28 декември 2011

За честта на пагона

Аз съм о.з. младши лейтенант от БА. Завърших ШЗО "Христо Ботев", после командвах взвод от Вътрешни войски. През живота си, по-скоро по време на службата си нямам и един ден като офицер - най-много съм бил старшина-школник както хилядите други, завършили ШЗО през годините. Офицер станах в деня на уволнението си, тоест, при минаването ми в запас на 01.01.1998 година. Аз нямам усещането, че принадлежа към пагона. Или към българското офицерство. Би било глупаво от моя страна. За мен поздравът "Господа офицери!" е толкова далечен, колкото и "Селям алейкум" или "Шалом". Аз, ако съм искал да стана офицер, щях да завърша военно училище. 
Днес сутринта попаднах на едно интервю с генерал-лейтенант Бойко Борисов по Нова ТВ с гост-водещ Константин Вълков от Дарик радио. Та там нашия тъпанар се жалва от това, че е трябвало да напусне МВР заради тройната коалиция. 
Май Борисов е единственият офицер - и от армията, и от полицията, подал оставка заради Тройната коалиция. Друг е въпросът колко е офицер, при положение че в последните 20 години 10 е работил като пазвантин, 4 като кмет и 2 като министър - председател. Очевидно е добър пазвантин, след като пази Тодор Живков и Царя. През това време колегите и съвипускниците на Борисов бяха на действителна служба в редовете на МВР и растяха заслужено. Е, с назначаването на Борисов за главсек на МВР нещата си дойдоха на мястото, от полковник скоростно го произведоха в генерал - майор. А после и в генерал - лейтенант. 
Съгласно Търновската конституция, князът (царят) е главнокомандуващ на българската войска в мирно и военно време. През 1912 година цар Фердинанд І се обръща към началник - щаба на армията генерал Савов с думите: "Генерале, поемете командването - аз дослужих до поручик!". В същото време, като главнокомандуващ едва ли Фердинанд е бил майор или полковник - на запазените снимки от онова време е с генералска униформа. Повишаването в чин на коронованите особи е повече от конюктура, отколкото за действителни военни заслуги. Независимо от това, българският престолонаследник княз Борис е строеви офицер по време на Първата световна война и участва в бойните действия в Македония.
Съвременниците на Леонид Брежнев разказват следната комична случка: на поредната среща на ветераните от 18-та армия, където е служил, Брежнев влиза, заметнат с плащ и командва: "Внимание! Влиза маршал!" Отмахва плаща и показва на ветераните новата си маршалска униформа. Сочи с пръст маршалските знаци и трогнат (с насълзени очи - той умееше това) казва: "Дослужился!".  Сиреч - дослужих, дочаках, доживях, признаха ме накрая...
А аз ... да съм знаел, през онзи студен 30 Декември 1997 да съм купил 1-2 килограма месо да си храня котката.
Да види как храни о.з. младши лейтенант...

19 декември 2011

Петминутка на скръбта

В утопията си "1984" Джордж Оруел въвежда понятието "петминутка на омразата". Нещо подобно имаше и у нас в годините на социализма, когато всички масово мразехме Рейгън (аз от там помня, иначе съм чел за омраза към Трайчо Костов и трайчокостовистите, Кенеди, Мао заради скарването му с Хрушчов, Тито и Югославия, Турция по принцип и т.н.).
В Северна Корея очевидно режимът е помислил и за изразяването на скръбта към любимите ръководители. Подобни кадри като тези вляво видях по телевизията през 1994 след смъртта на "великия кормчия".
Чел съм за подобна истерия след смъртта на Сталин през 1953 ("Архипелаг ГУЛАГ"). Слава Богу, че не се стигна до такива изпълнения у нас. 
А ако не се лъжа, масовите прояви на истерия се изследват от психологията, така че нищо чудно и тази скръб да е по заповед.

П.П. Господин Борисов, взели сме си бележка.

17 декември 2011

Историкът


Снощи прочетох "Историкът" от Елизабет Костова. Книгата много ми хареса, въпреки че темата е леко банална - граф Дракула. Интересен ми беше начина, по който е представена историята - дъщерята намира странни писма в библиотеката на баща си, след което следва неговия разказ за нещо, случило се преди 20 години, където пък се разказва за началото преди нови 20 години. 
Краят - какъв край може да има - или убиват Дракула, или се измъква с или без цената на жертва от някой от добрите герои - не е някаква мелодраматична боза, напротив - логичен и издържан е. Има и епилог, който също е на място и не разводнява написаното. 
Както и преди съм казвал, обичам да чета, бях "книжно дете" и сега също с удоволствие чета, стига да има какво. Последната книга, която прочетох напълно преди "Историкът" беше "Архипелаг ГУЛАГ", а тя се чете доста трудно. Преминах и през Людмила Филипова, но там се повече се разочаровах, отколкото останах доволен (може би трябва по-често да споделям впечатленията си от книгите, които чета). А за гурбетчия като мен четенето на книги понякога е единственото развлечение, добре поне че може да се свалят от читанка.инфо въпреки усилията на оня галфон. Прочитането на "Историкът" ми струва 2 нощи късно лягане, но пак повтарям - доволен съм, книгата си струваше. Затова обещавам да си купя книжното издание на "Крадци на лебеди".

16 декември 2011

Духът на Наполеон и виновните медии

Пак ще започна с виц, този път политически:

След събрание на всички световни лидери се появил духът на Наполеон. Той се обърнал към Михаил Горбачов и казал:
- Господин Горбачов, ако имах вашата армия никога нямаше да загубя битката при Ватерлоо!
После се обърнал към Маргарет Тачър:
- Госпожо Тачър, ако имах вашата желязна воля никога нямаше да загубя битката при Ватерлоо!
След което мярнал Тодор Живков и се спрял пред него:
- Господин Живков, ако имах вашите журналисти никой никога нямаше да узнае, че съм изгубил битката при Ватерлоо!
На фона на направо експресната работа на нашата полиция недоумявам що за тъпанар трябва да си, че да обвиниш медиите в раздухване на истерия?! Тоест, извършителят на палежите вероятно се е информирал от медиите на другия ден за резултата от своите нощни визити. 
Да разбирам ли, че ако медиите си бяха затраяли при първия случай на масово запалени автомобили, следващите нямаше да се случат?
Или да разбирам, че това изказване на тъпанарят от Банкя е следствие от комуникацията му с тъпанарят от Правец? Е от всички селски тарикатлъци, баш тоя ли научи бе, мамин сладък?
Ми дай тогава да забраним на медиите да съобщават, че Холандия пак ни е резнала за Шенген заради съдебната ни система - белким се оправят нещата там (в съда, не в Холандия, там са си оправени, от собствен опит го знам). Ми да забраним да съобщават за протестите против шистовия газ - белким стане по-безвредно извличането му. Ми да забраним отразяването на протестите на железничари, пенсионери, студенти и прочие недоволни от светлото бъдеще на ГЕРБ - сигурно като не ги пишат по вестниците, БДЖ ще се оправи, пенсиите ще скочат до небесата, студентите и те ще се кротнат? 
Е какво ще пишат тогава вестниците, как си се опънал на Бекер на тенис ли? Или как си бил в кварталното мачле Гонзо и компания?
Кратунке тъпичка, не ти ли е ясно че в света на интернет няма скрито-покрито? Че ако Левински (кога беше това, а?) беше духала на Клинтън 20 години по-рано, никой нямаше да разбере за това, но във времето на информацията просто всичко се знае до последната подробност. 
Що не вземеш да се скриеш някъде - имаш още към 2 години мандат - скрий се и не се изказвай неподготвен (то всъщност подготвен мразиш да се изказваш). Честно да ти кажа, писна ми да си пълня блога с тебе, всеки път като си отвориш устенцата и ръсиш нещо, което нормалният човешки мозък отказва да приеме.
Това в началото е виц. Не е норма за поведение на медиите, колкото и да се напъваш.

09 декември 2011

"Линкълн" и Обществото на ощипаните госпожици

Светият Линкълн
Значителна част от интернет пространството у нас от два дни коментира новината за митрополит Кирил и неговия "Линкълн". Например Дарик и дир.бг, сайтовете които основно следя, но ако се разрови човек в нета, ще намери новини и коментари по събитието на много места, тя новината е от няколко дни. Без да се наемам да бъда адвокат на светиня му и без да събирам камъни, за да го замерям с тях реших и аз да коментирам събитието, като първо искам да направя кратко въведение.
Религиозен съм, вярващ съм и имам страх от Бога. Не от някаква абстрактна сила (Висш разум, както го наричат някои), която някъде в Отвъдното, а точно от Бога - от него, Исус Христос. Дори имам един много голям грях към църквата, едно неизпълнено обещание и не знам кога ли Господ ще ми напомни за него и какво ли ще бъде напомнянето. За тази ми религиозност има две основни причини - първо, обичам Историята и знам, че  у нас Българската православна църква е играла значително роля през всичките си почти 12 века на съществуване. Второ - "Малкото кокиченце". "Малкото кокиченце" ми беше гадже преди 5-6 години и покрай нея прекарвах доста време в църквите (тя имаше навика види ли църква, да влиза и да пали свещ; представа си нямате колко църкви има в центъра на София, и всичките работят!). Мисля, че е достатъчно да спомена, че прекарвах почти всяка неделя в черква. Това не ме направи религиозен фанатик, но ме накара да погледна на църквата по друг начин, с други очи. А още повече, че тогава имах и известни лични проблеми и имах нужда от опора и надежда, които получих - да, именно, от църквата. 
Тогава научих следното - църквата трябва да се търси и с нея трябва да се говори. Добрият свещеник може много да ти помогне - те принципно са начетени и интелигентни хора, които (това им е част от работата) поставят земното и плътското настрана и с тях разговорът наистина е смислен. Ако търси Бога, човек може да го намери и без да влиза в Божия храм, няма универсална рецепта за това, но църквата е една много удобна институция за тази цел.
А през същото това лято във вестниците видях снимка на свещеника, на когото се изповядах и който ми помогна да намеря своя път напред - беше сниман как отива да отслужи панахида за бай Миле, ако не се лъжа. Това по никакъв начин не омаловажи казаното и направеното от него, нито ме накара да го презирам или да го оплювам като мафиот или мутра. В крайна сметка, след като хората като бай Миле могат да си позволят най-добрите адвокати и лекари, защо да пренебрегват и добрите свещеници? Така е било не само днес, и не само в България.
Та да се върна на новината за митрополита и неговия "Линкълн". Който автомобил се оказва, е купен и дарен от фирма, а не е разход на митрополията. И който струвал, по признания на самите отци - 36 000 долара (малко над 52 000 лв по курса за деня).
Ако дядо Кирил беше пристигнал на литургията за Никулден на обикновена Дачия, Лада или Шкода (трите най-евтини автомобила в България) едва ли щеше да направи такова впечатление и да предизвика такава реакция. Шкода, например предлагат Октавия Лорент&Клемент (най-скъпата модификация на Октавия) за малко над 50 000 лв в зависимост от вида и обема на двигателя - това съвсем не е евтин автомобил. Е, появи се и изтърканото и тъпо обяснение, че видите ли много пътували отците от Варненската митрополия (пък тя не е малка), много се грижели за своето паство и да бъдели свежи и отпочинали я взели тази кола, а не от съблазън по лукса, светското и греховното, Боже опази!
От друга страна будните български граждани надигнаха глас като цял пансион ощипани госпожици, че не прилича на отците да полагат изморените си телеса в такъв лукс и разкош, че тази кола пари струва, пък гладни и бездомни дал Господ в митрополията и т.н., и т.н. Разровете нета, вижте новинарските сайтове, вижте блоговете и ще разберете за какво иде реч. Само че ще разберете и някои други неща.
Файл:CastingoutMoneyChangers.jpg
Христос изгонва търговците от храма, 
картина от Карл Блох
Ще разберете, че за 99% от ощипаните госпожици църквата е сграда, която веднъж годишно се обикаля 3 пъти, палят се свещи, чукат се яйца и се ядат козунаци. Защото именно затова започнах с този пост с въведението за Малкото кокиченце, защото от опит знам колко и какъв народ основно посещава църквите. Да не говорим, че има места у нас, където единствено циганите правят компания на свещениците в църквите (това за сведение на онези, които искат циганите на сапун). Четейки коментарите под новината в Дарикнюз няма начин да не ми се набие постоянно повтаряната мантра за търговците в храма. Лошото е, че хората, които я повтарят, знаят само това и нищо повече. Не знаят къде точно в Библията е описано, не знаят къде е този храм (Ерусалим), на кой празник е станало (Пасха) и т.н. Не че ще идат утре да запалят свещ в същия този храм; не, че ще отидат да се помолят за себе си и за своите близки; не, че могат да цитират местата от Библията, където се говори за смиреността на духовенството и отричането от светската суета и блясък. Той владиката Кирил си ги знае много добре тия неща, ами тия, които мятат камъни по него да бяха се подготвили. Иначе се оказва, че е възмутително един владика да ползва скъп автомобил и това отприщва вълна от гражданско недоволство (а граждани и миряни са две различни неща), но когато мутрите или селски тарикати, забогатели от далаверки покрай политиката завардят центъра и паркират луксозните си лимузини (много по-скъпи от "Линкълн"-а на митрополита) по тротоарите, това е напълно нормално и приемливо. Недопустимо е владиката да се вози в "Линкълн", но е допустимо кварталният дилър да се вози в пъти по-скъпото БМВ; допустимо е бивши депутати, запомнени/незапомнени с нищоправене и нищоказване в близкото минало да демонстрират висок стандарт и никой да не ги пита "Откъде пари за това?". Тогава няма дискусии в нета и няма възмутени граждани. Нищо, че понякога и светите отци са в компанията на споменатите мутри, дилъри и бивши депутати. Още повече, че 45 години комунизъм (атеизъм) + 12 години разкол насадиха едно погрешно отношение на българите към Църквата като към селско читалище - ако ни изнася, ще уволним библиотекарката, ако ни изнася, ще сменим настоятелството, ако ни изнася, ще направим от салона дискотека или бар. Ако искаме, свикваме отчетно-изборно събрание и сменяме владиката. 
И така, от една страна имаме трудно обясним автомобил за един митрополит, а от друга паство, което още дълго време няма да проумее, че думата "оставка" я няма в Библията и че митрополита не е селски кмет, да го избираме, сваляме и назначаваме когато ни скимне. 
Че не всичко е наред в светата ни Православна църква - не е. Че е абсурдно един отец да се вози в нов "Линкълн", а друг да търси пари за приют за бедните - абсурдно е. Колко от роптаещите против лимузината на  владиката дариха на отец Иван и неговия приют? И докато има такива новини, този "Линкълн" е абсурден, а реакцията срещу него е лицемерна. Нещо ново?

08 декември 2011

Голямата Русия и малките хора

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му!
Преди 20 години на днешния ден бе спряна системата на командно дишане на един организъм, който от десетилетия беше изпаднал в кома. На днешния ден президентите на Русия (Борис Елцин), Украйна (Леонид Кравчук) и Белорусия (Станислав Шушкевич) се събират в резервата Беловежкая пуща и подписват споразумение за края на СССР. 
Горбачов в последните години на съюза е просто фигурант на върха, а след неуспешния преврат от Август 1991 и това не е. А той така се беше вживял в играта си на "гласность" и "перестройка", че до края не разбра какво става в страната му. Конкретно за него все повече се съгласявам с мнението, че това е един пропаднал политик - да си начело на най-голямата държава в света, на една от двете свръхсили и да пратиш всичко в историята с едно движение на ръката - твърде далече от представите за най-успешния ръководител. А доброто отношение на западпоевропейските лидери по онова време (Тачър, Кол, Митеран, Рейгън) е единствено резултат от сговорчивостта и отстъпчивостта му, довели до намаляване на опасността от ядрена война.
В същото време новите руски лидери (Путин и Медведев, а бих поставил в тази компания и Жириновски, до колкото и той беше доста популярен в началото на 90-те) - кой в по-малка, кой в по-голяма степен - демонстрират откровена носталгия към СССР. Към кой СССР обаче - онзи с опашките, недоимъка, чакането по 10 години за "Лада", която да завещаеш на децата си, общите кухни и бани, мизерните заплати и не на последно място - КГБ и ГУЛАГ? Или онзи СССР, който беше суперсила наравно със САЩ, но който изоставаше и догонваше постоянно развитите страни, и в който да чакаш на опашка за 2 килограма банани беше най-нормалното нещо на света. Или може би онзи СССР, описан от Солженицин и Шаламов, който просто човешкият ум не може да проумее - на насилието, на произвола, на скалъпените обвинения и процеси, на лагерите отвъд Полярния кръг, на депортирането и заточението на цели народи? СССР на стените, телените огради и бодливата тел? СССР, чиито жители бягаха на Запад, и който умря преди да се случи обратното? Или онзи СССР, който периодично напомняше с танковете си, че СССР трябва да се обича - на германци, унгарци, поляци, чехи, афганистанци?
И Путин изразява съжаление за тази държава и я нарича "голямата Русия"! Може би наистина СССР е бил голямата Русия - само че предшествениците на същия този Путин създават и изграждат голямата Русия от остатъците от Руската империя, върху която пък Ленин се упражнява в държавотворство - на някои руски губернии направо дава независимост (Полша и Финландия), на други дава автономия (Литва, Латвия, Естония, Украйна, Белорусия и Кавказ), която по-късно се преобразува или в независимост (балтийските републики) или в членство в СССР (Украйна, Белорусия, Армения, Азербайджан и Грузия). Бащите на същата тази голяма Русия я създават като къща без основи, построена на песъчлива земя. Когато му дойде времето, тази къща се срути с гръм и трясък; нейните жители построиха своите нови домове и само от време на време си говорят по съседски "А бе не всичко беше лошо, имахме покрив над главата и ни беше топло."
Има нещо друго - руснаците продължават традицията на върха на държавата им лидерите да се редуват на принципа "плешив - с коса"; действащият президент намира за абсолютно нормално да е и партиен лидер, а единствената разлика с изборите преди и сега е в процентите "ЗА" - иначе правилният кандидат е спуснат от Кремъл и е посочен на населението дълго преди изборния ден. За днешните руснаци смяната на върха в държавата зависи от тях точно толкова, колкото и смяната на годишните времена - също както и по времето на комунизма. Но ако Путин изпитва тъга по изборните резултати от съветско време - бе другарко, да ви имам проблемите, както казал Иванчо. Като (ако) го изберат догодина с 99% "За" това няма да промени живота на обикновените съветски руски граждани - Русия ще си остане в ролята на бедния, но въоръжен с атомни бомби селски идиот в глобалното село. По простата причина, че сентенцията  "Човек е толкова голям, колкото да големи и мечтите му" важи с пълна сила и за държавите. Съмнявам се, че има страна в света, която би просперирала на базата на носталгията към миналото, независимо дали то е било земния рай или ад.
А в случая много добре знаем по каква държава лее сълзи руският лидер. 
Смешното, да не кажа трагичното в случая е лидерството на един обикновен офицер от КГБ над страна, в чиито най-реномирани университети лекциите се четат от академици, а упражненията се водят от професори (по разкази на мои познати). Страна, в която са родени или работили световноизвестни учени, артисти, художници, музиканти, философи и спортисти - и в крайна сметка се управлява от милиционер (да не се бърка с България, ние нито на известни хора, нито на милиционери не можем да и стъпим на Русия на малкия пръст). 
А от съветските времена знаем, че милиционерите работят на принципа "Мисълта сковава действието" и не си падат много-много по мечтите. 

Gaudeamus igitur

За всички, които са празнували и ще празнуват на днешния ден! За нашата младост, за нашите мечти, за купоните и хубавите колежки!
За всички взети и невзети изпити!
За знанието!

04 декември 2011

А бе вие нормални ли сте?


Как е възможно при толкова много фотографи, снимащи отпред у нас да публикуват снимка, правена отзад? Вижте как са отразили събитието руските сайтове.
Иначе повече за ФЕМЕН - тук и тук. Пълен набор от снимки от събитието - тук.

03 декември 2011

Какъв е?

Писна ми от тоя. Ей от тоя, тъпанарят от Банкя! Нарочно съм прасна една снимка, на която го раздава център-нападател, защото темата е ритнитопковска. Точно така, ритнитопковска. Борисов е всичко друго (разбрахме със сигурност, че е баш художникът на кабинета), но не и футболист. 
Той и политик не е - да не давам примери, ще дойде момент и затова. Колкото и да се напъва, Борисов никога няма да надскочи образа на селския тарикат, достигнал до висок пост. А поведението му точно такова, на бай Ганю, намърдващ се в първа класа с второкласния си билет. Тарикатлък малко, ако мине. Макар и да се отклонявам от основната си мисъл, не мога да не спомена, че от своя кумир Тодор Живков до този момент не сме видели да е усвоил нещо друго, освен правешките номерца. Тия приказки, че Бойко се е учил от Царя и от Тодор Живков на този етап си остават приказки; а наученото не надхвърля прословутите маньоври на другарят Живков и нищоказването на Негово Величество.
И това всичкото в момент, когато ЕС е оплетен като пате в кълчища, когато се говори за излизане на Гърция от еврозоната, за нова криза, за стагнация; когато се понижават кредитни рейтинги и се повишава безработицата; когато дори Италия, член на Г-7 се разлюля, а политическия баджанак на Бойко излетя от властта; когато всички останали правителства се мъчат да повишат доходите и да намалят безработицата, точно в този момент нашия юнак е зает да търси спонсори на Левски и ЦСКА.
Щот` си няма друга работа, очевидно!
Не, не - само и единствено в България човек може да се занимава с всичко друго, но не и с това, което му е задължение и не само да го оставят да го прави, но и да му се позволи да дава акъл на другите, че не работят усилено! Докато беше кмет, Борисов играеше тенис с Любо Пенев, риташе топка на терените на "Спортна София" и провеждаше политическите си срещи. До тук нищо лошо - само че всичко това във времето от 8:00 до 17:00 ч, когато би трябвало да бъде кмет. Да се занимава с проблемите на града. И очевидно чувството за безнаказаност позволява на Борисов да живее в някакъв негов си, имагинерен свят, в който се влиза единствено след като три пъти кажеш "Congratulations, General!".
Що се чудим, че ни е скапан живота и са ни ниски заплатите, след като този, на когото сме поверили държавата си се чуди с какво да си уплътни времето?
Докога държавата ще се намесва, ще оправя, ще финансира? До кога ще приемаме за нормално държавната намеса в частния бизнес за щяло и нещяло?
Няма ли кой да му обясни на тоя тъпанар, че Левски, ЦСКА, Берое - това са 100% частни акционерни дружества  и не е работа на министър-председателя под каквато и да било форма да взема отношение към тяхното финансиране? Като толкова се среща с Берлускони, не можа ли да го поразпита кой дърпа конците в Милан, докато той бунга-бунга цяла Италия?
Дали Дейвид Камерън търси спонсори за Нотингам Форест или Лийдс Юнайтед, щото едно време са били носители на европейски купи, пък сега се мотат по долните дивизии? Дали Ангела Меркел урежда спонсори за Кьолн или Айнтрахт, защото фалирането на клубовете ще остави без футболна радост жителите на Кьолн и Франкфурт на Майн? Дали новоизбраният министър - председател на Испания Мариано Рахой ще търси спонсори за Ла Коруня или Реал Сарагоса, щото са му симпатични?
Откога е в задълженията на един министър - председател да преговаря за финансирането на частни компании? Не е ли логичен въпроса - срещу какво един министър - председател се ангажира да осигури финансиране на един футболен клуб? И ако Бойко Борисов ще търси спонсор на Левски, какво правят в такъв случай Константин Баждеков и членовете на УС на ПФК Левски, начело с Жоро Дантелата?
А я да видим какво пък е свършил до този момент Борисов?
Берое - по заповед на щуката и по желание на Борисов - собственост на ТЕЦ "Марица Изток ІІ". ЦСКА - ще бъде спонсориран от  "Асарел Медет". В двете АД-та държавата ни е акционер - от над 50% до 1 златна акция.
Както са тръгнали нещата, залагам, че голямата чужда банка за Левски ще се окаже Уникредит Булбанк.
А бе пич, ми аз не съм съгласен! Не виждам нито справедливостта, нито резон една държавна фирма да спонсорира конкретен футболен клуб. Не виждам защо "Асарел Медет" да не бъде основен спонсор на Славия например. С какво са по-лоши от ЦСКА? Не разбирам защо ТЕЦ Марица 2 да не стане собственик на Етър или Спартак Плевен?
Не съм съгласен печалбата, която генерира една фирма с държавно участие да се източва под формата на спонсорство в джобовете на едно АД без грам държавно участие в него. Този комунизъм у нас можеше да се извършва преди 1989 година, когато всичко беше държавна собственост; а в днешни дни единствено в богатите страни, както направиха в САЩ и Западна Европа, отпускайки държавни пари на частните банки и автомобилопроизводители през 2008 - 2009 година за да ги извадят от кризата. Само че там ставаше въпрос за икономика, за заетост, за заплати и за спасяване не само на националните икономики; докато в нашия случай каква ще е ползата за ТЕЦ "Марица Изток ІІ" от финансирането на Берое? Да предположим, че Берое стане фактор в българския футбол, започне редовно да играе в евротурнирите и вземе, че елиминира разни френски или немски отбори - представяте ли си как французите веднага се връзват към българската електропреносна мрежа и настояват да купуват ток само и единствено от ТЕЦ Марица 2?
А как виждате привържениците на ЦСКА да се редят на опашка, за да си купят медна руда, меден концентрат и електролитна мед?
Между другото, разпоредбите на УЕФА не позволяват два отбора с един и същ спонсор да участват в един и същ турнир за да се предотврати нагласяването на резултатите. А в нашия случай в по-малка или в по-голяма степен спонсор се явява държавата  - за какво говорим?
Докато в същото време Бойко Борисов, понеже всичко е оправил в държавата и вече футбола само остана, та с доволния вид на преяло прасе точно преди Коледа обяснява как го търсят да помага и как той откликва. Че ние затова ли те пратихме там бе, шушумиго? Как пък си намираш все такива абстрактни задачи, и докато не ги свършиш, не мирясваш?
Помните ли, преди почти 2 години полицията арестува Георги Славов - Главата след едно спречкване с Владо Арабаджиев пред пловдивско заведение. И тъй като вече беше започнал да се изживява като премиерът - слънце, Борисов побързал да даде акъл на пловдивския съд относно задържането на Главата. При което последния извадил пред съдиите разпечатаното изказване на Тъпанаря от Банкя и го прочел. След което попитал: "Тоя премиер ли е, полицай ли е?".
Какъв е? 

01 декември 2011

Нощен труд

Кой работи нощно време?
На първо място - ще ме прощавате, че с това започвам - проститутките. Покрай тях и таксиметровите шофьори. Следват пазачи, печатари, металурзи, хлебари. Продавачи в денонощни магазини и аптеки. Пилоти на самолети, дежурни военни, моряци, полицаи и, да не ги забравя - лекари.
Все хора, на които в трудовата характеристика е посочено, че ще работят нощно време (добре де, без проститутките) или ще им се налага да работят на смени или дежурства през нощта. Нощният труд е регламентиран от Кодекса на труда - кога може, кога не, кой може и кой не, как се заплаща и как се компенсира.
Оказа се, че и екипа на Дянков работел нощно време. И то пак не за себе си, ами за нас, диванетата, дето протестираме против вдигането на пенсионната възраст (дето се вика, за наше добро го прави правителството) - пари търсели хората, пари за пенсии и прочие благинки. 
Пари Дянков едва ли е намерил, по-скоро е извадил на светло някое "бушонче", което е заложил  предварително - малко финансова гимнастика. Обаче рапортуваме бодро, че въпреки повтаряното като мантра от две години "Пари няма!", за Дянков невъзможни неща няма и той пари винаги ще намери. Малка постна пица, какво да го правиш. Ако щете я яжте.
Та не ми е ясно следното:
  1. Кой ще плати за извънреден (че и нощен отгоре на всичко) труд на останалите след 8-часовия си работен ден служители на министерството "да търсят пари" в бюджета за следващата година, който беше приет преди по-малко от месец от НС? Заплащането на нощния труд е 20% от минималната часова работна заплата за отработен час или част от него. За 5 часа си е цяла дневна надница.
  2. Колко е продължил трудовия ден за екипа на Дянков, извършил геройският трудов подвиг?
  3. Чл. 140, ал. 3  от КТ - Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Кой ще ги плати?
  4. След като нормалния 8 часов работен ден не стига на Дянков и екипа му да намерят пари за повишаването на минималните пенсии, ако всеки път ще висят извънредно по нощите, за да изсмучат 30 милиона (по 9 лв на пенсия месечно, така е по-добре да се каже) за туй или онуй, не е ли по-добре да ги уволним още сега? Днес са минималните пенсии, утре ще се зърнопроизводители, в други ден животновъди, тютюнопроизводителите и те ще се усетят, Янка Такева не е стачкувала в скоро време, БДЖ пък стачкува вече шести ден - е всеки път извънреден нощен труд, сандвичи, кафета и коли ли ще има? 
  5. В Министерски съвет или в Министерство на финансите работят ли т.нар. специалисти по Човешки ресурси и на тях (специалистите) никой ли не им е казвал, че хората/служителите (ресурсите) имат някакъв коеф. на ефективност на работата - сутрин са най-ефективни, към 11 ефективността им спада, след обед пак се покачва, за да тръгне окончателно надолу към 17:00 ч. Какво решение очаква Дянков от хора, които са станали в 6:30 сутринта, работили са 8 часа и са останали още към 5-6 часа отгоре? Аз ще ви кажа - грешно.

Преди години работих в българския клон на една американска фирма. Веднъж един от колегите отвъд океана се обади и с гордост рапортува, че тъй като изоставали с графиците за експедиция, просто в определени дни всички от администрацията останали след края на работното време и слизали в Монтажния цех, за да помагат при сглобяването на манипулаторите. И така за две седмици сглобили всички изпратени от България манипулатори. 
Кошмарът започнал при тестването на манипулаторите - незатегнати, пропуснати или пренатегнати крепежи, лошо свързване на електрическите компоненти, наранени повърхности и покрития и прочие дреболии (на пръв поглед), които все пак отнели време да се отстранят. А още по-големия кошмар започнал, когато клиентите започнали да се оплакват от същите или от по-сериозни проблеми, които минали някак си крайния заводски контрол, но се проявили при тях. От тогава знам - може и да знаеш как да завиеш винт в отвор, но ако не ти е работа, не го прави. Колкото и просто да е.
Комбинирано с казаното в т.5 по-горе въобще не схващам къде тук е новината и по какво трябва да се прехласваме? Че Дянков и екипа му не спят, за да ни е добре на нас ли? Че Дянков и екипа му правят и невъзможното, за да осигурят пари за пенсии ли? Че Дянков и екипа му не се притесняват да си заработват допълнително възнаграждение (а то идва от бюджета, тоест - от джоба ми), имитирайки дейност и представяйки я като свършване на много важна работа? Или че Дянков е като другарят Сталин - за него работният ден започва в 8 вечерта? 
Съдейки по начина, по който се поднася трудовият героизъм на служителите от екипа на Дянков очевидно не е зле да се помисли за закупуването на десетина походни легла за офисите на министерството (а защо не и по другите министерства), нощнички и пижамки, пантофи и одеялца. Дори може да се преровят складовете на Държавния резерв или закритото министерство на светкавиците и гръмотевиците (бедствията и авариите). За задължителното изхранване няма какво да се безпокоим, поне 3-4 вериги от пицарии ще се навият да доставят постни пици на половин цена за Дянков и екипа му.

30 ноември 2011

I want it all

Много хора смятат, че да копваш клипове от youtube.com в блога си е тъпо - аз не съм от тях. Аз обичам да поствам музика в блога си, по простата причина, че по този начин посетителите му от една страна ще разберат моите музикални предпочитания, а от друга  ще могат да си спомнят за нещо хубаво, но забравено (или пък да го чуят за пръв път и да им хареса).


Помня една моя учителка по музика от основното училище, носеща странното име Долена Лиркова, която доста ни стряскаше (кой ще ти учи баш пък по музика), но от която за пръв път чух за Куин. Ако не се лъжа, спомена че били и неофашисти, но не съм сигурен от нея ли то чух, или това беше поредната градска легенда по времето на соц-а.
А когато Фреди умря, вече беше 1991 и нямаше прегради пред информацията за нас, та гледах и концерта на Уембли, посветен на него (някъде през пролетта на 1992). Нея вечер падна едно яко чистене на гъби, мама и тате бяха ходили по Вакарел и се прибраха с 2 пълни раници, та в общи линии добре, че беше концерта. Още ми е пред очите малкия телевизор, кухнята и ние тримата чистим гъби за консервиране. Също така си спомням градските легенди за това, как се е заразил със СПИН - вариант 1 (най-достоверен) - преспал с някаква жена и на сутринта като се събудил нея я нямало, а на възглавницата имало бележка "Добре дошъл в света на СПИН-а"; вариант 2 - групов секс след концерт; вариант 3 - секс - парти по случай рожден ден, като бил наел апартамент на последния етаж на някакъв хотел, и специално платил в асансьора да има голо момиче (вместо пиколото), което да упътва гостите му. И в трите варианта заразоносителят е жена. Доста странно за гей, нали? Всъщност, думата "гей" тогава не съществуваше официално у нас, все още ползвахме една, започваща с педерас...
Майка ми пък и до ден днешен прави демонстрации като го пуснат я по радио, я по телевизия ("Тоя спинаджия не мога да го понасям!"). Дори веднъж отнесох и лек пердах от нея с едни прани дънки заради Куин, ама да не навлизам в подробности за това.
Вкъщи имам около десетина запазени плаката на Фреди Меркюри - предприемчиви български търговци се усетиха някъде духа вятъра в шоубизнеса и за първата годишнина от смъртта му издадоха вестник с постери. Е, плакатите са на вестникарска хартия, къде ти пари в ония години за гланцови списания. На първа страница - снимка на Фреди и заглавие "Какво ще правя след 20 години? Ще съм мъртъв, разбира се!". Вестникът струваше 5 лв, помня го това, докато в същото време ежедневниците бяха по около левче. В началото на 90-те никой у нас беше и чувал за авторско право и сродните му права, та пиратски касетки на Куин (и не само) се продаваха под път и над път. И нещата бяха еволюирали доста, вече не се продаваха Сони или БАСФ с презаписани албуми на тях или пък обложката да бъде ксерокопие на оригиналната обложка от албума, а вътре в кутията да ти се усмихва касетка Голдстар (днешно LG). Та си беше въпрос на престиж да имаш Greatest hits I (с музика основно от 70-те години, но пък с We will rock you и We are the champions), Greatst hits II (с Радио Га-га, I want to break free, Innuendo, Who wants to live forever, Invisible man, I want it all, Breakthrough) и дори Greatest hits III (тази я нямам и не зная какво има вътре). Разбира се, съществуваше рискът да получиш полупразна касета или пък някоя от песните да липсва. Какво да се прави, такива бяха времената.
А смъртта на Фреди дойде малко не навреме, в смисъл, той имаше записан един много хубав дует с Монсерат Кабайе (за тези, дето не знаят - нея имитира Руслан Мъйнов като се прави на оперна певица) - "Барселона" - специално записан за Олимпийските игри в Барселона през 1992 година. Та като умря половин година преди игрите малко кофти беше да се изпълнява тази песен без него.
Иначе Фреди продължи да прави хитове и от оня свят - намериха се негови неиздавани записи, разни компютърни обработки на гласа му и в средата на 90-те излязоха You don't full me и Living on my own.
Обаче чистия рок на Куин не си отиде с него. 
Солото на Брайън Мей е страхотно - и тук, и в други песни. 
Ритъмът, мелодичността - за какво говорим бе, няма ли 20 танцьора около дебелия гъз на Джей Ло, няма ли компютърни ефекти в клипа, въобще не ми говорете за ритъм и мелодичност.
Чуйте как започва песента - нима разните му там Риани, Джъстин Бийбъровци и Лейди Га-га-та могат да постигнат такова звучене? 
Та така, имах намерение само да постна клипчето и това да му е, ама като се размислих, то преди седмица са се навършили 20 години от смъртта на Фреди Меркюри.
Затова, Фреди, вместо модерното и у нас R.I.P. искам да ти кажа - благодаря ти за хубавата музика, приятелю. Още те помним.