГБ Лев Демидов е натоварен и със следенето на ветеринарен лекар, когото подозират, че е американски шпионин само защото кабинетът му е близо до американското посолство и клиентите му са американци;
  • Най-големият противник на Лев е неговият некадърен и неграмотен заместник Василий, който му завижда, иска да заеме мястото му и използва всяка една възможност да прецака Лев. Василий използва боледуването на Лев, за да доразпита задържания ветеринарен лекар и така в показанията на ветеринаря "изплува" шпионска мрежа от 8 човека, последният от които е жената на Лев, Раиса. Дали такава мрежа е възможно да съществува не се поставя под съмнение, щото току виж по този начин може да се окаже, че имаш нещо против Партията. И типично за МГБ (КГБ) и особено от времената на Сталин и Берия, Лев е натоварен да събере доказателства за жена си в следващата една седмица. Ако не успее, и двамата ги чакат 25 години затвор;
  • В МГБ използват върху задържаните "серум на истината", но когато показанията, получени по този начин не вършат работа на МГБ разочарованието е огромно;
  • Лейтенантът от МГБ Лев Демидов е наркоман, взема амфетамини, които за по-лесно прекарва с водка. После изведнъж решава да спре и нищо му няма;
  • Заболяването на офицер от МГБ по време на следствие е подозрително и затова докато Лев лежи болен го посещава лекар, който работи за МГБ и трябва да провери дали Лев наистина е болен. Ако лекарят реши, че Лев симулира, него (Лев) и жена му ги очаква уволнение и вероятно лагер;
  • Лекарят решава да си поиска от Раиса, като я заплашва, че в противен случай ще каже, че Лев симулира и нищо му няма;
  • Йосиф Сталин се е снимал на тържеството по случай 70-годишнината си с незначителен и никому неизвестен майор (ако тогава е бил майор) от МГБ. По-късно майор Кузмин, началникът на Лев окача тази снимка на стената в кабинета си;
  • В училищните библиотеки книгите са набутани в ъглите, ако въобще ги има, иначе библиотеките са пълни с избрани броеве на в-к "Правда" и останалия партиен печат;
  • Да си милиционер в Сталинова Русия е непрестижно и нископлатено, милицията е само спомагателно подразделение на МВР, милиционерите ходят невъоръжени и в редовете на милицията приемат само повтарячи, незавършили средно образование, хора, които се корумпират за половин бутилка водка;
  • Шеф на полицията в провинциално работническо градче е генерал. Може да е генерал, но лично носи куфарите на пристигналия от Москва милиционер;
  • Милиционерите в СССР редовно си организират състезания по борба и стрелба с пушка, а отделно от това всеки месец се раздават награди за "Офицер на месеца" и после си държат дипломите от тези състезания по стените в кабинетите;
  • Най-добрата приятелка на Раиса е арестувана и изпратена в лагер за 25 години за посещение на църква и антисталински молитви! 
  • Работниците в завода, в който се произвеждат автомобили предпочитат да прекарат нощта в болницата, където има топла вода и чаршафи. За целта някои дори си режат фалангите на малките пръсти, само и само да прекарат една седмица на топло и сухо;
  • Децата в училищата във Волск (заводското градче, където е изпратен в немилост Лев) не посрещат с ръкопляскане и овации всяко едно споменаване на имената на партийните лидери;
  • Раиса е останала сираче, защото Червената армия е получила заповед да изгори всичко, което може да попадне в ръцете на Вермахта и съветската артилерия е подпалила селото, в което е живяла;
  • Самата мисъл да се отделят милиционери за разследване на престъпление е нелепа и никой не го прави;
  • Детските домове в Сталинова Русия се помещават в сгради на бивши заводи, откъдето е изнесено оборудването. Лъжици има само за по-големите възпитаници на домовете, останалите чакат те да се нахранят и да им вземат лъжицата. Без да я мият;
  • За генерал от милицията е нормално да живее в дом, в който няма водопровод и канализация, клозетът е зад къщата и най-близкият кладенец е на 10 мин пеш;
  • Касиерът на гарата е прикрит хомосексуалист, когото го хващат в крачка и той изпява всички видни и невидни хомосексуалисти в града. Тях ги прибират, него - не, той подозира, че е въпрос на време прибраните да усетят кой ги е предал и изведнъж му се приисква да се подложи на публично унижение в килиите със задържаните;
  • За офицера от МГБ няма нищо невъзможно, включително и да победи всякакви криминални авторитети или пък да избяга от ешалон, пълен със зекове и да се скрие от преследвачите си;
  • Дори в Сталинова Русия има села, в които селяните вярват в горски духове и това е в европейската част на Русия, не в Сибир или Далечния Изток;
  • В завода "Ростселмаш" се работи на три смени, там може да влезе всеки, който поиска, единственото, което трябва да внимава е, да не го познаят и да натиснат паник-бутон;
  • Ако по време на бой срещу германците изгубиш очилата си и попаднеш в плен, като се върнеш в СССР за да отървеш 10-те години лагер за предателство или шпионаж е достатъчно да твърдиш "Какъв шпионин съм аз, нищо не виждам без очила?" и ще те пуснат;
  • При постъпване на работа в КГБ моментално получаваш луксозна квартира, достъп до магазини със спецснабдяване, родителите ти също напредват в кариерата и се уреждат на синекурни длъжности; Съответно, когато те уволнят губиш и квартирата, и социалния си статус, и мама и тате се връщат в обшежитийцето, и вече не са началници;
  • В СССР жените на офицерите от КГБ се омъжват от тях не от любов, а от страх;
  • По време на Голодомор украинско семейство отвлича дете, което иска да убие и да нахрани своето собствено, за да има сили да стигне до Москва. Тъй като тяхното дете умира, без да дочака да го нахранят, то с неговото тяло семейството си прави супа, а отвлеченото дете заема мястото на умрялото.
  • И други.
Глупостите с кората в устата на намерените детски трупове, за нежеланието на властите да признаят убийството за убийство, защото противоречи на казаното от Партията, за типичните холивудски и англосаксонски екшъни, в които главният герой или изяжда една планина бой, обаче после нищо му няма или пък успява да излъже хайката, пратена за него и да избяга едва ли не от всички кагебейци на областта - това няма дори какво да се коментира.

Съжалявам, че си губих времето с тая тъпня. Ама наистина съжалявам. А не мога да ви опиша учудването си, когато разбрах, че въпросният албионски списувател е написал още към десетина книги, от които за Лев Демидов има още две (свързани са в поредица с тази). Въобще, не знам кой с хаби тоя да го издава, кой го чете вече е ясно, аз втори път тоя тъпунгер няма да въобще да го отразя, но да кажеш, че няма писатели, та тоя се е появил, не е така. Тоя нещо като "Brithish got talent" ли е спечелил, някаква социална помощ ли получава, не знам, но книгата е написана без каквато и да е връзка с реалността, направо ме шокира с липсата на въображение. Само за пример - основните женски персонажи Раиса и Инеса са кръстени на Раиса Горбачова и Инеса Арманд. Теглете чертата и си отговорете сами за себе си колко рускини с името Инеса сте чували? Авторчето е попреписало оттук-оттам, той не го и крие, в края на книжлето обяснява какво и откъде е взаимствувал, ама толкова некадърно не съм виждал. Копи-пейстнато от Солженицин, от Оруел и тоя вече се пише писател, и, Боже мой, не знам колко си книги вече бил написал.
Тоя направо е Джорджано на съвременната английска литература и обещавам повече да не се хабя за него.

20 декември 2015

Първичен инстинкт

Снощи хванах "Първичен инстинкт" по някоя от телевизиите.

Сигурно съм го гледал 10 пъти поне досега, включително и си спомням и времената, когато се гледаше на видео и снимката вдясно е позната на всеки, if you know what I mean.

Та снощи, гледайки филма на пресекулки си дадох сметка, че сюжетът е so 90's, по холивудски елементарен и ограничен, сведен до едното еб секса в крайна сметка, нещо не са го изпипали като хората сценарият и добре че са циците на Шарън Стоун и Джийн Трипълхорн, щото накрая убийствата никой ни ги брои във филма, Майкъл Дъглас е голям актьор, а Шарън Стоун беше (и си остава) една от най-красивите жени на планетата.

Ма навремето не съм ги мислил тия неща, ми цъках паузата на видеото.

12 декември 2015

Ех, Канада ...

 
Новото правителство на Канада:
  • Министър на здравеопазването - лекар;
  • Министър на транспорта - астронавт;
  • Министър на националната безопасност - ветеран от войната;
  • Министър на младежта - по-млад от 45 години;
  • Министър на селското стопанство - бивш фермер;
  • Министър на извънредните ситуации - в миналото е бил скаут;
  • Министър на иновациите и икономическото развитие - финансов анализатор;
  • Министър на финансите - успешен бизнесмен;
  • Министър на правосъдието - главен прокурор и първенец на Лигата на нациите;
  • Министър на спорта - действащ параолимпиец;
  • Министър на науката - доктор на науките;
  • Министър по въпросите на миграционната политика - признат специалист по въпросите на бежанците;
Настоящето правителство на България
    Оценете работата на министрите от кабинета ”Борисов 2” | Днес.dir.bg
  • Министър-председател - пожарникар/охранител;
  • Министър на вътрешните работи - социолог;
  • Министър на регионалното развитие и строителството - икономист;
  • Министър на културата - алкохолик-любител, който наби полицай, изпълняващ служебните си задължения; 
  • Министър на икономиката - адвокат;
  • Министър на социалните грижи - бивш министър на външните работи;
  • Министър на финансите - човек, който напусна Народното събрание, защото 2000 лв не му стигали да си храни децата, а 2500 лв му стигат;
  • Министър на околната среда и водите - филолог;
  • Министър без портфейл - бивш министър в няколко правителства, за която е важно да е министър;
  • Министър на земеделието - бизнес-дама на годината, която веднъж вече се размина с министерстването заради конфликт на интереси;
  • Министър на туризма - "харвардски възпитаник" след изкаран двуседмичен курс там.

Само не знам дали канадският министър-председател Трюдо обича да рита топка в работно време.

11 декември 2015

Петък следобед


Разлики между жените и мъжете:
  1. Жените мислят за мъжете: "Колко жалко, че не са мъже!". Мъжете мислят за жените: "Колко жалко, че са жени!".
  2. Всички жени искат едно и също, но го маскират по различен начин. Всички мъже искат едно и също, а някои дори се опитват да го маскират.
  3. Мъжът не забелязва веднага, че жената вече го е "погребала", докато жената го забелязва в момента, в който мъжът си го помисли. Жената никога не се връща при мъж, който мислено е "погребала". Мъжът понякога се опитва да "ескхумира".
  4. Ако жената отстъпи - тя е победила; ако мъжът отстъпи - той е изгубил. Ако жената се престори, че отстъпва, мъжът силно е изгубил, ако се преструва мъжът - и двамата са изгубили.
  5. Възрастният мъж е мъж, който е разбрал, че така и не е пораснал. Възрастната жена - това е жена, която с облекчение е пораснала.
******************
На вниманието на жените: правилно подбраната пола демонстрира не само краката, но и интелекта ви!
******************
Програмата на ТВ 1000 за тази вечер:
19:00 - Човекът - паяк;
22:00 - Човекът - мравка;
01:00 - Човекът - срамна въшка

10 декември 2015

Дежурните

Рехавият протест от вчера, който обаче блокира Орлов мост и Цариградско шосе.
Дежурната група протестиращи отново е на крак ("Всяка ръка на крак!"). Този път е в подкрепа на промените в Конституцията и в съдебната система, макар че имам сериозни съмнения, че всички протестиращи са наясно какво точно искат и за какво се борят.
Всъщност, няма значение за какво (против какво) се протестира - има си една дежурна групичка протестиращи в София, на които свирките и лозунгите им седят в коридора зад вратата. В случая са 200-300 души; няма ги "Протестна мрежа" и "Ранобудните студенти", няма как и да ги има, те си осребриха протестите кой както можа, позахлебиха, сега на улицата са или най-гладните (разбирай най-смотаните), или най-големите идеалисти (то почти същото). 
Бе всъщност, писна ми от тия.
То не бяха протести, барикади, бели автобуси, ваканцуване, не се сещам за още - те са все едни и същи, най-много някой нов идиот да се появи. И все те най-правите, и все те най-честните, и все те най-неподкупните, и накрая около тях все на пари мирише.
Аз, например, имам приятели и познати, които сме на противоположни политически позиции. Един от тях обаче няма на тези "протести", и не защото са пасивни, мързи ги или нещо не им изнася, не - просто щото подобна хунвейбинщина не ги влече.
Да не се отвличам.
Май е крайно време МВР да си купи с парите на въпросните протестиращи данъкоплатци десетина водни оръдия, голям купон ще падне.
Мечти ...


09 декември 2015

За винетките и пастите

Малката Фидоска нещо днес не уцели ваксата.
Уж всичко се прави за наше добро, уж комунизмът е свършил и вече всичко се плаща и безплатен обяд няма, и че като искаме да имаме пътища, ще трябва да плащаме, и че с електронните винетки един ден още повече ще плащаме, щото тогава всяко пътуване ще ни се таксува, а не като сега веднъж плащаш, и после цяла година трошиш пътищата, та Лилито трябва да ходи с един багер да ги оправя.
Ама не и се получи съвсем. По-скоро беше нещо така като Мария-Антоанета и оня лаф за хляба и пастите. И то не за друго, ами просто щото прекалено дебелашка е сметката за това, по колко лева на месец се получавало, пък като не му изнася на някой, да си седи у дома.
То не по 8, и по 2 лв на месец да е годишната винетка, не е в цената работата. Първо - досега не видяхме файда от това, че цената на винетката беше 67 лв, няма основание да смятаме, че като стане 100 нещо ще се промени. То на дупките по пътищата им е все едно колко е цената на винетката.
И второ - дали аз ще си седя вкъщи, дали ще излизам някъде или няма да излизам, дали ще ида някъде или няма да ида с колата си не е работа на министъра да ми определя какво ще правя. Аз съм този, който определя какво ще прави министъра, аз съм му работодателят все още.
Така че Лили-то да си гледа диетите там и багерите, мисленето не и е силната страна.

06 декември 2015

Галеният от папи

Вярно, че три дни минаха от събитието, ма няма начин да го пропусна нашичкия, просто няма начин. То секви тъпанари имахме и имаме в политиката, ама тоя тъпунгер няма кой да го бие в скоро време.
Та покрай него се сетих за едно стихотворенийце от едно време, когато бях малък, беше в една от книжките ми:
Нас ни само папа гали,
и ни викат папагали,
ако почне мама да ни гали
ще ни казват мамагали.

05 декември 2015

Живот и съдба, Василий Гроссман

Наричат романът "Живот и съдба" на Василий Гросман "Война и мир" на Великата Отечествена война, основно заради проследяването на съдбата на различните членове на семейство Шапошникови, жители на Сталинград, паралелно със самата битка за Сталинград. Самият роман е от две части, първата се нарича "За правое дело" и четенето му си е чиста проба губене на време. Книгата е написана от принципни партийни позиции, стъпила на здравите основи на социалистическия реализъм и показваща безсмъртието на вечно живите и верни идеи на Ленин. Нахлуването на Германия в Съветския съюз е представено през възмущението на трудовите хора, които не могат да търпят врагът да тъпче земята им, да избива сънародниците им, но най-вече да унищожава плодовете на труда им. Войната е нещо, което все едно се случва на друг континент, няма проблеми със снабдяването, съветската армия не е разбита и отстъплението е нещо нормално, превръщането на Сталинград във фронтови град все едно е като преименуването му, нормално и безболезнено.

В "Живот и съдба" обаче нещата са по-различни, Василий Гроссман свободно е описал съветската действителност, сталинските чистки от 30-те години, прикритият антисемитизъм в съветското общество и не само това, свободно е направил паралел между тоталитарните системи на Съветска Русия и нацистка Германия. 
"Много затворници попаднаха в лагера за изказани в разговор с приятели критични бележки към хитлеровия режим, за виц с политическо съдържание. Те не разпространяваха листовки, не участваха в нелегални партии. Тях ги обвиняваха в това, че можеха да направят всичко това. ... В лагера се намираха саботажници - отклонявали се от работа, опитващи се самоволно да напуснат работата на военни заводи и строителни обекти. Затварянето в концлагери на работници за лоша работа също беше изобретение на национал-социализма.
В лагера имаше и хора със сиви нашивки на дрехите - немски емигранти, избягали от нацистка Германия. И това беше нововъведение на фашизма - напусналият Германия, независимо колко лоялно се е държал зад граница, се превръщаше в политически враг."
 
Дали емигрантът беше враг само на Германия в ония години? Дали нямаше СМЕРШ? Дали само в немските концлагери се попадаше за разказан виц? Въобще, ако не са упоменати изрично Германия и нацизма човек би си помислил, че Гросман визира Съветския съюз. Това е достатъчно, че да му арестуват книгата от КГБ.
Въобще, Гросман си позволява да опише много неща и ги назове с истинските им имена много преди гласността и перестройката.
Един от героите му, физикът Виктор Щрум, евреин, работи по ядрената програма на СССР. Докато е в евакуация води различни разговори със свои колеги, с други евакуирани и си позволява да изразява мисли за държавата, в която живеят, за устройството и, за социалната справедливост. Възгледите на Щрум се променят в зависимост от местоположението и резултатите в работата му. Завръщайки се в Москва обаче Щрум попада в центъра на антиеврейски гонения в научния му институт, лута се между съвестта си, разговорите си в евакуация и убежденията си, любовта му към работата и социалния си статус. Щрум запазва достойнството си, не се подлага на публично унижение, не си посипва главата с пепел, не се признава за виновен ... е, не съвсем, пише писмо до председателя на института, в който работи, но не го изпраща. Не отива на събранието, на което всички очакват той да се покае, да си признае публично, че се отклонил от правилната линия на Партията. Всичко това води до оттеглянето му от института, веднага се усеща от околните, от съседите, от портиерката, от чистачката. Докато един ден са Щрум се обажда лично Сталин. Щрум е възстановен в института; хората, които до вчера са преминавали на другия тротоар като са го срещали по улицата сега отново го приветстват, все едно нищо не е било. 
Героите на Гросман са много интересни, не е само Щрум. Един от второстепенните, Хетманов, партиен секретар преди войната е назначен за политкомисар на новосформиран танков корпус. Представянето му в романа става във вечерта преди заминаването му за фронта. 
"Хетманов, поглеждайки към портрета на Сталин на стената, вдигна чаша и каза:
- Е, какво, другари, първият тост е за бащицата ни, нека ни е жив и здрав!
Той произнесе тези думи с леко грубоват, приятелски глас. Същността на изказването беше в това, че на всички им беше известно величието на Сталин, но събралите се на масата хора пиха за негово здраве, обичайки повече в него простия, скромен и отзивчив човек"
И такива ги имаше ...
Гросман има герои в лагери - както в немски, така и в съветски. Еднакво добре описва и едните, и другите - както хората, така и местата. Някои от героите му са пострадали от режима, но в моментите на война търсят своето участие в нея, търсят своето място на първата линия и победата над германците е победа и над тоталитарната машина в собствената им страна. Едно от основните места, на които се развива действието в Сталинград е "дом Шест дроб едно", Командващ там е Греков, който обаче напълно не се вписва в партийните и съветските клишета, който дори не е партиен член и от партийна гледна точка е по-логично да е се бие в армията на генерал Власов, но той се бие за страната си, за земята си, за близките и роднините си, за децата си. Имало е и такива на войната, не всички са били комунисти до дъното на душата си, не всички са воювали със "За Родину, за Сталина!". 
Като стигнах до това, един от основните герои е Кримов, комунист отпреди Революцията, лектор в Коминтерна, който от самото начало на книгата е някакъв висш политически играч. Разхожда се напред-назад по фронтовете основно да чете доклади и лекции пред войниците, докато в един момент усеща, че нещо не е наред, че нещо става около него и в един прекрасен момент един капитан го арестува. Нищо, че Кримов е подполковник, озовава се на Лубянка, където всичко за него свършва. Не войната, неговият свят свършва.
Една от сюжетните линии са немците в Сталинград. В случая обаче те не са само фон, на който трябва изпъкнат героичните съветски войски, напротив, нормални хора са, поне по-голямата част от тях. Войници на фронта.
"Бах си спомни: персоналът в болниците има инструкция да донася за настроенията на ранените, а в думите на лейтенанта имаше недоверие в мощта на въоръжените сили... Защо той повтори тези опасни думи? Само човек, живеещ в тоталитарна империя би могъл да разбере."
В Бах настъпва промяна. Той не член на нацистката партия преди да превземат Сталинград, но там решава да постъпи в партията. Превземането на града за него е някакъв прелом, показващ му правотата на Хитлер и политиката на нацистите.
"Дълги години той мразеше Хитлер. Когато слушаше безсрамните посивели професори, заяваващи, че Фарадей, Дарвин и Едисон - това са просто мошеници, окрали немската наука, че Хитлер е най-големият учен на всички времена и народи ..."
"Товарищ Сталин, вы большой ученый" ...
Василий Гросман е евреин, роден в Бердичев (днес в Украйна). Неговата майка остава да живее там и при нахлуването на немците остава там. По някакъв начин нейното последно писмо стига до него и той впоследствие го вкарва в книгата като последното писмо на майката на Щрум до сина и.
"Оказва се, никъде няма толкова надежди, колкото в гетото. Светът е пълен със събития, и всички събития, техният смисъл, причината за тях винаги са едни и същи - спасението на евреите. Какво богатство от надежди!"
Писмото на майката до Щрум е отделна глава от книгата и само заради него си струва да се прочете.
Минусът на книгата е, че открива много характери, а свършва някак изведнъж, в нищото. Не се разбира какво е станало с много от героите, завършекът е някакъв скалъпен, все едно е дописван на бедро, все едно едно насила е измислен.
Истинският край на книгата е в края на въпросното писмо.
"Живей, живей, живей с всички сили!"

04 декември 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:
  1. Женски висш пилотаж: след едно морковче тичат две магарета. "Лупинг" за мъжете - преследване на два заека.
  2. Жените са осветени на половина. Мъжете предпочитат полусенките.
  3. Интересни са погледите, с които мъжете изпраща жените, вървящи с други мъже, но къде-къде по-интересни са погледите, с които жените изпращат жените, вървящи с други мъже.
  4. Жената е по-добрият манипулатор от мъжа: мъжът, за да управлява жената, му е нужен бижутериен магазин, докато жената се справя сама.
  5. Жената прави това, което си иска и е изненадана, когато не се получава това, което иска. Мъжът прави онова, което иска жената и не се изненадва от нищо.
******************
В САЩ осъдиха учителка на 22 години затвор за секс със 17-годишен. Тук за същото биха и дали 200 лв и може би, щяха да и налеят малко водка.
******************
Жената - дегустатор на близалки "Чупа-чупс" не се притеснява да разкаже как си заработи парите за Мерцедеса.

02 декември 2015

Boykobacillus bulgaricus

Така и живеем!

Според изявленията в медиите на един прост пожарникар Boykobacillus bulgaricus е нов, непознат на науката вид, който се придвижва с поршета, пуши по 5 кутии цигари на ден, яде по кило сланина на сядане и жули по кило и канче ракия на ден. 

Извиняваме се за което, но сме принудени да избираме. Все още не можем да си позволим живот като европейците, затова е или едното, или другото. Ако ще е порше, ще е и сланина с домашна ракия и Арда качак. Ако е пура, или пък луканка с уиски, тогава вместо поршето е 20 годишна лада или пък фолксваген голф единичка.

Така е, още не сме стигнали до там и душата в Рая, и *** до края. Неудобно ни е, срамуваме се и не оценяваме грижите на държавата за нас, но ...

01 декември 2015

Да санираме земното кълбо!

"България успя да изпълни 7 години по-рано заложените от ЕС цели за въвеждането на възобновяеми енергийни източници и днес техният дял в енергийния микс достига 20%. Намалихме парниковите емисии с 20% и увеличихме енергийната ефективност също с 20%."
За Роската и неговите идеи за енергийна ефективност май родината вече отеснява. Оправи енергийно страната, захвана се с планетата. Кога беше, сякаш бе вчера, когато така тихо, под сурдинка едва ли не спомена за саниране, кога почнаха да санират Родината, кога Роската си говорше, че най-евтината енергия е спестената енергия ... ех, кога?
А днес?
Днес Роската ходи по белия свят, изказва се авторитетно и дава акъл. Ей го на, тия дни от Париж, от центъра на света се изказал за икономиката, енергията и глобалното затопляне. Ние, казва, трябва да променим начина си живот и да си противопоставим на глобалното затопляне.
Ха така!
Лесно му е на Роската, да променим вика.
То ние специално, какво имаме да променяме? К`вото имахме от комунизма, дето да замърсява - Кремиковци, Химко - то си го затворихме и сами, без Роската, без глобалното затопляне. Пък тия, дето останаха, като МДК Пирдоп и Нефтохим Бургас, те си замърсяват със или без Роската и глобалното му затопляне. С очите си съм виждал един комин в бургаската рафинерия, колегата ме дръпна да ми го покаже: "Виждаш ли го?", "Виждам го, и какво?". "20 000 лв на час. Много им пука на Лук ОЙЛ, те ще си ги избият тия пари.".
Пък тоя да ходи после да ми разправя там за глобалното затопляне и какво трябва да се промени.
Па се не усеща, че пак сме деветата дупка на кавала. Че има производства по света, дето на ден цапат, замърсяват и унищожават толкова, колкото ние за една година не можем, и да искаме, не можем. Че ние с паянтовата си икономика къде въобще се бутаме? Че те световните лидери отдавна са я решили и тая със замърсяването, няма на наш Росен с фибрана да чакат, да дойде да им обяснява? Че е някъв там да пълни бройката на тоя форум и че е добре, че никой не го пита тия 20% зелена енергия в енергийния микс колко всъщност ни струват, каква мафия стои зад тях, и колко са напълно санираните сгради у нас за 4 години говорене на килограм?
Въобще, трябвало е Роската да занесе един фибран или XPS в Париж, да им покажа една бригада алпинисти, да си изпее песничката за спестената енергия и санирането и да почваме да санираме планетата, нема да си играем на дребно, я!