28 декември 2017

Истинският живот в Северна Корея

Доктор Ким погледнала към черния път, водещ към селските къщи. Мнозинството от тях били оградени от огради с метални врати. Една от вратите се оказала отключена. Открехвайки я, Чи Ун погледнала вътре и видяла голяма метална купа с храна, поставена направо на земята. Жената се вгледала: в купата имало ориз, бял ориз, с парченца месо. Доктор Ким не могла да си спомни кога за последен път е виждала купичка с бял ориз. Защо е оставена на земята? Чувайки кучешки лай Чи Ун разбрала всичко.
До този момент тя все още смътно се надявала, че китайците са толкова бедни, колкото и нейните съотечественици. На нея все още и се искало да мисли, че нейната родина е най-хубавото място в света. Тогава вярата, която тя възпитавала в себе си цял живот би се оказала ненапразна. Но сега доктор Ким вече не могла да отрича факта, който бил съвършено очевиден: кучетата в Китай се хранели по-добре от лекарите в Северна Корея.

Това е откъс от книгата на Барбара Демик "Химн на смъртта. Истинският живот в Северна Корея". Цялата книга е пълна с подобни истории, разказани от бежанци от Севера. 
Цялата книга е пълна с подобни епизоди. Естествено, когато основният материал за нея са разказите на бежанци, няма основание да се смята, че ще се отнасят към севернокорейският режим с необходимото уважение. 
Четейки книгата най-силно се набива гладът. Гладът от началото и средата на 90-те години на миналия век. А както се казва и у нас, гладът е по-силен от тока.
В книгата има образи на правоверни комунисти, които по-скоро биха умрели, но не биха емигрирали, които дори бягайки на Юг очакват да видят гладуващи южнокорейски деца, които чистят обувките на американските войници. Севернокорейските бежанци се държат известно време в специални центрове, където се проверяват дали не са шпиони или китайци от корейски произход и едва след 3 месеца напускат центъра за бежанци. Една от героините до последно е била убедена, че я държат и и показват някакъв южнокорейски вариант на потьомскинско село.
Най-странното обаче е признанието на самата авторка, че официално до края на 70-те години по-богатата страна е КНДР. В първите години след разделянето на полуострова на две БВП-то на двете държави е приблизително еднакво, около 55 долара на човек. Пет години по-късно южнокорейците декларират БВП от порядъка на около 60 долара на човек, докато севернокорейците обявяват почти 4 пъти по-висок доход: от 210 долара на глава от населението. Дали е благодарение на рамото и от СССР, и от Китай, няма значение, по онова време изразът "корейското икономическо чудо" се отнася за Северна Корея, не за Южна.
Както казах, книгата е резултат от серия интервюта с бежанци, направени от авторката в Сеул. Всеки с историята си, всеки с трагедията си. Четейки, човек не бива да забравя едно нещо: това беше и нашият живот преди години. Не бива да се очаква от човек, който е оставил роднините си от другата страна на границата да хвали режима там. Иначе, ако някой иска малко по-обективна информация би могъл да прочете ето тази лекция на Андрей Ланков за Северна Корея. И книгата, и лекцията обаче са създадени приживе на Ким Чен Ир, преди да дойде на власт бузестият шишко и преди севернокорейците да започнат да тестват балистични ракети като обезумели.

26 декември 2017

Осмица спатия

В хижата бяхме само двамата с Чичо, пазача. От два дни духаше много студен вятър, туристи не дойдоха. Дори работниците, които маркираха дърветата в гората, изчезнаха. Пътеките до селото бяха навети с преспи и навярно хората предпочитаха да останат на топло по домовете си.
Налях вода в чайника и докато чаках да заври, взех картите за игра. Знаех няколко игри за сам човек.
Чичо мълчаливо пушеше. Той изобщо малко приказваше. Онези, които не го познаваха, смятаха, че е студен, затворен човек. Мисля, че със своите седемдесет години той беше уморен.
В този момент дойде един от работниците. В предишните дни беше идвал с другите. Чичо често ги канеше да му правят компания и да му разправят това-онова.
Този, който дойде, беше особен човек. Никъде не бях срещал по-съсипана физиономия. Сякаш животът бе удрял, удрял този нещастник, та душа не му беше останала. Невъзможно е да се опише нито лицето му, нито фигурата му. При това с окъсани дрехи и продънени цървули. Не, дрехите и цървулите са нищо в сравнение с лицето му. Може да се каже - окъсано лице.
Да дойде на работа в това време!
Той поздрави Чичо и седна до печката да се посгрее.
Продължавах да редя картите.
- Гледаш ли си? Гледаш ли си? - запита ме той небрежно.
- Да мине времето! - отвърнах аз.
Но Чичо си нямаше работа и съвсем сериозно подхвърли на работника:
- Тоя е факир! Няма по-добра врачка от него! Всичко ще ти познае!
Работникът ме погледна със слаб интерес.
- Айде бе! - усъмни се той и добави: - Хич не вярвам на тия работи!
- И аз не вярвах, ама като ми ги каза едни ... - лениво настоя Чичо. Той се подиграваше на вчерашните ми опити да врачувам.
Напуши ме смях, но продължавах да редя картите. Работникът мълчаливо гледаше ту мене и картите, ту Чичо, потънал в дима на лулата си. По едно време той стана и се надвеси над главата ми.
- Хайде! - каза той. - Щом можеш, хвърли ми едни карти!
- Защо? Нали не вярваш?
- Че не вярвам, не вярвам, но ти пак ми хвърли!
Водата в чая завря, имах си работа, но от любопитство рекох:
- Добре.
Събрах картите, той отсече и аз започнах да ги редя. Чичо се приближи, лукаво усмихнат. А работникът каза:
- Слушай, това, що е било, не ме интересуе ... това, що е сега, аз най-добре си го знам, ти ще ми кажеш това, що иде ... бъдещето ... има ли ме, няма ли ме?
Започнах да редя картите за бъдещето, като си придавах онзи важен и тайнствен вид, който предполагах, че трябва да имат всички врачки.
Но като се заредиха само черни карти. дори една червена нямаше. Какво да му говоря? Сълзи, нещастия, болести, лоши срещи ...
Работникът ме поглеждаше от време на време, без да разбира нещо. Предусещаше, че черните карти не вещаят нищо добро.
Измъчен от моето мълчание, направи крачка-две, въздъхна и попита:
- Пари има ли?
- Не! - отвърнах. - Пари няма!
Сви устни, помълча малко, съсредоточавайки се в себе си, и после тихо и кротко (с такава чудна кроткост!) запита:
- А късмет има ли?
Искаше ми се да го излъжа, но срещнах ироничния поглед на Чичо.
- И късмет няма!
Изведнъж цялото му лице се сви като от нечакан удар. Той наведе глава, отдалечи се от мене, отиде до печката и от там съвсем глухо и безнадеждно запита:
- Барем жени има ли?
- ... И жени няма!
Той приседна на крайчеца на стола си, загледа се в печката и когато вдигна глава, видях потресаващо изражение на лицето му. Големи, големи кадифени очи, които сякаш се отдалечават в мъгла, скриват се ... изскочили ябълки и впити дълбоки бръчки от двете страни на устните - отпуснати в безсилие ... и тая тръпнеща брада ... не можеше дори да преглътне ...
Загледах го внимателно. Помъчих се да се представя що за човек е той. Погледнах огромните му посечени ръце с изкривени нокти, тялото му - длъгнесто и бавноподвижно ... Стана ми жал. Очевидно този човек беше преживял много и отгоре на всичко аз му надрънках измишльотини ...
- Ха! - възкликнах аз уж изненадан и ядосан. - Няма една карта! Няма я осмица спатия! Значи разваля се всичко! Това, дето ти го казах, не е вярно! - и се наведох да търся изгубената карта под масата.
- Как да не е за вярване - каза той с провлачен, равен глас, - като си е баш за вярване ...
Стана и излезе.
Чичо смукна лулата и каза бавно:
- И ти си един познавач! Господ да ти е на помощ!

Това е най-хубавият подарък, който съм получавал за Коледа от години.
От години я търся тази книга, а колкото да се старая, не съм я намирал за сваляне в интернет. 
Хората свързват Георги Марков със "Задочните репортажи", а покрай тях пропускат или забравят, че той е писал и други произведения. Особено любимо ми е "Портретът на моя двойник".
В момента се фукам, какво повече мога да искам от една Коледа - почивни дни, свободно време, уиски и една хубава книга.

25 декември 2017

That's the jingle bell's ...

That's the Jingle bell's
That's the jingle bell's ...
Alaaaaaaaaaaaan!

15 декември 2017

Когато си ритал топка, вместо да учиш ...


Е така е, като навремето си ходил да риташ топка, вместо да си учиш уроците и един ден без да искаш вземеш, че станеш министър-председател ... Аз доколкото съм чел, Втората световна започва с нападението на Германия над Полша на 1 септември 1939 г., но не само това - дори и предшестващите я дипломатически игри и локални конфликти са далече от Балканите - и аншлусът с Австрия, и предаването на Судетите, и Гражданската война в Испания, и пактът "Рибентроп - Молотов". 
Ама нашия тъпчо нали съчетава ролята на дипломат от ново поколение и европейски лидер, такива дреболии не могат го спря!

05 декември 2017

Подводниците

Сблъскват се в Жълто море японска и китайска подводници. На японската има американски военен съветник, а на китайската - съветски. Двете подводници изплуват, от японската се отваря люка, изкача някакъв офицер с мегафон и почва да крещи:
- Нашата огнева мощ е три пъти по-висока от вашата, по-добре се предайте, иначе ще ви унищожим за секунди!
Китайците отварят люка, показва се един от техните и той с мегафон в ръка:
- Пасьол на хуй! - обръща се в люка: - Вася, правильно сказал?

29 ноември 2017

David Garrett - Bitter Sweet Symphony

Мно`о добър тоя Дейвид Гарет!
Чак ще ме накара да му ида на концерта февруари!

27 ноември 2017

Няма непобедими играчи

Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко. 
Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас. 
Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има  някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!
В петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен. 
- Ти с него как си?
- Абе бие ме, силен е.
- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?
- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.
Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.
А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:
- Ех, да ми се падне Кононенко!
Внимавай какво си пожелаваш!
В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми. 
- Що бе, тати?
- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.
Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?
Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.

24 ноември 2017

Петък следобед

Един много силен пациент също взе кръв на доктора, но от носа.
**********
- Най-доброто лекарство според мен е сексът.
- Докторе, моля ви се, вдигнете си панталоните!
**********
Ако детето ви си навежда чашата, докато си налива чай - имате пропуски във възпитанието му.
*********
Реших да отслабна. Затова вместо да си поръчвам пица вкъщи сама отивам до пицарията да си я взема.

22 ноември 2017

Любопитството изяде котката

Значи, всичко започна преди около две седмици с едно съобщение в ЛинкедИн. Там около 30% от връзките ми са разни HR-ки, та от една от тях, работеща за голяма компания в областта на автомобилната електроника получавам писмо с горе-долу следния текст: "Здравейте, Момчил (много мразя да се обръщат непознати към мен така фамилиарно, още не съм станал част от голямото ви корпоративно семейство, че да си говорим на малки имена), така и така, имаме свободна позиция еди-каква си, ей тук може да се запознаете с изискванията (и линк към някакъв сървър, където намирам описание в общи линии на позицията "Директор на водопад"), ако се интересувате, моля за телефон, на който да се свържа с вас."
Кликам на линка, верно голяма компания, американска, обаче не ми става ясно какво точно ще върша. Ама все пак, пусто любопитство, може пък да дават 5 000 лв заплата, викам си, нищо не губя ако отида. И отговарям на въпросната девойка, така и така, благодаря за интереса, може да ме намерите на този номер, и чакам обаждане. 
И след два-три дни девойката ми се обажда, аз да ви дам малко повече информация, и почва да ми описва някаква имагинерна длъжност, едно към едно със снимката горе: "То такъв човек ни трябва, с такова образование, а пък работата ви ще е да следите процесите да се изпълняват съгласно документацията". И пак не ми стана ясно какво точно ще се върши, питам я, бе няма ли някой там, дето по-може да ми обясни какво ще се работи.
- Ми да ви уредя интервю искате ли?
- Давай, да видим.
И след два дни HR-ката от голямата известна фирма ми урежда интервю за вчера следобед.
Интерлюдия.
Тази събота сутринта, проверявайки пощата си, виждам че имам покана за добавяне от Мимоза*. Въпросната Мимоза навремето беше HR-ка на Мелексис, първата фирма в която започнах работа на трудов договор преди 15 години. Там не изкарах дълго, не моë, както казват руснаците, имах си проблеми с Минка* (пряката ми шефка, по онова време ~40 годишна стара мома, много висока, с много дълги крака и до тук с хубавото по неин адрес), но на изпроводяк въпросната Мимоза ми дава нещо като бащински съвет: "Пък ти си помисли дали ставаш за тази работа, млад си още". После с Мелексис малко се посъдихме, имах една калпаво написана от Мимоза заповед за прекратяване на трудов договор; тя си позволи лукса да бълва змии и гущери по мой адрес в присъствието на адвоката ми (смешна история, като видяха, че ще спечеля делото ме поканиха да се върна; отиваме при нотариус, аз изчаквам адвоката си отвън и му казвам "Няма да се върна, тия ще ме държат 5-6 месеца и ще ме уволнят по всички точки на кодекса!". Влизаме в кантората, 20 минути по-късно Мимоза му доказа, че съм прав), но до колкото разбрах, тогавашните шефове на Мелексис не били доволни, че фирмата я размотават по съдилищата (не бях единствен) и на Мимоза скоро след това също и се наложи да си търси друга работа. Та с две думи, с Мимоза не бяхме най-първите приятели преди 15 години, не виждам причина да бъдем и сега. Същото в двоен размер важи и за Минка. 
Край на интерлюдията
Та отивам вчера на интервюто, но пак повтарям, по-скоро ми е любопитно каква точно е позицията, обясненията на HR-ката по телефона бяха от мъгляви по-мъгляви. Посреща ме мениджъра, с когото имам уредена среща, качваме се с асансьора до техния етаж, слизаме и за мен интервюто свърши. Пред мен на етажа чака асансьор Минка. Минка бе! Викам си, аз колкото и да съм любопитен, колкото и да се навивам да гледам положителното, втори път с тая в една фирма няма да работя, достатъчно работих заедно с нея преди 15 години. Влизаме в някаква зала, към нас се присъединява и шефката на HR-отдела, мениджърът от голямата американска компания почва с дежурните въпроси от типа "Лесно ли ни намерихте?" и "Какво знаете за нас?", аз си разказвам CV-то, обаче в акъла ми е Минка, мизериите и отпреди 15 години. Мениджърът започва и той да ми обяснява каква е позицията, какъв човек търсят, но не звучи по-убедително от колежката си HR-ка по телефона отпреди седмица. Пак е директор на водопад, но този път вече с обяснението, че всъщност е директор на каскада от водопади. Или началник на управлението по управляване на всички управления, казано накратко. И това в мултинационална компания с главен офис в Съединените щати и поделения по всички кътчета на света. И Минка, като бонус в софийския офис.
Ми не, мерси. Честно казано, нито ми стана ясно какво се очаква от мен, нито ми стана ясно какво точно ще върша, нито ми се работи отново с Минка на едно място. 
И се направих на скромен, викам - все си представях, че сте голяма компания, но толкова голяма не подозирах, че сте; това надхвърля моите очаквания, страхувам се, да не ви подведа - абе стига да иска човек намира начин. Разделихме се, те май не бяха много щастливи, че им отказвам, аз, честно казано, не съжалявам за пробата, но не мисля, че щяхме да си стиснем ръцете. Да не говоря, че докато ги слушах как ми обясняват разни неща за фирмата и за позицията, в един момент ми светва как някой е видял Мелексис в профила ми, попитали са Минка за мен, Минка се е сетила и ме е светнала на Мимоза, та от там пък и покана за приятелство получавам. И аз сега какво, приемайки, да се подложа отново на мръсните и номерца, ей сега.
Та така, за едната бройка от любопитство да се набутам отново в една компания с Минка! От чиста глупост и любопитство. Прави са англичаните да казват, че любопитството изяде котката, за малко да изяде и мен!

 ____________________________________________
*Имената са сменени и се пазят в редакцията.

19 ноември 2017

Съветските ръководители

Стар виц, леко осъвременен.

Ленин искаше да докаже, че страна може да я управлява целия народ.
Сталин доказа, че страната може да я управлява един човек.
Хрушчов доказа, че страната може да се управлява от глупак.
Брежнев доказа, че страната може въобще да не се управлява.
Черненко доказа, че страната може да се управлява от половин човек: вечно живият Ленин и полуживият Черненко.
Горбачов доказа, че не всеки глупак може да управлява страната.
Елцин доказа, че страната може да се управлява от цялото семейство.
Путин доказа, че чекистите са едно семейство. 

18 ноември 2017

Сет, гейм, мач

Сет, гейм, мач
Честно казано не е само Волгин, и аз не споделям телешкия възторг към Григор Димитров. И не ме вълнува дали е бил или е паднал, на кой етап от турнира е отпаднал, на кое място е в класациите, колко турнира е спечелил и спечелил ли е нещо въобще - ама грам не ме вълнува.
Просто тенисът не е моя спорт. 
Що точките вървят през 15, а не през 1, що последната точка пък е 40, а не 45 - понятие си нямам. Що едни турнири се играят на червени кортове, пък други на трева, каква е разликата между форхенд и бекхенд също не знам и не ме и вълнува. Единственото, което знам за света на тениса е, че Симона Халеп има най-големите цици от тенисистките. И дори ги развали преди време, че много и пречели. Чунким ще ми играе до пенсия; тениса е до време, циците са за цял живот, ама на, пречели били.
Толкова за тениса и за мен. 
Утре Гришо може и да спечели я Аустралиън Оупън, я Ролан Гарос, я не знам още кое си, ама мен не ме вълнува. Или по-точно, вълнува ме толкова, колкото и ако у нас се появи световен шампион по дартс, кърлинг, синхронно плуване, бейсбол или крикет. 
Ей за това говоря.
Преди 10 години манията не беше Гришо, а Албена Денкова и Максим Стависки. И тогава всеки втори се вълнуваше от фигурното пързаляне, ония двамата не слизаха от телевизиите, пързалки се строяха, министри се ангажираха и накрая днес едва ли някой се сеща въобще че съществува такъв спорт като фигурното пързаляне. След тях пък се появиха Багата, Кобрата, не знам още кой, въобще всестранно развита спортна нация сме - от фигурно пързаляне през самбото, бокса, та до тениса. Футбола и волейбола не ги споменавам, те са ни генетично заложени. 
Същата история беше с Калоян Махлянов. Бил йокодзуна, участвал в турнир с незнам колко си велики шампиона, па толко победи, па само толко загуби имал, добре, че сумото ни е далечно като спорт и такова си ни остана. Сега никой не се занимава нито с Котоошу, нито със сумото.
Та Волгин е прав в случая, и не знам дали някой въобще си направи труда да обърне внимание, той не напада Григор Димитров, а пишман-гришоманията, която се вихри. Всеки втори сега се интересува от мача на Гришо, то се смятат часови разлики, начални часове в местно и в наше време, и това от хора, които само преди година, когато нашия не можеше да стигне по-напред от 1/8-финал го смятаха за тенисния Валери Божинов. 

17 ноември 2017

Петък следобед

Семейният живот на мъжа се дели на две части - преди да забрави телефона си вкъщи и след това.
*************
Жена ми сутринта ми дудне:
- Чорапите ти пак се търкалят където им падне!
Просветлих я, че те не се търкалят, а чакат!
*************
Неискрена омраза няма ...
*************
- Скъпи, реших да получавам удоволствие от секса.
- В смисъл?
- Много просто, ще ти вземам пари.

16 ноември 2017

Направо си е задължително

— Негово високопреосвещенство не е негово светейшество, сир.

— Какво искате да кажете, господине?

— Само папата е непогрешим и тази непогрешимост не се простира върху кардиналите.

Сега, не го знам онзи, дека трима папи са го галили дали е придобил при галенето и папската непогрешимост. 
От тази книга (от продължението и по-точно) научих, че крал не се пита, не се обижда и от него не се иска обяснение. Обидата на монарх, ако не греша, май е равносилно на обявяване на война.
Цецко май не я е чел тая книга или нещо не я е разбрал както трябва, че пак се е изказал неподготвен. Цецко навремето за "Бай Хуй" пропусна да си докара червени точки за пред шефа, но днес си наваксва.
Но!
В годините преди демокрацията имаше един такъв виц, говорят си американец и руснак и американецът казва:
- О, при нас в Америка е голяма демокрация! Ето аз, например, мога да отида при президента Рейгън и да му кажа "Г-н Рейгън, вие сте идиот!" и никой нищо няма да ми направи.
Руснакът отговорил: 
- О, аз мога да направя същото в Кремъл!
- Можеш ли? - не повярвал американецът.
- Мога, разбира се - отвърнал руснакът. - Винаги мога да отида в Кремъл, да вляза при Горбачов и да му кажа: "Другарю Горбачов, президентът Рейгън е идиот" и никой нищо няма да ми направи.
Тогава, в ония години, това беше само виц.
Едно от преимуществата на демокрацията е че точно този виц стана реалност. Ако едно време вицовете и обидите по адрес на лидера на КПСС се таксуваха като "антисъветска пропаганда" (същото беше и в съветските сателити), то в днешно време с чиста съвест г-н премиерът може да се обижда. Свобода на словото, Цецко, какво да я правиш?
А при премиер като тоя сегашния обиждането направо си е задължително!

10 ноември 2017

Петък следобед

Ако мъжът мисли, че сексът не е най-важното в живота, значи току що е правил.
*************
След орален девойката се плъзва нагоре и иска да се целува с приятеля си, но той я спира.
Девойката:
- Странни сте, мъжете; ако е вашия - не искате, а след чуждите - целувате ...
************
Скъпи абитурентки. След последния звънец не изхвърляйте училищната униформа, ще ви трябва в семейния живот след време.
************
Казах на жена ми, че съм изпаднал в толкова силен стрес, че само една свирка ще ме отпусне.
Тя ме погледна и ме попита къде ще търся някой да му духам в 1 през нощта?

08 ноември 2017

Бай Тръмп и жертвите на комунизма

Бай Тръмп предложил 7 ноември да бъде международен ден в памет на жертвите на комунизма.
Баш преди визитата му в Китай.
Който продължава да е комунистическа страна.
Малко преди визитата му във Виетнам, който също е комунистическа страна.
От друга страна, преди доста години предшественика на бай Тръмп Франклин Д. Рузвелт се направил на разсеян когато Чърчил и Сталин си разделили Европа на една салфетка. Благодарение на това любезно съдействие на милиони хора в Източна Европа им бе натрапен комунизмът като идеология и като форма на управление. 
Инициативата на бай Тръмп е похвална, само че е позакъсняла с едно 30 години поне. Може и повече. 
Пък и не върви някак си хем да се обясняваш колко лошо нещо бил комунизма, хем да правиш бизнес с комунистите, хем да вземаш кредити от тях. 
Хем никога да не си живял при комунизма.

03 ноември 2017

Петък следобед

- Как станахте веган?
- Купих си последния айфон.
- Е какво общо има това?
- Парите свършиха...
********
Обидно е, когато я целуваш нежно по бузата, надявайки се, че чувствата ви са взаимни, а тази безсърдечна твар се мъчи да изплюе парцала от устата си и да се отвърже.
********
Ако е вярно, че противоположностите се привличат, то къде е моята умна, красива, весела и без вредни навици половинка? 
********
- Вчера с Иван се опитахме да правим секс под душа ...
- И как беше?
- Как ... Аз съм се възбудила, излъчвам страст и огън, той ми бучи там за водомера ...

31 октомври 2017

И до FIFA-та стигнаха

Преди години си намерих пиратско копие на FIFA 2002 и много се кефех на графиката - бяха я подобрили в сравнение с по-старите издания на FIFA (примерно от 2000 или 2001 година). Топката се въртеше, беше много по-детайлна, имаше опция да си custom-изираш играчи или цял отбор, можеше да се сменят цветовете на екипите и какво ли още не.
По-късно през годините разшириха финтовете, които правеха играчите, а върхът беше, когато Митко Бербатов направи знаменитият си финт срещу Уест Хям и го включиха в играта. Нещата прогресираха, финтовете се развиваха, в един момент се появи и ФИФА-магазинът, появиха се опциите за кариера на треньор или на играч, вече може да играеш и онлайн срещу някого, абе въобще FIFA-та си е FIFA, аз ражданията на двете си деца зад FIFA-та ги посрещнах. На Мартиника пък си бях намерил едно издание на PES, взех го намалено за десетина евра.
Тия дни очевидно обаче разработчиците на игри са посрещнали ново голямо предизвикателство в развитието на футболните симулатори, но за разлика от развитието на умения у играчите или обогатяването на финтовете или графиката, то не е свързано пряко с уменията на терена. Или поне аз си мисля така. Научавам се, че футболната игра Foothball manager 2018 е разрешила на играчите да обявяват дали са гейове или не
Боже, казвам си, каква радост, какво щастие! Както и друг път съм имал възможността да кажа, разкриването за педерасите е много важно събитие в живота им.
Сега нещата си идват на мястото - като не мога да направя даден финт вероятно причината няма да е, че съм смотан нещо или че не съм разбрал с каква комбинация се прави финта - отговорът ще е много по-прост, просто играчът си е педераст. Като не можеш да вкараш сам срещу вратаря - нападателят ти е педераст. Когато решиш да играеш честно и да не връщаш назад и в крайна сметка останеш втори или загубиш финалния мач - обяснението е ясно, целият отбор са педераси. То май няма нужда от подобна опция, аз и без нея се досещах даже. 
Не ми е ясно как самият факт от обявяването ще повлияе на уменията на играча - по-бързо ли ще бяга, по-силно ли ще стреля, по-точен ли ще бъде? Или пък, след като сте почнали, защо да няма и обявяване например на HIV-позитивност (подобно на Меджик Джонсън навремето)? Болните от СПИН по-малко хора от педерасите и лесбийките ли са или техните проблеми не са толкова важни?
Уф ... педерасите и до FIFA-та се добраха ...

27 октомври 2017

А ти обичаш ли мед?

Срещат се двама приятели, които отдавна не са се виждали. Решили да отидат да се почерпят някъде. Сядат в един ресторант, поръчват си, по едно време забелязват две симпатични дами на съседна маса. Не успели да ги обсъдят като хората, когато дамите сами се приближили до тяхната маса и казали направо:
- Вижте, възрастни хора сме, знаем за какво иде реч, давайте направо да се разделим по двойки и да отиваме някъде да си прекараме времето както трябва.
Мъжете онемели от изненада и, естествено, се съгласили. 
След седмица двамата се срещат отново и единия казва:
- Нямаш си на представа какво беше, всичко беше екстра: секс цялата нощ, навсякъде - отпред, отзад, орален, анален, белезници, връзване, на кревата, на масата, под душа, абе въобще, 10 от 10! При теб как беше? 
Другият:
- Нормално.
- Е как, само нормално?
- Абе нормално си беше.
- Не ми се прави на ударен, разправяй.
- А, какво да ти разправям, взехме си такси, отиваме у тях, в някаква луксозна къща. Влизаме, тя ми казва: "Седни, ето там е бара, налей си, аз ще взема душ и идвам." Отварям бара, наливам си някакво много скъпо уиски, пийвам си, голям кеф. В един момент тя се появява в някакъв еротичен пеньоар, сяда на креслото, отмята си единия крак настрани и ме пита: "А ти обичаш ли мед?" И аз и отговарям, че обичам, така в чая, например, по лъжичка-две. В този момент тя вади иззад креслото трилитров буркан мед  и с един такъв строг глас: "Лоооорд, Лооооооооорд!" И в този момент в стаята влиза огромен мраморен дог, лигите му текат по пода. Тя бръкна в буркана, загреба малко мед и го намаза между краката си, след което каза на кучето: "Какво обича мама най-много?" Лорда се приближи към нея и започна интензивно да я облизва. На мен очите ми изхвръкнаха, а тя ми казва: "Сега е твой ред!". Аз се обърках, въртя се, чудя се как да се отърва, а тя със строгия глас: "Лоооооооорд!" и кучето почна да ръмжи към мен. И нова беше всичко.
- Е как всичко, а след това какво беше?
- Какво, какво ... Двамата с Лорд трилитровия буркан го облизахме до дъно ...

24 октомври 2017

Бременните

Андрю Гилиган очевидно не е виждал какво прави татко на мама
Ех, кога разрешиха педерастките сватби на Острова, кога преминаха към следващия проблем в списъка? Широко им е на врата на англичаните, широко им е, оправили са си държавата, пакистанците и индусите не са им проблем за разлика от българите и румънците, осигурили са си насъщния, та проблемите на хормоналнонеуравновесените си сънародници са взели да решават. 
Ей ги, тия дни предложили на ООН официално да не се казва бременна жена, а бременен човек. Зер, да не засягаме нежните чувства на булките. Не стига, че нае*ани, ами и да се знае, че и белята е станала. То всъщност, като се зачете човек в текста и му става ясно, че не са проблем нае*аните булки, а транссексуалните (какво точно е транссексуален и как се отличава от обикновения педерас, честно казано, не знам и нямам и намерение да узнавам) хора.
Това е опашка на тайланска донаборна комисия
Сега, то верно, че човек в днешно време може за какъвто иска да се пише, един германец преди време изброи цели 60 вида сексуалноотклонени субекта, то не бяха хомо-сексуални, транссексуални, нихил-сексуални, травестити, нулев пол, трети пол, четвърти пол, хиперсексуални, жени в мъжки тела, мъже в женски тела, извинете ме, забравил съм ги повечето, па то човек може ли да ги помни всичките видове извратеняци и перковци, ама не разбирам какъв им е проблема на транссексуалните в случая? Ся, то от много неща можеш да изклинчиш - от армията, като се пишеш религиозен, или от работа, като пишеш болен, или от данъци можеш, вратички в законите дал Господ, ама вратички в законите на природата няма. Може да си бъркаш по дупките колкото и с когото искаш, но за елементарни биологични закони си трябват мъжко и женско. Ма бил си се писал транссексуален, а-сексуален, интерсексуален, трети пол, па не знам още каква простотия - не става, брат, трябва си мъжкото и женското. Днес се чувстваш угнетен, че не можеш да си "бременен", та трябва да ти пазим нежните чувства, утре ще ревеш що не ти идва, а вдругиден какво ще бъде? 
И все ние, белите, хетеросексуалните ли ще трябва да се съобразяваме?
А това, че ти се чувстваш жена в мъжко тяло Природата и тайландските военни не ги интересува.

21 октомври 2017

Как да помагаме на Родината

Едно време в естрадата работеше сатиричната двойка Громов и Милич. На последния жена му беше побъркана. Според мен се беше побъркала на тема преданост към комунистическата партия. Тя подозираше всички в шпионаж и пишеше доноси против всички, включително и против мъжа си.
Милич цял живот работеше от сутрин до вечер, лишавайки се от всичко и събираше пари за старините си. Имаше и пари, и злато, и диаманти, и антики. Старостта за него отдавна беше настъпила, но той продължаваше да си подработва. Когато веднъж Милич замина на гастроли, неговата побъркана жена събра всички ценности от дома им и ги занесе в КГБ, изразявайки желание да помогне.
Когато Милич се прибра и разбра за станалото, той припадна. А после отиде право в КГБ.
- Другарю полковник - обърна се той към тамошното началство, - аз цял живот работя като вол, за да подсигуря старините си. Жена ми е побъркана, ето ви справка ...
Полковникът:
- Гражданино Милич, интересно се получава. Вашата съпруга е побъркана и е решила да помогне на Родината. А вие, напълно нормален, решавате да си вземете всичко обратно ...
Милич видял в очите му безкраен път и казал:
- Разбирам. Довиждан
е.


Борис Сичкин, "Я из Одессы! Здрастье!"

20 октомври 2017

Петък следобед


- Ти изплюска суши за 200 лв и ми казваш сега "Да не форсираме нещата" ... Ти нормална ли си?


Днес в автобуса един мъж до мен ми каза: "Момиче, швензата ви е разкопчана." Аз се изчервих, почнах да проверявам ципа на дънките, сутиена, копчето на гърдите ... Едва от Гугъл разбрах, че това е закопчалката на обицата.

Умната жена по комплимента оценява мъжа, глупавата - себе си.

Доктор по социология е поканен на конференция на феминистки:
- Г-н професоре, а как би изглеждал светът без мъже?
- Милиарди дебели, потни и космати жени, без грим, в скъсани фланелки ... и не говорят една с друга.

19 октомври 2017

Мара като епидемия

Нек`ва епидемия тип "Сетила се Мара да се побара" залива Холивуд тия дни.
Първо се почна с Харви Уайнстейн. Честно казано, тоя Харви Уайнстейн го чувам за пръв път, ако не беше по този повод сигурно нямаше и пръв път да има. 
Та значи първо една, после и друга, трета, та Джоли, та Полтроу, то май вече е по-лесно да изредиш тия, дето не са пострадали от Харви Уайнстейн. Аз половината за пръв път ги чух и тях де, ама той меракът не пита.
И преди да ме обвини някой (или по-скоро някоя), че защитавам Харви или че споделям мнението "сама си го е търсила" - не, не го защитавам, но не виждам връзката някой да си поиска преди 20 години, пък ти да се сетиш едва тия дни, че тогаз ти е било много кофти и много гадно си се почувствала. Пък така като го гледам по снимките Харви, не ми прилича на някой, дето бяга бързо, нито пък на някой, дето много да носи на бой, как пък все от такива миролюбиви си е искал? 
Та след Харви се почна: от някъде изплува онуй исландско нящо, наречено Бьорк, и то се сети че и от нея някой си е поискал навремето, ма дали му е дала или не не ми стана ясно. Това първо, че и като певица беше адски посредствена, нито пък като външност да кажеш, че беше нещо неотразима, не; Асдис Ран и тя е от Исландия, ама е къде-къде по- от Бьорк, пък не се оплаква, напротив, слухове за ценоразпис даже се носят.
После пък и Дженифър Лоурънс и тя се обади нещо, ама не беше много на място, от другите си искали, пък нея я карали да отслабва. Не разбрах, оплаква се, че от нея не са искали, или ...? Пък и какво се оплакваш, отслабнала си, я виж как изглеждаш сега, дето се вика, за добро е било!
Бе странно, как пък една не пострада от Хю Хефнър за толкова време?

18 октомври 2017

Елен и заек

Бяга еленът из гората, скача от полянка на полянка. На една полянка гледа заекът, седи на един пън и си бърка в носа. Еленът приближава до него и започва:
- Ей, Зайо, гледай какви стройни крака имам - аз съм най-бързият в гората!
Заекът все едно не го забелязва, бърка си в носа още по-усърдно.
- Зайо, гледай какви рога имам, аз съм най-красивото животно в гората!
Заекът най-сетне извадил от носа си огромен зелен сопол, дълго време го гледа съсредоточено и казва замислено:
- А аз пък имам такава богата вътрешна красота ...

11 октомври 2017

Извинението

Бай Симеонов,
Тъй като вече четвърти ден минава, а ония от телевизиите, дето им даде 24 часа срок, още се помайват и не ебават да ти се извинят, аз ще го направя. Жал ми е да те гледам да стоиш капо и никой не ебава, че има ултиматум и срок им тече.
Първо, извинявай, бай Симеонов, че не съм гласувал за теб. Принципно аз съм привърженик на друга политическа сила, не на пишман-националистите-патриоти като вас с господата Каракачанов и Сидеров, но това не ми е пречило когато видя читав кандидат от друго политическо семейство, да гласувам за него. Та извинявам се, че не съм те сметнал за читав политик.
Второ, бай Симеонов, извинявай, че смятам лятната ти акция за шума в Слънчев бряг за евтин PR и икономически натиск върху тамошния туристически бизнес. Извинявай, че имам едно усещане, че нещо те е яд, че навремето си останал с пръст в уста при разпределянето на онази баница и сега се опитваш да си наваксаш.
Трето, бай Симеонов, извинявай, че съм научен да преценявам сам дали една работа е свършена добре или не. Извинявай че предпочитам да вярвам на тази информация, вместо на твоите уверения, че сте запушили границата. Вярвам и на Елена Йончева, за което също ти се извинявам, независимо от комфортната екскурзия с хеликоптер за сметка на данъкоплатците, който си направихте с вътрешния министър.
Четвърто, бай Симеонов, извинявам се, че съм поддръжник на пропорционалната избирателна система. Съмнявам се, че при мажоритарна система ще останеш извън Народното събрание, за теб все ще се намери някой малък избирателен район я по ямболско, я по бургаско, в който да прелеете цигани при необходимост, но ще ти е доста по-трудно, отколкото сега. 
Извинявам се, че не виждам атаката, на която твърдиш, че си подложен от медиите в случая.
Извинявам се, че те смятам (и ще продължа да те смятам) за ямболски циганин. 
Извинявам се и за това, че те смятам за много прост човек, ако да си завършил Ямболската математическа гимназия с отличие.
Извинявам се, че оприличавам дейността ти в правителството до момента на активността на торен бръмбар - ако не знаеш, бай Симеонов, торният бръмбар много търчи, много е активен, но накрая винаги свършва в някое лайно.
Извинявам се, че в България има ~300 000 тъпаци, които са гласували за теб и колегите ти от коалицията "Обединени патриоти". Извинявам се и за това, че не не те имам за патриот, а за най-обикновен тарикат.
Извинявам се за това, че те виждам като бушон, който ще изгърми при първите трусове на кабинета. Извинявам се, че в това правителство играеш ролята на придворния шут.
Извинявам се за това, че смятам че българските турци имат (колкото и да ми е неприятно) правото да гласуват, също така и българите в останалите части на света. Извинявам се, че смятам че държавата и политиците трябва да намерят начин да накарат (не със задължително гласуване) 1 000 000 българи у нас да гласуват, вместо да спират с блокиране на граници и с различни ограничения 200 000 български турци да упражняват едно от основните си човешки права. Извинявам се, че си толкова тъп и вместо да намерите с колегите ти начин да се улеснят 1 000 000 българи в чужбина да гласуват, вие ги затруднявате, за да ограничите гласовете от Турция.
Извинявам се и за това, че не смятам знаенето на основни права за наглост. Извинявам се, че смятам теб за нагъл и прост, а не онази, "пълничката баба". Извинявам се, че не съм бил тогава аз на границата, мен да се пробваш да ме върнеш, че да ти наритам дебелия цигански задник.
Този списък с извинения всъщност може много да продължи, пък, да си признаем между нас си, няма особена причина някой да ти се извинява за каквото и да било. 
Може би само баща ти, че не е ползвал презерватив навремето.

10 октомври 2017

Мокрия под


Двама оперативни звънят в криминалния отдел с доклад:
- Какво имате?
- Опит за убийство. Мъж, на 38 години, жена му го е ударила с тигана 6 пъти заради това, че е стъпил на мокрия, току-що измит под. Сега е в реанимацията.
- А жената задържахте ли?
- Не, подът е още мокър. 

06 октомври 2017

Къде са специалистите?

Едно време този въпрос го задаваше директорът на Софгркомбитус. Пред него стояха двама души на кръст, единия му се явяваше братовчед, а до него беше първата дъщеря на втората му (на директора) балдъза, а местата на специалистите "Розово", "Райе", "Баданар" и т.н стояха празни.
Шуробаджанащина отвсякъде, като на Делянчо схемата, ама не затова ми е мисълта в момента. 
Покрай сухото обаче, обикновено гори и суровото, та покрай Делянчовата верига роднина-съученик изгоря и съпругата на депутата от ГЕРБ Александър Ненков Пламена Ненкова. Дет` се вика, падна жертва на приятелски огън. 
Това, дето ме сърби обаче не е дали в БТГ има друга шуро-баджанашка схема, то това си е ясно, те комсомолчетата на ГЕРБ отдавна са на хранилка там. Друго е интересното: според думите на Ненков, съпругата му била суперквалифицирана, дори благодарение на нея БТГ спечелил 5-6 европейски проекта.
Гледам и профила на Пламена Ненкова в Линкедин, гледам го и се чудя какви ли ще да са били тези проекти и какъв ли ще да е бил нейният принос, при положение, че почти 5 години е била Head of Interneational Cooperation&Protocol Department? В смисъл, колкото и завързано да звучи, реално е позиция на секретарка, пишеш покани, поръчваш баджове и папки и отговаряш на и-мейли. И друго ми е любопитно, как човек, който е завършил УНСС и е изкарал някаква магистърска степен по политически науки успява да се пласира в БТГ? Ще ви дам жокер, скокът става през 2010, малко след като ГЕРБ дойдоха на власт за пръв път. Не през 2006, не през 2002, колкото и да я четкат и тате, и кума и, не, през 2010 г. Що пък точно в БТГ, а?
И откъде-накъде Александър Ненков ще взема решения вместо Пламена Ненкова? Откъде-накъде някой външен човек, та бил той и депутат, и министър-председател ще решава кой ще напуска една фирма, тя била тя и държавна? Пламена Ненкова с кого е подписала договор, с Александър Ненков, с Бойко Борисов или с шефа на БТГ?
Пък ми дойде на акъла, ако Пламена Ненкова беше такъв блестящ професионалист, защо шефа и не се появи публично да я защити и да отсече: "Тя ни върши работа, остава и толкова!". Е вярно, шефа и е кум, и се оплете нещо там в сроковете, но никой не си застрелва ей така работните коне и хората, които му вършат работа. Или пък, защо Делян го защитават, а Пламена - не?
Не че Пламенчето гладно ще остане, той мъжа и няма един работен ден през живота си, от 10 години работи "депутат" па не е умрял от глад; свекъра и свекървата и те са от големото добрутро, пък и да не забравяме, че е много квалифицирана, ще се пласира където трябва. Или ще я пласират, все тая. И пак ще е на някоя държавна хранилка.
А специалистите къде са? Ми те са на своите трудови места, не го ли чухте човека във филма?

05 октомври 2017

Косово, Крим, Каталония

Не беше толкова отдавна, когато тетка Цецка демонстрира проевропейска политика и привързаност към европейските идеи и ценности и зададе на генерал Радев въпроса чий е Крим? Така де, оня е комунист, те са зависими от Русия, а Крим е украински, а Украйна не е Русия, ерго Европа е. И ние, като европейци, като част от голямото европейско семейство също следва да смятаме, че Крим е незаконно анексиран от лошия Путин и трябва да го хванем (комуниста Радев) на тясно.
Бе че не беше съвсем в унисон с международното право присъединяването на Крим към Русия, не беше, ама то и предаването му на Украйна от Хрушчов не е. Най-малкото защото в историята има Кримска война, в която победената страна е Русия, на е Украйна. Така че тетка Цецка не отбеляза точки с този си въпрос.
Но!
Не беше и толкова отдавна, когато американците бомбардираха Белград заради косовските албанци, а когато ние като общество инстинктивно заехме страната на сърбите (щото от мюсюлмани на Балканите достатъчно сме не напатили) пловдивският бракоразводен адвокат спомена нещо за "цивилизационен избор" докато американските ракети падаха в по белградските мостове. В последствие сръбската армия се изтегли от Косово, след тях и самите сърби, косоварите останаха и си направиха държава (нищо, че Хашим Тачи си е най-обикновен балкански трафикант на органи и наркотици), че дори и независимост обявиха. 
Тогава руснаците обявиха, че не стават така тия работи, обаче бяха в слаба позиция, пък и от ЕС и САЩ пак размахаха човешките права и не знам още какви глупости.
Когато обаче Крим се присъедини към Русия в резултат на референдум, същите тези ЕС и САЩ скочиха "Не може!". Не че Путин го бърка кой знае колко мнението им де, но тогава руснаците попитаха "Защо да не може? Защо за Косово може, а за Крим - не?".
А сега и референдумът в Каталония.
Защо за Косово да може, а за Каталония да не може? Че в Косово отгоре на всичко дори и референдум нямаше, там просто решиха и обявиха независимост. И тетка Цецка я няма да ни обясни чия е Каталония, нея за Крим я сърби, от Каталония точки не се правят.
Не че вземам страна в случая - за мен Крим е руски, Косово не е сръбско, а Каталония ми е доста далече. Но знам, че след Каталония ще дойде Страната на баските, после Фландрия, Северна Ирландия, Бавария,Сульо и Пульо и накрая пак ще имаме граници и визи, това най-малкото. А колко му е да пламнем и ние?
Въобще, независимостта на Косово беше голяма глупост.

03 октомври 2017

Чел Цецко конституции

Честно казано, липсва ми времето, когато Цветан Цветан беше вътрешен министър. Много на сериозно се беше взел тогава, в смисъл, реши, че след като вече е министър, значи е много умен, а след като е много умен, значи е много важно какво казва. Ех, какви чудеса върши едно назначение!
Цецко сега нещо се е позасилил да върне миналата слава, почнаха да му се привиждат военни положения и севернокорейски лидери и взе да се изказва умно и на голямо. Чак и Конституцията на страната прочел, там и членове цитира, и алинеи ... Малко ли е, цяла Конституция да прочетеш? Ние Тъпанаря от Банкя вече десет годин` го чакаме да я прочете, на ароматизатор за тоалетна да му я бяхме напечатали, да я беше прочел досега, а Цецко за една вечер само - раз-раз, нема лабаво! И на другата сутрин, молим, заповядайте, чл.105, ал. 5 ... да цъкаш с език и да му се чудиш къде го побира този мозък, не му ли стиска черепа? 
Па тая Конституция не можа ли по-раншко да я прочетеш, къде 2009-та, да не се излагаш като кифладжия толко` години?
И сравнение със Северна Корея извади, дето Ким Чен Ун метна чичо си гол на кучетата и дето разстрелва министрите си със зенитни оръдия, че няма по-дребнокалибрено оръжие.
Само дето, скъпи ми Цецко, в оная Северна Корея, дето я споменуваш, хората са разделени на 51 социални категории. Петдесет и една! Вярно, категориите са повече политически, а не според уменията им; имат една категория, наречена "лоша кръв", която се отнася за потомци на южнокорейци, за хора с южнокорейски произход. За тях много пътища в живота са затворени, само защото дядо им/баба им е родена в някое село в днешна Южна Корея. За категория "лош мозък" не знам, съмнявам се да имат. Но за теб няма страшно. Ти и там щеше да си един най-обикновен прост севернокорейски милиционер (и това ако имаш късмет), с тази разлика, че при онзи режим няма да можеш да станеш министър.
Та така, и нашето коте, и то чело книжки, че и не какви да е, а конституция.

30 септември 2017

И душата в рая, и докрая

Една история от нета.


Возих сина си при баба му и за пръв път в живота си летях в бизнес-класа.
Впечатленията ми са смесени, от една страна креслата са по-удобни, менюто е по-интересно написано, но като цяло не е нещо особено, за тези пари очаквах повече. 
Посрещна ни едва ли не самият пилот и в движение ни подаде шампанско - оказа се, че това е стюардът, просто изглеждаше като министър на авиацията! А в цялата бизнес-класа бяхме трима, аз, сина ми и един индус с тюрбан.
Вратите се затвориха, самолетът започна да рулира към пистата за излитане. 
И изведнъж из-зад завеските на препълнената икономична класа се появяват две едрокалибрени копия на мадам Грицацуева: майка и дъщеря, майката на около 40, дъщерята на около 15. Усмихнатият министър на авиацията се приближи и между тях се проведе следния разговор:
- Извинете, виждам че при вас е празно, може ли да ни преместите с детето тук? Оттатък е задушно, от едната страна плачат някакви деца, от другата китайците се разправят, няма накъде да се обърнеш. Краката не можем да си изпънем. Просто мъчение за 4 часа. Можем ли да се преместим тук, моля Ви?
- Разбира се, няма проблем. Можете да седнете на този ред, но трябва веднага да ви предупредя, че след като не сте пасажери от бизнес-класата, не мога да ви обслужвам, но ...
- Ох, моля Ви, разбираме, нямаме претенции към храната - все ще се оправим. Да са по-широки креслата, и на това ще сме благодарни!
Мадам Грицацуева
- Момент, не ме оставихте да довърша. За съжаление вас няма да ви обслужват и стюардесите от икономичната класа, тъй като те са от другата страна на завеската. Така че ще летите без храна, без кафе и чай. Ако ви харесват условията, заповядайте, сядайте и стегнете коланите, защото след малко излитаме.
Грицацуеви се спогледаха, намръщиха се и без да кажат и дума в отговор на министъра на авиацията, се мушнаха обратно зад завеската. 
Стюардът забеляза, че със сина ми станахме неволни свидетели на разговора им, намигна ни и се усмихна. 
Аз го попитах:
- А ако те се бяха съгласили на условията ви, вие наистина ли нямаше да им сервирате, дори вода?
- Ох, моля ви, разбира се, че щях да им сервирам - и храна, и вода, чай и кафе ако бяха поискали. За храната ли да ми е жал? Просто има хора, които искат и риба с гъбен сос да хапнат, и в по-широки кресла да се настанят. За толкова години работа ако знаете колко пъти са ми отправяли подобна молба, но никой не се съгласява 4 часа да гладува. Дори ще ви издам една тайна: когато в икономичната класа сервират храната, тези двете ще се върнат и ще кажат: "Сега сме съгласни да погладуваме при вас".
 След час и половина Грицацуеви действително се показаха из-зад завесата и ласкаво попитаха стюарда:
- Къде казахте, че можем да седнем? Тук ли?
Стюардът обаче направи една тъжна физиономия и отговор:
- За съжаление вече това не е в моите права, ако беше до излитането, както предложих, заповядайте; а сега може да ви помогне единствено командирът, но той е малко зает в момента ...

27 септември 2017

Тайната история на сталинските престъпления

Епохата на "Големия терор" на мен ми е доста интересна и обичам да чета различни материали за нея. Най-странното е как огромната страна, която представлява СССР приема и преглъща московските процеси, преди това в края на 20-те години Шахтинското дело и делото срещу Промпартията, разкулачването, първите лагери, индустриализацията, Голодомор-а и как безропотно приема всичко. Как довчерашните съратници на Ленин, революционери, болшевики с партиен стаж отпреди Революцията в един момент се оказват вредители, терористи, немски, френски, полски, английски, японски и какви ли не шпиони. Най-странното е с какви посредствени хора са заменени - Ягода, Ежов, Берия, Вишински, да не ги изброявам.
Чудя се например, какво ли би било, ако Сталин не е успял да се наложи, ако е било изпълнено завещанието на Ленин, което препоръчва колективно ръководство и изолацията на Сталин от властта.? Какво ли би било, ако през 1935 г. Сергей Киров заменя Сталин начело на СССР? Какво ли би било, ако Тухачевски бе останал начело на Червената армия? 
Хубавото е, че историята в това отношение е точна наука, няма "или".
Преди седмица попаднах на тази книга, "Тайната история на сталинските престъпления". Автор е Александър Орлов, бивш служител на Чуждестранния отдел на НКВД. В началото на 30-те организира няколко шпионски мрежи в Западна Европа, след което през 36-та е прехвърлен в Испания като резидент на съветското разузнаване. През 1938 г. получил заповед да се яви на борда на съветски кораб в Антверпен, на който щяло да се проведе важно заседание. Орлов разбрал, че това е капан, и заедно със семейството си мълниеносно емигрира в САЩ. Последвали години на постоянна смяна на адреси и оглеждане през рамо за агентите на НКВД и ГРУ. От Америка Орлов изпраща писмо до Сталин, в което го уведомява, че ако НКВД репресира родителите на Орлов и жена му, той ще разкрие създадените от него мрежи. Заплахата подействала и Сталин не закача родителите им.
Не всички са имали късмета на Орлов (той е в Испания заедно с жена си и дъщеря си). Мнозина съветски агенти са имали семейства и роднини в СССР и те на практика са били заложници, че шпионинът няма да премине на другата страна.

... От време на време Ежов лично участваше в следствието. Разказвали са ми как няколко вечери подред той "работел" със стар болшевик, чиито заслуги пред страната били широко известни, и с жена му, също стар член на партията. Няма да ги назовавам с истинските им имена, защото се страхувам да не преследват децата им, които, по мои данни, са преживели сталинщината и смъртта на своите родители. Условно ще нарека старият болшевик Павел Иванов, а жена му - Елена Иванова ...
Обстоятелството, че Ежов е бил секретар на Централния комитет на партията не произвело върху Павел Иванов никакво впечатление и когато той започнал да го обижда и да го поучава, един вид че болшевикът е длъжен да пожертва нещо за партията, Иванов отговорил:
- Бих искал да знам какво вие сте пожертвал за партията? Аз нещо не съм чувал вашето име нито в нелегалното дни при Царя, нито в дните на Октомври, нито по време на гражданската война! Може би вие ще кажете откъде се появихте?
На Ежов му се наложило да преглътне този хап в присъствието на следователя, така че новината за това, как Иванов е отрязал Ежов бързо се разнесе сред сътрудниците на НКВД.

22 септември 2017

Петък следобед


 - А за следващия фокус ми е нужна отделна стая, презерватив и доброволец от присъстващите девойки.

*********
Ето какво нещо е разликата между поколенията!
Говоря си с една симпатична девойка, има-няма малко над 20 и в един момент тя ме пита как се отнасям към BDSM.
- Ами да ви кажа, не знам какво е това BDSM, но ми звучи като ДКМС, а към него се отнасям силно негативно.
- А какво е това ДКМС?
**********
- Ти защо ме нарече с чуждо име докато правихме секс снощи?
- Е тъмно беше ...
**********
- Ти какво предпочиташ, да правиш един път секс с Ани или два пъти с брат и?
- Абе виж, Ани си е Ани, но пък два пъти са си два пъти!

21 септември 2017

Last meal

Ей т`ва на снимката е последният junk food, който изядох без угризения. Кебпченца, пържени картофки, лютеничка, майонезен сос ... точно преди година време. 
После се започна хранителния режим на д-р Ригов, след Нова година започнах да въртя педалите при Веси Лакова,  резултатът до този момент е на минус: като килограми 15, като сантиметри на талията 14.

19 септември 2017

Е*ем ви толерантността

Гледай какви глупости учат децата ни в училище. Това е от читанката за ІV-ти клас. Малко бяха Анухи и Ерол, сега и Асанчо загрява край тъча.
Не знам на какво ще научи министерството децата ни, но аз на сина си ще му предам следният урок: първо, не се казва "ром", а "циганин"; второ, такова животно като беден, но умен циганин не съществува. Циганите са прости, неуки, необразовани, нагли, шумни, безпардонни и нахални; някои са бедни, някои не са, някои са умни, но повечето не са.  
По мое време, тоест, когато бях на годините на Симеончо, главният герой във въпросната приказка щеше да е сиромах човек, беден, но умен дървар и толкоз. Тогава, в годините на комунизма не мислехме за толерантност, интеграция и политкоректност, не са ме учили на такива неща и аз няма да уча децата си на тях. 
Ще ме прощавате, ама на главата ми почвате да се качвате вече. Утре вместо "циганско" лято "ромско" лято ли ще ме карате да казвам или ще се търси друг евфемизъм? "Хубава работа, ама ромска", това ли ще казваме от утре?
Ако искам да обясня на сина си що за хора са циганите, вместо да му пълня главата с глупости и с малоумни политкоректни приказки просто ще го заведа Дружба, да види циганските блокове под моста и, ако има късмет, някоя безкрайна циганска сватба - с маанетата, с чалгиите, от сутрин до среднощ. Аз съм ги виждал, мангалите се мотат по улиците на квартала, мятат гюбеци, няма от 2 до 4 да се пази тишина, няма полиция за тях. Това да го видиш, учи много повече от някаква бездарно преработена приказка, в която главният герой насила е " беден, но умен ром".
Все се смеехме на американците, че сменят думите "негър" и "роб" в Том Сойер и Хъкълбери Фин, ама и ние натам сме тръгнали, че и пристигнали. 
А това долу е от "Записките ..." на Захари Стоянов. Това също ще преподам на сина си, ебем ви и толерантността!
... Разпитваха ме за туй-онуй, най-после един изпомежду им, както седеше, отведнъж трепна и захвана да дири нещо си наоколо. Не го намери, затуй се обърна към другите събеседници и почна да ги псува и обвинява в невярност.
— Какво има, що изгуби? — попитаха няколко от набедените.
— Открадна ми се пръстенът — отговори пострадалото лице, — пръстен, който беше чисто сребро.
— Работата ще да падне на клетва — отговори един стар циганин, върху косматите гърди на когото висяха няколко муски. — Който не целуне зелената паница, в него ще да излезе пръстенът.
Мнението на циганина се прие без противоречие. На часа донесоха една зелена паница и едно пешкирче, с което наред всекиму затваряха очите, а паничката искаха да цалува, като го караха в същото време да каже: „Валлаха, билляха, не съм го вземал.“ Това беше един вид клетва; никой се не отказваше от нея, всички се оставиха да ги пребулват с пешкирчето и да целуват паничката, което те извършваха с известно благоговение. Никой се не смееше. Най-после дойде, ред и до мене, и аз трябваше да дам клетва. Помакът, който разнасяше паничката, каза ми, че понеже и аз съм се намерил там, т.е. присътвувал съм, когато станала кражбата на пръстена, то, според обичая, да съм се закълнял, няма нищо, да не съм се сърдел, щом ми е чисто сърцето, макар и да съм мусафирин. Аз от учтивост и от гордост даже, че имам еднакви права с тях, не го оставих да свърши, с наклонение главата си към пешкирчето изявих желание, че искам да се кълня. Но работата била съвсем друга, имало съзаклятие. Никакъв пръстен нямало изгубен, това било само предлог. Когато ми прикриха очите с пешкирчето, наместо паничката да ми поднесат за целуване, както на другите, старият циганин си смъква гащите и аз целунах неговия гювеч… Целият затвор гръмна от смях. Отпосле Каблешков ми говореше, че щял да ме предупреди, но не смеел. И него с даскал Найдена кълнали по тоя начин първата вечер. Тая комедия се повтаряше с всеки новодошел българин. ...