31 август 2014

Billy Joel - The River of Dreams

Помня я тази песен, когато излезе, беше през 1993-а (баси, колко отдавна!)
В хубавите времена, когато видеото към песента се снимаше навън, използваха се истински кадри, а не се правеше за 1 час на компютъра в някое студио.
В хубавите времена, когато певците сами пишеха текста и музиката си и можеха да свирят (гледал съм тази песен в концертно изпълнение от Били Джоуел, сам си свири на пианото) и нямаше балет от 15 танцьора с тях на сцената, щото иначе няма да интересно.
В хубавите времена, когато песните имаха смисъл.

И до ден днешен си я въртя.

30 август 2014

Кажи си, Иване, ние ще те разберем

Когато Елена Костова разказа, как не е могла да си купи хляб и кисело мляко в кварталната бакалия в Драгалевци, щото и била блокирана дебитната карта от КТБ се просълзих. Не защото се оказа, че и богатите също плачат, не. Не и защото се умилих, като си помислих как стрина Елена плаща с карта за 2 кисели и 1 хляб, а касиерката и отказва да и приеме картата.
Не, просто това беше много тъп и глупав драгалевски PR, който не си заслужаваше да му се обръща внимание.
Но, оказа се, че докато Костов (и респективно наследниците му в ДСБ) сочеше КТБ като банката на мафията и задкулисието у нас, в същото време си е държал парите в нея.
И що не? Докато останалите банки даваха 3 - 3,5% лихва, Костов е прибирал 6 - 7% от Цветан Василев. Той Костов да не е прост?
И сега, като банката рухна, го удари на чест и морал.
Айде де, Ваньо! А кажи си най-сетне, от кога те чакаме?
Кажи си - с колко изгоря, откъде ги имаш, що мълча досега?
Ако си изгорял само с ония 15 000 долара, дето си ги спестил от командировъчни, като си спал по хостели и си си носил сух хлебец, "Русенско варено" и лучец докато беше премиер - ще ти съберем и ще ти ги върнем, не се притеснявай. Не, че тогава ти повярвахме какъв си спестовник, но не сме дребнави, пък и с малко с отървахме.
Ама ако си изгорял с повече, доста повече, много повече от гарантираните от държавата 100 000 евра, не се ли получава малко неудобно?
Или се притесняваш, че нещата отиват на "Изуй гащи!" и се застраховаш? А що сега ти дойде съвестта?
Очевидно, Иване, имаш много неща да ни казваш, много да споделяш.
Така че, кажи си, ние ще те разберем!

29 август 2014

Петък следобед

Приятелките ми казваха, че мъжете им по време на секс пъшкат и стенат, а моят през цялото време мълчеше като пън и само накрая веднъж изхърка ...
************************

Гледайки на него чувствах как в мен започва да се движи яйцеклетката ...
************************

Николай така псуваше, че отнемаше девственост само с половин дума ...



28 август 2014

Новата Студена война


Прави ми впечатление, че руснаците се отнасят към санкциите с доста голяма доза хумор. Руската част на интернет е пълна с иронични коментари по този повод, които се обновяват всеки ден.
Както вече писах, на огромната част от руснаците им е "фиолетово" за санкциите, и мисля, с основание - за масовата част от тях все още са живи времената, когато изборът им се свеждаше до козметика "Ален мак", вино "Меча кръв", ГДР-ейска или унгарска битова техника и 20 годишен "Москвич" пред блока.
Поколения руснаци живяха в санкции и без резолюцията на ЕС.
А в същото време Русия отговори с ответни санкции и в цялата тази бъркотия единствено рейтингът на Путин расте. ЕС, САЩ и Русия днес не са Европа, САЩ и СССР отпреди 30 години, Обама не е Рейгън и Путин не е Брежнев. 
И за десерт един виц, илюстриращ ситуацията:

- Владимир Владимирович, а нова Желязна завеса ще има ли?
- Изключено! Ще минем само с бодлива тел.

27 август 2014

Хулигани такива!

За себе си отдавна съм открил начини да се информирам и да оформям мнението си, и вестниците и националните телевизии от години са ми в дъното на списъка на източниците, на които имам доверие за каквото и да било.
Тази вечер обаче онемях тотално!
Гледам ей този репортаж - основно пенсионери, които пресичат неправилно и велосипедисти-нарушители. И наред с бабките, които пресичат неправилно, най-големите талибани на пътя се оказаха велосипедистите. Или поне в това се опитват да ме убедят от Нова ТВ, макар че единственото нарушение, което показаха, е преминаването на пешеходните пътеки без да се слиза от колелото (което си е нарушение на ЗДвП, признавам го).
Обаче!
Прави ми впечатление в репортажа - бабките са избили парче от оградата между двете платна на бул. "Тодор Александров" (там са снимани пешеходците-нарушители), полицията уж знае, но никой не ебава да поправи стореното. И застанал някакъв милиционер там и се оплаква какви хулигани били пешеходците! 
А когато стигнаха до велосипедистите, въпросният милиционер направо ме разби: 
Основният ни проблем при тях е, че където има обособено платно за движение на велосипедисти, те не го използват, трето трябва да бутат колелото на пешеходна пътека, те не го правят
И накрая завърши с отчайващото заключение, че трябва да се промени манталитетът на хората.
Тук сте прав, другарю милиционер.
Аз например, съм активен велосипедист от 12 години. Редовно нарушавам ЗДвП в разпоредбите му за движението на велосипедистите по простата причина, че у нас велосипедистът (видимо и от въпросния репортаж по Нова ТВ) е поредният подозрителен за органите на реда елемент, който трябва да бъде взет под внимание. В белите държави (примерно Холандия) велосипедистът е друга работа, там велосипедистите са на почит. Там велосипедистите си имат изградени велоалеи, които са само за тях. По тях не се разхождат пешеходци, защото най-малкото, което ще отнесат, е някой и друг тупаник. Ако пък случайно велоалеята пресече автомобилен път, велосипедистите са с предимство пред автомобилистите. Е не ви се вярва, вероятно, но аз съм го видял с очите си - на кръгово автомобилът спира и пропуска велосипедисти и пешеходци. 
Ако пък няма велоалея, велосипедистите се движат най-вдясно на пътя и никой, ама никой от задминаващите ги автомобили не си позволява да ги засича или да им пречи на движението.
Холандците възпитават културата към велосипеда у децата си още от малки - дори на училище ги пращат с колело. Пред тамошните училища (и това съм видял с очите си) има паркирани и заключени стотици велосипеди.
А у нас чл. 81, т.5 от ЗДвП ми забранява да се движа по тротоарите, а чл.80, т.2 ме праща на пътя, при автоталибаните. Ще ме прощавате, другарю милиционер, ама предпочитам да си нарушавам ЗДвП и да се движа по тротоарите където и когато мога, отколкото да рискувам да ме помете някой джигит, току що купил си от Горубляне някоя 10-12 годишна "резачка".
Колкото до "обособените платна за движение на велосипедисти", аз и друг път съм казвал, че велоалеите у нас са безсмислени и безпощадни. Специално за София велоалеите в центъра представляват просто две ивици боя в края на тротоарите; там, където са дърветата, спирките, рекламните билбордове. С други думи, отбиване на номера. Велоалеите на много места са павирани, а не са асфалтирани. Велоалеите (например тази в Младост) започват в нищото и свършват някъде пак там. По родните велоалеи редовно се срещам с бабички, които се връщат с чантите от Лидъл, Кауфланд или Билла или пък си разхождат кученцата точно там, където по принцип трябва да мина аз безпрепятствено (и ми държат сметка отгоре на всичко!).
В центъра на Виена например, където е тясно и не може да се позволи лукса да се изгради отделна велоалея, велосипедистите са вкарани в бус-лентата, заедно с автобусите и такситата.
Е, ама това е Виена ...
Всъщност, въпросният милиционер от репортажа е прав, че трябва да се смени манталитетът на хората у нас. В белите страни отдавна са разбрали, че велосипедът е здраве и чистота - няма задръствания, няма вредни емисии, минаваш откъдето си поискаш; само у нас велосипедистът се третира като заплаха, като някакво заразно зло, което трябва да бъде изолирано най-малко.
Хулигани такива, двуколесни!

25 август 2014

Дълбокото гърло

Една история, на която се набодох в един руски сайт. Посветена на оралния секс, по-специално на онази техника, която се нарича "дълбоко гърло" (със или без гълтане). Историята е разделена на две части - мъжката и женската гледна точка. Краят и на двете поне за мен беше очакван, но все пак е забавно.
Дали историята е вярна или по-скоро е измислена, не ме вълнува. Както казват италианците, se non é vero é beme trovato.
И така, версиите:
Мъжката и оригиналната:
Всяка скука, както се казва, можеш винаги да разсееш. Няма значение с какво, важното е заниманието да бъде интересно и вълнуващо, например мин*т. Радостта от завирането на члена ти в женската уста трудно може да се оцени, а ако жената сама се "надене" не члена ти вече е неописуемо. Такава радост ми се падна и на мен тия дни. 
Звъни ми една позната и със страшен глас ме пита:
- Какво ще правиш довечера?
Аз съм свободен човек, необременен с грижи, затова отговорих честно:
- Нищо!
- Тогава ме чакай, аз скоро ще дойда.
- Че защо?
- Трябва да се потренирам в "дълбоко гърло".
И затвори слушалката.
Какво е това "дълбоко гърло" аз, например знаех - не съм вчерашен, порно гледам, ровя в интернет, а и приятелите ми казват, че е хубаво. При това у всичките ми приятели всеки мин*т в живота им е "дълбоко гърло", естествено, че е "заедно с топките" и то така, че жената се забива с "очите в корема" му. Лично аз подобно нещо не съм изпитвал, така че, когато разказваха, обикновено свеждах поглед и завиждах. Разбира се, всичко съм имал, но "заедно с топките" и "очите в корема" не ми се е случвало. Само веднъж една дама едва-едва докосна корема ми с върха на носа си. Зрелището обещаваше да бъде потресаващо.
Аз изтичах за бира, чипс, запасих се с цигари, измих си члена със сапун, намазах го с крем, за да не и стърже в гърлото и зачаках. След около час моята позната дойде. Задъхана и със светещи очи тя започна да ми разказва, че не и се е "получило", че това е "яко" и че и е "нужна практика". Аз, като крайно циничен човек, си сипах бира и чипс, извадих си пипонката и великодушно казах: "Заповядай, практикувай колкото искаш!". Моята позната, виждайки как си пийвам бира и си мезя с чипс, искаше нещо да възрази, но като се размисли, кимна с глава (един вид "майната му"). И преди да почне само добави: "Гледай да не свършиш бързо".
Кимнах с глава, няма да е бързо, няма проблеми. Но в следващата секунда разбрах, че дълбоко съм се заблуждавал. Във всичко. В "дълбокото гърло", в това, че няма да свърша бързо, а бе изобщо във всичко в живота. В момента, в който прекарах с бира поредния чипс моята позната буквално надяна лицето си на члена ми. Даже бих казал ме придърпа. Къде и как и се намести в устата и, не знам, но се намести целият. Напълно. Аз направо замрях. Моята позната също не издаваше признаци на живот. Дори не дишаше. Мисля си, край, проби си мозъка и умря. Седя, гледам я в главата и се плаша все по-силно. Какво да правя, мамка му? Въобще не диша! Протегнах се към ръката и да и напипам пулса и в този момент ...!
Тя като си свали лицето от члена ми и като ЗАДИША! Аз заради такива моменти вече не гледам филми на ужасите, защото от изненада може да се изпуснеш, а това ми се случва в реалния живот, че и в такъв нервен момент. Аз от уплаха можах едва да пийна глътка бира. За да се успокоя. А тя ДИША! Едва преглътнах бирата, а тя отново - раз - и члена до края. Все едно, мамка и, под вода се гмурка. От изненада се задавих, а бирата ми потече през носа. Закашлях се, задавих се. Докато кашлях, едва не свърших, с члена ми в устата на дамата. А тя ме помоли да свършвам бързо. Седя си, едва си сдържам кашлицата, очите ми се насълзиха, от носа ми текат сополи и бира, стискам зъби, червя се, а тя отново го извади и отново пое въздух. След това ме погледна, опули очи, гледа ме, а аз едва-едва се изкашлях и свърших. Когато се върнах от банята, тя ми каза, че е може да повярва в какво превръща мъжете "дълбокото гърло".

Женската или как беше в действителност:
Реших да се поупражнявам в свирка с гълтане, че се чувствах някак си непълноценна; гледам порно, лелките там гълтат - мъжете се кефят, направо ми се прииска да се превърна във феята на минета. Попрочетох малко теория по форумите, как там трябва правилно да се гълта, как трябва да се диша и се замислих ... Къде мога да намеря тренажор на живо, да си тренирам гълтането? Мислено превъртях моите познати и си спомних един - по моите сметки неговият не беше много голям, в краен случай няма да се задавя. Звъня му:
- Здравей, как си? Слушай, нужен си ми като мъж.
А той там нещо изсумтя и пита:
- Какво трябва да ти поправя?
- Не, трябва да се упражнявам в "дълбоко гърло" - усещам го как онемя на другия край на жицата, но все пак ми разреши да дойда.
Аз взех такси, отивам у тях; той отваря вратата, аз набързо му разказвам защо ми трябва да се упражнявам и му казвам: "давай по-бързо, бързам и нямам време за губене". А той, гадината, бира си купил, чипс ... телезрител абсолютен. Добре, че без пуканки минахме, сигурно щеше по главата ми да ги рони. Опъна се в креслото, свали си панталоните, извади си го ... хмммм ... е, не беше голям, разбира се, но пък имаше плюс, нямаше да се задавя. Но как се лъжех, как се лъжех - тази гадина си го беше намазала с някакъв изветрял смрадлив крем, но аз съм смело момиче, не ме е страх от трудностите. Припомних си теорията, поемам го целия, до края, и направо умирам от вкуса на стария крем, като при това си мисля: "Не трябваше да го моля да не свършва бързо!". Е как да се упражнявам, добре, че не си го беше намазал с тигрова мас, задържах си дъха и му броя косъмчетата по корема.
До петдесет стигнах и усещам, ще повърна. Сами пробвайте - гърлото ми беше пълно с гранясал крем. Извадих го и го гледам в очите. Леко укорително. А той биричка си пийва, все едно нищо не е станало, един вид, не от неговия мирише на старо и нафталин. И тук се замислих, а може би аз нещо съм ... В смисъл, да му го захапя и после нека си живее с нахапаното пишле. Но ми стана жал за него, помислих си, така и не му е пораснал, сега и да го отхапя, като инвалид ще живее. В общи линии, съжалих го и отново се надянах на члена му. А той отново се закашля, потекоха му сополите, почервеня и се задъха, все едно ще ражда, а после замря. Аз се уплаших не на шега, мисля си - ако тоя сега и пръдне, край с мен. Определено ще се задуша.
Мисля си, какво да правя? И тук си спомних, че моят познат е податлив на внушение и него постоянно го облъчват разни хипнотизатори. Накратко, започнах да му внушавам: "Свършвай, гадино!" и за усилване на ефекта го погледнах в право в очите, с укор. Свърши. Така, с миризмата на нафталин, и отиде в банята. Даже и благодаря не каза, аз също нищо не му казах, само промърморих на излизане:
- Аз съм шокирана, аз при теб като човек идвам, а ти едва не се насра от "дълбокото" ми гърло, скункс такъв, нафталинов!
Но той май не ме чу...

Неизвестен автор

24 август 2014

Wilkinson - Afterglow

Много забавен и приятен начин да погледнеш назад и да премериш времето, прекарано заедно с човека до теб. Макар че никога не съм си броил нито скандалите, нито избитите "вълнести гадове", нито минутите, прекарани заедно, нито целувките, нито оргазмите, нито останалите неща.
Но тях все пак ги има.
И по-добре да ги има, но да не ги броя, отколкото да влизам в някаква педантична поза.

И един виц за накрая:
- Защо има разбити чинии по земята?
- Карахме се.
- А защо е разхвърлян дивана?
- Сдобрявахме се.

23 август 2014

Авангардно

Не че някога съм разбирал авангардното изкуство (и съответно авангардистите), но авангардист-гей ми идва в повече.
Тия дни попадам на ей тази новинка:
Авангардист ще прави секс всеки ден в продължение на година в името на изкуството.
Като прочетете новината, разбирате, че на руския авангардист Миша му е скучно и криво на душата и е решил да прави секс всеки ден и с различни партньори. За това му състояние май е виновно обществото, което не разбира твореца в него и затова той е решил да го промени, като прави секс всеки ден на различно място, с различен партньор. Това хубаво, но се оказа, че Миша си е чиста проба педераст. И за да не си помислите, че е някаква тъпа шега, ето новината и на английски.
С годините гей-общността упорито натрапва на останалата част от обществото мнението, че хомосексуалните артисти (разбирайте всякакви хора на изкуството) са една идея по-различни от нормалните си колеги - по-интересни, по-талантливи, по-задълбочени и т.н. Техният поглед върху нещата от живота е от по-различен ъгъл, те виждат нещата в малко по-различна светлина, по по-друг начин. И възприятията им за добро и лошо, за красиво и грозно са малко по-така, малко по-различни и нестандартни. Да не говорим, че ако не бяха хомосексуални, нямаше да са толкова талантливи и обратно.
Сигурно е така.
Но аз, като прост и праволинеен хетеросексуален кон с капаци, не мога да разбера някои неща.
Не разбирам например, защо решението на руския педераст от арменски произход Миша да си разпори аналната дупка в следващите 365 дни въобще може да бъде някаква новина, с която си струва да ме занимават. А още повече - как това може да е форма на изкуство. Не разбирам как двама педераси на калъп на публично място (магистрала или тоалетна) може да е вид urban culture или форма на авангардно изкуство, докато двама хетеросексуални си е чиста проба нарушаване на един куп закони и разпоредби в зависимост от това, в коя страна по света се случва.
Много неща не разбирам, очевидно.
Лошото е, че когато подобни извратеняци изпълзят на припек, ако ги нариташ и ги пратиш там, където им е мястото излиза, че биеш твореца. А, не дай Боже, да се окаже гей - ужас, и го дискриминираш отгоре на всичко!
А това си е чиста проба ариергардно. 

22 август 2014

Петък следобед

Жена ми не ми дава отдавна и аз нейния любовник го бих не от ревност, а от завист ...
*****************************
Откакто тя ми призна, че преди мен е имала 22-ма, не мога да гледам спокойно футбол ...
*****************************
След като ерекцията му не спадаше и в студена вода, той започна да се съмнява, че от него ще излезе нудист...

21 август 2014

За санкциите

Европа и САЩ наложиха санкции на Русия, Путин им отвърна със същото. Както се казва, каквото повикало, такова се обадило.
Само че нещата не са толкова прости.
  1. Ако от ЕС искат наистина да ударят икономически Русия, досега трябваше 20 пъти да са спрели газта на "Северен поток". Толкова е просто - от Изток на Запад тече газ, в обратна посока текат пари. Обажда се Меркел на Путин и му казва: "Г-н Путин, докато не престанат престрелките в Източна Украйна няма да внасяме газ от Русия и по този начин косвено да финансираме "зелените ви човечета".
    Ма не го направи и няма да го направи - не са толко прости немците.
  2. Освен на газ, Русия е източник и на руски туристи. Които, повярвайте ми, отдавна, ама отдавна нямат нищо общо с образа на "новый русский" (не че са изчезнали, просто братушките се цивилизоваха). Руският турист е сериозен и надежден източник на постъпления в БВП-то на туристическите дестинации в ЕС. Но тъй като става въпрос за ценности и морал, нищо не пречи на ЕС да вкара малко санкции и тук - с опашки пред посолствата например, с квоти за туристи, с изходни и входни визи, с "преференциални" цени за руснаци по курортите. Искате да почивате на Ривиерата - нъцки, докато се мотате по Донецк и Луганск ще видите Ривиерата през крив макарон.
    Но и това не се случи.
  3. Освен да внася стоки от Русия, ЕС е доста солиден износител за тамошния пазар. И понеже си говорим за ценности и морал, можеше ЕС да изпревари Путин и сам да се спре от руския пазар. Един вид "Докато не се оправят нещата в Украйна, няма да изнасяме нищо за Русия - нито автомобили, нито храни, нито дрехи, нищо! Наши фирми няма да изпълняват проекти в Русия, няма да позволяваме руски фирми да развиват бизнес на територията на ЕС!"
    Но и това, разбира се, не се случи.
Сега да видим какво е положението в Русия. 
Путин вече веднъж спря газта на Европа заради Украйна; Путин вече веднъж
предупреди, че и дървата се вземат от Сибир- май никой не го слуша.
Ами никакво.
  1. Преди време, когато Русия анексира Крим ЕС наложи някакви санкции на Русия и заплаши с още, на което една моя позната от Москва отговори "А мне фиолетово от этых санкции!". 
  2. Путин елегантно показа на ЕС и САЩ, че и на него му е "фиолетово" и че икономическата география не почва във Вашингтон и не свършва в Брюксел.
  3. Рейтингът на Путин расте, напук на санкциите.
Дори тук попаднах на един материал, който показва от какво ще се лишат руснаците след въвеждането на санкциите. И какво се оказа - че като изключим сирената, пазарният дял на храните от ЕС в Русия се движи между 13,1 и 13,9%. Австралийското говеждо и канадския кленов сироп пък въобще не си струва да се коментират.
А къде сме ние?
Ами ние сме в ролята на лирическия герой в поговорката "Където си мерят пишките, не си бутай гъза!"
От една страна сме в ЕС и неохотно се мъчим да оправдаем санкциите за себе си, макар че:
  1. Не видяхме и един лев компенсации за загубите ни по време на Югоембаргото.
  2. Не видяхме никакъв кяр от участието си в "Коалицията на желаещите"  и в "Нова Европа" по време на войната в Ирак. Нито български фирми отидоха да строят и възстановяват Ирак, нито внасяме евтин петрол от там. Ще ви припомня, че тогава се разрази търговска война между САЩ и Франция, в резултат на което американците бойкотираха френските сирена и вина. От това не намазахме ние, въпреки славното заблуждение, в което живеем относно нашите сирена и вина. А с годините Франция и САЩ изгладиха отношенията помежду си и пак си търгуват.
  3. Проектът "Набуко" отиде, та се не видя, а в същото време ЕС използва "Южен поток" за натиск срещу Русия. Нищо лично, пичове, ама айде да видим някакъв кяр от висенето ни в ЕС най-сетне, пък тогава спирайте който си газопровод искате.
  4. Въпреки, че сме сочени за една от най-застрашените страни от санкциите на ЕС срещу Русия, не смятам, че това е така по ред причини: първо, нашият основен търговски партньор е самият ЕС, а не Русия; необятните руски пазари, които очакват българските стоки с нетърпение е една много хубава градска легенда. С какво сме пробили там? С виното "Меча кръв", което руснаците пиеха преди 1989 г, защото нямаха достъп до френски, испански, италиански, чилийски, аржентински или южноафрикански вина? Със сирената ли, дето отвяват френските и италианските сирена на който пазар ги срещнат? Със зеленчуците си ли? Я вижте пак линка горе, руснаците внасят чушки и домати от Холандия и никой дори не споменава държавици като България, Гърция и Кипър.
Въобще, тая работа със санкциите взе да загрубява. И имам едно такова неприятно усещане за крайния резултат от този мач.

20 август 2014

Wet Wet Wet - Julia Says

Веднъж вече споменах Ует Ует Ует - не са нещо особено, но в Picture this имаха 2-3 хубави песни. Иначе Марти Пелоу е някаква ранна версия на Маарон 5 или направо на Графа.
Както и да е. Най-яката песен от албума е Love is all arround, ама заради "4 сватби и 1 погребение" (то по коя телевизия не го даваха?) ще я пропусна. И тази не е лоша.

19 август 2014

Кучи син, но наш! *

Ваньо Танов е от нашите! От добрите!
И как иначе?
Служебният премиер проф. Близнашки вижда в него "перфектния професионалист". 
Не знам къде гледа г-н професорът, за мен Ваньо Танов и тъп и прост милиционер, който, като един истински милиционер, не може да отличи ЕГН от телефонен номер. 
Ма не ми разправяйте, че тоя ще оправя дупката в бюджета бе, тоя е по-голяма дупка от тия 900 млн. Митниците открай време са партийна хранилка по време на избори, още времето на Христо Бисеров и СДС. А познайте сега дали Ваньо Танов ще се занимава 2 месеца с дупката в бюджета?
Прокуратурата пък не вижда в него вина в онези разговори "Ало, Ваньо" и случаят с Мишо Бирата. Тоест, може и да вижда, но 4 години тройни и петорни експертизи не можаха да установят записа автентичен ли е, или е фалшив, и въобще това е работа на КГБ и марсианците. Малко са 4 години даже, още 4 трябваше да го разглеждат, но пусто, назначиха Ваньо отново в митниците и трябва да го изчистят набързо за пред хората.
Така де, не ги е казвал ония думи в онзи запис - "... поел съм ангажимент". Нито той, нито Бойко. 
Странното обаче е, че едва ли има нормален човек у нас в момента, който да вярва в убедеността на проф. Близнашки в професионализма на Ваньо Танов или пък да приема заключението на СГП за чиста монета. 
Ама няма начин - Ваньо Танов беше сменен от Орешарски и е върнат от проф. Близнашки, който пък е назначен от г-н Плевнелиев, а те двамата подкрепяха протестите срещу правителството на Орешарски, тя стана дълга и широка. 
Възмутени няма и не може да има в такъв случай.
А Ваньо е наш ...
___________________________
* "Той може да е кучи син, но е наш кучи син." са думи на американския президент Ф.Д. Рузвелт по адрес на никарагуанския диктатор Анастасио Сомоса. Останали са в историята заради илюстрацията на двойните стандарти в политиката - нещо, на което се учим в момента, очевидно. 

15 август 2014

Петък следобед


По-добре Таня да не беше получавала оргазъм; като чу виковете на стопанката си, нейният питбул реши да се застъпи за нея и ме захапа отзад ...

**********************************
И досега не мога да разбера: ако жена ми е била с 28 мъже преди мен, защо трябваше да смеейки се да го крещи на сватбата?
**********************************
Като остана да спи у нас, Иван обеща да не ме закача. И удържа на обещанието си: изчука ме без всякакви закачки!

13 август 2014

Амнезия и нетърпимост

По-лесно е да се посочат останалите живи мафиоти на снимката, отколкото да 
се изброят убитите ...
Миналата година всяко назначение в кабинета "Орешарски" се приемаше на нож. Всяко, без изключение - задкулисно било, политическо, олигархично, гаф, не знам още какво си. Чистачка не можеше да се назначи тогава.
Един от най-ярките примери беше зам.-министърът на вътрешните работи Иван Иванов, задържал се на този пост едва 3 часа. Основно заради миналото си на шеф на шуменския клон на СИК от средата на 90-те години.
Не му помогна нито нормалната му (след това) биография, нито политическата академия във Фрайбург, нищо - обществото ни е нетърпимо към мутрите и мутренските години. До толкова, че босовете на СИК все още са на свобода, а братя Илиеви така и не доживяха да стигнат до съд, но виж, за шефа на регионалния офис в Шумен ...
Е вярно, едва ли шефът на офиса на СИК в град като Шумен се е занимавал само с лепене на стикери, признавам си го. Само че в годините, когато онзи човек е дърпал някакви конци в подземния свят, шефовете на СИК си направиха селфи на националния стадион с шампионския отбор на "Славия".
Пък тогава никой, ама абсолютно никой не каза: "Абе, това на терена, с шампионската купа на страната, са босовете на мафията у нас."
Не че не си го знаехме.
Пиша го това не за друго, а защото като се смени правителството, и изведнъж амнезия обхвана обществото и нетърпимостта му към подобни назначения рязко спада.
Например, няма проблем за шеф на митниците да бъде назначен Ваньо Танов. Няма да се спирам на умствения му багаж, то е достатъчно да припомня, че човекът се опита да се обади на ЕГН. Но все пак това беше шефът на митниците, който изтегли митничарите си от пивоварната "Леденика", щото Бойко Борисов беше поел ангажимент.
Този човек интересите на държавата ли ще защитава?
А за тази снимка думите не стигат ...
Не е проблем и назначението на Аглика Адамова. Кога я назначиха, кога я оплюха, кога и съдиите излязоха с декларация в нейна защита. Вероятно съдия Адамова-Петкова наистина не поддържа връзки с баща си, а и да поддържа не е фатално - още другарят Сталин е казал, че децата не отговарят за бащите си. Може наистина да е и кадърен съдия, защо не? Само че ми е чудно за какво ли са си говорили Красьо Черничкия, наричан кадровик на съдебната система, и един ректор на финансов ВУЗ с дъщеря магистрат? 
Къде ли е нетърпимостта на обществото ни в този случай? 
Похвална е реакцията на Съюза на съдиите в България, който защити една своя колега. Къде беше този съд, когато семейната приятелка на Цв. Цв. оглави СГС, а един също толкова опитен, колкото Аглика Адамова , съдия  беше смазан и унижаван?
Къде бяха хората от площадите тогава? Къде бяха и къде са сега "Ранобудните студенти"? И защо сега никой не пита "Кой?" по адрес на Ваньо Танов?
Може би защото ни е обхванала амнезия?
Или може би защото нетърпимостта ни се изчерпа покрай Орешарски?

12 август 2014

Реклама в метрото

Какво ли не измислят хората вече!

09 август 2014

Възпитаниците

Българи, които са получили своето образование в чужбина е имало и преди, има и сега. 
С една тънка разлика обаче.
Дипломата на Делян Добрев за бакалавър по изкуствата,
каквото и да значи това.
Българите едно време изкарвали обучението си (някои пълно, други само докторска степен), след което се връщали у нас и започвали да си вадят хляба с дипломата си. Едни ставали лекари, други архитекти или инженери по фабриките, трети започвали да преподават - кой за каквото е учил. Някои от тях стигали и до управлението на страната, но издигането им ставало пред очите на цялото общество, което ги виждало какво могат и колко знаят. То по онова време и университетите по чужбина са били кът, та изборът е бил между Екс-ан-Прованс, Берлин, Мюнхен, Прага, Виена, Москва, Петербург и т.н. А да не споменавам възпитаниците на прочутия Робърт колеж в Цариград, те са друга история.
В днешно време ситуацията е малко така по-различна ("...бе тва вашто не е точно хип-хоп" както се казва).
Днес кадърните българчета, които излизат да учат в чужбина обикновено след завършването си остават зад граница да си вадят хляба. Тия, дето се връщат пък много често са завършили някоя Международна Висша школа по мазане на филии с лютеница и с гордост размахват получената тапия.
Така например Делян Добрев стана министър на икономиката, енергетиката и туризма с бакалавърска диплома по история на изкуствата от никому неизвестния Уеслиански университет, Мидълтаун, Кънектикът. Няма лошо, човекът в чужбина е учил, английски говори (предполага се), за икономист е чел, какво повече?
То всъщност Добрев с мед да го намажеш.
Служебният министър на транспорта, Николина Ангелова се оказа Харвардски възпитаник. По-точно, изкарала е някакъв курс в Harvard business school, което не е баш Харвардски университет и не личи от СВ-то и да е киснала 4 години там. А както се разбира и от "24 часа", Николина Ангелова е изкарала някакъв курс по някаква пунта-мара програма за млади световни лидери, за който няма да получи диплома, а само сертификат. Подобни курсове се провеждаха и преди години, само че тогава бяха от тази страна на Завесата, не бяха за млади световни лидери, а беше нещо, свързано с борбата за мир, международната солидарност и световния пролетариат.
Не знам дали самата Николина Ангелова сама се пише харвардски възпитаник, или медиите и направиха лоша услуга в стремежа си да покажат колко калпаво е правителството на Орешарски и какъв печен екип е събрал Росен Плевнелиев, но за мен лично, за да се нарече някой възпитаник на учебно заведение е необходимо много повече от двуседмичен курс. А най-често възпитаниците на даден университет се познават по делата им в живота, а не по дипломите и сертификатите.

08 август 2014

Петък следобед

Можех ли да се омъжа за човек, който по време на моят оргазъм се прозява и бие комари по себе си?
*******************************
Замислих се - трябва да спирам със секса, годините напредват. Затова твърдо реших: довършвам Татяна и край!
*******************************
Търсих девствена, търсих, търсих - и накрая намерих. Ожених се за нея, после разбрах, че е първата минетчийка в града ...

05 август 2014

Люси


"Люси" се оказа тотална минавка.
Честно казано, очаквах много повече от филм с Морган Фрийман и Скарлет Йохансон и режисиран от Люк Бесон. 
А то какво се оказа - сюжетът е бледо копие на "Високо напрежение" - пак наркотик, пак влияе върху мозъка на приемащия - ей, аман. За толкова години нищо друго ли не измислихте?
Началото на филма е готино, с вмъкванията на гепарди и антилопи (хищници и жертви), готин е моментът, когато Скарлет разбира, че с нея става нещо и почва да се променя и до там. Темата е достатъчна за здрав екшън, за преследване, ама няма - ще философстване за нещата от живота, за вечния въпрос "Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме?". 
Морган Фрийман е като Стефан Данаилов - играе го авторитет, само в костюм и стои на едно място, че току виж ЕГН-то му изиграло лош номер. 
Скарлет я преследваха някакви жълтури (в последствие се оказаха корейци), които тя можеше да ликвидира само с едно повдигане на веждата си, но не - иначе ще свърши филма. А най-странното беше, че изтрепа Сульо и Пульо (споко, жълтите са към 2 млрд, ще стигнат) от лошите, но когато се докопа до боса, се ограничи да му забие два ножа в ръцете. 
Разликата с "Високо напрежение" е тотална, и то не в полза на "Люси" - в другия филм Брадли Купър в крайна сметка използва предимството си, развива се, живее, победи лошите. Тук се оказа, че като развиеш мозъка си на 100% (а това пък това колко процента от мозъка си използваме въобще пък няма да го дискутирам в момента) накрая ставаш компютър и свършваш като флашка.
И в крайна сметка се оказва, че Люк Бесон вместо филм е направил нещо като дипломната работа на студент от НАТФИЗ.
Мно-о-о-ого голяма минавка.

02 август 2014

Експелиармус!


Да се похваля - лятото прочетох "Хари Потър". Доста късно го казвам, наистина, но тогава първо бях на море, после ремонт правих, след това и работа почнах - само до хвалене, че съм прочел "Хари Потър" ми е.
Обаче!
Първо - Джоуан Роулинг явно се е постарала. Първите 3 книжки от поредицата са бая тънички, очевидно не е очаквала такъв успех. Писани са за петокласници (не че цялата поредица е за кой знае колко сериозни хора). Вторите четири от поредицата явно обаче компенсират останалите и добавят тежест. 
Второ - Джоуан Роулинг накара света да чете отново. Не само децата - навремето, като почнаха да излизат поредиците за Хари Потър съм виждал възрастни хора да си купуват книгите и да ги четат. Но основно са децата - кога сте виждали деца да чакат да стане 12:00 за да си купят книга? И кога сте виждали за последно деца да се питат: "Ти прочете ли еди-коя си книга?"?
Трето - както казват италианците, se non e vero e bene trovato. То няма как да е вярно, така че остава втората част - Джоуан Роулинг наистина много добре е измислила цялата история. За поредица от 7 книги дори е прекалено добре. Взаимовръзки, магии, места, събития, истории, съдби, митични същества, животни - всичко е добре обмислено. И всичко е много по-сложно, отколкото си мислите - хоркруксите, даровете на смъртта - не е за всеки. Жената се е постарала в отношение на сюжета, не може да и се отрече.
Четвърто - хубаво е да трепеш хлебарки и да казваш "Авада Кедавра", и после да обясняваш, че това е смъртоносна магия и че не чехъла в ръката ти е премазал хлебарката. Същото важи и за "Лумус!" преди да светнеш лампата и за някои други магийки.
Пето - върнах се 25 години назад. За едно голямо момченце като мен хич не е малко.
И шесто - ... ами шесто, искам един ден моето дете да чете. Хари Потър е доста увлекателен и интересен начин да го науча да обича книгите. А ако знам за какво се разказва, ще ми е по-лесно да го накарам да чете. Поне така си мисля сега, един ден какво ще е, ще видя.

01 август 2014

Петък следобед

Светлана влезе и започна да ми вика, а аз не бях в настроение, защото Иван (мъжът и) ми беше изневерил. И като се почна една ...
***************************************
Аз на нея и подарявах и подаръци, и пари и давах, и я псувах, и даже я бих няколко пъти, а тя все не разбираше какво щастие има ...
***************************************
За да разнообразим секса, решихме да си намажем интимните области с мед. Оказа се, че не е много добра идея за нашите ширини: веднага долетяха оси ...