26 декември 2014

Петък следобед


Тя се влюби в него защото той беше строен и мълчалив. 
А той просто не можеше да говори, докато си беше глътнал корема ... 
********************
- Девствена ли си?
- От една страна - да ...
*******************
Аз търся бъдещия си съпруг, но много бавно. Отстрани това изглежда все едно ям бонбони и плача ...

25 декември 2014

Ама това ли си поръчват децата за Коледа?

22 Декември, 4 дни преди Коледа, 7:00 вечерта.
- Ти писмото до Дядо Коледа прати ли го?
- Не.
- Е защо?
- Ами ...
- Сега Дядо Коледа откъде ще знае какво да ти донеса?
- Ами утре ще го пуснем.
- А бе за пускане ще то пуснем, но ако няма време да ти направи подаръците, които искаш, ще ти донесе каквото е останало от другите деца.

26 Декември, Коледа, 7:30 сутринта.
- Какво е това?
- Ами подарък, виж какъв е тежък!
- Той може за мен да е, като е толкова тежък.
- Ще го отворим, и ще видим ...
30 секунди по-късно.
- Уф, книга!... Ама това ли си поръчват децата за Коледа?

П.П. Дядо Коледа донесе и други подаръци на Симеончо, от които той остана много по-доволен!

21 декември 2014

Adriano Celentano - Confessa

Io non sono piu il tuo pensiero
Non sono pi il tuo amore vero
Sono il dolce con fondo amaro
Che non mangi piu


Ma perche tu sei un'altra donna
Ma perche tu non sei pi tu
Ma perche non l'hai detto prima
Chi non ama non sar amato mai


Голяма работа е Челентано!
Тая песен си я въртя от 10 дни, по 10 пъти на ден. И видеото, и текста, и самият Челентано ... всичко си струва.
Ма стар бил, ма минало му било времето, ма не знам още какво си - ще каже някой.
Нищо подобно, Челентано си е Челентано, grande. Хората остаряват като катедрали или като цървули, а Челентано е далече от тия 76 години, на които е, сами си правете изводите.
А иначе песента ... все си мисля, че ако вместо семейните драми на Тачо и Жени Калканджиева бяха пускали това видео всеки ден, с превод на песента точно за такива sordomuti като Жени и Тачо след 10 години няма да си задаваме въпроса "Къде сбъркахме?" като си гледаме наследниците.
Ама да не задълбавам.
Голяма работа е Челентано, голяма!

19 декември 2014

Петък следобед


Жена си спомня:
- Дори не си представях, че еякулацията така прилича на салют ...
******************
Младеж се е усамотил с девойка:
- Хората разнасят разни слухове, че си с много леко поведение.
- Не се притеснявай не са слухове
*****************
Жената е искрена в думите си "О, какъв е голям!" само когато види портфейла ви!


16 декември 2014

Късмети


В последните години много внимавам какво си пожелавам за Коледа.
Преди години ми се падна "Нова работа", то беше баш като ни удари кризата през 2008 и в 2009 смених 3 работни места и накрая ми се обадиха от 4-та фирма, и като ме попитаха кога мога да почна при тях (беше в началото на Ноември) ги отрязах: след Нова година! Ма няма не искам, ма няма "не може ли?" - Януари и толкоз, аз няма само работи да сменям?
На следващата Коледа, през 2010 ми се паднаха парите, в края на 2011 ОКЗ фалира и скоро след това минах на договор с МАН Дизел и цял живот ще помня тези 17 заплати, които взех от тях. 
А онзи ден на коледното парти раздаваха баници с късмети и на мен ми се падна ей това на снимката.
Господ наистина си знае работата.

15 декември 2014

Трезвеники и язвеники

Миналата година се минах много сериозно - отидох на коледното парти с кола, играх го такси и съответно, останах на сухо.
Мно`о голяма грешка!
Шефовете не пестят от алкохол на подобни събития, а аз съм напълно съгласен със скъпия шеф на Льолик по отношение на трезвениците, язвениците и чуждата сметка. А и наистина в последно време определено имам нужда да се поотпусна малко точно по този начин. За капак моят отказ от шофиране отказа един от колегите въобще от коледно парти, ама да се оправя сега, голям е вече.
Та така, в събота беше коледното парти на фирмата, отново в ресторант в Драгалевци, там имаше музика на живо, конкурс за песни между колегите, много песни и танци, Смирнофф, Джеймисън и други подобни благинки (върнах се към добрите дни в Литва).
Е вярно, на другия ден ми беше малко криво и все повече напускам зоната на "Повече няма да пия толкова!" и се приближавам към "Вече не мога да пия като едно време!" или поне така ми се струва.
Но пък понякога е необходимо да се отреже човек, особено ако е за чужда сметка.

14 декември 2014

Indila - Dernière Danse


Приятна песничка на френски език - като го не говоря, пусто .... ма разбирам за какво се пее де.

Je remue le ciel, le jour, la nuit
Je danse avec le vent, la pluie
Un peu d'amour, un brin de miel 
Et je danse, danse, danse, danse, danse, danse

Тъжна история, напълно подходяща за времето навън.

12 декември 2014

Петък следобед


Честит петък! Освен днешната порция вицове, вместо картинка пускам видео на Кейт Оуен. Приятно четене и гледане (а може и да потанцувате)


Девойка пресича и я блъска трамвай. Едва оживяла, лежи в болницата в кома от няколко дни; идва в съзнание и вижда, че са и отрязали гърдите. Лежи в шок и не знае струва ли си да живее по-нататък!
В този момент влиза лекуващия лекар, вижда я, че е в съзнание и и казва:
- А, вие вече сте в съзнание! Прекрасно, сега започваме да ви възстановяваме - ще започнем от млечните ви жлези. Кажете, кой размер имахте преди катастрофата?
- Ще ми сложите нови гърди?! Безплатно?
- Да, Здравната каса ще ги плати.
- Наистина? 38 DD, разбира се!
**************
- Охо-о-о-о, кой ни е такъв мъничък и спаружен?
- Хм ... а бе доста странен уролог сте ...
***************************
Жена хваща грип, лежи вкъщи, киха, кашля и решава да прати sms на колежката си: 
"38,5! Всичко ме боли."
Получава отговор:
"Е не можа ли да си намериш някой с по-малък?"

10 декември 2014

Студено

Зима.
Силен студ.
Стои грузинец на площада, замръзва, ръцете му в джобовете, потропва с крака. Към него се доближава малко момченце.
- Чичко, колко е часът?
- Лятото, малкияела лятото.

Зимата дойде, а аз, може би да за да изкупя двегодишното си лежане по карибските плажове по това време на годината се оказах баш у най-големия сняг в страната в момента. 
И нещо не прецених обувките си!
Добре поне, че омекна времето днес и снегът почна да се топи, бавно, но се топи.
Ама сутрин съм като грузинеца ...

08 декември 2014

The Brand New Heavies - Boogie


Днес е 8-ми Декември.
Години на ред на този ден бях в ролята на главния герой в песента.

А днес ... ами успех на тези след мен, все някой трябва да успее.

06 декември 2014

Криза на лидерството

И друг път съм споменавал, че у нас има криза на лидерите, но покрай ситуацията с "Южен поток" ще го повторя отново, като това е най-малкото, което може да се каже.
Защо ли?
Ми защото имаме един Путьо Маринин за президент, който една година ни пя за европейското законодателство, за спазването на правилата, за Третия енергиен пакет, за общите ценности и за не знам още какво си. Русия била агресивна, не знам още каква си - една година се прави на мъж пред журналистите. Но когато на Путин му "писна от българите" се покри като мишок някъде и не смее да се покаже. Излез бе, путьо, нали си президент на страната, нас обиждат, тия, дето сме те избрали. Излез и му отговори на Путин, къде ти изчезна смелостта?
Имаме и един тъпанар за премиер, който навремето разписва като селски кмет (какъвто всъщност е) и се снима с Путин и Милер, а днес по стар навик друг му е виновен; той не знае, той не е чел, той такова, онакова ... Не му стигна смелостта да се обади на Путин и да го пита: "Ало, братушката, к`во правим?"
Унгарците може и да го наричан Виктатор, може както искат да си го наричат, но
това е лидер с топки. А ние можем само да си въздишаме, както е описал Г. Марков
В същото време унгарският премиер Виктор Орбан не цепи басма на Брюксел и директно си им го каза право куме, та в очи: Брюксел саботира проекта.
Докато ние ... ние не сме сами. Каза ни го Жан-Клод Юнкер, на обща пресконференция с Бойко Борисов и Кристалина Георгиева (а тая па чий го крепеше на пресконференцията ако може някой да ми обясни?).
И какво като не сме сами? Ние разчитахме на този проект - това бяха работни места, това беше раздвижване на икономиката ни, това бяха доходи от транзитни такси, това беше хляб. Сега Европа ще ни потупа съчувствено по рамото и ще ни гледа с разбиране.
Как пък не се намери един политик у нас, който да удари по масата и да каже на Брюксел да си гледа работата. Че Третия енергиен пакет е измислен от ония, които измислиха директивата за краставиците, че Европа ако беше силна, да беше построила "Набуко" за всичките тия години; че на нас ни трябват пари кеш и транзитните такси са точно това; че като толкова им се спазват бюрократичните им правила в областта на енергетиката, ето им "Северен поток", да се упражняват там; че както може Юнкер да заобикаля правилата, дето са за всички, така можем и ние.
Такъв, онакъв, ама лидер. И Турция расте....
Сега, извинявайте, ма не ме вълнува дали България е щяла да печели по 400 или по 300 млн долара годишно от транзитни такси. Или щели да бъдат 200 млн, пък зависело от обема на транспортирания газ, пък той я бил толкова, колкото е предвидено, я не. Пари се печелят, пари се губят, не е там работата.
Работата е там, че България бавно и упорито се връща в ролята си отпреди 1939 г - изостанала аграрна страна. Ей това е. През 39-та не сме имали атомна централа, не сме имали и газопровод, и в скоро време нито атомна енергетика ще имаме, нито газопровод. В същото време в съседна Турция руснаците прекараха преди 15 години газопровода "Син поток" (който тогавашният премиер Костов геройски отказа), турците почнаха да строят газови централи, захранвани от газопровода и 10 години по-късно имат една от най-бързо и устойчиво растящите икономики в света.
Може би щото Ердоган очевидно също е лидер, не е путьо маринин.


05 декември 2014

Петък следобед


Когато се събуждаш с три жени едновременно изведнъж разбираш, че все пак си успял в живота ...

Мъжът ми ми помага във всичко: наскоро с любовника си в кревата въобще не стигнах до оргазъм, но си представих моя, и веднага ми се получи ...

Бившият ми написа телефона ми в мъжката тоалетна за да ми направи мръсно, а се получи точно обратното: не можех да се отърва от обаждания и скоро след това намерих своето щастие ...

29 ноември 2014

Two and a Half Men: Split the Difference

Чарли се опитва да свали Миа, учителка по балет и за целта използва Джейк като примамка. А за да станат нещата, Чарли трябва да навие Джейк да тренира балет при Миа.
Както винаги, Чарли има план, който работи безупречно!

Чарли: - Ще правиш нещо, което никой от твоя клас не е правил!
Джейк: - Ако е секс, Мишел вече е виждал братовчедка си гола.
Чарли: - Не, това е по-добро от секса!
Алан: - Какво?
Чарли (към Алан):  - Той откъде ще знае? - (към Джейк) Ще се научиш да танцуваш балет!
Джейк: - Да се обзаложим ли?
Чарли: - Добре, нека го кажа по този начин: колко трябва да ти платя, за да вземаш уроци по балет?
Джейк: - Ами ... 10 долара.
Алан: - ... Момент!
Джейк: - Искам 1000 долара!
Чарли: - Това наистина е неетично!
Алан: - О да, аз съм неморалият!
Чарли: - ... Добре! Ще ти дам 500 долара.
Алан (към Джейк): - Раздели разликата!
Джейк: - Добре - 250!
Чарли: - Дадено!

28 ноември 2014

Петък следобед

- Извинете, госпожице, така хубаво сте гримирана ... Не ви ли е топло?
*****************

Тя не умееше да се целува и затова на първата среща и се наложи да прави секс.
****************

Тя смени номерата на всичките си телефони ... Продаде колата си ... Смени адреса си ... С две думи, направи всичко, за да не може той да я намери.
А той дори нямаше намерение да я търси!

26 ноември 2014

Избор на папа

Полша, Септември 1939 г.
Немците влизат в малко полско градче и започват да го прочистват. Обрали евреите, после подгонили поляците. Млад полски свещеник се усетил накъде духа вятърът и хукнал да бяга. След него се спуснал да го гони СС-овец, горе-долу на неговите години.
Бягал полякът, търсил къде да се скрие, но в един момент се набутал в някаква задънена улица, от която няма изход и разбрал, че това е края му. СС-овецът го настигнал, вдигнал шмайзера да го разстреля и в този момент от небесата се чул сърдит, гръмовен глас:
- СТОЙ! Един ден този поляк ще стане римски папа!
СС-овецът се разтреперил и попитал едва-едва:
- Господи, ти ли си?
- Да, аз съм! Свали автомата!
- Добре. А какво ще стане с мен един ден?
- С теб ... с теб ... Ти ще си папа след него!

23 ноември 2014

Dire Straits - Calling Elvis


Лично за мен Calling Elvis е една от най-страхотните песни на Дайър Стрейтс и определено една от най-успешните от албума им On Every Street. Много си я обичам и с удоволствие си я въртя - да не говорим, че тя си е бая дълга дори в албумната си версия (да не говорим за изпълнение на живо) и много се кефя да си сложа слушалките на ушите и да си слушам солото на Марк Нофлър по цял ден.
Голяма работа е Марк.
Пускам и двете изпълнения на песента - от албума и на живо, от турнето On The Night от 1993 г, което пък влезе в едноименния албум тогава - то да ти е кеф да слушаш. Лично на мен живото изпълнение повече ми харесва, но пък и клипа е хубав.

А не като разните мюзик айдъли, Х-фактори и прочие баклава.

21 ноември 2014

Петък следобед

Исках до лятото да сваля 5 килограма, остават ми още 7!
***********************************
Взех си книжката от петия път ...
***********************************
След бурен, но кратък роман с велотренажора се върнах при бившия си: дивана. Старата любов ръжда не хваща!

18 ноември 2014

Изненадата


- Ама къде ще ходим?
- Изненада е.
- В The Mall ли отиваме?
- Не, стой мирен, ще ти хареса.
- На Playground-а ли отиваме?
- Не, казах ти, не отиваме в мол.
- Къде тогава?
- Стига вече, изненада е!
А през това време се придвижваме натагадък до Дома на киното в София, защото от 11:00 ще дават "Емил от Льонеберя", който му чета всяка вечер, преди да си легне. Когато съм в София де.
И така, пристигаме в Дома на киното, намираме си местата и сядаме и филмът започва. Анимация, дублирана на български. Симеончо обаче още не се усеща.
- А, Симеончо, кой е това там на екрана бе, тате?
- Къде?
- Там, вляво на екрана.
- А ... Емил от Льонеберя!
В този момент обявяват заглавието на филма и на светлината от екрана виждам очите му - още не вярва, че е на кино, да гледа "Емил от Льонеберя", още му се струва, че всичко е сън.
...
- И как таткото на Емил му викаше, когато направи беля?
- Еееееемиле!
Изненадата е успешна!

17 ноември 2014

Нокаут

5 рунда. 
А колко приказки се изприказваха преди това! С месеци и месеци, Пулев можел, Пулев имал сили, Пулев бил убеден, Пулев туй, Пулев онуй.
И накрая - 5 рунда!
Отделно са 3-те нокдауна, два от които още в първия рунд. Коментаторът от Нова няма какво да го коментирам, то ако някой го е слушал без да гледа картината от мача, ще остане с впечатлението, че през цялото време Кличко търсеше дупка, в която да се скрие, но междувременно периодично пращаше нашето момче на земята.
Като го гледах Кличко с каква лекота се разправи с Кубрат Пулев, направо се уплаших: къде въобще се бута нашия? Онзи можеше още в първите два рунда да приключи всичко, без нокдауни, но както и друг път съм казвал, играта на котка и мишка е приятна само на котката. Пък и 5 минути преди да излязат двамата на ринга на първите редове дойдоха някакви украински "бизнесмени" със съответния дългокрак антураж не върви да набиеш Кобрата за 2 рунда и аре, чао - малко шоу за "авторитетите" трябва да има.
Толкова за Кубрат Пулев - има своя шанс, пробва се, до тук. Ако има късмет един ден може пак да му се усмихне щастието отново да играе такъв мач, дано тогава е по-успешен.
Две неща бяха излишни:
Първо, от щаба на Пулев малко прекалиха с играта на нерви преди мача. Кличко бил такъв, онакъв, като малко момиченце бил - ако беше говорил по-малко пич, нямаше да ядеш пердах с толкова злоба. Щото Кличко точно така те би, със злоба. Не за да те победи, не че се е разтревожил, че ще го биеш и ще му вземеш безценният шампионски пояс - не, би те със злоба, с големите шамари.
И второ - не знам що е тая мания да се свири на националната струна. Ние, всички българи, като един трябваше да застанем зад Кобрата, щото той бил българин, щото за България го правел.
Не, пич, правиш го за себе си - това е професионален бокс, днес се биеш срещу украинец, утре срещу американец, вдругиден може и срещу занзибарец да е, зависи от спонсорите. Националната принадлежност няма нищо общо, дори се изненадах като пуснаха химните на България и Украйна преди мача. Не разбирам какво общо имат България и българите с един боксов мач. Би имало значение ако беше финал на Олимпийски игри или Световно първенство. 
Кличко си заслужи снимката с украинския флаг
на раменете - би се като шампион.
Преди години България имаше своите световни шампиони в шахмата - Веско Топалов и Антоанета Стефанова; Петър Стойчев постави рекорд в преплуването на Ламанша, спечели световният плувен маратон в Шанхай, но такава кампания "Сега или никога!" нямаше. А повярвайте ми, Веско Топалов в шахмата е много повече, отколкото е Кубрат Пулев в бокса. Е вярно, парите в бокса не са като в шаха, но пък и онези, които разбират красотата на една шахматна комбинация са много по-малко от онези, за които животът е ляв-десен-ляв, кроше и нокаут.
Може би защото сме на Балканите. Може би затова за нас е важно нашето момче да е баш бабаита тук. Да няма кой да го бие и сега, и в следващите 10 години, а ако се намери, пак да е от нашите. Моят да е с ей толкова по-голям от на комшията. Нашето момче може да не е умно като комшийското, ма ако го фане да го нашамари, онуй нема да мое да гъкне! Нашите футболисти са най-добрите, ма все или нямат късмет, или съдията е педераст.
Така че ... 5 рунда и нокаут. 
Толкоз!

14 ноември 2014

Петък следобед

Денем пред огледалото:
- Уф, трябва да отслабна!
Нощем пред хладилника:
- Ще ме обича такава, каквато съм!
*********************************
Женски истории ...
Звъни се, отварям, а на вратата - един мъж, красив, висок, строен, със сини очи! С торта, шампанско, цветя, плодове ...
А се оказа, че е сбъркал адреса, гадината!
********************************
Жените нямат излишни килограми ... това са допълнителни места за целуване!

13 ноември 2014

История с тефтерчета

В края на 80-те държавата издаде джобното тефтерче на Васил Левски.
Човек можеше да види как Левски е цепил стотинката на две и за всяка похарчена народна пара е държал сметка.
И накрая онова "Народе????", дето и до ден днешен не знаем какво точно иде да ни каже.
За сметка на това днес отново си говорим за тефтерче, само че не за онова на Апостола, ами за онова на Дебила. И вместо да си говорим за някаква свършена работа на ползу роду, както обичаше да казва Жорж Ганчев, ние се занимаваме да проверяваме негов ли бил почеркът в тефтерчето му или на феланкишията, И.Ф, Б.Б. и Ц.Ц дали са тези И.Ф, Б.Б. и Ц.Ц или са други, а неква женица се опитва да се изкара невинна госпожица и да припадне. 
Ма не ми разправяйте как баш на господин съдебния експерт са му разбили колата и са му откраднали чантата и как сега полицията разследва парите ли са му откраднали и покрай тях прословутите тефтерчета дебилови или тефтерчетата са търсили, пък парите като бонус са им дошли. Сега най-вероятно съдът ще го го пусне (Дебила), а бат` Бойко ще му намери някъде някоя сладка службичка затова, че година и кусур време се прави на дебил и олигофрен.
Да-а-а-а, бедни ми народе български, напълно си си заслужил въпросителните в онова, истинското тефтерче.

12 ноември 2014

Като Живков, като Брежнев


Комунистическите лидери от онова време имаха една слабост в биографиите си: не всички имаха подходящия героичен ореол в тях и трябваше да си го изфабрикуват постфактум.
Да вземем другаря Живков например: някъде имало стачка, говорил пред хората някакъв работник, но не се знаело кой и хоп - един ден се оказва, че това бил самият той, другарят Живков (Б. Кастелов,"Тодор Живков, мит и истина"). Това обаче става известно едва след 9 Септември.
 Или пък "дорогой Леонид Илич". Той си изкарва войната като политкомисар и съответно, не върви да се прави на герой с такова военно CV, партийната пропаганда се впряга да му създаде легенда и хоп - веднъж подполковник Брежнев лично заляга зад картечницата, за да спре настъпващите фашисти (Д. Волкогонов, "Седемте вожда"). Оцелели свидетели на героичния му подвиг - йок! 
Роската Плевнелиев и той да не остане по-назад, тия дни се отдал на сладки спомени къде бил по време на 10-ти Ноември. Сетил се, че на връх самия 10-ти правил плакати и ходил на митинг. И както се пееше в една песен, нямаше кой да ни каже, че митингът беше седмица по-късно, на 18-ти.
Звъни Сталин на Жуков:
- Др. Жуков, имате ли план за превземане на Берлин?
- Тъй вярно, др. Сталин!
- А посъветвахте ли се с полк. Брежнев?
Дали наистина ги е имало или ги е нямало въпросните плакати мисля, че въобще не е от съществено значение. Да се пишеш герой с четвърт век постфактум и то при положение, че семейството ти също е било от комунистическата номенклатура е много жалко и недостойно. 
И това, за съжаление, показва какво дребно човече ни е президент в момента.

08 ноември 2014

Житен бегач на годината

Спазвайки традицията да си търсим призови места там, където другите въобще и не подозират, Спортал.бг съобщава радостната вест, че капитанът на Лудогорец Светослав Дяков все още е начело на класацията за най-много пробягани километри в тазгодишното издание на Шампионската лига.
Впечатляващо!  
До колкото разбрах, първото място в дисциплината е почетния плакат "Житен бегач на годината", 2 кг мухи без глави и чисто нови китайски гуменки с каучукови подметки.
Всъщност, следенето на подобни класации е единственото, което ни остава след откровението на Данчо Минев минути след като отбеляза победния гол във вратата на Базел за първата победа на български отбор в групите на Шампионската лига. Играч с малко повече акъл в главата би обяснил как това е тактика, която са тренирали цяла седмица преди мача или пък ценни указания от треньора на почивката, или ще измисли нещо такова, но няма да звучи толкова късметлийски.
На привържениците на Лудогорец и лично на Светльо пожелавам да устиска първото място в престижната класация, което ще му даде пълното основание да нарече Кристиано Роналдо и Лионел Меси "Търтеи!"

07 ноември 2014

Петък следобед


След това тя се премести отгоре и той изведнъж разбра, че с това изнасилване нещо не е наред ...

*******************************
Здравей, скъпи! Аз съм в сауната. Тук наистина е както обикновено казваш: само мъже и никакви жени!
*******************************
Момичета, внимавайте!
Ако се запознаете с идеалния мъж, който ви разбира напълно, не пие, не пуши, не играе хазартни игри, разбира от изкуство, не гледа порно - не бързайте да правите планове за него!
Вероятно жените въобще не го интересуват ...

05 ноември 2014

I'm in the club!

Ровейки в нета открих съществуването на Mile long club.
Членувам в него от 8 години!

03 ноември 2014

Съдба



Лежа си снощи в хотела, пуснал съм Нова ТВ и го гледам "стажанта" Диков как се мота из кулоарите на Народното събрание и се прави на интересен ("Асене, върни малко!"). Разпитва за КТБ и обикаля от депутат на депутат като комар от светулка на светулка и накрая се нахака на Веждичката.
Веждичката пък отдавна реве около КТБ, онзи ден например го слушах по радиото как се оплаква, че не му било ясно, че държавата гарантирала само до 100 000 евро, миличкия.
Га яде кифтетата, не рева, а?
И изведнъж в съзнанието ми изплува споменът за едно интервю на Веждичката, в което той откровеничи на тема "1300 години България" и споделя някои свои съкровени мисли за държавата ни и народа, който живее в нея. И между другото, казва следното:
... Ние ... оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л...р, на Доган парите да текат
Аудиозапис на интервюто има под статията.
Май Господ си знае работата ...

02 ноември 2014

Кругом пятьсот - Владимир Высоцкий

...Я отпустил, а сам - прилег,-
Мне снился сон про наш "веселый" наворот:
Что будто вновь кругом пятьсот, ищу я выход из ворот,-
Но нет его, есть только вход, и то - не тот.

01 ноември 2014

Не се оглеждай


Линууд Баркли-манията ми продължава с пълна сила - онзи ден завърших "Never Look Away", а сега съм на "Trust Your Eyes".
"Never Look Away" я препоръчвам горещо - много е приятна. Принципно, Линууд Баркли се оказа майстор на трилъра, има добра фантазия и съм склонен да му простя някои дребни опущения. Специално в тази книга действието отново се развива в Промис Фолс, като главен герой е Дейвид Харууд, журналист в местния вестник. Дейвид получава сигнал за корупция в градския съвет, свързан с покупката на гласове от местен бизнесмен, желаещ да построи частен затвор (не си мислете, че ние сме открили топлата вода). Върху Дейвид оказват натиск както собственичката на вестника и редакторът, така и уличеният градси съветник и самият бизнесмен - по различен начин, кой както може.
За капак на всичко от няколко седмици съпругата на Дейвид Джен се държи странно. 
Така тримата (Дейвид, Джен и синът им Итън) решават да отидат до новоткрития атракцион "Петте върха", където последователно изчезват Итън и Джен. И докато все пак Итън се намира, от Джен няма нито следа.
Дейвид започва свое разследване, отделно от това на полицията и много скоро открива, че съпругата му не е тази, за която се представя. 
Полицията също започва разследване и открива много повече неща от Дейвид. Като за начало, открива, че е изчезнала колежката на Джен от магазина, в който са работили; после откриват, че с нейната карта са купени два, а не три билета за вход в атракциона; откриват следи от кръв, косми и тиксо в багажника на колата на Дейвид, които принадлежат на Джен; откриват и тялото на Лиан, заровено в плитък гроб край пътя (а бе въобще, всички улики водят към нашия човек) и детектив Дакуърт вече аха-аха да арестува Дейвид.
А в същото време Джен пътува към Бостън, където ще направи ударът на живота си и ще си осигури живот някъде по Карибите, където е вечно лято. 
Само че не всичко, което блести, е злато.
Накрая в историята се намесват диаманти и наемен убиец с една ръка.
В тази история финалът поне не е толкова по холивуудски, колкото например във "Fear The Worst" (там добрият, първо никога през живота си не беше стрелял с пистолет и не знаеше дори как се използва, а когато се озова в един автосалон с трима мафиоти срещу себе си ги уби и тримата). Всъщност, финалът си е напълно логичен и нормален и именно затова ми хареса книгата.

31 октомври 2014

Петък следобед

Женски игри:
"Познай за какво ти се сърдя? А за по-интересно, не говоря с теб!".
********************************
Ако жена ви постоянно симулира в кревата, ценете я - значи много държи на вас, иначе досега да ви е изоставила.
*******************************
Изразът "Прави каквото искаш" на езика на жените означава "Ако не направиш, както ти казах, мъртъв си!"


27 октомври 2014

Патриотично, родолюбиво и физическо

Господинът на снимката, преди години, по повод на
убийството на проф. Станимир Калоянов от цигани в кв.
"Захарна фабрика" спомена с дебелашка усмивка, че ВМРО
е известна с "гимнастическите си отряди" и ако държавата не
вземе мерки, ВМРО ще ги вземе.
Държавата не взе мерки, но и "гимнастическите" отряди на
ВМРО никакви ги няма ... А този, така като го гледам, отдавна
не е правил гимнастика.
Цената на подкрепата на Патриотичния фронт за евентуалното бъдещо правителство се оказа много странна - часове по родолюбие и повече физическо в училище. Аз досега си мислех, че ония там разпределят министерски постове, шефски места в агенции и комисии и други благинки. Но, оказа се, патриотите се водят от други, по-възвишени идеали.  
Странна работа!
Не ми е ясно що точно това - макар че за физическото има резон, като му гледам на Красимир Каракачанов шкембето, требе си повечко физическо. Ма не ми е ясна комбинацията "родолюбие+физическо" - що точно такава, що точно тия два предмета, а не "математика+история" примерно?
Какво точно ще се учи по този предмет "Родолюбие"? 
Представям си го, вдигат там някакво учениче да отговаря, не знае, и бам - двойка! Ма не само двойка, ами и учителят като го почне: "Ти що не знаеш бе, ти Родината си ли не обичаш бе, твойта мама ..." и с пръчката през ръцете, като едно време. Върбова пръчица, шибучица, както казваше един герой на Радичков. Или пък, чудно ми е, в онези региони на страната, където в списъците с първокласници няма нито едно българско име, всичко е Ахмед, Мехмед и Гюлфие (и някой Роналдо от циганската махала) - там какво точно ще им преподават по родолюбие, че не се сещам? История и величие на Османската империя? И въобще, сега сериозно - как ще стане тая да обичаш родината си по заповед, по задължение? Как ще стане тая да вкараш в главите на децата алдехиди, кетони, корени на квадратно уравнение, чашелистчета и венчелистчета, карстови и артезиански води и между всичко това родолюбие? 
Въобще, ако ще има допълнителни часове в училище, то не е ли по-добре да са по математика, по литература, чужди езици. Хайде да не се лъжем, преди 25 години редовно вземахме първи места на всякакви международни състезания по математика, днес е успех ако въобще пратим отбор да ни представя и той не е на последно място. Децата ни стават все по-неграмотни от година на година, и в тези класации се оценяват уменията им да пишат, да смятат и да разбират написан текст. А ние какво, утре ще кажем: "Не можем да смятаме, не разбираме елементарни неща, но пък за сметка на това по-големи родолюбци от нас няма и бягаме бързо!".
Ако допълнителните часове по физическо имат за цел да подготвят физически бъдещите поколения, а часовете по родолюбие целят да възпитат у подрастващите любов към Родината с главно Р, то звучи добре, ако ставаше въпрос за 20-те и 30-те години на миналия век. Тогава идеологиите са били такива, изграждали са образът на атлетичния мъж, който е голям патриот и е готов във всеки един момент да скочи и да защити Родината си. Е, за физкултурници като Цветанов и Борисов подобно предложение може и да звучи като музика за ушите им, но те не са ми мерило в случая.
А отделен въпрос е колко на сериозно трябва да вземаш политически субект като Каракачанов, който за 20 години беше в коалиция и с кого ли не и всичките му партньори бяха все някакви политически шмекери, като върхът беше тази година - като не стана калимерата с Бареков стана тази с Валери Симеонов. Каракачанов може и да се има за политически "войвода", но си е най-обикновен политически бакалин.
Та въпросът ми е, тия хорица дали наистина си вярват в приказките си за експерти, наистина ли смятат, че някой ще ги вземе на сериозно с тия им приказки за родолюбие и физическо и въобще, що не се радват на своите 15 минути слава някъде тихо и на спокойствие настрани?

26 октомври 2014

Денят на строителя

... а гърлото желае само стар Джак без лед!
Димитровден е известен и като Ден на строителя и се оказа, че имаме повод за празник в офиса. Шефовете се отпуснаха, зер в строителна фирма работим, значи ще го отбележим! Не само ние, още две партньорски фирми бяха - йеденье нямаше (криза е!), но за сметка на това имаше пиенье в изобилие. 
И за разлика от предишното сплотяване на колектива, тоя път нямаше чака-рака и чалга, ами направо си бяхме резервирали пиано-бар "Камино" - мно`о добре си изкарахме.
Тук е моментът да споделя, че си купувам телефон, чиято основна функция е да звъни, а снимките, клипчетата и останалите екстри са на заден план. Така че следващия път, обещавам, като съм на някое джамбуре, ще си взема фотоапарата, той е много по-добър от камерата на телефона ми.
Е това не е Ясен, не ги разбрах кои са, но и те добре се представиха.
Беше много готино, а най-ме накефи участието на Ясен Зердев - в един от малкото случаи, в които съм следил някакво реалити-шоу за мен той трябваше да го спечели онзи сезон на Мюзик айдъл, но какво да се прави, друг беше фаворитът на журито. Макар че Ясен сега се подвизава по пиано-баровете и поне се знае къде е, а къде е Тома един Господ знае.
Та така - танци, манци, уиски, колежки, яко се омешахме, накрая колежките от съседната маса дадоха идеята да идем до "Брилянтин" (друго да не е, поне колежките са готини) и аре натам, ама там малко седях, че беше фул и единственото свободно място беше до една тон-колона.
Ясен Зердев, дами и господа, страхотно шоу направи!
Е в 4 сутринта бушоните ми бяха аха-аха да гръмнат и затова реших да не се правя повече на тийнейджър, взех си такси и се прибрах да спя.
... и да отдадем заслуженото на колежките, все пак!
Не спах много, ама това е друга история. 




П.С. Единственият минус беше чашката с моркови и краставици, която се моташе на масата - абе откъде дойде тая мода да ти сервират моркови за мезе?

25 октомври 2014

Контактна и общителна


Както казала една жена в един виц:
- Не съм к*рва, а съм общителна! 
Чак сега видях какво точно значи това.

Иначе пожелавам успех на Наталия в търсенето!

24 октомври 2014

Петък следобед


Питат жена-щангистка:

- Страхувате ли се от изнасилване?
- Аз съм жена, разбира се, и ми се иска да се страхувах ...
*********************************
Много добър начин за запознаване:
- Извинете, госпожице, не знаете ли случайно как е най-добре да си похарча заплатата?
*********************************
Два факта за жените:
1. Те често са в лошо настроение;
2. За това винаги си виновен ти!

21 октомври 2014

Много умна и много красива

Ще ме прощавате, ма чак такъв мозъчен дюстабан не съм!
Ива Йорданова била:
млада и амбициозна жена, която се бори за признание
според думите на ухиления господин вдясно.
Вярвам ви, г-н професоре!
Щом вие го казвате, сигурно е така. Сигурно всяка кифла, която се пише завършила Бъркли или друго учебно заведение в Щатите и на която са и били дузпата е достатъчно кадърна да я вземат одмах в държавната администрация, и то като зам.- министър. Сигурно и в класацията на умните и красивите е нормално ако не се класираш за работа в ООН (да храниш гладни сомалийчета примерно) да се пробваш във второразредно риалити-шоу.
Сигурно е така, щом вие го казвате - трябва да е така.
Въпросната Ива Йорданова обаче не лежи само тая, че е умна и красива, ами се е ориентирала овреме - той Лукарски може и да е куц кон, но май му замириса на власт.
Умна ще се окаже Ивчето!
То всъщност, няма какво да я разнасям Ива Йорданова - могла, уредила се. Такива са ни героите на деня у нас, такива са ни умните и красивите. Такива глупаци са ни и премиерите - и редовните, и служебните. Поне можехте да застанете пред камерите и да кажете: "А бе, тая си я опъва Лукарски, пък трябва правителство да се прави, Бойко се обади, иска момичето, аре сега, ще му намерим работа, на кой ли не сме намирали, та на нея ли?"
Ама вие ... млада била, амбициозна ... то ако на всяка амбициозна ку*ветина по София тръгнете да и търсите работа, къде ще му излезе краят?

20 октомври 2014

Случайно откритие


Случайно попаднах на Линууд Баркли и "Няма време за сбогом". Хареса ми, после прочетох "Близо до вкъщи" и сега съм на "Инцидентът".
В "Няма време за сбогом" 14 - годишна ученичка се събужда вкъщи сутринта след неприятна вечер и открива, че цялото и семейство липсва - майка и, баща и, брат и - няма никой. 
Никой!
Няма и бележка.
Никой не и се обажда. Това става през 1983 година, няма и мобилни телефони. 
Предната вечер Синтия (героинята) излиза на среща с момче, местния бабаит, син на местната мутра. Пият няколко бири и срещата завършва в колата на момчето, откъдето я измъква баща и (не се стига до нищо сериозно). Заради изпития алкохол тя повръща пред дома си, после се качва в стаята си и заспива.
А на сутринта няма никого. 
"Мама винаги ми оставя бележка!" - казва Синтия на дошлите полицаи.
25 години по-късно загадката се разкрива. Синтия е омъжена, има 8-годишна дъщеря и съпруг. Изведнъж миналото започва настойчиво да я връхлита - първо е обаждане от непознат номер, после е изненадваща информация от леля и (която я е отгледала и образовала), мъж, който прилича на брат и, убийството на лелята, изчезнал (и открит мъртъв) детектив, нает да разрови случая, пликове от пари, мистериозно появила се шапка в дома и, съмнения на полицейския детектив и най-накрая писмо, написано на пишещата машина на съпруга и, посочващ мястото, където могат да открият семейството и.
Мястото се оказва изоставена кариера, в която се е образувало езеро, а в него откриват колата на майка и заедно с нея и брат и. След 25 години няма много останало от тях, но все пак липсва тялото на бащата.
Краят е очакван - няма никаква мистерия, семейството не е отвлечено от извънземни, нито е живяло скрито някъде през всичките тези години с една-единствена цел: да накаже дъщеря си. Нещата са много по-прости: бащата се оказва двуженец, който не е бил щастлив с първата си жена, но не се е развел с нея. Всичко, което му е липсвало в първия брак, го открива във втория. Докато един ден Съпруга №1 не научава за Съпруга №2 и във въпросната вечер организира убийството на майката и детето. Бащата (Клейтон) приема да живее с първото си семейство при условие, че съпругата му ще остави на мира дъщеря му, която е оцеляла. Бащата се оказва доста слаб морално - не знам, може би като характер е можело да го развие малко по-така, леко ми е измислен като образ. Финалът разкрива още едно убийство, станало преди 25 години, както и авторът на двете други убийства - на лелята и детективът, който не е очакваният син на Съпруга №1. 
Хубавото е, че сюжетът се разкрива едва в края на книгата, до последно не се знае кой, какво, кога и как. Като цяло книгата не е литературно произведение, което да те накара да се замислиш над смисъла на живота, но първо образът на бащата на Синтия е много добре изграден, а след това и мъжът и (този, който разказва историята) също е добре измислен.
"Твърде близо до вкъщи" е още по-добра. Започва с брилянтния план на 17-годишен тинейджър (Дерек) да използва къщата на своите съседи, които заминават на едноседмична почивка за място за срещи със своята приятелка. Има си план как да остане в къщата, как да дезактивира алармата, какво и къде ще правят, но ... първо, Пати е успява да дойде, а после собствениците се прибират късно вечерта, защото майката (Дебора) се чувства зле. 
Прибират се, и дори не успяват да разопаковат багажа си - Дерек чува шум от идваща кола, чува караница пред къщата и пистолетните изстрели - а когато всичко утихва, намира телата на съседите си, проснати в къщата.
Действието се развива в малко градче в щата Ню Йорк, където тройното убийство е нещо наистина нечувано, особено на богат местен адвокат и семейството му. Започва разследване, изплува хобито на Дерек и Адам (убитият му приятел - съсед) - да разглобяват стари компютри и да се ровят в хардовете им. Това им хоби се свързва с директорът на местния колеж, който десетина години по-рано е издал книга, превърнала се в бестселър и която младежите откриват в компютъра на студент, самоубил се 2 години преди издаването и. 
Бащата на Дерек, Джим Кътър се занимава с косене на морави, след като от него не е излязъл добър художник и след като е разбил носа на кмета при едно спречкване. Образът му е малко така "много печен, но с малко късмет", но като цяло не преминава границата "много съм печен!". Епизодът с разбития нос на кмета всъщност се оказва ключов - той е в основата на убийствата, той е причината Джим да не работи повече за кмета и да коси ливади на стари години. В един момент нещата се завъртат така, че Дерек е арестуван и обвинен в убийството на съседите, изплуват разни пикантерии между milf-съпругата на адвоката и съседското момче (достатъчно разумно поднесени, без да въобще да бие на порнография), изплуват подводни камъни от миналото в брака на Джим и Елън Кътър и нещата са достатъчно завързани до момента, в който не изплува пистолетът, с който е убито семейството на адвоката Лангли. Е малко по американски, оказва се, че пистолетът не принадлежи на онзи мафиот, на когото се предполага, но пък готиния пич не свързва 2 и 2 да види дали ще направи 4 и така се стига до края на книгата.
Краят е приятен. Едната гадина си получава заслуженото, лошият убиец - също, кметът-гадина - и той. Вярно, малко като по американски хората около едно семейство измират като мухи, ама на никой не му прави особено впечатление, но това е една от малкото слаби черти в книгата.
Като цяло, Линууд Баркли се оказа много приятно случайно откритие - то, както се казва, великите открития стават случайно.
Сега чета "Инцидентът", надявам си и тя да е толкова интересна.

19 октомври 2014

Alanis Morissette - You Oughta Know

Тия дни се сетих - голяма работа е Аланис, да е жива и здрава. Jagget Little Pill беше страхотен албум, почти няма слаба песен в него. То, всъщност, Аланис и с този албум стана известна. 
Въобще, уважавам музикантите, които сами си пишат текстовете/музиката и видеоклиповете им не са гмеж от компютърни ефекти и танцьори. Така нещата са по-истински и имат повече стойност.
А Аланис си е Аланис, няма слабо място при нея.

18 октомври 2014

Вдясно по ескалатора

Освен всички други неща, оказа се, че Българинът е и ескалаторно неграмотен, т.е., не знае как да се движи с ескалатор. 
В цяла Европа движещите се на ескалатора заставали вдясно, само у нас говедата, като се юрнели да влизат/излизат от метрото, и заставали кой където му падне. За целта дори във Великата глупост има създадена група, а отделно тия дни, докато се приготвях за работа попаднах на репортаж по БНТ, посветен на темата.
Репортажа - нищо особено, студентчета някакви го играят ентусиасти и са се загрижили за европейското възпитание на Българина напълно доброволно и пари не искат. Искат само да се движим вдясно на ескалатора, щото някой може да бърза и да му е свободно лявото. Така било в Европа! 
Може. Бил съм в Европа, движил съм се с метро в бившия СССР (в Москва и в Киев), в Прага, в Будапеща - вярно е, повечето хора там застават вдясно на ескалатора (за СССР нямам кой знае какви спомени, че бях малък тогава, ма да приемем, че е така). 
Знаете ли къде е разликата обаче?
Разликата не е в това, че в Европа метростанциите са дълбоко под земята (повечето) и достъпът до тях е основно с ескалатори. Разликата не е и в това, че у нас съществува байганювския принцип: "Те ще ми кажат къде да застана!", докато ония там са възпитани и толерантни и проявяват разбиране.
Не.
Разликата е, че там младите хора не се занимават с глупости като това, да висят до ескалатора с транспарант "Стойте вдясно!" като дежурен по стълбище едно време в училище. Младите хора в Европа много често работят като доброволци към различни НПО-та: посещават домове за стари хора, разни центрове за работа с проблемни деца, да не говоря, че се записват доброволци и участват в разни хуманитарни мисии на Червения кръст или на миротворческите организации под егидата на ООН например. По телевизията съм виждал репортажи за млади хора, които са прекарали известен период от живота си, помагайки на бедни, болни и сакати, обучавайки деца в изостанали държави и получаващи минимално възнаграждение за това.
С две думи, искам да кажа, че има много по-важни неща, които трябва да изравним между нас и Европа от стоенето вдясно на ескалатора. И не, това не ни прави повече или по-малко европейци. Утре ще се намери някой, дето ще реши да се прави на интересен на тема "Що българите клатим глава на обратно?" и в някоя прекрасна сутрин в центъра на големите градове ще цъфне поредната тройка ентусиасти, които ще ни обясняват как трябва да си клатим главите за "да" и "не", че да не се отличаваме от Европа.
Така че, айде вървете на майната си и не се халосвайте толкова много!
Колкото до мен, аз лично когато мога - заставам вдясно и няма да се самоубия, ако случайно съм застанал вляво и съм попречил на някой, който много бърза, да мине напред. Аз, когато бързам, ползвам стълбището, не само заради изгорените калории, а и защото качването по стълбите става по-бързо, отколкото с ескалатор.
Но-о-о-о ... нещата са така. У нас очевидно, трябва наред с мотопедите и тракторите, в шофьорската книжка да има категория за ескалатор и асансьор.