14 август 2018

Бой, шамари и балканска музика

Позамислих се върху новината за шамарите в Белгия.
Първо, дадена е само едната гледна точка: на пострадалите. Гледната точка на другата страна още не сме я чули, но вече знаем, че тя ще е на двойка отявлени балкански хомофоби.
Второ: нещо не го разбирам това семейство между 46-годишен италианец и 59-годишен белгиец, болен от Алцхаймер. Нормално ли е да правиш секс с болен от Алцхаймер?
Трето, българинът и хърватката са изкарани едва ли не някакви балкански анти-гей последователи на Брайвик. Според разказа на пострадалия италианец, нашето момче е дебнело да им набие шамарите щом ги зърне някъде по трасето, няма шест-пет, щом ги види - и бой!
Четвърто, по думите на самия ошамарен италиански педераст, бастунът за волан е негов, той е излязъл да бие българчето с него. 
Пето - има-няма 24 часа след шамарите двойката педераси си прави селфи от болницата и го лепва във фейсбук. Абе вие затова ли сте там бе? Новината е придружена със селфи на италианеца доста окървавен, вероятно веднага след шамарите. Може да си ял бой преди 5 минути, но сега най-важното е да си направиш селфи и да разпространиш в мрежата веднага!
И шесто - тази история, колкото и да се опитват тия двамата да я изкарат хомофобска на мен много ми прилича на ксенофобска: богатата, културна, образована и позитивна гей-двойка срещу варварите от Изтока.
Съпругът ми слезе. Опитах се да го успокоя. Българинът му отговори с юмрук в лицето. 
Ми много е вероятно твоят съпруг да му е казал нещо, дето не е трябвало и да си е изял шамарите с основание.  
Взех "бастуна" за волана, но българинът ми го изкопчи от ръцете и започна да ни удря
А ти какво щеше да правиш с бастуна?
И какво се оказа, че едно българче е ошамарило двама педераси, така ли?

13 август 2018

Обичал да гледа телевизия

Следното изказване на Бойко Борисов:
Аз много обичам нощно време да гледам сериали, особено американски. Десетки полицейски банди действат в Щатите. И аз се удивих, но както виждате, всяка седмица в Щатите има стрелба и убийство. Там се събират най-често особено тези, които работят в криминалния сектор, агентура, за да научат какво става на улицата, с някого трябва да станат по-близки, да го вербуват и някъде там става разминаването ...

няма да коментирам липсата на логическа мисъл, но много ми напомня следната история:
... (Брежнев) Със закъснение гледаше "Седемнадесет миг от пролетта". Медицинската сестра, която се ползваше с доверието му и с която той имаше особени, да ги наречем, отношения, му подшушнала, че разузнавачът Исаев е реално лице, още е жив и е забравен от всички. 
Това, което стана по-нататък се превърна във виц. Брежнев ни дава поръчение:
- Разберете, имало ли е такъв разузнавач Исаев и какво е станало с него?
- Не е необходимо. Не е съществувал - отговаряме ние. - Това е събирателен образ.
Този разговор се води няколко пъти. Накрая Брежнев сам позвъни на Андропов. Юрий Владимирович му отговори това, което и ние, но за всеки случай преровиха и картотеките. Няма такъв. Но Брежнев вече се беше настроил да даде заслужената награда на забравения човек и в крайна сметка нареди да наградят със Златна звезда ... артиста, който игра ролята на Исаев.
В случая е разказана от охранителя (ирония на съдбата!!!) на Брежнев, иначе в различни варианти я има в интернет. Според някои Брежнев е останал с впечатлението, че е наградил не артиста Вячеслав Тихонов, а самия Щирлиц.
Не е там работата обаче.
Кофти става, когато първият партиен и държавен ръководител до такава степен се е омотал със сериалите, че ги бърка с реалността. 

10 август 2018

Държавата и Иванчева

Минах онзи ден покрай строежа на Гранд Каньон (строят си турците) и си спомних за приключението на Десислава Иванчева на него. 
Когато я бутнаха в калта нямаше прокурори, нямаше спец-части, нямаше телевизии, и Антон Тодоров го нямаше даже.
Нямаше кой да им провери разрешителното на турците, имат ли го, нямат ли го, та в десет и половина вечерта изливат бетон. Няма строителен надзор, няма Инспекция по труда да проверят законно ли е, не е ли, няма полиция да дойде да ги спре тия що вдигат шум след 10 вечерта, и Валери Симеонов също го нямаше. А беше удобен случай за пишман-патриот като ямболското цигане, турска фирма си прави каквото си иска в милото ни Отечество, не спазва законите, ние свободна държава ли сме, или румелийски вилает на империята, а, Валерка?
Държавата тогава не защити един свой служител, кмет, символ на държавното управление в поверения му район. Нямаше я държавата тогава.
За сметка на това когато трябваше да се арестува Иванчева всички бяха на линия - и прокуратурата, и полицията, и Антон Тодоров даже. И пресконференции, и разкрития, и въобще, най-големия престъпник хванахме!
Прангите по Иванчева не са за унижение, такава е наредбата. Ех, де да я имаше тая наредба по времето на братя Галеви ...
Имаме държава и тя е на мястото си!

19 юли 2018

В ролята на сол-ташак

— На кого бе изгодно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. На кого беше нужно убийството на Киров? На Троцки и на онези, които съчувствуват на Троцки. Защо това беше нужно, защо беше изгодно на Троцки? Това му беше нужно, беше му изгодно по две причини. Първата — да покаже на света нестабилното вътрешно положение в Съветския съюз, да насърчи японските милитаристи, германските фашисти, английските и френските империалисти. Втората — да насочи вътрешната контрареволюция в СССР по терористичен път, да посочи на контрареволюцията пътя на терора като единствен път за борба срещу съветската власт. С убийството на Киров Троцки започва в СССР индивидуален терор. Затова ние трябва да разобличим Троцки пред целия свят като организатор на терора в СССР, като организатор на убийството на Киров, като създател на терористични групи в СССР, подготвящи терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството, като съюзник на фашизма, на милитаризма и на империализма. Именно затова нека сега Зиновиев и Каменев и техните съюзници… — на това място Сталин направи пауза и внушително повтори: — и техните съюзници разобличат Троцки като организатор на убийството на Киров, като организатор и вдъхновител на терора срещу съветската власт, срещу ръководителите на съветската власт. От тях не се иска много: да признаят, че Троцки е наредил да убият Киров, наредил е да се подготвят терористични актове срещу ръководителите на партията и правителството. На кого е наредил ли? На тяхната организация, обединената организация на троцкисти и зиновиевци, да я наречем примерно „Обединен център“… Хубаво име. В Ленинград имаше „Ленинградски център“, а това ще бъде „Обединен център“, център, обединяващ троцкистите и зиновиевците и подчинен на Троцки.
Анатолий Рибаков, "Тридесет и пета и други години".
Първият - финансовият, е от Цветан Василев, с мрежа от сайтове, медии, журналисти. Другият център е организационен - Елена Йончева и Позитано 20. Те имат желание тази чума да се разпространи и в други области на страната и създаване на хаос, връщане на БСП по служебен път във властта - от президента. Няма да оставим нещата така - за този заговор!
Тома Биков, 19.VІІ

Този тъпанар доброволно се е поставил в ролята на болонка на ГЕРБ. Обикновено се задейства, когато е необходимо да се лае високо и продължително време, за да се спечели време или да се отклони вниманието. И както обикновено, нищо съществено не казва. 
Открил някакви центрове на конспирацията ... То не знае човек да се смее ли, да плаче ли?
Е, все пак нали трябва да си оправдае заплатата, депутатстването. Щото можеше пак да гледа Народното събрание през крив макарон.
Едно време имаше един друг дебил, Едвин Сугарев, който мине се - не мине време и даваше разни тежки пресконференции, на които громеше БСП и тайните и планове. Сега в ролята на сол-ташак е Томата.
Този тъпанар, това е интересното, този тъпанар е съучредител на Института за дясна политика. Другият съучредител е Георги Харизанов.
Та този тъпанар е открил цели три центъра, които се стремят да свалят съветската власт у нас.
Сол-ташак.
Разликата между казаното от него и написаното от Анатолий Рибаков е, че вторият е писател и има въображение. А нашият сол-ташак е плосък и повърхностен.

17 юли 2018

Передаст

Този виц звучи по-добре на руски.
— Передайте, пожалуйста, талончик. 
— У меня руки заняты, вот грузин стоит, он передаст. 
— Слюшай, ти сам передаст, папа твой — передаст, и дэти твои вырастут передастами!

12 юли 2018

Arrivederci, signor Rossi

Все сме падали от разни анонимници, ама да паднеш от Вадуц Лихтенщайн, къде им не дават да ритат силно топката на стадиона, щото ако прехвърли трибуните и трябва да я гониш я у Австрия, я у Швейцария, това вече на нищо не прилича.
И тоя тъпак цял сезон го чакаме да влезе в час, да се запознае с обстановката, па играчи, па каквото иска, па колко мача не може да си уцели състава!? Като се почне от мача с делиорманските овцеебачи още та до финала със Славия - там па направо ме застреля с тая смяна в 120-та минута на Кабрал, за какво го пусна и той не знае.
Колко време му трябва още?
Готови, обиграни играчи, сработени бяха изгонени - Пиргов, Прохазка, а за Панайотов колко ме е яд! Мапуку беше единствения читав нападател, продадоха го за да вземат някакво менте от Бразилия, ма бил син на Ривалдо. И кво от това? Вутов цял сезон не можа да му намери място, то не беше нападател, то не беше крило, то не беше халф и накрая го изгони и него.
Изгони Пиргов, Белаид ще ми връща - за чий ни е тоя тъпак?
Делио ли си, Мелио ли си, къв си, чемодан, вокзал и Roma, arrivederci e ci vidiamo nei tempi megliori.

10 юли 2018

Илияна Беновска

... Та един божи ден аз се появих на улица „Раковски“ 134, изкачих стълбите, като се разминавах с тичащи надолу и нагоре задъхани революционери. И на най-горния етаж изведнъж се озовах всред куп приятели от киното и телевизията. Възбудени, в добро настроение. Ето го хубавецът Евгени Михайлов, ето я Малина Петрова - режисьорката, на която може би предизборното студио дължи най-много, ето го и Боян, Джеки Стоев, Васко Живков... ето го... А! Тази дама пък коя е? Непознато лице! Приятна външност и с чувство за мисия. Дават й думата и тя започва да говори. Всички слушат. Тя щяла да бъде ръководител на екипа. Говори убедено, с подбрана терминология, сякаш досега е участвала в множество предизборни битки. Какво бил казал господин Сегела, какво не бил казал... Господин Сегела бил най-големият френски специалист по печелене на избори. Той щял да помага на СДС. Слушах непознатата с леко недоверие. Тогава не си давах сметка, че при всяка промяна на политическата обстановка задължително се появяват нови, доскоро непознати лица. 
Нашата ръководителка се наричаше Илияна Беновска, но поради неизвестни, поне за мен, причини тя скоро се оттегли и така карахме без официално ръководство...
Георги Данаилов, "До колкото си спомням 3" 

Винаги съм мразел разни политически пеперудки, които прескачат от партия в партия заради келепира. 
Затова сме на това дередже и затова тук ще си останем.

05 юли 2018

Много шум за нищо


Това е Валерката Симеонов. 
Валерката е известен с това, че лятно време, като го напече слънцето, и почва да ходи нощно време по заведенията, да проверява нивата на шума.
Валерката веднъж не съм го видял с уред за измерване на децибелите в ръка.
Валерката не знам да ли и въобще има право да извършва такива проверки, може и да е вицепремиер, но вероятно вицепремиерът има служебна характеристика какво има и какво няма право да върши. Може ли военна полиция да спре цивилен автомобил за превишена скорост?
Своите действия по морето Валерката е концентрирал в района на Слънчев бряг, вероятно защото е останал капо навремето при раздаването на картите, а сега не му идва добра ръка.
Сега се научавам, че след Слънчев бряг Валерката се е прехвърлил в София. И веднага, както може да се прочете, веднага се забелязали резултати от дейността му!
А това са футболистите на Левски на купона им по случай класирането за Европа тази есен. Ясно се вижда жената зад негъра, която дърпа от запалена цигара и цигарен дим около Васил Панайотов. Публична тайна е, че в тези заведения, които Валерката проверява за шум забраната за пушене е силно пожелателна.
Ама на Валерката май не му стиска да провери спазването и, а? 
Иначе за шума е първа писта!

29 юни 2018

Лигата на победителите


Сериозни хора ни управляват.
Сериозни.
Като се хванат за нещо, докато не го доведат до победен край не пускат. Като питбули са.
Първо евродепутатът от ГЕРБ Андрей Новаков екзекутира плана "Макрон". В смисъл, че идеите на Макрон за ограничения на източноевропейските тарикатлъци при превозвачите няма да минат, no passaran! Макрон или не е залагал особено на този си план, или още не знае, че му е нанесено такова унищожително поражение на терена на европейската дипломация, но като цяло не изглежда особено омърлушен. 
Има и трети вариант, който на български се нарича "Празна Мара тъпан била", сами се сещайте за кого се отнася. Аз, в крайна сметка, не видях нито един знак от френска страна, че ще отстъпят, напротив - ще дойде момента, в който планираните от французите промени в евродирективите ще станат факт. Ние ще се съобразяваме с тях, не те с нас. По една проста причина - те са големите, те са богатите, те поръчват музиката. Просто Макрон в момента си има по-сериозни проблеми от това да обръща внимание на някакво си евродепутатче от ГЕРБ.
След Екзекутора на Макрон целокупното ГЕРБ-ско войнство обяснява през пет минути колко успешно европредседателство сме провели. БСП се пукат от яд и от завист. Толкова успешно, че ще ни дадат още едно. Интересно, дали има неуспешно европредседателство досега?
Далавер, пардон ... Валерката Симеонов пък се върна от Бахрейн като един Евгений Бакърджиев от Москва навремето. Онзи така ни разправяше как е влязъл при Рем Вяхирев и е тупнал по масата, ама май и той не си вярваше. Валерката така днес от самолета направо в Народното събрание, само дето с парашут не е скочил, та бърза да сподели с народните представители каква велика победа е удържало българското правителство в лицето на неговия вицепремиер пред екоталибаните и зелените терористи и как вече ЮНЕСКО е спечелено за каузата на втория лифт на Банско, разбирай за каузата на добрите. Сега, ако се разрови човек в Уикипедия например, ще прочете, че целта на ЮНЕСКО е насърчението на " ... сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.". Никъде не се споменават лифтове и екология. Тоест, да си призная, не разбирам що Далавер ... , пардон, Валери Симеонов ще ходи да агитира ЮНЕСКО за втори лифт на Банско? По същата логика можеше да агитира и пред ОПЕК или пък пред Бахрейнския фонд за камили, все тая. Пък някои направо си казват, че успехът на Валерката не е чак толкова голям, в резолюцията на ЮНЕСКО има общи приказки, които дори са обидни за страната ни и че зад промяната на позицията на ЮНЕСКО стои едно лобиране на високо ниво от страна на Нено Димов преди седмица. Ама това го казват разни завистливи копеленца, мен ако пипате. Яд ги е, че ни управляват такива победители.
Въобще, всеки ден, всеки час е една малка победа!

27 юни 2018

Кога новината е фалшива?


Новината, че Бойко Борисов си е купил гръцки остров била фалшива.

Това съобщи самият Борисов, без още някой да го е питал. От Брюксел, един вид, в църква не се лъже, та и той, щом го е казал в Брюксел, значи е вярно.
Много му върви на Борисов с разни "фалшиви" новини.
Помните ли, преди години, докато си играеше на кмет, излязоха едни далавери с "фалшив" негов подпис? Той подписа му, че е фалшив, разбрахме от самия Борисов, понеже далаверата хем беше много сочна, хем беше за едни наши хора. Та Бойко реши сам да си признае, че нещо не е наред, без бой. Графологична експертиза не видяхме, поне аз не помня. Не помня и някой да беше осъден за фалшификацията на височайшия подпис.
А помните ли когато изтекоха разговорите на Двете каки, как едната кака спомена за един имот в Барселона, който Бойко Борисов бил купил за някаква Мая, която му била сърдечно и не само, близка? Тогава обаче Борисов нито рева в Брюксел, нито го определи като фалшива новина. А трябваше - някаква си там говори по твой адрес, ма то остави, че си купил на метресата си имот за милион и половина евро, ама и че си ползваш служебното положение за да си уреждаш секс и това да го оставиш ей така, говорят си там некви каки, нема какво да им обръщаме внимание  - нещо не върви много-много. Не помня и някоя от каките да беше осъдена за клевета (Владимира Янева направо, тя говори в записа).
Що тогава си махнал с ръка, пък сега така подскачаш? Що така бе, Бойко?
Интересно, кога една новина е фалшива - когато няма доказателства за нея, когато не я потвърди сериозен източник или когато Борисов каже, че е фалшива?



25 юни 2018

Бъди като Чарли

Чарлз Лайтолер

Запознайте се, това е Чарли, Чарли Лайтолер.

Чарли е живял живота, за който ти си мечтал в детството си. Чети и завиждай.
Чарли е роден в Англия през 1874 година. Майка му починала рано, а бащата-дауншифтер устроил тринадесетгодишния си син в близката фабрика и се запилял в Нова Зеландия. Нашето момче поработило малко на фабриката и скоро разбрало, че с тези темпове скоро ще се събере с родителите си, но едва ли това щял да е баща му зад океана: условията във фабриките в края на ХІХ в. не били най-удобните. И Чарли избягал от производството за да се устрои като юнга във флота. Там също ял бой, но поне на свеж въздух. Срещата са мама лека-полека се отдалечавала. Тази с татко също.
Към 25-ата си година Чарли вече успял да извърши следното:
- да обиколи на кораб половината планета;
- да попадне в корабокрушение и да оцелее;
- да участва в гасене на пожар в открито море, при това да се намира на борда на горящия кораб;
- да оцелее след боледуване от малария;
- да участва в златната треска в Клондайк;
- да премине Канада и половината Съединени щати гратис в товарни вагони;
- да работи като каубой;
- и все пак да се върне в Англия;
Чарли спечелил любовта на братския му австралийски народ, като доста сериозно се пошегувал с жителите на Сидни. Когато неговия кораб акостирал в пристанището на града, нашето попораснало момченце си направило шега с австралийците. По онова време Британия (и Австралия, като част от империята) била във война с бурите в Южна Африка. Чарли преплувал залива с няколко свои приятели, стигнал до полуизоставен брегови форт и издигнал там бурския флаг, а в добавка натъпкал един топ с всякакви боклуци и му запалил фитила. След време оръдието гръмнало и нервните жители на Сидней след като изскочили на улиците на града от него в добавка видели и вражеския флаг над пристанището. В последствие шегаджиите се оказали под реалната заплаха от линч или минимум съд, но Чарли поел вината върху себе си и бил опростен, а компанията, в която работил, дори го преместила на по-елитните рейсове.
Всъщност тези по-елитни рейсове направили Чарли (тогава вече Чарлз) Лайтолер известен. По-точно един рейс - този на "Титаник".
Чарли, вече дослужил до втори помощник-капитан, внимателно си лягал в койката, когато почуствал силен удар, разтърсил кораба. Както можете да се досетите, това бил ударът на "Титаник" с айсберга.
Чарли Лайтолер организирал качването на пътниците на лодките от левия борд, отблъсквайки мъжете (дори с револверни изстрели), които се опитвали да се качат. Първо жените и децата! Когато лодките свършили, Чарли отишъл за сгъваемите лодки за пътниците и докато разгъвал една от тях "Титаник" решително се отправил към дъното. Като по чудо избягнал водовъртежа, Чарли се хванал за тази сгъваема лодка, обърнал я и започнал да събира на нея оцелели и да ги подрежда за да балансира. Тях ги спасили последни.
Джонатан Филипс като Чарлз Лайтолер в "Титаник", 1997

Чарлз Лайтолер станал последния човек, който стъпил на борда на спасителния кораб. Той бил и най-старшия от оцелелите офицери. По време на съдебното следствие той дал подробни инструкции, които се ползват и до днес - например, разчета на необходимото количество спасителни лодки в зависимост от броя на пътниците (а не от тонажа, както било до тогава) и постоянната радиовръзка.
Но тук приключенията на Чарли не свършили. По време на Първата световна война Лайтолер бил първи офицер на борда на "Океаник", който навремето си бил най-големият кораб в света. Именно на него Чарли участвал в своето трето корабокрушение, когато корабът попаднал на плитчини и се разцепил. Чарли изпсувал и се захванал да организира евакуацията. По-късно Лайтолер най-сетне станал капитан и именно в този си статус спасявал хора и се спасявал сам за четвърти път след случаен сблъсък с траулер. Това станало 6 години след корабокрушението на "Титаник".
Но не бива да мислите, че Чарли само това правел, потъвал. Той бил на борда на самолета, който пръв в историята на рекогносцировката забелязал от въздуха противникови кораби. А през 1917 г. Чарли командвал успешен таран със своя кораб на немска подводница. Наистина, след тарана му се наложило да се добира едва-едва повече от 100 мили до пристанището, но немската подводница била по-зле при всички положения. Лайтолер бил опитен, интелигентен, нееднократно награждавн морски офицер, достигнал до звание комодор (еквивалент на капитан втори ранг).
След войната Чарли се пенсионирал и се занимавал с каквото му попадне. Той купил и оборудвал малка яхта, търгувал на борсата, отглеждал пилета. Възпитавал пет деца. Писал автобиография ... Но автобиографията му се оказала непълна - започнала Втората световна война. И най-малкият син на Чарли загинал при немска бомбардировка. Най-големият ще загине в последната седмица от войната. Но Чарли още не знае за това.
Чарлз Лайтолер
Английските войски са обкръжени във Франция. На плажа под Дюнкерк. Започва операция "Динамо" - Чърчил се опитва да спаси обкръжените войници с малки цивилни кораби.
И старият (почти 75-годишен) моряк Чарлз Лайтолер на собствената си малка яхта, събираща не повече от 20 човек се отправил към Дюнкерк, където спасил 130 британски войника от настъпващите немски войски и ги прекарал през Ла Манша. В края на краищата не му било за пръв път да спасява хора. Останалата част от войната Чарли прекарал запас и след края и бил демобилизиран.
Чарли бил убит не от океана - това би било логично, а от времето, от Големия лондонски смог през 1952 г. Смогът и пушекът от камините убили за няколко дни над 1200 лондончани. Сред тях бил и Чарли Лайтолер.
Златната треска. Каубойската култура. Англо-бурските войни. Потъването на "Титаник". Две световни войни. Дюнкерк. Големия смог. Чарли Лайтолер явно се стремил да участва във всички знакови събития на своето време. И успял.

09 юни 2018

Нигерийскио прайд

За малко да пропусна днешното забележително събитие, поредния парад на педерасите в София.
Много е важно да се провеждат гей-паради, не само заради правата на педерасите, но и от цивилизационна гледна точка. Показва израстване в морално отношение на обществото, показва една готовност да приемеш различния и да протегнеш ръка на малцинството, да покажеш, че си готов от позицията на силния да се съобразиш с желанието на слабия.
Дотук с глупостите.
Преди около месец жителите на нигерийското село Умоуосу хванали двама гейове в момент на върховната им изява на гейювщината им, на калъп, както казват на село.
Сигурно са ги утрепали с камъни, ще си кажете вие.
Не, напротив, организирали им гей-парад - изкарали ги по улиците на селото - голи, покрити само с палмови клонки.
Върви им на нигерийците ...


07 юни 2018

Треньорите

Гледам отборите в Европа, гледам и треньорите.
Байерн например от няколко години стават шампиони още февруари месец. Ей така, като тръгнат есента и мачкат, мачкат и то като няма кой да ги бие, февруари - март вече вземат, че дръпнат с такава разлика пред втория, че няма смисъл от доиграване на първенството. Само дето в Европа ги няма никакви, все не им достига нещо, все отпадат на я на полуфинал, я по-рано в ШЛ, а те големите отбори вече (до известна степен и благодарение на регламента на ШЛ) си мерят сезона първо с Шампионската лига и после с домашните турнири. Голяма работа, например, че Реал М пропуска чат-пат да вземе Примера дивисион, след като навъртя 3 поредни ШЛ и общо 4 в последните 5 години.
Същото е и с Ювентус, примерно. Може да им се мотат там из краката разни Наполи, Рома, тоя, оня, ама като дойде момента да се играе в Европа, все ги пишат умрели, все минават на косъм, ама се добират я до полуфинал, я и до финал. 
И най-важното, не си пипат треньорите, поне докато не видят, че няма да стане с тоя треньор. Е например Гуардиола го държаха 3 години в Байерн и през това време той отпадна в ШЛ където и както можа. В Бундеслигата нямаше проблем, там, както вече казах, си осигуряваше първото място още след Нова година, докато другите си дояждат руската салата, обаче в ШЛ нъцки, я Реал М, я Атлетико, и до там. Сега го взеха в Ман Сити, уж и тях да ги направи шампиони на Европа, ама и там не му върви. Във Висшата лига няма проблем, дърпа и бие с разлика, няма там Моуриньо, няма Венгер, обаче в Европа нещо не му върви. А па като казах Моуриньо, там пък съвсем: откакто е в Ман Юнайтед ония са като Левски - ни шампиони, ни Шампионска лига, а тоя сезон и Лига Европа нямаше за тях. Ама никой не ги гони: вярно, то и неустойките в договорите им са големи, ама собствениците на тези отбори не са бедни хора, те тия неустойки за тях са джобни пари, пък и то нещата отидат ли на уволнение ... 
За друго ми е думата.
Големите отбори в Европа понякога провалят сезона си. Не вземат нито шампионската титла, нито купата на страната, нито евротурнира, в който участват. Но не пипат треньора, имат си нещо на ум, едни му викат философия, други цел, трети визия, стратегия, не знам още какво, но треньора седи и си тренира играчите. Хората знаят, че трябва време, че не става от днес за утре и смяната на треньора е последното, към което прибягват президентите на клубовете.
Само нашия специалист Кирчо Парахода, само той, понеже си гледа на отборчето като на "проект", само той всяка година сменя треньора, понякога и по трима на сезон сменя, и без значение дали треньор му е Гошо Физкултурника, Херо или леля Мара Чистачката отборът на делиорманските овцеебачи винаги е пръв. 
Нещо, което разните му там отборчета в Европа тепърва имат да учат.

06 юни 2018

Наглостта на госпожа Хробокова

Тая лелка винаги ме е поразявала с наглостта си.
Наглост.
През всичките години от 1990-та насам във всичките си интервюта винаги се усеща един упрек към България, към българите.
И проблемът, да ме прощава, съвсем не е в костите на баща и, колкото и да ги рови.
Проблемът, поне аз го усещам така, е в онова, което и е отнето. 
В собствеността. В промененото бъдеще. Във факта, че и се наложило да работи малко повечко, за да се издържа, а не да заема синекурни длъжности в управлението на разни банки от най-ранна възраст само заради произхода си. 
Не намирам за нужно да рови кой е заповядал поругаването на гроба на цар Борис ІІІ, какво очаква да намери: търси кой е заповядал или кой е физическият изпълнител? И в двата случая вероятно хората са покойници от години.
Или има някакъв упрек?
Например, че ние, българите, не сме се противопоставили на поругаването? Че не сме защитили тленните останки на о`бозе почившия цар? Че сме гласували "За" Републиката и сме я лишили от имотите и? Или че сме бедни, че държавата ни е бедна и че да си принцеса в България не е като да си принцеса в Холандия например?
Не мога да разбера аз и съвременниците ми какво сме и виновни на лелката Хробокова, че таи такъв негативизъм към България:
Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!
Ще рече, че разравянето на гробове у нас е като национален спорт.
Навремето разправяха, че Симеон, докато беше премиер, споменал, че не е толкова син на баща си, колкото внук на дядо си. А дядо му, както е известно от историята, праща едно писмо със съвети към сина си и до края на живота си го е наричал "селския цар". 
За Симеон не знам, но за госпожа Хробокова важи с пълна сила.



05 юни 2018

Разгон на прайд

Прайд се разгонва с чехъл.
Не с декларации, не със съпротива, не с насилие.
С чехъл, разбрахте ли, с чехъл.
Сигурно важи и не само за лъвски прайдове

14 май 2018

Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!
След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.
Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.
Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

11 май 2018

Файтон

За някои отбори евротурнирите това лято ще са до края на юли
Едно време в махалата като не стигахме някаква бройка за нормален мач играехме на "файтон"- един застава на вратата и останалите му бият дузпи. Ако този пред тебе е вкарал, ти си длъжен също да вкараш, иначе изгаряш. И така един по един, докато не остане един победител, който пък определя кой да е вратар и в какъв ред да се бият дузпите.
Онзи ден Славия не игра футбол, а игра на "файтон".
Цял мач лежане, бавене, паркираха автобуса пред вратата, чистене напред, само и само да я докарат до дузпи, пък там дано стане нещо. Сега някой ще каже "Това е футболът" - айде не на мене тия, не може да излезеш на финал и за 120 минути да имаш два шута във вратата и след мача да си с претенции, че нещо си играл, че нещо си се борил и че си надиграл и победил, смешно е.
Че в Левски са си виновни, че не си вкараха положенията, виновни са си, това е едно на ръка. Ама като си спечелил без да искаш и да го раздаваш после все едно си водил с 3:0 още на почивката, аре нема нужда.
Макар че съм виждал отбори като Аржентина и Манчестер Юнайтед да печелят по този начин, на световни първенства и на финали за КЕШ, та тука нашата Славия ли няма да го направи?
На Гошо Петков номерата не ги гледам за първи път, нито за последен, вероятно, но никога няма да забравя едно - как ни провали срещу Залцбург в ЛЕ през 2009 г. Ей го тука, можете да го видите големия вратар (от 25 секунда нататък) как направи и невъзможното да загубим с 0:1. И после се сърди, че Батков го изгони от Левски! То как не му счупиха краката някъде тогава?
Ще ви върна назад до 1974-та, след финала на Световното - на пресконференцията след мача Ринус Микелс казва: "В този мач победи по-слабият отбор", на което Хелмут Шьон отговаря "Знам само, че резултатът е 2:1 за нас". Едва ли обаче германците са се ограничили само с два шута във вратата на Йонгблод.
Същото беше и онази вечер - победи по-слабият отбор.
И то на файтон.

09 май 2018

Правото да празнуваш, правото да отбелязваш

Наталия Фьодорвна Меклин. 

Майор, командир на 46-и нощен бомбардировъчен авиополк. 

Към декември 1944 г. е извършила 840 бойни полета за бомбардиране на важни обекти в тила на врага, места на съсредоточаване на негова жива сила и техника, нанасяйки значителни щети на хитлеристите.
Родена е на 8 Септември 1922 г, в гр. Лубни, Полтавска област, Украйна. В Червената армия е от Октомври 1941 г. През 1942 завършва Енгелската авиационна школа за пилоти. На фронта е от края на май 1942 г.
С указ №4855 на Президиума на Върховния съвет на СССР от 23 февруари 1945 г. на гвардейски лейтенат Наталия Меклин е присвоено звание Герой на Съветския съюз с връчване на орден "Ленин" медал "Златна звезда".
Награждавана е с орден "Ленин", 3 ордена Червено знаме, ордени "Отечествена война" 1-ва и 2-ра степени, орден "Червена звезда", различни медали. На нейно име са наречени училища в Севернодвинск, Смоленск, Полтава, Ставропол. Почетен граждани на Гданск, Полша.


Жени като тази на снимката са извоювали правото днес Русия да отбелязва Денят на победата. Дали е във Великата отечествена, дали е във Втората световна или е нещо друго мисля, че си е право на самите руснаци да си го определят. И не само тяхно, право е на украинците, белорусите, казахите и всички останали народи на бившия СССР, които пострадаха от онази касапница между 1941 и 1945 година.

24 април 2018

Едно първо място и тази година

Ей това вдясно от Симеончо е Добринка.
Тази година Симеончо влезе в горната възрастова група на шаха, от 10 до 14 годишните и му идва доста трудно на турнирите, щото е най-малък в групата. Играе с разни дечица, които да поне на 11, ако не и повече години. При по-сериозните турнири при жребия за първия кръг вече него го теглят по-силните играчи, а после му идват играчи от неговата черга, но малко по-опитни и обиграни. 
В началото на месеца Симеончо беше на републиканско индивидуално първенство, не се представи много добре (+3=1-5, 3,5 т от 9 възможни), можеше и малко по-добре. Хайде, първите три кръга беше нормално да има 2 загуби, игра с много силни играчи, но след това можеше с чиста съвест да си вземе поне още 2 точки. Но както и да е, има и такива турнири, а и е за първа година в тази възрастова категория. Когато мина в нея и аз, и треньорите му му казахме едно и също: "Тази година много бой ще ядеш, не го приемай толкова навътре."
След като си дойде от първенството обаче го хванах, ела тука, сине майчин, сядаш и всеки ден играеш шах с някого в интернет. И играе, момченцето, не е като да не играе, добре се представя, помпа самочувствие и тренира, че идва "Купата на лъвчетата" след месец.
Преди нея обаче са вътрешните турнири на ЦСКА, за купа "Флорина", те са малко така за тренировка.
В неделя Симеончо беше на такъв турнир, обикновено тази година е извън тройката на тях, особено ако дойдат по-големите от школата - Кирчо, големия Калоян, Мартин, или пък близнаците Занови, те горе-долу са на едно ниво със Симеончо (и на една възраст) и редовно си мешат капите по турнири.
В събота обаче Симеончо беше на тренировка, прибира се и свети: "Бих Кирчо!". Вярно, на тренировка, ама пак, победа е. А-а-а-а-а, виждаш ли като тренираш редовно как има файда?
Имаме победител! Божидар е трети, Мартин е втори, а Симеончо - първи!
На турнира в неделя от големите беше единствено Мартин, обаче се получи много интересна въртележка накрая. Симеон загуби само от Мартин, но Мартин имаше загуба от Божидар Митов, на Симеончо съученика. Божидар пък имаше загуба от Добринка, едно реми преди това с някакво момченце, дето не съм го забелязвал досега и накрая в последния кръг загуби и от Симеон. А Добринка пък от една страна победи всички момчета, срещу които игра (в последния кръг спечели срещу Мартин по цайтнот, но няма значение, победата си е победа), но пък загуби от двете момичета, с които игра: Бояна и Гергана, които пък не се опъват на Симеончо.
Въобще голяма касапница и въртележка стана и в крайна сметка Симеончо мина метър и успя да вземе първото място.
Малко така за самочувствие.

23 април 2018

Моите съмнения

Няколко неща не ми изглеждат логични в случая с Десислава Иванчева.

  1. По думите на Петър Георгиев, председател на КОНПИ, "... Иванчева много се пазеше". От една страна имаме Иванчева, която много се пази и внимава, от друга имаме Иванчева, която отива да си вземе подкупа посред бял ден в центъра на София, в кафене и го разнася в кашон в багажника на колата си. Нещо не е наред в картинката тука.
  2. Понеже прокуратурата (дори и специализираната) има ограничени финансови ресурси (сиромашка ни е държавата) и няма възможността да извади 70 000 евро за подкупа, парите са осигурени от изнудвания бизнесмен.  Странно ми е защо прокуратурата бърза да му върне парите, те все пак са основно доказателство. Поне известно време този човек не би трябвало да разчита на тях, особено след като се е навил да участва по този начин в ареста на Иванчева. И не на последно място - върнати ли са или не са? На хората колите с години им висят по РПУ-тата като доказателства за различни престъпления, тук няма два дни да почакат.
  3. Не ми се връзва поведението на самата Иванчева - година и половина кмет, ако вземаше щеше да се чуе в началото още. Нелогично ми звучи година и половина да се пазиш и изведнъж да бръкнеш в кацата с меда с двете ръце. Ако Иванчева беше вземала подкупи и от други "инвеститори" сега би трябвало да има лавина от потърпевши от нея, които да обясняват колко и кога са и дали. Единственото, което има е, разни оплаквания за забавени преписки.
  4. Какъв е тоя Петко Дюлгеров, откъде се взе, защо точно той? Защо Иванчева ще е в комбина с бивш кмет на Младост, отстранен от ГЕРБ точно за корупция? 
И още нещо: типично по български, като се обърна каруцата и изведнъж се появиха разни компетентни играчи: Кадиев и Вапцаров, които имали информация, ма си траели; главният архитект на София Здравко Здравков и той се оказа много осведомен. Странно, как тия хора имат информация за нещо нередно, но си траят. Преди да "хванат" Иванчева ни дума от тия, сега всички вкупом се втурнаха да обясняват колко много знаели и как отдавна били наясно що за стока е кметицата на Младост.
И на не последно място, съвместната пресконференция на шефовете на специализираната прокуратура и КОНПИ, на която пред медиите се обясняваха как имали железни доказателства, мечта за всеки прокурор. И това пред медиите, не пред съдията. Практиката у нас показва, че колкото по-боса е прокуратурата, толкова по-активна е пред медиите. А после в съда доказателствата или липсват, или падат. 
А накрая, нещо което ми изглежда логично.
Цялата тая история много ми прилича на активно мероприятие, целящо да отстрани Десислава Иванчева. Не знам до колко е намаляло строителството в Младост откакто тя е кмет, но след арестуването и и евентуалното и отстраняване се опасявам, че ще се юрнат като башибозуци да строят. И сега всичко ще е на чисто, Здравков ще сложи една благоприлична маска, ще застане мирно и ще каже "Ама инвеститорите ...".
А "инвеститорите", това от свои канали го знам, много често са спонсори точно на ГЕРБ. 
И ме притеснява друго, че тая история: ако цялата история с подкупа е постановка, в което се съмнявам, това е много сериозен знак към всички опоненти на ГЕРБ: не ни се пречкайте, за да не пострадате.

22 април 2018

Едноокият

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев се появи в Народното събрание с пиратска превръзка на окото. Според думите му, да видят депутатите какво и е на пострадалата Гергана Зашева.
До тук добре.
Само че не депутатите са метнали бомбичката, а някакъв лумпен от агитката на Левски. 
По-логичното е г-н министърът да се яви с превръзка пред тях. Или те да носят превръзки примерно следващия мач, на който отидат, да им ги дават на входа на стадиона.
В резултат на този му пърформънс ше се проминя закона за борба с футболното хулиганство. Повече камери щяло да има, а билет вече ще се купува с Акт за раждане и кръщелно свидетелство.
Преди седмица бях с приятели на Левски-Лудогорец. Докато чакахме да дойдат двама от тях от разни лумпенчета, които се наливат с бира в градинката около стадиона гръмнаха поне 4-5 бомбички. И още толкова на стадиона по време на мача. 
И пак на метри от полицаите.
Как мислите, полицията намеси ли се? 
Същата тая полиция, която би трябвало да проверява влизащите на стадиона.
Същата тая полиция, която, хайде да не се лъжем, много добре знае как се внасят бомбички. И от кого. И кога. И къде се крият на стадиона. 
Не казвам, че Гергана Зашева сама си е виновна за случилото и се, нито пък обвинявам полицията за пропуска. Просто министърът се направи на едноок не където и когато трябва. 

21 април 2018

Енциклопедия Британика, next edition


В следващото издание на енциклопедия Британика ще има статия, обясняваща българския израз " Хили се като *утка в нови гащи".
Като снимка към статията ще сложат ухилената муцина на Росен Плевнелиев.
Оня Росен, който 5 години ни беше президент.
Оня Росен, който 5 години си мълча като *утка докато събираше смелост да изока и он.
Оня Росен, който 5 години беше върховен главнокомандуващ на армията и по чието време бяха закупени 0 самолета, 0 танка, 0 бойни кораба, а армията ни вадеше на Гергьовденските паради съветски танкове Т-72 и съветски МиГ-29. Съветски!
Оня Росен, който 5 години не забеляза как България слиза все по-назад в класациите за свобода на словото, бизнес-среда, доходи. 
Оня Росен, който "... и магаре да бяхме сложили, и него щяхте да изберете"...
Оня Росен, който беше много строг и последователен когато Пеевски стана шеф на ДАНС, но никакъв го нямаше когато Филип Златанов имаше амнезия, когато Бойко Борисов поемаше ангажименти, когато, когато ...
Оня Росен, който в момента е редови гражданин. Като мен, като всеки един, който чете това, като всеки един от нас.
Оня Росен, който 5 години не беше толкова смел.
Оня Росен, който за 5 години направи президентската институция за посмешище, също както менторът му в момента прави премиерската.
Гледай си там Деси Бановата, хили се като *утка в нови гащи и се смотай някъде.



18 април 2018

Костюмът на Брежнев

На Брежнев му подарили английско сукно, много шикозно. Отишъл той при кремълския шивач да си ушие костюм, онзи го премерил и отсякъл:
- Имате много нестандартна фигура, Леонид Илич, не стига за костюм, ще стане само сако от толкова плат.
-Е, като не става - не става - въздъхнал Брежнев.
След половин година, при посещение в Киев Брежнев извадил сукното и отишъл в шивашкото ателие на киевския обком на партията, ако може да му ушият костюм. Там също го измерили и му казали:
- Много нестандартна фигура имате, Леонид Илич, но на сако и панталон ще стигне.
Брежнев се учудил:
- В Москва едва за сако стигаше, тук и за панталони даже! - и решил да провери как е и в другите градове на страната. Отишъл първо в Тбилиси, влязъл в първата му попаднала пред очите шивашка работилница и веднага към шивача - ушийте ми костюм, моля!
Грузинецът го измерил отгоре до долу и казал:
- Готово, утре ела да си го вземеш!
Брежнев отива на другия ден:
- Ето ти сакото, панталона ...
- А на мен в Москва ми казаха, че фигурата ми ...
- Жилетката ще мериш ли? - прекъснал го грузинецът.
- Как, и жилетка ли има? А в Киев ми казаха, че фигурата ми ...
- Слушай, драги, ти си фигура там, тук си обикновено лайно. Шапката ще мериш ли?

17 април 2018

Много си далече от Фреди

Фреди има с какво да го помним ...
Навремето Фреди Меркюри обяви, че е болен от СПИН 2 дни преди да почине. И след като умря доста народ (поне на Изток) беше в шок. То ние тогава за СПИН много-много не бяхме чували, а това за комбинацията хомосексуализъм + СПИН пък забрави.
Обаче Фреди ме светна и за двете. 
... вюрста едва ли.
Вчера обаче научих, че онуй нящо в Австрия Кончита Вурст било ХИВ-позитивно. И се сетих за онази приказка, че историята се повтаряла първо като трагедия, а после като фарс. Само че в случая директно мина на последната фаза.
Не че ме вълнува особено, но първо, медицината доста напредна в областта на СПИН-а в последните десетилетия и ако все още няма лекарство против СПИН то поне има начини да се забави развитието на болестта. Второ, аз на брадатата дама от Австрия не знам нито една песен, нито една. Включително и онази, с която спечели Евровизията, дори не съм я търсил в youtube. Трето - мисля си, че с победата си на Евровизия Вюрста имаше своите 15 минути слава, не е необходимо отново да ни занимава със себе си. 
Фреди остави толкова много музика след себе си, толкова много музика. Вюрста е по-известен с навика си да носи женски дрехи и дамско бельо отколкото с някакви певчески умения. На Фреди му изваяха паметник в Монтрьо, Вюрста има късмет, че фамилията му съвпада с немската дума за наденица.
Много си далече от Фреди, приятел, много ...



09 април 2018

Сняг

Има една поговорка за ягодите и размера на кошницата, та и със "Сняг" така. Голяма греда се оказа тази книга. 
Турчин-емигрант в Германия отива в Карс, където зачестяват самоубийствата сред младите жени. И се започва: самоубийците са млади мюсюлманки, които не искат да свалят кърпите от главите си, едно противопоставяне на ислямистите и секуларистите, на анадолските турци срещу емигрантите, на либералите срещу консерваторите, на Изтока срещу Запада, всеки срещу всеки.
И това всичко пречупено през терзанията на поета Ка, който се разхожда из заснежения Карс, па като му скимне, и вземе та напише некое стихотворение. За капак на всичко Ка се среща с Ипек, негова колежка от университета навремето, в която е влюбен и която убеждава да замине с него за Франкфурт. Тя па се съгласи и аха да заминат, обаче се разбра, че Ипек навремето е имала връзка с Тъмносиния (най-опасният политически ислямист в книгата), с когото сега връзка има сестра и Кадифе. Ипек пък е разведена, била е женена за Мухтар, техен общ колега от университета, който е преоткрил исляма и чистотата на религията, готви се да стане кмет на Карс (има насрочени избори, които военният преврат осуетява). Ах, да, имаше и военен преврат, осъществен от някакъв второразреден театрален актьор. Въобще, някаква тотална турска сапунка, с чайните, със силата на семейството, с какво ли още не, абсолютна боза. Уж ХХІ век, преврати, военни, ма не бил общодържавен преврат, ми някакъв местен, само с участието на 2-3 танка от местните военни, докато трае снеговалежа, па един мобилен телефон не се появи в книгата, за цяр даже.
И до края не разбрах какво точно иска да каже лирическия герой. То, като тегля чертата, Ка се върна от Германия в Карс, помота се 2-3 дни, писа некви стихотворения, аха да му излезе късмета с Ипек ханъм, накрая го качиха на един влак за Езрурум без Ипек и това беше.
И постоянните въпроси: "Има ли Аллах?", "Къде е Аллах?", байгън да му стане на човек.
Нещо не се разбрахме с Орхан бей, а най-лошото е, че съм заредил доста негови книги, които успях да намеря из нета. И негови, и на Елиф Шафак, обаче нещо не ми е ясна съвременната турска литература, нещо не се харесваме. 
А на Орхан Памук и Нобел за литература са му дали даже ...

03 април 2018

Католиците и тортата за лесбийките




Съпрузите Мелиса и Аарон Клайн държали малка семейна сладкарница Sweet Cakes, която била специализирана на големи и скъпи торти за различни мероприятия. И ето че през 2013 г. те получили поръчка за голяма сватбена торта, при това за тематичен - сватбата била на две лесбийки. Сем. Клайн веднага отказали поръчката, тъй като независимо от еврейската си фамилия били ревностни католици и обяснили, че съюзът на две жени е грях. Отгоре на това нарекли хомосексуалистите и лесбийките "отвратителни". Поръчителите, в лицето на двойката лесбийки решили да не прощават на такъв ярък израз на хомофобия и завели дело срещу сладкарите.
Разглеждането на делото се проточило няколко години, но в крайна сметка сем. Клайн били признати за виновни и съгласно съдебното решение те трябвало да изплатят 134 000 долара компенсация на двете пострадали лесбийки плюс съдебните разходи. Жестоко, но напълно справедливо. Само че за семейният им бизнес това означавало крах - това била непосилна за тях сума. Наложило се да затворят сладкарницата.
Но изведнъж се оказало, че сладкарите имали много почитатели, в това число и American Family Association - анти-гей обществена организация, която се бори за запазването на традиционните семейни ценности. Членовете на тзи организация събрали 400 000 долара за сем. Клайн. За покриване на разходите по делото и просто за бизнеса им. Благодарение на тези пари семейството не само се разплатило с лесбийките, но и разширили бизнеса си, като сега имат много клиаенти, които се считат за хомофоби. Аарон и Мелиса са щастливи, че обидили двете лесбийки и загубили в съда, виждайки какъв тласък за семейния им бизнес излязъл от това!

28 март 2018

Леонид Илич и генерал де Гол


На 7 Март 1966 година президентът де Гол официално уведомил САЩ за решението на Франция да излезе от военната организация на НАТО.

Според легендите, това решение на генерала било предшествано от следната история: три дни по-рано генерал де Гол бил на посещение в СССР и първият секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев решил да му демонстрира изстрелването на междуконтинентална балистична ракета. Зрелището било впечатляващо, очевидно, и потресеният де Гол попитал: "А вие такава ракета и към Париж ли сте нацелили?".
Брежнев се усмихнал широко и побързал да го "успокои": "Не се безпокойте, не е тази." 
Разбира се, едва ли в основата на всичко е била една шега, но както се казва, във всяка шега има и доза истина. А по-късно и централата на НАТО била преместена от Париж в Брюксел.

27 март 2018

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери
Написах "Против".
Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.
Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.
Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?
Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?
Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.
В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 
И си има правила.
Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.
Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.
 

22 март 2018

Тамерлане, Тамерлане

Много комплексирани родители има на този свят. 
В неделя Симеончо беше на турнир, имаше "Флорина".
Докато той играе, аз се мотам отвън, чета, ровя си из телефона и в един момент виждам класирането на децата от предния ден, първокласниците и се зачитам в имената им.
Майкъл Милев.
Доминик Узунов.
Еди Стражаков - айде, този може да е от нещо арменски произход и да е съкратено от Едуард, аз навремето имах един такъв приятел в училище (то всъщност от детската градина още). 
Имаше и едно момиче (дано да е момиче), Ния Тозо, викам си, това може и еврейче да е, знам ли го, ама нормално звучи, пък и е мелодично.
Разни там Виктория, Маринела, Алек - леко модерни, леко изкълчени, що трябва да е Алек, ми не е Александър, па ако искате да сте толкова оригинални, кръстете си детето Алцек; Маринела може да е на двете баби, Марина и Нели или знам и аз вече.
Обаче ... малко по-надолу направо онемявам.
Тамерлан Мицунин.
Тамерлан! Мицунин!!!!


21 март 2018

Мотив и намерение

Според британският премиер-министър Тереза Мей, Русия е имала "мотив и намерение" да убие Скрипал. 
А русото изкушение Борис Джонсън и припява за доказателства, че Русия е "произвеждала и складирала" "Новичок". 
Последният път, когато англичаните имаха някакви доказателства беше по времето на Тони Блеър и необходимостта от нахлуване в Ирак. Доказателствата за притежаваните от Саддам Хюсеин оръжия за масово унищожаване още ги чакаме, Джордж Майкъл направи и песен, в която нарече Тони Блеър "пудела на Джордж Буш", а дори има и шепа разумни хора, които от години призовават двамата (Буш и Блеър) да бъдат изправени пред международен трибунал. 
Майтапа настрана, нещо цялата тая история много ми се струва съшита с бели конци. От една страна, руснаците нещо са почнали да пестят от оръжия за убийства, къде беше Литвиненко навремето, отровен с полоний, къде е сега Скрипал, отровен с някакъв газ от съветско време. Второ - нещо много аматьорско изпълнение, те го тровили с някаква супер-отрова, ма той оживял и го намерили в безпомощно състояние на някаква пейка. Тя тая отрова верно май им `артисала на руснаците от съветско време и може да е с изтекъл срок на годност. Трето - навремето отровеният Литвиненко го снимаха в болницата, днес Скрипал и дъщеря му са ги покрили като тайната на Кока-Кола. 
И четвърто - ако имаха доказателства, да ги бяха извадили досега. То само с мотив и намерение не става.

16 март 2018

Откъде дойде всичко

В конското на руския патриарх Кирил към президента Радев има доста голяма доза истина. Каза и много неща, които са много далече от истината, но аз съм се убедил отдавна, че историята има много лица, много страни, зависи кой и как я чете.
За едно Кирил обаче е прав, нас ни освободи Русия. Сега, дали е било щото е гонила собствените си интереси да контролира Проливите, дали е било, щото са се трогнали от жертвите на Априлското въстание, дали нещо друго, няма значение, важното е, че войната е Руско-турска, не Австро-турска или Френско-турска, не са дошли да ни освобождават англичаните, германците или американците (за огромно съжаление на родния седесариат от 90-те години и производните им днес), а именно руснаците.
Та в това отношение, че не полския или литовския сейм са гласували за обявяването на войната, а руския самодържец го е решил патриархът е прав.
Да дойдеш като гост в една страна и да тропаш по масата и да искаш уважение, вместо сам да си го заработиш е доста просташко, но в интерес на истината, до голяма степен се дължи и на нашето поведение през годините.
Аз се връщам назад в спомените си, връщам се някъде около 1992-93 г, по времето на "първото демократично правителство" (за който не помни, ония, дето спечелиха с малко и за малко) и там за пръв път Филип Димитров ли беше, та Желю Желев ли беше на Шипка за пръв път не спомена Русия като наш освободител. Половин час говори, ма така и не си извъртя езика да каже "Русия". Тогава за пръв път вместо само руския посланик присъстваха посланиците на Украйна и Румъния. Това има някаква логика, но с годините тия, дето са ни освобождавали нещо много се увеличиха.
Отначало бяха само руснаците.
После станаха руснаците и украинците, руснаците, украинците и румънците. Сега разбирам, че и финландците, литовците, че и сърбите и черногорците са ни освобождавали.
И марсианците ще докараме при Шипка и Плевен, само и само да не са единствено руснаците.
После се появи и оня путьо маринин Плевнелиев, дето и на него Русия нещо все му е крива и виновна, та си не гледа Деси Бановата, ми се прави на политик. И на него езика му не се обърна да спомене Русия 5 години.
Ей затова патриархът е прав да го натърти - Русия ни освободи, Русия. Иначе, по нашата логика, по онова време ние сме част от Османската империя и върви доказвай, че не си обсаждал Виена, че не дебаркирал на Крим и върви се обяснявай кое му е толкова лошото на кръвния данък и защо въобще сме вдигали бунтове и въстания. По същата тази логика Каулбарс и Ернрот са шведи/естонци, а не руснаци и стрелите на най-яростните русофоби следва да се насочат другаде.
Не знам, признателност към падналите за нашата свобода е едно, ама увеличаването на народите, взели участие в освобождението ни не говори добре за нас. И налива вода в мелницата на такива като оня хач, Багдасарян и компанията му.
На патриарха можем много неща да му отговорим - и за кирилицата, и за религията, и за това, че до ден-днешен в църквата си на старобългарски служат, ама му викат "църковно-славянски" език, все едно има църковно-еврейски или църковно-латински в другите църкви, и за намесата на Русия във вътрешните ни работи от Освобождението насам, и за обявяването на война на 5 септември 1944 ... много са, но за друго пиша днес.

15 март 2018

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години
Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.
Константин Мячин
 
Превозвачът на царското семейство
 
Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.
В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.
През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.
Игнатий Рейс
 
Писмото на предателя
 
Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.
През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.
Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.
Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.
Рудолф Абел
 
Кой предаде Абел?
 
През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.
На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.
Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов
 
Георгий Агабеков
Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.
През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.
В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.