16 август 2017

Понякога

Понякога заставам на площад „Славейков“ към пет часа следобед, когато отвред прииждат млади и хубави жени, аз ги гледам, посрещам ги и ги изпращам, възхищавам им се и страдам, че е невъзможно всички да бъдат мои. Не, това не е просташка алчност на неудовлетворен мъж, а търсене на онова, което никога не достига.
Георги Марков, 
"Портретът на моят двойник" 

15 август 2017

Calimba De Luna

Не знам за вас, аз много се кефя на тази песен, и то точно на удължения и вариант.

Иначе който е направил видеото, има вкус и разбира от жени.

13 август 2017

Гаръна “Visions of Dreams” фестивал

Нощно време, прохладно, бира, яка музика ... къде съм блял досега?
И така, както разказах вчера, тазгодишното ни посещение на Решица и Гаръна беше под знака на бирата, но имаше и формален повод - госпъл фестивала.
Сега, госпъл-фестивал в някакво село в Румъния, дето я има, я няма 200 жители, и то не го знам православно ли е, католическо ли е, протестантско ли е, та и госпъл само им липсва, звучи доста странно, то и странно си беше, ноооооооо ... нямаше проблем, беше интересно. За да съм по-точен, фестивалът е Fusion and Gospel, което значи, че религиозната музика на негрите не беше главната тема на вечерта. От нея, всъщност, хванахме много малко, повече беше фюжъна.
Излиза сръбската вокалка, Ивана не знам коя си, вижда ей това на снимката (това е
публиката) и казва: "Good evening 5 000 people!".
Момичето има чувство за хумор.
Цялата история май беше заради един негър, Дийн Боуман, който се оказа сърдечно близък на кумата на нашите румънски приятели или поне беше главно действащо лице в случая. Водеше някакъв детски хор, който беше научил да пее госпъли, отделно се включи и на фюжъна. Голям симпатяга се оказа тоя негър, отгоре на всичко можеше да произнесе правилно името ми. Като го попитах откъде го знае, къде го е чувал ми спомена за някакъв български музикант, Цветан Момчилов, та от фамилното му име ... сега сигурно Дийн си мисли, че Момчил е доста разпространено име в България.
В самият фюжън взеха участие основно румънски банди, имаше и една сръбска, разбрах, че е имало и от Австрия, и от разни други страни. Сърбите си водеха някаква гост-вокалка, тя ту слизаше, ту се качваше на сцената, беше голяма сладурана. Като цяло, беше много готино, вечерта в събота, бира, музика, чист въздух, бира, музика ... яко беше. И си помислих, готино е да си на 40, не е чак такава трагедия - по-щеше да ми подхожда да съм на 20+ и да ходя по подобни събития, ама тогава нямах пари. Или ако имах, не можех да си позволя кой знае колко. А сега още на съм се превърнал в някакъв шкембест чичка, а и мога да си позволя да запаля колата и да отида някъде ей така, за най-елементарното удоволствие.
Та затова, не ме питайте какво точно свириха на фюжъна, дори не съм си и поставял за цел да го запомня.
С госпълите се сблъскахме на другия ден, Дийн беше главно действащо лице. Човекът си застана на сцената, къде пя той, къде дирижираше някакъв детски хор, къде покани някакви хора от публиката да му пригласят на сцената - беше в стихията си. И има данни, има глас, което компенсира досадното повтаряне на религиозния припев в госпълите. А и момчето си пада по джаза (кликнете на линка, ще ви хареса), госпълите май са му нещо вторично. Интересно беше, къде в България ще видя нещо такова?
Дийн в действие
Лошото е, че това беше първото издание на фестивала, а до колкото ни стана ясно, Дийн има проблеми с визата си за Румъния и не изглежда особено притеснен от факта, че в най-скоро време ще трябва да напусне страната  съответно, не се знае дали догодина ще има второ издание на Visions of Dreams и дали ще е с негово участие.












12 август 2017

Бира, бира, бира

Така, всичко започна през Юли, когато Отилия и Каюс ни върнаха визитата от миналата година и на изпроводяк ни поканиха на гости на госпъл и beer-фест. 
И ние с Малкото Кате, от нямане какво да правим, айде към Румъния за един дълъг уикенд. 
Това е вътрешността на ресторанта, организиран в някакъв етно-стил.
Снимки на разни престолонаследници на румънската корона и елени, характерни за
германските митове и легенди.
Пътуването този път ни отне много по-малко време. Едно, че на нашата граница нямаше такава голяма вълна гастарбайтери, каквато имаше миналата година, отгоре на всичко и ние тръгнахме по петляно време. Минахме границата за ~30 мин, никакви проблеми нито от наша, нито от сръбска страна, а приятното усещане е като се мине границата и онзи участък с тоалетни, чейндж-бюра, duty-free и ресторанти тръгнеш да навлизаш в първия си километър в Сърбия, тогава виждаш как магистралата почти е излязла на границата. Това усещане се усилва от факта, че магистралата от Ниш до Цариброд е изградена на 90%, на места е готова да поеме трафика дори, не знам защо сърбите не я пускат, но очевидно е въпрос на време. И това хората го правят без еврофондове и без премиер-министърът им да им обяснява от сутрин до вечер как ако не е той, и един метър асфалт няма да има
Догодина, ако пътуваме нанякъде през Сърбия, се качваш на магистрала още с влизането. Както е навсякъде в Европа, само у нас все още - не.
Първото място, където ни заведоха Отилия и Каюс, беше един ресторант нагоре в планината, Haus Norbertus, да обядваме в типичен за местните стил. Те Отилия и Каюс много държаха да опитат типични български манджи, докато бяха у нас, ама не ги огря особено - то и шопската салата я има в Румъния, и фасула го имат, и мусаката същата, и качамакът, то с какво да ги изненадаме, като сме комшии?
Ей този, оранжевия юнак за малко да си смени паспорта.
Както миналата година писах, Решица е пълна с етнически немци, австрийци (според както се чувстват), има остатъчни чехи и словаци в региона, а също и унгарци - това всичкото потомство от времената на Австро-унгарската империя. Местните дори наричат румънците от Влахия и Молдова "ония от кралството" като знак за времето отпреди Първата световна война. Та германското се усеща в Решица - къщите, ресторантите са в немски стил, местните имат навика да пият бира повече (че водата е кът), опитват се да празнуват в типично по баварски, сега, дали са повече румънци или немци, те си знаят най-добре. 
А това е местния вариант на шкембе-чорбата, не знам кое е по-точно да се каже, 
по румънски или по германски. Същата гадост като у нас е, само дето не му слагат
оцет и чесън, а лютото е под формата на люто чушле, което ти носи сервитьорът
и се молиш да е люто.

В този Haus Norbertus, което си е една голяма вила с поляна пред нея и наредени маси тип "войнишко изпращане" собственикът се е усетил и е наредил двайсетина хамака. Ядеш каквото ядеш, и ако ти се доспи, бегай на хамака, после продължаваш. Или ако вместо ядеш, пиеш, то пак същото. И котки много имаше, Отилия ни обясни, че хората носели котета там и оставяли, а който искал, си вземал. Ние за едната бройка да се уредим с коте, ама Мишльо рече "Не!". 
А това е mămăliga cu brânză şi smântână или казано на български, качамак със 
сирене и сметана. Въпреки, че беше най-обикновен купешки полуфабрикат като 
се омеша хубаво е вкусен.
Голямото наливане с бира започна в Haus Norbertus, много преди самият beer-фест да започне. Почнахме с местните марки, местни в смисъл на румънски, първо с Cuicas, после с Timișoreana, а след това отидохме до някакъв ресторант, в който сами си произвеждаха бирата, която предлагаха. Ей така, от тук идва водата, в тази сграда я варят, а в съседната я продават. Бирата беше мътна, непастьоризирана - аз не съм чак толкова заклет фен на бирата и не мога да я оценя, за мене е бира като бира. Обаче румънците (Отилия и Каюс в случая) си я харесват. И там продължихме с наливането, изпих и моята, и на Малкото Кате. Странното беше, че домакините си поръчаха по едно кафе с бирата, кафето върви с минерална вода и това всичкото го изпиха. Как не им загорча, не знам, на мен ми е странна тая комбинация бира + кафе?
Вечерта имаше фестивал на госпъл-хорове, обаче за това в отделен пост. Аз след толкова бира имах нужда да се отпусна в някой хамак на Haus Norbertus, ама нямаше за кога. 
Бутафорен казан за варене на бира в ресторанта. Имаше и много постери, посветени
на бирата, като например "Безплатна бира - утре" или 
На втория ден вече беше beer-феста, но преди него имаше нещо като финал на госпълите (предния ден е бил полуфиналът). Beer-феста не знам колко беше германски, повече биеше все едно Софиянски го е организирал пред паметника на Съветската армия - скара, бира и на самообслужване. Скарата - като българската, кюфтенца (много солени), наденици, кебапчета (и те солени, и без черен пипер), шишчета. Бонус бяха панираният карфиол, кюфтетата от тиквички и гъбите с кашкавал. Не че ги нямаме у нас, но обикновено при нас бирените фестивали се ограничават до бира и кебапчета/кюфтета. 
Обаче!
Местните в един момент почнаха да прииждат, почнаха да се мяркат разни баварски костюми, познати ми и от миналогодишната сватба, разни карирани ризи, все едно са шити от покривката в кухнята, разни русоляви муцуни тип Hitlerjugend, разни шапки и къси панталонки. Обясниха ни, че има много местни германци, които след промените отишли да живеят в Германия, но си пазят имотите и си идват чат-пат, а също така водят и приятели със себе си. Отделно, в Германия има разни бутикови пивоварни, които произвеждат бира колкото за градчето, в което са разположени и околностите му. Бира може да се купи, но не я произвеждат за масови продажби, не зареждат големите вериги с нея. И Руди, местният ... хм, плейбой (за него по-късно), който миналата година ни обясняваше нещо около буре с бира, оказа се, се е договорил с някаква такава една пивоварна, и има разрешение да купува бира от тях, и да я продава в заведението си. Само в него обаче, не може да зарежда Лидъл например. 
Самата бира, дето я пласира Руди беше поне 6 вида: каквото видях, го опитах, а каквото опитах, го снимах. Една беше много лека, друга беше плътна като medium бирите, някои бяха много странни на вкус, но, както вече споменах, не съм чак такъв разбирач на тема бира. Или ми харесва, или не, да седна да обяснявам какъв вкус или послевкус имала, за аромат да не говорим, не е за мен.
И музика имаше, баш германска, на немски пееха, с акордеончета. и състезание по изпиване на литър бира за норматив, разделено на две категории - за мъже, и за жени. И за жените нямаше отделни правила, примерно половин литър, не - литър за всички. Голямата изненада беше като започна състезанието, първо за жените. Явиха се три, имаше там една лелка, ма баш германска лелка, от ония филми за германската лелка и водопроводчика ("Ja, ja, wunderbar"). Другите две бяха сравнително маломерни в сравнение с нея, и за мен тя беше моят фаворит, обаче, както обикновено се оказва в такива случаи, една от участничките се оказа някаква скрита лимонка. Единият литър бира го изпи за отрицателно време на екс, все едно едно кафе на крак пие. 
Голяма работа, ще каже някой. 
Е да, ама мъжете като започна тяхното състезание, я пиха бирата на глътки, без да си дават зор. Той и Руди ги поощряваше отстрани да я пият по този начин (като официален вносител, естествено че беше председател на организационния комитет по надпиването) - абе въобще, оная малката можеше и мъжката купа да вземе, ако се беше явила.
За мъжкото надпиване първоначално се беше записал и Каюс, беше ми интересно какво ще направи, обаче Отилия го насмете набързо и го дисквалифицира. Той Каюс се беше записал като домнул Мирча, ама на Отилия това не и мина, Мирча - не Мирча, отряза го. 
За два дни в Румъния си изпих сигурно месечната доза от бира - станах като в оная реклама, дето катерицата търчи и вика "Бира, бира, бира!". 
И няколко думи за Руди накрая, както обещах.
Оказа се, Руди е доста колоритна личност - два пъти женен, жена му и за нея е втори брак, и двамата имат деца от първия, имат и общи; Руди беше впрегнал цялата фамилия да обслужва beer-феста. В последствие се разбра, че Руди освен предприемчив бизнесмен от регионален мащаб го играе и колхозен осеменител. В смисъл, веднъж женен, втори път женен, с една официална любовница, една неофициална и една в проект. Какво да се прави, Гъръна е малко село и едва ли има нещо, което да остане скрито от широката общественост. До нас достигнаха истории за бой между жените му, за скубане на коси, за голи снимки в телефона, за фалшиви профили във фейсбук ... за село като Гаръна, с има-няма 150 жители представям си какво развлечение е.
Толкова за бирата, утре ще пиша и за госпъл-феста.


Тия кебапчета се оказаха голяма греда - солени и мазни. И без черен
пипер. В дъното на снимката, зад филиите с хляб се вижда
панираниният карфиол.

Тази бира се оказа много странна на вкус, са някакъв вкус на
боровинки. Отилия ми обясни, че я пиели като джиджестив, та вместо
дижестив ли беше, не помня. Странен вкус, не бих опитал втори път.


Балканска му работа ...


Лелката с карирана риза ми беше фаворит, а тази в средата се оказа скритата лимонка,
която спечели женския турнир по надпиване.

11 август 2017

Петък следобед

"Скъпа редакция на Cosmopolitan, моля Ви за съвет: струва ли си да продължа да се срещам с един младеж, ако аз отидох на срещата облечена в същата рокля като него?"

- А ти разказвай, разказвай, но не забравяй да се събличаш през това време.
- Ама това наистина ли е интервю?

Помня, когато бях малка, по-голямата ми сестра постоянно се оплакваше, че на слушалката на душа налягането на водата е слабо. Аз въобще не разбирах защо се оплаква, според мен си беше идеално. 
Но пораснах и разбрах, че струята действително можеше и да е по-силна.

04 август 2017

Петък следобед

- Искам да си направя тройка с две жени.
- Искаш да се опозориш два пъти?

Секс между две жени - това е все едно да атакуваш вратите на древен град с вратите от друг град.

Когато жената се съгласи да дойде на среща, тя още не знае ще има ли секс или не. За да разбере това затова и се съгласява да отиде на срещата.

02 август 2017

Операция "Бившите хора"

В средата на 30-те години контрареволюцията отдавна е победена, а хората, наричани „бивши” са отделени от властта, опростени и работели за благото на строителството на социализма. Това са всякакви бивши аристократи, дворяни, бели офицери, чиновници от царските и временното правителство, сътрудници на жандармерията и полицията, свещенослужители. Мнозинството от тях се вписвало в новите условия и не представлявало заплаха за съветската власт. Въпреки това през февруари 1935 година „бившите” станали мишена на ленинградското управление на НКВД. Само за месец, от 28 февруари до 27 март НКВД и Специалният отдел (в оригинала Особое Совещание) осъдило 11 702 души – 4 833 глави на семейства и техните роднини.
Ленинград, проспект 25 Октомври (Невски)
Осъдените следвало самостоятелно да напуснат Ленинград, за своя сметка да се отправят към Урал, Западен Сибир или на север. По-нататъшната съдба на репресираните като че ли оставала в ръцете на самите репресирани: с удостоверения за административно заселени (вместо конфискуваните паспорти) те едва успявали да се уредят с най-ненадежната работа, не съответстваща на образованието и навиците им. Така Юрий Шувалов, електотехник с добър опит и знания и грижещ се за майка си и баба си, в Куйбишев получавал 168 рубли, с трудности се уредил като шлосер и заплащал 60 рубли наем за мизерна стая. Той бил комсомолец и искрено вярващ в съветската власт 23-годишен техник в завод „Светлана”, бил въплъщение на „новия човек”, за когото един от вестниците писал: „Ще отгледаме десетки Шувалови”. Неочаквано за него и за колегите му, той бил обвинен, че се е завърнал в СССР през 1923 г. с цел получаване за собствено ползване на фабрики и домове в Ленинград, укриване на произхода си и проникване във ВЛКСМ. Валякът на НКВД мачкал и най-лоялните на режима граждани.
Но защо на НКВД му е потрябвало да преследва вече безобидните „бивши”, които представлявали едва 0,04% от населението на Ленинград през 1935 г. и които можели да навредят на съветската власт единствено с критика в частни разговори (което било разпространено във всички слоеве на обществото)? Убийството на първия секретар на Ленинградския обком Сергей Киров на 1 декември 1934 г. станало удобен предлог за ликвидирането на ленинградската опозиция на Сталин – зиновиевци и троцкисти. Неотдавна назначеният лично от Сталин началник на Ленинградското управление на НКВД Леонид Заковски оправдавал назначението си.
Сергей Киров
Но през февруари вместо планираните 5 000 ареста на опозиционери (които, трябва да се признае, още не се и криели особено старателно) били извършени едва около 1 000. Провалът на тази зиновиевско-троцкистка операция трябвало да бъде компенсиран. На 20 февруари 1935 г. изселили едва 466 семейства на опозиционери, не била разкрита нито една терористична организация. „Бившите” тогава спасили изпълнението на плана. Сталин бил недоволен както от резултатите от акцията, така и от реакцията на ленинградчани на убийството на Киров – сътрудниците на университета, на партията и на градските учреждения се осмелявали да изказват различни причини за убийството, неохотно отишли на погребението и т.н.
Тогава си и „спомнили”, че убиецът бил свързан не само със зиновиевците и троцкистите, но и с „бившите”, с контрареволюционерите, които по своя произход били задължени да са политически партньори на опозицията, врагове на съветската власт, да имат връзка с чужди агенти и емигранти, да участват в заговори и в терористични организации. Списъците с „бившите” бързо се попълвали – тези хора, по принцип, просто живеели и работели честно, не се компрометирали и не били регистрирани в милицията. 
Един от начините на откриването им била работата с адресната книга на Петроград от 1917 г. Оперативните работници избирали фамилни имена, намекващи на дворянски произход, екзотични, двойни или чужди, такива като Таубе, Кнориг-Форемни, Петерс, Мартинов и т.н. След това проверявали адреса. Често „бившите” живеели на същия адрес, сврени в една от стаите на бившата им собственост. Но успели да намерят само 1 434 човека с дворянски произход. 
Голяма част от осъдените били незначително свързани с контрареволюционерите. Основната част (около 1 000 глави на семейства) нямали определено занятие, над 70% от тях били над 50-годишни – възрастни и пенсионери, доживяващи старините си, около 500 инженери, техници, учени. Както и за Шувалов, за много от тях – работохолици, образовани и полезни работници, чиито имена се оказали на първите страници на вестниците се застъпвали трудовите колективи. Но успели да спасят само единици – едва 127 от 11 000 били оставени в града заради болести, преклонна възраст и др. Да се върнат вкъщи от заточение впоследствие също се отдало на единици.
В най-кратки срокове планът за арестуване на 5 000 бил двойно преизпълнен. Дори наркомът на вътрешните работи Херних Ягода смятал това за излишно и за даващо повод за антисъветски публикации в чуждестранната преса. Но истинската „душа” и инициаторът на мащабните репресии не бил той самият, а Йосиф Висарионович. 
Сътрудници на НКВД, 30-те години.
За тази изпълнителност на НКВД и Смолни помогнал и фактът, че местните власти се стремели да разрешат ленинградския жилищен проблем за сметка на репресираните, който проблем в онзи момент необичайно се изострил. Множество хора били заселване буквално на половин легломясто в комуналните квартири. Изселвайки зиновиевците Ленинград получил само 459 освободени стаи и квартири. Изселването на „бившите” дала по-впечатляващи резултати – 9 950 стаи и квартири. В тях били разпределени нуждаещият се актив, военни и сътрудници на НКВД. Имуществото на „бившите” също станало плячка на борците с враговете на социализма. 
През април 1935 операцията по прочистване на града била разширена и продължена в Ленинградска област. Към 25 април били открити и изселени 22 511 човека, възприемани като потенциални антисъветски деятели: кулаци, есери, меншевики, „бивши”. В НКВД бързо се учили да работят, да търсят и „размотават” необходимите им хора в нужното количество, да получават правилните показания. Изселването на „бивши” хора след 1935 г. ще се практикува с прекъсвания до смъртта на Сталин (последния списък е съставен през 1953 г.). През 1937 г. 93,6% от осъдените две години по-рано глави на семейства (4 393 души) били разстреляни в лагерите или на местата, където били заточени. Чрез бързата и жестока разправа с тях изпълнителите на всички нива се стремели да укрепят доверието в себе си от страна на началниците им. 
Хенрих Ягода, крайният вдясно, нарком (министър) на вътрешните работи по това време
Но и съдбата на палачите се оказала незавидна. Леонид Заковски, ръководещ операцията на място, по-късно също бил обвинен в контрареволюционна дейност и шпионаж и разстрелян на 29 август 1938 г. Неговият началник Хенрих Ягода, глава на НКВД бил обвинен в същото и разстрелян още през март 1938 г. При ареста му у него били открити над 22 000 рубли, колекция вина, порнографски снимки и филми, оръжия, сервизи, антикварни монети и т.н. Неговият приемник, присвоил част от тези ценности, Николай Ежов също бил разстрелян на 4 февруари 1940 г.

Оригиналът е тук.

24 юли 2017

Аз съм част от това

Малко са нещата от професионална гледна точка, с които се гордея. Не че ги няма, но това, с което съм се занимавал през годините ми се е струвало рутинно - ако не съм аз, ще е някой друг, не върша някаква кой знае колко уникална работа. Дори и втория си блог го създадох не защото участвах в някаква уникална разработка, всеки може да е ОТК на такъв обект, а по-скоро защото беше най-голямото нещо, с което се бях занимавал досега, а и работех с най-големите фирми от Франция и Германия в областта на енергетиката и производството на оборудване за енергийни мощности.
Бил съм и част от екипа, който изгради сероочистващата инсталация на ТЕЦ Марица-Изток 1, бил съм част от екипа, който произведе  сероочистваща инсталация за една ТЕЦ в Уелс, оборудване за ЛУК Ойл, за МДК - Златица, за златната мина в Челопеч - абе като цяло това ми е трудовата биография, все железарски истории - интересни като цяло, но не бих казал, че е имало нещо уникално.
Епизодът от кариерата си, в който бях част от екипа на ПСОВ Враца пък въобще не го споменавам, нито имаше нещо интересно, нито има нещо, с което да се гордее човек - то беше едно губене на време и вегетиране.
За сметка на това в настоящата фирма наистина създаваме уникален за България продукт - няма друга фирма у нас, която да работи в тази област. Не само за технологията, която използваме и създаваме, аз съм доволен, че съм част от фирма с машиностроителен профил, не е като монтажно-строителните Химремонтстрой или Водстрой. Вярно, не сме като китайците, не сме и като западноевропейските си конкуренти, но въпреки това успяваме да оцелеем и да си държим пазарния дял.
Та, ето това, което виждате на видеото, тази технология за запояване - аз съм част от това! Тук вече имам повод да се гордея!

14 юли 2017

Медвед пришел, медвед ушел

Едно от нещата, които научих навремето в Литва е какво е "Медвед пришел, медвед ушел". Сега ще ви разкажа и на вас какво е: алкохолен коктейл на базата на бира и водка. Вземате чаша, сипвате водка, пиете; доливате бира, пиете, доливате бира, пиете, доливате бира и пиете и така докато в чашата не остане само бира - медвед пришел.
После отпивате от бирата, доливате водка. Пиете, доливате водка, пиете и доливате водка докато в чашата не остане само водка - медвед ушел.
В дисциплината литовците имат доста солидна подготовка, ако напиването беше олимпийски спорт гарантирано имат полуфинал най-малкото. На тях и водката им е водка (това вдясно е Ауксине, като я заровя за половин час в снега да стане на олио и гледай какво става), и бирата им е бира (без царевичен грис и други такива изгъзици, една марка произвеждат основно, Швитерис, но си я правят както трябва), и като цяло натрупаният от тях опит е достоен за уважение.
Що го разказвам това ли?
Ми щото като цяло литовците са баскетболисти и алкохолици, при тях футболисти не търси. За тях футболът е като за нас ръгбито или водната топка - бе има там някакъв спорт, знаем за него ама ...
Та е тия алкохолици онзи ден набиха проектчето на великия бизнесмен Киро Гела и треньора по физическо Гошо Многоуспешния.
Лудогорец вероятно ще ги отстрани на реванша, но на мен сега ми е паднало, сега злорадствам. Знам, сега някой ще каже, че съм дребна, злобна душичка и още там нещо си, дреме ми.
А ако не беше такава жега навън щях да си направя един "медвед пришел", за повече няма да ми стигнат нито силите, нито желанието. 

13 юли 2017

Добре забравено старо

След гредата с "Взлом" се преместих на една проверена и сигурна територия, Джон Гришъм. За една вечер минах 10% от книгата, и то при положение, че имах тренировка и трябваше и на танкове да играя, че има специални мисии.
Ето ви един цитат, на който се натъкнах тази сутрин:
– И изведнъж всичко приключи – намеси се Честър. – Цената на въглищата рязко спадна и “Вейдън” се изпариха за една нощ. Адвокатът на Уебстър им сервира сметка за четиристотин хиляди долара и ново съдебно дело. Около месец по-късно “Вейдън” обявиха фалит и изчезнаха. Преструктурираха се в нова компания и все още съществуват. Собственикът е някакъв милиардер от Ню Йорк.
– Значи семейството не е получило нищо? – попита Саманта.
– Почти нищо – каза Мати. – Няколко дребни суми в началото, нищожна част от договореното.
– Любимият номер в този бранш – обади се Честър. – Копаят въглища, докато има, после обявяват фалит, за да избегнат плащанията и всякакви искове. Рано или късно се появяват с ново име. Същите слаби актьори, само заглавието е ново.
– Това е отвратително! – възкликна Саманта.
– Законът го позволява.
Джон Гришъм, "Планината Грей
Позната картинка от родната действителност.
А както са казали хората, всяко ново е добре забравено старо.
За някои неща, като финансовите пирамиди, финансовите гимнастики със заплатите (осигуряват те на минимална заплата, а на ръка ти дават остатъка), нулевите печалби (или пък работата 10 години на загуба) или пък, както е описаното в случая, умишлените фалити - е, както казва една реклама, гърците са го измислили. Ние не сме чак толкова умни, че да откриваме тепърва топлата вода.
Май ще се окаже, че и Гришата, и Валентин Златев, и Сульо и Пульо четат книжки или поне хората, които им движат бизнес-делата четат, и това е поредното доказателство че тези, които четат книги управляват онези, които гледат телевизия.

12 юли 2017

Взлом

Плоска, евтина, скучна.
Не знам кой се хаби да ги събира такива в поредица "Кралете на трилъра", но ако това са ви кралете на трилъра, представям си какви са ви обикновените писатели на трилъри.
Историята: Грегъри Пекаро (поне сегашното му име е такова), най-добрият крадец в света, за когото няма проблем да пробие и най-съвършените охранителни системи и ключалки планира своя удар, но става свидетел на убийството на възрастен мъж и младата му "секретарка".
Те американските трилъри обикновено така започват.
Убийците работят за друг старчок, наречен Килбърн, който навремето също е носил друго име, но в крайна сметка Килбърн разбира за нежеланият свидетел Грег и почва да го преследва. Грегъри, естествено, не е вчерашен, живее в някаква хасиенда, в която гледа коне и в която си е инсталирал няколко супер-пупер системи за сигурност, в смисъл, знае кой, кога и къде се опитва да влезе. Та Грегъри разбира, че в скоро време ще има нежелани гости в хасиендата си, изнася се в първия възможен момент, измъква се от преследващите го 4 автомобила с правителствени агенти. От нямане какво да правят агентите му нахлуват в имението, почват да го тарашат и един намира едно писмо с името на г-н Килбърн на него и му го отнася. Във въпросното писмо Грегъри ги уведомява, че е минирал цялата си хасиенда и е въпрос на минути всичко да бумне, щото писмото е било закрепено за датчик и при вдигането му е затворена веригата.
Въобще, голям пич е Грегъри, първо се хаби да ги слага тия бомби по къщата си, а после  предупреждава за тях. Не е като нашия пенсионер Похлупков, къде преди години беше заложил една бомба във вилата си на село и никакви предупредителни писма (то все едно циганите като са грамотни и ще ги прочетат).
Да се върнем на историята, голям трилър, голямо нещо. 
В следващия момент се появи някаква журналистка, дето много, ама много искала да стане голяма ТВ-звезда, ама все удряла на камък, пък и не била от "ония", дето пробивали нагоре по гръб, не! Та тя, без да иска, попаднала на един материал, за един конвой, дето там някъде през 1948 г. пътувал от т. А до т. Б, ама нещо странно имало в него, пък свидетели нямало, или като имало не помнели, накратко убиха един пенсиониран военен и снаха му пред журналистката, а нея я замъкнаха в някаква секретна база на ЦРУ или там който се занимава в Америка с тия работи. 
И познайте какво? Естествено, Грегъри я спаси, щото ония я бяха заключили през девет врати в десета, с девет сложни ключалки, дето никой да не може да ги отключи. 
В крайна сметка в книгата изскочиха и извънземните от Розуел, държани на хладно, тъмно  и сигурно в "Зона 51" и, както можете сами да се досетите, Грегъри и там проникна, все едно е в сладкарница, щото американците колкото и да са печени, все допускат някакъв пропуск, па Грегъри, колкото и да не е печен, пак е достатъчно печен, че да ги хване в точния момент в крачка.
Ще кажете, като е толкова печен Грегъри, що правителството на САЩ не го хване да работи за тях?
Работил е, осигурявал е достъп на спец-части в разни мисии, обаче веднъж ония взели, та взривили някакъв детски дом и той много се разочаровал. Дет` се вика, стават и грешки, ама при него това не върви.
За финал Грегъри проникна и в кабинета на президента на САЩ без да го усетят, и онзи си каза всичко мо-та-мо, като стой та гледай. То така ако се влиза при президента на САЩ ...
Книгата е бъкана от нищонезначещи реплики между командоси от типа на "Алфа-Браво, дръж курс едно-едно-нула", "Тук Браво-Делта-Уиски четири-четири-три-осем, поддържай план "Б" или подобни простотии, цитирам ги по памет с надеждата да ги забравя бързо. 
То това какво да му оценяваш на такова, то плоско, клиширано и евтино.

11 юли 2017

Шишчета от овнешко

На улицата грузинец продава шишчета:
- Шишчета от овнешко! Шишчета от овнешко!
Минувач го пита:
- А от свинско нямате ли?
- Слушай, ти ако знаеш само този овен приживе каква свиня беше!

10 юли 2017

Грубым дается радость…

Май ще се разберем с господин Есенин ...

Грубым даётся радость,
Нежным дается печаль.
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль
Жаль мне себя немного,
Жалко бездомных собак,
Эта прямая дорога
Меня привела в кабак.
Что ж вы ругаетесь, дьяволы?
Иль я не сын страны?
Каждый из нас закладывал
За рюмку свои штаны.
Мутно гляжу на окна,
В сердце тоска и зной.
Катится, в солнце измокнув,
Улица передо мной.
На улице мальчик сопливый.
Воздух поджарен и сух.
Мальчик такой счастливый
И ковыряет в носу.
Ковыряй, ковыряй, мой милый,
Суй туда палец весь,
Только вот с этой силой
В душу свою не лезь.
Я уж готов… Я робкий…
Глянь на бутылок рать!
Я собираю пробки —
Душу мою затыкать.


06 юли 2017

Прошарено

С лицето от огледалото взаимно се гледаме.
Прошарил съм се на слепоочията. Това ми е от няколко години, но сега вече се вижда все повече и повече.
Бели косъмчета избиват и по брадата ми ...
Вече съм на 40.
Как само лети времето!

30 юни 2017

Бойкотно

Чета младежът в Несебър колко болен се оказал - кръвно, глаукома, нещо ендокринно и не знам още какво си. 
Това с глаукомата и аз щях да го кажа, то е логично обяснение, той кьорав, не видял другите кьорави и слязъл от колата да ги пердаши.
Ма при толкова много болести направо се чудя що не го застрелят, да се не мъчи. Той на 21 години като е толко болен, на 40 си представям какво ще е, един малък Стивън Хокинг от Несебър.
Но!
Майтапа на страна, момчето е богат наследник и очевидно си мисли, че тати ги копа парите от морето в буквалния смисъл. И не е виновно, че е възпитано като кръчмарско дете, мама и тате са виновни, но в закона за лошо възпитание текстове не са предвидени. Нищо не пречи обаче, да видим кои са на тати магазините и да им организираме един бойкот - примерно българите от там нищо няма да купуваме, а и на чужденците ще разкажем, да ни подкрепят. Може фланелки с щампи да пуснем "Аз не купувам от побойници" или нещо такова. То и без това в стария град на Несебър цените са на принципа "Ден година храни", като им спаднат на мама и тате приходите тая година ще се запитат "Къде сбъркахме?"
Така де, иначе един ден ние като общество ще се запитаме "Къде сбъркахме?"

23 юни 2017

Петък следобед

12:00 - Дадох си обещание да не ям след 6 вечерта каквото и да се случи!
21:00 - Случи се!
*********************
- Ама вие наистина сте един такъв слабичък ... Какво ядете?
- Същото като вас, но с две порции по-малко.
*********************
В днешно време Пепеляшка губи не пантофката, а бельото си ... и едва след това намира своя принц.
*********************
Колкото е по-къса полата, толкова е по-силен интересът към вътрешната ти красота!



22 юни 2017

Солнце мое взгляни на меня

На днешната дата през 1941 г. Хитлер напада Сталин.
Битката между двамата хитреци се превръща в най-кървавата вакханалия в човешката история. До тогава Втората световна се свежда основно до "Странната война" и битката за Британия, жертвите обаче са несъизмеримо по-малки, докато за руснаците войната от 22 Юни 1941 до 9 Май 1945 се превръща наистина във Велика отечествена, във война за оцеляване. 
Някои на днешния ден може да се сети за обръщението на Молотов, прочетено чак в 12 ч московско време, други ще почнат да ровят къде се е скрил Сталин в първите часове на войната и скрил ли се е въобще, трети ще си мечтаят какво ли би било, ако Хитлер бе превзел Москва и Ленинград? 
Аз пък си пускам Гагарина. 
Ей така, за да се види, че може да е било комунизъм, страх и беднотия, но е имало и младо хора тогава, на които им се е живеело.

21 юни 2017

Перестройката

Михаил Горбачов май остана единствената противоречива политическа фигура в днешно време. Отношението към него е двояко не само в родната му Русия, но и в Източна Европа. За едни е героят, който разруши системата и даде на хората свобода, за други е "засранец", който пропиля една велика страна.
Тук съм превел само две мнения, които намерих "Аргументи и факти" (емблематичен за годините на перестройката вестник; има хора, които още си пазят броевете му по мазетата и таваните). Вероятно в действителност са милиони.
 

Когато започна перестройката, аз бях на 15. През 1987-а постъпих в инженерно-икономически институт. Когато го завърших, в страната нямаше нито икономика, нито химическа промишленост, за която ме обучаваха. Много такива като мен бяха принудени да охраняват будки или да продават вестници из електричките. И това ми е трудно да го простя на Горбачов.
Аз не мога да му простя това, че от моя и от съседния клас няколко човека умряха от наркотиците; че някои от моите познати загинаха в междунационалните конфликти, които започнаха повсеместно в страната; че някои емигрираха, защото в резултат от реформите нямаха работа. Аз не мога да простя на Горбачов нито нашите офицери, които бяха изтеглени от Германия, нето предателството към съюзниците ни, като започнем от Афганистан и свършим до Куба.
Горбачов в един момент унищожи икономическия блок на нашите съюзници - СИВ, преминавайки на доларово разплащане. Без никаква необходимост разпусна и военно-политическия блок на Варшавския договор. Той наистина ли е толкова наивен да вярва, че след това НАТО ще се саморазпусне?
Нима СССР имаше толкова големи проблеми пред себе си, каквито имаше през 1941-а година? Защо тогава оцеляхме, а сега се разпаднахме? И защо Китай, развиващ се по нашия модел, но доста изоставащ от нас успя да достигне до фантастични резултати, а СССР рухна? Да се говори, че СССР е нямал перспективи пред себе си е равнозначно на отричане на реалността. 
Мисля, че Горбачов се бореше не за съхранението на СССР, а за съхранението на собственото си влияние. Иначе през декември 1991 г, той, като легитимен президент на Съветския съюз, на когото са подчинение могъщите спецслужби и армията би отдал заповед за арестуването на тримата заговорници в Беловежката гора. Но вместо това той декларира, че се отказва от пълномощията си.
Така че не виждам нищо положително в него. И хората напълно се разочароваха от него през 1991-а.


Със задна дата всички сме умни, съдим за миналото на основата на опита, който тогава нямахме. Всички забравихме в какво време започна перестройката Горбачов и кой беше той. А той беше най-обикновен съветски човек, преминал през всички стъпала на кариерата: от комбайнер до генерален секретар. И че всичките му планове и идеи са поникнали на базата на марксистко-ленинските мирогледи. Той вярваше, че може да се съедини несъединимото, да се реформира създадената от Сталин съветска система, основана на цензурата, на всесилната партия, на "желязната завеса", на потискането на свободомислието, на доносите и т.н. В съдбата на Горбачов е драмата на руската история - ние отначало реализираме в живота едни утопични идеи за да ги разрушим след това с помощта на други утопични идеи.
Уви, ние не ценим дадените от Горбачов свободи - в това число и свободата на словото, свободата да пътуваш зад граница. Ние забравихме че след десетилетия на преследване на църквата при Горбачов започнаха да и връщат светините, да се възстановяват манастирите и храмовете. Най-голямата несправедливост е да го порицават за това, че той въплъти в живота нашите собствени идеи и мечти. Та нали ние мечтаехме за "истински социализъм" - без всесилния партиен апарат, със свободни избори. И Горбачов организира именно такива избори. Всички мечтаехме сами да избираме директорите на заводите ни. Горбачов ни разреши и това. Много, особено интелигенцията, мечтаеха за завръщането на историческата памет, на националната култура, която беше пренебрегвана от съветската власт. При Горбачов бяха отпечатани произведенията на най-големите руски философи - Бердяев, Булгаков и др. Както казва Солженицин, ние престанахме да живеем в лъжа. Руският народ искаше пълната истина за историята на СССР, за сталинските репресии и я получи. А сега порицаваме Горбачов за това, че ни откри истината и очерни историята ни!
Мисля, че цялата работа е в това, че не намерихме в себе си мъжество да приемем тази истина. Изплашихме се от разказите за това, на каква жестока цена, какви кървави усилия са стрували успехите на съветската власт. Уплашихме се да признаем пред себе си, че нашите предишни идеали са били неосъществими, а пътят ни - без изход.
Но аз съм благодарен на Михаил Сергеевич за това, че той ни даде тази свобода. А това, че ние не я използвахме за съзидание, а за разрушение - това вече е наша, а не негова вина.

20 юни 2017

Благословената земя

Една от най-силните книги, посветена на връзка между човекът и земята, които въобще някога съм чел.
Баба едно време казваше "Така обичам да ми мирише на пръст, на земя, на пролет". Само че баба беше от онези хора, които цял живот са се изхранвали от земята, тя чувстваше земята като себе си.
Такъв е и главният герой в "Благословената земя" Ван-Лун. Беден селянин, историята в книгата започва от денят, в който той отива в големият дом на фамилията Хуан за да вземе една от робините им за жена. Тя самата история не е наръчник на земеделския производител, не се притеснявайте, не случайно Пърл Бак получава за нея Нобелова награда за начина, по който е описала китайските селяни. Продажбата на момичета за прислужници (робини) от родителите им в домовете на богатите китайци, особено в гладни години, е била обичайна практика в Китай отпреди Революцията. Интересно е разказано, как решава да се изкъпе целият (водата се пести за животните и за поливане), как решава да даде на баща си чай, а не само гореща вода (сватбен ден е), как решава да се обръсне (сватба е), как решава, че ще купи на жена си кайсии (ако ги обича), как е поканил съседи и роднини на гости по случай сватбата си, как ще ги нагости.
После историята продължава с работа по земята, с раждания, с това как жена му О-Лун работи наравно с него до последния момент възможен момент, преди да роди, как Ван-Лун постепенно се замогва и започва да спестява сребро от продажбата на зърното си, как това сребро се превръща в земя, купувана от дома на Хуан и как изведнъж ги сполетява глад, който ги принуждава да напуснат дома си и да търсят спасение в богатия китайски Юг. В нощта преди да заминат жена му, О-Лан ражда момиченце, което удушава веднага след раждането, за да не им е в тежест по пътя на Юг.
В южния град Ван-Лун става един от многото бедняци, продаващи труда си за жълти стотинки. Той наема рикша, а жена му започва да проси заедно с децата им.
"Виж им кожите на тези южняци" - казва си Ван-Лун веднъж. "Бели са и са меки, а те самите са много дебели, сигурно ядат месо всеки ден!".
Един ден Ван-Лун се прибира от работа и вижда, че жена му готви месо в колибата им. "Колко си изкарала днес?" - попитал я той, а тя му отговорила, че месото е откраднато от най-голямото им момче, докато месарят гледал настрани. Ван-Лун не яде от месото, но не лишава от него децата си. Но след вечеря набива здравата сина си, за да не краде повече.
С просия и рикша не се изкарва много, дори в южния китайски град, но един ден в града нахлуват войските на някакъв генерал, а бедняците чакат този момент, за да нахлуят в дома на един от местните богаташи. Ван-Лун нахлува повече от любопитство, отколкото от някакъв стремеж да граби, и докато другите вземат каквото и колкото могат да носят, той повече разглежда. Така се натъква на един от собствениците на дома, който не е успял да избяга овреме и който му дава всичкото си злато, за да запази живота си. С това злато Ван-Лун успява да се върне в родното си село на север, при земята си, да си купи нов вол и да купи най-хубавите земи от богатия дом на Хуан.
Силата на селянина идва от земята му, описано е и в нашата литература, и в западната. С годините Ван-Лун се замогва, става най-големият земевладелец в областта, с течение на времето изкупува всичката земя на Хуан и се премества в дома им - първоначално го наема,  а в последствие го купува. В денят, в който Ван-Лун не може да обработва земята си (поради дъждовете тя е наводнена) той се замотава в една чайна, където с течение на времето си харесва една от местните сгодни женици и си я взема като втора жена, довежда я в дома си и почва да прекарва повече време с нея. До момента, в който водата се отдръпва и земята му е отново достъпна. Тогава наложницата разбира, че дори и най-богатият селянин си остава селянин, но както казват македонците, после jебанье нема каjенье.
Книгата има много общо с произведенията на Йовков, на Елин Пелин, на Караславов дори, но все пак си се отнася за Китай и за селяните му. В България е издавана преди войната, има и две продължения - "Синове" и "Разделеният дом". Както можете да се досетите, съдбата на дома на Хуан застига и дома на Ван-Лун. Трите му деца стават чифликция, търговец и военен, като чифликчията наследява най-голямата част от земите на Ван-Лун, но той не е селянинът, който е бил баща му, той се е превърнал в чифликчия, помещик, предпочита да дава земята под наем на разни арендатори, но за съжаление парите отиват за удоволствия и с течение на времето той се превръща в това, което е била фамилията Хуан; средният брат става търговец, замогва се непрекъснато, с течение на времето става много богат, но през цялото време води скромен живот, за да не се набива на очи; третият брат отива на Юг, където служи в армията на някакъв дребен и местен генерал, но се отцепва от него, тръгва на Север за да намери област, в която да изгони местния генерал и да се настани на негово място. Първите двама имат много деца, докато третия дълго време мечтае за син, накрая се сдобива с такъв, но мечтата му да го превърне в свой наследник начело на армията му претърпява неуспех. Втората книга от трилогията се занимава много повече с Ван-Тигърът, както го наричат, отколкото с другите двама братя - Ван-Помещикът и Ван-Търговецът.
Китайски вариант на "Гераците", ако ви харесва подобен тип истории. Аз не съжалявам, че я прочетох, на мен ми допадна.

16 юни 2017

Живият пример Макрон

Учиндолският глупак вече почва много сериозно да ме дразни.
Не ми стигат глупостите им, не ми стига малоумния референдум за преброяване на овцете у нас (сериозна цифра се оказаха), сега вече не знам какво ще родят ония рошльовци от екипа му.
Живият пример е пред очите им: с 32% от гласовете партията на Макрон получава около 65% от местата в новия френски парламент. Ма във Франция имало 12 партии в националното им събрание!
Има. 1 от тях взема 400 места, другите 11 се вместват в останалите 177. Пълнят бройката. Те тия 177 места не на 11, и на 111 партии могат да се дадат, все тая. Партия с 32% от гласовете взема 65% от мандатите, партия с 21% взема 20-30 мандата, това ако не е абсурдно, кое е? За останалите пък да не говоря.
При едни действителни избори, на които се избират народни представители според качествата им, Цецко, Цецка, Лъчко Мозъка, Жоро Дантелата и прочие титани на мисълта ще гледат Народното събрание в най-добрия случай откъм хотел Радисън. Той Жоро Дантелата е най-пресния случай, през 2005 се кандидатира за президент (мажоритарен избор откъдето и да го погледнеш) и го биха като маче у дирек, днес какво толкова подскача за тези мажоритарни избори, като влезе в Народното събрание на гърба на ГЕРБ?
Цецко като е толкова печен що не се кандидатира в Кърджали да го видя как ще влезе Народното събрание?
Цецка в родното си село не можа да спечели на президентските избори, къде се бута и тя?
Иначе го разбирам Веселин Марешки що подкрепя законопроекта, вместо сега да мисли откъде да намери пари за да мине 4% бариера в национален мащаб (около 140 000 гласа) сега ще му трябват пари само за един избирателен район. И аз да съм, и аз ще подкрепям.
Някой седи зад учиндолския, някой му налива пари за цялата тая глупост, но лошото е, че ще го разберем кой е едва когато наистина си изберем мажоритарен парламент.

10 юни 2017

Ежегодна сбирка на любителите на пилешкото с хормони

Днес за пореден път ще се проведе ежегодната сбирка на любителите на пилешко с хормони у нас.
Вече им изгубих спатиите за какво точно протестират и къде точно ги стяга чепика, но за какви нарушени права въобще ще говорим, след като можеш да се разхождаш в центъра на София по потник, долни гащи и червило или пък fashion очила и изрусена прическа и никой, ама никой да не те прибере в лудницата за тая работа.
Не ги разбирам, очевидно, тия неща - гей-дружинката на горната снимка изглежда много добре, излъчва щастие, равноправие и любов, само аз съм се затворил в кулата на своята омраза и мразя ли, мразя, мразя ли, мразя ...
Иначе артилерийската подготовка почна още преди месец почти с обяснението колко равноправни били ония, пък колко неравноправни били тия.
Не знам, аз лично ако изглеждах като 3/4 от мъжкия състав на снимката горе и аз щях да съм педераст сигурно, но поне щях да вземам някакви мерки да не ми личи от километър и нямаше да ходя да се развявам из центъра на София и да демонстрирам какви хормонални отклонения имам.
Или пък ако бях като създанието с оранжевата фланелка и шапката на снимката вдясно, ми той и цици пуснал, и шкембак, а вземи се малко в ръце, намали junk food-а и иди на фитнес, кво ми парадираш, че са ти ограничили правата, то още малко сутиен ще ти трябва.
От година на година участниците в гей-парада все повече ги бие градушката. Гледайки снимката от лани мога само да гадая какви ще са днешните.
Май наистина не е далеч времето, когато казармата няма да е задължителна, но хомосексуализмът ... ох, само да им паднем, ще видим ние какво е да си малцинство!
Все пак има надежда в хора като тези от видеото отдолу, които все още са загубили нишките на здравия разум.


Малко момченце вика на площадката:
- Мамо, мамо, ударих се!
- Аз не съм мама, аз съм тати!
- Ъ ... дее*а и педера*ите, съвсем ме объркахте вече!

09 юни 2017

Петък следобед


Когато жена му за пети път тази седмица излезе с приятелки "по женски", мъжът и веднага извика такси и му каза да кара след нея. В крайна сметка таксито спря пред публичен дом. Разяреният мъж каза на таксиджията:
- Искаш ли да спечелиш 100 долара? Бягай вътре и ми я доведи тази к*рва!

След десетина минути таксиджията излезе от публичния дом, влачейки една пищяща и съпротивляваща се жена за косите и я метна в колата.
- Дръж я тая!
- Но това не е моята! - каза мъжът.
- Знам, това е моята. Сега се връщам за твоята.
***************************
Новогодишна свалка: Може ли да те снимам, искам да пратя снимка на дядо Коледа какъв подарък да ми донесе?
***************************
- Поиграй си със струните на душата ми!
- Но това ти е оная работа!
- Хич не си романтична!

06 юни 2017

Том Сойер!

- Би ли го?
- Бих го!
- Браво бе, тати, браво на тебе! Силен ли беше?
- Силен беше, но го бих!
- Браво тати! Сега какво ще правиш? 
- ... ми ...  какво да ти кажа ... ?