Приятелче анонимно, да ти обясня нещичко, очевидно не си го разбрал за тия години. Ние сме никои за хора като французи, англичани, германци, холандци. Особено в днешно време, когато те оценяват първо според парите в джоба ти. И след като за западноевропейците "българин" и "България" днес са синоним на корупция, бедност, мизерия, просяци и нелегални работници, такива моменти са едни от малкото, в които показваме, че и ние сме хора като тях, че и по-добри даже. Ние нямаме световно известни знаменитости - нито актьори, нито художници, нито режисьори; нямаме построени някакви архитектурни шедьоври или пък кой знае какви уникални природни красоти, които да привличат тълпи от туристи; нямаме кой знае какви победи на бойното поле - същото го имат и съседите ни, да не говорим пък за "великите" сили. Така че това ни остава - и колкото по-често, толкова по-добре. Не са много моментите във футболната ни история, когато сме се прегръщали на чужд стадион и сме празнували победи - и на клубно, и на национално ниво. А аз и до ден днешен се просълзявам, като гледам как се радват нашите след мача. Хората са казали: "Където е текло, пак ще тече!". Ти ако искаш се гордей, твоя си работа. Аз съм горд, радвам се, помня го вече 20 години тоя мач и чакам следващия такъв момент.
Да бе, ако това ни е повод за гордост (за радост, разбирам, ама за гордост), че уцелил един вратата - егати нацията сме.
ОтговорИзтриванепп. За протокола - футболен фен съм.
Приятелче анонимно, да ти обясня нещичко, очевидно не си го разбрал за тия години.
ИзтриванеНие сме никои за хора като французи, англичани, германци, холандци. Особено в днешно време, когато те оценяват първо според парите в джоба ти. И след като за западноевропейците "българин" и "България" днес са синоним на корупция, бедност, мизерия, просяци и нелегални работници, такива моменти са едни от малкото, в които показваме, че и ние сме хора като тях, че и по-добри даже.
Ние нямаме световно известни знаменитости - нито актьори, нито художници, нито режисьори; нямаме построени някакви архитектурни шедьоври или пък кой знае какви уникални природни красоти, които да привличат тълпи от туристи; нямаме кой знае какви победи на бойното поле - същото го имат и съседите ни, да не говорим пък за "великите" сили.
Така че това ни остава - и колкото по-често, толкова по-добре. Не са много моментите във футболната ни история, когато сме се прегръщали на чужд стадион и сме празнували победи - и на клубно, и на национално ниво.
А аз и до ден днешен се просълзявам, като гледам как се радват нашите след мача.
Хората са казали: "Където е текло, пак ще тече!".
Ти ако искаш се гордей, твоя си работа. Аз съм горд, радвам се, помня го вече 20 години тоя мач и чакам следващия такъв момент.