23 юни 2017

Петък следобед

12:00 - Дадох си обещание да не ям след 6 вечерта каквото и да се случи!
21:00 - Случи се!
*********************
- Ама вие наистина сте един такъв слабичък ... Какво ядете?
- Същото като вас, но с две порции по-малко.
*********************
В днешно време Пепеляшка губи не пантофката, а бельото си ... и едва след това намира своя принц.
*********************
Колкото е по-къса полата, толкова е по-силен интересът към вътрешната ти красота!



22 юни 2017

Солнце мое взгляни на меня

На днешната дата през 1941 г. Хитлер напада Сталин.
Битката между двамата хитреци се превръща в най-кървавата вакханалия в човешката история. До тогава Втората световна се свежда основно до "Странната война" и битката за Британия, жертвите обаче са несъизмеримо по-малки, докато за руснаците войната от 22 Юни 1941 до 9 Май 1945 се превръща наистина във Велика отечествена, във война за оцеляване. 
Някои на днешния ден може да се сети за обръщението на Молотов, прочетено чак в 12 ч московско време, други ще почнат да ровят къде се е скрил Сталин в първите часове на войната и скрил ли се е въобще, трети ще си мечтаят какво ли би било, ако Хитлер бе превзел Москва и Ленинград? 
Аз пък си пускам Гагарина. 
Ей така, за да се види, че може да е било комунизъм, страх и беднотия, но е имало и младо хора тогава, на които им се е живеело.

21 юни 2017

Перестройката

Михаил Горбачов май остана единствената противоречива политическа фигура в днешно време. Отношението към него е двояко не само в родната му Русия, но и в Източна Европа. За едни е героят, който разруши системата и даде на хората свобода, за други е "засранец", който пропиля една велика страна.
Тук съм превел само две мнения, които намерих "Аргументи и факти" (емблематичен за годините на перестройката вестник; има хора, които още си пазят броевете му по мазетата и таваните). Вероятно в действителност са милиони.
 

Когато започна перестройката, аз бях на 15. През 1987-а постъпих в инженерно-икономически институт. Когато го завърших, в страната нямаше нито икономика, нито химическа промишленост, за която ме обучаваха. Много такива като мен бяха принудени да охраняват будки или да продават вестници из електричките. И това ми е трудно да го простя на Горбачов.
Аз не мога да му простя това, че от моя и от съседния клас няколко човека умряха от наркотиците; че някои от моите познати загинаха в междунационалните конфликти, които започнаха повсеместно в страната; че някои емигрираха, защото в резултат от реформите нямаха работа. Аз не мога да простя на Горбачов нито нашите офицери, които бяха изтеглени от Германия, нето предателството към съюзниците ни, като започнем от Афганистан и свършим до Куба.
Горбачов в един момент унищожи икономическия блок на нашите съюзници - СИВ, преминавайки на доларово разплащане. Без никаква необходимост разпусна и военно-политическия блок на Варшавския договор. Той наистина ли е толкова наивен да вярва, че след това НАТО ще се саморазпусне?
Нима СССР имаше толкова големи проблеми пред себе си, каквито имаше през 1941-а година? Защо тогава оцеляхме, а сега се разпаднахме? И защо Китай, развиващ се по нашия модел, но доста изоставащ от нас успя да достигне до фантастични резултати, а СССР рухна? Да се говори, че СССР е нямал перспективи пред себе си е равнозначно на отричане на реалността. 
Мисля, че Горбачов се бореше не за съхранението на СССР, а за съхранението на собственото си влияние. Иначе през декември 1991 г, той, като легитимен президент на Съветския съюз, на когото са подчинение могъщите спецслужби и армията би отдал заповед за арестуването на тримата заговорници в Беловежката гора. Но вместо това той декларира, че се отказва от пълномощията си.
Така че не виждам нищо положително в него. И хората напълно се разочароваха от него през 1991-а.


Със задна дата всички сме умни, съдим за миналото на основата на опита, който тогава нямахме. Всички забравихме в какво време започна перестройката Горбачов и кой беше той. А той беше най-обикновен съветски човек, преминал през всички стъпала на кариерата: от комбайнер до генерален секретар. И че всичките му планове и идеи са поникнали на базата на марксистко-ленинските мирогледи. Той вярваше, че може да се съедини несъединимото, да се реформира създадената от Сталин съветска система, основана на цензурата, на всесилната партия, на "желязната завеса", на потискането на свободомислието, на доносите и т.н. В съдбата на Горбачов е драмата на руската история - ние отначало реализираме в живота едни утопични идеи за да ги разрушим след това с помощта на други утопични идеи.
Уви, ние не ценим дадените от Горбачов свободи - в това число и свободата на словото, свободата да пътуваш зад граница. Ние забравихме че след десетилетия на преследване на църквата при Горбачов започнаха да и връщат светините, да се възстановяват манастирите и храмовете. Най-голямата несправедливост е да го порицават за това, че той въплъти в живота нашите собствени идеи и мечти. Та нали ние мечтаехме за "истински социализъм" - без всесилния партиен апарат, със свободни избори. И Горбачов организира именно такива избори. Всички мечтаехме сами да избираме директорите на заводите ни. Горбачов ни разреши и това. Много, особено интелигенцията, мечтаеха за завръщането на историческата памет, на националната култура, която беше пренебрегвана от съветската власт. При Горбачов бяха отпечатани произведенията на най-големите руски философи - Бердяев, Булгаков и др. Както казва Солженицин, ние престанахме да живеем в лъжа. Руският народ искаше пълната истина за историята на СССР, за сталинските репресии и я получи. А сега порицаваме Горбачов за това, че ни откри истината и очерни историята ни!
Мисля, че цялата работа е в това, че не намерихме в себе си мъжество да приемем тази истина. Изплашихме се от разказите за това, на каква жестока цена, какви кървави усилия са стрували успехите на съветската власт. Уплашихме се да признаем пред себе си, че нашите предишни идеали са били неосъществими, а пътят ни - без изход.
Но аз съм благодарен на Михаил Сергеевич за това, че той ни даде тази свобода. А това, че ние не я използвахме за съзидание, а за разрушение - това вече е наша, а не негова вина.

20 юни 2017

Благословената земя

Една от най-силните книги, посветена на връзка между човекът и земята, които въобще някога съм чел.
Баба едно време казваше "Така обичам да ми мирише на пръст, на земя, на пролет". Само че баба беше от онези хора, които цял живот са се изхранвали от земята, тя чувстваше земята като себе си.
Такъв е и главният герой в "Благословената земя" Ван-Лун. Беден селянин, историята в книгата започва от денят, в който той отива в големият дом на фамилията Хуан за да вземе една от робините им за жена. Тя самата история не е наръчник на земеделския производител, не се притеснявайте, не случайно Пърл Бак получава за нея Нобелова награда за начина, по който е описала китайските селяни. Продажбата на момичета за прислужници (робини) от родителите им в домовете на богатите китайци, особено в гладни години, е била обичайна практика в Китай отпреди Революцията. Интересно е разказано, как решава да се изкъпе целият (водата се пести за животните и за поливане), как решава да даде на баща си чай, а не само гореща вода (сватбен ден е), как решава да се обръсне (сватба е), как решава, че ще купи на жена си кайсии (ако ги обича), как е поканил съседи и роднини на гости по случай сватбата си, как ще ги нагости.
После историята продължава с работа по земята, с раждания, с това как жена му О-Лун работи наравно с него до последния момент възможен момент, преди да роди, как Ван-Лун постепенно се замогва и започва да спестява сребро от продажбата на зърното си, как това сребро се превръща в земя, купувана от дома на Хуан и как изведнъж ги сполетява глад, който ги принуждава да напуснат дома си и да търсят спасение в богатия китайски Юг. В нощта преди да заминат жена му, О-Лан ражда момиченце, което удушава веднага след раждането, за да не им е в тежест по пътя на Юг.
В южния град Ван-Лун става един от многото бедняци, продаващи труда си за жълти стотинки. Той наема рикша, а жена му започва да проси заедно с децата им.
"Виж им кожите на тези южняци" - казва си Ван-Лун веднъж. "Бели са и са меки, а те самите са много дебели, сигурно ядат месо всеки ден!".
Един ден Ван-Лун се прибира от работа и вижда, че жена му готви месо в колибата им. "Колко си изкарала днес?" - попитал я той, а тя му отговорила, че месото е откраднато от най-голямото им момче, докато месарят гледал настрани. Ван-Лун не яде от месото, но не лишава от него децата си. Но след вечеря набива здравата сина си, за да не краде повече.
С просия и рикша не се изкарва много, дори в южния китайски град, но един ден в града нахлуват войските на някакъв генерал, а бедняците чакат този момент, за да нахлуят в дома на един от местните богаташи. Ван-Лун нахлува повече от любопитство, отколкото от някакъв стремеж да граби, и докато другите вземат каквото и колкото могат да носят, той повече разглежда. Така се натъква на един от собствениците на дома, който не е успял да избяга овреме и който му дава всичкото си злато, за да запази живота си. С това злато Ван-Лун успява да се върне в родното си село на север, при земята си, да си купи нов вол и да купи най-хубавите земи от богатия дом на Хуан.
Силата на селянина идва от земята му, описано е и в нашата литература, и в западната. С годините Ван-Лун се замогва, става най-големият земевладелец в областта, с течение на времето изкупува всичката земя на Хуан и се премества в дома им - първоначално го наема,  а в последствие го купува. В денят, в който Ван-Лун не може да обработва земята си (поради дъждовете тя е наводнена) той се замотава в една чайна, където с течение на времето си харесва една от местните сгодни женици и си я взема като втора жена, довежда я в дома си и почва да прекарва повече време с нея. До момента, в който водата се отдръпва и земята му е отново достъпна. Тогава наложницата разбира, че дори и най-богатият селянин си остава селянин, но както казват македонците, после jебанье нема каjенье.
Книгата има много общо с произведенията на Йовков, на Елин Пелин, на Караславов дори, но все пак си се отнася за Китай и за селяните му. В България е издавана преди войната, има и две продължения - "Синове" и "Разделеният дом". Както можете да се досетите, съдбата на дома на Хуан застига и дома на Ван-Лун. Трите му деца стават чифликция, търговец и военен, като чифликчията наследява най-голямата част от земите на Ван-Лун, но той не е селянинът, който е бил баща му, той се е превърнал в чифликчия, помещик, предпочита да дава земята под наем на разни арендатори, но за съжаление парите отиват за удоволствия и с течение на времето той се превръща в това, което е била фамилията Хуан; средният брат става търговец, замогва се непрекъснато, с течение на времето става много богат, но през цялото време води скромен живот, за да не се набива на очи; третият брат отива на Юг, където служи в армията на някакъв дребен и местен генерал, но се отцепва от него, тръгва на Север за да намери област, в която да изгони местния генерал и да се настани на негово място. Първите двама имат много деца, докато третия дълго време мечтае за син, накрая се сдобива с такъв, но мечтата му да го превърне в свой наследник начело на армията му претърпява неуспех. Втората книга от трилогията се занимава много повече с Ван-Тигърът, както го наричат, отколкото с другите двама братя - Ван-Помещикът и Ван-Търговецът.
Китайски вариант на "Гераците", ако ви харесва подобен тип истории. Аз не съжалявам, че я прочетох, на мен ми допадна.

16 юни 2017

Живият пример Макрон

Учиндолският глупак вече почва много сериозно да ме дразни.
Не ми стигат глупостите им, не ми стига малоумния референдум за преброяване на овцете у нас (сериозна цифра се оказаха), сега вече не знам какво ще родят ония рошльовци от екипа му.
Живият пример е пред очите им: с 32% от гласовете партията на Макрон получава около 65% от местата в новия френски парламент. Ма във Франция имало 12 партии в националното им събрание!
Има. 1 от тях взема 400 места, другите 11 се вместват в останалите 177. Пълнят бройката. Те тия 177 места не на 11, и на 111 партии могат да се дадат, все тая. Партия с 32% от гласовете взема 65% от мандатите, партия с 21% взема 20-30 мандата, това ако не е абсурдно, кое е? За останалите пък да не говоря.
При едни действителни избори, на които се избират народни представители според качествата им, Цецко, Цецка, Лъчко Мозъка, Жоро Дантелата и прочие титани на мисълта ще гледат Народното събрание в най-добрия случай откъм хотел Радисън. Той Жоро Дантелата е най-пресния случай, през 2005 се кандидатира за президент (мажоритарен избор откъдето и да го погледнеш) и го биха като маче у дирек, днес какво толкова подскача за тези мажоритарни избори, като влезе в Народното събрание на гърба на ГЕРБ?
Цецко като е толкова печен що не се кандидатира в Кърджали да го видя как ще влезе Народното събрание?
Цецка в родното си село не можа да спечели на президентските избори, къде се бута и тя?
Иначе го разбирам Веселин Марешки що подкрепя законопроекта, вместо сега да мисли откъде да намери пари за да мине 4% бариера в национален мащаб (около 140 000 гласа) сега ще му трябват пари само за един избирателен район. И аз да съм, и аз ще подкрепям.
Някой седи зад учиндолския, някой му налива пари за цялата тая глупост, но лошото е, че ще го разберем кой е едва когато наистина си изберем мажоритарен парламент.

10 юни 2017

Ежегодна сбирка на любителите на пилешкото с хормони

Днес за пореден път ще се проведе ежегодната сбирка на любителите на пилешко с хормони у нас.
Вече им изгубих спатиите за какво точно протестират и къде точно ги стяга чепика, но за какви нарушени права въобще ще говорим, след като можеш да се разхождаш в центъра на София по потник, долни гащи и червило или пък fashion очила и изрусена прическа и никой, ама никой да не те прибере в лудницата за тая работа.
Не ги разбирам, очевидно, тия неща - гей-дружинката на горната снимка изглежда много добре, излъчва щастие, равноправие и любов, само аз съм се затворил в кулата на своята омраза и мразя ли, мразя, мразя ли, мразя ...
Иначе артилерийската подготовка почна още преди месец почти с обяснението колко равноправни били ония, пък колко неравноправни били тия.
Не знам, аз лично ако изглеждах като 3/4 от мъжкия състав на снимката горе и аз щях да съм педераст сигурно, но поне щях да вземам някакви мерки да не ми личи от километър и нямаше да ходя да се развявам из центъра на София и да демонстрирам какви хормонални отклонения имам.
Или пък ако бях като създанието с оранжевата фланелка и шапката на снимката вдясно, ми той и цици пуснал, и шкембак, а вземи се малко в ръце, намали junk food-а и иди на фитнес, кво ми парадираш, че са ти ограничили правата, то още малко сутиен ще ти трябва.
От година на година участниците в гей-парада все повече ги бие градушката. Гледайки снимката от лани мога само да гадая какви ще са днешните.
Май наистина не е далеч времето, когато казармата няма да е задължителна, но хомосексуализмът ... ох, само да им паднем, ще видим ние какво е да си малцинство!
Все пак има надежда в хора като тези от видеото отдолу, които все още са загубили нишките на здравия разум.


Малко момченце вика на площадката:
- Мамо, мамо, ударих се!
- Аз не съм мама, аз съм тати!
- Ъ ... дее*а и педера*ите, съвсем ме объркахте вече!

09 юни 2017

Петък следобед


Когато жена му за пети път тази седмица излезе с приятелки "по женски", мъжът и веднага извика такси и му каза да кара след нея. В крайна сметка таксито спря пред публичен дом. Разяреният мъж каза на таксиджията:
- Искаш ли да спечелиш 100 долара? Бягай вътре и ми я доведи тази к*рва!

След десетина минути таксиджията излезе от публичния дом, влачейки една пищяща и съпротивляваща се жена за косите и я метна в колата.
- Дръж я тая!
- Но това не е моята! - каза мъжът.
- Знам, това е моята. Сега се връщам за твоята.
***************************
Новогодишна свалка: Може ли да те снимам, искам да пратя снимка на дядо Коледа какъв подарък да ми донесе?
***************************
- Поиграй си със струните на душата ми!
- Но това ти е оная работа!
- Хич не си романтична!

06 юни 2017

Том Сойер!

- Би ли го?
- Бих го!
- Браво бе, тати, браво на тебе! Силен ли беше?
- Силен беше, но го бих!
- Браво тати! Сега какво ще правиш? 
- ... ми ...  какво да ти кажа ... ?

02 юни 2017

Петък следобед


- Иване, ти въобще интересуваш ли се от нещо друго, оснвен от ядене и секс?

- А! Точно, забравих бира да си купя!
************
Вашият богат вътрешен свят и неповторима душевност въобще не са интересни на човекът, който се гласи да преспи с вас.
*************
Един приятел сподели с мен под секрет: 
- Ако спях само с красивите и симпатичните, и без секс ще си умра!

30 май 2017

Уроците на живота

Миналата седмица Софи беше на домашно отглеждане заради боледуване. Оздравя, за което сериозни заслуги имат двете баби, на които беше поверена. 
Два дни при едната баба, два дни при другата.
Сега се е научила да ходи и да имитира повръщане в тоалетната и да казва за щяло и нещяло "Не така!" със сериозен тон.
Още от малка усвоява уроците на живота, които не се учат в училище!

28 май 2017

Греда в последната минута

Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми.
Симеончо за втора година участва в турнира "Купата на лъвчетата".
Миналата година му беше не само за пръв път, но принципно му беше първи турнир с дълга контрола. На турнирите на "Флорина" рядко стига до часовник, но принципно една партия му е около половин час максимум. Миналата година имаше много аматьорски изпълнения като за първи път, една партия я приключи за ~25 мин и имаше големи истерии ("Ми аз се предадох!", "Е що се предаде?", "Ми щеше да ме матира.", "Е как ще те матира?", "Ми направи ми вилица и аз не видях, че с дамата ми взема една пешка ..."). Ама това беше миналата година.
През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.
И така, турнир "Купа на лъвчетата", 7 кръга, състезателите от силни по-силни. Всичките 7 съперника на Симеончо бяха градирани, Симеончо спечели 4 партии, загуби 2 и една завърши наравно. 
Плюсовете: спечели турнирна победа срещу един от близнаците Занови (най-силните в школата на ЦСКА в неговата възрастова група), и то не каква да е победа, а беше тотален разгром. Аз като гледах после партията - еб*ти касапницата е било, дай тоя офицер, дай и другия офицер, че не ти трябват, айде довиждане. Дойде му много приятен реванш за загубата отпреди 2 седмици на зоналните квалификации. Втори плюс: победи едно от силните момичета на този турнир, Анджелика Николова, с много усилия, много завързана партия, но я победи. Трети плюс: победи градирани противници, сега то кой по-силен, кой по-слаб, но за Симеончо това има значение.
Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.
Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.
Във втория ден от турнира Симеончо продължи с добрата си серия, две победи в V-ия и VІ-ия кръг и пак тръгна към върха на класирането и преди последния кръг беше 7-ми, като имаше теоретичен шанс дори за бронзов медал, в най-лошия случай щеше да е 4-ти или 5-ти. В последния кръг му се падна едно момченце от Плевен, като Симеончо си "изтегли" противника, той беше с половин точка повече. Не знам прегоря ли, уморен ли беше, много ли му дойде шаха вече, но удари греда - вместо да се класира в шестицата, излетя от десятката.
Не успя ...
Нищо, следващия път. 

26 май 2017

Петък следобед


Презервативът, това е уникална вещ - в него можеш да съхраняваш кибрита си по време на туристически преходи, отлично ги предпазва от влагата; може да се използва като турникет за спиране на кръвотечение; ако се давиш, можеш да го надуеш и да го ползваш като пояс; ако го напълниш с вода можеш да донесе рибките от магазина до вкъщи или да загасиш пожар. Накратко, можеш да го използваш в различни житейски ситуации.
Всички тези убедителни доводи изложи пред жена си един приятел, когато тя намери в джоба му цяла кутия. Не успя да я убеди напълно.
***********
Жената, която смята себе си за умна, иска равни права с мъжете.
Действително умната не иска!
***********
Жените могат да мрънкат на мъжа си с месеци за обувки като на най-добрата им приятелка, после да не ги обуят нито веднъж, защото приятелката им има същите.
***********
За развода са виновни двама: и жената, и тъщата!

25 май 2017

2,5 срещу 6,2

На референдума на Слави "За" са гласували 2,5 млн българи.
Това даде криле на Слави и той зае позата на народен трибун: почна да дава срокове, поседя си малко пред Народното събрание, раздаваше го последна инстанция и морален съдник.
Основната дъвка, която му подават ония тъпаци Иво, Тошко и сие е "2,5 млн българи гласуваха "За"!
До такава степен се повтаря това, че вече и доказан тъпак като Цветан Цветанов почна да обикаля по телевизиите да го обяснява и той колко било важно това. Тези 2,5 млн гласа, колко били важни.
Така ли?
На референдума от 1971 за Живковата конституция гласуват 6,2 млн българи. Ако го искате като процент "За" - 99,6 %. 
6,2 млн гласа "За" не е събрал никой досега в историята ни от Освобождението насам.
По тая логика все още сме Народна република и чл.1 не е отменен.
Или нещо не съм разбрал?




21 май 2017

Враг номер едно на селищата от Тутраканската селищна система

Роналд Рейгън в Будапеща
Навремето Роналд Рейгън бе известен и с това: беше враг №1 на селищата от Тутраканската селищна система. Този лозунг стана известен едва в годините на демокрацията и предизвиква единствено усмивки. Самият Рейгън едва ли да се е притеснил навремето за реномето си в Тутракан и селищната му система. 
Но Студената война свърши, Рейгън (заедно с Маргарет Тачър) се оказа победител и благодарните източноевропейци започнаха тук-там да наричат на негово име я улици, я площади, я паметници и статуи да му издигат. Не са една и две, аз лично съм виждал статуята му в Будапеща (в първия момент не разбрах на кого е и си помислих "Гледай ги тия, каква статуя сложили тук, тоя толкова да прилича пък на Рейгън!"). 
В България обаче нещата стават винаги с известно закъснение, но ето че и ние се включихме в световната демократична съвест и си открихме паметник на Роналд Рейгън и у нас. А някои отидоха и по-далече и по стар гъзолизнически обичай предложиха Южния парк да се преименува на името на Рейгън (сетих се за онзи виц, "извършва се сложна хирургическа операция, отделят езика на другаря Живков от гъза на другаря Брежнев", само дето главният герой от наша страна е Дебелата варненска свиня). И кога го откриха паметника на Рейгън у нас, кога се намериха комунисти да го заливат с боя?
Така де, след като едни могат да боядисват Паметникът на Съветската армия, защо други да не могат да боядисват този на Рейгън?
Въпросът в случая обаче не е "за" или "против" боядисването на паметници, а има ли изобщо място в София паметникът на Роналд Рейгън? Не за друго, но по онова време бяхме хайде, да не сме били врагове, но противници мога да го кажа. Или ние - тях, или те - нас, средно положение нямаше. Ние специално (пък и цяла Източна Европа) се озовахме в Източния блок не по собствено желание, а благодарение на предшествениците на Рейгън Рузвелт и Труман. "Желязната завеса" се спусна от Балтика до Черно море след една реч на Уинстън Чърчил, друга евроатлантическа икона, на кого пък му беше все едно дали България ще съществува като държава или не (можем и на него да издигнем паметник, какво ни пречи) и който смяташе да срине София със земята и да насади на мястото и картофи.
Рейгън беше насочил ракети "Пършинг 2" срещу нас, ако не сте забравили, Рейгън ни стовари КОКОМ, да не би случайно да вземем някоя технология от тях и да ги настигнем.
С други думи, Роналд Рейгън беше ръководител на вража нам държава по онова време, човек, който ни желаеше злото. По същата логика можем да сложим в София паметник на Адолф Хитлер, защото с негова помощ сме си върнали Южна Добруджа, съборили сме Ньойския договор и сме си върнали Македония и Беломорска Тракия. Нищо лошо от Хитлер не сме видели, не е ли така, дори евреите си спасихме?
Дали в Берлин има паметник на Сталин или на Труман в Хирошима?
Дали има паметник на генерал Гурко във Варшава, за нас той е герой, за поляците е палач и убиец? 
Дали в завладените от Османската империя земи има паметници на Баязид Светкавицата или Сюлейман Великолепни?
Ако пък е за слагане на паметник на освободителите от комунизма, Горбачов е къде-къде по-подходящ от Рейгън и Тачър взети заедно, няма какво да се лъжем.
Иначе колкото до самия паметник на Рейгън, направен е вече, но мястото му по-скоро е в Тутракан, а не в Южния парк, не мислите ли?

20 май 2017

Хоумър Симпсън мажоритарно

... мамин-татин Ганьо с девствени мустачки
Георги Марков ми е любимец от зората на демокрацията.
Най-вече заради външния си вид: шкембенце, кабриолет и мустачки ("мамин-татин Ганьо с девствени мустачки", както биха се изразили Ъпсурт). И онази приказка, дето се бил напикавал в дантелени пелени.
После заради глупостите си, които ръсеше безплатно и на килограм - те хората нямаха какво да ядат в ония години, неговите съпартийци се ояждаха и се окопаваха във властта, него и от сън да го бутнеш, пуска латерната там за комунизма и изборите до дупка.
Сега се пише капацитет по изборно мажоритарно законодателство и как още през 1993 г. бил казал, бил внесъл, разбирате ли, как бил предвидил, обаче те не го слушали, не го послушали, а и да не забравяме комунистите какви са гадни и още се мотаме с пропорционалната система!
Тоя същия, ако не беше инвалидната количка на ГЕРБ на последните избори още щеше да гледа Народното събрание откъм външната фасада.  Не вярвате ли? Че той Гошко още преди 10 години се кандидатира за президент, по-мажоритарни избори от тези здраве му кажи, щеше да взема обратно мандата на Тройната коалиция.
И к`во стана, 75 000 гласа на първия тур, няма и 3%, основно в София и по-големите градове, от реститутките. Преброяване на дивите зайци в редиците на "автентичните" седесари, той Жорко тогава се обяви за единсгтвения автентичен седесар сред кандидатите, все едно имаше някакво значение, ма колкото там да каже нещо. 
Сегашния закон разрешава мажоритарните кандидатури и нищо не го е спирало Георги Марков да се кандидатира мажоритарно на последните избори, що не се е кандидатирал? Вместо сега да обикаля като цветарка по телевизиите и да обяснява какъв рахат са мажоритарните избори, излизаш мажоритарно, печелиш и казваш: "Ей така се прави!" и си готов отвсякъде, той живият пример говори много повече от гастролите по телевизията. 
Глупак с глупаците, че се не видиш какъв тъпунгер си ...
А, сега се сетих на кого ми прилича: на Хоумър Симпсън!

19 май 2017

Петък следобед

- Как се казваш?
- Андрей!
- О, това ми е любимото име! А аз съм Мария. А на колко години си?
- 28!
- О, любимата ми възраст. Аз също съм на 28, вече 11 години!
************************
Ако младежът ви е предложил ръката и сърцето си, попитайте го все пак: "Това ли е всичко?"
************************
Момичета, запомнете: вашите деца ще приличат на него, не на автомобила му.

14 май 2017

Продължаваме

Ъпсурт и Mr. Punch и стила ти е познат
Вашите не те ли виждат бе, гангстерю Иванов, оакан сте!
...(по песен на година) стига им, работлив си като млад циганин 
Нема такава сатира брато, какво направи с тебе тая радиация? 
... пила си бая, говори на кирилица ...
Как па да му еба маиката не ти спре устата да ми ги говори тия глупости?
БАЙ ХУЙ ! (Нямаш елемeнтарно възпитание!) 
Ъпсурт са си Ъпсурт.
Разните му там Мишо Шамара, Колумбиеца и М`глата, да не говоря за новата вълна от Криско, Павел и Венци Венц (тия двамата верно са като чичковците от Макарена, не знаеш кой точно той е) могат само да им дишат прахта.
Голяма част от песните бяха преаранжирани като рок-парчета, но това не намали удоволствието. Залата пък остана полупразна, но те Ъпсурт са за ценители, не са за всяка уста лъжица.
На сцената излязоха Дичо, Goodслав, Лора Караджова и Белослава. Дичо и Белослава са пораснали :( ... Бат` Венци е понапълнял леко ...
Хубава вечер беше!
Продължаваме, продължаваме, продължаваме!

12 май 2017

Петък следобед

Тя: - Аз съм побъркана.
Той: - Бе не се прави, много си мила!
След 2 месеца
Той: - Ма ти си ненормална ма!
Тя: - Аз те предупредих!
*********************
След гледането на толкова много порно накрая навих приятелката си да вземем душ заедно.
Половин час стоях отвън и и подавах шампоани и лосиони ...
*********************
Как деликатно и вежливо да намекнете на колежката, че полата и се е набрала, ако гледката напълно ви устройва?

09 май 2017

Лежи, мълчи и не мърдай

Людмила Павличенко по време на отбраната на Севастопол

Веднъж вече писах за жените на фронта, сега обаче ще пиша за една жена от друга категория.
Людмила Павличенко е руска снайперистка, най-успешната жена-снайперист в световната история. По официални данни е убила 309 немски войници, включително 26 снайперисти. По време на войната е изпратена на обиколка в съюзните държави с цел по-бързото отваряне на втори фронт срещу германците. На среща в Чикаго в края на 1942 г. тя излязла на трибуната и казала пред присъстващите: "Господа, аз съм на 25 години и до тук съм убила 309 фашистки завоевателя. На мен ми се струва, че вие се криете зад гърба ми!"
След завръщането си в СССР до края на войната Павлюченко е била инструктор на снайперисти, а след края и се е дипломирала като историк в Киевския университет.
На нея е посветена песента Miss Pavlichenko.
Людмила Павлюченко не е единствената жена-снайперист в руската армия по време на Втората световна война, повече може да прочете тук (на руски, в коментарите) и тук (на английски).
Но!
Днес отново е 9-ти Май, отново има Парад на победата в Москва и отново разни дребни душици се размотават из нета да обясняват к`ви гадове са руснаците, кое било ден на Европа и кое сме трябвало да празнуваме.
9-ти Май и Парада на победата е празник на хората като нея.
И това е добре да се знае от от онези, които мерят кой, кога, къде и какво е подписал и на коя дата баш точно е било.

05 май 2017

Петък следобед


Много се дразня, когато ме питат: "Как е личния живот, още ли си сингъл?".
А твоя брак как е, още ли е цял, че тия дни четох статистика на разводите?
*********************
- Винаги ли сте такъв романтик?
- Не, само когато нямам къде да спя!
*********************
На 1 Април приятелката ми ме остави, а на 3-ти ми звъни да ми каже, че се е пошегувала ... а аз вече си намерих нова ... кофти някак си се получи...

01 май 2017

Симеон - шампион!


Най-сетне Симеончо си взе първото място!
Мина като машина през турнира - 5/6, пет победи в първите пет кръга, безапелационно лидерство преди последния кръг. В класирането преди шестия кръг Симеончо беше победил всичко от второ до пето място в класирането. 
В първия кръг му се падна Берк Халим, и понеже веднъж се беше опарил с него, този път подходи много внимателно и нямаше изненади, Симеончо водеше с топ срещу кон и произведе дама, от там нататък му беше лесно да матира.

Във втория кръг му се падна Катерина, тя веднъж вече му се беше падала, и според Симеончо е силна, но играе бързо и не вижда елементарни неща. Така беше и този път, партията приключи много скоро след началото, Симеончо я беше излъгал нещо и не срещна сериозна съпротива.
В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.
В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре.
В петия кръг му се падна Ерай, той също победи Боби в предния кръг и така Боби изхвърча от борбата за първото място, но пък Ерай очевидно не е толкова лесен противник. Минах да го видя по едно време какви ги върши Врабчо, той направи много хитър ход - смени топ за офицер и когато Ерай взе топа и си мислеше, че е на печалба от цялата тая работа в следващия ход Симеончо му взе топа, който се пазеше от вече взетия офицер. Тоест, спечели фигура, от там си направи партията интересна.
Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена.
Така преди последния кръг Симеончо водеше с 5/5 и беше на 90% сигурен победител. 
Само че тази увереност за малко да му изиграе лоша шега. 
В последния кръг му се падна Боби, което беше изненадващо, имаше друг състезател, с когото беше по-вероятно да играе, но това няма значение. Симеончо подходи много лежерно и аристократично (бе направо си се излигави), загуби за 5 мин и си тръгна доволен, но в същото време на втора дъска играеха Елена и Денис, които имаха по 4 точки преди кръга и при победа Денис щеше да изпревари Симеончо по коефициент. Добре, че Елена Павлова имаше силен ден и успя да победи, като по този начин свърши работата на останалите 10 % на Симеончо.
Както и да е, накрая се гледа крайния резултат и класирането. 
Та в крайна сметка след 2 втори места и един по болест пропуснат турнир най-сетне Симеончо взе първо място за пръв път тази година.

28 април 2017

Петък следобед

Тя: - Ти ме караш да се разтопя!
Той: - А аз се втвърдявам от теб ...
********************
Ако мъжът плаща на жената след секс, то тя е проститутка; ако е преди - това е любовницата му, а ако плаща и преди, и след - това е жена му.
*******************
Девойката, с която се разминах на улицата беше толкова красива, че дори забравих да огледам циците и!

27 април 2017

Хъкълбери Фин за гласуването

Една от книгите, които чета и препрочитам с удоволствие, е "Приключения на Хъкълбери Фин" (друга такава е "Приключенията на Том Сойер"). Принципно тази книга не е писана за деца, за възрастни е, но е хубаво да се чете от рано, от детска възраст още, и след това да се препрочита от време на време, за да се преосъзнае. Така например като дете ми беше интересно да чета какви съкровища са плячкосали Хък и Джим от къщата с умрелите, докато не разбрах, че важното е разговорът им на другата сутрин за това мъдър ли е цар Соломон и за Дофина и френският език. 
Примерите са много, може цял ден да пиша за тях.
"... Щом се напиеше, почваше да ругае правителството. И този път се развика:
— И това ми било правителство! Погледни го само на какво прилича! Закон някакъв си имало да отнемат на човека сина му… рождения му син, когото с толкова грижи, мъки и разноски е отгледал! Да, и тъкмо когато е отгледал човек сина си, та да го прати да работи, да види хаир от него и да си почине, законът му го взема! И това ми било правителство! А да е само това! Тоя същият закон помага и на оня дъртак Тачър да не ми дава имота. Това е то законът! Вземе законът човек с шест хиляди и нагоре имот, тикне го в една вехта колиба като тая и го остави да се скита в дрипи, дето и за шопар не стават. И това ми било правителство! Не може човек от такова правителство да чака право! Понякога ми се ще веднъж завинаги да се махна от тая страна. Така казах и на стария Тачър, в очите му казах. Много свят ме чу, има кой да потвърди какво съм казал. Пет пари не давам, рекох, за тая проклета страна, ще се махна и няма вече да се върна тук! Точно така рекох. Погледнете, казвам, шапката ми — ако смятате, че е шапка, — дъното й стърчи нагоре, а полите висят до брадата ми; шапка ли е това — все едно, че съм пъхнал глава в кюнец на печка. Такава шапка ли, казвам, трябва да нося аз — един от най-богатите хора в града, ако можех да си получа правото? Да, чудесно правителство си имаме, чудесно! Послушайте още нещо! Имаше един свободен негър от Охайо, мулат, не по-мургав от белите. Надали сте виждали по-бяла риза от неговата, нито по-лъскава шапка; никой в града не носи по-хубави дрехи; със златен часовник, златна верижка, бастун със сребърна дръжка — най-големият богаташ в щата. И какво мислиш? Учител бил в някакъв колеж, можел да приказва на разни езици и какво ли не знаел. А можел и да гласува в своя щат. Това вече не изтърпях. Докъде ще стигне тая страна, питам те аз? Като имаше тук избори, и аз щях да гласувам, ако не бях пиян; ама щом ми казаха, че в тая държава имало щат, дето негрите можели да гласуват, офейках и рекох, че никога вече няма да гласувам. Точно така рекох: всички ме чуха. Ако ще цялата държава да пропадне — додето съм жив, няма да гласувам вече. А да видиш колко е важен тоя негър — и път нямаше да ми даде, ако не бях го блъснал. Защо, питам аз, не извадят тоя негър на търг и не го продадат? Това искам да ми кажат. А какво, мислиш, ми казват? Не можело да го продадат, додето не преживее шест месеца в нашия щат. А той бил отскоро тук. Това ти казвам. Само за пример. Правителство ли е това — да не може да се продаде свободен негър, щом не е живял шест месеца в щата? А се нарича правителство и минава за правителство, и се мисли за правителство, макар да мълчи като пън цели шест месеца, преди да пипне някакъв си скитник, крадец, адско изчадие в бяла риза, някакъв свободен негър и…"
Горният монолог ми е един от любимите.
Много неща казва и на много места може да се приложи.

22 април 2017

Започна се

Бях писал по друг повод за един референдум навремето в Швейцария, на който швейцарците отказали на мюсюлманите да строят джамии и молитвени домове. 
"Вие сте - рекли швейцарците на мигрантите-мюсюлмани - гости тук и не ние с вас, а вие с нас ще се съобразявате. Никой не ви е викал насила тук. Днес са джамиите, утре ще искате отделни училища и гробища, вдругиден ще решите, че фереджета и бурки трябва да носите, после я свинското, я говеждото ще забраните, пък след седмица кой знае какво ще ви дойде в акъла. Не!"
Или нещо такова.
Нещо подобно се заражда у нас. Не около религията, джамиите и фереджетата, а около свинското, а около храненето на учениците - в училищата храната щяла да бъде според религията
За християнчетата - сандвич с шунка, за мюсюлманчетата - имам-баялдъ и гьозлеме, примерно.
От една страна, това решение е взето от съд, председателстван от съдия на име Айгюл. Колко е обективно решението му всеки може сам да прецени. Но не религиозното решение е притеснителното в случая.
Днес вече се съобразяваме с религията на децата.
Утре ще се усетят и евреите, кришнарите, съботяните, не знам още кой.
Следват веганите, те са на върха на всяка хранителна пирамида, ще изскочи отнякъде оня с пчеличките и семенната течност на търтейчетата и и с тях ще трябва да се съобразяваме, ще видите.
А беше време, когато си разказвахме вицове за американците, които викали на жените си "вагиноамериканци"!

21 април 2017

Петък следобед

Не мога да търпя момиченца, които си мислят, че са възрастни само защото имат мустаци!
*******************
Женско щастие - ти си отслабнала, а циците - не!
*******************
Купих си крем против бръчки, мазах се усърдно няколко дни.
Сега ми трябва крем против мазоли.

16 април 2017

Живи

Първо в петък теглих музика от нета.
Два албума на Вася Обломов, един на Ëлка и един на Мураками.
Аз отдавна за себе си съм открил че музиката идва не само от Запад, но и от Изток. 
Вася Обломов например замества успешно Висоцки в днешно време, песните му са посетени на съвременната руска действителност и се отнасят достатъчно критично към проблемите на руското общество Точно. както Висоцки навремето.
Естествено, каквото и да е руското общество днес, то е много различно от
руското общество от времето на Висоцки, днес свободата на словото не е някаква химера на хоризонта. 
Абе голяма работа е Вася Обломов. 
И друг път съм му блогвал музиката, Вася е голяма работа, с тънко чувство за хумор и с усещане как и докъде да e хумора в песента.
Та днешната песен е от част от саундтрака на руски филм (малко нонсенс звучи), но пъкк ... трябва да се чуе, за да се разбере.

Та идеята ми е ... живей.
Живей само защото си жив.
Защото можеш да посрещнеш утрото.
Защото можеш да се зарадваш на утрото.
Абе голяма работа е Вася, да е жив и здрав още дълги години.

14 април 2017

Великото измазване

Управленската програма на новата коалиция, признавам, седнах да я чета и спрях на втората страница.
До там стигнах, дето пишат, че ще положат всички усилия да влезем в Шенген.
Спомних си, че по време на първото правителство на Тъпанаря от Банкя имаше една сграда на КПП-то на Малко Търново (Малко Търново ли беше?), дето западняците само ни чакаха да я измажем и веднага да ни вземат в Шенгена.
И това беше 2011.
Сега сме 2017 и тия тая сграда се гласят да я измазват още 4 години. 
НДК да мажехте, досега два пъти да сте го измазали, и отвътре, и отвън, и да потретите.
Ма то сигурно ще се окаже, че по времето на Орешарски Местан и Станишев са ходили да чукат вече измазаното, та Лилето, като не е разчиствала пътища с булдозера е ходила да измазва отново.
Голямо измазване се очертава, така, като ги гледам с какви гладни очи преговарят патриотите, някой много ще намаже. Ямболското цигане, например малко му е оградата на границата, май и от измазването на КПП-тата ще позахлеби.
А за златния фикус в коалицията няма
да отварям дума, той ще ми е тема на друг разговор.

03 април 2017

Второ поредно сребро

На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.
Турнирът беше като локум, сладка работа. Участваха дежурните заподозрени, Божидар пак се бута в групата на големите (4 - 8 клас), ама там има сериозни акули и не вирее много-много. Та на Симеончо конкуренцията не му е сериозна в групата за 3-ти клас; от тези, които се явяват рядко е губил.
Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди. 
Във втория кръг на Симеончо му се пада Ерай, с него досега не е имал проблем (мисля че са играли 2 пъти). Симеончо отново игра много предпазливо, но просто е по-напред от Ерай с материала, бързо си взе своето.
В третия кръг му се падна Гергана, аз за пръв път го виждам това момиченце, тя е и по-малка (първи или втори клас), но ми направи впечатление в първите два кръга игра много грамотно. Преди партията му казах да внимава с нея, да не я подценява, щото е момиче и с основание: Симчо взе много оспорвана победа, това момиченце има потенциал. 
В четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.
В петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.
- Е що?
- Ми останахме само с царе.
- А защо бързаш, имаше топ на осма линия, беше му блокирал фигурите, той за да се измъкне са му необходими 3-4 хода, ти през това време ще си разиграеш коня и офицера?
- Ми ...
- Ми, ми, ама с това реми изпусна първото място и сега ще разчиташ Боби да падне в последния кръг.
В шестия кръг, естествено, Боби не падна, въпреки че се изпоти с Гергана. Симеончо игра с Димитър, той е нещо като Ерай, не е особена конкуренция.
Та така, този път без загуба, но с две малоумни ремита, вместо да си вземе турнира отново е втори, на половин точка от първия. Сам си го направи, не е да кажеш че е играл с кой знае колко силни играчи или пък да е бил в трудни позиции и ремито му е успех.
Нищо, другия път.

02 април 2017

England, England, ей къде й!

Лондон, ма за 3 дни, ма било "bussyness-trip", па се возиш в Mercedes-AMG S 63, и то лично я шофираш, и си отседнал в One Tower bridge appartments, дето е на половин час от Бъкингамския дворец пеша и е много скъп, качваш снимки във фейса за щяло и нещяло, да те видят всички къде си и какъв успешен бизнесмен си като цяло.
И накрая осираш нещата със снимки от летището в Лутън и от самолета на Wizz-air на път за вкъщи.
Хийтроу и British airways са за аматьорите, ония, дето не знаят как да успеят в живота!

27 март 2017

Средно положение няма!

Или участваме във властта, или излизаме в опозиция!
Тоя тъпак май откри топлата вода.
А бе как така му върви на Министерството на икономиката, тамън се отърва от Лукарски, сега тоя шушляк напиня.

24 март 2017

Джасим, обясни ми

Едно нещо не вдявам: как така хем те бият, хем снимаш и за капак накрая си успял да опазиш видеото. Не е ли логично, когато почнат да те шамарят, да се защитиш и ти да отвърнеш на удара? Или Емил Джасим е хванал тая част от християнското у майка си с шамарите и подлагането на другата страна?
Обясни ми, Джасим!
Бонус въпрос: как полицията успява да залови човека от видеото? Какво стана, отиваш в РПУ-то, показваш видеото на дежурния полицай, той се обажда на някоя патрулка, тя отива на мястото, където е станал инцидента, а нашия човек още е там, така ли беше?
Обясни ми, Джасим!

16 март 2017

Русе като Костинброд

Надявам се си спомняте за аферата в Костинброд.
Тогава в печатница, собственост на общински съветник от ГЕРБ бяха открити над 350 000 годни бюлетини, които пишман-печатарят обяви за "производствен/технологичен брак". 
Тоя ако имаше фурна, а не печатница и 10% от кифлите сутрин ги мяташе на кокошките, че са "технологичен брак" нямаше да изкара повече от два-три месеца.
350 000 бюлетини! При 3,5 млн. гласуващи у нас (принципно, движат се около тази цифра) това са си 10% от гласовете. Бюлетините не са били подготвени за транспортиране до съответните избирателни райони, по-скоро са щели да се озоват в някое помещение, собственост на друг активист на ГЕРБ, където част от МГЕРБ да си поиграе на гласуване и да подготви съответните резултати и протоколи.
Мислите, че е невъзможно ли?
Я му вижте обясненията на тоя, какъв е и от коя партия е и тогава си помислете пак!
И после Бойко печели, народа иска Бойко, а в Народното събрание влизат разни откровени педераси като Яне Янев.
Янетата в политиката у нас обаче имат кратък живот, оригиналното Яне след като спря доганизацията се пласира за съветник на екс-премиера, но на него (на екс-премиера) му трябва някаква патерица, някакъв сол-ташак и така дойде времето на Веселин Марешки. 
Марешки преди няколко години така си поговорил с Бойко Борисов и на другата сутрин решил, че иска да е собственик на Локо (Пд). Не изкара дълго време като футболен президент, но очевидно е имало защо.
Та ударът от вчера в русенската рафинерия "Полисан", от която идвало евтиното гориво на VM Petroleum все ми се струва като превантивен удар по патериците на Бойко. Ако си мислите, че не са го знаели Марешки откъде взема горива и що са му толкова ниски цените ... просто са го чакали да го ударят в точния момент. А че са избори и че той е кандидат за сол-ташак на Бойко Борисов е просто съвпадение.

13 март 2017

Хормонален шок

Засега нещата са близо до това ...
В събота Симеончо беше на рожден ден на един негов съученик.
Момченцето си пада леко гъзарче - няма и 10, обаче има ли случай гледа да се барне (в училище ходят с униформа, но на рождени дни са ризки, прически, гел), от първи клас си харесва разни съученички, редовно чуваме истории за картички, валентинки, обяснения в любов - не че му се е отворил парашута на тази възраст де (надявам се!!!), но отрано се ориентира. Онзи ден на 8-ми март дори подарил на всяка съученичка цвете.
Не че има лошо в това, ма май е избързал с 3-4 години с тия неща. Или не е?
Та въпросния съученик, имена няма да цитирам, празнува рождения си ден в един от столичните мол-ове, поканил е десетина деца от класа в тамошния Playground, част от поканените са момичета (естествено онези, които си е харесал, няма лошо - и аз да бях, и аз щях да постъпя така) и които минават за красавиците в класа, поне по думите на Симеончо. Да си загражда някоя ли се опитва (рожденикът), да си маркира територия ли - не знам, то си е негова работа, а и не ми е тема на поста.
Отивам да взема Симеончо обаче и преживявам абсолютен шок: двете красавици на класа са заформили негърски дупета, ама точно като негърките на Мартиника - кръгли и изпъкнали. И най-лошото е, че отсега се залагат едни целулитни бомби да цъкат, това са деца на 9-10 години. А едната, с риск да ме обвини някой в педофилия, май е започнала да развива и вторичните си полови белези, ако ме разбирате. На едното момиченце есента му бяхме на рождения ден, майката я огледах тогава, толкова е кльощава, че няма накъде, нито целулит има, нито шкембе, две деца е раждала, то няма годините да и дадеш, да не говорим за децата да и броиш. И малката тогава не ми направи впечатление нещо на слонче, откъде ги качи тия килограми за половин година?
... с тенденция да станат като това.
Я в ахуе, както казват руснаците. Думите не стигат да опиша, сериозно ви казвам. То не ми е на мен работа, децата си имат родители, те ще си им берат гайлето тепърва, ама тая работа с хормоните в пилешкото месо като нищо ще се окаже не 100, а 1000 % истина.