29 ноември 2012

Силните в приказките и силните в действието

В началото на годината правителството реши да сложи край на сагата с Втората атомна и официално закри проекта. Премиерът - тъпанар измънка нещо там за паро-газова централа, която ще работи с руски газ и по този начин ще ни намали енергийната зависимост на страната от Русия. Отделно готовото оборудване ще си го вземем и ще си го сложим в евентуален нов реактор в Първа атомна - все едно става въпрос за кухненски шкафчета. 
Знайни и незнайни капацитети си втурнаха да ни обясняват, че цената щяла да бъде еди колко си, Станишев се усети, че изпусна питомното и тръгна да гони дивото, а за Тъпанаря от Банкя се оказа по-важно дали централата трябва да се нарича "атомна" или е по-правилно да е "ядрена".
Като допълнителен бонус Борисов се писа двукратен победител в мачовете с руската мечка миналата седмица. Вероятността в момента Путин да чете какво е казал българският премиер е пренебрежимо малка, но все пак и руснаците си имат прес-секретари, които събират изрезки и не е изключено в бъдеще Владимир Владимирович да се повтори - руснаците тия приказки ги подминават, но не ги забравят. В интерес на истината Борисов не е единствен - Костов също отказа на руснаците два пъти - веднъж по време на Косовската криза и преминаването на руските войски над България и втория път за газопровода "Син поток" (а ако броим и Великата газова победа на Евгений Бакърджиев и фанфарите при пристигането му от Москва, то Костов води с 3:2). Хронологично може и да не беше в такъв ред, но това в случая не е от значение. 
От значение са енергийните проекти на турците - построиха 3 и продължават да строят газови централи, захранвани от точно от този газопровод, който Костов навремето отказа; строят и руска атомна централа и видимо нямат нашите притеснения за енергийната зависимост от Русия. И не само това, смятат да строят АЕЦ или ТЕЦ в близост до границата с България. А техният президент, Абдулах Гюл учтиво обещава на нашия "енергийна подкрепа" - за наивните са приказките за газовите връзки, а иначе разбирай го: "ще ви продадем толкова ток, колкото можете да купите, вие само закъсайте!". 
От благодарност и щастие Плевнелиев му обещал подкрепа за членството на Турция в ЕС. Баба едно време казваше за такива "Кога стана калайджия, кога му почерня гъза?". До вчера подсмърчахме пред вратите на Брюксел, днес вече даваме акъл на хървати и удряме рамо на македонци и турци (последните пък само до нас са опрели). А т`ва, че от страна-износител България бавно, но сигурно се превръща в страна-вносител на електричество, т`ва че ще строят електроцентрала на километри от границата и съответно ще разкажат играта на туризма там - чудо голямо, то да не е работа на президента да се занимава с тези въпроси? Или на правителството, все тая. Или ще протестираме малко от кумова срама, главно вкъщи пред огледалото и до там.
Докато у нас политиците се караха кой на кого е агент и чии интереси защитава, турците си построиха електроцентралите. А винаги е по-лесно вместо да свършиш една работа да докажеш, че няма нужда да се върши - както казва едва поговорка, който иска - върши, който не иска - намира причина. Когато кабинетът отказа АЕЦ Белене, Сульо и Пульо се надпреварваха да доказват, че тая централа не ни трябва, че криза с тока няма да има, щото преди 10 години, като сме затворили старите блокове на Козлодуй и не е имало, че населението намалява, съответно и потреблението ще намалява и т.н. Турците очевидно не правят такива тънки бакалски сметки ще има ли кой да им купува тока след 10 години, колко ще им струват централите, изпадат ли в енергийна зависимост от Русия или не? И забележете, Турция не строи АЕЦ  от 23 години, нито от 10 - казват, почват. Точка по въпроса. 
А ние сме силни в приказките - Плевнелиев, да му се чуди човек президент на страна от ЕС ли е, или е на петела гребена? Като не ни изнася електроцентрала под Резово, отмени си визитата в Анкара, обиколи малко Европа да си осигуриш гръб и иди в Турция напролет и им обясни "Ще видите ЕС след като ние кажем да - когато и да е!". Не че турците ще се трогнат, най-много да ти се изсмеят, но поне малко достойнство да демонстрираш, и то не пред кого да е - Турция е това, едновремешният ни поробител. Отношенията на Германия с Турция са едно, на Русия с Турция са друго, на Великобритания с Турция са трето, а нашите са четвърто и пето. 
Ама на нас ни е по-лесно да си приказваме, отколкото да свършим нещо.

27 ноември 2012

Хора с чувство за хумор

ЦВЕТАН НА  МИСЪЛТАВинаги съм ценял тънкия хумор.
Аз самият се смятам, че притежавам такова чувство.
А това е днешният комикс от "Дневник".
Аз съм безмълвен и трия сълзите си.

26 ноември 2012

The Pretenders - I'll stand by you

Старо, но златно. То на Pretenders май само това им остана, въпреки хубавия глас на Криси Хинд.


22 ноември 2012

Различните филми

- Скъпи, хайде да правим любов като във филмите! - каза тя.
Той се съгласи.
Правиха любов. Той сменяше поза след поза. Накрая тя го погледна и каза:
- Да-а-а ... Изглежда с теб гледаме различни филми!

20 ноември 2012

Ето така се прави

Иво Санадер
Бившият хърватски министър-председател Иво Санадер е осъден на първа инстанция от хърватски съд по обвинение в корупция. Това става една година след екстрадирането му от Австрия и малко повече от 7 месеца преди страната му да се присъедини официално към ЕС. Присъдата над Санадер е знакова по няколко причини:
  1. Санадер не е единственият министър-председател (бивш или действащ) на Балканите, за когото има подозрения за корупция и/или криминално минало. Преди него отдавна са Мило Джуканович (Черна гора), Хашим Тачи (Косово) и (за съжаление) Бойко Борисов (България).
  2. Санадер обаче е единственият осъден. Тачи едва ли някой ще го пипне - него го подозират и в наркотрафик, и в търговия с човешки органи, а да не говорим за дейността му като командир от АОК. Пипнат ли го за едното, ще го питат и за другото, а накрая ще стигнат до "освобождението" на Косово  и ще стане мазало - решили са янките, че е по-добре да не го закачат, а да го държат на връвчица. Джуканович получи индулгенция от италианското правосъдие, а изнесеното в Биволъ.бг за Борисов не е вярно (разбира се!), щото той не го е чел. Макар че, само като погледнем кой ни е финансов министър, къде е работил преди това и как въобще е попаднал в правителството и става ясно, че и Борисов е на въженце.
    1. Мило Джуканович
    2. Присъдата срещу Санадер може и да падне на следваща инстанция, но е ясен знак към ЕС, че Хърватия няма намерение да повтаря грешките на България и Румъния. Нещо повече, не само да не ги повтаря, но и да не ги допуска. А присъдата срещу Санадер съвсем не е изолиран случай - в Хърватско от години се води борба срещу корупцията в различните сфери - и във висшето образование (2008), и в здравеопазването (2012). Може и да не са достигнали нивото на прозрачност и обществена нетърпимост като в развитите западни страни, но поне вървят натам. Докато у нас вече забравихме кого съдим и за какво точно го съдим; а когато пък осъдят някого, не могат да го вкарат в затвора.
    И това всичко на фона на мнението в Хърватия, че страната им несправедливо е оставена да чака до 2013 за разлика от България и Румъния, чието членство е повече политическо, отколкото икономическо. Ако хърватите дори само подозираха, че спътницата на нашия премиер-министър е оцеляла в атентат "за сплашване"!
    Хашим Тачи
    Мен държави като Косово, Черна гора или Македония, с по една шепа народ, две педи територия и три страници история нито ме вълнуват, нито ме интересуват. Дали ще са в ЕС или не, все ми е тая. Интересува ме единствено моята малка България - само че у нас всеки следващ идва на власт с обещанието да накаже предишните - СДС трябваше да накаже БСП, Виденов писа "бяла книга" на сътвореното от Филип Димитров, Костов трябваше да накаже виновните за хиперинфлацията, Царят да накаже корумпираните, Станишев да вземе имотите на Царя, Бате Бойко да вкара крадливата Тройна коалиция в затвора. 
    И разбира се, това никога не се случи. Царят си запази част от имотите, Костов се договарял с БСП да не ги закача, а на Бойко заканите се оказаха много въздух под голямо налягане - само където се писа на мъж за сметка на Масларова.
    Бойко Борисов
    Докато хърватите за 10 години след войната със Сърбия построиха над 1 000 км магистрали от едната граница до другата (единствено магистралата Белград - Загреб е строена от Тито) и до крайбрежието им без една отрязана лентичка или поне ние не сме разбрали техният премиер по онова време да се тупа по гърдите до посиняване. И затова днес нормалните западни туристи, които искат да почиват на евтино място отиват в Хърватско, а тук идват единствено алкохолизираната им измет и германските баби. С влизането на Хърватия в ЕС през юли 2013 България пак си остане най-бедната (с най-ниски заплати) и най-корумпираната страна. 
    А тоя същия наш тъпанар отишъл през пролетта в Хърватско акъл да им дава! Вместо да пита и да си води записки! Щото същата тая Ядранка Косор, която Санадер обвинява за присъдата си (политически натиск) можеше да му обясни какво, кое и как се прави. За да нямаме усещането за още 4 пропилени години.

    Rubic's lunch

    Ако се чудите какво обядва Еньо Рубик - ето:

    19 ноември 2012

    Карибски дневници - 11: Подводен свят

    Круизното корабче
    Тези снимки ги направих още преди половин година, но ги държах досега щото се надявах да сложа музика върху клипчетата. Само че нещо ACD-то се скапва, не ще да добавя музика към видеото - и така стават, но с музика е по-добре.
    Имат хората, не е като да нямат
    Та си рекох - по-добре да сложа снимките и видеото сега, а после или да дръпна нещо от интернет, или да изчакам докато се прибера в България и тогава да ги оправя на моя си компютър - все тая де. 
    А самите снимки са правени в залива на Сант Ана, в южната част на острова - там по принцип е по-туристическо. Корабчето излиза на около два-три километра от пристанището, след което спира и почва да се върти, а пътниците слизат по палубата. Дъното са корабчето всъщност са прозрачни прозорци. Преди да почне шоуто организаторите раздават и по една брошурка с нарисувани на нея риби и корали, за да знаеш какво снимаш - ама като е на френски, за какво ми е?
    Заливът на Сан Ана
    И все пак - подводни красоти. Акула само не съм снимал досега, ама нямам и желание.












    Тая риба я наричат "сержант", само това запомних от брошурката.










    Рибоци разни

    Коралчета и водорасли






    17 ноември 2012

    Господ е българин

    Винаги!
    Докато сме живи!
    Докато има българи!
    Помним и се гордеем!
    Бяхме и ще бъдем!

    16 ноември 2012

    Гордиевия възел за юристи

    Покрай сапунката около Венета Марковска няма да сбъркам, ако кажа че и уличните котки научиха чл. 147, ал.3 от Конституцията на Република България, който гласи следното: 
    За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
    Вчера президентът Росен Плевнелиев се опита да разсече Гордиевия възел на това назначение, като напусна церемонията по полагането на клетвата на новоизбраните съдии точно преди въпросната Венета Марковска да се закълне. Няма да крия, допадна ми начина, по който той се опита да разреши тази история - поне се опита да действа, не да мрънка, да манкира, да призовава или пък да дрънка пълни глупости. Мисля, че Марковска си изгърмя патроните по сватбарски, а и беше защитавана единствено от Цветанов и Искра Пълничката (при това прекалено урбулешката), което ясно говори чие протеже е.
    Но!
    За разлика от Президента и Министерския съвет, които полагат клетва пред Народното събрание (чл.96 и чл. 109 от Конституцията на РБ), съдиите от Конституционния съд полагат клетва в присъствието на Президента, Председателя на НС и председателите на ВАС и ВКС (чл. 6, ал.2 от Закона за Конституционния съд). Но не пред тях! А съгласно ал. 1 от същия този закон е достатъчно избраният за съдия да произнесе клетвата и вече се счита за избран. Така че колкото и приятно и морално да звучи изявлението на Плевнелиев, ако Марковска се беше усетила да произнесе гласно клетвата докато той декламираше изявлението си, и щеше да бъде избрана. И никой нямаше да може да я спре за момента - не че не са предвидени начини да се прекрати мандата на един съдия от КС предсрочно - но тогава играта определено щеше за загрубее. Спомнете си как преди няколко месеца помилванията на ген. Марин през втория му мандат бяха поставени под въпрос. И как обществото махна с ръка, за да не се набута в юридически батак доброволно. Сега все още ни чака същото.
    Запорожките казаци пишат писмо до турския султан
    Само че колкото и да се кефим на мъжката постъпка на Плевнелиев, по същество той ... айде да не казвам, че е нарушил закона, но там някъде е. В смисъл, това, че е напуснал церемонията не праща Марковска автоматично аут - жълтият картон още не е червен. А и много въпроси висят във въздуха - като например, защо тоя сигнал за Марковска излиза чак сега, какво ще стане с делата, в които е влизал адвокат Еленски; след като се говори за търговия с влияние ще бъде ли подведена под отговорност?
    Все въпроси, на които май още не искаме да чуем отговор. 
    By the way, като чух, че Искра Фидосова се е нагърбила с нелеката задача да пише писмо до ЕК в защита на Венета Марковска в съзнанието ми изникна следната картина от Иля Репин.
    Странно защо?
    П.П.  от 19.11.2012
    А както се оказа, церемонията е започнала без присъствието на Председателя на ВКС Лазар Груев - в такъв случай колкото е съдия Марковска, толкова са и Велчев и Атанасов.

    15 ноември 2012

    Мечти и реалност

    Мечтите са безплатни, реалността е жестока!
    През миналата година у нас се върнаха 30 хиляди млади хора предимно от Гърция, през тази - очакваме още 40 хиляди - най-вече от Испания и от Кипър. Целта ни е да им осигурим работа, така че да останат трайно в страната, посочи още Дянков
    600 лв заплата за лекар. Безработните българи от Гърция и Испания се връщат да са безработни в България.
    Некои съображения:
    1. Тия песни, че до еди колко си години ще стигнем средноевропейските доходи ги слушаме от 3.5 години в изпълнение на различни изпълнители. А и прогнозата на Дянков се разминава с тая на шефа му, което е малко кофти за него; да не говоря пък за прогнозата на нашия тъпчо, според която днес вече трябваше да се радваме на невиждана благодат.
    2. Да се надяваш да стигнеш гърците щото те вървят назад, а не щото ти вървиш напред не говори добре за теб, Симеончо!

    Златан!

    За мен една от най-големите несправедливости на отминалото Европейско беше отпадането на Швеция в предварителната група за сметка на Англия. За мое нещастие пътувах по време на прекия сблъсък между двата отбора и научих резултата чак на другия ден. 
    3:2 за Англия.
    И то при положение, че англичаните бяха определено най-слабия отбор, прескочил групите, и то благодарение на доста солидно съдийско рамо в мача им с Украйна. 
    Но!
    Както е известно, във футбола има Господ! На друго място може и да няма, но тук справедливостта рано или късно възтържествува.
    Уникален Златан тази вечер срещу Англия! Уникален!!!
    А четвъртия му гол е футболният еквивалент на Давид на Микеланджело, на Мона Лиза, на Сикстинската капела, на Кехлибарената стая, на музиката на Моцарт.
    Който има очи, ще ме разбере.

    П.С. Все пак да не забравяме, че според Ицата Стоичков швеците най-редовно ги бутат съдиите, вероятно и в този мач е било така.
    П.П.С. Не му е за пръв път на Златан да вкарва подобни голове - ето един подобен от Евро 2004.

    14 ноември 2012

    SJP

    Злобничко, но доста вярно!

    11 ноември 2012

    Повест за истинския малък мъж


    На тази история попаднах случайно снощи, ровейки се из необятните пространства на руския интернет. Разказът много ми хареса, свалих текста, преведох го и го поствам. Постарал съм се смисъла на моя превод да е максимално близък до оригиналния, но нали знаете - превода е като жената, ако е верен - не е хубав, а ако е хубав - не е верен.

    Историята се случи отдавна, един Господ знае колко години минаха оттогава. Аз мога да пресметна, но не искам, плаша се от цифрите. 
    В общи линии не става въпрос за тях. 
    Брат ми беше на 9 годинки, а това се случи две години след като татко загина. Отчитайки голямата разлика между нас аз винаги му бях повече майка, отколкото сестра. Но въпреки това с мене можеше да поиграе на Контра Страйк, на футбол или да отидем на поход за няколко дни. Майка ни беше далече от всичко това, тя живееше в света на книгите и буквите и тетрадките със съчиненията. И така, да се върна към съществото на разказа. Малкия ми брат не е активен или емоционален за разлика от мен. Той по-скоро е като носорог, на пръв поглед дебелокож и тих само и само да не го закачат и да го оставят на мира. 
    Но през есента даже аз, между посещенията у мама забелязах, че брат ми е някак си подтиснат. Все едно носи камък, много голям камък и не може да го хвърли, и съвестта му нещо го мъчи. Дълго го разпитвах, по всякакъв начин го въртях, докато накрая не изкопчих от него истината и се ужасих. Бях готова, Боже мили, да се скарам на мама така, че ушите да и гръмнат, но възпитанието ми не позволяваше. 
    Историята се оказа твърде банална, но за него, деветгодишното момченце, опознаващо света, тя беше повече от трагична. 
    Всеки ден, след училище него го хващали три момчета, един клас по-големи и му взимали джобните пари. За мен това беше шок. Не само че са някакви сополанковци, но и унижават брат ми?! 
    - Серьожа, а защо не им разби манерките? – го попитах аз. Ние се бяхме скрили в неговата стая и седяхме на пода и той, с наведена глава, изчервявайки се ми разказа всичко. 
    - Не бива! 
    - ?! …?! – аз си глътнах граматиката. 
    - Мама ми каза, че истинските мъже никога не решават конфликтите си с юмруци, а с диалог. А аз искам да бъда истински мъж. 
    - Чакай, чакай … А ти опита ли се да говориш с тях? 
    - Да. Но те ми се смеят, а онзи ден единия от тях ме удари по лицето и се смееше. Това беше толкова унизително – толкова горчивина имаше в гласа му и по бузата се стичаше една сълза. Аз самата едва не се разплаках заедно с него. 
    - Колко време продължава това? Колко често ти те следят? 
    - Всеки ден, почти два месеца вече. Аз пробвах да се прибирам и по друг път, но те ме проследиха и ме хванаха между блоковете. 
    - А защо си мълчал? – аз внимателно го прегърнах и го придърпах към мен. 
    - Мама каза, че не е по мъжки да се оплакваш. Истинският мъж решава своите проблеми сам – той зарови лице в рамото ми и се разплака – А аз не знам какво да правя. 
    - Тихо, тихо, малкия. Не го преживявай, аз няма да позволя да те обиждат. 
    Аз го успокоих, обещах му да му реша проблема и го сложих да спи, независимо че навън беше още светло. А самата аз излязох на балкона, запалих цигара и зачаках мама. 
    Вечерта с нея имахме грандиозен скандал. 

    - Ти въобще разбираш ли, че той има вътрешен конфликт?! От една страна него го унижават и той не може да им се опъне, а от друга – той не може да поиска помощ за решаването на проблема, защото ти си си измислила някакъв митологичен „истински” мъж, който ама грам не се вписва в реалния живот?! 
    - Той е момче от интелигентно семейство и е длъжен да си държи ръцете – мама, както винаги, си е набила в главата някаква постепенна защита и ясно вървеше по отбелязания маршрут. – Днес ще удари в отговор, утре ще удари момиче! И на това го учиш ти, моята възрастна дъщеря, момиче с висше образование! Аз съм ужасена! 
    - Мамо, аз много те обичам, но изглежда ти гледаш на света през прозореца на поезията от по-миналия век, която преподаваш всеки ден. Предполагам че е по образа на някой си там преследван виконт, който побеждавал всички само със страшния вид на храстообразните си вежди. Излизай от книгите си и решавай проблема на сина си, иначе аз ще го реша! 
    - Той е мой син и аз ще решавам как ще го възпитавам! Не смей да се дърляш с майка си, аз съм учителка, аз по-добре зная. 
    - Той е мой брат и аз няма да позволя на някакви си вампирчета да го унижават и да осакатяват този същия мъж, зачатъците на когото все още не виждам в него – аз се сдържах с последни сили. Мама е много трудно да я убеди човек в каквото и да било. – Днес са го ударили по лицето и са му взели джобните пари. След 10 години същите тия изроди ще го хванат на улицата с момиче и ще му я отнемат, а той ще бъде длъжен да стои като глупак и да си мисли, че на не го не му прилича да се бие. 
    - Той е умно момче и няма да се мотае по тъмните сокаци, където може да срещне уроди! Не сгъстявай боите! – Боже мили, наистина ли тя самата вярва в това?! 
    - Мамо!!! Опомни се!!! Ти решаваш вместо него къде ще се разхожда?! Не ти, аз трябва да се ужасявам сега! – аз се опитвах да говоря спокойно, макар че вътре в мен всичко кипеше. – Ти поне разбираш ли, че се опитваш да възпиташ момиче? От нас двамата момиче се родих аз! А на мен ми казваше като бях малка, че трябва да мога да се погрижа за себе си във всяка ситуация. 
    Мама ме погледна тъжно: 
    - И какво се получи в крайна сметка? Ти порасна момче в пола, с вечните разбити колена, улични битки, оплаквания от родителите и учителите от теб, аз вече загубих бройката колко пъти ме викаха в училище и с писма на работата. Аз не искам и Серьожа да расте такъв проблемен. 
    И тук мама се разплака – а майчините сълзи са най-страшното оръжие на света. Направо омеквам като я виждам как тя плаче. Вътре в мен веднага нещо се обръща и се чувствам скот някакъв. Но в този случай не биваше да отстъпвам. 
    - Мамо. Аз разбирам защо се опитваш да му внушиш именно такива принципи – аз се старая да говоря много тихо и спокойно – но като се изолираш сега от проблема с неговото поведение, ти му ги създаваш в бъдеще. И те ще бъдат къде-къде по страшни от оплакванията на родители и учители. Моля те, позволи ми да му помогна. 
    Тя само въздъхна и махна с ръка. 
    - Ако той после има проблеми заради това, виновна ще си ти, запомни. 

    На другия ден аз взех малкия от училище и отидохме вкъщи. Серьожа метна чантата си и тръгнахме. 
    - А къде отиваме? – попита ме той напрегнато. 
    - Отиваме при едни мои приятели да си починем, да се отпуснем. Може и да намериш решение на своите проблеми – усмихнах му се аз. 
    Ние пристигнахме на вилата на моя приятелка, която 10 години преди това се омъжи за бивш военен. Понятие си нямам как се нарича този род войски (да ме прощава преподавателя по НВО), но беше нещо като спецчаст, която се моташе по Африка със секретни мисии. От една страна слуховете за нейния мъж бяха, че може да убие човек с помощта на лист от тетрадка. От друга – това беше най-спокойният и уравновесен мъж, когото познавах. Удивително мъдър и добър. 
    Докато приготвяхме салатите за шишчетата, Саша взе брат ми със себе си да секат дърва. 
    - Няма нищо по-приятно за истинския мъж от това да запали огън в огнището си със собствените си ръце. Хайде, да вървим. 
    След час малкия не можеше да го отвържеш от Саша. Той го следваше навсякъде, слушаше внимателно всяка една негова дума, като видимо ги обмисляше, а не просто механично да ги попива. Под вещото ръководство на големия чичко Серьожа запали своя пръв огън в живота си, помогна да нанижем месото на шишовете и послушно ги въртеше, пръскаше, в общи линии – чувстваше се важен и нужен. 
    А след това остана старши зад огъня и гордо поглеждайки към възрастните – правилно ли пратя всичко? 
    А когато пак се събраха двамата зад скарата, Серьожа събра смелост, разказа му за своята трагедия и попита: 
    - Чичо Саша, а вие как бихте постъпили на мое място? 
    - Бих им разбил манерките – спокойно му отговори той. 
    - Но нали това не е по-мъжки? 
    - Кой ти каза? – усмихна се Саша – Не е по-мъжки да търпиш унижението. Особено когато са трима срещу един. 
    - Мама казва, че истинския мъж решава конфликтите не с юмруци, а с мирен диалог. 
    - Постъпките на истинския мъж може да ги оцени само мъж, Серьожа. А да се пъхаш в мъжките работи – принципно не е женска работа, и няма значение дали е сестра ти, жена ти или майка ти. – Тук той почна да обяснява едва ли не на пръсти – Ако мъжът мисли, че в дадена ситуация е прав и е постъпил така, както смята за добре и при това не се изчервява и не се срамува от своето поведение после значи е постъпил по мъжки и според съвестта си. Това е голяма работа – да живееш в съгласие със съвестта си. 
    - Мама казва, че аз съм по-силен и по-здрав и затова не трябва да ги бия. 
    - Майка ти е права ако тези момчета те нападат поединично. А те са трима, нали? 
    - Да. 
    - Значи, като са трима те са по-големи и по-силни от теб. И ти имаш прави да се защитаваш с всички достъпни средства. Хващай първото ти попаднало дърво и се спускай към тартора им и го бий така, все едно живота ти зависи от това. 
    - А другите няма ли да се включат в боя? 
    - Може и да се включат. А може и да не се включат – подробно обясни Саша – Тези, които се хвърлят много срещу един обикновено са страхливи. Но във всеки случай следващия път ще си помислят три пъти преди да те нападнат. Не е толкова готино да ходиш бушониран или с разбита уста. 

    На другия ден брат ми отиде на училище, макар че мама вече обмисляше варианта да не го пуска. И въобще, пусна плочата „Хайде да го преместим в друго училище”, но аз моментално я пресякох: 
    - Ще го научиш на 9 години да бяга от проблемите? И къде ти е гаранцията, че в другото училище няма да ги срещне отново? Може би Серьожа ще се върти по краищата на града докато ти не му намериш някакво общество на задръстените тюфлеци, сред които да му е изгодно да живее? 
    Аз седях на иглички. Ужасно ми се искаше да отида в училището, да вървя след брат ми, да ги хвана тия тримата и да ги наредя така, че да знаят че за Серьожа има кой да се застъпи. Но Саша твърдо ми забрани: 
    - Това е първия му сериозен проблем в живота, не му пречи. Сама знаеш, живота не позволява пищови на изпитите. 
    Мама ходеше от един ъгъл в друг, въртеше се като нервна тигрица и даже се изхитри да ме обвини мен, че съм провокирала ситуацията. 
    - Ако с него се случи нещо, ти ще си виновна. 
    - Нищо страшно няма да се случи – уверено казах аз и седнах да пия чай с торта. Когато ми е нервно, започвам да ям сладко в стресовите моменти. А вътре в мен се напрягаше всяка жила – Е, ще се посбият малко, за момчетата на неговата възраст е нормално. 
    По-нататъшните разбори бяха прекъснати от щастливите викове на брат ми, втурнал се в апартамента. Без да сваля обувките си, той се хвърли към мен, прегърна ме и крещеше: 
    - Набих ги! Един! Сам! 
    - Разказвай – аз също се засмях. Дори не беше така. Беше като „уф, отпусна ме” – давай в детайли, как беше? 
    Задъхвайки се от възторг той успя само с отривисти възгласи да ни разкаже какво се беше случило, докато се развързваше: 
    - Те ме чакаха зад училището … А аз подкосих тартора им, както чичо Саша ми показа … те не очакваха, разпръснаха се … а аз този изрод го хванах за косата, няколко пъти му ударих главата в земята … ама леко, да не му разбия веждите … той почна да плаче … аз намерих една огромна пръчка и се спуснах към тях, а те се разбягаха … виж, нямам нито една драскотина! 
    Мама стоеше смаяна и на нейното лице с големи букви се четеше „той не се е уплашил, той е щастлив от нещо, а аз съвсем не разбирам какво става тук, обяснете ми”. 
    Нашата радост беше помрачена от телефонно обаждане от класната на Серьожа същата вечер. 
    - Чакам ви утре сутринта. Имаме за какво да си говорим. И ще има представител на Детската педагогическа стая. 
    - Ето! Наиграхте ли се? – мама се нахвърли на мен, държейки се за своя мирен и безопасен постепенен план – Аз ти казах. Сега той ще има проблеми! 
    - Мамо, хайде аз да ида утре сутринта с него в училище. Аз я забърках тая каша, аз ще я оправям. 

    В отделен кабинет нас ни очакваше чичко с униформа и пагони (да ме прости още веднъж преподавателя по НВО, не разбирам от пагони), класната на малкия, някакви двама завеждащи обучението (в оригинала: завуч) и пищна лелка в ярко облекло. На почти всеки неин пръст имаше златно произведение на отечествената промишленост, съдейки по всичко купено на килограм, а не изключително заради дизайна му. Тя злобно се озъби към нас и аз разбрах, че зъбите и са купени заедно с безвкусните пръстени, от същия магазин. Късата прическа с изразени черни корени истерично крещеше че „нищо не украсява жената така, както кислородната вода”. Типична гарова бюфетчийка. 
    Знаейки в каква страна живеем и че за човека съдят по дрехите му и на мен ми се наложи да си понаглася тоалета. Лелката огорчено клюмна когато аз свалих кожената си жилетка, показвайки не по-лоши пръстени и верижка с колие и давейки всички в аромата на парфюма ми. Оценихте ли ме? Отлично, да вървим нататък. 
    Не успя милиционера да се представи и лелката започна: 
    - Ето, вижте го! Размазал сина ми! Разбил му носа, насинил му окото. Може би си искал да го намушкаш, бандитче? 
    Серьожа се смая. Аз успокояващо го стиснах по рамото – спокойно, тихо, всичко ще се оправи един вид. 
    А лелката продължаваше: 
    - Затвора плаче за тебе! Ще те вкарам аз тебе там, там ти е мястото! – и тук тя жално пусна сълза, размазвайки евтиния си грим по мазните бузи. – Синчето ми, кръвчицата моя, той ни е такъв спокоен и добричък, плаче от филмите и анимационните филмчета, съжалява бездомните животни и им носи храничка да ги храни. 
    Цирк с коне, мамка му! Една от присъстващите педагожки зацъка с език и за малко да се присъедини към риданията на пищната лелка. Смръщвайки вежди, тя сурово погледна брат ми: 
    - Не те ли е срам, Сергей? А имаш вид на прилично момче, от интелигентно семейство, майка ти е учителка … 
    - А вие мама не я закачайте, ако обичате. Ако имате нещо да кажете по същество, моля. Извинете, не знам как се казвате, тъй като вие не счетохте за нужно да се представите – прекъснах мъмренето аз – И вие, уважаема, прекратете този фарс. Ако на някой мястото му е в затвора, това е сина ви. 
    - Как смеете?! – закрещя пищната – съвсем ли нямате съвест, детето едва не го убиха, а ви и го обвинявате отгоре на всичко?! 
    - Обвинявам го. Вашият син систематично, в течение на последните два месеца е дебнал брат ми и заедно с приятелите си са прибирали на Серьожа парите и са го унижавали морално. Ние, разбира се, можем да обсъдим това тук, а можем и в съда, няма проблем. 
    Педагожката подскочи заедно със стола: 
    - Защо в съда? Ние сме възрастни и интелигентни хора, напълно способни да решим въпроса в този кабинет. И въобще, това не бива да излиза извън стените на училището! 
    Чичкото с пагоните видимо се оживи: 
    - А имате ли доказателства? 
    Пищната подскочи: 
    - Лъжа, всичко е лъжа! От първата до последната дума! Моето момче не е способно на подобно нещо, той е добър и дружелюбен! 
    Аз: 
    - Свидетели има и брат ми не е единственият пострадал от добрината и дружелюбността на вашето синче, скъпа. – (Обичам такива моменти, Боже, как ги обичам!) – А изведнъж всички родители на пострадалите деца напишат жалби в съответните органи, ох как лошо се получава за вашата издънка. Вие ли говорихте за затвор, или ми се е сторило? 
    Пищната театрално се хвана за лявата гърда? Един вид, сърцето? 
    - Значи така – довърших аудиторията – Жалба засега няма да пишем. Подчертавам, засега. При условие, че синът ви ще върне всички откраднати пари на брат ми и повече никога няма да се доближи до него. А сега, разрешете да се оттеглим. 
    Брат ми беше на небето от радост. А за неговата откачена по-голяма сестра тръгнаха легенди из училището. Мама повече не го тормозеше с идиотската си представа за Истинския мъж и по-добре. 

    Ще задържа вниманието ви още за една минута, буквално. 
    След няколко години малкия отиде да учи в чужбина. И там показал истинското си лице, така, че колегите му в колежа и университета се изненадали. 

    Ситуация първа. 

    В колежа с него учило едно украинско момиче. Симпатична, но ужасно наивна. И когато започнал да я ухажва един французин, тя направо се разлепила и разтопила от щастие – и как още, най-готиния, със собствена кола, симпатичен, всички момичета го харесват, и от обезпечено семейство. Брат ми случайно узнал, че французина се басирал със своите приятели, че докато се целува с момичето в съблекалнята, ще свали тениската и сутиена и. И в този момент всички негови приятели ще влязат групово и ще и видят циците. 
    В общи линии, французина престанал да е симпатичен. За дълго време, докато му оздравяло лицето и до срещата с пластичния хирург. Брат ми го извикали в тамошното подобие на деканата и то изправили до стената. На което той отговорил: 
    - Аз нямам от какво да се срамувам. Смятам че съм постъпил правилно, защитавайки честта на едно момиче. 
    В чужбина ужасно се страхуват от всякакви съдебни спорове относно нарушението на правата на жените, следователно в края на краищата на малкия му стиснали ръката и му благодарили за рицарското поведение. 

    Ситуация втора. 

    В университета подобно лайненце от богато семейство започнал да се заяжда с него, заплашвал го, че ще го хване с приятелите си, ще покаже на „русначето” къде зимуват раците и всячески го тормозил. Брат ми, както вече казах, е като носорог – трудно е да го заболи и за го ядосаш. Но по-добре недей, носорога е и опасен. 
    Богатото лайненце все пак намерил слабо място в отбраната, публично нарекъл мама просяк и боклук. 
    Брат ми не му мислил дълго, хванал богатия потомък за тила и го закачил на закачалката до вратата в аудиторията. После се обърнал към групата си и казал: 
    - Който го свали, освен ръцете и краката ще му откъсна. 
    Спокойно слязъл до двора на университета, взел някакво здраво дърво и разбил на сол всички стъкла на скъпата кола на лайненцето под възторжените възгласи на минаващите студенти. 
    И когато го извикали в тамошния деканат за обяснения, той заявил: 
    - Аз ще кажа, че съм бил в състояние на афект, цялата група ще потвърди, че той оскърби моята майка. Или ще настоявам на това, че той е расист и вие също, след като го защитавате и това означава, че поощрявате такова отношение от страна на местните студенти към студентите от бедните страни. 
    Деканата замълчал. 

    Въобще, за какво беше целия този миш-маш с разказа. 
    Не позволявайте момчетата да ги възпитават майките. Един единствен мъж в живота е достатъчен за момчето да порасне достоен мъж. По този начин. Истински. А майката възпитава в най-добрия случай бъдещия мъж под чехъл. В най-лошия – момиче. 
    А с брат си се гордея. Да.

    10 ноември 2012

    Mel B

    Да изкараш спайските на закриването та Олимпийските игри 10 години след като се разпаднаха най-малкото говори за липса на идеи. 
    Но пък заради Мел Б си заслужава!

    07 ноември 2012

    Tράπεζα, τράπεζα

    Запазена марка на бившата първа дама на СССР Раиса Горбачова при посещение на Запад (докато мъжа и беше Генерален секретар все още) било да си хареса нещо в някой магазин и да тръгне на излизане да се бърка да го плаща. Обикновено продавачите/собствениците на магазина настоявали да вземе харесания сувенир като подарък - в крайна сметка, покрай Горби-манията това си е била жива реклама. Само в един случай, май в Испания, имало no pasaran, чукнали и касовата бележка и си прибрали парите. 
    Също като съветската първа (и последна) дама, Миро Трапезата днес е открил изложението "Месомания, Светът на млякото, Салон на виното" не без обичайната порция запазени номерца. Както пишат медиите:
    Още на първия щанд министър Найденов опита шунка „Лира", като сам я разряза и провери дали е от чисто месо.„Страхотна е, браво и няма соя", подчерта той и продължи към следващите маси с апетитни хапки.
    Как точно Миро реши, че в шунката няма соя, не мож` си обясня!
    Малко след това той се спря пред конската пастърма „Хан Аспарух", от чийто вкус остана възхитен. Но и тук отново се изсипаха кум забележки към шефа на Агенцията по лозарство: „И мезето хубаво, и името хубаво.. само вино няма. Коев, ще те наказвам, няма да има 13-та заплата", пошегува се Найденов.
    Видимо Коев не е чувал за номерата на Раиса Максимовна, пък и нещо не се е усетил откъде духа вятъра, щото малко по-късно:
    След 4-5-тата забележка все пак Красимир Коев донесе бутилка червено вино, за да утоли жаждата на министъра.
    Четвърта - пета? Коев?
    Да оставим настрана дебелашката шега на министъра Найденова за 13-тата заплата, той Дянков принципно ги определя тия неща - ще има ли, няма ли да има, но като е толкова жаден Миро Трапезата, не може ли да иде до някой щанд и да си купи една бутилка? Министър е в крайна сметка, не е феланкишия, не работи за 300 лв на месец, нали? Аз съм сигурен, че ако беше поискал, от всеки един щанд щяха да му подарят само и само да дегустира тяхното вино и да му направи реклама като за шунчицата по-горе, но нейсе, толкоз му е акъла. А и Миро, видимо, мисли с червата, а не с главата си. Иначе не мога да си обясня как хем призоваваш фирмите-изложители да почерпят минаващите пенсионери, хем лапаш на корем и не плащаш; хем да ти се допие вино покрай хапването, хем да си министър, хем да искаш да е на аванта. И между другото:
    Мирослав Найденов прекъсна обиколката си из щандовете, за да обясни пред медиите, че правителството води политика, която да направи всички тези продукти достъпни за всички българи.
    След обяснението за политиката на правителството единственото, за което се притеснявам е, дали е имало кой да потупа господин министъра по гърба да се уригне?

    05 ноември 2012

    Изнагляваш, ефенди!

    Ефенди, ефенди ... доста дълго те търпим. 
    Търпяхме те, когато ни каза, че пътят към Европа минава през Босфора.
    Търпяхме те, когато откри чешмата-паметник на турските терористи, заложили бомба във вагон за майки с деца.
    Търпяхме те, когато заговори на митингите на партията си на турски.
    Търпяхме те, когато най-нагло ни обясни за обръчите от фирми и не се изчерви дори.
    Търпяхме те, когато най-нагло се превърна в инструмента, който разпределя финансовите порции в държавата. 
    Търпяхме те, когато си взе хонорар за консултации на хидро-проект, въпреки че си философ по образование.
    Търпяхме те, когато ти замириса на дъжд и на избори.
    Търпим твоите "знакови" появявания в Парламента на независима България - от дъжд на вятър. Или по-точно, търпим наглостта ти да си избран за народен представител и да не ходиш в Народното събрание.
    Търпим те на свобода, въпреки че си мафиот, capo di tutti capi, който застреля своя consiglieri и се измъкна. 
    Търпим те да изнагляваш и да се подиграваш с историята ни и с народа ни.
    И понеже, ефенди, е безсмислено да си говорим за прокуратури, разследвания, Наказателен кодекс и затвор; понеже е безпредметно да ровим в историята и да сравняваме Априлското въстание и Батак с Балканската война и Кърджали; понеже е дреболия да говорим за бежанците българи от Беломорска Тракия и за неизпълнения Ангорски договор, и понеже си се самозабравил и си достатъчно нагъл, за да ми ревеш за кърджалийските турци от 1912 година - същите, които участват в Родопския метеж - та просто искам да ти напомня едно нещо, ефенди.
    Не за хайдутите, не за Шипка, не за Одрин - тия неща са турците оттатък границата. А ти си една най-обикновена марионетка, създадена навремето от ДС и живееща все още по волята на ДС.
    Спомни си за ей този филм. Там тия като тебе бяха много по-големи играчи и въпреки това не оцеляха до края. 
    А реалността силно се отличава от киното, и то не в добрата посока.

    03 ноември 2012

    Руснаците и Кержаков

    Александър Кержаков е действащ руски футболист, нападател. В руския футбол (или футболния фолклор) е нещо като техният вариант на Любо Пенев - доста ефективен нападател, но чиито пропуски се помнят от привържениците. Макар че, по ирония на съдбата, Кержаков вкара гол точно на водения от Любо Пенев ЦСКА  преди 3 години в плей-оф-а за Лига Европа преди 3 години, пък и от визитката му е видно, че не е нападател от рода на Еньо Кръстовчев, Дормушали Саидходжа или Жоро Метъла. Очевидно обаче руснаците живеят с мисълта, че и във футбола (би трябвало да) са голяма сила и пропуските на техните нападатели не се прощават лесно.
    За разлика от нас обаче, братушките имат малко по-различно чувство за хумор и вместо да си играят на глупости от рода на "Ама той сега ни е звездата, ама вижте го къде играе, ама той е много талантлив, ама ние друг нямаме!" и др. бербатовщини, след провала на Русия на Евро 2012  си го нарочиха за един от основните виновници и по форумите си в нета го направиха на бъз и коприва. Просто защото работата на един нападател е да вкарва - и то да вкарва във важните мачове. А когато не успява ...
    Незнайните автори на демотиваторите са дали воля на фантазията си - почти не е останала тема от живота, която да не е пречупена през призмата "Кержаков".

    Видимо имат чувство за хумор хората!