14 октомври 2018

Моделът на Бащицата


Бащицата се е разпоредил GP Group да бъде извадена от проекти с държавно и европейско финансиране.
Разпоредил, разбирате ли? Явява се като Свети Георги да отсече с меча главата на лошия змей, който краде от залъка на хората. Или като Архангел Михаил, да въздаде справедливост.
Интересно, в тази държава няма институции.
Няма съд, няма прокуратура, няма ДАНС и финансово разузнаване, няма закони, всичко става по заповед на Бащицата.
Интересно, ако GP Group подаде най-ниската или най-изгодната оферта за строителство на път или на нещо си, няма значение на какво, стига да е с европейско финансиране, тръжната комисия на какво основание ще ги дисквалифицира, устно указание от страна на Тиквоча ли? 
Сякаш нямаме държава, сякаш венеца на 13 века развитие на държавността ни е накрая да става каквото каже някакъв полуграмотен коф-помпиер.
Това е върхът на Модела на Бащицата.
Не съм историк, не съм и някакъв велик анализатор, но това си е заложено у нас от Освобождението насам. Може да е привнесено от Русия, с нейния Батюшка-Царь, може да е свързано с начините на управление на Първото и Второто българско царство, когато начело на държавата е стоял цар и който е отсичал и неговата дума е била закон, не знам. Но каквато и да е била традицията, какъвто и модел да следваме, това трябва да спре.
Ако погледнем Третото българско царство например, в началото му Александър І се хлъзва по модела на личното управление, който обаче не продължава дълго. Може да се е убедил, че така не става, може да е решил, че е по-добре да играе по правилата и да положи основите на някакъв ред и законност, но режимът на пълномощията трае само 2 години. Наследникът му на българския престол Фердинанд І обаче няма такива скрупули, по негово време са сменени над 20 правителства; колкото и да му лъскат образа на Борис ІІІ в последните години, той първо така и не се заклева пред Народното събрание (нарушава Конституцията), а през след Деветнадесетомайския преврат поема лично управлението на страната чрез издаване на наредби-закони. Но дори и той, и дори и Тодор Живков все пак спазваха някаква законност, някакви връзки между институциите, някаква форма.
За нашия Тъпчо институции няма.
Интересно, къде е правовата държава? Къде е презумпцията на невинност в случая? Ако има някакви съмнения за GP Group кое налага те да бъдат изолирани от всякакви поръчки с обществени средства преди представянето на каквито и да било доказателства? Ей го скандала с ПСЖ и Цървена звезда, ако действаха по логиката на Тъпанаря от Банкя от УЕФА би трябвало да извадят двата отбора от ШЛ още преди да започне разследването.
Само че в белите държави има върховенство на закона, а у нас то липсва, и затова чуждите инвеститори се изтеглят един след друг. У нас действа Моделът на Бащицата, един тъпанар начело на държавата, който имитира дейност.
А самата GP Group? 
О, те едва ли се притесняват в случая. Ако си спомняте, преди година-две у Борисов пак се бяха появили едни съмнения относно същата фирма, та спряха изграждането на АМ Хемус от Ябланица до Плевен. Три месеца по-късно назначената проверка не откри нищо притеснително. И едва ли в офисите на GP Group и Водстрой са се притеснили сериозно, както виждате, въпросния участък пак ще строи от Пеевски, тяхното не се губи.
Друг е въпросът, ако GP Group решат да съдят правителството за пропуснати ползи заради изказването на нашия тъпунгер. Не че ще се засилят де, и на тях им е ясно, че в момента всичко е за пред камерите, но все пак на какво основание се разпорежда Борисов? Ако пък все пак решат да се заяждат и вземат, че осъдят държавата някъде в чужбина (няма да са първите), тоя разпоредителят ли ще плаща от джоба си?
А иначе "разпоредил съм ...", "наредих ...",  "казал съм ..." ... това вече е 10 години. Не само взе да писва.
Видимо не работи.
Време е да сменим модела на Бащицата.

12 октомври 2018

Замъкът Бран

Замъкът, гледан откъм стълбите към него ...
Замъкът Бран е още е известен като Замъкът на Дракула. 
Е, нямаше тълпи от вампири и гора от колове с набучени турци около него, споко. Но е много красив, много запазен и поддържан. 
До колкото разбрах от Отилия, замъкът е бил подарен след Първата световна война на румънската кралица; след Втората световна е бил национализиран, естествено, а в днешно време е собственост на династията на Хохенцолерните или Хабсбургите, ще ви излъжа, номинално собственик се води някакъв принц, който е успял да възстанови собствеността върху него след падането на комунистическия режим.
... и кръстът пред него.
Униформа, ако мога така да я нарека, на тевтонски
рицар.
През годините този замък не е бил свързван само с Влад Цепеш, естествено, той Дракула е живял там през ХV в., оттогава много вода е изтекла. За последно е използван за щаб на румънската армия през Първата световна война, имат доста артефакти от онова време и за капак предлагат и 8-минутен пропаганден филм за любовта между румънска принцеса и прост румънски войник, разстрелян заради отказ да воюва (поне аз така го разбрах, но със сигурност го разстреляха за нещо). Естествено, има и множество средновековни артефакти, като се почне от доспехите и мечовете по стените и се свърши до униформата на тевтонските рицари - основатели на замъка през ХІІІ в.
Входът е 40 леи, което е малко по-малко от 20 лв, но е там някъде. Имаше много български туристи, организирани, вероятно използваха почивните дни, влизаха на талази; а после пък се засичахме по стаите на двореца.
Абе като цяло, при това пътуване видях страшно много неща, за които им да им завиждам на румънците, и въобще, видях една непозната Румъния.

Униформа на местните от времето на Османската империя. Трансилвания не е 
била нито толкова дълго под робство, колкото България, нито е била в такова 
положение, както сме били ние или пък съседното и Влашко.
И униформа от времето на Влад Цепеш.
Доспехи от Средновековието ...
... а след доспехите идват и оръжията.
Съмнявам се точно от тази бойница да е стреляло оръдие, по-вероятно е да е била за стрелец с лък. 
А по този начин са се отваряли/затваряли бойниците.
Румънският крал Фердинанд І и част от правителството на Йон Братиану






Вътрешният двор на замъка. По-малък е, отколкото си мисли човек

Този гонг се чудех за какво е, дали изпълнява ролята на клепало или има друго 
предназначение?


Като всеки замък, и този си има зала с уреди за мъчение (имаше ги и в Хунедоара), 
но в замъка на Дракула това съоръжение е задължително.

И замъкът, сниман от булеварда покрай него, с част от парка му.


04 октомври 2018

Сибиу

Хора навсякъде, със семействата си, с приятелите, с половинките си
Отилия и Каюс ни заведоха в Сибиу по две причини: първо, за да видим някакъв етно-музей на къщите от всички краища на Румъния (за това следващия пост), а второ - защото там се оказа, че има биренфест същата вечер. 
Около шатрата на бирфеста имаше опънати и разни сергии с панаирджийски нещица 
- скара, сладки, бира, вино (продаваха шира), в случая това са разни сладки неща.
Да си призная, бях силно изненадан от Сибиу. Градът се оказа много чист и спретнат, за град с население над 400 000 нямаше очакваните задръствания (ние влязохме в него в час пик, беше след 5 вечерта), панелките до голяма степен са реновирани или поне тези, покрай които преминахме не приличаха на нашите провинциални панелки. В центъра, където се провеждаше бирфеста има голяма пешеходна зона, осветена и многолюдна, хората бяха излезли да се разходят и да се отпуснат. И това, което най-силно ме изненада: беше пълно с велосипедисти, независимо от вечерния час, беше пълно с велосипедни стоянки и с велоалеи, които очевидно не са изграждани на българския принцип "отникъде заникъде". 
И осветено навсякъде
Бирфеста официално се провеждаше под една огромна шатра, опъната на градския мегдан, която обаче беше препълнена. Та се завъртяхме, завъртяхме, погледахме, направих няколко снимки и до там, тръгнахме да си търсим друго място. Другото място лесно го намерихме, някакъв ресторант с тераса отвън, седнахме, поръчахме с помощта на Отилия, тя пък се нервира на сервитьорката, че оная не разбрала да носи което е готово и беше задържала салатите, за да чака основното ... стават и грешки, аре сега. 
Аз реших да пробвам някаква по-така бира, в смисъл дето не съм я пробвал досега, та заложих на Polsko piwo (ей там долу на една от снимките), което беше с добавен сок от боровинка ... не разбрах, честно казано, дали сока е добавен впоследствие или си е произведен с бирата, няма значение, още повече, че и ми я сервираха със сламка. Малкото Кате, като видя сламката, и реши да ми разбърка бирата и който редовно пие бира знае какво стана. За съжаление бях зает да спра пяната вместо да снимам, принципно беше интересно, Катето въобще не очакваше такъв резултат, само дето беше с моята бира. 
Бе не че в България нямаме сладолед и не продаваме, ама исках да хвана това момиченце 
както си го купува, ама докато извадя фотоапарата, докато фокусирам, докато снимам ...
Аз още преди години, като минавах през Полша и докато бях в Литва забелязах, че на Изток има много красиви места за посещение, ама не им обръщаме толкова внимание, както на западните туристически дестинации. Иначе Сибиу си е напълно нормален град, като население е колкото Пловдив, ама да ме прощават майните, сравнението не е напълно в тяхна полза.



Бирфеста е в разгара си, празно място нямаше, а в последствие се появи и някаква банда 
да им пее на живо.


Всякакви видове местна бира, приготвена на място.


А това няма смисъл да го коментирам, накъде без скара?

Това го снимах леко в движение отвън на шатрата, оказа се вариация на мамалигата. 
Топки качамак се готвят на открит огън, като в средата се слага кашкавал да се 
разтопи. Бива, но много силно раздува, опитахме го на следващия ден, но на друго 
място.

Шира. Продаваха я по 6 и 12 леи бутилката, 0,5 и 1 л. Да кажеш, че в 
България не знаем какво е шира не е да не знаем, баба навремето ми 
даваше, като мачкахме гроздето (ама онова плевенското), но тук не съм 
видял да продават шира по панаирите.


Разни кашкавалчета, не е нещо особено, повечето бяха промишлени марки, 
каквито има във всеки магазин. Имаше и домашен кашкавал, ама не взехме, 
че нямаше как да го съхраняваме. Същото важи и за домашните колбаси, 
разни сушени меса се предлагаха, ама къде ще ги таралянкаме от Румъния 
до България в оная жега.

Това е въпросното Polsko piwo с боровинковия сок, малко преди Малкото 
Кате да реши да види какво ще стане като го разбърка.
  
Беше пълно с велосипеди и велосипедисти, независимо от късния час и че беше тъмно вече. 
Сибиу е повече като в Германия и Холандия, отколкото като на Изток.


А това е Мостът на лъжеца, според легендата мостът ще се срути, ако под него застане лъжец. 
Както виждате, цял си е.


30 септември 2018

Замъкът Хунедоара

Замъкът отвън
Тазгодишното ни посещение в Румъния беше уникално.
Отилия и Каюс ни бяха направили уникална програма, включваща разглеждане на различни румънски забележителности. 
С Мишльо и Отилия пред замъка
Честно казано, не съм предполагал, че в Румъния имат толкова интересни места за гледане!
Параклисът към замъка, интересен ми беше прозорецът вляво, с портрета на Янош Хуняди
Започнахме със замъкът Хунедоара, който е свързан с Янош Хуняди, трансилванският владетел, участвал в битката при Варна
Снимка на двора на замъка
Отделно, рядко в пределите на бившата Османска империя има такива запазени крепости, след турците обикновено трева не расте, колкото и да се напъва Ердоган да им лъска имиджа. За мен беше интересно да го видя, сега, той от една страна Хуняди в нашата история е известен като "трансилванският владетел", нито е румънец, нито е унгарец. Румънците не са ударили по масата да рекат "зер, румънец е и нищо друго", но си поддържат замъка и са го вкарали в историята си. А че Матиаш Корвин е станал в последствие крал на Унгария, а не на Влахия или Трансилвания - от това човек може сам да си прави изводи. 
Родословното дърво на Хуняди. В средата на втория ред е Матиаш
Корвин, който става крал на Унгария.
Хунедоара беше първата спирка от пътуването ни, като за първа стъпка беше много интересна, не съм предполагал обаче какво ме очаква по-нататък!
Макет на замъка


Матиаш Корвин, който впоследствие става крал
на Унгария.


Това е една от кулите, снимана отвътре. На мен ми заприлича на декор от Хари Потър и Стаята на тайните.

Дядо беше ковач, та имам слабост към съответния ковашки инвентар. Снимката не 
стана като за Инстаграм, но за тук става.

А това е ловната стая, с ловните трофеи. Кожите на вълка и риса + глиги и 
черепите на лисици, зайци и една мечка.


Черепът на мечката

Пак замъкът отвън, голяма работа са панорамите

Е, най-накрая и ние си направихме общо селфи.