14 май 2018

Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!
След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.
Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.
Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

11 май 2018

Файтон

За някои отбори евротурнирите това лято ще са до края на юли
Едно време в махалата като не стигахме някаква бройка за нормален мач играехме на "файтон"- един застава на вратата и останалите му бият дузпи. Ако този пред тебе е вкарал, ти си длъжен също да вкараш, иначе изгаряш. И така един по един, докато не остане един победител, който пък определя кой да е вратар и в какъв ред да се бият дузпите.
Онзи ден Славия не игра футбол, а игра на "файтон".
Цял мач лежане, бавене, паркираха автобуса пред вратата, чистене напред, само и само да я докарат до дузпи, пък там дано стане нещо. Сега някой ще каже "Това е футболът" - айде не на мене тия, не може да излезеш на финал и за 120 минути да имаш два шута във вратата и след мача да си с претенции, че нещо си играл, че нещо си се борил и че си надиграл и победил, смешно е.
Че в Левски са си виновни, че не си вкараха положенията, виновни са си, това е едно на ръка. Ама като си спечелил без да искаш и да го раздаваш после все едно си водил с 3:0 още на почивката, аре нема нужда.
Макар че съм виждал отбори като Аржентина и Манчестер Юнайтед да печелят по този начин, на световни първенства и на финали за КЕШ, та тука нашата Славия ли няма да го направи?
На Гошо Петков номерата не ги гледам за първи път, нито за последен, вероятно, но никога няма да забравя едно - как ни провали срещу Залцбург в ЛЕ през 2009 г. Ей го тука, можете да го видите големия вратар (от 25 секунда нататък) как направи и невъзможното да загубим с 0:1. И после се сърди, че Батков го изгони от Левски! То как не му счупиха краката някъде тогава?
Ще ви върна назад до 1974-та, след финала на Световното - на пресконференцията след мача Ринус Микелс казва: "В този мач победи по-слабият отбор", на което Хелмут Шьон отговаря "Знам само, че резултатът е 2:1 за нас". Едва ли обаче германците са се ограничили само с два шута във вратата на Йонгблод.
Същото беше и онази вечер - победи по-слабият отбор.
И то на файтон.

09 май 2018

Правото да празнуваш, правото да отбелязваш

Наталия Фьодорвна Меклин. 

Майор, командир на 46-и нощен бомбардировъчен авиополк. 

Към декември 1944 г. е извършила 840 бойни полета за бомбардиране на важни обекти в тила на врага, места на съсредоточаване на негова жива сила и техника, нанасяйки значителни щети на хитлеристите.
Родена е на 8 Септември 1922 г, в гр. Лубни, Полтавска област, Украйна. В Червената армия е от Октомври 1941 г. През 1942 завършва Енгелската авиационна школа за пилоти. На фронта е от края на май 1942 г.
С указ №4855 на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 февруари 1945 г. на гвардейски лейтенат Наталия Меклин е присвоено звание Герой на Съветския съюз с връчване на орден "Ленин" медал "Златна звезда".
Награждавана е с орден "Ленин", 3 ордена Червено знаме, ордени "Отечествена война" 1-ва и 2-ра степени, орден "Червена звезда", различни медали. На нейно име са наречени училища в Севернодвинск, Смоленск, Полтава, Ставропол. Почетен граждани на Гданск, Полша.


Жени като тази на снимката са извоювали правото днес Русия да отбелязва Денят на победата. Дали е във Великата отечествена, дали е във Втората световна или е нещо друго мисля, че си е право на самите руснаци да си го определят. И не само тяхно, право е на украинците, белорусите, казахите и всички останали народи на бившия СССР, които пострадаха от онази касапница между 1941 и 1945 година.

24 април 2018

Едно първо място и тази година

Ей това вдясно от Симеончо е Добринка.
Тази година Симеончо влезе в горната възрастова група на шаха, от 10 до 14 годишните и му идва доста трудно на турнирите, щото е най-малък в групата. Играе с разни дечица, които да поне на 11, ако не и повече години. При по-сериозните турнири при жребия за първия кръг вече него го теглят по-силните играчи, а после му идват играчи от неговата черга, но малко по-опитни и обиграни. 
В началото на месеца Симеончо беше на републиканско индивидуално първенство, не се представи много добре (+3=1-5, 3,5 т от 9 възможни), можеше и малко по-добре. Хайде, първите три кръга беше нормално да има 2 загуби, игра с много силни играчи, но след това можеше с чиста съвест да си вземе поне още 2 точки. Но както и да е, има и такива турнири, а и е за първа година в тази възрастова категория. Когато мина в нея и аз, и треньорите му му казахме едно и също: "Тази година много бой ще ядеш, не го приемай толкова навътре."
След като си дойде от първенството обаче го хванах, ела тука, сине майчин, сядаш и всеки ден играеш шах с някого в интернет. И играе, момченцето, не е като да не играе, добре се представя, помпа самочувствие и тренира, че идва "Купата на лъвчетата" след месец.
Преди нея обаче са вътрешните турнири на ЦСКА, за купа "Флорина", те са малко така за тренировка.
В неделя Симеончо беше на такъв турнир, обикновено тази година е извън тройката на тях, особено ако дойдат по-големите от школата - Кирчо, големия Калоян, Мартин, или пък близнаците Занови, те горе-долу са на едно ниво със Симеончо (и на една възраст) и редовно си мешат капите по турнири.
В събота обаче Симеончо беше на тренировка, прибира се и свети: "Бих Кирчо!". Вярно, на тренировка, ама пак, победа е. А-а-а-а-а, виждаш ли като тренираш редовно как има файда?
Имаме победител! Божидар е трети, Мартин е втори, а Симеончо - първи!
На турнира в неделя от големите беше единствено Мартин, обаче се получи много интересна въртележка накрая. Симеон загуби само от Мартин, но Мартин имаше загуба от Божидар Митов, на Симеончо съученика. Божидар пък имаше загуба от Добринка, едно реми преди това с някакво момченце, дето не съм го забелязвал досега и накрая в последния кръг загуби и от Симеон. А Добринка пък от една страна победи всички момчета, срещу които игра (в последния кръг спечели срещу Мартин по цайтнот, но няма значение, победата си е победа), но пък загуби от двете момичета, с които игра: Бояна и Гергана, които пък не се опъват на Симеончо.
Въобще голяма касапница и въртележка стана и в крайна сметка Симеончо мина метър и успя да вземе първото място.
Малко така за самочувствие.

23 април 2018

Моите съмнения

Няколко неща не ми изглеждат логични в случая с Десислава Иванчева.

  1. По думите на Петър Георгиев, председател на КОНПИ, "... Иванчева много се пазеше". От една страна имаме Иванчева, която много се пази и внимава, от друга имаме Иванчева, която отива да си вземе подкупа посред бял ден в центъра на София, в кафене и го разнася в кашон в багажника на колата си. Нещо не е наред в картинката тука.
  2. Понеже прокуратурата (дори и специализираната) има ограничени финансови ресурси (сиромашка ни е държавата) и няма възможността да извади 70 000 евро за подкупа, парите са осигурени от изнудвания бизнесмен.  Странно ми е защо прокуратурата бърза да му върне парите, те все пак са основно доказателство. Поне известно време този човек не би трябвало да разчита на тях, особено след като се е навил да участва по този начин в ареста на Иванчева. И не на последно място - върнати ли са или не са? На хората колите с години им висят по РПУ-тата като доказателства за различни престъпления, тук няма два дни да почакат.
  3. Не ми се връзва поведението на самата Иванчева - година и половина кмет, ако вземаше щеше да се чуе в началото още. Нелогично ми звучи година и половина да се пазиш и изведнъж да бръкнеш в кацата с меда с двете ръце. Ако Иванчева беше вземала подкупи и от други "инвеститори" сега би трябвало да има лавина от потърпевши от нея, които да обясняват колко и кога са и дали. Единственото, което има е, разни оплаквания за забавени преписки.
  4. Какъв е тоя Петко Дюлгеров, откъде се взе, защо точно той? Защо Иванчева ще е в комбина с бивш кмет на Младост, отстранен от ГЕРБ точно за корупция? 
И още нещо: типично по български, като се обърна каруцата и изведнъж се появиха разни компетентни играчи: Кадиев и Вапцаров, които имали информация, ма си траели; главният архитект на София Здравко Здравков и той се оказа много осведомен. Странно, как тия хора имат информация за нещо нередно, но си траят. Преди да "хванат" Иванчева ни дума от тия, сега всички вкупом се втурнаха да обясняват колко много знаели и как отдавна били наясно що за стока е кметицата на Младост.
И на не последно място, съвместната пресконференция на шефовете на специализираната прокуратура и КОНПИ, на която пред медиите се обясняваха как имали железни доказателства, мечта за всеки прокурор. И това пред медиите, не пред съдията. Практиката у нас показва, че колкото по-боса е прокуратурата, толкова по-активна е пред медиите. А после в съда доказателствата или липсват, или падат. 
А накрая, нещо което ми изглежда логично.
Цялата тая история много ми прилича на активно мероприятие, целящо да отстрани Десислава Иванчева. Не знам до колко е намаляло строителството в Младост откакто тя е кмет, но след арестуването и и евентуалното и отстраняване се опасявам, че ще се юрнат като башибозуци да строят. И сега всичко ще е на чисто, Здравков ще сложи една благоприлична маска, ще застане мирно и ще каже "Ама инвеститорите ...".
А "инвеститорите", това от свои канали го знам, много често са спонсори точно на ГЕРБ. 
И ме притеснява друго, че тая история: ако цялата история с подкупа е постановка, в което се съмнявам, това е много сериозен знак към всички опоненти на ГЕРБ: не ни се пречкайте, за да не пострадате.

22 април 2018

Едноокият

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев се появи в Народното събрание с пиратска превръзка на окото. Според думите му, да видят депутатите какво и е на пострадалата Гергана Зашева.
До тук добре.
Само че не депутатите са метнали бомбичката, а някакъв лумпен от агитката на Левски. 
По-логичното е г-н министърът да се яви с превръзка пред тях. Или те да носят превръзки примерно следващия мач, на който отидат, да им ги дават на входа на стадиона.
В резултат на този му пърформънс ше се проминя закона за борба с футболното хулиганство. Повече камери щяло да има, а билет вече ще се купува с Акт за раждане и кръщелно свидетелство.
Преди седмица бях с приятели на Левски-Лудогорец. Докато чакахме да дойдат двама от тях от разни лумпенчета, които се наливат с бира в градинката около стадиона гръмнаха поне 4-5 бомбички. И още толкова на стадиона по време на мача. 
И пак на метри от полицаите.
Как мислите, полицията намеси ли се? 
Същата тая полиция, която би трябвало да проверява влизащите на стадиона.
Същата тая полиция, която, хайде да не се лъжем, много добре знае как се внасят бомбички. И от кого. И кога. И къде се крият на стадиона. 
Не казвам, че Гергана Зашева сама си е виновна за случилото и се, нито пък обвинявам полицията за пропуска. Просто министърът се направи на едноок не където и когато трябва. 

21 април 2018

Енциклопедия Британика, next edition


В следващото издание на енциклопедия Британика ще има статия, обясняваща българския израз " Хили се като *утка в нови гащи".
Като снимка към статията ще сложат ухилената муцина на Росен Плевнелиев.
Оня Росен, който 5 години ни беше президент.
Оня Росен, който 5 години си мълча като *утка докато събираше смелост да изока и он.
Оня Росен, който 5 години беше върховен главнокомандуващ на армията и по чието време бяха закупени 0 самолета, 0 танка, 0 бойни кораба, а армията ни вадеше на Гергьовденските паради съветски танкове Т-72 и съветски МиГ-29. Съветски!
Оня Росен, който 5 години не забеляза как България слиза все по-назад в класациите за свобода на словото, бизнес-среда, доходи. 
Оня Росен, който "... и магаре да бяхме сложили, и него щяхте да изберете"...
Оня Росен, който беше много строг и последователен когато Пеевски стана шеф на ДАНС, но никакъв го нямаше когато Филип Златанов имаше амнезия, когато Бойко Борисов поемаше ангажименти, когато, когато ...
Оня Росен, който в момента е редови гражданин. Като мен, като всеки един, който чете това, като всеки един от нас.
Оня Росен, който 5 години не беше толкова смел.
Оня Росен, който за 5 години направи президентската институция за посмешище, също както менторът му в момента прави премиерската.
Гледай си там Деси Бановата, хили се като *утка в нови гащи и се смотай някъде.



18 април 2018

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:
- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.
-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.
След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:
- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.
Брежнев се учудил:
- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!
Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:
- Готово, утре ела да си го вземеш!
Брежнев отива на другия ден:
- Ето ти сакото, панталона ...
- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...
- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.
- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...
- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?

17 април 2018

Много си далече от Фреди

Фреди има с какво да го помним ...
Навремето Фреди Меркюри обяви, че е болен от СПИН 2 дни преди да почине. И след като умря доста народ (поне на Изток) беше в шок. То ние тогава за СПИН много-много не бяхме чували, а това за комбинацията хомосексуализъм + СПИН пък забрави.
Обаче Фреди ме светна и за двете. 
... вюрста едва ли.
Вчера обаче научих, че онуй нящо в Австрия Кончита Вурст било ХИВ-позитивно. И се сетих за онази приказка, че историята се повтаряла първо като трагедия, а после като фарс. Само че в случая директно мина на последната фаза.
Не че ме вълнува особено, но първо, медицината доста напредна в областта на СПИН-а в последните десетилетия и ако все още няма лекарство против СПИН то поне има начини да се забави развитието на болестта. Второ, аз на брадатата дама от Австрия не знам нито една песен, нито една. Включително и онази, с която спечели Евровизията, дори не съм я търсил в youtube. Трето - мисля си, че с победата си на Евровизия Вюрста имаше своите 15 минути слава, не е необходимо отново да ни занимава със себе си. 
Фреди остави толкова много музика след себе си, толкова много музика. Вюрста е по-известен с навика си да носи женски дрехи и дамско бельо отколкото с някакви певчески умения. На Фреди му изваяха паметник в Монтрьо, Вюрста има късмет, че фамилията му съвпада с немската дума за наденица.
Много си далече от Фреди, приятел, много ...



09 април 2018

Сняг

Има една поговорка за ягодите и размера на кошницата, та и със "Сняг" така. Голяма греда се оказа тази книга. 
Турчин-емигрант в Германия отива в Карс, където зачестяват самоубийствата сред младите жени. И се започва: самоубийците са млади мюсюлманки, които не искат да свалят кърпите от главите си, едно противопоставяне на ислямистите и секуларистите, на анадолските турци срещу емигрантите, на либералите срещу консерваторите, на Изтока срещу Запада, всеки срещу всеки.
И това всичко пречупено през терзанията на поета Ка, който се разхожда из заснежения Карс, па като му скимне, и вземе та напише некое стихотворение. За капак на всичко Ка се среща с Ипек, негова колежка от университета навремето, в която е влюбен и която убеждава да замине с него за Франкфурт. Тя па се съгласи и аха да заминат, обаче се разбра, че Ипек навремето е имала връзка с Тъмносиния (най-опасният политически ислямист в книгата), с когото сега връзка има сестра и Кадифе. Ипек пък е разведена, била е женена за Мухтар, техен общ колега от университета, който е преоткрил исляма и чистотата на религията, готви се да стане кмет на Карс (има насрочени избори, които военният преврат осуетява). Ах, да, имаше и военен преврат, осъществен от някакъв второразреден театрален актьор. Въобще, някаква тотална турска сапунка, с чайните, със силата на семейството, с какво ли още не, абсолютна боза. Уж ХХІ век, преврати, военни, ма не бил общодържавен преврат, ми някакъв местен, само с участието на 2-3 танка от местните военни, докато трае снеговалежа, па един мобилен телефон не се появи в книгата, за цяр даже.
И до края не разбрах какво точно иска да каже лирическия герой. То, като тегля чертата, Ка се върна от Германия в Карс, помота се 2-3 дни, писа некви стихотворения, аха да му излезе късмета с Ипек ханъм, накрая го качиха на един влак за Езрурум без Ипек и това беше.
И постоянните въпроси: "Има ли Аллах?", "Къде е Аллах?", байгън да му стане на човек.
Нещо не се разбрахме с Орхан бей, а най-лошото е, че съм заредил доста негови книги, които успях да намеря из нета. И негови, и на Елиф Шафак, обаче нещо не ми е ясна съвременната турска литература, нещо не се харесваме. 
А на Орхан Памук и Нобел за литература са му дали даже ...

03 април 2018

Католиците и тортата за лесбийките




Съпрузите Мелиса и Аарон Клайн държали малка семейна сладкарница Sweet Cakes, която била специализирана на големи и скъпи торти за различни мероприятия. И ето че през 2013 г. те получили поръчка за голяма сватбена торта, при това за тематичен - сватбата била на две лесбийки. Сем. Клайн веднага отказали поръчката, тъй като независимо от еврейската си фамилия били ревностни католици и обяснили, че съюзът на две жени е грях. Отгоре на това нарекли хомосексуалистите и лесбийките "отвратителни". Поръчителите, в лицето на двойката лесбийки решили да не прощават на такъв ярък израз на хомофобия и завели дело срещу сладкарите.
Разглеждането на делото се проточило няколко години, но в крайна сметка сем. Клайн били признати за виновни и съгласно съдебното решение те трябвало да изплатят 134 000 долара компенсация на двете пострадали лесбийки плюс съдебните разходи. Жестоко, но напълно справедливо. Само че за семейният им бизнес това означавало крах - това била непосилна за тях сума. Наложило се да затворят сладкарницата.
Но изведнъж се оказало, че сладкарите имали много почитатели, в това число и American Family Association - анти-гей обществена организация, която се бори за запазването на традиционните семейни ценности. Членовете на тзи организация събрали 400 000 долара за сем. Клайн. За покриване на разходите по делото и просто за бизнеса им. Благодарение на тези пари семейството не само се разплатило с лесбийките, но и разширили бизнеса си, като сега имат много клиаенти, които се считат за хомофоби. Аарон и Мелиса са щастливи, че обидили двете лесбийки и загубили в съда, виждайки какъв тласък за семейния им бизнес излязъл от това!

28 март 2018

Леонид Илич и генерал де Гол


На 7 Март 1966 година президентът де Гол официално уведомил САЩ за решението на Франция да излезе от военната организация на НАТО.

Според легендите, това решение на генерала било предшествано от следната история: три дни по-рано генерал де Гол бил на посещение в СССР и първият секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев решил да му демонстрира изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Зрелището било впечатляващо, очевидно, и потресеният де Гол попитал: "А вие такава ракета и към Париж ли сте нацелили?".
Брежнев се усмихнал широко и побързал да го "успокои": "Не се безпокойте, не е тази." 
Разбира се, едва ли в основата на всичко е била една шега, но както се казва, във всяка шега има и доза истина. А по-късно и централата на НАТО била преместена от Париж в Брюксел.

27 март 2018

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери
Написах "Против".
Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.
Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.
Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?
Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?
Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.
В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 
И си има правила.
Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.
Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.
 

22 март 2018

Тамерлане, Тамерлане

Много комплексирани родители има на този свят. 
В неделя Симеончо беше на турнир, имаше "Флорина".
Докато той играе, аз се мотам отвън, чета, ровя си из телефона и в един момент виждам класирането на децата от предния ден, първокласниците и се зачитам в имената им.
Майкъл Милев.
Доминик Узунов.
Еди Стражаков - айде, този може да е от нещо арменски произход и да е съкратено от Едуард, аз навремето имах един такъв приятел в училище (то всъщност от детската градина още). 
Имаше и едно момиче (дано да е момиче), Ния Тозо, викам си, това може и еврейче да е, знам ли го, ама нормално звучи, пък и е мелодично.
Разни там Виктория, Маринела, Алек - леко модерни, леко изкълчени, що трябва да е Алек, ми не е Александър, па ако искате да сте толкова оригинални, кръстете си детето Алцек; Маринела може да е на двете баби, Марина и Нели или знам и аз вече.
Обаче ... малко по-надолу направо онемявам.
Тамерлан Мицунин.
Тамерлан! Мицунин!!!!


21 март 2018

Мотив и намерение

Според британският премиер-министър Тереза Мей, Русия е имала "мотив и намерение" да убие Скрипал. 
А русото изкушение Борис Джонсън и припява за доказателства, че Русия е "произвеждала и складирала" "Новичок". 
Последният път, когато англичаните имаха някакви доказателства беше по времето на Тони Блеър и необходимостта от нахлуване в Ирак. Доказателствата за притежаваните от Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожаване още ги чакаме, Джордж Майкъл направи и песен, в която нарече Тони Блеър "пудела на Джордж Буш", а дори има и шепа разумни хора, които от години призовават двамата (Буш и Блеър) да бъдат изправени пред международен трибунал. 
Майтапа настрана, нещо цялата тая история много ми се струва съшита с бели конци. От една страна, руснаците нещо са почнали да пестят от оръжия за убийства, къде беше Литвиненко навремето, отровен с полоний, къде е сега Скрипал, отровен с някакъв газ от съветско време. Второ - нещо много аматьорско изпълнение, те го тровили с някаква супер-отрова, ма той оживял и го намерили в безпомощно състояние на някаква пейка. Тя тая отрова верно май им `артисала на руснаците от съветско време и може да е с изтекъл срок на годност. Трето - навремето отровеният Литвиненко го снимаха в болницата, днес Скрипал и дъщеря му са ги покрили като тайната на Кока-Кола. 
И четвърто - ако имаха доказателства, да ги бяха извадили досега. То само с мотив и намерение не става.

16 март 2018

Откъде дойде всичко

В конското на руския патриарх Кирил към президента Радев има доста голяма доза истина. Каза и много неща, които са много далече от истината, но аз съм се убедил отдавна, че историята има много лица, много страни, зависи кой и как я чете.
За едно Кирил обаче е прав, нас ни освободи Русия. Сега, дали е било щото е гонила собствените си интереси да контролира Проливите, дали е било, щото са се трогнали от жертвите на Априлското въстание, дали нещо друго, няма значение, важното е, че войната е Руско-турска, не Австро-турска или Френско-турска, не са дошли да ни освобождават англичаните, германците или американците (за огромно съжаление на родния седесариат от 90-те години и производните им днес), а именно руснаците.
Та в това отношение, че не полския или литовския сейм са гласували за обявяването на войната, а руския самодържец го е решил патриархът е прав.
Да дойдеш като гост в една страна и да тропаш по масата и да искаш уважение, вместо сам да си го заработиш е доста просташко, но в интерес на истината, до голяма степен се дължи и на нашето поведение през годините.
Аз се връщам назад в спомените си, връщам се някъде около 1992-93 г, по времето на "първото демократично правителство" (за който не помни, ония, дето спечелиха с малко и за малко) и там за пръв път Филип Димитров ли беше, та Желю Желев ли беше на Шипка за пръв път не спомена Русия като наш освободител. Половин час говори, ма така и не си извъртя езика да каже "Русия". Тогава за пръв път вместо само руския посланик присъстваха посланиците на Украйна и Румъния. Това има някаква логика, но с годините тия, дето са ни освобождавали нещо много се увеличиха.
Отначало бяха само руснаците.
После станаха руснаците и украинците, руснаците, украинците и румънците. Сега разбирам, че и финландците, литовците, че и сърбите и черногорците са ни освобождавали.
И марсианците ще докараме при Шипка и Плевен, само и само да не са единствено руснаците.
После се появи и оня путьо маринин Плевнелиев, дето и на него Русия нещо все му е крива и виновна, та си не гледа Деси Бановата, ми се прави на политик. И на него езика му не се обърна да спомене Русия 5 години.
Ей затова патриархът е прав да го натърти - Русия ни освободи, Русия. Иначе, по нашата логика, по онова време ние сме част от Османската империя и върви доказвай, че не си обсаждал Виена, че не дебаркирал на Крим и върви се обяснявай кое му е толкова лошото на кръвния данък и защо въобще сме вдигали бунтове и въстания. По същата тази логика Каулбарс и Ернрот са шведи/естонци, а не руснаци и стрелите на най-яростните русофоби следва да се насочат другаде.
Не знам, признателност към падналите за нашата свобода е едно, ама увеличаването на народите, взели участие в освобождението ни не говори добре за нас. И налива вода в мелницата на такива като оня хач, Багдасарян и компанията му.
На патриарха можем много неща да му отговорим - и за кирилицата, и за религията, и за това, че до ден-днешен в църквата си на старобългарски служат, ама му викат "църковно-славянски" език, все едно има църковно-еврейски или църковно-латински в другите църкви, и за намесата на Русия във вътрешните ни работи от Освобождението насам, и за обявяването на война на 5 септември 1944 ... много са, но за друго пиша днес.

15 март 2018

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години
Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.
Константин Мячин
 
Превозвачът на царското семейство
 
Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.
В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.
През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.
Игнатий Рейс
 
Писмото на предателя
 
Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.
През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.
Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.
Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.
Рудолф Абел
 
Кой предаде Абел?
 
През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.
На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.
Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов
 
Георгий Агабеков
Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.
През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.
В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.








11 март 2018

Вярващите против сваляне на камбаните



Спецсъобщение на НКВД на СССР за съпротива на вярващи при свалянето на камбаните в с. Черная Завод, Ярославска област, от 13 октомври 1938 г.

Допълнително разследване на фактите около изстъпленията на вярващите от с. Черная Завод, Некрасовски район, Ярославска област против закриването на църквата установи следното: Некрасовския райизпълком се е опитал да проведе мероприятието по административен път. Предварителна масово-разяснителна дейност не е провеждана. Ограничавайки се с това, че събранията на комунистите, комсомолците, безпартийния актив и учителите са се изказали за това мероприятие, райизпълкомът на 7 септември е приел постановление за снемането на камбаните, закриването на църквите и отдаването на помещенията на църквите за клуб. Само след 6 дни, т.е. на 13 септември председателят на райизпълкома Мезенев и завеждащия райземотдела Баканов отишли до с. Черная Завод за да обявят решението на райизпълкома. Църковното настоятелство било извикано на среща от селсъвета по поръчение на райизпълкома в 2 ч. следобед, а Мезенев и Баканов пристигнали със закъснение в 8 и половина вечерта. Ето защо настоятелството, след като почакало пред райизпълкома, се разотишло, като втори път в същия ден не са викани. Мезенев, извиквайки в селсъдета председателя на църковната община и попа им предложил да съберат настоятелствотона другия ден, 14 септември и самостоятелно да обсъдят въпроса за закриването на църквата и снемането на камбаните. На колхозния парторг Данилов било предложено да присъства на това събрание. След това Мезенев и Баканов си заминали.

На 14 септември се провело събрание на църковното настоятелство в присъствието на парторга Данилов, на което попът прочел доклад за закриването на църквата и снемането на камбаните. Събранието се обявило против приетото от райизпълкома решение, мотивирайки се с това, че настоятелството няма право да решава този въпрос без съгласието на всички вярващи и решило да изпрати пратеници в областния център.

На 16 септември, преди изтичането на двуседмичния срок, предоставен от райизпълкома на вярващите за обжалване на постановлението му, в с. Черная Завод пристигнали работници за снемане на камбаните. От това се възползвали църковните антисъветски елементи, които събрали около църквата тълпа вярващи. Църковниците подтиквали събралите се да оказват активна съпротива на закриването на църквата, дори успели да отвлекат част от колхозниците от полевите работи и да ги съберат около църквата. В 3 ч. следобед пред църквата се събрали около 300-400 човека и пред възбудената тълпа председателят на райизпълкома Мезенев прочел постановлението за закриване на църквата и снемането на камбаните. След прочитането на постановлението се чули провокативни викове, тълпата плътно преградила подстъпите към църквата, а районните ръководители - секретарят на районния комитет на ВКП(б) Горяев, Мезенев и Баканов се опитали да пробият през тълпата с работниците и част от селския актив заедно с милиционера. Тълпата със сила ги изтикала обратно. Ръководителите напуснали селото, след като не постигнали резултат.

След три дни, на 19 септември, в с. Черная Завод отново пристигнали председателят на райизпълкома Мезенев, прокурорът Кузмин и заедно с тях представителят на облизпълкома Горбунов. С появяването на автомобила им пред църквата отново започнала да се събира тълпа. Пристигналите извикали в селсъвета църковното настоятелство заедно с попа. По предложение на представителите на районната администрация попът обяснил "необходимостта да подпомогнем държавата и доброволно да се предаде камбаната". Но църковното настоятелство отново се изказало в духа на това, че те принципно не са против снемането на камбаната, но без съгласието на всички вярващи не могат да вземат решение по въпроса. Бил съставен протокол от събранието, но представителите на настоятелството отказали да го подпишат. Председателят на райизпълкома разрешил на църковното настоятелство да проведе събрание на вярващите, което се състояли на 21 септември. От представителите на района на това събрание никой не присъствал, единствено бил колхозния парторг Данилов.

Попът отново прочел доклад, този път "За задачите на държавата по укрепването на отбранителната способност на страната и развитието на промишлеността" и предложил събранието да се съгласи със снемането на камбаните. Събранието се изказало против. По такъв начин постановлението на райизпълкома за закриването на църквата и снемането на камбаните в с. Черная Завод останало неизпълнено.

Характерно е поведението на комунистите и комсомолците в селото при този инцидент. От 9 комуниста и 25 комсомолеца само парторгът Данилов проявил известна активност, останалите се самоотстранили, заемайки позицията на странични наблюдатели, а жените на някои от тях активно подкрепяли църковното настоятелство. 

Разследването продължава, набелязани за арестувани са 6 антисъветски настроени църковници.

Началник на 9-о отделение на ІХ отдел на 1Упр- НКВД, лейтенант ГБ Сергеев.

08 март 2018

Образованият убиец

История на убийството в Пловдив: докторът дебне крадеца, убива го, после се обажда на приятели, почиства следите, кръвта, дори прави опит да изтрие и записите от камерите. Прокуратурата два дни е пълен пас, обаче на третия прави една пресконференция и разбива на пух и прах известното до този момент (доблестният доктор е защитил живота и честта на семейството си срещу двама въоръжени апаши). От изнесеното от прокуратурата нещата си отиват накъмто предумишлено убийство, щото да наблюдаваш някого половин час и после да отидеш с пистолет да го видиш добре ли е, да не му тежи откраднатото направо си говори за обмисляне, но едва ли прокуратурата ще посмее на фона на протестите в зашита на д-р Димитров.
Пък то и аз да съм, да ми влезе някой в гаража да рови, и аз ще го гръмна. Крадци-мангали много, лекарите са кът.
А и на хората им писна с глупостите на закона - да ти влезе някой в имота и да почне да тършува, и да трябва да го питаш има ли пистолет, щото се каниш да го гърмиш. То с тия закони вместо един пистолет на черно трябва да купуваш два, че да можеш втория да му го сложиш на крадеца в джоба след като си го гръмнал успешно.
Отклонявам се.
Да се върна обаче към шесторното убийство в Нови Искър отпреди 2 месеца. Там нароченият за убиец Росен Ангелов се оказа пълен левак в сравнение с д-р Димитров: убива шест човека, после пешачката към вилата с в. Луково, където си ляга в спалния чувал, гледа детско порно на таблета си и след това решава да се самоубие. Няма да чисти следи, няма да замита след себе си, няма да бяга в чужбина - в чувала и на таблета. Убийството си е убийство, ама детското порно си е по график. И там прокуратурата си мълча няколко дни, пък накрая дадоха една пресконференция, изкараха го Росен Ангелов педофил, който се интересува от жени, нищо не казаха що му е трябвало да убива всички в къщата, при положение, че Кети се е срещнала с него извън нея, а за онова тефтерче, дето го намериха покрай джипа и пък въобще забравиха.
Та поведението на всеки един убиец след като му свърши работното време може би е въпрос на образование - е го доктора, човекът с висше, чел е, филми е гледал, знае, че трябва да замита следите, да унищожи всяка улика, водеща към него. Чел е човека, не е като Росен Ангелов, дай му на него детско порно знае да зяпа, ни книга е чел, ни филми е гледал, да се не сети, че ще го хванат.
И да се чудят после прокурорите какво да говорят по пресконференциите.

02 март 2018

Петък следобед

Жената шепне в ухото  на мъжа: "Не се притеснявай, аз от малка харесвам меки играчки".

След греха на чревоугодието ставаш неповратлив в греха на прелюбодеянието.

- Мама ми е казвала, че трябва винаги да се преструваш, защото мъжът се старае.
- А на мен тате ми е казвал, че няма нужда да се стараеш, жените и без това се преструват.

28 февруари 2018

Новодомец

Никога не съм бил седесар.
Казвал съм го, когато дойдоха промените през 1989 и началото на 1990, като ги видях кои от моите съученици станаха седесари и си рекох: "Аз при тия работа нямам". В моя клас съучениците ми, които се писаха сред първите борци за демокрация, бяха дежурните тъпанарчета - кой изключван, кой преместван, кой така и не ги научи тия квадратни уравнения и до ден -днешен. За английския да не говоря.
При мама и тате беше по-интересно, те си правеха сравнения с комшиите. Комшиите ни масово бяха колеги основно на тате, живеехме във ведомствен блок на "Кремиковци". Та се знаеше кой на кого и колко се е подмазвал, за да вземе заветния апартамент, някои дори се бяха изхитрили и да ги купят още в годините на комунизма, та беше интересно кои станаха първите седесари. Кои бяха писали дитирамби само и само да се уредят с панелката и кои после вдигнаха двата пръста. Едни съседи, на нашия етаж живееха, за да заминат за Куба в средата на 80-те имаха нужда от характеристика от партиен член по местоживеене (а те не бяха). Тате казваше впоследствие, че такава характеристика като тази на комшийката и на партийния секретар не бил виждал. Като се върнаха от Куба и като падна режима у нас тия станаха първите седесари. Види се, много се бяха напатили в Куба от комунистите.
Извън семейния ми кръг пък беше времето на Тренчев, на Георги Марков, на Венци Димитров и на Емил Кошлуков. В общи линии на хората, които преследваха частния си интерес (както се оказа в последствие) под маската на борбата са комунизма. 
Преди време попаднах на ето този пост, много ми хареса. Там, между другото, авторът казва:
... Тоест, през 1989 г. България бе пълна с озлобени и завистливи хора, които искаха да станат комунисти, но само около 10% от тях успяваха. При това сред научно-техническия персонал например за партийни членове бяха приемани млади, талантливи конструктори и технолози, а не чертожнички, завършили СПТУ – Партията много добре знаеше професионалната стойност на хората. Същото беше навсякъде другаде и колкото и на някои да не им се иска да го признаят, последните набори в някогашната БКП бяха именно цветът на нацията. Ето защо по-късно част от същите тези хора толкова успешно разгониха фамилията и на икономиката, и на държавата ни – морал може и да им е липсвал, но интелигентност – в никакъв случай. Жалко, че тя бе използвана не в полза на обществото, но при подобни промени обикновено става така.
Предполагам, вече се сетихте кои бяха хората, които пълнеха площадите по време на първите митинги на СДС – хора с искрени демократични убеждения и романтично настроени студенти(примерно 10%), хора, движени от материален интерес – т.нар „реститути” (около 5%), а останалите… Те бяха от средите на онези 90%, които някога бяха искали да станат членове на БКП, но на никого и през ум не му бе минало да ги направи. Тоест, това бяха хората с по-ниски професионални умения, които в борбата за премахване на тоталитарното общество видяха възможността да поискат реванш от колегите си, които ги бяха изпреварили в кариерата. Според тях – понеже били комунисти…
Трябва да си призная, напълно съм съгласен с написаното. И затова аз не се присъединих навремето към "синята идея". А политическата кончина на СДС е напълно логична от тази гледна точка. 
Въпреки това вкъщи имам един диск "Спомени от бъдещето" с всички седесарски песни от 90-та и 97-ма година - и "Времето е наше", и "Последен валс", и още, и още. Част от историята, какво да се прави (чудно ми е, дали Филип Димитров и Иван Костов го имат тоя диск?).
Що го обяснявам това ли?
Ами защото научих, че ямболското цигане ще се нанесе в сградата на Раковски 134. И не само се нанася, ами и надписа "СДС" от фасада ще смени. 
Викам си, напълно заслужен завършек на тази история - навремето там бяха хора като Александър Йорданов, Свободка Стефанова, Васил Гоцев, Светослав Лучников, Георги Марков - сега ще е Валери Симеонов, също толкова прост и нагъл.
А Валерката е новодомец - ще трябва да почерпи.

27 февруари 2018

Брежнев и Картър

Отива Брежнев на посещение при Картър. 
Картър, като добър домакин, почва да го развежда из Белия дом, показва му разните му забележителности и накрая влизат малка стая, на стената на която стърчи панелче, на него два бутона - бял и черен.
Картър се обръща към Брежнев:
- Ето, погледнете, Леонид Илич: имам два бутона, бял и черен. Ако натисна белия бутон, върху Съветския съюз ще падне атомна бомба, а ако натисна черния - ще ви пуснем водородна. 
Казал го Картър, и внимателно погледнал Брежнев, да види какво впечатление ще произведат думите му.
Брежнев се замислил и отговорил:
- Знаете ли, г-н президент, по време на войната в Полша имах една моя позната. В дома си имаше две тоалетни, една светлосиня и една розова ... Но когато във Варшава влязоха съветските танкове тя се насра в коридора!


25 февруари 2018

Грешната пресконференция

Преди има-няма двайсетина дни нашия Тъпчо даде специална пресконференция, посветена на иновативните технологии в данъчното облагане и ровенето по кофите. На въпросната пресконференция не пропусна да метне камъни по лошите западноевропейци, които виждали нашите рекордни успехи в борбата с контрабандата и от завист само ни държели извън Шенген.
Да ви припомня, преди години само една стая трябваше да измажем само, не помня на кое КПП, за да влезем в Шенген.
Та на въпросната пресконференция въпросният тъпчо всъщност се опита да ни убеди нас, българските данъкоплатци и избиратели, че у нас всичко е цветя, рози и карамфилчета, ма онези от Шенген си измислят причини за да не ни вземат.
Лошото е, че онези от Шенген ги интересуват неща като функционираща съдебна система и върховенство на закона, ненамеса на изпълнителната власт в съдебната и други такива изгъзици. И в този смисъл, колкото и да им пее Бокича за нивата на контрабандата и Великата българска стена, ония си знаят тяхното. А западноевропейците, това от собствен опит го знам, като искат да ти кажат, че една работа няма да стане, ти се усмихват любезно, правят ти някакъв евтин комплимент ("много се стараете", "оценяваме усилията ви"), но със съжаление те режат от важната част.
Мисълта ми е, че Бойко свика една пресконференция да ни обяснява как ровили по кофите да броят цигарени кутии с бандерол и без, да ни обяснява как толкова цигари контрабанда били влезли в България, пък еди колко си във Франция и Германия, да ни разправя какви задници са холандците и белгийците (например), дето ни не пускат където трябва. 
Въобще, грешна пресконференция даде Бокича. Не фана дикиш.
По-ще фане ако Бойко сега вземе, та даде една пресконференция заедно със Сотир и да обясни какви са тия икономически чудеса в България, какъв е тоя чуден бизнес-климат, който позволява на фирма, създадена преди няма и половин година и с годишен оборот от къде 50 млн лв да придобие бизнес за няколко милиарда; да обясни защо министъра на енергетиката подава оставка, след като това е бизнес-сделка между две частни фирми и е изцяло под контрола на чешкото законодателство; да обясни каква е тая практика у нас да си уреждаш познатите, пък като се размирише работата, да подаваш оставка с цел "запазване на доброто име", но да не връщаш парите и да не ставаш интересен на прокуратурата; да обясни и каква е тая прокуратура, която законът "само го мирише".
Ще фане, ама на Бойко не му изнася. 

23 февруари 2018

Жабешко квакане

Всекой членъ на Събранието (Народното събрание - бел. моя) има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.
Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.
Този член е еволюирал до днешния чл. 69 от настоящата конституция:
Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание
Без да съм юрист тук за мен важната дума "наказателна". Наказателна отговорност може и да не носиш, но можеш да носиш морална. Ако, например, не се изправиш да почетеш с едноминутно мълчание убитите на 1 февруари 1945 г. или пък ако вземеш да изразиш мнение, че Народният съд е бил исторически неизбежен и закономерен. Или пък смяташ, че правителството се държи като пазарски търгаш в отношенията с Македония.
Абе въобще, лош е Жаблянов, и по едната, и по другата, и по третата линия все е вътре.
Макар че им обясни човекът, има си право на мнение, разрешено му е от Конституцията на страната. И то за разлика от едни други времена, когато тогавашната конституция разрешаваше правото на различното мнение, но мнозина не го ползваха по лични причини.
Ми не смята Жаблянов, че трябва да почита паметта на определени хора, не е станал. Ми смята, че Народният съд е бил нещо закономерно и исторически справедливо, казал го е. Негово мнение е,  има право. Никъде не е написано, че заместник-председателят на НС е длъжен да споделя или да не споделя дадено мнение.
Десните обаче скочиха като жабета да квакат по адрес на Жаблянов. 
Цецко например, видя в Жаблянов нов лидер на БСП. Не знам какво го е притеснило, нито какво му влиза в работата лидерския пост в БСП, да бях на негово място щях да си гледам в своята градинка, че там лидерът се избира баш като Тодор Живков навремето.  Или въобще, депутатите от ГЕРБ би трябвало да се притесняват, че са неговите депутати, които гласуват каквото му трябва, че не смеят и да пръднат без негово разрешение, че са част от играта на демокрация на Тъпанаря от Банкя, че измежду тях има достатъчно членове на БКП от ония години, които са набивали крак по площадите, мазнили са се на партийните секретари, ревали са "Ура!" и "С БКП напред!" по деветосептемврийските манифестации, вярвали са в победата на комунизма и светлото социалистическо бъдеще.
И май затова сега са толкова гласовити.
А иначе ценностите са днес едни, утре други. Едни бяха у нас 45 години, други бяха преди това, от 1939 до 1944, трети са днес, четвърти ще са утре. 
Понякога си мисля, ако се случи някакъв социален катаклизъм и ги изправим до стената тия всичките от последните 25 години, дали един ден след 50 години пак ще се говори за нов елит на нацията? 
Дали ще са елит Филип Димитров, Георги Марков, Тедосий Симеонов, Искра Фидосова, да не отварям уста за Яне Янев, Ахмед Доган, Данчо Ментата и Христо Бисеров, Делян Пеевски, Цецко, Цецка ... дали?
Отклоних се, за това друг път.

06 февруари 2018

Циганите го правят безплатно


Официалната заплата на Бойко Борисов е 2 225 лв на месец
На Владислав Горанов, Валентин Радев и Сотир Цацаров е някъде там, плюс-минус.
Сега разбирам, че тия четиримата ходят по кофите за боклук, ровят ги и броят цигарените кутии с бандерол и без
Нищо чудно, навремето Цветанов ходеше с един багер  да изравя трупове. 
Та, да се върна на темата, нашия Тъпчо ни обясни как държавата бори контрабандата на цигари. В белите държави едва ли са се сетили да ходят да броят цигарените кутии по кофите с боклук, те сигурно си имат други методи, като например работещи полиция, митници, съдебна система, но ние сме напред с материала.
Не ми е ясно само това изявление за кого се отнася, кой трябва да му повярва: ние ли или онези от белите държави, дето не искат да ни пускат в Шенген и еврозоната? Меркел и Рюте например, за тях ли се отнася? 
Те според вас дали са му повярвали на нашия Тъпчо?
Заплатата на Бокича и компания на месец сигурно се връзва към 10 - 12 00 лв суха пара. Нали беше там средно за страната, па от депутатите някакъв процент, не помня, то няма и особено значение.
Плащаме по 10 000 лв на месец за нещо, което циганите правят безплатно.

02 февруари 2018

Какво казва Хоумър

Опа-а-а-а, пак е втори февруари!
Да си пожелаем нещо на днешния ден - вижте, например, желанието на Хоумър.
И няколко вица по случай празника:
В еднополово (♂♂) семейство:
 - Ох, миличко, искам те!
- Не мога, в "онези" дни съм.
- Уф ... какво си ял?
Две момченца си говорят:
- Знаеш ли, мисля че единият от моите татковци е гей!
- А при мен и двамата са нормални.

15 януари 2018

Два свята, единият е излишен

Ровя по каналите тия дни и набождам на Емил Кошлуков и тетка Цецка.
А не, извинявам се: попадам на интервю на новия програмен директор на БНТ и правосъдния министър. Така е по-правилно. 
Колшлучето го играе нападателен, активен, разпитва, пробва така, неудобни въпроси, опитва се остър да бъде. Тетка Цецка обаче се не дава, пуснала е латерната, няма въпроси, които да я притеснят, отговаря, разяснява и го раздава компетентна. 
На Кошлуков му помня едно интервю преди години, вече се беше върнал от Щатите, не помня за "Плейбой" ли беше, за "168 часа" ли беше, не помня. И самото интервю в детайли не го помня, не беше нещо, което си струва да помниш, но имаше един въпрос който ми се наби в главата: питат го нещо нашия, той нали един такъв ухилен, с ореол на борец против комунизма и лежал в затвора по ония години, та нещо го питаха, и той обяснява горе-долу следното (цитирам по памет) "Представете си, че вашите проблеми са камъни, които трябва да поставите в една кана с вода без да разплискате водата. Ако ги изсипете всичките заедно, ще изплискате водата. Ако обаче поставяте дребните камъни между едрите ще запълните каната без да разплискате водата". Ебаси, викам си, какви умни приказки, каква мъдрост струи от този отговор!
Помня го и Кошлучето, когато се правеше не журналист в ТВ7 с парите на Цветан Василев, един приятел беше харесал във Фейсбук страницата на "Факторът Кошлуков". Та викам си един ден, дай да го видя тоя фактор какви ги говори? Кошлучето философстваше на тема образование и как те от "Новото време" били предложили да се увеличат заплатите на учителите, за да бъдат мотивирани да преподават, съответно децата да са мотивирани на учат и по този начин, като излезе един ден някой образован юнак и отиде да си търси работа, да си поиска 500 лв заплата и да не го е срам. С две думи, много приказки, файда никаква.
Помня го и как висеше в офиса на Водстрой 98, разбира се, между журналистиката и строителството има много общи неща.
За тетка Цецка няма смисъл да се впускам в спомени, при нея нещата са динамични, написаното днес не е актуално утре, на нея мисълта и тече много бързо. Още не мога да смеля каква клетва е дала пред смъртното легло на баща си и чий го е крепила в БКП. При нея Природата си е взела, не е дала, взела си е.
Абе въобще, гледам ги как единият се прави на компетентен журналист, а другият на компетентен юрист, гледам ги и си казвам: "Момчилчо, тия живеят в един техен си свят, ти живееш в друг. Единият е излишен".

14 януари 2018

La femme française


Докато американките се юрнаха масово да се побарват, французойките поставиха нещата на мястото им
Тая работа със сексуалния тормоз вече взе да минава всякакви граници и почна да ми писва.
То не остана фуста, дето да се не сети как преди емнайсе години някой продуцент или актьор я е щипал по гъза. Ма не се оплакала овреме, ми днес, щото то много сложно да се оплачеш от сексуален тормоз, `еле пък в Америка. 
Ей го и последния пример от тия дни, поредната световнонеизвестна актриса се сетила, че през далечната 1994 година Стивън Сегал я е изнасилил. Що такава дълга амнезия е имала, да си призная, науката все още не може да го обясни. То бива срам, бива притеснение, бива там комплексът на жертвата или както му казват, ама толкоз годин` да се помайваш и да събираш смелост да изокаш айде нема нужда! 
Пък да ви призная, не ги разбирам американците. То не върви хем да признаваш правото на педерасите и лесбийките да се женят, хем пък за едно щипане или за един виц да го правиш на проблем. И да ме прощават янките, ама мадам Деньов и компания знаят какво говорят! Щото, да си имаме уважението, ама едно са жените във Франция, друго са онези в Щатите. Имал съм честта да видя и от едните, и от другите и въпросът съвсем не се свежда само до килограмите и храненето. Френската жена си има излъчването на жена, то като я видиш само и ти се приисква да пофлиртуваш с нея; да пиеш вино, да танцуваш, да и правиш комплименти и да пускаш дълги погледи. В крайна сметка флирта е част от играта на съблазняване, галантното поведение би трябвало да се оценява в женските очи. Американки по-рядко съм срещал, но тия, дето съм ги виждал или бяха по 100-120 оки живо тегло, или бяха по анцуг и джапанки на туристическа обиколка. С две думи, трудно би ми се приискало какъвто и да било флирт. Па като толко не и е приятно на някоя жена мъжът срещу нея да и държи палтото или пък да и бутне стола, като сяда, за какво въобще си прави труда да излиза на среща? Седи си вкъщи, така е най-сигурно.
Или пък не знам, както е тръгнало ще се върнем в пуританските времена, когато младежът и девойката не са смеели да се погледнат на седянката, а са стискали една кърпичка заедно и това им е бил целия сексуален контакт.

12 януари 2018

Един обикновен охранител

За мен е необяснимо как обикновен охранител на дискотека става охранител на най-големия завод за захар, как придобива целия млекопреработвателен бизнес в един район? 
Ми ей така.
Едни стават бизнесмени.
Други стават министър-председатели и почват да разбират от всичко - от строителство, от пътища, от финанси, от сигурност, от въоръжения, от всичко, от всичко.
В белите държави успешните и знаещите излизат от университети като Сорбоната, Оксфорд или Кеймбридж, Бръшляновата лига или пък от частни училища и колежи. Само тук, у нас, най-успешните хора очевидно са възпитаници или на симеоновската Магнаурска школа, или на някое военно училище, та било то дори и средно, за сержанти и старшини.
В белите държави когато почнеш някъде като охрана си оставаш охрана за цял живот, понякога животът ти като охрана е кратък. Само у нас един охранител (щото чеп за зеле не става от него, затова ходи да пази) може да просперира до успешен бизнесмен или до министър-председател даже.
Ей затова ни е такава държавата.

11 януари 2018

Някои "Защо?" след "самоубийството"


- Казахте ми, че др. Орджоникидзе има четири револвера?
- Да.
Сталин поклатил глава.
- Лошо е, когато има много лично оръжие. Мярка се пред очите. В минута на душевна слабост може и в себе си да стреляш. Случва се. Особено у такива горещи хора, като др. Серго. И особено, когато попадат в такова положение като др. Серго. Разбира се, с болно сърце трудно се живее, не можеш да бъдеш толкова полезен на делото на партията, колкото би могъл да бъдеш. Така се получава понякога. Например дъщерята на Карл Маркс - Лаура и нейният мъж Пол Лафарг. Видяха, че нямат принос към делото на социализма и се самоубиха. А не бяха толкова стари. Така и другарят Орджоникидзе не може да живее с болно сърце.
Сталин спря пред Ежов и печално добави:
- Страхувам се, че другарят Серго няма друг избор ... 

Анатолий Рибаков, "Страх"

Втори ден им гледам обясненията на полицията и прокуратурата за самоубийството на Росен Ангелов, май нещо такова като горното повече щеше да хване дикиш.
Иначе майката на убитото момче Боби два дни преди въпросната пресконференция направи на пух и прах усилията на полицията да имитира дейност. И най-лошото е, че жената поставя напълно разумни въпроси, на които след два дни Борислав Сарафов и компания не дават отговор. Въобще, самото поведение на Росен Ангелов е нелогично.
Защо не е напуснал страната?
Защо е останал да се крие във вилната зона на Луково? Защо след като е гледал телевизия и е имал достъп до интернет и му е било ясно и че е заподозрян, и че го търсят, и къде го търсят, защо е останал на място?
Защо е трябвало да убие останалите в къщата при положение, че никой не го е видял да убива Кети?
Защо е изхвърлил тялото на Кети в кладенеца? Защо само нейното?
Как никой от останалите не е избягал от къщата?
Как МВР разбра мотивите на Росен Ангелов да убие Кети и близките и?
Защо поведението му е толкова нелогично - убива 6-ма, после не се отдалечава от местопрестъплението; вместо да търси начин да се скрие, да избяга, той стои на едно място, чака да го хванат и през това време гледа детска порнография?
Защо никой не споменава намереното тефтерче и бележките за изборите в него?
Много въпроси, на които не не беше даден отговор. Независимо от дебилното изказване на дебилния недорасляк хората с глави на раменете си задават въпроси и мислят. Как да повярваме на изнесеното от полицията и прокуратурата, при положение че и въпросното тефтерче на Кети го намериха журналистите, пуснати от полицията да изпотъпчат всичко наоколо?


Само за сведение: официалната причина за смъртта на Орджоникидзе е инфаркт.