28 февруари 2013

Светиня му

Снимка оттук
Да си призная, имам страх от Бога. Правя, каквото правя, но всеки път с едно на ум, че отгоре някой ме следи и ме вижда. И знам, че за всяко нещо се плаща, може да не е веднага, но винаги идва момент на разплащане. Изпитал съм го и на собствения си гръб, и съм го виждал и с мои близки и роднини. 
Уважавам Църквата ни. Не защото навремето покрай Малкото кокиченце редовно палех свещ из софийските църкви, а просто защото е институция с над 1 100 - годишна история, оцеляла в години и на византийско, и на турско владичество и в бездуховните времена на комунизма. Ние тепърва като общество предстои да се запознаем и преоценим ролята и по време на турското робство и борбата ни за национално освобождение - още не сме осъзнали (изключвам тесния кръг на историците) факта, че българският народ сам, без чужда помощ успява да извоюва самостоятелна църква още под турско, докато освобождението ни от турците едно, че става по-късно, и второ - още подсмърчаме по територии, български земи от векове, населявани и управлявани от българи и включени в състава на Българската екзархия и които днес са румънски, турски, гръци, македонски, албански и сръбски земи. 
Да не говорим за достойните хора, които са стояли начело на Църквата - като се почне от патриарх Евтимий, който отбранявал Търново срещу турците и се свърши до екзарх Стефан, който пък до последно отстоявал независимостта на църквата от комунистите - хора, които действително са били духовни водачи на народа. 
Споделям всичко това не за друго, а защото, поне по мое мнение, хората у нас след 1989 година до такава степен не знаеха (а и видимо от последните събития у нас още не знаят!) какво да правят с получената политическа свобода, че не обърнаха внимание на религиозната. Без да оправдавам откъсването на мнозинството от свещениците от обществото, хората все още не са наясно, че църквата не е държавна агенция или селско кметство и тук не вървят нито искането на оставка от когото и да било, нито искането на обяснение ама що това или онова. 
Както ми каза един свещеник преди години, в Църквата се влиза със смирение. И в крайна сметка, ама грам не ме вълнува дали попът ще дойде в храма с "Линкълн", със "Запорожец" или пеша; дали ще носи златен "Ролекс" или ще пита колко е часът; дали ще яде месо по време на пости или ще е на хлаб и вода. Дали е бил агент и доносник в ДС или не. Аз съм там за да остана сам със себе си, с мислите си, да си потърся сам равносметка. 
Когато Религията обслужва Политиката се ражда Инквизицията.
Всичките тия неща под една или друго форма ми се въртят в главата от вчера, когато новоизбраният патриарх Неофит І посети премиера в оставка Бойко Борисов в болницата (а много по-интересно представиха новината в дир.бг). Не че е лошо да посетиш болен човек. Но се питам, независимо снимката горе, как ще стане тая с възстановяването доверието към Църквата като институция, когато доживотният водач на Църквата отива на крака при избираемият предводител на светската власт? Откъде да дойде уважението към отците, след като по такъв евтин начин Църквата удря рамо на светската власт - на същата тая светска власт, която с години я държа в разкол и я унижаваше? Е да, сигурно отците по християнски са простили - само че прошка има при разкаяние, каквото в държавната власт видимо липсва. Как да се върне паството при своите духовни пастири, когато в тези смутни времена патриархът отправя сладникави послания в празното пространство, вместо да се опита поне да каже истината - че живеем в бездуховност, че до тук ни докара алчността, завистта, високомерието - в църковните книги има богат набор от думи и примери, ще му е лесно да го направи.
Не е ли по-логично патриархът да отиде на крака при бедните, болните, гладните?
И още, и още ...
Или просто тия мисли са ме налегнали от срещата между две ченгета?

Как се влиза в историята

В Уикипедия на български има кратка биографична справка за Янез Янша. От нея става ясно, че той е свързан с всички ключови за малката балканска (алпийска?) държавица моменти - войната и за независимост от Югославия (като министър на отбраната), първите години след присъединяването и към ЕС (като министър-председател) и дори министър-председател по време на словенското председателство на ЕС. 
На мен два пъти ми се е налагало да преминавам през Словения, беше през 2004-2005 година. От хърватската до италианската граница пътят беше около 3-4 часа и то защото не навсякъде имаше магистрала. Тогава де, в ония години. А където нямаше, активно се строеше: видях как фирма Щрабаг наистина строи (до тогава мислех, че могат единствено да се извиняват за причиненото неудобство). Магистралите от единия до другия край на Словения днес вече са факт, макар че не съм забелязал Янез Янша да е рязал лентички като изоглавен, да е висял по строителните участъци и да е обяснявал на словенците, че това, демокрацията  и Евросъюза де, са асфалт и магистрали. Нито пък да се напъва да я свърши, че да влезе в историята през парадния вход.
А да се влезе в историята всъщност има много начини, и както каза бившият министър-председател Станишев: "... като не става по един начин, ще стане по друг!" (то по друг повод го каза, но това в случая не е важно). Като например, да подадеш оставка заради подозрения в корупция. Това, което е морална норма в западните страни все повече навлиза и в източните. 

Все по-често източноевропейски политици са обект на разследване в страните си по подозрения в корупция и все по-често се стига до оставки и присъди. И няма как да е друго, при положение че в Източна Европа се изливаха и се изливат милиарди евро, а политическите елити са отворили уста като пеликани.
Само у нас, нормално, вятърът на промяната идва със закъснение и обикновено е изгубил от силата си. Само у нас министър може да обяснява с часове в Народното събрание как е натрупал над 360 000 лв (над 180 000 евро) за 5 години от консултации и цялото общество да се преструва, че вярва на смехотворните му обяснения. Само у нас министър-председател може да каже "Поел съм ангажимент!" и да заповяда на държавни служители да си затворят очите и не само да остане министър-председател, но и да няма никакви правни последствия за него. Само у нас министър-председателят може да опровергае материалите за криминалното си минало с репликата "Това не е вярно, щото не съм го чел!" и обществото отново да се преструва, че му вярва.
В крайна сметка, дали един политик въобще ще влезе в историята и как ще го стори, е уравнение с много неизвестни. Но примерите са пред нас: както на политическият великан Хелмут Кол, който все пак си остана като Обединителят на Германия, така и на малките източноевропейски държавици, които дори не ги забелязваме на картата. А имаме какво да научим от тях.

27 февруари 2013

Йогата

Един алпинист се катери по една отвесна скала. Катери се, катери се и накрая стига до ръба на скалата, а там, на 10 м от него виси един йога - седнал по турски във въздуха, държи се за корниза с едната ръка, а в другата държи книга и чете.
- А бе, може ли да те питам нещо? - казал алпинистът. 
- Питай - отговорил йогата.
- Разправят, че вие, йогите, можете всичко. Вярно ли е?
Йогата в този момент плюл на палеца на ръката, с която се държал за ръба на скалата, обърнал страницата на книгата и казал:
- Лъжат бе!

25 февруари 2013

Да нарушиш паузата

Истинска история, някъде в Русия:


Седим в петък вечер със съседа у нас и мислим какво да правим през уикенда. Жените ни също са приятелки и отидоха на вилата, като не ни оставиха пари дори и за бира. И изведнъж ми звъни телефона: приятел от казармата, служихме заедно. След това не сме се виждали, може би има 20 години. Как ме е намерил в непознатия град си остава загадка. Но работата не е в това.
Както и да е, какво сме си говорили по телефона не е важно, важното е че след около час беше у нас. А във връзка с това, че той сега е преуспяващ бизнесмен водката се лееше като река. На другия ден, събота, още не изтрезнели, и вече ни тегли да вършим подвизи. И моят приятел, с лека ръка поръча 3 проститутки след кратка консултация с рекламния вестник на града.
Ние отначало се развълнувахме, но като се сетихме, че жените ще се приберат чак утре вечерта, решихме да му отпуснем края. След около час след поръчката на вратата се позвъни. Ние и тримата, удивени от тази оперативност, се втурваме към вратата. Но гостът ми в последния момент завива към тоалетната. С радостен възглас "А ето ги и момичетата!" отварям вратата и онемявам - на прага стоят жена ми и жената на съседа. Жените ни също онемяват, тъй като никой не ги е наричал "момичета" поне от 10 години. А "момчетата", моментално изтрезнели, прехвърлят наум  варианти какво да правят по-нататък. 
Тишината се наруши от госта ми, който излезе в този момент от тоалетната. Пипайки се по чатала, той внимателно огледа новодошлите, и без да знае кои са те всъщност, се възмути:
- И това ми било проститутки?! С тия конски муцуни! И защо са две, нали поръчахме три!?

24 февруари 2013

Искаме, искаме ... каквото дадеш!


Имаше един такъв скеч на "Ку-ку" навремето: Стефан Рядков, в ролята на Желю Желев излиза на балкона на Президентството, прозява се, протяга се, а под балкона тълпа цигани (Камен, Марта, Зуека, Слави, Тончо) скандират:
- Искаме! Искаме!
Стефан Рядков чудесно имитираше мекия източен говор на Желю:
- А-а-а-а, вижти сига, ни можи така ... Какво искати?
Кратко объркване в редиците на протестиращите, колкото да се спогледат:
- К`вот дадеш! К`вот дадеш!
Протестите в България бавно, но сигурно се превръщат именно в описания скеч. Едно на ръка, че се вече не мож` им `фана спатиите кой е вожд и кой - индианец, ами и исканията вече се доближават до исканията на таксиметровите шофьори от не толкова далечното последно блокиране на площада пред Народното събрание. 
За честта да се нарекат "водачи на протеста" първо се пробва Даниела Пеловска (не без скромната помощ на ГЕРБ, както се оказа). Май Тъпанарят от Банкя ще се окаже прав в оная приказка за лошия мат`риал, дето му се е паднал - то бива, бива, ама толкова нескопосана милиционерска постановка с тая Пеловска не съм си и представял, че може. Толко ли не можаха да намеря някой, дето да не е прескачал като пеперудка от партия в партия или поне децата му да не са на хранилка у управляващите?!
Андрей Слабаков също се е сетил за нещо си и е решил да се пише протестиращ. Макар че, мое мнение, ако Народното събрание преди да се разпусне промени Закона за здравето и му разреши лично (записано в преходните и заключителните разпоредби) да пуши където и колкото му душа иска до там ще му е протеста на Слабаков. Така де, той се скъса в последните 4 години да обикаля по телевизиите, сега разбрахме, че му е било тежко на душата. 
Да оставим настрана водачите на протеста, у нас най-често се оказва, че са различни по консистенция лайна (надявам се този път да не е така) и да прегледаме исканията. От Благоевград искат каквото им душа иска: 
  • Разсекретяване и анулиране на договорите с монополите (не ми става ясно, дават ли си сметка какво представлява на практика едно "анулиране" и колко ще ни струва ако ЕРП-ата заведат дела срещу България и, да пази Господ, ги спечелят?)
  • президентът или парламентът да наложи мораториум върху декемврийските и следващите сметки за ток (нито Президентът, нито Народното събрание имат такива правомощия. Единственото съдът може да спре плащанията, но трябва да има законови основания за това);
  • разпускане на ДКЕВР (е що?), без сваляне на наказателна отговорност на управлявалите го до този момент (наказателна отговорност за какво точно? И въобще някой от протестиращите дали се е обърнал към съда, особено след като вече се говори за наказателна отговорност?)
  • да се осигури 50% гражданска квота в ДКЕВР с право на блокираща квота (гражданска квота в нещо, на което му се иска разпускането, че и с право да блокира отгоре на всичко
  • премахване на ДДС върху ел. енергията с указ на президента (без да съм юрист от воле ви казвам - с указ на Президента не може да се променят закони. Дори да можеше, пак няма как да стане - днес е електроенергията, утре ще е парното, вдругиден - бензина, после ще почнем с хляба, млякото, ракията ... тя една държава от данъците живее)
  • да се направи пълно разследване на дейността на управлението на последното правителство (замириса на барут, революция и затвор!)
  • незабавно въвеждане на електронното правителство ( ... ); 
  • отпадане на имунитета на народните представители и въвеждане на право за отзоваване (Конституцията беше вече променена в частта и за имунитета на народните представители. А тая с отзоваването я въртим още от Царя насам и макар че никъде по света не съм чул да съществува подобен механизъм, продължаваме да се надяваме да сме първите)

Мда-а-а-а ... Наредили са ги макетата едни, все едно Тризначките са ги писали тия искания. Пък да бяха само те, с мед да ги намажеш, но не: излезе народа по улиците, замириса на 1997-ма и на революция и някои охлюви се показаха от къщичките си. Събрали се едни от най-големите шушумиги на прехода (Б. Данев и К. Тренчев) и от нямане какво да правят с Конституцията се захванали. В така поднесената новина (а тя е еднаква и в Дарик, и в дир.бг) не става ясно нито какво искат, нито какво предлагат, нито какво общо има това с Конституцията. Но ... отчитат дейност, Тренчев нали трябва да напомни за себе си. Малко е странно работодатели и синдикати тъй да плеснат с ръце, и да се прегърнат. 
Единствено от сбирката на протестиращите в Сливен излизат някакви разумно формулирани искания:
  • Незабавно прекратяване на всички съдебни дела срещу потребители на енергото, топлофикация и ВиК до установяване на легитимността на сметките. (има логика, ама да се бяхте обърнали към съда)
  • намаляване на квотите за производство на скъпа ел.енергия, 100% от евтината ел.енергия, произвеждана от АЕЦ "Козлодуй" да се ползва за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар;
  • преминаване на ЕРП-тата в ръцете на държавата в съответствие с европейските норми и директиви (това мирише на национализация и комунизъм)
  • премахване на всички посредници, НЕК да поеме техните функции (и след една година пак сме на улицата, но не срещу ЕРП-ата, а срещу НЕК. То това, дето го вършат ЕРП-ата пари струва, на НЕК може единствено да и излезе малко по-евтино)
  • разсекретяване на всички договори на производители на ел.енергия за вътрешния пазар (ЧЕЗ и Е-он вече публикуваха договорите на сайтовете си)
  • разтрогване на договорите, ощетяващи държавата и българските граждани (ми разтрогнете ги де - обърнете се към съда)
  • търсене на съдебна и наказателна отговорност за щети, нанесени на държаната от лицата, подписали съответните договори; 
  • 50% гражданска квота в ДКЕВР (и тия)
  • Исканията във връзка с топлофикациите - сключване на индивидуални договори; всеки клиент с право да прекрати договора си с едномесечно предизвестие; индивидуален уред за измерване и съответно премахване на понятието „прогнозно количество"; ежемесечно отчитане на реално използвана топлоенергия и премахване на дружествата за топлинно счетоводство. 
  • Събранието излезе и с искания във връзка с ВиК-дружествата - разтрогване на всички концесии, касаещи доставката на вода на гражданите на България; държавата да поеме функциите на концесионните дружества (и това мирише на национализация и комунизъм).
  • "Тъй като държавата ни е в криза, ние се обръщаме към президента Росен Плевнелиев да застане до народа и да направи така, че да се случат тези искания. От него се иска продължаване на работата на парламента, не искаме служебно правителство, което да ни забави за нашите справедливи искания (може много работи да искате, но тези неща са уредени в Конституцията и там ясно е записано какво става в случай на оставка на правителството)  Не искаме предсрочни избори, искаме създаване на програмен кабинет, да се създаде експертен съвет със задължителна гражданска квота (Експертен съвет по какво?)
  • Темите, които се настоява да бъдат разгледани са - промяна в изборния закон и преминаване от пропорционална към мажоритарна изборна система (много добър анализ защо да не се преминава към мажоритарната система - тук), възможност да се отзовават депутатите; народните представители да носят съдебна отговорност за действията си (хора, прочете чл.чл. 69 и 70 от Конституцията, дето толкова искате да я променяте преди да пускате подобни искания публично)  и граждански квоти във всички държавни регулаторни органи.
И като цяло, като тегля чертата, какво излиза - протестите все повече се превръщат в събрание на банда кресльовци, които искат там нещо си, ама и те не знаят точно какво. Исканията са неясни, зле формулирани, някои са откровено абсурдни, юридически неиздържани, неадекватно адресирани и най-важното - опасни. Да отправяш искания за национализиране и в същото време да чакаш на чуждите инвеститори да дойдат да си влагат парите са две несъвместими неща. Да искаш от държавата да упражнява ефективен контрол върху изпълнението на приватизационни договори е друго нещо. И в цялата тая работа не мога да разбера що така и точат ножа на Конституцията на страната - странно, никъде досега не видях конкретно, логично и ясно аргументирано искане за промяна на основния закон.
С две думи - протестът се изражда, и ще продължава да се изражда. Хората излязоха на улиците, защото искат нормален живот, защото се умориха да са бедни и да живеят за "утре", но протестират под грешния балкон. Никой не отиде да протестира пред Николай Кокинов за отказа му да образува дело срещу пребилите Октай Еминахмедов делегати на ДПС. Нито срещу замитането на гафа на Борисов с поръчването му. А трябва, от тук започва липсата на държавата. 
И няма да се учудя ако накрая протестите у нас свършат като този от скеча на "Ку-ку" - да вземем там нещо, каквото дадат.

22 февруари 2013

Петък следобед






Жената цял живот съжалява за две неща: "Защо се омъжих за него?" и "Защо не се омъжих за него?"
***********

Жените се делят на две категории: "За какво съм ти?" и "За какво си ми?".
**********
Някои жени оценяват мъжко достойнство в пари, а други - в сантиметри. Обикновено печелят първите.
**************
Какво ме дръпна за езика преди 4 месеца да и обещая, че ще се оженим когато папата се откаже от престола си ..?
Равносметката до тук: 24 пропуснати повиквания, 7 гласови съобщения (две от нейни приятелки с поздравления), 33 смс-а (6 от тях от моите приятели със съболезнования) ...

И пак за оставката

Моят комикс в ДневникА ты кто такой?  Давай, досвидания!

21 февруари 2013

Бойко и оставката

Как привържениците на ГЕРБ виждат резултата от тяхната подкрепа за премиера.


  Вие сте лоши и аз си тръгвам!                        Но как ще я карат без мен?                                                    Ех, нали съм добричък ...


20 февруари 2013

Бунтът на "балъците"

Когато стадото се обърне, куцата овца се оказва начело
"Балъците" в произведенията на Солженицин и Шаламов са политическите затворници (в оригинала: "фраер", "олень" и "лох" и др, а преводачите освен "балъци" ги наричат и "леваци"). Балъците наистина са балъци - професори, академици, актьори, инженери, архитекти и лекари, хора на интелектуалния труд, попаднали в лапите на ГУЛАГ по обвинения по чл.58 от НК на СССР с всичките му букви и тирета. Хора, озовали се зад решетките за една казана дума, за едно написано писмо, за един зададен въпрос или пък за нещо премълчано.
Тяхната противоположност са криминалните ("вор в законе") - за тях няма разлика между живота на свобода и в затвора. Те крадат и в зоната (от балъците), те ядат най-добрата храна (за сметка на балъците), те носят най-хубавите дрехи (за разлика от балъците), те се скатават от работата в златните забои (а тяхната норма я изработват балъците).
Следейки протестите у нас, разбирам, че "балъците" не са литературна категория, а са реални хора - моят съсед, твоят приятел, някой познат или колега. Хората, които вярват, че с честен труд ще постигнат нещо в живота. Хората, които вярват, че след като те спазват правилата, и всички други също ги спазват. Хората, които спират пред пешеходната пътека. Хората, които не тръгват с пилене на гуми и не се нареждат най-отпред на светофара. Хората, които се срамуват, когато им поискат подкуп. Хората, които си плащат сметките веднага, след като получат заплата и след това едва изкарват до края на месеца. Хората, които плащат данъци, а след това няма къде да паркират колата си или няма места в детските градини за децата им. Хората, които се съгласяват да ги осигуряват на 300 лв, а да им дават на ръка още 300 (или 1000, все тая), защото влизат в положението на  работодателят им, който иска да плаща по-малко данъци, все едно ги плаща на Османската империя. Хората, които като отидат на море, почиват в хотелите на прокурори, съдии, митничари, политици или наркотрафиканти. Хората, които вярват, че гласувайки на избори, могат да променят нещо.
Нима всички, излезли на улицата са "балъци"?
Че какви други да бъдат?
Те не са оглавили на 28 години държавен фонд срещу фалшива диплома. Те не са назначени за директори на държавна агенция без диплома за висше образование. Те не са вземали милиони за хонорар, който не заслужават. Те не са убили човек и не са се измъкнали след това. Те не са били в Народното събрание за да въртят далавери и да си гласуват удобни за тях закони. Те не са си купили 6 апартамента с едната милиционерска заплата и не са редили смехотворни обяснения за доходите си пред Народното събрание. Те нямат щастливо социалистическо детство под похлупака на партията-кърмилница и диплома за висше образование благодарение на униформата на съветските войски. Те не са обещавали благоденствие за 800 дни.
Хората, които днес протестират си задават редица въпроси: как се стигна до тук? Как допуснахме да се стигне до тук? Къде сбъркахме? Можем ли да поправим нещата? Защо на всеки 4 години правим грешния избор? Къде са учените и уважавани хора у нас, които да ни поведат напред? Защо вместо тях начело са пожарникар  учител по физическо, комсомолец, философ-хидролог? Защо навсякъде е дългата ръка на ДС и докога? Колко време и колко усилия ще ни бъдат необходими, за да станем нормална държава, с нормални хора, с нормално общество и нормални отношения?
Балъците са наясно, че тарикати е имало и ще има. Балъците са наясно, че нито са първите, нито са последните. Балъците са наясно, че те наистина нямат свършване - те се възпроизвеждат, те дават пример на децата си и отглеждат нови балъци. Но на балъците им е ясно, че отговорите на всичките казани и неказани въпроси са вътре в тях самите.
Въпрос на време е да ги открият.

16 февруари 2013

15 февруари 2013

Петък следобед

Една приятелка си направи татуировка с надпис "Всичко ще се случи, но не веднага!". Посъветвах я, като стане на 70 да си татуира от другата страна "Случи се, но не всичко на мен!".
*****
Немските порностудиа започнали да снимат криминални филми, в които до края не е ясно кой кого ...
*****
Млада жена се обръща към приятеля си:
- Ще се омъжиш ли за мен?
- Да се омъжа?! Не се ли нарича малко по-различно?
- При моята заплата от 2 000 лв и твоята от 300 точно така се нарича!

13 февруари 2013

Развод ми дай

Все съм чувал за оригинални предложения за брак, ама за развод за пръв път (пу-пу-пу) виждам. 
<

We met when we were young 
Got married by 21

It was lots of fun 
But now I wanna get a divorce

You’re always smoking weed, and playing Nintendo Wii,

You always miss when you pee, so now I want to get a divorce.
You used to gaze into my eyes and tell me I was the best

But now you’ll stare at anything with ( ) breast 
So guess what:Now you can stare at my lawyer
Cause you’re broke broke broke broke broke 
And you snore snore snore snore snore 
And when you went to Vegas I know that you screwed this whore. 
(no I didn’t) 
You’ve been cheatin’ on me 
(I haven’t) 
So I packed up all your things 
Even your Star Wars figurines 
Cause now I wanna get a divorce 
I found porn on your laptop ( ) barely of age 
You’re always poking on girlfriends on your Facebook page 
But guess what
It turns out I can poke too 
I sleep with him and him and him 
(what) 
And him and them and her 
Your brothers Tim and Dean 
(what) 
And this basketball team 
So bye bye bye bye bye 
Don’t cry cry cry cry cry 
Don’t worry about the kids cause they are really not yours
(What, hey, is she for real, where’re we going?)

11 февруари 2013

И певци песни за него пеят...

Меракът на Троянов Боянов да стане един от най-известните хора на планетата не е от вчера. За България и близката околност му бяха достатъчни мазните маанета, в които квичи като недоклано прасе и поддържането на "скандален" имидж. За по-далечните дестинации ще трябва да се потруди обаче.
Всъщност не - преди време, без да иска, разбира се, Гъзис успя да попадне в общественото внимание в Русия. Е, наш Манго се засегна на чест, отговори на руснаците (тук и тук), но гроздето си остана кисело.
И не само - продължи да се вкисва.
За руснаците Гъзис вече е символ на кича, халтурата, евтиното копиране на западните звезди и парадирането с измислена скандалност и неустановена сексуална ориентация. Дори почнаха да си правят явен ташак с него, настрана от Руслан Белый и "Comedy club". Но поне наш`то цигане успя да постигне известност и вече се цитира в песните на руските изпълнители.
Докато у нас обществото се вълнува редно ли е или не "Пайнер" да получава субсидия от еврофондовете (и  дори и BBC го отбеляза) наш Гъзис не си играе на дребно и бележи нови и нови висоти в своята популярност в страната на Пушкин и Достоевски. Пак без да иска, разбира се.
Преди около 2 месеца в Русия избухва конфликт между Тимати и Филип Киркоров по повод някакви руски музикални награди. Двамата си разменят реплики в Туитър като начало, докато най-накрая на Тимати не му писва от дребни заяждания и не изкарва тежката артилерия - песен, специално посветена на Филип Киркоров. Текста си е бая нецензурен, особено репликите на самия Тимати. 

Но!
Именно тук не минава без нашето костинбродско цигане - споменават го и него, и великия му хит "Мразиш", и дори предлагат на Филип да запише албум с Азис.
В этой битве престолов кого-то явно посадят на кол.
Филипп, будь в тренде, уже носи юбки в пол.
Поставь Азиза Мразиша на рабочий стол,
Хотя, стоп! Вольетесь с ним в совместный альбом.
Какво да кажа повече - Азис стана известен в Русия. 

09 февруари 2013

КСНС ... WTF???

А бяха времена, в които националната сигурност изглеждаше така
В очите на настоящите управляващи тазседмичното решение да обвиним "Хизбула" за атентата в Бургас изглежда смело и мъжко. Самото решение беше очаквано на фона на необичайно дългото навиване на гайки на Цветан Цветанов в САЩ преди Нова година и "изненадващото" посещение на Николай Младенов в Израел преди няма и месец.
В очите на нашите съседи от Балканите и от Източна Европа решението не е изненадващо - бяхме известни със сервилността си към СССР, не ги изненадва и разкраченото положение между САЩ и Израел от едната страна и ЕС от другата.
В очите пък на самият ЕС един Господ знае как изглеждаме, но не ще да изглеждат много щастливи от факта, че ги набутваме в нещо, което до този момент избягват.
Проблемът обаче не е в първоначалното разминаване между държавните ни мъже и последвалата демонстрация на единство. Не е и в разтревожения Станишев, който поне (чест му прави) единствен каза истината - че решението е взето извън България. Не е и издрънканото от Цветан Цветанов за "съпричастност" и "обосновано предположение". Не е и в невъзможността да се покаже черно на бяло някакво поне доказателство.
Проблемът е в мястото, от което дойде решението за обвиняването на "Хизбула", наречен с високопарното наименование "Консултативен съвет по национална сигурност". Съгласно чл.2, ал.2 от закона за него:
Чл. 2.
(2) Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
1. председателят на Народното събрание;
2. министър-председателят;
3. министърът на отбраната;
4. министърът на вътрешните работи;
5. министърът на външните работи;
6. министърът на финансите;
7. (нова - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) председателят на Държавна агенция "Национална сигурност";
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) началникът на отбраната;
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) по един представител от всяка парламентарна група.
(3) В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.
Я да ги почна по ред на номерата:
  1. Председателят на Народното събрание: ми това е тетка Цецка бе, хора! Нея ли ще питаме за "Хизбула" и за национална сигурност? Не говорим за затваряне на туршия и варене на лютеница, я да се разберем преди това.
  2. Министър-председателят. Оня с дюнерите на всеки ъгъл. 
  3. Министърът на отбраната: генерал Аню. Той на артелчик мяза повече, хеле пък на генерал. А може да е генерал от артелните войски, знам ли го? Както и да е - участвал, неучаствал онзи ден, не му чухме гласеца след заседанието.
  4. Министърът на вътрешните работи: звездният миг на Цветан Цветанов. Моментът, в който той демонстрира най-добрите страни на дългогодишната си работа в системата на МВР, опитът от закупуване на апартаменти и даването на консултации, наученото във ВИФ, следдипломната в УНСС и триседмичното си висене в САЩ. Не си мислете, че е лесно три седмици да ти набиват канчето и накрая да изръсиш, че можеш да направиш "обосновано предположение".
  5. Министърът на външните работи: след Еврейчето от вицовете Хюмнето е вторият външен министър на България, който е на заплата в Тел Авив и Вашингтон.
  6. Министърът на финансите: е ако някой може да ми обясни тая счетоводна душица чий го крепи там? 
  7. Председателят на ДАНС: това ДАНС не беше ли онази агенция, която получила сигнал от МОСАД за предстоящ атентат у нас, ама го беше проспала? 
  8. Началникът на отбраната: кой пък е тоя бе, мамка му? Началник? На отбраната? 
  9. Представители на всяка една парламентарна група: е що? 
Така и не видяхме един следовател да обясни нещо. Така и не чухме шефа на ДАНС да се обади. Така и не беше извадено поне едно доказателство черно на бяло - само някаква отвлечена информация кой от атентаторите къде бил роден и къде бил живял, как бил влязъл у нас и как си бил наел кола. "Обосновано предположение", "съпричастност", "финансиране". Никаква реална връзка с "Хизбула". Нищо черно на бяло като мерки за сигурност, като някаква стратегия как ще предотвратим повторен терористичен акт срещу нас (освен да отворим по два дюнера на всеки ъгъл).
Единственото, което ме топли е, че чувайки новината от КСНС евентуалните терористи от "Хизбула" са умрели от страх. Или от смях, анализирайки състава му.

08 февруари 2013

Петък следобед

Любовта е като шоколад ...

Знаете ли, че 
... любовта и шоколадът си приличат по много неща.
... първо е като "Баунти" - райско наслаждение ...
... после е като "Туикс" - двойно удоволствие ...

... а накрая е като "Киндер сюрприз" - не знаеш какво ще ти сервира, но ти е
 все едно









06 февруари 2013

Буда, Буда, харе, харе

Нещо много станаха неизвестните в уравнението на "Буда-гейт":
  1. След 1989 година полицията не се занимава с политическо преследване и аз лично не виждам нищо неморално и осъдително в това да и сътрудничиш, особено когато става въпрос за противодействие на престъпността. 
  2. За полицията е нормално да работи с информатори - така се залавят наркотици, разбиват се контрабандни канали, трафик на плът и на оръжия и т.н. Информаторите в масовия случай са дребни риби от криминалните среди. Рядко се случва, но се случва информаторът да е "лейтенант" или нагоре - обикновено в такъв случай целта е "голямата риба".
Та като знам това горе (прочетено оттук-оттам и сглобено) не разбирам следното:
  1. С кои "оперативно интересни лица" контактува Борисов съгласно мотивът в предложението за вербовка?
  2. Ако (както твърди Младен Георгиев), целта на сътрудничество на Борисов е бил опитът му в охраната на Тодор Живков и Симеон ІІ, защо го вербува ЦСБОП, а не НСО?
  3. Ако през Декември 1996 г. службите са решили да почерпят опит от Борисов изхождайки от факта, че той охранява Живков и Царя, а те - Луканов (застрелян 2 месеца по-рано) и съответно "губят мача", казано на по-прост език - то не е ли по-просто да се консултират или да проведат няколко неофициални разговора с него, след като е такъв капацитет в охраната, без да се стига до вербуване?
  4. Не е ли малко странен този отказ от сътрудничество на Бойко Борисов, при положение че от 12 години му се лъска образа на ченге по рождение? Лично Борисов и на сън да го бутнеш, той едно си знае - за службите, за съвместните операции и наградите от чужбина, congratulations General и прочие сапунени опери - защо е отказал да сподели опита си с колегите?
  5. Каква е логиката делото за взривения джип на Цветелина Бориславова да бъде наречено "Буда"? От кого е наречено така? Къде е връзката между двете и значи ли това, че Борисов е бил "безименен" цели 3 месеца (от Декември 1996 до 27 Март 1997, когато взривяват Бориславова)?
  6. Защо досие на несъстояла се вербовка се съхранява цели 17 години? Това толкова секретна информация ли е, или е направено с друга цел?
  7. Откъде изплуваха и къде потънаха последователно в цялата схема Слави Бинев и "кръгът Банкя", Моника Йосифова, Татяна Дончева, Бриго Аспарухов и Атанас Атанасов и що премиерът всеки път се оправдава с някой от тях?
  8. Защо трети ден вече няма нищо черно на бяло - предложиха ми, отказах?
Мисля си ги тия работи, пък се сетих, че всъщност цялата история тръгна от сайта Биволъ, а както добре знаем, Бойко не го чете тоя сайт и съответно изнесеното в него не е вярно. Та май и тия мисли ще ми останат за собствена консумация.

05 февруари 2013

Посрещане и изпращане

... президентът Обама, канцлерът Меркел няма да ме посрещат с военни почести от Берлин през Лондон до Вашингтон, няма всички директори на служби, най-големите в света, които идват да дават най-добрите оценки за мен като полицай. Няма как да имам ордените на Испания, на Франция за полицейските си дейности
Бойко Борисов по скандала "Буда"

Че почна от Слави Бинев, мина през Моника Йосифова и свърши при Тодор Живков и Царят - това едно на ръка. Че нищо черно на бяло няма втори ден като доказателство - това две.
Но!
За него, Тъпанарят от Банкя, най-важното, най-оневиняващото го било как го посрещали и какви награди му били давали.
Те хората у нас отдавна са казали "По дрехите посрещат, по ума изпращат", ама откъде да знае, сиромашкото?
Откъде да знае, че фрау Меркел се е здрависвала с откровени военопрестъпници и трафиканти като Хашим Тачи, и не само тя, и Бил Клинтън (айде, да не е Барак Обама). И това не ги прави по-малко военопрестъпници и трафиканти.
А нашият все пак е генерал!
Откъде да помни, че имаше преди него един, който дослужи само до полковник (дори държеше да се обръщат към него така - с "братко полковник") и си остана полковник 40 години, но когото също го посрещаха западните лидери и му строяваха почетни караули, и му сторваха ихтибар*, и се тупаха по раменете с него при всяка възможност и му викаха и на него "Евалла!" - нещо като congratulations.
И накрая забравиха всичко това.

________________
*почит, чест, уважение

04 февруари 2013

Неговото разкриване

Покрай 2-ри Февруари се сетих за следното:
Както вече знаем едно от най-важните неща за един гей* е неговото разкриване (ако все пак има някой, който не е в час с разкриването на гейовете, съответните среди имат грижата да ни информират и да ни държат информирани). За гейовете разкриването е по-скоро духовен процес, макар както и да го въртят, като го описват си представям нещо средно между "голата" донаборна комисия  ("Р-р-разтвори бузи!") и разкритието при раждаща жена. Казано на простонароден (негейски) език, разкриването е официалното уведомяване на родителите/роднините/приятелите си за нещо, за което те отдавна знаят или най-малкото се досещат. 
Моето скромно мнение е, че ако повечето родители реагират като тези на картинката много скоро модата да си "гей" и съпътстващите я глупости като гей-паради, права на гейовете, дискриминация, разкриване и т.н ще изчезнат от самосебеси. Но, за съжаление, е само карикатура.
И един виц по темата (btw в университета имах един колега, Светльо от Плевен, все се оплакваше, че само вицове за педераси му разправям! Нищо лично, Светльо, ама само ти се оплакваше.):

Майка и син вечерят. В един момент синът оставя вилицата и казва:
- Мамо, трябва да ти призная нещо ... Аз съм гей!
Минута мълчание, след което майката пита:
- И какво, лапаш пишки ли?
- Ами ... да, може и така да се каже.
- Яж тогава и да не си посмял втори път да се оплакваш, че не готвя вкусно!
________________________________________
* Къде изчезна хубавата българска дума педераст?

03 февруари 2013

Joe Cocker - Summer In The City

Прекалено ми е банално Джо Кокър да се връзва само и единствено с Unchain My Heart и Little Help From My Friends. Прекалено архаично ми звучат, извинете - един певец с над 40 години кариера да го връзвате само и единствено за нещо, изпято в 60-те.
А Summer In The City си носи звученето на 90-те - или, за да съм по-точен, пренася 60-те в 90-те.

02 февруари 2013

3 в 1 на 02.02

За истинския гей студът няма значение!
И-и-ииии пак е зима, и пак е 2-ри Февруари, и пак някои мъжлета празнуват днес.
На този ден от няколко години (тук и тук) аз превъзмогвам хомофобът в мен и давам път на латентния хомосексуалист да се покаже за малко на светло (нещо като тоя на снимката). Днес съм особено щедър - цели три подаръка (снимка, виц и видеоклип) за гей-общността, не за друго, а просто искам да се подсигуря за недалечното бъдеще, когато да си гей от модерно ще стане задължително (или, както твърди един графит, който прочетох в една тоалетна преди години "... Ще видите вие какво значи да си малцинство!").

Двама гейове решили да разнообразят днешният празник като измислят нова поза. Седнали двамата, мислили, мислили и по едно време единият рекъл:
- Сетих се! Ще си наливаме кафе в задника!
Речено - сторено. Надупил се пасивният, активният - прас, една фуния отзад и почнал да налива. По едно време оня отдолу се обадил:
- Ох, ох, ох ...
- Какво, горещо ли е? - попитал загрижено партньорът му.
- Много захар си сложил ...


01 февруари 2013

Петък следобед

Ако една жена те попита "Обичаш ли ме?", помнете, че утвърдителният отговор си има цена ...
**********
Родителите се вълнуват, че момченцето им е с малък пенис. Завели го на доктор, той го прегледал и казал:
- Вижте, има проверено средство от народната медицина - всяка сутрин го хранете с мекици със сирене.
На следваща сутрин момченцето отива в кухнята да закусва и майка му му подава цяла тенджера с мекици.
- Това всичкото за мен ли е? - попитало детето.
- Не, изяж няколко - останалото е за тате ...
**********
Точната мадама оставя за вечеря не заради вечерята, а заради сутрешното кафе.