50 години Левски в Европа

Така започва всичко

50 години Левски в Европа си е събитие, на което си заслужава да отидеш. Щото, колкото и да им е неприятно на прасетата, Левски е отборът, който се познава в Европа - и с победите си, и със загубите си, и с присъствието си (или с отсъствието). 

Дъжд, не дъжд, на стадиона съм. Аз и на сняг съм ходил, и на по-големи пороища, и на пек - на стадиона съм бил.

В крайна сметка, Левски докара Байерн Мюнхен за 80 годишнината си, Лацио за 100 годишнината си, а сега отбелязва 50 години в евротурнирите с мач срещу шведския Юргорден, с който е започнало всичко преди 50 години. Левски си е Левски, Левски е идеята, мечтата, радостта, надеждите, Левски е всичко онова, което не става нито с пренасянето на челния съветски опит, нито с кренвиршите, нито с нищо. Може за някои тези мачове да са бутафория, празно харчене на пари - ми направете и вие нещо такова бе и тогава ми философствайте.

Говорим за уважение от Европа, за признание, за малко така, положение, ценз - или го имаш, или го нямаш.

Големи талибанчета са тия в сектор Б. Факли, димки, бомбички, как не се издушиха
тия направо не знам. 

В документите си пазя билети от мачовете на Левски с Удинезе и с Челси и Вердер ...

Може да сме се дънили срещу неизвестни слабаци, може да сме губили нещастно и куриозно, но пък сме отстранявали и гиганти, побеждавали сме по-силни от нас, писали сме история. Всичко това го има във футбола, това е част от играта, важи както за големите, така и за малките, така и за нас. Падали сме от Иртиш, ОФИ и Олимпия, но сме отстранявали Аякс, Щутгарт, Глазгоу Р и Динамо К; получавали сме 5 гола от АЗ Алкмаар, но пък сме вкарвали 5 на Барселона; може да не сме били сред 4-те най-добри в Европа, но пък бяхме първите, които играха в групите на Шампионската лига.

... от днес ще пазя и този.

И понеже говорим за европейски клубни турнири, любимата тема на чорбарчетата е да броят полуфинали и победи над този или онзи еврогранд. Левски може и да по-назад в тази класация, но пък както виждате, има уважението на футболна Европа. Щото, например, ЦСКА можеше да отбележи своите евроуспехи с някакъв подобен юбилеен мач - примерно, между ветераните на ЦСКА и Ливърпул, 30 години след онзи четвъртфинал; или пък с Байерн, по случай полуфинала от 1982 г.; или пък Стоичков да удари едно рамо и да докара онзи отбор на Барцилона от 1989 г., да поритат отново примерно 25 години по-късно. 

Можеше, ама не стана.

Затова "Само Левски!", поздрав за всички, които днес драха гърла в дъжда, поздрав за всички, които са били с Левски на стадиона, пред телевизорите и пред радиоапаратите през всичките тези години, за всички, които помнят головете на Гунди, Панов, Емо Спасов, Наско Сираков, Киро Миланов, Боримиров, спасяванията на Боби Михайлов, Митко Иванков, Гошо Петков, онези които помнят греди, фаулове, дадени, недадени, вкарани, спасени и пропуснати дузпи, засади, картони и запалени факли в 90-тата минута.

Само Левски!