25 май 2012

Мегафони, паспорти и зоополиция

Ако вчерашната изцепка на Тъпанарят от Банкя за мегафоните мина метър, то днешната новина от строителната министърка вече ми идва в повече. А двете са поредни опити за чупене на глупомер от страна на правителството.  
Разпоредили сме - всички налични полицейски патрули, когато има подобно земетресение, с включени светлини и по мегафони да съобщават официалната информация, която ще се издава от Института по геофизика.
Що за тъпанар трябва да си (почвам от премиера), да се изтъпаниш на пресконференция след най-силното земетресение в последните 70 години и да изрецитираш подобна глупост?
Ха сега да си представим следната картинка: земетресение, земята се люлее, комини падат, мазилки се напукват, хората се събрали пред домовете си в страх от повторни трусове - и след малко минава партулката с включени светлини и съобщава по мегафона: "По данни на Националния институт по геофизика към БАН  е регистрирано земетресение с магнитутд еди колко си, епицентър еди къде си. Повтарям: ..."
Или може би разковничето е в думата "Разпоредили сме" - един вид, и 9 по Рихтер да тресне, то след като е разпоредено, няма страшно. 
И ако от прост милиционер друго не може да се очаква, все пак от строителната министърка, освен на цици и дупе (поздравления за първото) се очакваше и малко на акъл да е на пораснала.

Целта е да се разбере каква е конструктивна устойчивост на постройките на земетресение.
По думите й, процедурата, която отнема не повече от месец, трябва да бъде извършена от етажната собственост, като ще струва 3-4 лева на кв/м. Според Павлова за всяка сграда по проект е записано колко издържа на земетресение, но тя трябва да се поддържа. "Ако през годините са махани носещи стени, това е нарушило експлоатационното състояние и е нарушило първоначалните характеристики", поясни министърът
Понамирисва и тая работа, и то доста. 
Първо - не за пръв път правителството (не само това) се мъчи да ни изтръска джобовете. То не бяха номера на коли, то не бяха лични документи с биометрични данни. 
Второ - преди време едни други юнаци се опитаха пак да правят паспорти на сградите, този път енергийни обаче (тая работа с паспортите нещо на епидемия ми намирисва). Да сме знаели колко енергия харчи сградата, да сме си имали и енергийни счетоводители. Тя хубава идеята, ама от хора, където мотика не са държали през живота си и все келепир дирят. 
Трето - тоя земетръсен паспорт, за да се издаде, сградата ще я посетят 2-3 строителни инженери, ще погледат, ще поцъкат и какво правим после? Ще зидаме избити стени? Ще разрушаваме остъклени балкони? 
А къде са били същите тия юнаци през 90-те, когато се избиваха стените и се иззиждаха балконите с итонг? А дали ще потърсят наемателите на кафенетата, в които се превърнаха хиляди входове, които избиваха стени?
А ще се потърси ли отговорност на ДНСК за бездействие - щото тя сеизмичната устойчивост не е нарушена вчера и онзи ден? А ако сградата е с нарушена сеизмична устойчивост до такава степен, че се налага ремонт или разрушаването и, това ще важи ли и за циганските коптори?
И не на последно място - странно ми е, защо властимащите всеки път се надпреварват да вземат възможно най-малоумното решение? Когато кучетата нахапаха до смърт проф. Тачков кметицата Фандъкова първо не прие оставката на заместничката си, после обяви формирането... зоополиция! Когато язовирът се скъса и заля хората в Хасковско, ни занимаваха с хеликоптери и обледяване. Когато намериха убитата Мирослава - кучешки пържолки и извинения от родителите и.
Въпрос на малоумие или на некомпетентност.

23 май 2012

Престараване

Ако си спомняте, когато гръмнаха складовете в Челопечене се зароди един спор - кой е пристигнал първи на мястото на взрива - столичния кмет (тогава) Бойко Борисов или министър-председателят Станишев и министърката на бедствията и авариите Емел Етем. В крайна сметка (очаквано), не без неоценимата помощ на Бареков за победител бе обявен настоящият премиер.
Вероятно е имал някакво вътрешно усещане и си е легнал по анцуг. 
След земетресението в Перник обаче се оказва, че Тъпанарят от Банкя не е изгубил навика си да бъде навсякъде - само че този път го чета между редовете на казаното от Постната пица:
„За щастие проверките досега са показали, че тези щети са минимални. Издържала е инфраструктурата, включително и язовирите. В Перник има някакви щети, но сме готови да ги покрием, затова е държавата, затова са и средствата от фонда", каза Симеон Дянков, цитиран от "Фокус".
По думите му реакцията на правителството след труса е била мигновена.
Той бил събуден от премиера 2-3 минути след земетресението, а проверката на последствията е започнала веднага.
От казаното от Дянков излизат няколко неща: първо, вероятно Бойко Борисов усеща предварително земетресенията подобно на котките; второ - 5.8 по Рихтер не са достатъчни да събудят финансовия министър (чиста съвест!), но 3 минути след трусовете господин премиерът го е направил само с едно телефонно обаждане; трето - обадил се е не само на Дянков, но и на останалите министри (трябва на всички да им е гадно!).
Постсеизмичната активност на господин Борисов е продължила и днес, когато той е отпътувал за Перник, след като в града се усещат вторични трусове. Преди това обаче той е ... отложил матурите в града с една седмица: 

Няколко часа спорихме с експерти на МОН за матурите утре, че родителите и децата са притеснени. Затова матурите ще се проведат на 29 май.

За неразбралите - страната е ударена от най-силното земетресение за последните 70 години, като по чудо сме се разминали само с напукани фасади и паднали комини, а нашият тъпанар няколко часа  "спорил с експерти на МОН"! И това при положение, че в 3:03 през нощта по думите на Дянков е вдигнато по тревога цялото правителство, с образователния министър включително. Освен това, логично е тая новина (от споренето с експертите още) да я съобщи я Сергей Игнатов, я някой заместник-министър, я в краен случай шефа на регионалния инспекторат.
В личен план, да си призная, очаквах след посещението на господин Борисов в Перник сеизмичната активност да спре и да изчезне, подобно на блокадата на границата ни с Гърция по-лани от местните фермери. 
Разбира се, медийното престараване на Борисов (или на PR-ите му) не бива да ни учудва - само преди седмица лично разреши и кризата във волейбола ни. А и му влизам в положението - няма (Господ е българин!) загинали, няма и разрушени сгради, засега още не се е сетил да метне камък по Тройната коалиция - какво друго му остава? Матури - матури, айде сега, а без хич? Е, и да се моли на Господ са бабичките по селата да няма жертви!
Престараването, обаче, е заразно - кметицата на Перник съобщава, че:
Премиерът дойде за да разрешим важен въпрос за Перник и по – конкретно за младежите – матурите и изпитите.
  - то направо да се просълзиш - 5,8 по Рихтер, те за младежите си говорили (хеле пък пернишките!).
Строителната министърка пък (малката Фидоска) гледа да не изостане:
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова и изпълнителният директор на Агенция „Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров инспектираха състоянието на язовирната стена. Няма риск от скъсване на стената, заяви по време на инспекцията министър Павлова и увери, че язовирната стена е проектирана за земетресение от 8 степен по скалата на Рихтер.
- а аз си мисля, че първо - язовирна стена е добре да се оглежда не от ИД на Агенция "Пътна инфраструктура", а от ИД на Агенция "Напоителни системи" или там който е отговорен за надзора на язовирите у нас (ако са го установили вече де!); второ - дали има риск от скъсване (в момента, госпожо министър, не така генерално!) или не, е добре да се каже след, а не по време на проверката; трето - какво означава да увериш някого, че язовирната стена е проектирана да издържа 8 степен по Рихтер, при положение, че язовирът е построен в далечната 1955 година? Разбирам да сме 1955 и язовирът тепърва да се приема, но в случая все едно Сеп Блатер да ме увери преди да почне Европейското, че вратарят има право да играе с ръце. 
В цялото това престараване останах с впечатлението, че господин премиерът е пропуснал да събуди шефовете на Гражданска защита - само техните изказвания липсват. Дано поне те да си вършат работата!

19 май 2012

Игра на герои


Чета и се питам - защо точно тях?
За какво, какво толкова пък са направили?
Владимира Янева и Станимир Флоров - и двамата на висши административни позиции. По-са известни с връзките си вътрешния министър Цветан Цветанов, отколкото с резултати от работата си. Янева едва ли има нещо друго, с което да е известна, освен че досега всичката публична информация за нея говори повече за правонарушение, отколкото за правораздаване - адресна регистрация край морето, конфликт на интереси, и особено намирисва на натиск при кандидатурата и за председател на СГС. Да добавя и съветите и към Цецо Полицая за ползването на СРС-та (тъпичък се оказа Цецко).Станимир Флоров пък до този момент в професионално отношение освен че е кум на Цветанов, едва ли може да се похвали с нещо друго. Е, и със съмненията в неговия професионализъм и пригодност след случая "Мирослава". 
Та точно тия двамата ще ги гърмят ли? И то кой - Хамстера! Доста мазохистично ми се струва от страна на родния подземен свят, един и същи килър да го хванат за няма и 10 дни два пъти за едно и също нещо. В някои държави обикновено тия хора не стигат по-далече от близкия до полицията ъгъл, нашия не само с пръст не са го пипнали след първия арест, ами след няколко дни пак го закопчали. От друга страна след като при подозрение в атентат към висш полицай самата полиция се ограничава само да му състави протокол (един вид като в детската градина, "Извинявай, мило другарче, повече няма да правя така!") и аз да съм, и аз ще правя каквото си искам.
Но да се върна към въпросите си от началото - защо тия двамата и какво са направили?
Може би има връзка със заловения в Русе кокаин? Който, ако го шитнем официално като държава - тоест, продаваме го, а парите влизат в бюджета - може да ни върже пенсиите поне за тримесечие. 100 000 000 евра, по цени на господин премиера. 
Италия има своите герои в борбата с мафията - това са прокурорите Фалконе и Борсалино, убити в рамките на два месеца преди 20 години. Следствие от това беше и кампанията "Чисти ръце" в италианското общество - ефекта от нея е доста спорен. Когато убиха Борсалино стотици хиляди италианци демонстрираха по италианските улици срещу мафията. Фалконе и Борсалино станаха герои приживе, защото имаха зад гърба си присъди срещу мафиоти - едри или дребни, няма значение - имаха успехи в борбата с мафията.
Тук успехи нямаме, но имаме удобни медии. Нашите герои са леко литературни, леко измислени, леко набедени. Повече си играят на герои, отколкото в действителност са. А вероятно, съдейки по съдбата на италианските им колеги, едва ли искат да са герои в действителност.
Сега ще почнат едни отчети, едни невиждани успехи, едно намаляване на престъпността и за пореден път Цецко ще и пречупи гръбнака - този път не зная на коя, то не останаха престъпности - едра, дребна, организирана, неорганизирана, родна, чужда - всичко живо се е изпокрило. 
Просто и Цецко се готви да го играе добрия герой!

16 май 2012

Вечното и непреходното

Той накара света да се смее.
Той накара света да плаче.
Той показа, че дори да си бездомен и без пукната пара пак можеш да се зарадваш на новия ден. 
Какъв "Аватар" бе, хора, какъв "Титаник"? 
Винаги дават за пример за хуманност речта на бръснаря в края на "Великият диктатор".
А аз обичам речта на Аденоид Хинкел в началото на филма. Поне веднъж на ден си я пускам. А когато бях тийнейджър се бях научил да го имитирам - ей в тази му реч.
Години по-късно, в "Моята автобиография" Чаплин споделя, че ако е знаел за действителността в Германия, никога не би направил този филм.
Ех, ако е знаел ...
Ако са знаели хората, дали щяха да се смеят? 
Ето приблизителния текст на това, което казва Хинкел в началото - преди първите овации: 

Eh de strepnitz hültensekt, de Wiener Schnitzel mit de Lagerbierten und de Sauerkraut, eh de Flütensack-da-flörten, in Tomainia bis ein Straff, en da Blietzensack da klütsch, öh! iffläiner straff mitta ach ... Balonei! Baluni war sein Strütz mit setz eltensekter-klütn, ein da straff mit seiner Klatsch, eh! da Stratz mit seckedententer, mit seiner Tratsch, mit schkedeng, mein Allatidda, wieder straffen, di straffen, si straffen!
А любимият момент ми е в 3:20, когато Негово Превъзходителство се обръща към евреите, а след това към останалия свят, към който декларира само мирни намерения.

15 май 2012

Кажи, Цецко, тенк ю!

Подобно на идеалния мъж (не пие, не пуши и не съществува), за вътрешния министър Цветан Цветанов проблемите в работата също са идеални. Не съществуват, а ако съществуват, то е за малко.
Е например сега за полицаите с чужди езици.
Ревнала там неква си посланичка (е какво като е на Норвегия, те дори не са в ЕС! Ха ха!), че нашите полицаи не вдяват от чужди езици. Цецко веднага - хоп, първо - командироваме 500 колеги от вътрешността на страната на морето лятос - да помагат!; и второ - веднага едни курсове за личния състав на министерството!
Нема лабаво, Ваше Превъзходителство! Немоете ни фана по бели гащи!
Сега, някои хора например, дето са по-мнителни, може да  изразят съмнение, че всъщност думите на Превъзходителството са нещо като нашенската поговорка "Думам ти дъще, сещай се, снахо!". Щото например, една бегла проверка за лингвистичните способности на самия министър Цветанов по сайтовете на правителството и на родната полиция показва, че и там положението е "Изуй гащи". Виж, разни милиционерски курсове по шев и кройка и награди за добро поведение - дал Господ, не е съвсем без хич. И образованието го има - и тапията за даскал по физическо, и тънката лайсна със следдипломната в УНСС също е там. Ама езици - йок, и един руски за миризма няма. А не е като Бойко, да си държи листчета в колата и от едната страна на английски написано, от другата на български и да учи. Затова Бойко знае какво е cancel
От друга страна пък срещата на господин Министъра и Нейно Превъзходителство може да се тълкува и малко така като демонстрация на мускули от страна на Цецко - ей го на, имаме полицаи, дето говорят чужди езици, ма си ги пази-и-и-им! 500 броя са това, не са един и двама - 500! Както е казал Бенковски - 500 чакмака да видя пред мене ... не, това за друго беше! Бенковски настрана, вие в Норвегия имате ли толкова полицаи, дето да знаят чужди езици? Имате нъцки, то ако имахте, щяхте ли да сте извън Евросъюза - ха-ха, шегичка! Е, държим ги настрана, резерв тъй да се каже, че то ако ги фърлим на лъвовете още отсега ще се похабят - пък току виж в края на сезона, вместо да са научили още по един език забравят и родния си ... имаме и такива случаи.
Втората част на новината - че родната милиция ще изучава усилено чужди езици - няма начин да не е родена като следствие на вица за чужденеца, дето спрял при двама полицаи на магистралата и ги почнал:
- Do you speak Englsih?
- .... 
- Sprechen sie Deutsch?
- ...
- Parlez vous Francais? 
- ...
Чужденецът се видял в чудо, накрая се сетил и рекъл Истанбул, Истанбул. Нашите вденали, посочили - ей натам е, онзи се качил в колата си и отпрашил.
- Ей, добре ни викаше шефа да учим чужди езици - гледай как се изложихме с тоя! - въздъхнал първия.
- Да бе ... той като толкова ги говореше оправи ли се? - отвърнал втория.
Чудно ми е, дали като начало министерството не е минало на маргарин "Калиакра" - както всички помним, има защо. Или пък да викнат Стоичков - той испански със сигурност е научил, или поне на ниво - Buenos dias - Buenos Aires, после и английски говори - sometimes win, sometimes люн, и руския също му се отдава - навремето Бойко цял син буркан за няма нищо му даде, айде сега малко езикова помощ ли ще откаже? 
Че то след като Стоичков може какво пречи на родната полиция да стане полиция от полиглоти? Нема да се фукат англичаните, че техните полицаи говорели английски - като почне едно ядене на маргарин, за няма и месец ще почнат да четат Шекспир в оригинал нашите, най-малко! 
То не е зле като свърши сезона и да пратим един-двама полицаи да потренирват за космонавти - знае ли се догодина откъде ще задуха вятъра?

14 май 2012

10 май 2012

Фабриките за мизерия

Вече коментирах напъните на Министерството на земеделието да наложи "отгоре" правила в производството на мляко и млечни изделия - и нещата се развиват точно по начертания от мен сценарий. Държавата, в лицето на министерството се мъчи да определи някакви правила (да се запитаме къде беше същото това министерство през последните 22 години), които фирмите-производителки посрещат на нож и има защо:
Въвеждат се унифицирани критерии за производството на млечни продукти, за да се защитят интересите на българските производители. Ще се забрани на една и съща поточна линия да се произвеждат продукти от чисто мляко и с растителни масла.
От бранша вече коментираха, че ще се стигне до фалити и закриване на работни места, защото бизнесът няма средства, които да инвестира във втора линия.
В предишния си пост застъпих тезата, че колкото и червени точки да си пише министър Найденов, докато колегата му Дянков има черни хората ще купуват евтиното "сирене" и въобще няма да се интересуват по стандарт ли е произведено или не. Въпрос на потребителски избор и финансови възможности. Поради тази причина у нас рядко се внасят качествени продукти - просто пазарът за тях е прекалено малък, да не кажа бутиков.
Друго ми е интересно в новината - подчертаната от мен реакция на производителите.
И какво се оказа, значи? Родният бизнес има силици колкото да произвежда боклуци. Мизерия. "Сирене" с палмово масло, соя, сухо мляко и пълнители. "Салами" с Е-та, течен пушек, сланина, сухожилия и дупета. "Кисело мляко" с картофено нишесте, мая за сирене и сухо мляко. Сухо мляко, внос от Литва, Полша или (по-лошото) Украйна, някъде от района на Чернобил. Изправен пред избора сирене или "сирене" да произвежда, родният предприемач избира кавичките. "Сиренето", дето струва 5 лв/кг, "сиренето", което съдържа сухо мляко, соя, палмово масло, "сиренето", произведено от работници, работещи за 300 - 400 лв на месец. А, забравих да спомена и химикалите, които се добавят за да "узрее" сиренето по-бързо - няма кой да чака технологични срокове. Интересно ми е дали тези мандраджии консумират собственото си производство и дали се престрашават да пробият на чуждите пазари?
А понеже си говорим за качество на произвежданите продукти, ще разкажа една история от не толкова далечното ми минало. Отивам в Литва и първата вечер си купувам от това кисело мляко на снимката вдясно - ама точно от него. В Литва освен 2,5% друго кисело мляко не се продава (изключвам 0,1%, ама то не е мляко) - останалото е сметана. Та аз по стар български навик си купувам наведнъж 4 кофички (забележете и грамажа). Съответно, ям каквото ям, обаче накрая последната я отворих някъде след 4-5 дни - беше се подула, а млякото се беше прокиснало. Не че не го изядох - но кога за последно ви се е подувало родно кисело мляко?
Да се върна към заплахата за фалит на родните предприемачи (не само от хранително-вкусовата промишленост). От едната страна имате качествения продукт, от другата е някакъв заместител. Философията на пазарните отношения обикновено е да се налагаш на пазара, като предлагаш най-високо качество за най-ниска цена. У нас обаче не е така - у нас на пазара се предлага възможно най-евтиния продукт, а качеството е каквото дойде.

Спечелените пари рядко се влагат в нови мощности, в повишаване на капацитет, в технологии, да не говорим за повишаване на квалификацията на персонала. Печалбата на фирмата се изразява в нов джип за шефа, цици за любовницата му, апартаментче за детенцето, шопинг в Милано за благоверната съпруга - или нещо подобно, но все в тая категория. Повечето родни предприемачи мислят с червата си, за съжаление. Ето ви дори конкретен пример от последните дни - пробития резервоар в Девня. Който се оказал в експлоатация от 1962 г - 40 години вече. Мислите ли, че семейство Баневи ги мисли тия работи - да се подменят старите съоръжения, да се купуват нови мощности? Мислите ли, че са обсъждали колко струва един нов резервоар? Дълбоко се съмнявам. Същата история и с  "Брикел" - като го е купил Ковачки, като се е засилил да му инсталира веднага сероочистки, та направо го е подминал и спрял в центъра на Гълъбово. Стои си всичко както е било по време на комунизма и не се пипа да не би да се развали и да откаже да работи.
Аз, в един от заводите в които съм работил - ЗУМК Кремиковци - видях същата картинка - огромен едновремешен завод, огромно хале. Машинния парк - в общи линии на моите години. Заварките - все едно гледам картинки  "Видове дефекти при заваряване" - толкова си можеха заварчиците. Купена линия за рязане, чакаме да дойде и газорезна машина. Тя пристига, но се оказва, че е купена, щото е била най-евтина. Произведена е за друг клиент, който се е отказал от нея; производителят я е закарал на панаир, където е сложил една табелка "Цена на мострата - 40 000 евро" - и моят тогавашен чорбаджия се е навил да ги плати. После, при монтажа и, се случи нормалното - "Ама ние това искахме, ама ние онова искахме, това да може, така да се пали, еди как си да реже ...". Ми искал си, пич, ма то пари струва, ма ти си си платил за базовия модел. А не да ми караш Лексус и в същото време в завода ти здравите стъкла да са по-малко от счупените, покрива му да тече точно върху новата линия за рязане и да я спираш при дъжд, зимно време да не можеш да си отопляваш цеха и в него да спят около 20 бездомни кучета. И подготовката за АКЗ (боядисване) да се ограничава до почистване с парцал и кореселин.
Какво си мислите, че произвежда този завод - метални конструкции?
Не - произвежда мизерия. При цена от 1100 лв/т за метални профили шефа ми пусна оферта за 2200 лв/т за метална конструкция от 60 т. Половината от парите ще отидат за материали, с останалите ще се плащат заплати, консумативи, боя, ток, контрол. Каква печалба, какви 5 лв?
Та си мисля, при положение, че родните производители толкова се страхуват да не фалират и да не закриват работни места - може пък и да е за добро, ако фалират. На тяхно място ще дойдат други собственици, които няма да мислят толкова с червата си и след фабриката за илюзии най-сетне ще затворим и фабриката за мизерия.

09 май 2012

С днем победы!

























Днес пак е 9-ти Май. Днес пак е Денят на Победата в Русия. 
За тези, за които днешният ден е празник - поздрави! За тези, за които поне днес не е важно кой кого е щял да напада, кой за каква война се е готвил, кой с кого какво се е договарял и какви тайни протоколи е подписвал.
За всички онези деца, мъже и жени от руските степи, които освободиха половин Европа от германската окупация, но не съумяха да освободят родината си.
За всички онези, които се върнаха от боя...

П.П. За онези, които се чувстват повече европейци и са празнували вчера; за онези, които не могат да си изкривят езика и да поздравят руснаците на този ден - майната ви! След като Меркел можа да отиде на Червени площад и да присъства на парада по случай 60-годишнината от края на войната, значи не съм по-малко европеец от вас. 

03 май 2012

Джуджи, приятелю мой

Над 80% от работодателите у нас са с ниско образование

Джудженцето Джуджи
В разгара на кризата у нас, през 2009 г, в търсене на работа (тъй като в Химремонт се намърда Беленският крадец) попаднах при Джуджи. Е, естествено човекът си има име, но Джуджи му е кодовото название в случая, а след малко ще разберете защо толкова му подхожда.
Джуджи беше собственик на фирма - вносител на строителни материали - изолации и разни такива подобни. А за да разберете къде е абсурда в ситуацията, ще ви кажа, че тази негова фирма - с 15 човека персонал: 4 жени (2 секретарки + 2 търговки), 5 търговски пътници, 3-4 склададжии - беше подписала договор с една българска корабостроителница за строежа на кораб.
Точно така, кораб! Е, не целия, разбира се - част от него, оказа се че такава е технологията на корабостроенето, строи се на части, паралелно и после се сглобява.  Мухата е бръмнала в главата на Джуджи докато е бил на посещение при негови партньори в Полша, които му казали: "А бе ние тука насищаме корабите - след като се построят някои помещения се изолират с вата (насищане) и ние я вършим тая работа.". Джуджи се върнал у нас, поразровил се малко и хоп - подписал договор. А понеже хал-хабер си няма от заваряване, да не говорим да знае какво е заварчик, електроди и прочие железарски истории, вкарал в играта едни не по-малко нахакани от него тарикатчета, собственици на една от известните български заваръчни фирми. Като подизпълнители, негови.
Както се досещате, от цялата тая работа нищо не излезе. Не че не построихме корабната секция - построихме я, макар че стана с дълго ходене по мъките, много разиграване от страна на "старите кучета" в бизнеса (местните фирми). Че и малко преди края на корабната история аз се изнесох от фирмата на Джуджи - просто не ми беше там мястото. Тарикатчетата вкараха техен персонал и съответно техни ръководители, така че моето присъствие на място беше нежелано - нищо, че въртяха общ бизнес с Джуджи, аз бях негов човек, а не техен.
Малко преди да напусна Джуджи реши да го играе монтажник-строител. Уредихме си среща в една българска минна компания, където представихме нашите продукти - все едно производителят на цимент да дойде да ви рекламира вкъщи какъв хубав цимент произвежда. Онези обаче, като видяха напъните да се пишем нещо повече от търговци, и решиха да ни пуснат малко гювеч - поискаха ни оферта за изграждането на преносим навес за подвижна бетонобъркачка - да има 20 000 лв да им вземем. И това на фона на модернизация на мината на стойност над 1 милион евра. Джуджи обаче избива рибата - един негов подпис го чаках цяла седмица и накрая го даде в последния възможен момент, преди да изпратим офертата.
Ще попитате как е щял да го направи този навес ли?
Ами ... нали сте виждали фокусник, който вади зайчета от цилиндъра си? Ей така Джуджи извади друга партньорска фирма, с която също бил работил успешно навремето. Съответно, офертата я правиха те, сложиха си тяхното си и накрая навеса излезе 80 и кусур хиляди лева. И Джуджи като си сложи неговото, то не навес за бетонобъркачка, ами хангар за бойни хеликоптери излезе. А цялата поанта беше, че юнаците от мината искаха да минат с преносимия навес за да не се бъркат за монолитна сграда и узаконяването и.
Това обаче не е всичко.
Един ден Джуджи ме вика да му превеждам - а в кабинета му един литовец (ама и ирония на съдбата, а?!), представител на производител на изолации (каменна вата). Почваме на английски, превеждам, превеждам, в един момент спираме за пауза, след което литовецът продължава на руски, аз съответно продължавам да превеждам и на второто изречение Джуджи се усеща и казва: "Ама аз говоря руски, завършил съм руско училище!". Е, говориш ("Не плашуйся"), ама пак питаш за всяка трета дума.
Седмица - две по-късно пак го играя преводачка - този път на един турчин. Турчинът обаче не беше свързан с изолациите, ами си беше баш строител. Строител от фирма, която прави водно-увеселителни паркове. Каза че около Истанбул построили 4. Искали и у нас да строят, но в чертите на София земята била адски скъпа и търсел място, което да е близо до София и да не е безбожно скъпо.
Джуджи, естествено, пак извади партньорска фирма - неговият комшия по офис, строител (в интерес на истината, доста услуги си правеха - няма лошо, човек до човека опира). Демек - ако стане калимерата, единя строи, втория доставя изолациите. Само да се стигне до строеж обаче.
Никол Кидман в "Преводачката"
И се вдигаме Джуджи, партньора му във фирмата, строителя, турчина и аз и отиваме в Лозенец, в офиса на Съюза на превозвачите в България. Ха сега де - нерде Ямбол, нерде Стамбол. Влизаме в офиса, един лъскав, секретарките - дваж по-лъскави - и само шефове и секретарки, поне на него етаж. Сядаме, двамата чорбаджии се представят кои са - първа ръка бизнесмени, единия шеф на Съюза, другия не го помня, ма и той не беше обущар. И от дума на дума - аз пак се правя на Никол Кидман (виж вдясно) - става ясно, че двамата юнаци са купили един парцел близо до София (Равно поле) преди години и могат да продадат част от него на турчина да си строи аква-парка. Компютри има включени в офиса, намират на Google maps приблизително къде е парцела, показват пътища, магистралата - и решаваме да отидем на място да му го покажем. Вдигаме се - вече 3 коли, отиваме на мястото - то една гола поляна, какво да му гледаш? Чорбаджиите обаче са склонни да продават, и да свалят от цената, ама не с много. Зависи колко ще купят турците. Щото те го купили в най-големия бум на цените, пък парцелът е 250 декара. И сега по 1 евро/кв.м да отстъпят са 250 000 евра на загуба за целия терен. Турците 120 декара да купят, и да отбият 10 евра/кв.м ... смятайте - 1 200 000 евра вътре. Турчинът, естествено, нещо не остана очарован от цялата схема - с един преговаря, втори евентуално ще строи, трети ще му продава земята, ма не може по-евтинко, че я купил скъпо навремето - врътна се, каза "Ще ви се обадя" и се изнесе. Край София още няма аква-парк.
Тая ВиК история ми идва малко отгоре и го питам Джуджи: "Добре де, ти как си я представяш тая - виж колко се нареждате по веригата - турците да имат някакви пари, те ще отидат при Превозвачите, че ония имат пари да избиват. Твоят ортак ще строи - ти къде си в цялата схема, само изолациите ли ще доставяш?". Джуджи ми обясни разни работи за бизнеса си, от което единственото, което запомних е, че бизнес се прави само ако познаваш правилните хора. Дали ставаш или не, няма значение. И ми казва, че скоро край Ихтиман ще се строи ветрогенераторен парк, и познай кой ще е в играта?
"Ти пък какво общо имаш с ветрогенераторите, като дори и части за тях не доставяш?"
"Познавам някои хора."
И все пак, бизнесът на Джуджи е успешен - фирмата му върви, наистина е една от големите в бранша. Надявам се да не се е удавил в кризата, макар че сайта на фирмата му умря нещо - много от секциите там са неактивни, очевидно само до сайта му е.
Обаче, това съм си го мислил и това беше причината да се махна от фирмата му - ако така се прави бизнес в България, ако ще ходиш да се излагаш като кифладжия наляво и дясно ... жална и майка на нашата родна Българийка. Някак си не ми допада байганювщината, авантата, келепирецът. Щото в минната компания Джуджи го вкарах аз - работил съм с тях докато бях в Химремонт и знаех на кого да се обадя. Още една среща му уредих в Димитровград с човек, с когото съм работил в Химремонт и после един от търговските пътници във фирмата ме пита: "А бе ти как го направи тоя номер, аз от години се опитвам да вляза при Слави Михов?"
Е аз сега заради циркаджийските номерца на Джуджи да си режа контактите ли?
Че и темата на днешния ми пост е образованието на работодателите  - не че наличието на диплома от университет дава гаранции за успешен бизнес - нито Берлускони, нито Бенетон, нито Бил Гейтс са завършили университет. Аз като съм завършил, та съм милионер вече. Университетът дава друго мислене, издига хората (поне онези, които знаят защо са там) над евтиния келепирджилък и кебапчетата. Но просто не мога да не се съглася, че работодателите в България смятат, че щом са шефове, знаят повече от своите служители. Което по-често не е така (не че не съм работил за шеф, който е в час с нещата и които не се срамуваше да каже, че изучава някаква нова материя).
Накрая, когато бях на кантар - да продължавам ли с циркаджийските номера на Джуджи или да се изнасям, Джуджи ми даде тласък в правилната посока - "А ти с какво си повече от мене - е вярно, говориш английски, с компютъра се оправяш малко по-добре от мене и това е."
Така е, Джуджи - нищо особено не съм. Не съм го и твърдял, ти си този, който се мери с мене.
А защо го наричам Джуджи ли? Не заради ниския му ръст (по-нисък от мен с една глава), а именно заради манталитета му на селски тарикат; духовно джудже. Джуджи караше джип - естествено, шеф е все пак, хора го гледат. Ама "караше" е прекалено условно, тъй като беше изгърмял всичките си контролни точки. И не стига това, ами беше се заканил да съди КАТ за незнам какво си - май последния път, като го хванали с превишена скорост, и радара им бил без камера, тоест, не могли да докажат че точно него са засекли.
"Добре де, ти с превишена скорост ли беше?"
"Да."
"Е как така имаш очи да ходиш да кажеш на черното бяло?"
А в същото време от София до Варна стигнахме за 4 часа - Джуджи не падна под 150 на магистралата и под 120 извън нея.
Да ви разказвам ли каква му беше реакцията като му казах, че кара опасно и аз все пак жена и дете имам?
Ей там е липсата в образованието.

01 май 2012

Мълчи!

Колажът вдясно е от 2005 година и е дело на шведския вестник "Експресен". За съжаление, от години се опитвам да я намеря в пълния и вариант, но безуспешно. В оригиналното издание под лепенките пише "Мълчи!*" - на  чист български (затова е звездичката, превеждат под линия). Повод за гаврата са многобройните нападки по онова време на Стоичков към шведския национален отбор по футбол, който според него е бутан от съдиите заради тогавашния президент на УЕФА, шведа Ленарт Йохансон.
Би било добре да припомним на "Златната топка", че по негово време националният ни отбор по футбол записа престижни равенства със световните футболни колоси Азербайджан (0:0), Малта  (1:1) и Албания (0:0) и загуба с катастрофалното 1:5 от Шотландия на турнира "Кирин къп" в Япония. 
Би било добре да му напомним, че по същото това време шведците, които иначе са добри в зимните спортове (ако може да се вярва на Д. Пенев) ни разбиха два пъти с по 3:0, а единственото, което направи Ицата беше да се заяжда с тях по вестниците. Отделно пропуснахме едно световно и едно европейско заради зора на Стоичков да има в CV-то си "старши треньор на национален отбор", за да вземе лиценз за треньор в Испания. 
А след като тая работа с лиценза се опече, Стоичков го изигра обиден, махна се от националния отбор по средата на кампанията (след равния с Албания) и пое "Селта" (Виго) с основна цел да го спаси от изпадане. За няма и половин година успя първо да изпадне от Примера дивизион, а след това да запише 3 победи, 3 загуби и 1 равен мач преди да го изритат и от там. Една от звездите на "Селта" коментира треньорските му напъни по следния начин:
„Стоичков живее още в дните си на футболист. Непрекъснато говори: Аз бях такъв, аз съм спечелил това, бил съм, бил съм…а след това на тренировка слага топката в центъра и ни пуска да играем като в училище!”
Би било добре Стоичков да си припомни това.
Би било добре да си спомни, че издържа само един сезон начело на следващия си отбор - южноафриканският "Мамелъди Съндаун", където стана известен повече с идиотския си английски (тук и тук), отколкото с някакви резултати. В интерес на истината там беше единственият успех на Стоичков - воденият от него отбор завърши на второ място, като до последно имаше шансове за титлата.
Но животът е несправедлив - сомтаймс уин, сомтаймс люн и Стоичков акостира в ростовския "Ростов" (този път като спортно-технически директор), където също не изкара дълго. Единственото, което стана ясно от престоя му там е, че освен английски, Стоичков не говори и руски. 
И като теглим чертата, какво се получава - отвсякъде гонен, навсякъде за смях!
И тоя човек, който не е разбрал, че колкото и гениален футболист да си бил, окачиш ли обувките на пирона, почваш на ново - той ще ми дава акъл как да си оправим футбола в България! 
Странно е да нарича другите "мърши" след епизода с бонбоните и цветята на вратата н Христо Бонев.
Иначе аз съм съгласен  - с малкото уточнение, че трябва да се започне точно от него. От онзи, който вземаше комисионни, за да пробута посредствени играчи в националния отбор; от онзи, който си играеше на национален треньор само и само за да го добута до 3 години начело на национална гарнитура; онзи, който каза, че България нищо не му е дала; онзи, който не си плащаше данъците - на един самолет, и хайде, в любимата му Барцилона.
Човек, който се е провалил на всякъде, изгонен отвсякъде, евтин балкански тарикат на дребно.
Мълчи!