Греда в последната минута

Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми.

Симеончо за втора година участва в турнира "Купата на лъвчетата".

Миналата година му беше не само за пръв път, но принципно му беше първи турнир с дълга контрола. На турнирите на "Флорина" рядко стига до часовник, но принципно една партия му е около половин час максимум. Миналата година имаше много аматьорски изпълнения като за първи път, една партия я приключи за ~25 мин и имаше големи истерии ("Ми аз се предадох!", "Е що се предаде?", "Ми щеше да ме матира.", "Е как ще те матира?", "Ми направи ми вилица и аз не видях, че с дамата ми взема една пешка ..."). Ама това беше миналата година.

През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.

И така, турнир "Купа на лъвчетата", 7 кръга, състезателите от силни по-силни. Всичките 7 съперника на Симеончо бяха градирани, Симеончо спечели 4 партии, загуби 2 и една завърши наравно. 

Плюсовете: спечели турнирна победа срещу един от близнаците Занови (най-силните в школата на ЦСКА в неговата възрастова група), и то не каква да е победа, а беше тотален разгром. Аз като гледах после партията - еб*ти касапницата е било, дай тоя офицер, дай и другия офицер, че не ти трябват, айде довиждане. Дойде му много приятен реванш за загубата отпреди 2 седмици на зоналните квалификации. Втори плюс: победи едно от силните момичета на този турнир, Анджелика Николова, с много усилия, много завързана партия, но я победи. Трети плюс: победи градирани противници, сега то кой по-силен, кой по-слаб, но за Симеончо това има значение.

Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.

Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.

Във втория ден от турнира Симеончо продължи с добрата си серия, две победи в V-ия и VІ-ия кръг и пак тръгна към върха на класирането и преди последния кръг беше 7-ми, като имаше теоретичен шанс дори за бронзов медал, в най-лошия случай щеше да е 4-ти или 5-ти. В последния кръг му се падна едно момченце от Плевен, като Симеончо си "изтегли" противника, той беше с половин точка повече. Не знам прегоря ли, уморен ли беше, много ли му дойде шаха вече, но удари греда - вместо да се класира в шестицата, излетя от десятката.

Не успя ...

Нищо, следващия път.