Бунтът на "балъците"

Когато стадото се обърне, куцата овца се оказва начело

"Балъците" в произведенията на Солженицин и Шаламов са политическите затворници (в оригинала: "фраер", "олень" и "лох" и др, а преводачите освен "балъци" ги наричат и "леваци"). Балъците наистина са балъци - професори, академици, актьори, инженери, архитекти и лекари, хора на интелектуалния труд, попаднали в лапите на ГУЛАГ по обвинения по чл.58 от НК на СССР с всичките му букви и тирета. Хора, озовали се зад решетките за една казана дума, за едно написано писмо, за един зададен въпрос или пък за нещо премълчано.
Тяхната противоположност са криминалните ("вор в законе") - за тях няма разлика между живота на свобода и в затвора. Те крадат и в зоната (от балъците), те ядат най-добрата храна (за сметка на балъците), те носят най-хубавите дрехи (за разлика от балъците), те се скатават от работата в златните забои (а тяхната норма я изработват балъците).
Следейки протестите у нас, разбирам, че "балъците" не са литературна категория, а са реални хора - моят съсед, твоят приятел, някой познат или колега. Хората, които вярват, че с честен труд ще постигнат нещо в живота. Хората, които вярват, че след като те спазват правилата, и всички други също ги спазват. Хората, които спират пред пешеходната пътека. Хората, които не тръгват с пилене на гуми и не се нареждат най-отпред на светофара. Хората, които се срамуват, когато им поискат подкуп. Хората, които си плащат сметките веднага, след като получат заплата и след това едва изкарват до края на месеца. Хората, които плащат данъци, а след това няма къде да паркират колата си или няма места в детските градини за децата им. Хората, които се съгласяват да ги осигуряват на 300 лв, а да им дават на ръка още 300 (или 1000, все тая), защото влизат в положението на  работодателят им, който иска да плаща по-малко данъци, все едно ги плаща на Османската империя. Хората, които като отидат на море, почиват в хотелите на прокурори, съдии, митничари, политици или наркотрафиканти. Хората, които вярват, че гласувайки на избори, могат да променят нещо.
Нима всички, излезли на улицата са "балъци"?
Че какви други да бъдат?
Те не са оглавили на 28 години държавен фонд срещу фалшива диплома. Те не са назначени за директори на държавна агенция без диплома за висше образование. Те не са вземали милиони за хонорар, който не заслужават. Те не са убили човек и не са се измъкнали след това. Те не са били в Народното събрание за да въртят далавери и да си гласуват удобни за тях закони. Те не са си купили 6 апартамента с едната милиционерска заплата и не са редили смехотворни обяснения за доходите си пред Народното събрание. Те нямат щастливо социалистическо детство под похлупака на партията-кърмилница и диплома за висше образование благодарение на униформата на съветските войски. Те не са обещавали благоденствие за 800 дни.
Хората, които днес протестират си задават редица въпроси: как се стигна до тук? Как допуснахме да се стигне до тук? Къде сбъркахме? Можем ли да поправим нещата? Защо на всеки 4 години правим грешния избор? Къде са учените и уважавани хора у нас, които да ни поведат напред? Защо вместо тях начело са пожарникар  учител по физическо, комсомолец, философ-хидролог? Защо навсякъде е дългата ръка на ДС и докога? Колко време и колко усилия ще ни бъдат необходими, за да станем нормална държава, с нормални хора, с нормално общество и нормални отношения?
Балъците са наясно, че тарикати е имало и ще има. Балъците са наясно, че нито са първите, нито са последните. Балъците са наясно, че те наистина нямат свършване - те се възпроизвеждат, те дават пример на децата си и отглеждат нови балъци. Но на балъците им е ясно, че отговорите на всичките казани и неказани въпроси са вътре в тях самите.
Въпрос на време е да ги открият.