30 септември 2017

И душата в рая, и докрая

Една история от нета.


Возих сина си при баба му и за пръв път в живота си летях в бизнес-класа.
Впечатленията ми са смесени, от една страна креслата са по-удобни, менюто е по-интересно написано, но като цяло не е нещо особено, за тези пари очаквах повече. 
Посрещна ни едва ли не самият пилот и в движение ни подаде шампанско - оказа се, че това е стюардът, просто изглеждаше като министър на авиацията! А в цялата бизнес-класа бяхме трима, аз, сина ми и един индус с тюрбан.
Вратите се затвориха, самолетът започна да рулира към пистата за излитане. 
И изведнъж из-зад завеските на препълнената икономична класа се появяват две едрокалибрени копия на мадам Грицацуева: майка и дъщеря, майката на около 40, дъщерята на около 15. Усмихнатият министър на авиацията се приближи и между тях се проведе следния разговор:
- Извинете, виждам че при вас е празно, може ли да ни преместите с детето тук? Оттатък е задушно, от едната страна плачат някакви деца, от другата китайците се разправят, няма накъде да се обърнеш. Краката не можем да си изпънем. Просто мъчение за 4 часа. Можем ли да се преместим тук, моля Ви?
- Разбира се, няма проблем. Можете да седнете на този ред, но трябва веднага да ви предупредя, че след като не сте пасажери от бизнес-класата, не мога да ви обслужвам, но ...
- Ох, моля Ви, разбираме, нямаме претенции към храната - все ще се оправим. Да са по-широки креслата, и на това ще сме благодарни!
Мадам Грицацуева
- Момент, не ме оставихте да довърша. За съжаление вас няма да ви обслужват и стюардесите от икономичната класа, тъй като те са от другата страна на завеската. Така че ще летите без храна, без кафе и чай. Ако ви харесват условията, заповядайте, сядайте и стегнете коланите, защото след малко излитаме.
Грицацуеви се спогледаха, намръщиха се и без да кажат и дума в отговор на министъра на авиацията, се мушнаха обратно зад завеската. 
Стюардът забеляза, че със сина ми станахме неволни свидетели на разговора им, намигна ни и се усмихна. 
Аз го попитах:
- А ако те се бяха съгласили на условията ви, вие наистина ли нямаше да им сервирате, дори вода?
- Ох, моля ви, разбира се, че щях да им сервирам - и храна, и вода, чай и кафе ако бяха поискали. За храната ли да ми е жал? Просто има хора, които искат и риба с гъбен сос да хапнат, и в по-широки кресла да се настанят. За толкова години работа ако знаете колко пъти са ми отправяли подобна молба, но никой не се съгласява 4 часа да гладува. Дори ще ви издам една тайна: когато в икономичната класа сервират храната, тези двете ще се върнат и ще кажат: "Сега сме съгласни да погладуваме при вас".
 След час и половина Грицацуеви действително се показаха из-зад завесата и ласкаво попитаха стюарда:
- Къде казахте, че можем да седнем? Тук ли?
Стюардът обаче направи една тъжна физиономия и отговор:
- За съжаление вече това не е в моите права, ако беше до излитането, както предложих, заповядайте; а сега може да ви помогне единствено командирът, но той е малко зает в момента ...

27 септември 2017

Тайната история на сталинските престъпления

Епохата на "Големия терор" на мен ми е доста интересна и обичам да чета различни материали за нея. Най-странното е как огромната страна, която представлява СССР приема и преглъща московските процеси, преди това в края на 20-те години Шахтинското дело и делото срещу Промпартията, разкулачването, първите лагери, индустриализацията, Голодомор-а и как безропотно приема всичко. Как довчерашните съратници на Ленин, революционери, болшевики с партиен стаж отпреди Революцията в един момент се оказват вредители, терористи, немски, френски, полски, английски, японски и какви ли не шпиони. Най-странното е с какви посредствени хора са заменени - Ягода, Ежов, Берия, Вишински, да не ги изброявам.
Чудя се например, какво ли би било, ако Сталин не е успял да се наложи, ако е било изпълнено завещанието на Ленин, което препоръчва колективно ръководство и изолацията на Сталин от властта.? Какво ли би било, ако през 1935 г. Сергей Киров заменя Сталин начело на СССР? Какво ли би било, ако Тухачевски бе останал начело на Червената армия? 
Хубавото е, че историята в това отношение е точна наука, няма "или".
Преди седмица попаднах на тази книга, "Тайната история на сталинските престъпления". Автор е Александър Орлов, бивш служител на Чуждестранния отдел на НКВД. В началото на 30-те организира няколко шпионски мрежи в Западна Европа, след което през 36-та е прехвърлен в Испания като резидент на съветското разузнаване. През 1938 г. получил заповед да се яви на борда на съветски кораб в Антверпен, на който щяло да се проведе важно заседание. Орлов разбрал, че това е капан, и заедно със семейството си мълниеносно емигрира в САЩ. Последвали години на постоянна смяна на адреси и оглеждане през рамо за агентите на НКВД и ГРУ. От Америка Орлов изпраща писмо до Сталин, в което го уведомява, че ако НКВД репресира родителите на Орлов и жена му, той ще разкрие създадените от него мрежи. Заплахата подействала и Сталин не закача родителите им.
Не всички са имали късмета на Орлов (той е в Испания заедно с жена си и дъщеря си). Мнозина съветски агенти са имали семейства и роднини в СССР и те на практика са били заложници, че шпионинът няма да премине на другата страна.

... От време на време Ежов лично участваше в следствието. Разказвали са ми как няколко вечери подред той "работел" със стар болшевик, чиито заслуги пред страната били широко известни, и с жена му, също стар член на партията. Няма да ги назовавам с истинските им имена, защото се страхувам да не преследват децата им, които, по мои данни, са преживели сталинщината и смъртта на своите родители. Условно ще нарека старият болшевик Павел Иванов, а жена му - Елена Иванова ...
Обстоятелството, че Ежов е бил секретар на Централния комитет на партията не произвело върху Павел Иванов никакво впечатление и когато той започнал да го обижда и да го поучава, един вид че болшевикът е длъжен да пожертва нещо за партията, Иванов отговорил:
- Бих искал да знам какво вие сте пожертвал за партията? Аз нещо не съм чувал вашето име нито в нелегалното дни при Царя, нито в дните на Октомври, нито по време на гражданската война! Може би вие ще кажете откъде се появихте?
На Ежов му се наложило да преглътне този хап в присъствието на следователя, така че новината за това, как Иванов е отрязал Ежов бързо се разнесе сред сътрудниците на НКВД.

22 септември 2017

Петък следобед


 - А за следващия фокус ми е нужна отделна стая, презерватив и доброволец от присъстващите девойки.

*********
Ето какво нещо е разликата между поколенията!
Говоря си с една симпатична девойка, има-няма малко над 20 и в един момент тя ме пита как се отнасям към BDSM.
- Ами да ви кажа, не знам какво е това BDSM, но ми звучи като ДКМС, а към него се отнасям силно негативно.
- А какво е това ДКМС?
**********
- Ти защо ме нарече с чуждо име докато правихме секс снощи?
- Е тъмно беше ...
**********
- Ти какво предпочиташ, да правиш един път секс с Ани или два пъти с брат и?
- Абе виж, Ани си е Ани, но пък два пъти са си два пъти!

21 септември 2017

Last meal

Ей т`ва на снимката е последният junk food, който изядох без угризения. Кебпченца, пържени картофки, лютеничка, майонезен сос ... точно преди година време. 
После се започна хранителния режим на д-р Ригов, след Нова година започнах да въртя педалите при Веси Лакова,  резултатът до този момент е на минус: като килограми 15, като сантиметри на талията 14.

19 септември 2017

Е*ем ви толерантността

Гледай какви глупости учат децата ни в училище. Това е от читанката за ІV-ти клас. Малко бяха Анухи и Ерол, сега и Асанчо загрява край тъча.
Не знам на какво ще научи министерството децата ни, но аз на сина си ще му предам следният урок: първо, не се казва "ром", а "циганин"; второ, такова животно като беден, но умен циганин не съществува. Циганите са прости, неуки, необразовани, нагли, шумни, безпардонни и нахални; някои са бедни, някои не са, някои са умни, но повечето не са.  
По мое време, тоест, когато бях на годините на Симеончо, главният герой във въпросната приказка щеше да е сиромах човек, беден, но умен дървар и толкоз. Тогава, в годините на комунизма не мислехме за толерантност, интеграция и политкоректност, не са ме учили на такива неща и аз няма да уча децата си на тях. 
Ще ме прощавате, ама на главата ми почвате да се качвате вече. Утре вместо "циганско" лято "ромско" лято ли ще ме карате да казвам или ще се търси друг евфемизъм? "Хубава работа, ама ромска", това ли ще казваме от утре?
Ако искам да обясня на сина си що за хора са циганите, вместо да му пълня главата с глупости и с малоумни политкоректни приказки просто ще го заведа Дружба, да види циганските блокове под моста и, ако има късмет, някоя безкрайна циганска сватба - с маанетата, с чалгиите, от сутрин до среднощ. Аз съм ги виждал, мангалите се мотат по улиците на квартала, мятат гюбеци, няма от 2 до 4 да се пази тишина, няма полиция за тях. Това да го видиш, учи много повече от някаква бездарно преработена приказка, в която главният герой насила е " беден, но умен ром".
Все се смеехме на американците, че сменят думите "негър" и "роб" в Том Сойер и Хъкълбери Фин, ама и ние натам сме тръгнали, че и пристигнали. 
А това долу е от "Записките ..." на Захари Стоянов. Това също ще преподам на сина си, ебем ви и толерантността!
... Разпитваха ме за туй-онуй, най-после един изпомежду им, както седеше, отведнъж трепна и захвана да дири нещо си наоколо. Не го намери, затуй се обърна към другите събеседници и почна да ги псува и обвинява в невярност.
— Какво има, що изгуби? — попитаха няколко от набедените.
— Открадна ми се пръстенът — отговори пострадалото лице, — пръстен, който беше чисто сребро.
— Работата ще да падне на клетва — отговори един стар циганин, върху косматите гърди на когото висяха няколко муски. — Който не целуне зелената паница, в него ще да излезе пръстенът.
Мнението на циганина се прие без противоречие. На часа донесоха една зелена паница и едно пешкирче, с което наред всекиму затваряха очите, а паничката искаха да цалува, като го караха в същото време да каже: „Валлаха, билляха, не съм го вземал.“ Това беше един вид клетва; никой се не отказваше от нея, всички се оставиха да ги пребулват с пешкирчето и да целуват паничката, което те извършваха с известно благоговение. Никой се не смееше. Най-после дойде, ред и до мене, и аз трябваше да дам клетва. Помакът, който разнасяше паничката, каза ми, че понеже и аз съм се намерил там, т.е. присътвувал съм, когато станала кражбата на пръстена, то, според обичая, да съм се закълнял, няма нищо, да не съм се сърдел, щом ми е чисто сърцето, макар и да съм мусафирин. Аз от учтивост и от гордост даже, че имам еднакви права с тях, не го оставих да свърши, с наклонение главата си към пешкирчето изявих желание, че искам да се кълня. Но работата била съвсем друга, имало съзаклятие. Никакъв пръстен нямало изгубен, това било само предлог. Когато ми прикриха очите с пешкирчето, наместо паничката да ми поднесат за целуване, както на другите, старият циганин си смъква гащите и аз целунах неговия гювеч… Целият затвор гръмна от смях. Отпосле Каблешков ми говореше, че щял да ме предупреди, но не смеел. И него с даскал Найдена кълнали по тоя начин първата вечер. Тая комедия се повтаряше с всеки новодошел българин. ... 

18 септември 2017

Талантливи, квалифицирани и морални

Преди години, докато бях в казармата, ми попадна един брой на "24 часа". Как точно - не помня, то в Школата имаше РЕП, но от него аз си купувах редовно единствено "168 часа", къде пари за ежедневник, па и войник съм бил тогава, имах по-различни приоритети от четенето на вестници. Но този брой на "24 часа го помня": в него имаше една обява, която гласеше приблизително следното: "Партия ОН-ДО набира кандидати за депутати". И телефон за връзка. Тогава Виденовата зима беше минала и се готвеха извънредните избори от 1997 г. Съкращението ОН-ДО се оказа Обединение на нацията - Движение на онеправданите и до колкото показа историята, тази партия (коалиция) така и не е намерила своите кандидат-депутати, нито на онези, нито на последващите парламентарни (и не само) избори.
Очевидно този вестник го е чел и Слави Трифонов. Или някой от сценаристите му. Иначе друго логично обяснение на обявения кастинг за нови политически лица нямам. Не го знам Слави лично ли ще влиза в политиката или ще стои зад гърба на някоя новосъздадена политическа сила, но като гледам всичкото куцо и сакато в останалите партии, нови и стари, не изпитвам някакъв особен оптимизъм. 
Дори съм разочарован. То не бяха месеци на обработване на общественото мнение, обиколки из България, срещи със студенти (които показаха колко е трагично нивото на образованието ни всъщност), късане на снимки, протести пред Народното събрание и накрая какво - набираме кандидати за депутати, обадете се на тел. ...!
Да не говоря, че на всички избори досега, от 1990 г. насам, винаги избираме най-талантливите, най-квалифицираните и най-моралните. Не е ли така? Още от първите избори през 90-та, та до ден днешен. Най-талантливите, най-добрите, най-квалифицираните, най-знаещите и можещите и най-високоморалните. Дори в един момент се свършиха у нас, и при Царя си ги внесохме от чужбина. Имаше един там, оказа се национално богатство. Или пък някои други, също толкова талантливи, квалифицирани и морални, които обаче не можаха да се качат нито на влака на СДС, нито на онзи на НДСВ, та накрая едва им се отвори парашута при Бойко и ГЕРБ. 
Интересно ми е, обаче, как ще става подборът в новата партия на Слави. Кой и как ще преценява кой е по-талантлив и по-квалифициран, кой е по-морален и кой - не? Какви критерии въобще ще има? И въобще, има ли смисъл от такива терзания, като народът у нас избира без да мисли. Вижте горе видеото от срещата със студентите, студентката, която говори 3 минути без да каже нищо, само общи приказки и " ... и така нататък", тя ли е талантлива и квалифицирана? Предполагам, заради факта, че са я показали по телевизията в "Шоуто на Слави", отговорът е да. 
Май отговорът на въпроса "Кой ще дойде след Борисов?" започва да изплува. Но не ми харесва!

11 септември 2017

Летни шахматни симеончовщини

Отборът на ЦСКА за "Морско конче".
Доста шах му се събра на Симеончо това лято - квалификации за републиканско, второ поредно участие в "Купата на лъвчетата", после републиканско (за пръв път му беше, при най-големите акули), после и шахматен лагер (на който, както каза Росен, "отиват да играят шах, а не на море", нищо, че беше на Кранево) и накрая второ участие в "Морско конче". Покрай лятото не участва в летните турнири на "Флорина", то или братовчед му беше тук, или не беше в София та от всички летни турнири хвана само последния вчера.
Симеончо със сертификата за V-то място на Кончето
На "Лъвчетата" имаше реален шанс да вземе 4-то място, но както вече казах, удари греда в последната минута. Това момченце, което го победи тогава, с него после играха и на републиканското и направиха реми. Като цяло е от нивото на Симеончо и е въпрос на шанс как ще му тръгне партията. Хубавото на "Лъвчетата" беше, че Симчо записа победа над един от близнаците (писал съм за нея в поста от тогава), те преди много го плашеха, пък сега видя, че са като него, не са някакви извънземни и непобедими чудовища.
На републиканското се видя къде е, 4,5/9 (+4 - 4 =1), ама там беше в клетката с лъвовете. Можеше поне още една победа да направи, Ани (треньорката му) каза после, че е паднал една партия от някакво по-слабо момченце, но не разбрах на класическия шах или на ускорените. Абе като за първо участие на индивидуално първенство добре се получи, още повече че Симеончо хвана ЕЛО след него.
На "Морското конче" тази година пък би Даниел Марков. В интерес на истината, трябва да призная, че на Даниел Марков това не му беше най-силния турнир, записа загуби от деца, които обикновено побеждава. Но пък от друга страна, Симеончо за последно игра с Даниел Марков зимата, на турнира на ШК "Ивис" и преди последния кръг двамата бяха с по 3,5 точки. Даниел победи, Симеончо загуби и накрая онзи с 4,5,  моя с 3,5.
- Добре бе, тати, не го ли виждаш, че е силен колкото тебе, с еднакви точки сте, не е да е с 2 точки разлика между вас. Където си паднал ти, там е паднал и той, където ти си бил, и той е бил там, какво му се плашиш?
- Ми ... той ми почна Югославска атака, пък аз не я знам!
- Бе ти толко и знаеш какво е Югославска атака!
Обаче на "Кончето", като му се падна да играе с Марков, и все се надявах да го излъже този път, имах едно такова усещане отвътре. Така де, ако иска да отива напред трябва да се научи да ги печели тия партии.
- Тати, тръгна ми на Югославска атака (аз му бях показал какво е и как горе-долу да се пази), аз го излъгах на едно място и му свързах царя и дамата!
После, като погледнах партията - голяма касапница е било, верно Марков е почнал Югославска атака, обаче Симеончо много хитро го е вързал на едно място и му е нанизал царя и дамата!
В крайна сметка на "Кончето" Симеончо е V-ти по по-лош коефициент. +5 -2 =0. 5 т, на точка и половина от победителя и на половин точка от третото място.
И така, Симеончо се върна с много голямо самочувствие от "Морското конче" миналата седмица. 
На вчерашния турнир на "Флорина" се записаха само 7 участници; лято е, децата още не са се прибрали от провинцията. Симеончо не виждаше конкуренция сред останалите, аз също, поне 5 мин преди да започнат. 
- А ако дойде Божидар?
- Ще го бия!
- Сигурен ли си?
- Да бе!
- Добре, ще видим ...
И Божидар се появи 5 мин преди да почне турнира. Симеончо първоначално ядеше бой от него, от 10 партии примерно Симеончо ще спечели 3-4. Постепенно обаче започна да го изравнява, няколко пъти направиха ремита, като Симеончо беше в по-добра позиция и се съгласяваше на реми от страх да не загуби. А тъй като вчера така и си останаха 7 играчи, на практика играха "всеки срещу всеки" и взаимния сблъсък беше неизбежен.
Божидар обаче загуби още в първия кръг, не знам какво го излъгаха. 
Симеончо пък загуби в третия.
- Е що?
- Абе аз му направих вилица на коня и офицера.
- Е що тогава загуби, нали съм ти казвал да сменяш след като излезеш с фигура напред, за да не стане някаква изненада?
- Исках да опитам една комбинация, не се получи и той ми плени топа.
- Виж сега, случва се, не е станало кой знае какво. Ама тоя, дето те би, като му погледна участията в chess-results.com и той навсякъде е след тебе и яде бой, що го пускаш такъв да те бие?
 След това обаче се падна с Божидар, няма мърдане.
- Какво направи?
- Бих го!
- Ама аз чух треньорите отвън, че си му дал пиес на топа.
- Той и без пиес си беше заминал!
Порасна му самочувствието на Врабчо!
После Божидар победи това момченце, което би Симеончо, накрая двамата (Симеончо и Кристиян) се изравниха на върха с по 5 т, но регламентът беше такъв, че се гледаше партията помежду им, и Симеончо остана ІІ-ри в генералното класиране, но пък взе І-во място във възрастовата си група (а от 7 участника 3-ма попаднаха в нея). 
Та като цяло, това лято първо взе ЕЛО, после се научи, че няма непобедими съперници и победи някои кошмари от миналото и свикна да се движи непосредствено зад първите. Подготви си много добра основа за следващия сезон.

08 септември 2017

Петък следобед

Майката съветва дъщерята преди сватбата:
- Никога не се разкривай напълно пред мъжа си. Разбери, в жената винаги трябва да има някаква тайна, някаква загадка. 
- Например?
- Ами например, никога не се разголвай напълно пред него, нека винаги има нещо скрито, мъжете това ги подлудява.
Месец след сватбата зетя звъни на тъщата:
- Бабо, абе да питам, у вас в семейството всичко ли ви е наред психически?
- Да, защо?
- Бе нищо особено, дъщеря ви един месец вече си ляга гола и само със шапка. 
***********
Три семейни двойки (възрастни, на средни години и младоженци) искат да ги приемат в една църква. Пасторът ги строил пред него и им казал:
- Няма проблем, има само едно условие: не трябва да правите секс две седмици.
След две седмици трите двойки отново се появили пред пастора. Той пита възрастната двойка:
- Е, издържахте ли изпитанието?
- О, - отговарят му - на нашата възраст не е проблем.
- Добре, отсега нататък вие сте добре дошли в нашата църква - отговорил им пасторът.
След тях се нарежда двойката на средна възраст, пасторът ги пита същия въпрос:
- Да, не беше много лесно, но успяхме да се въздържим - отговорили съпрузите.
- Много добре - отговорил пасторът. - Отсега и вие сте добре дошли сред нас.
Идва ред на младоженците, пасторът им задава същия въпрос.
- Абе знаете ли, отче, всичко вървеше много добре до момента, в който жена ми не се протегна за една консерва грах, изпусна я и се наведе да я вземе, и аз в този момент не издържах и ...
Пасторът ги погледнал огорчено:
- Това не е много добре, не можем да ви пуснем в нашата църква!
- Разбираме ви, те и в онзи магазин вече не ни пускат ...
***********
- Скъпи, защо подозираш всеки мъж в нашия гардероб във връзка с мен

04 септември 2017

А планините ехтяха

Аз през живота си не мога да си представя такава история. И не знам що за фантазия трябва са имаш, за да я измислиш! Целият роман е изграден от отделни истории, като черга, като одеялце - баба навремето шиеше такива кадифени одеялца, от отделни парчета, червени, сини, кафяви, бежови - отпадъци от съседната шивашка кооперация в Плевен. И веднъж им каза: "Ти си представи колко шиене е това шев по шев, парче по парче." А още ги ползваме ...
И историята на Халед Хосейни е такава, от отделни парчета, с една нишка между тях.
Започва с приказката, която Сабур разказва на децата си. В пустинята, на път за Кабул, през далечната 1952 година. Приказка за един баща, който трябвало да даде едно от децата си на злия звяр, за да спаси останалите си. Приказка, разказана от един баща, който отива в Кабул, за да остави едно от децата си там.
Две деца, братче и сестриче. Абдула на 10 и Пари на 3. Майката им е починала при раждането на Пари, а баща им Сабур се оженил повторно. За Парвана, сестрата-близначка на Масума. Масума, която е ... "Всички те обичаха, Масума. А мене - никой. Защо така, сестро? Какво лошо сторих?". Парвана е влюбена в Сабур, но Сабур харесва Масума. Може ли да има по-красива близначка?
Парвана и Масума, които имат брат, Наби, който пък работи в Кабул като шофьор при един богат човек. Сюлейман Вахдати. Който един ден решава да се ожени. За най-красивото момиче, което Наби е виждал, Нила. Нила не може да има деца и на помощ идва Наби, който за добро го прави, сестра му Парвана е бременна, а и мъжът и има две деца от първия си брак, а не може да ги изхрани. Сюлейман, който получава инсулт един ден. Нила, която пише скандална любовна поезия, скандална и за времето си, и за мястото, и за автора. Нила, която е наполовина французойка и която емигрира с дъщеря си Пари в Париж. Наби, който се грижи за Сюлейман до последния му час. Наби, който веднъж вече е избягал от грижите за друг човек и който не иска да бяга всеки път.  Наби, който казва на д-р Маркос "Вие сте оставили своята родина, своите приятели и своето семейство и сте дошли в този забравен от Бога град, за да помагате на моята родина и моите земляци. Как мога да ви искам наем?"; Наби, който живее близо до Тимур и Идрис, които емигрират през 80-те години в САЩ, бягайки от руснаците, но се връщат след падането на режима на талибаните, за да помогнат с каквото и колкото могат. Идрис, който в Америка се е изучил за лекар. Който купува телевизор и DVD филми и ги носи в болницата при малката Роши. Малката Роши, която е с разцепена от брадва глава. От чичо си, който е избил цялото и семейство в спор за земя. Която никой не очаква да оцелее. Малката Роши, която рисува как двамата с Идрис гледат филмчетата на DVD. Малката Роши, на която Идрис обещава, че ще осигури операция и лечение в Америка. Идрис, който се връща вкъщи, в Америка, чиито деца дори не подозират какъв различен живот водят от децата в Афганистан; Идрис, който отлага разговора с шефа си за операцията на Роши от днес за утре, за след седмица, докато накрая го споменава с половин уста и до там. Идрис, който един ден, след години, държи в ръцете си книгата на Роши. докато се реди на опашка за автограф от авторката. Роши е оцеляла и е в Америка. Книгата, посветена на "мама Амра и чичо Тимур, двата ангела в живота ми".  В която книга, може би, е описала бягството на Идрис. "Не бой се, вътре те няма." Идрис, който посещава кебаб-хаус-а на Ейб в Калифорния. Ейб, който едно време, на друго място, се е казвал Абдула ... а сега в Америка има дъщеря на име Пари, която му помага в ресторанта.
Пари, която един ден през 2011 година среща своята леля, Пари. 
И в крайна сметка се срещат - Пари и Абдула. След 60 години. Тя е с артрит. Той е с Алцхаймер и се влошава.
И кутията от чай. Тенекиената кутия от чай, в която малката Пари събира пера. "Те казват, че ми е време да навляза във води, в които скоро ще потъна. Но преди това ще ти оставя това на брега. Моля се да го намериш, сестро, за да знаеш, какво е било в сърцето ми, когато потънах на дъното.".
Кутията е пълна с пера, събирани от Абдула за Пари през годините.
Историята им подскача като ехо по върховете на планините, от рид на рид. 

03 септември 2017

Баба за греха, уискито и свинското

— Ако Аллах съществува, надявам се да си има по-важни дела от това да гледа дали пия уиски или ям свинско. 
Халед Хосейни, "Ловецът на хвърчила"

Преди да прочета "Ловецът на хвърчила" дори не предполагах, че Афганистан може да бъде толкова интересен.
Но се оказа, че може. 
Халед Хосейни може би е най-известният афганистанец в света в момента, много по-известен от Хамид Карзай, Захир шах или предводителите на муждихадините и талибаните. 
Понякога не е необходимо да търсиш големи имена от световната литература и тежките им произведения, "издържали проверката на времето"; отговорите на въпросите идват от такива дребни истории, разказани от някой неизвестен до този момент автор.