17 януари 2016

Сблъсъкът на два еднакви свята

Има една много хубава българска поговорка: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло".
Май, обаче, малко хора я знаят.
В случая визирам убития 18-годишен Тодор във Враца.
Имам предвид, че ако си беше седял мирно и тихо в колата, без да се обажда, без да слиза да се разправя, без да се прави на бабаит пред гаджето си и без да вади боксове, сега щеше да си е жив и здрав вкъщи. Едва ли щеше да му стане нещо, ако беше почакал Поничките да минат.
Не че съм решил да го играя някаква контра на "общественото мнение", нито пък Поничките са ми симпатични, та им се явявам адвокат. Просто все си говорим за агресията на пътя, за липсата на култура у някои шофьори, за ориенталщината на българина, дето като се качи на автомобил, и е цар на пътя и в същото време никой не си задава елементарни въпроси: що е толкова нервно това момче, що е слязъл да се разправя, що носи бокс у себе си и що го е извадил и какво толкова му пречат пресичащите?
Смъртта на младото момче е неприятна, съжалявам за него, но представете си ако вместо братята Понички бяха някои по-скромни и беззащитни, сега щяхме да си говорим за поредния пътен хулиган.
Тогава?
В случая имаме сблъсък на два еднакви свята - с ограничен мироглед, с повече мускули и адреналин и с по-малко мисъл. Не знам точно каква самозащита е единия да го държи, а другия да го налага и после да разправя пред камерите, че и "грам на сме го пипнали това момче", но и не знам какви предимства ти дават на пътя таекуондото и бокса, та си седнал да се разправяш и да се сърдиш на пресичащите пред колата ти.
Това е, просто са се сблъскали Дарвин и Дарвин. Айнщайн няма място в случая, отново е победил по-силният.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!