30 ноември 2018

Петък следобед

Отдавна не съм пускал вицове тук.

Мъжете са проблем за глупавите жени, за умните са решение на проблема.
**********************
- Извинете, госпожице, какво ще правите утре вечер?
- Позвънете ми вдругиден, ще ви разкажа.
**********************
Адвокатът:
- Ваша чест! Отде тази нещастна жена би могла да знае, че мъжът и е така чувствителен към отровите?
**********************
Мъж и жена се разхождат, жената казва:
- Когато се разминем с някоя по-засукана и така я гледаш, че забравяш, че сме женени!
- Напротив, точно тогава се сещам.

25 ноември 2018

Симеончо мачка!

Симеончо пак е първи
Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.
Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.
Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва. 
Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух. 
Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.
Та това обаче беше преди месец.
Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите. 
- Добре де, що не се напъна да я биеш?
- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.
- А как бяхте с времето?
- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.
- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?
- Ами ако ме матира за 40 секунди?
Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.
- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!
- Ми що не го би?
- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.
Та така, на тати юначето пак мачка!





Това е закуска за шампиони - пък и тати не е правил палачинки
от много отдавна. Заради тях се наложи да стана в 8 в неделя
сутрин, за да има достатъчно време да ги направя и да закусим
на спокойствие, без да бързаме. Накрая оставихме една за Малкото
чудовще, което после като го питах "Ти какво закуси тази сутрин бе,
тати?", и тя ми отговори "Попарка!". "Ми кой ти я направи?". "Баба!"
Ти да видиш, баба и я направила попарката!

24 ноември 2018

Тъст, кръстник ...

Т`ва ГЕРБ е некво уникално сборище, заклевам се!
Преди години на Цецко като не му излизаха имотно-финансовите сметки и отнякъде извади тъст му и тъща му, които, пенсионери хора с по 120 лв пенсии изведнъж, ей така, от нищото взели, че му купили и дарили един апартамент на бул. "Г.М. Димитров" за има-няма 30-ина хиляди лева. 
То и други сметки не му излизаха тогава на Цецко, обясненията му бяха много смешни, консултации бил давал, над 300 000 бели пари бил спестявал, та накрая и разни приятели му бяха давали назаем като му се изчерпиха версиите.
Влади Горанов обаче е друга бира.
Преди 5 години Влади напусна Народното събрание, защото (цитирам Тъпанаря от Банкя) "... 2 000 лв заплата не му стигат да си храни децата". После стана министър, тя заплатата му порасна на къде 2 500 - 3 000 лв, та сигур му е стигала да си храни децата, но пък очевидно не му стига да си купи апартамент, та му се налага да живее под наем. 
Е не съвсем под наем де, Кръстника му го е пуснал да живее там.
Па е случил на Кръстник Горанов, можеше и в някоя панелка в Обеля 2 да го пуснат, ама няма, човека в кв. Изток имал апартамент, в кв. Изток го пуснал. За квадратурата да не отварям дума, така се е случило. Сигурно във въпросната сграда имат апартаменти и по 50 квадрата, ама то очевидно на Влади Горанов като му върви - върви му. 
Майтапа настрана, обаче май цялото ГЕРБ ще се окаже некво сборище от голтаци, къде, както казваше Рангел Баш-майстора "Е много бързо искаш хем вила, хем кола". Единия случил на тъст и на приятели, другия на кръстник, нема лабаво. Па как не намериха един, къде си е купил овреме апартамент и ги няма тия имотни проблеми? А сега помислете си Влади Горанов доходи ли да вдига, наем ли да плаща, то как я мислите вие тая? 
Как па не се намери един, къде ги няма тия имотни проблеми за толко години у тая партия бе!?

14 ноември 2018

Бохемската рапсодия

Ей така един ден, докато чакат да започне концерта на Грийн Дей зрителите запяват Бохемската рапсодия...



Bohemian Rhapsody

Is this the real life?
Is this just fantasy?
Caught in a landslide
No escape from reality
Open your eyes
Look up to the skies and see
I'm just a poor boy, I need no sympathy
Because I'm easy come, easy go
A little high, little low
Anyway the wind blows, doesn't really matter to me, to me

Mama, just killed a man
Put a gun against his head
Pulled my trigger, now he's dead
Mama, life had just begun
But now I've gone and thrown it all away
Mama, ooo
Didn't mean to make you cry
If I'm not back again this time tomorrow
Carry on, carry on, as if nothing really matters

Too late, my time has come
Sends shivers down my spine
Body's aching all the time
Goodbye everybody - I've got to go
Gotta leave you all behind and face the truth
Mama, ooo - (anyway the wind blows)
I don't want to die
I sometimes wish I'd never been born at all

I see a little silhouetto of a man
Scaramouch, scaramouch will you do the fandango
Thunderbolt and lightning - very very frightening me
Gallileo, Gallileo,
Gallileo, Gallileo,
Gallileo Figaro - magnifico

But I'm just a poor boy and nobody loves me
He's just a poor boy from a poor family
Spare him his life from this monstrosity
Easy come easy go - will you let me go
Bismillah! No - we will not let you go - let him go
Bismillah! We will not let you go - let him go
Bismillah! We will not let you go - let me go
Will not let you go - let me go (never)
Never let you go - let me go
Never let me go - ooo
No, no, no, no, no, no, no
Oh mama mia, mama mia, mama mia let me go
Beelzebub has a devil put aside for me
for me
for me

So you think you can stone me and spit in my eye
So you think you can love me and leave me to die
Oh baby - can't do this to me baby
Just gotta get out - just gotta get right outta here

Ooh yeah, ooh yeah
Nothing really matters
Anyone can see
Nothing really matters - nothing really matters to me

Any way the wind blows...

04 ноември 2018

За цървулите и гайдата

Имаме една много хубава поговорка за оценката на собствените възможности: цървули няма, гайда иска.
Точно за нашата кандидатура за Мондиал 2030. Е, вярно, не е самостоятелна, ами обща, с Румъния, Гърция и Сърбия. 
От икономическа гледна точка, в това каре официално са двете най-бедни държави от ЕС + една от малкото държави извън ЕС, с по-лоши икономически показатели от България и Румъния. Стойността на всеки един мондиал расте от световно на световно, по официални данни стойността на Мондиал 2010 в ЮАР е 6 млрд евро, на Мондиал 2014 в Бразилия е около 11 млрд, а този от лятото в Русия е от порядъка на 16 млрд евро. Тоест, всеки мондиал иде с 5 млрд отгоре на предишния. Смятайте до 2030 какво ще стане.
От чисто футболна гледна точка това са 4 места от квотата на Европа за Мондиал 2030. Само си представете какъв кеф за хората по света ще някойот големите да пропусне мондиала, щото трябва да участва домакинът България; която, да не се лъжем, в момента може да се класира за мондиал единствено като домакин.
От чисто историческа гледна точка първото Световно първенство е поверено на Уругвай по две причини: отборът е олимпийски шампион от игрите през 1924 и 1928 г., а държавата отбелязва 100 години независимост през 1930 г. Ние през 2030 не виждам какво можем да сложим на масата, а уругвайците вече издигнаха кандидатура си, обща с Аржентина и Парагвай и, честно казано, техните шансове са доста повече от нашите.
Четвърто, от гледна точка на стадионите по-добре да не се обаждам. За финал на Световно първенство е необходим стадион с 80 000 седящи места, какъвто няма нито една от балканските страни-кандидатки. Да не говорим как изглеждат стадионите, на които се играят мачове от финали на Световно първенство и как изглеждат нашите.
Обаче!
Изтъпани се нашия Тъпанар на пресконференцията си онзи ден и го обявява с толкова сериозен глас, че още малко сам ще с повярва. Сериозен, икономиката цъфти, държавата е в кондиция, още малко и сами ще се кандидатираме за домакини на Мондиал, нема кво да се хабим с разни сърби, румънци и гърци. 
Не че нямаме опит с кандидатстването за домакинство на неща, които няма да ни дадат дори сами да сме. Е колко пъти кандидатствахме за домакини на Зимни олимпийски игри, те не че са ни ги дали, но пък малко допълнителен престиж не вреди. Още повече след суперуспешното европредседателство то такава кандидатура (за домакин на Мондиал) си е направо задължителна! 
Само дето имаме една поговорка за цървулите и гайдата ...

01 ноември 2018

Справедливостта преди всичко

Две неща:
Първо - тоя, таксиджията, къде не можел дете на годинка нито да гледа, нито да кърми ...  не знам дали си спомняте колко пъти таксиметрови шофьори протестираха, блокираха, искаха и настояваха да им се сложат паник-бутони в колите. Още навремето, когато а-ха да съборят правителството на Костов, още тогава искаха паник-бутони (все едно от правителството зависи и то ще им ги слага), после и при Царя, и при Станишев - убият някой бакшиш и останалите аре, на протест, искаме паник-бутони и връзка с полицията.
И накрая какво - няма паник-бутон, няма GPS, няма никой. 
Разбирам го въпросния таксиджия, че първо за себе си е помислил, че и на него някой трябва да му гледа децата ако му се случи нещо, ама дето се вика, това дете в ръцете ти го дават, никой не очаква от тебе да се биеш с въоръжен човек за него, можеше да се съгласиш, тъпчо, а не да го оставяш на произвола на съдбата. 
Сега по разните фейсбуци и прочие си чешат езиците дали деянието на бакшиша е подсъдно и по кой точно член на НПК. Не знам дали въобще има смисъл да обвиняваш някой за това, че се уплашил за живота си, но пък се сещам за една друга история, историята на Масабуми Хосоно.
Все си мисля, че и ние можем да постъпим по същия начин.
И второ - ако бях лекар и ми го докарат Викторио да го спасявам и да знам как е убил детето си преди няколко часа (пък себе си не уцелил като хората) направо му изключвам системите и да умира. 
Справедливостта преди всичко!