30 октомври 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

  1. От двата начина за управление на мъжете - чрез чувството за любов и чувството за вина, вторият е по-ефективен, тъй като обектът на управление не може да разбере откъде се е взело това чувство. От тези два начина за управление на жените първият е по-ефективен, иначе своята вина тя ще превърне в твоя вина.
  2. Когато жената казва "да" или "не", това означава че вътрешно вече е сумирала десетки малки "да" и "не". При мъжът всичко това протича външно и затова с него можеш да се разбереш.
  3. Мъжете и жените се преценяват един друг при среща по различни начини: жените оценяват жените изцяло, а мъжете оценяват другите мъже частично - зъби, нокти и рога.
  4. Ако мъжът е обидил жената, то той е длъжен да се извини. Ако жената е обидила мъжа, то той е длъжен да се извини два пъти: затова, че я е обидил, и затова, че тя го е обидила.
  5. Мъжът се различава от жената по това, че той е само глупак. Жената е глупачка и глупаченце.
*********************

- Докторе, успешна ли беше операцията?
- Да, поздравявам ви, сега вече сте жена!
- Но докторе, на мен трябваше само да ми отрежете апендикса!
- Уф ... на вас, жените, все не може да ви се угоди!
*********************
Когато жената среща идеалният мъж:

  1. Омъжва се за него (1%).
  2. Възприема го само като приятел (99%)

29 октомври 2015

My wife's a lesbian

Един от най-яките моменти в "Приятели", Джоуи изби рибата!

27 октомври 2015

Крака не растат

Малко провинциално градче, конкурс за младши съдия. Комисията е в състав две възрастни съдийки с 40 години стаж в системата и млад мъж - председател на съда.
До финалния тур са допуснати две млади момичета. Първата - дребна, пълна, пъпчива, с гърбав нос и очила. Каквото я питат - отговоря на всичко и продължава. Втората - висока, стройна, дългокрака, с големи цици. Каквото я питат - или не знае, или не уцелва верния отговор.
Събира се комисията да реши коя да избере.
- Първото момиче, естествено, тя всичко си знае, научила си е материала, знае, може ... - почнали в един глас съдийките.
- Не, ще назначим втората - прекъснал ги председателят. - Закони се учат, крака не растат!

Днес минах през стария офис да си взема трудовата книжка.
В отдела на юристите има нова колежка. 
С дълги крака.
Искам - не искам, сетих се за този виц.
Преди нея имаше едно девойче, май не беше завършило още, ама то беше с големи цици.
А бе върви им на юристите ...

26 октомври 2015

Торба 21

Тая лелка що не си оправи зъбите първо, после мякането и фигурата, че е замязала на пазарска торба и чак тогава да дойде да ми оправя квартала?
Аман от спасители!

25 октомври 2015

Попълване на оръжейния арсенал

Симеончо си има нова пушка и в момента е истинско момченце - търчи и цвърчи наоколо и стреля на поразия.
Досега оръжейният арсенал на Симеончо включваше меч, лък и стрели, има и един-два пистолета*, но откакто миналата седмица на площадката се появи едно друго момченце с пушка решихме да модернизираме въоръжението на семейната армия и да заложим на надпреварата във въоръжаването с въпросното момченце ("Той има много пушки, не е само тази, с която идва на площадката!").
Засега Симеончо има пушка и пистолет, след 2 месеца дядо Коледа може да му донесе и Калашников (пак с капси). И спинка с пушката в леглото, в случай на нужда да е подготвен!
Гледам го и си мисля: едно време пистолетите и автоматите бяха сред първите играчки, които имах. Дори си спомням, на годините на Симеончо имах 2 автомата - един ламаринен "Шмайзер" (на шмайзер приличаше) и един пластмасов "Калашников" или нещо подобно, руски. И двата бяха с батерии, от по 1,5 V, светодиоди, озвучаване. 
И скъпи бяха тогава.
Днес, специално играчките-оръжия с лопата да ги ринеш, има на всякакви цени, но децата не се хвърлят много-много на тях. Много по-рядко се виждат деца, които да се преследват с пистолети-играчки и да играят на стражари и апаши, на партизани и тем подобни милитари игри от моето детство.
И пластмасовите войничета не вървят много-много, не съм видял някой да купува в магазините за играчки.
Е вярно, по мое време нямаше Делта Форс и Контра страйк, или по-точно имаше, само че беше бета-версия и ние участвахме в нея. Игрите с оръжия в моето детство бяха нещо смесено между Контра страйк и пейнт-бол, но всичко на живо.
Колко се промени светът за 30 години!
______________________________________
* Единия пистолет го купихме от Пещера преди 5-6 години, стреля с пластмасови сачми и аз го ползвах да стрелям по гълъбите, които тренираха стрелба по прането ни в Дървеница (само по тях), обаче Малкото Кате ми го взе, скара ми се и каза, че давам лош пример на Симеончо!

24 октомври 2015

Още една крачка напред

... и най-сетне!
Ей това на снимката съм аз в последната една година. 
Ама точно съм аз.
Първо съм аз, обвит в тинята на посредствеността и липсата на перспектива пред мен. После съм пак за, когато осъзнавам, че трябва да променя нещо и започвам да работя в тази посока, след това съм пак аз, при първите опити да се измъкна, накрая съм аз в началото на есента, когато впрегнах всичките си сили и най-накрая съм аз от вчера.
От една година се опитвам да си сменя работата. Причини - дал Господ. 
Едно на ръка, че ме пратиха във Враца без да ме питат мога ли - не мога ли, искам ли - не искам ли, ставам ли - не ставам ли; второ - че от мен се изискваше да си върша работата на възможно най-високо ниво, докато за други колеги, (включително и хора, които бяха над мен в йерархията) това изискване не важеше и я караха през пръсти (а когато се осерат нещата познайте кой е виновен?). Трето - самият проект във Враца е толкова забатачен, толкова осран отвсякъде, толкова малоумно ръководен (става въпрос за градската пречиствателна станция), че може да се определи само като "джамахирия" - нещо, което никой не го знае какво е и никой не го е виждал. Четвърто - че около мен изведнъж се оказаха хора, компетентни по всички въпроси, знаещи отговорите на всичко, можещи всичко и накрая крайният резултат беше нищо.
От една година се опитвам да се махна от фирмата, за която работех до вчера. 
Една година се мъча да се махна посредствеността, от интригите, от клюките и от връзките; една година се мъча да избягам от българската действителност, от начина, по който се прави бизнес в България (Джуджи ме настигна), от евтините шмекерии, от байганювщината и андрешковщината, от грандоманията на разни мижитурки, от мимикрията и предателството на хора, с които съм работил. 
И накрая какво - "о-о-о-о, Момчо, как си?", "Как е Враца, кога ще свършвате обекта?".
Мерси, добре съм. Обекта ще го свършим когато си платим за свършената работа.
Една година пращам СV-та, ходя по интервюта (24-каратови усмивки, "лесно ли ни намерихте?", "защо искате да смените работата си?", "каква заплата очаквате?", "в shorlist-ата сте!", "ще ви се обадим!"), една година преглед на обяви в jobs.bg, една година надежди, разочарования, ... ей, това е точно за мен работа!, ... нищо, другия път, ... докога така, наистина ли не ставам?
"В страната има голям глад за квалифицирани кадри!"
Да бе! Елате да ви обясня колко голям глад има, ще останете изненадани.
Това ми е подарък от колегите, с които бях заедно още от
времето на ОКЗ Холдинг и с които се опитахме 2 години 
да продължим да работим така, както и преди. Не го 
очаквах и много ме трогна, но с тези хора хляб съм ял и 
сме си подавали ръка, когато е трябвало.
Една година ... айде едните, пък не става при тях, промяна на приоритетите; пък айде другите, те пък не се обадиха втори път; трети - на неудобно място са, няма с какво да пътувам до там, не плащат карта; четвърти - малко пари дават; пети - добри пари дават, но това въобще не е за мен, не знам защо въобще си губим взаимно времето; шести - ставате, елате на второ интервю, много ни харесахте, но ...
И така цяла година!
Една година търся не просто да се махна от досегашната си работа, търся промяна, търся тотална промяна на областта, в която досега работех. Ако беше махане на всяка цена, аз досега да съм го направил, още миналата година да съм се махнал, есента, да съм си взел шапката и да съм напуснал, ма не ми се напуска от любов към спорта, то ако така направя, след една година пак ще търся нова работа.
Една година се пазя да не избия зъбите на двама-трима дрисльовци и една пръдла от офиса, които ми образуват нерви - и все си казвам, че и това го има в живота (образуването на нерви, не избиването на зъби)!
Затова сега се радвам на свободата си.
Мисля, че успях. Мисля, че открих точното място за мен.
А колкото до досегашната ми фирма, оставям там не малко приятели и не малко дребни душици. Ще ми е мъчно за първите и определено няма да ми липсват вторите.
Някой ден може би ще седна да ги изблогърствам, подобно на Джуджи (планирам го!).
Дотогава обаче има време, сега е момента да си сипя едно и да се радвам на успеха си. Имам всички основания да вярвам, че в понеделник ще направя още една крачка напред!

23 октомври 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

  1. Разликата между мъжете и жените е в това, че мъжете са мъже, а жените са принудени да бъдат мъже.
  2. Истинска омраза - това е омразата между жени: те имат какво да делят. Истинска любов - това е любовта на жената към мъжа: тя има какво да завоюва. Мъжете по природа са полигамни, затова не са способни на истински силни чувства.
  3. Мъжете познават жените отвътре, но много по-слабо, отколкото жените познават мъжете. Въпреки, че жените познават същността на мъжете само повърхностно.
  4. Мъжът - това е бронята на жената; жената - това е опората на мъжа. Фройд леко се е объркал.
  5. В какво се състои разликата между отстъпчивостта на мъжете и жените? Мъжете отстъпват от слабост, като се прикриват зад груба сила, а жените - от сила, като се прикриват зад слабост и безпомощност.
************************

Всеки човек има право на грешка ... а жените направо са с безлимитна тарифа.
***********************
18 - това е когато по закон всичко е позволено, но мама не дава!

22 октомври 2015

Как ще гласувам на референдума

За разлика от повечето хора, които са решили да гласуват "За" на референдума в неделя, аз съм решил да гласувам "Против".
Не защото не харесвам президента Плевнелиев.
Не защото съм против електронното гласуване.
Имам си своите аргументи.
Първо, не ми харесва начина, по който в момента се поставя въпроса за електронното гласуване и начина, по който то се пробутва като панацея срещу контролирания и купения вот.
Електронното гласуване безспорно е удобство и съм съгласен да го има. Ако го имаше, само като пример, аз нямаше да пропусна изборите от 2010 до 2013, когато бях в чужбина, щях да си гласувам всеки път. Проблемът е, че за да гласуваме електронно и то само по веднъж ще ни трябва някакъв персонален код, нещо като изборен ПИН-код. 
Това не само няма да затрудни и спре купуването на гласове, напротив, ще го масовизира и улесни. Всичко ще стане много по-лесно, просто вечерта преди изборите местните тартори ще минат през махалата, ще раздадат по 10 лв на човек и ще оберат ПИН-кодовете от ромските гласоподаватели. И ще се знае: Асан държи 200 гласа, Мехмет държи 500, а Ицо Жицата цели 1 000, направо си плащаш и получаваш.
Как ще го спре това електронното гласуване? Ми не се казва, независимо че някои му носят вода не от 9, а от 10 кладенеца.
Второ, от доста време насам в блога си застъпвам идеята, че у нас трябва да се въведе регистрация на гласоподавателите подобно на американската. Ако искаш да гласуваш, отиваш в общината и се регистрираш. Това, че си се родил и живееш в България те прави автоматично данъкоплатец, а не гласоподавател. А ако искаш като данъкоплатец да упражняваш някакъв контрол върху тези, които ти харчат парите от данъците, заповядай да гласуваш. А за да гласуваш, моля, регистрирай се в съответната община.
По този начин ще се ударят с един куршум няколко заека: първо, ще се знае точният брой на гласоподавателите в страната; гарантирам ви, че избирателната активност ще бъде над 90%. Второ, ще се елиминира до голяма степен купения (контролирания) вот: в една община са регистрирани 1 000 избиратели, от тях 300 са цигани (турци). Купения (контролирания) вот няма да надхвърли тези 300 цигански (турски) гласа, независимо, че примерно в общината живеят още 300, които обаче не са регистрирани, но в 5 ч. следобед някой от кандидатите е решил, че му трябват още гласове. Трето: Михаил Константинов ще престане да обикаля като цветарка по телевизии и вестници преди избори и да обяснява как БСП през 90-та година е фалшифицирала изборите с 500 000 гласа и оттам нататък всички избори са невалидни и въобще, мамата си трака!
И не на последно място: аз слагам моите "за" и "против" на масата със съответните аргументи. На президента Плевнелиев (и не само той, всички, които са декларирали своето "За" на референдума до този момент) му липсват аргументите, въобще цялата кампания около референдума е нещо малко така на принципа "Другари, дайте да дадем!".
Иначе резултатът ми е ясен, младите, образованите и добре платените ще гласуват "За" електронното гласуване, защото (както казваше доцент Денев) "Това е напредък!", към тях ще се добавят и разни овце, които умрат държавата да ги пита нещо и те да си мислят, че от тях зависи нещо. Може и да не съберат 50%, но поне 20 според мен ще има.

20 октомври 2015

Софи проявява характер

Втори ден съм вече в отпуска и ме хващат да храня Софи. 
За тези които не знаят, Софи е малкото чудовище, което командва парада у нас от 8 месеца. Та понеже приключих с командировките и обектите за дълго (надявам се) време, сега не ми дават да цъкам ФИФА и са ме хванали за канарче да помагам вкъщи.
Сега съм си у дома, и мога да отделям повече от времето си на семейството си, част от това е и храненето на Софи.
Само че Софи е свикнала мама да я храни, а не тате (тате е за люш-люш и фър-кац), отнесе се към заниманието ми с известна доза подозрение и си яде пюренцето с половин уста, докато се усетим къде е заровено кучето.
Е, като се сменихме с мама и титулярния хранител си дойде на мястото нещата се промениха, Софи се успокои и пюренцето беше изядено.
Извод: Софи проявява характер!

Един виц за десерт, подходящ е за случая:
- Една лъжичка за мааааааама ... една лъжичка за таааааааааати ... една лъжичка за бааааааааааба ...
Детето си ядеше кашата и постепенно намразваше роднините си!

19 октомври 2015

Таких, как я ...

Таких, как я, увы, не любят
Таких, как я, увы, не ждут
Таких, как я, всего лишь губят.
Сердца таких жестоко жгут.
Таких, как я, увы, никто не
приобнимет.
Таких, как я, увы, не сводят на
балет.
Таких, как я, увы, никто не примет.
В душе таких, как я, останется лишь
след.
Таких вот вредных и невыносимых
Таких свободолюбивых и слепых
Слепых лишь к жизни этой мнимой
Зато я в жизни каждого оставлю
силуэт.
И призрак мой слепой и
безнадежный
Будет бродить по замку ваших душ
И на глазах души моей холодной
В конце игры останется лишь тушь.


17 октомври 2015

Покажете куршума

Около застреляния афганистанец се вдига шум от всички страни.
От една страна са "хуманно" настроените нации, Българският Хелзинкски комитет (за къде сме без тях?), Върховният комисариат по бежанците и състрадателната част от населението, готова да спаси половината свят от враждебните действия на другата половина.
От другата страна са патриотично настроените българи, за които това тука им е Татковина и въпросният граничен полицай е защитил териториалната цялост на страната и е показал, че при нас лабаво нема и не мое така да се минава границата като сладкарница, гранична полиция има тука,и к`во като си емигрант бе, ходи си у вас и въобще, нема да идвате тука, ваш`та мама мигрантска!
За мен истината е някъде по средата - всеки има право да си търси щастието където му видят очите, но като си тръгнал да минаваш граници нелегално, пък и с оръжие в торбата сам си береш гайлето. Да пресечеш държавна граница и то с оръжие в себе си (ако наистина е имало) си е акт на война, ако не греша. Пък и това е граничен полицай срещу тебе, не е селски пъдар, трябва да му се подчиняваш. 
Както и да е, този афганистанец ще мине в графата "косвени жертви" или там нещо такова. БХК ще пошуми още малко какви ориенталски примати сме, белия свят ще ни сочи с пръст и ще ни казва "хем не можете да им осигурите условия, хем ги трепете", патриотите у нас ще извадят картите с трите морета и ще почнат да се записват доброволци за гранични отряди в Странджа - Сакар. И така седмица, две най-много, то всяко чудо си има своите три дни. 
Само майката на това момче ще си го мисли още дълги години ...
Нещо друго обаче ми е в главата. 
Животът у нас показва, че когато се съберат разни умни глави и почнат всички в един глас едно и също да повтарят, и като почнат надълго и нашироко да обясняват е станала неква инфекция, обаче при пълно спазване на закона, просто така се е случило, значи нещата са точно обратните - някой яко е осрал пейзажа.
Спомнете си само как беше при убийството на Ахмед Емин - Сульо и Пульо в един глас ни обясняваха, как той е бил едва ли не само и единствено "мъжка секретарка", как най-логичното и нормално е да идеш да се самоубиеш в дома на шефа си; един не каза "А бе, то човек като се самоубива, па иде в гората и се обеси, или на тавана, па се гръмне, тоя единствен отиде да се застреля в дома на шефа си".
Та и в този случай - кога го гръмнаха афганецът, кога тръгнаха шефовете на МВР да дават пресконференции, и веднага почват да дават заключения: "Нашия човек правилно е действал, в рамките на закона, ама то така се случило, имало било да става ..." 
Аз от казармата едно знам: първият куршум обира смазката в дулото на оръжието. Ако го намерят в жертвата, трудно ще мине тая с предупредителния изстрел и рикошета. Ако пък има рикошет, то освен следите от смазка по нагара на куршума самият куршум трябва да е деформиран, нали е рикоширал в нещо (в какво, се пита в задачата може да рикошира един куршум в гората край границата?). Той тоя полицай едва ли да е бил въоръжен с 5,45 мм, те май отдавна ги махнаха и от армия, и от полиция ... бе не знам.
Знам само, че ако наистина е имало рикошет, досега тоя куршум десет пъти щяха да го извадят и да го разнасят по телевизиите да го показват. Естествено, сега някой ще почне да се обяснява за следствената тайна и т.н., ма не на мене тия - ако ви изнасяше да го покажете тоя куршум, нямаше да ви пречи следствената тайна.
Така че, покажете куршума - да го видим, да му видим следите от нагара, да му видим деформациите, сами себе си да убедим, че нашата гранична полиция наистина е полиция, която пази границите ни, а не убийци с униформи.

16 октомври 2015

Петък следобед


Разлики между жените и мъжете:

  1. Мъжът иска жената да се подчинява, жената иска мъжът да бъде подчинен.
  2. Мъжете делят глупостите на такива, които може да се правят, и такива, които не може, а жените - на такива, които тя не бива да прави и затова трябва да ги направи мъжът и на всички останали.
  3. Шесто чувство има у всички: на мъжете то казва, че в достъпната зона се е появила жена, а на жените казва, че в достъпната зона на мъжете се е появила друга жена.
  4. На мъжа е нужна жена за да забрави за известно време за другите жени. Мъжът е нужен на жената, за да може за известно време да си спомни за другите мъже.
  5. Жената си прави изводи в първите 5 минути на запознанството, мъжът - в последните. Понякога те съвпадат.

***************

Умната жена, дори да забременее от любовника си, все едно, ще роди от мъжа си.
***************
Виж, Марийке, в съчинението "Как прекарах лятото" не е задължително да рисуваш позите.

10 октомври 2015

50 години Левски в Европа

Така започва всичко
50 години Левски в Европа си е събитие, на което си заслужава да отидеш. Щото, колкото и да им е неприятно на прасетата, Левски е отборът, който се познава в Европа - и с победите си, и със загубите си, и с присъствието си (или с отсъствието). 
Дъжд, не дъжд, на стадиона съм. Аз и на сняг съм ходил, и на по-големи пороища, и на пек - на стадиона съм бил.
В крайна сметка, Левски докара Байерн Мюнхен за 80 годишнината си, Лацио за 100 годишнината си, а сега отбелязва 50 години в евротурнирите с мач срещу шведския Юргорден, с който е започнало всичко преди 50 години. Левски си е Левски, Левски е идеята, мечтата, радостта, надеждите, Левски е всичко онова, което не става нито с пренасянето на челния съветски опит, нито с кренвиршите, нито с нищо. Може за някои тези мачове да са бутафория, празно харчене на пари - ми направете и вие нещо такова бе и тогава ми философствайте.
Говорим за уважение от Европа, за признание, за малко така, положение, ценз - или го имаш, или го нямаш.
Големи талибанчета са тия в сектор Б. Факли, димки, бомбички, как не се издушиха
тия направо не знам. 
В документите си пазя билети от мачовете на Левски с Удинезе и с Челси и Вердер ...
Може да сме се дънили срещу неизвестни слабаци, може да сме губили нещастно и куриозно, но пък сме отстранявали и гиганти, побеждавали сме по-силни от нас, писали сме история. Всичко това го има във футбола, това е част от играта, важи както за големите, така и за малките, така и за нас. Падали сме от Иртиш, ОФИ и Олимпия, но сме отстранявали Аякс, Щутгарт, Глазгоу Р и Динамо К; получавали сме 5 гола от АЗ Алкмаар, но пък сме вкарвали 5 на Барселона; може да не сме били сред 4-те най-добри в Европа, но пък бяхме първите, които играха в групите на Шампионската лига.
... от днес ще пазя и този.
И понеже говорим за европейски клубни турнири, любимата тема на чорбарчетата е да броят полуфинали и победи над този или онзи еврогранд. Левски може и да по-назад в тази класация, но пък както виждате, има уважението на футболна Европа. Щото, например, ЦСКА можеше да отбележи своите евроуспехи с някакъв подобен юбилеен мач - примерно, между ветераните на ЦСКА и Ливърпул, 30 години след онзи четвъртфинал; или пък с Байерн, по случай полуфинала от 1982 г.; или пък Стоичков да удари едно рамо и да докара онзи отбор на Барцилона от 1989 г., да поритат отново примерно 25 години по-късно. 
Можеше, ама не стана.
Затова "Само Левски!", поздрав за всички, които днес драха гърла в дъжда, поздрав за всички, които са били с Левски на стадиона, пред телевизорите и пред радиоапаратите през всичките тези години, за всички, които помнят головете на Гунди, Панов, Емо Спасов, Наско Сираков, Киро Миланов, Боримиров, спасяванията на Боби Михайлов, Митко Иванков, Гошо Петков, онези които помнят греди, фаулове, дадени, недадени, вкарани, спасени и пропуснати дузпи, засади, картони и запалени факли в 90-тата минута.
Само Левски!


09 октомври 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:
  1. Мъжът има такова отношение към жената, както се отнася към нея един час преди срещата им. Жената има такова отношение към мъжа, както се отнася към него на другия ден след срещата им.
  2. Мъжът повече иска да получи, жената повече се страхува да не загуби. Ако това наистина са мъж, и за съжаление, жена.
  3. "Направи го или върви на майната си" - към мъжете почти винаги означава първото, към жените - почти винаги второто.
  4. Жената е длъжна да прави това, което и се иска: тя после винаги ще намери обяснение. Мъжът е длъжен да прави това, което иска жената: той после винаги ще намери оправдание.
  5. Жената не прощава на мъжа неговите грешки, а мъжът не прощава на жената своите грешки.
***********************
Ако жената тежи 100 кг и отгоре, Бог си мисли, че вече е намерила своята половинка и повече не и праща никого.
**********************
Моята приятелка е майстор на спорта по търсене на скрит смисъл в невинни фрази и изпадане в пълна истерия от това. 

07 октомври 2015

Medicus dactiloscopius

Здравният министър Петър Москов бавно, но сигурно се превръща в клоуна на настоящото правителство. 
Една година се напъва, обикаля по телевизии, обяснява, размахва ръце, ражда нек`ви бесни идеи как да спре източването на Здравната каса, и накрая к`во - напънала се планината, родила мишка.
Сега ще въвежда пръстов отпечатък в болниците. За по-сигур, да не източват здравната каса.
Аз, господин министре, съм редовен данъкоплатец. Плащам си всички данъци - имот, смет, на автомобила, здравните и пенсионните осигуровки (тях ги плаща работодателят ми, но ги плаща редовно, съдейки по фиша за заплатата ми). Ако не са платени, вината е в работодателят ми, не в мен. 
А когато се разболея, като отида в болницата, искам да ме лекуват, не да ме проверяват до девето коляно престъпник ли съм или не съм престъпник; платил ли съм си здравните вноски (след като съм си платил интернета) или не съм си ги платил. Източва ли болницата Здравната каса или не, това също не е мой проблем.
Утре, като откриете че болницата е заобиколила съвършената ви контролна система и пак е намерила начин да точи Здравната каса мен ли ще търсите да плащам, нали моят "отпечатък" е в системата?
Като искате да контролирате болниците, търсете работещ вариант, който изключва ползването на личните ми данни. Не ми давайте за пример Турция, че там било с отпечатък на цялата длан - идете в Европа, в белия свят, там има ли го това? 
Няма го. Влизал съм в болници в Европа, никъде не са ми искали отпечатък от пръста, ма имало го, нямало го в личната ми карта, никой не се интересува - питат можеш ли да си платиш, имаш ли здравна осигуровка. Ако имаш, струва толкова, ако нямаш, струва в пъти повече. И съм доказвал кой съм не с личната си карта и кръщелното си свидетелство, а с онази проста синя карта, дето я издава НЗОК за пътуване в чужбина.
С неоценимата помощ на Петър Москов скоро и това ще стане
Аз пръстовия си отпечатък не съм го положил за да може Сульо и Пульо да го ползват за каквото им скимне, а като част от системата за защита на личните ми документи. Последното, за което може да се използва пръстовия ми отпечатък е да ви улеснявам в поредния ви пристъп на логорея.
И, апропо, не се ли замисляте на първо време, че ако има болници, които точат здравната каса, това са лекари - също такива лекари като вас самият! 
Не ви ли се струва, г-не Москов, че година и половина гребете в грешния канал?
Ах, да забравих - чичо ви е бил на изборите Георги Димитров, простено ви е.

02 октомври 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

  1. Лошите момчета са необходими, за да може момичетата да разберат на какво са способни добрите момчета, ако ги накараш да се размърдат. Лошите момичета са необходими, за да може момчетата да разберат, че понякога трябва да мислиш с главата си. Добрите момчета са необходими, за да може момичетата да разберат защо съществуват ювелирните магазини и автосалоните. Добрите момичета са необходими, за да може момчетата да разберат, че са необходими други момичета.
  2. "А ти имаш ли резервен вариант в случай, че ти откажа?" - попита тази, която беше резервният вариант. "Нямаш друг вариант, така че се съгласявай" - каза този, който дори не беше и вариант.
  3. Жената "не може" когато тя не иска, мъжът "не иска" когато "той" не може.
  4. Мъжът иска така, че неговото искане стига и за двама, а жената може да не иска така, че от нейното не искане да стигне за всички.
  5. Етапи на женската ревност:
  • Иска той да прави с нея онова, което прави с другите жени;
  • Иска той да прави с нея онова, което не е правил с нито една друга;
  • Иска той да не прави с никоя друга онова, което прави с нея;
  • Иска той да не прави нищо с никого;
         Етапи на мъжката ревност:
  • Иска тя да не прави с никого, нищо и въобще никога.
******************************

Ако едновременно свалиш сутиена и обувките на токчета то може да умреш от удоволствие.
******************************
Млада жена споделя в женска компания:
- Тази година ще пиша писмо не на Дядо Коледа, а на Снежанка. Тя, като жена, трябва да ме разбере ....

01 октомври 2015

Двойникът


История с интересен замисъл, но прекалено раздута и отегчаващо скучна на места. 

Млад гимназиален учител по история гледа някаква евтина комедия, която му препоръчва негов колега - учител, и открива, че един от второстепенните герои е негово точно копие.
Следва разследване от негова страна, за да открие името на героя, открива го и преминава към следващия етап: да открие адреса му и да се срещне с него. В процеса на търсене той прозвънява хората от телефонния указател, които се казват като актьора. След като удря на камък, решава, че това е псевдоним, и пише от името на приятелката си до кинокомпанията, с молба да му посочат истинското име на актьора и получава отговор, в който не само е посочено името, но и адреса на въпросния актьор.
В крайна сметка в историята се намесват 4 човека - учителят по история, неговата приятелка, неговият двойник-актьор и съпругата му. Двамата двойници се срещат във вилата на актьора, откриват, че са абсолютни копия, абсолютно еднакви - ръст, очи, коса, белези, дори гласовете са им еднакви, единствено актьорът е роден с половин час по-рано. Двамата решават да не се търсят и срещат повече, но учителят изпраща на актьора една изкуствена брада, която е ползвал като реквизит в търсенето си, а актьорът се докача нещо на чест, пък се разравя в тази история с писмото, разбира, че е писано от името на приятелката на учителя, а не лично от него, пък почва да претегля кой е по-прецакан в случая, а бе въобще, големи разсъждения, голямо нещо. Накрая актьорът решава, че той и жена му са по-прецаканите и за да изравни резултата, отива дегизиран в къщата на учителя и му съобщава намерението си: обадил се е на приятелката на учителя (естествено, представил се е за него) и си е уговорил среща с нея в извънградската вила на "негов" колега от училището (всъщност неговата вила). Целта му е да преспи с нея, като се представи за учителя, като по този начин ще изравни резултата. Но за целта му трябват дрехите на учителя, неговата кола, както и документите му. Той оставя всичко негово в квартирата на учителя - дрехи, документи, ключове за колата, дори венчалната си халка. 
И тръгва.
А на нещастният учител нищо друго не му остава, освен да отиде в апартамента на актьора и да направи същото със съпругата на актьора. Само че, за да разбере онзи у кого е последното десет, носи със себе си една историческа книга, която ще остави на бойното поле, да знае съперникът му.
Само че на другата сутрин, докато чака актьорът да се прибере, за да види лицето му, онзи не се прибира, закъснява, нашият учител започва да се тревожи, излиза от дома на актьора, оставяйки съпругата му да се чуди какво не е наред в брака им, отива до една телефонна будка, набира номера на приятелката си, вдига му майка и (която не го обича много-много), представя се за неин колега от банката и разбира, че сутринта приятелката му е загинала заедно с годеника си в автомобилна катастрофа.
Тогава учителят разбира, че той вече не е учител - официално е загинал, вече са уведомили полицията, работата му, майка му...
Учителят успява да се свърже с майка си, срещат се в един хотел (не може да се появи с чужда кола и чужди дрехи в апартамента си), разказва и цялата история, той вече не може да бъде "той", той вече е актьорът, не може да посещава майка си, поне без да се дегизира, връща се в апартамента на актьора, разказва всичко на жената на актьора, казва и, че отива някъде на друго място, все още не знае къде, но тя, след като преминава първоначалният шок, му предлага да остане при нея и да заеме мястото на актьора в живота.
Въобще, според мен, варианти за края на историята бол, авторът се е спрял на този.
А накрая се оказва, че двойниците са повече от двама, малко така за интерес, и книгата свършва с пистолет.
Като замисъл - добре, но прекалено раздута, прекалено много терзания, забелязвам го вече във втора книга на Жозе Сарамаго и на места е адски изнервящо.
Не бих я препоръчал за четене обаче.