31 януари 2016

Sbagliato*

Противно на упорито налаганото мнение, че хората на Запад до един са gay-friendly и open-minded (за разлика от неандерталтаските им източни събратя), оказа се че и там се срещали противници на правото на педерасите и лесбийките да сключват бракове и да осиновяват деца.
Що ли?
Ми щото, оказа се, че и там имало хора, които смятат, че нещата вече отиват твърде далеч, че се занимаваме с все повече измислени проблеми и че един ден ще си платим за това. Че нормалното е да се срещнат мъж и жена, да се харесат, да се решат да имат семейство и деца, а не да се занимаваш обществото с това, че първо ти е сбъркана сексуалната ориентация, после, че поради това не можеш да ползваш някои от социалните права на нормалните хора, пък след това и брак да сключваш, и деца да осиновяваш.
Като искате да живеете заедно, живейте си, никой не ви спира.
Като искате деца, или идете на ин-витро, или се кръстосайте две лесбийки с двама педераси, в името на потомството си все ще се прежалите. 
То вече писва да ни занимавате постоянно с гъза си!
Колкото и да обяснявате какви нормални двойки сте, колкото и да ни обяснявате какви сте талантливи и уникални, всички сте продукт от съюза на мъж и жена.
Basta!

________________________________
* Sbagliato (it.) - сбъркано, грешно

29 януари 2016

Петък следобед


Разлики между мъжете и жените:
  1. Две неща никога не омръзват на мъжете - любимата работа и секс с любимата жена. Едно нещо никога не омръзва и на жената, и на началника - да напомнят за това.
  2. Мъжът търси в жената това, което го няма у нея. Жената се опитва да накара мъжът да направи онова, което не иска.
  3. Жената иска повече. Мъжът иска по-силно.
  4. Любовни игри: жената получава удоволствие от играта с мъжа, а мъжът - от наблюдението на този процес.
  5. Когато мъжът се влюби, той съобщава на приятелите си, че тя вече "му е пуснала". Когато жената се влюби, тя казва на всичките си приятелки, че той "въобще не и е необходим".
**********************
- Ще правим ли секс?
- Не правя секс с женени!
- Но аз съм твой мъж!
**********************
Не бива да се подценява ролята на чорапите в живота. На жена само по чорапи никога няма да и кажат "Месото е пресолено!". Ако една жена сервира само по чорапи, то храната ще се изяде дори и да е забравила да я сготви.
**********************
Боже, колко е сложно да си жена! Реших да си обуя другите обувки - наложи се да си сменя дори бельото!

28 януари 2016

Вземане на секрет


Искромётный секс в подсобке....

Една история, намерена в нета (преводът е мой)
Директорката: "Докато всички завършващи не преминат медицински преглед, никой няма да получи дипломата си".
Е, какво да правим? Отиваме на преглед. А за десерт - вземане на секрет. И като за капак секрета го взема студент-медик. 
Къде да вървя??? Влизам, събличам се, свалям си прашките, заемам съответната поза, разтварям бузки с ръце ... Едноминутно очакване, никакви действия, усещам със седалищния си нерв, че гледа и се любува, гадината! Да пукнеш дано!!!
И в този момент той много мило ми казва: "Всъщност, госпожице, ние този секрет го вземаме от гърлото!".

27 януари 2016

Робство, присъствие или съжителство?



Споровете как да наричаме периода между 1369 и 1878 година показват единствено комплексите ни.
Мен са ме учили, че това е периодът на турското робство. Официално го наричахме "османско иго", ма то си беше същото.
Вярно е, че не е било същинско робство, както на негрите в Америка примерно. Робът няма собственост, робът няма права, робът е нечия собственост, движима вещ - това е класическата формулировка на робството. Докато ние не само собственост сме имали, ами и търговия сме развивали, и занаяти сме практикували, а когато руските мужици дошли тук през 1877 дълго се чудили от какво точно ни освобождават.
Дойде демокрацията, и се почна: Луджев ли, Александър Йорданов ли, Стоян Ганев ли беше, та отиде в Турция и каза, че Априлското въстание било нещо като "махленска свада"; после заменихме игото с присъствие, с владичество, а сега вече си говорим за съжителство. 
Въобще, в гроба да се обърне дядо Вазов, който описваше как робът е счупил окови и е грабнал пушка за свободата си. За Ботев и Левски да не споменавам даже.
Интересно, дали в Турция се вълнуват как да наричат периода, в който са владели съседните им земи и народи? Там например битува схващането, че те (турците) 5 века са се грижили за нас, пазили са ни, привилегии сме имали, войници не са ни вземали, султанът и наша си църква ни е дал, да мирясаме най-сетне, като цвете в саксия са ни гледали едва ли не и въобще - баш рахатлък сме имали като поданици на Падишаха.
Което не се връзва нито с Ботьовите примери за турското правосъдие, нито с девширмето, така благородно представяно в последните години като някакъв страхотен късмет едва ли не, да ти вземат турците детето, нито дори с "диш хакъ", нито с Априлското и останалите въстания ... Все нормални за едно мирно, съвместно съществуване неща.
Тези дискусии показват само едно - колко сме малки и комплексирани и ще си останем такива за дълго време. И само дават поводи на онези, отвъд Босфора да се подсмихват под мустак колчем заговорим  за свободна България.
Робство е, робство беше. След като си длъжен фенер да носиш, щото си християнин, след като насила сменят религията ти, след като могат жена ти и децата ти да насилят пред тебе, а ти да гледаш безпомощно, след като могат да те убият безнаказано само защото си гяур, след като църквата си по-висока от турчин на кон не можеш да построиш, робство е.
А въобще да говорим за нещо друго ще можем единствено когато заведем турски държавник в Баташката църква и от там, от там да получим извинение за петте века насилие, беззакония и безправие. 

23 януари 2016

Марга президент!



Във вчерашната новина, че Маргарита Попова възнамерява да се кандидатира за президент ми донесе моят кандидат за президент на изборите. 
Защо точно Марга ли?
Първо, защото навремето беше един от свестните министри в първия кабинет на Тъпчо, но загуби битката за съдебната реформа с физкултурника Цветанов и я пратиха в девета глуха. Може представата на Попова за съдебната реформа да не е била най-правилната и съвършената, но 6 години по-късно още си говорим за съдебна реформа и тя се прави от Кунева и Захариева.
Второ, Попова не се притеснява да си казва мнението, дори когато не съвпада с мнението на силните на деня, последната справка е разминаването с Плевенлиев онзи ден. Докато нашето мрънкало си мънкаше там под носа нещо си отвлечено, Марга си каза нещата право куме, та в очи. Ма к`во ще му се съобразява, ма бил президент, ма туй, ма онуй!
Трето, сравнявам кандидатите до тук - акад. Стефан Воденичаров, зад когото не знам кой стои; Плевенлиев (евентуално, ако не реши, че семейната му трагедия не е достатъчен повод да се оттегли от политиката), евентуалните кандидатури на Калфин (само за мис България не е бил кандидат досега), на Борисов, на Кънев + все още неизвестната кандидатура на БСП, въобще, не стават.
Има и още много. Едната Попова за 5 години струваше в пъти повече от юридическия екип на Плевнелиев, но кой да я слуша? 
Е що тогава да не дадем шанс на Маргарита Попова? 
Затова - Марга - президент!
Аз май намерих за кого да гласувам.

22 януари 2016

Петък следобед


Разлики между мъжете и жените:

  1. Само много млада девойка може честно да каже "Искам да бъда твоя". И само много хлътналия мъж може да каже честно "Искам да съм твой".
  2. Мъжът е уродлив звяр, който може да бъде усъвършенстван. Жената е прекрасно растение, но нея следва да я приемат такава, каквато е.
  3. И мъжът, и жената могат да наранят, без да забележат. Но мъжът е способен да го разбере, ако му се обясни внимателно.
  4. Изразът "ще се чуем", ако го каже жена нищо не означава; ако го каже мъжът, значи че и двете страни ще очакват другия да се обади. Ако го кажат и мъжът, и жената, и двете страни ще се надяват другият да не се обади.
  5. Жената не прощава на мъжът, който не я е намерил. Мъжът не прощава на жената, която е допуснала той да се изгуби.
*************************
Прекрасните непознати са прекрасни докато са непознати.
*************************
Ако не съм заспала, обикновено съм гладна ...
*************************
- Господи, изпрати ми добър мъж, интересна работа, повече пари ...
Глас от небето:
- Да беше излязла от вкъщи ....

18 януари 2016

Сезонът на референдумите

Като чух, че и Марешки говори за референдум, първата ми мисъл беше нещо такова.
Като заваляха искания за референдуми, та цяла неделя. Първо президентчето си мрънка под носа с повод и без, после Слави, сега и Веселин Марешки, и той инициирал подписка за референдум.
Ей така, тръгнал съм сутринта за работа, слушам радио през телефона си и изведнъж, бам: реклама, подпишете се в нашата подписка за референдум. Какъв, за какво, защо, не става ясно, рекламата ме препраща към сайт, където всичко ще ми стане ясно. И като провериш къде го сърби Марешки, ти става ясно, че покрай намаляването на броя на депутатите, падането на имунитетът (срещу болести, примерно), човекът се бори за напълно справедливи народни искания като отпадане на ограниченията за отварянето на аптеки и за регулация на пазара на горива, щото да бъдело евтино горивото и да пътуват хората на поразия.
Мамин сладък!
Кофти в случая не е, че се инициира референдум за нещо си. Лошото е че когато и шмекер с манталитет на квартален бакалин като Марешки почне да говори за референдуми, пиши я бегала тая, ще си останем само с приказките.

17 януари 2016

Сблъсъкът на два еднакви свята


Има една много хубава българска поговорка: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло".
Май, обаче, малко хора я знаят.
В случая визирам убития 18-годишен Тодор във Враца.
Имам предвид, че ако си беше седял мирно и тихо в колата, без да се обажда, без да слиза да се разправя, без да се прави на бабаит пред гаджето си и без да вади боксове, сега щеше да си е жив и здрав вкъщи. Едва ли щеше да му стане нещо, ако беше почакал Поничките да минат.
Не че съм решил да го играя някаква контра на "общественото мнение", нито пък Поничките са ми симпатични, та им се явявам адвокат. Просто все си говорим за агресията на пътя, за липсата на култура у някои шофьори, за ориенталщината на българина, дето като се качи на автомобил, и е цар на пътя и в същото време никой не си задава елементарни въпроси: що е толкова нервно това момче, що е слязъл да се разправя, що носи бокс у себе си и що го е извадил и какво толкова му пречат пресичащите?
Смъртта на младото момче е неприятна, съжалявам за него, но представете си ако вместо братята Понички бяха някои по-скромни и беззащитни, сега щяхме да си говорим за поредния пътен хулиган.
Тогава?
В случая имаме сблъсък на два еднакви свята - с ограничен мироглед, с повече мускули и адреналин и с по-малко мисъл. Не знам точно каква самозащита е единия да го държи, а другия да го налага и после да разправя пред камерите, че и "грам на сме го пипнали това момче", но и не знам какви предимства ти дават на пътя таекуондото и бокса, та си седнал да се разправяш и да се сърдиш на пресичащите пред колата ти.
Това е, просто са се сблъскали Дарвин и Дарвин. Айнщайн няма място в случая, отново е победил по-силният.

16 януари 2016

Незаконно


http://demotivatorium.ru/sstorage/3/2014/03/02214828956105/demotivatorium_ru_ja_nichego_ne_podpisival_41263.jpg

Покрай записите на двете каки нашят тъпчо пусна нова мантра: не коментирал нищо незаконно
Може и да е прав Тъпанарят от Банкя, но има разлика между незаконно и невярно нещо. Пък и едва ли точно Бокича е човекът, който да е толкова запознат със законите, че да каже кое е законно и кое не; той още учи какво пише в Конституцията, но ако я учи така, както учи чужди езици има да чакаме.
Па сме малка държава и няма кой да го пита, "А бе, нашенец, то записът може и да е незаконен, ама това, дето го казват, вярно ли е?".
То по тая фатмашка логика, ако чуеш на стълбището, че Гошо от шестия етаж и жена ти ... то е незаконно и не следва да му обръщаш внимание.
Примерно.
Иначе е хубаво нещата да стават законно. Да вземем, например, един държавен глава: решава да се оттегли, то си има описано в законите на страната как стават нещата и се оттегля. Ако не стане по описания в закона начин е незаконно, значи държавният глава все още е действащ държавен глава. Ако в законите е предвидено отказването да стане с нахлуване на американската армия или пък обесване от бунтовници, добре, ако обаче всичко се свежда до един подпис под оставка, кофти. Щото в такъв случай законният президент на Ирак все още се казва Саддам Хюсеин, а Кадафи е държавен глава на либийската джамахирия.
Въобще, тая със законното, не до там законното и незаконното е сложна материя, не е за акъла на нашия Тъпчо и затова по-добре да се съсредоточи върху въпроса с опраскването на Янева.

15 януари 2016

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:


  1. Разликата между мъжът и жената е в това, че жената иска кино, кафе, креват и горещ шоколад в кревата, а мъжът иска само предпоследното. И затова понякога не получава нищо.
  2. За мъжът е не толкова важно да преследва жените, колкото да знае, че може да го прави. За жената не е толкова важно мъжът да не търчи след други жени, колкото да знае, че той не иска да го прави.
  3. Ако жената се замисля за моралния си облик, значи все пак годините са си взели своето. Ако мъжът се замисля за това, значи жената си е взела своето.
  4. Жена, която е сама, или не чака теб, или чака какъвто и да е. Мъжът, който е сам, или чака която и да е, или вече не чака никого и нищо.
  5. Мъжът става мъж, когато разбере че обича. Жената става жена, когато разбере, че е обичана. Жената, която осъзнае, че обича, дълго време не може да повярва в това; мъжът, който е разбрал, че е любим, дълго време не може да дойде на себе си.
****************
Една жена се жалва на приятелката си:
- Представяш ли си, моят приятел, когато се напие, започва да си иска. Но аз му отказвам, защото съм убедена, че до сватбата не трябва да го правим, и то на пияна глава. А когато той е трезвен, разправя, че не ми е приятел и дори не ме поздравява!
****************
Истинската жена не крещи на мъжа, а на истински мъж!
****************
Не искам да те обиждам, но ако ти беше принцеса, заключена в замък с дракон, то храбрите рицари биха щурмували този замък с надеждата да спасят бедното животно!

13 януари 2016

Безсмъртният бард

Шапка му свалям на Азимов за фантазията му. То не всичко му се получава, но някои са особено сполучливи и не е необходимо всичко да се свързва с бластери, астероиди и космически кораби, за да е фантастика. Един от любимите ми разкази от Азимов и "Ами ако", където въобще не става въпрос за бъдещето и пак е интересен разказ. 
"Безсмъртният бард" също е много приятен, къс, чете се лесно и свършва интересно.

— О, да — каза доктор Финис Уелч. — Аз мога да извиквам душите на видни мъртъвци.
Той бе пийнал, в противен случай не би го казал. Разбира се, че бе съвсем в реда на нещата да се понапие малко на ежегодното коледно събиране.
Скот Робертсън, младият учител по английски, си намести очилата и се огледа наляво и надясно, за да разбере дали някой надава ухо на разговора им.
— Наистина ли, доктор Уелч?
— Твърдя. И не само душите им. Аз възвръщам и телата им.
— Не бих казал, че това е възможно — възрази Робертсън открито.
— А защо не? Чисто и просто въпрос на пренасяне във времето.
— Имаш предвид пътуване във времето? Но това е доста… м-м-м… необикновено.
— Не и ако знаеш как.
— А как става, доктор Уелч?
— Мислиш, че ще ти кажа? — сниши гласа си физикът. Затърси със замъглен поглед още нещо за пиене, но не намери нищо. — Аз възвърнах доста хора. Архимед, Нютон, Галилео. Горките приятелчета.
— Не им ли хареса тук? Трябва да са били очаровани от нашата съвременна наука — на Робертсън разговорът започна да му харесва.
— О, да, така е. Очаровани бяха. Особено Архимед. Отначало си помислих, че ще полудее от радост, когато му разказах малко за нея, но след като поопресних гръцкия си, но ни… ни…
— Какво не им хареса?
— Ами различни са културите ни. Те не можаха да свикнат с нашия начин на живот. Чувстваха се ужасно самотни и изплашени. Наложи се да ги върна обратно.
— Това е много лошо.
— Да. Велики мозъци, но неадаптивни мозъци. Не са универсални. Затова се опитах да вдигна Шекспир.
— Какво? — зяпна от удивление Робертсън. Този удар попадна кажи-речи в десятката.
— Не викай, момчето ми — усмири го Уелч. — Лоши маниери са тия.
— Да не казваш, че си извикал Шекспир?
— Да. Трябваше ми някой с универсален ум, някой, който познава достатъчно добре хората, за да може да живее с тях векове след своето време. Шекспир бе такъв. Взех си автограф от него. За спомен, нали разбираш?
— У тебе ли е? — очите на Робертсън щяха да изскочат от орбитите си.
— Точно тука — Уелч затършува наред из джобовете си. — А, ето го.
Някакво малко парче от визитна картичка премина в ръцете на учителя. От едната й страна надписът гласеше: „Л. Клеин и синове, Изчислителна техника на едро.“ А от другата с неравен почерк бе написано William Shakesper.
Някакво диво подозрение обзе Робертсън:
— Как изглеждаше той?
— Не прилича много на образа си от картините. Плешив, с грозни мустаци. Говори със силен акцент. Разбира се, аз направих всичко, каквото можах, за да остане доволен от нашето време. Казах му, че разглеждаме задълбочено неговите пиеси и все още ги играем на сцената. Наистина му казах, че за нас те са най-великите творби в литературата на английски език, може би измежду всички езици.
— Чудесно. Чудесно — проговори едва-едва Робертсън, останал без дъх от вълнение.
— Казах му, че хората са написали цели томове с коментари върху неговите пиеси. Всъщност той поиска да види някой от тях и аз му взех един от библиотеката.
— И?
— О, той бе очарован. Разбира се, затрудни се със сегашните идиоми и забележки за събитията от 1600 година, но аз му помогнах. Горкото приятелче. Не мисля, че е очаквал такова отношение. Непрекъснато повтаряше: „Господи, ах, милост! Какво ли не може да бъде изцедено от думите за пет столетия? Какво изтезание, струва ми се, че се лее пороен дъжд от някакъв влажен парцал!“
— Той не би казал такова нещо.
— А защо не? Писал е пиесите си по възможно най-бързия начин. Каза, че му се налагало заради фаталните срокове за предаването на ръкописите. Написал Хамлет за по-малко от шест месеца. Сюжетът бил стар. Той само го поизгладил.
— Това е всичко на всичко, което те правят с огледалната повърхност. Само я полират — каза учителят по английски, изпълнен с негодувание.
Физикът не му обърна внимание. Бе забелязал чаша недокоснат коктейл на бара, само на няколко стъпки от него, промъкна се предпазливо натам и изрече през рамо:
— Казах на безсмъртния бард, че ние дори имаме училищни занятия за Шекспир.
— Аз водя такива занятия.
— Зная. Аз го записах в твоя вечерен разширен курс. Никога не съм виждал такова стръвно желание у човек да разбере какво мислят за него идните поколения, за бедния Бил, той си е бил такъв. Той много се стара.
— Ти си записал Уилям Шекспир в моя курс? — запелтечи Робертсън. Дори и като израз на алкохолна фантазия, тази мисъл го зашемети. И дали тя наистина беше алкохолна фантазия? Изведнъж в съзнанието му започна да изплува образът на плешив мъж със странен говор…
— Не с истинското му име, разбира се — каза доктор Уелч. — Няма значение как се затри. Грешка стана, това е то. Голяма грешка. Горкото приятелче — той пийна от коктейла и тръсна глава над чашата.
— Защо стана грешка? Какво се случи?
— Трябваше да го върна обратно в 1600 година — изрева Уелч възмутен. — Колко унижения според тебе може да понесе един човек?
— За какво унижение говориш?
Доктор Уелч гаврътна коктейла си и едва тогава уцели сърцето на десятката:
— Ами ти, нещастно едноклетъчно, ти го скъса на изпита.

11 януари 2016

Dear Mrs. Jones

Стара история от нета.
Една учителка помолила децата да нарисуват какви искат да станат, когато порастнат. 
Едно от децата нарисувало рисунката вдясно. 
По-късно майката изпратила на учителката следната бележка:

"Скъпа Мисис Джоунс,
Искам да изясня че не съм, нито някога съм била стриптизьорка.
Аз работя в Хоум Депо и казах на дъщеря си колко натоварена беше седмицата преди снежната буря да ни удари. Аз и казах, че ние продадохме всяка налична лопата за сняг, която имахме, и накрая аз намерих още една останала в склада и че няколко човека се сбиха за това кой да я купи. Нейната рисунка не ме показва като танцьорка на пилон. Тя трябва да ме изобразява продавайки последната ни лопата, която имахме в Хоум Депо.
Отсега нататък аз ще помня да проверявам нейното домашно по-грижливо преди училище. 

Искрено Ваша,
Мисис Смит"

09 януари 2016

Тъкмо на време

90 жени се оплакаха от сексуални посегателства навръх Нова година в Кьолн.
И докато кметицата на Кьолн ги посъветва да стоят на "една ръка разстояние", а канцлера Меркел е "ни шагу назад" по отношение на политиката към емигрантите, в Германия преиздават ”Моята борба”. Е, сега някои ще кажат, че е за да опровергаят теориите на Хитлер, ама айде нема нужда от такива опровергавания, дето се вика, предния път го отнесоха евреите, сега е нечий друг ред.
Няма да се учудя, ако след няколко месеца почнат да ремонтират жп линиите до Бухенвалд и Освиенцим. ...

08 януари 2016

Петък следобед


Разликите между жените и мъжете:
  1. "Точният" мъж влиза в живота на жената, без да предизвиква у нея чувство на вина. "Точната" жена си тръгва от живота на мъжа, без да предизвиква у него чувство на вина.
  2. Мъжът е по-склонен на рискува и да даде, за да получи. Жената по-скоро няма да даде и съответно, няма да получи.
  3. Мъжът се страхува да не чуе "не" се оказва принуден да каже "не". Жената се страхува да каже "да" и в крайна сметка се оказва късно да казва каквото и да било.
  4. Втората половина на живота си жената се самоубеждава, че досега всичко е правила както трябва, и затова нищо не прави. Мъжът се опитва да поправи грешките си и ги повтаря.
  5. По време на скандал мъжът се превръща в звяр, а жената - в момиченце. Ето защо внимателните жени и докачливите мъже старателно избягват скандалите.
***************************
Жените плачат в тоалетната, защото акустиката там е по-добра.
***************************
- Момичета, момичета, отслабнала съм с два размера!
- Колко се радваме за теб, гадина такава!
***************************
Ако самотната млада съседка ви каже, че "ако нещо ви потрябва, елате, не се притеснявайте" още същата вечер идете и не се притеснявайте...

05 януари 2016

Смъртното наказание в Япония

Япония е една от страните, където е разрешено смъртното наказание. Дълго време за това, в какви условия се пазят осъдените на смърт престъпници и как протича самото наказание нямаше нищо известно. Едва напоследък японското правителство решава да повдигне завесата пред тази тайна.
От 2000-та до 2009-та година в Япония на смърт са осъдени 112 човека, а 46 присъди са били изпълнени- Средно един смъртник очаква 6 години изпълнението на наказанието си, него го убиват чрез обесване. При това 86% от японците се изказват за запазване на смъртното наказание. 
Едва през 2010 година японското правителство показало пред местни журналисти как изглеждат затворите за осъдените на смърт. Известно е, че тези затвори са 7, но тяхното местоположение е неизвестно. Дори на това посещение журналистите пътували с автобус със закрити прозорци.
На смърт в Япония осъждат само за убийство с отегчаващи обстоятелства. Съществуват 10 критерия, по които се определят степента на "отегчаване". Сред тях, например, има такива като "силно ли преживяват роднините на убития" и "предизвикало ли е убийството обществен резонанс".
Японското правосъдие се горди, че 99% от присъдите в последствие се оказват правилни. За последните 50 години един-единствен смъртник се оказало, че е осъден несправедливо. Той се оказал 63-годишен човек, който към съответния момент прекарал 17 години в килия за смъртници за убийството на 4-годишно момиченце.Трябва да се добави, и че японското правосъдие се явява рекордьор и в още една област: там съдилищата произнасят 99,8:% обвинителни присъди.
Дългият престой в килията за смъртници е едно от условията на японската система. Смята се, че за това време могат да изплуват нови обстоятелства около убийството и на теория виновният може да се окаже невинен. В момента между произнасянето на присъдата и изпълнението и минават средно 5 години и 11 месеца. През това време осъденият на смърт живее в килия с размери 2 х 5 м, на него му е забранено да гледа телевизия, да слуша радио и да полза компютър. За цялото време на престой са му позволени само 3 (три) книги по негов избор. Затова ръководството на затвора поощрява играта на "Го", която може да се играе сам. Също е разрешено да се играе сам шах. За по-добро наблюдение на затворника в килията му целодневно свети крушка.
Осъденият на смърт научава за предстоящата екзекуция половин час преди изпълнението и. При него (по желание на осъдения) идва будистки или синтоистки свещеник. На японците-християни се разрешава да се помолят сами пред дървен кръст в специална за това стая. Осъденият на смърт го екзекутират чрез обесване в специална стая, на тавана на която има кука, а на пода има специален люк. Осъденият застава с въже на шията върху люка, а в съседното помещение трима охранители едновременно натискат бутони - работи само една от тях (това е, за да не знаят кой от тях точно е изпълнил присъдата) и люкът се отваря.
След 20 минути идва лекар, за да констатира смъртта. Роднините на осъдения могат да приберат тялото по-късно и да го погребат по свое желание. Всеки от тримата палачи получава премия от 20 000 йени (около 250 долара). 
Общественото мнение в Япония е изцяло за запазването на смъртното наказание. Ако през 1999 г "За" смъртното наказание са били 79% от японците, то 10 години по-късно са вече 86%. Против наказанието са били едва 6% (останалите не са дали отговор). Различните правозащитни организации от типа на Humsn rights watch методично призовават японското правителство да размисли и да отмени смъртното наказание. И всеки път японското правителство им обяснява, че в Япония съществуват нейни собствени културни правила.

01 януари 2016

Да цитираш неправилния класик

Чекистом может быть лишь человек с холодной головой,горячим сердцем и чистыми 
руками
Патриархът ни пожела топли сърца и хладна мисъл
То така става в живота, когато си запразнил на 31-ви, а на 1-ви си на работа, и вместо Светото писание, цитираш някой неправилен класик.