Гостоприемство в Латвия

Звънец нямаме, но ако натиснете тук ние задължително ще ви чуем!

Body positive

Тая работа с извивките, +size моделите и боди позитива взе много яко да се изкривява.

Този стриптийз освен на конференция на феминистки/лесбийки на друго не го виждам.

Бојко, jе си ме разумео?

Гордостта на нашия тъпчо, публикувана и във фейса.

Тия дни, когато ми остана време, се замислих: необяснима е неизмеримата радост на нашия тъпанар от откриването на магистралата Ниш - Димитровград на 10 ноември. 

От една страна е Сърбия, която нито е член на ЕС, нито има подписано споразумение за присъединяване; от другата страна сме ние, българите, вече 12 години членове на ЕС и една от уж-проспериращите страни на Балканите. Сърбия е страна-кандидат за присъединяване към ЕС от 2012 година, но кога ще се присъедини не се знае; ние не само сме страна-членка на ЕС от 2007 година и ментор на присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС.

В същото време Сърбия сама строи магистралите си, без пари от Европа. Сърбия сама построи магистралата си от Белград към Унгария, пътувал съм по нея и когато я строяха, и след това, когато я построиха. Построиха я бавно, методично, без да бързат, но и без да се протакат до безкрай, като страна, която сама отделя средствата за магистралите си, не разчита на ничия помощ и която следи за всеки похарчен динар. Сърбия сама построи магистралата си и от Белград до София: хайде, да съм по-точен, от Ниш до Димитровград; от Белград до Ниш я построи Тито, а ние от Калотина до София тепърва я строим. Сърбите я строиха тая магистрала и преди години, докато ние имахме и имаме 60 км да оправим, но нямахме един метър положен асфалт; за сметка на това имахме приета стратегия "7+7" на оная плюнка Плевню. Ние започнахме някакви работи по този път едва тази есен, но плюнката я няма, за да обясни защо стратегията му проработва частично няколко месеца преди 2020-та.

Сърбите обаче си я построиха магистралата. Построиха си я сами, без чужда помощ, най-вече без парите от Европа и без техният премиер и най-вече президент да спят по магистралата и да демонстрират постоянни проверки, все едно разбират нещо от строителство на пътища. Построиха я, като я прекараха през камънаците след Ниш: ако някой е пътувал, там са 13 къси тунела, един след друг, ограничение на скоростта от 60 км/ч и, честно да си призная, не вярвах, че в скоро време ще я завършат тази отсечка. Завършиха я, докато ние все още умуваме как точно ще мине магистрала "Хемус" през скалите около Омуртаг.

Построиха си магистралата сърбите и поканиха Бойко на откриването. Бойко, който обича да реже лентички на магистрали. Бойко, който навремето резна лентичката на цели 19 км магистрала от София до Перник. 

От Ниш до Димитровград (Цариброд) са около 90-100 км.

Част от тунелите преди Ниш, които вече ще останат единствено туристическа атракция.

С две думи, Вучич покани Бойко не толкова да демонстрира добросъседски чувства и радост, че новопостроената магистрала ще свързва два приятелски народа,  не толкова от любопитство чии кебапчета са по-добри (нашите са), колкото за да подчертае разликите между това как членката на ЕС България и кандидат-членката с мъгляво бъдеще Сърбия управляват парите си и строят.
Покани Бойко, за да му се подиграе, а с него да се подиграе и на нашата страна. Че все още крадем и не знаем как да го скрием; че все още сме си в Ориента и че бозата и локумът започват на Изток от Калотина; че можем да сме в ЕС от 12 години, но Сърбия 25 години след разпадането на Югославия и след 3 войни пак е една стъпка пред нас. Покани Бойко, за да може всички да сравнят какви управници си избират сърбите и какви - българите.

При това Вучич открито и честно попита "Бојко, jе си ме разумео?".

На което нашият тъпчо отговори "Врло лепо!".

Мариус на 50

Май вече наистина минавам в една друга възраст.

А си мислех, че това време ще дойде след ~10 години.

Както и да е.

Мариус се появи в началото на 90-те. А за мен началото на 90-те бяха много хубави години - нови времена, нов морал, нови неща, много нови неща ... Преди време, не помня къде го четох, попитали един руснак в средата на 80-те кога е било най-добре за него: при Сталин, при Хрушчов, при Брежев или при Горбачов. И най-неочаквано онзи казал: "При Сталин". "Ама защо?", попитал го, та тогава имаше терор, чистки, ГУЛАГ, войната ... "Защото тогава бях млад", казал руснакът. 

Та така и с мен, вече оценявам нещата когато бях млад по друг начин. А и вече други са времената, когато бях млад. Спомням си началото на 90-те, когато бях още подрастващ тийнейджър, та тогава бяха модерни Мариус и Андрей Баташов, вторият особено в "Секс, наркотици и рокендрол". Да си призная, пиесата я гледах някъде в края на 2004 година, но вече без Андрей Баташов в нея - участваха Дони, Ивайло Христов и Коцето-Калки, но Андрей Баташов не. Така и не видях защо го наричаха секс-символ.

Отклоних се.

Мариус обаче винаги ми е харесвал. Да си призная, до вчера вечерта и него никога не бях го гледал на живо, само откъси в youtube или нещо по телевизията, но пък имаше безброй интервюта с него: и в Шоуто на Слави, и в предавания за култура, и къде ли не. Но репликата, която ме спечели на негова страна я каза през 97-ма в едно интервю, ако не греша, за "Труд": "Писна ми по улиците да ми викат, че съм педераст, аз като че ли не знам!". А аз тогава бях войник.

Та Мариус, да му го призная, никога не е парадирал със сексуалните си предпочитания. Веднъж си обръсна веждите, каза, че в Япония така обявявали сърдечните си раздели и до там, нито седна да се обяснява, нито да се разпростира надълго и нашироко. За Мариус, трябва и това да му го призная, когато попадаше във фокуса на обществото, за него съществуваше театърът и само и единствено театърът. 

Мариус нищо веднъж не свърза таланта си със сексуалната си ориентация. Напротив, Мариус винаги е отделял нещата. Сърдечните трепети и копнежи на Мариус никога не са били обществено достояние, в крайна сметка, пред обществото Мариус беше актьор и режисьор, а не педераст. 

Мариус никога не участва в гей-парад, а мнението му за тях е, меко казано, негативно.  Мариус никога не свърза своя талант със своята сексуалност, за разлика от много други незнайни лапнипишковци. 

Та ей затова в събота отидох на спектакъла му. 

Беше спектакъл, признавам го.

Вярно, някои неща така и не ги разбрах, но това не пречи да си призная, Мариус е уникален талант за нашата България. Уникален! Това е човек, който живее с театъра, който диша със сцената, чието сърце бие за публиката.

Мариус се раздаде, казвам го с ръка на сърцето. Въпреки, че не го разбрах на места.

Монолозите по Хайтов - иди-дойди, харесаха ми. С Хайтов се разбираме, чел съм го и го чета, не ми е непознат, та да седнеш Хайтов да поставиш като пиеса (добре де, моноспектакъл) и да се хареса на публиката, не си чак пък толко` смотан. С Чехов същата работа, и там имам впечатления, и него съм чел, криво-ляво, и там съвпаднахме (макар че, според мен там Мариус излишно се прави на идиот). С Достоевски обаче аз не се разбирам, така че частите от моноспектакъла, които бяха изградени върху произведенията на Достоевски съвсем не ми допаднаха. 

Съжалявам. Може би толкова си разбирам, а може би не е задължително да ми хареса всичко и на 100%.

Радвам се, обаче, че гледах Мариус на живо.

Гелосаната загриженост за футбола ни

Мазен и гнусен

Гелосаната мастия от Разград* онзи ден се загрижи за развитието на родния футбол, щото, разбирате ли, не сме въвели ВАР. Много сме били изостанали, стадионите ни били калпави и без ВАР няма да мине. Въобще, Киро Гела много обича да се грижи за развитието на родния футбол, е преди месец-два пак се беше притеснил заради една друга "простотия от комунизма", когато БФС реши изненадващо да забрани вратари извън ЕС да пазят в А -групата. Това решение, честно казано, ми е много странно, може би от БФС са решили да започнат от малко - тая година вратарите, догодина левия бек, после десния, после централните защитници един след друг, след това халфовете и така по ред на номерата след 10 години може да имаме отбори, съставени от основно от българи и които да дават материал за националния отбор, а не да викаме разни дебили като Галин Иванов, Димитър Макриев, Илиян Мицански и останалите ритнитопковци, които записват колосалните за нападател 50 мача с националната фланелка и 3 гола (два срещу Бангладеш и един срещу Биробиджан в контрола). Примерно. Но пък на Киро не му е удобно да си задава въпроси, например, с колко чужденци навремето ЦСКА отстрани Ливърпул, Аякс и Нотингам. 

Едно от най-несправедливите решения, взети с помощта на ВАР
беше дузпата, свирена за неволна игра с ръка на Перишич на
финала на световното срещу Франция. Игра с ръка имаше, но
напълно в компетенциите на съдията е да прецени дали е било
умишлено или не. Примери за това много, включително и от други
финали на световно първенство. 

Та онзи ден делиорманската мастия, подобно на Тъпанаря от Банкя реши да споделя умни мисли, разбирай задължителни за изпълнение, и почна да обяснява как сме изостанали, като не сме въвели ВАР досега, как като въведем ВАР и край, ние ще пердашим англичаните с по 5-6 на 0, а не те нас. Странно, защото ако имаме ВАР и съдия, който не е на хранилка при Киро Лудогорец няма да завърши мач в пълен състав, да не говорим за комфорта да не се свири дузпа в Разград от десет години. Дори Киро сподели, че изоставаме от световните тенденции, но за съжаление отново не даде пример с някоя вчерашна изостанала страна, на която днес дишаме праха. Примерно с Косово, те и двата мача в тия квалификации ни мачкаха като маче у дирек, да не говорим, че в София ни изпуснаха да ни отвеят като англичаните с 5-6 гола - те сигурно имат на всеки стадион в страната ВАР. Хайде, някой ще каже, то Косово колко стадиона да има, на тях им е лесно, ама другите държави, а? Я например Исландия, те вече се класират на де що първенство видят, те дали са въвели ВАР? Да не споменавам Хърватия, те няма начин да стигнат на финал на Световно без ВАР! Сто процента, въвеждаш ВАР и веднага се оправят нещата, няма съдийски грешки, няма подпиране, няма "не видях" или "ми така съм решил". Решил си, ама друг път - е, в Разград примерно, стане нещо, свириш и Киро те вика в стаичката да ти пусне едно видео да си преосмислиш решението. 

Но за мое съжаление, тези мои мисли ще си останат само тук, в блога ми - не съм журналист, а и да бях, той Киро с олигофрени не обича да разговаря, та нямаше да ми обърне внимание.

______________________________________

* Защо Киро е Гелосаната делиорманска мастия може да разберете оттук. 

Масабуми и Влади Горанов

Масабуми Хосоно, който до смъртта си бил отритнат от японското общество и сочен с пръст

Масабуми Хосоно е единственият японец, който е пътувал на "Титаник". И не само е пътувал, но и е оцелял. 

Масабуми бил служител на японска транспортна компания и бил изпратен в тогавашната Руска империя по работа. Когато свършил работата си, тръгнал да се прибира в родината си през Европа и САЩ и така попаднал на "Титаник". Масабуми пътувал с билет за втора класа. Когато през нощта го събудил стюардът и го отвел на палубата, японецът първоначално не разбрал за какво става въпрос, тъй като наоколо нямало спасителни лодки. Когато обаче паниката станала видна, той започнал активно да търси изход от ситуацията. Според по-официалната версия Масабуми се спасил с лодка №10, в която още били Моли Браун и Брус Исмей, собственикът на "Уайт Стар Лайн". Масабуми безцеремонно се настанил в лодката, без да се опита да помогне на жените и децата да се настанят, а също и пренебрегвайки мъжете, които през това време се борили със стихията. 

Масабуми бил спасен от "Карпатия" на сутринта. От борда на кораба той изпратил телеграма на жена си, като аргументирал своята постъпка с думите "След като белите джентълмени постъпват така, то в моите действия няма нищо срамно", намеквайки за действията на Брус Исмей и останалите страхливци, които всъщност били единици. Докато очаквал завръщането си в Япония, Масабуми дал интервю за американската преса, която го нарекла "щастливия японец".

Но в родината му върху него се нахвърлили журналистите и общественото мнение. Нарекли го недостоен, безнравствен и позорен. Обществото смятало, че Масабуми е трябвало да умре като герой, вместо да живее като страхливец. Хосоно загубил работата си, уважението на околните и част от приятелите си. В родината си той бил преследван и угнетен за това, че е предал моралния кодекс на самураите. За Масабуми пишели вестниците, той бил герой в книги и училищни учебници, в които бил предмет на насмешки и порицание. 

В крайна сметка Масабуми Хосоно не успял да се отърве от така изградения образ до смъртта си. Децата му се опитали да изчистят образа му впоследствие, но безуспешно. 

Владислав Горанов, който все още не е на 50 години и вероятно затова няма спестени 20 000 лв (а може и повече), които да му позволят да купи сигурно жилище 
за семейството си. А най-вероятно ги няма, защото по времето на Орешарски 2 000 лв едва му стигаха да си храни децата, какво остава за спестяване? 

Тази история, незнайно защо, ми изникна в главата тия дни, като се сетих как Владислав Горанов преди няколко години обясняваше на живо по телевизията как и защо живее в апартамент, предоставен му от Кирил Домусчиев. Вероятно в Перник е имало и други уплашени деца, ако приемем сълзливата му история за вярна, но владигорановите май са били най-уплашени. От друга страна, Кирил Домусчиев не е длъжен да предоставя баровски апартамент на всеки останал без дом от земетресението в Перник, но как така се случи, предоставил е един, и той да се падне на финансовия министър! 

Сълзлива история, която тогава ни умили и просълзи като общество, а сега се замислих, че май не се намери журналист, който да зададе правилните въпроси към Влади и Киро. 

Май други неща трябва да внасяме от Япония, други ... 

Решението на проблема

Мъжете са проблем само за глупавите жени, за умните те са решение на проблема.

Гешев и свободното придвижване

Миналата седмица изпратихме новоизбрания главен прокурор Иван Гешев в Брюксел. Честно казано, не разбрах за какво е там - да го видят ли, той ли да ги види, на екскурзия или просто така, свят да види. Няма особено значение всъщност, резултатът е, че отново се изложихме пред чужденците. И то жестоко!

Не знам как точно си го представят Бойко и дружинката му в ГЕРБ отпадането на механизма за наблюдение, но първо, процедурата по избора на Гешев беше всичко друго, но не и прозрачна. Второ, състезание с един кон 30 години след падането на комунизма е непонятно за западноевропейците, които очевидно вече се умориха да ни обясняват от коя страна се рита топката и само ни гледат сеира. Трето, самият Гешев успя успешно да се изложи като кифладжия вече и зад граница. 

Само за сравнение, преди него на разпит от евродепутатите беше подложена Лаура Кьовеши. Най-малкото жената от една година е под лупата на цяла Европа, внимава какво говори и къде го говори, и най-вече, говори го на английски, когато трябва. А нашият Иванчо си пердаши на български, щото нали си спомняте Бойко какво разправяше, то в Европа всеки си говори на неговия си език, та и той така. И така, на български, Иванчо почна да ги говори едни врели-некипели, баш като Падроне пред немските депутати преди 10 години ("Колегата Цветанов ходи с един багер да копае трупове"). Само че не пред депутатите, там той на въпросите за протестите против назначението му и на обвиненията за непрозрачност на избора му на чист български отговори, че вече е отговорил на тези въпроси по БНТ, а протестите срещу него били платени и организирани (все едно протестите в подкрепа на Гешев бяха спонтанни и непринудени и съвсем не бяха платени).

Хайде, да кажем в Брюксел са свикнали да се излагаме, спомнете си изслушването мисис Йелева навремето, която се оказа жертва на БСП и ДПС и техните пъклени планове и завистта им.

Гешев, не знам защо, много ми прилича на всичките братя Бийгъл

Казаното пред евродепутатите обаче бледнее пред казаното след това, пред журналистите. За човек, идващ от източноевропейска страна, човек, чието детство е преминало в някой соц-панелен квартал и който до 89-та година да е ходил най-много до СССР или Югославия и то след като те проверят до 9-то коляно, да се изтъпаниш насред Брюксел и да кажеш "Абе то свободното движение в ЕС е голям кяр за престъпността" нещо май не си за тука, мойто момче. Да седнеш да се оплакваш на западноевропейците от свободното придвижване в ЕС когато те си имат достатъчно проблеми с източноевропейската мафия (да си спомним за изказването на мосю Макрон) вместо да сложиш на масата мерки против организираната престъпност - пич, те за това са те викнали там, не да те питат с какъв бръснач си правиш прическата. Да не говорим, че основно право в ЕС е правото на свободното придвижване - на хора, на стоки и на капитал. 

Комбинирано с интервюто, в което Гешев се изрази притеснение от свободата на словото, все си мисля, че се връщаме обратно в 89-та.

БОРКОР за главния прокурор

По кучешки верния поглед на Данаил Кирилов говори много за това как и кой управлява държавата.

Ако си спомняте, в първия мандат на Тъпанаря от Банкя основен скандал беше скандалът "Ало, Ваньо".  Тогава в крайна сметка нашия тъпчо вместо от премиер да стане обвиняем, в крайна сметка всичко се сведе до това дали записът е манипулиран, като са отрязани 2 секунди тишина в края му или не. 

А, и като резултат премиерът-слънце обяви създаването на БОРКОР.  

Тоя, въпросния БОРКОР не помня да е свършил някаква работа, отделно това кой колко пари е взел като заплати там за нулевия резултат накрая. Като цяло, това е поредния мъртвороден и кух орган, който послужи за имитация на някаква борба с корупцията. Като всичко, създадено от Борисов през последните 10 години (а за да съм честен, в последните 18 - 4 години кмет на София и 4 години Главен секретар). 

Та с всичката си некомпетентност, ежедневно демонстрирана и доказвана през годините, онзи ден нашия тъпчо обяви на всеослушание, че ще създаде "независим прокурор, който да разследва главния прокурор"

Според Борисов, така ще изпълним препоръките на Венецианската комисия.

Според опита от годините, така ще имитираме реформи. Или както казваше един друг тъпанар преди повече от 30 години, ще се снишим да мине бурята. 

Вие как си го представяте, работите някъде, и изведнъж ви викат да проверявате шефа си?

Вие как си я представяте тая, Иван Гешев, наложен и бранен от всички задкулисни кръгове, още първата седмица като главен прокурор догодина да го привика някой довчерашен негов зам. и да му каже "Абе, нашенец, абе ти нещо много си го замел това дело за фалита на КТБ, я ела да си поговорим"? Или пък да го викне на кафе някоя сутрин и да го пита "Абе, Ванка, бе ти Бойко Борисов няма ли да го привикаш на спявка за злоупотреба със служебно положение?"

И аз не си го представям.

Показателна е въобще цялата история около обявяването на новината: реакцията  (по-скоро липсата и) на Цицанка Ризова като цяло - идва някакъв полуграмотен помпиер в студиото и не стига, че ни е срам, че такъв глупак е министър-председател, не стига, че го чакаме 18 години да я прочете тая пуста Конституция, малко поне да вдене как функционира държавата, но започва да ги разправя едни такива за дървеното желязо, какъв невероятен материал е и как сега ще назначим един независим прокурор, който ще ходи по петите на Гешев и ще го дебне да не си разпаше пояса. И нашата Цицанка, вместо да го попита "Абе пич, ти как си я представяш тая, а тоя независимия кой ще го контролира и проверява?" седи срещу него, мига на парцали и аха-аха да му врътне един номер на живо (пухкавите устни навеждат на мисълта за някои неща). 

Е това ни е водещата журналистика.

Е това ни е управлението на държавата.

Нищо конкретно

Да теглим чертата:

Щяхме да сме пресечна точка на газопроводи от Русия ("Южен поток") и от Иран/Азербайджан ("Набуко"). Щяхме да строим АЕЦ "Белене" и да пуснем американците да строят 7-ми блок в Козлодуй. 

Щяхме.

Когато Путин спря "Южен поток" някои ехидно коментираха, че Русия нямала капацитета да доставя толкова газ, че Путин си бил подвил опашката, че не знам още какво си. После Путин подписа с китайците за 30 млрд долара и същите капацитети си умряха от смях, щото цял свят не правел бизнес с Путин, само китайците, пък те точно ли ще платят 30 млрд на онова джудже, то направо да си умреш от смях.

Само че Путин си построи "Силата на Сибир". Построи и "Турски поток" като алтернатива на спрения Южен, а ние, след като се тупахме до посиняване в гърдите как сме част от голямото европейско семейство, от което Русия никога няма да бъде и как сме принудени да спазваме правилата на отбора, на екипа, което руснаците няма никога да разберат, накрая, като видяхме че от Европа ще получим един голям енергиен к*р чукнахме коленце и го ударихме на молба. Е, Путин не изглежда особено трогнат де ... 

Та в крайна сметка, нито имаме АЕЦ "Белене", нито имаме 7-ми реактор в АЕЦ "Козлодуй", нито имаме азербайджански газ, а тепърва почнахме полагането на тръбите от "Турски поток" на наша територия. Борисов се върна от Щатите с обещанието, че енергийни експерти ще дойдат да огледат (!!!) енергийната обстановка в България и че американците щели да дострояват АЕЦ "Белене", но с руските реактори, че по-евтинко тъй, нали вече сме си ги платили, пък само за красота ги държим.

Тепърва ще оглеждат! Тъй и тъй ще идват, що не вземат да огледат и за соларните централи, дето ни ги обеща Уорлик навремето? Да не говоря, че тая работа американци да довършват нещо, започнато от руснаци само на филм съм я виждал.

Въобще, очакват ни големи успехи в областта на енергетиката или поне така са ни обещали, но засега няма нищо конкретно.

Малко от Висоцки

Мы сошлись, как три рубля на водку, 

и разошлись, как водка на троих ...

Пилотката

Малко хора знаят къде точно е разположена Чернобилската АЕЦ. Чернобил е градче в Украйна, но е много близо до границата с Беларус. А противно на всички очаквания, най-пострадалата и заразена страна не е Украйна, а Беларус. Просто облакът се насочва натам ... 

Светлана Алексиевич е беларуска писателка, автор на "Чернобилска молитва". Това е само една от историите в нея. 

Никога досега не съм чел толкова тежка книга.

Ние пътувахме към електроцентралата ...

А срещу нас вървяха колони с евакуирани. Машини. Добитък. Ден и нощ. При мирен живот...

Пътувахме ... И знаете ли какво видях? Отстрани на пътя. На слънчева светлина ... Един такъв тънък блясък ... Нещо кристално блестеше ... Дребни частички ... Пътувахме към Калинковичи, през Мозир. Нещо преливаше ...

Разговаряхме помежду си. Удивихме се. В селата, в които работехме, на листата веднага забелязахме прогорени дупчици, особено на вишните. Късахме краставици, домати - на листата и там черни дупчици... Есен. Пурпурни от плодове храсти касис, от плодове клоните се огъват до земята - естествено, че няма да се удържиш. Ядеш. Обясняваха ни, че не трябва. А ни е псувахме и ядяхме.

Тръгнах .. А можех и да не отивам. Писах се доброволец. В първите дни там не видях равнодушни, после се появи вакуумът в очите, когато привикнахме. За орденче ли тръгнах? За привилегии? Глупости! На мен лично нищо не ми трябваше. И апартамент имах, и кола ... Какво още? А, вила ли ... Имах, всичко имах. Включи се мъжкия хазарт... Отиват истинските мъже, на истинска работа. А останалите? Да си стоят вкъщи под полите на жените си... На един, донесе справка, жена му ще ражда, друг имал малко детенце ... Да, рисковано е. Да, опасно е - радиация, но все някой трябва да го свърши. А как тръгваха бащите ни на война?

Върнах се вкъщи. Всичко свалих от себе си, дрехите, с които бях там, и ги изхвърлих на боклука. А пилотката я подарих на малкия си син. Много ме молеше. Носеше я без да я сваля. След две години му поставиха диагноза: тумор в мозъка ...

По-нататък го допишете сами... Аз не искам да говоря по-нататък...

П.П. Много здраве имат американците с техния сериал "Чернобил". Много ...

Learn to Fly - Foo Fighters Rockin'1000

Добро утро!

Ето ви още едно видео от Rockin 1000.

Уменията

Мъжът, който иска да се научи да разбира жените, трябва да умее две неща - да пропуска покрай ушите си онова, което говори и да чува онова, което тя иска да премълчи.

Стъпка в правилната посока

Теорията, че Президентът Радев ще си затрае и ще играе по свирката на Пеевски и ще пусне избора на Иван Гешев за Главен прокурор не проработи. 

Имаме Президент!

Не оня путьо Плевнелиев, на който основната задача беше да изглежда сериозно като орела на американския герб. 

Помните ли "Ти си го избра"?  Да помните Плевнелиев да реагира тогава? Да помните някой да е задал въпрос на Борисов какво значат тези думи, изречени в негово присъствие и по негов адрес? Какво значи премиерът да си избере Главен прокурор? Ах, да, да не забравяме, онзи запис не е законно направен и съответно, не подлежи на коментар от Тъпанаря от Банкя. Да помни някой Плевнелиев да е реагирал като Президента Радев, да удари по масата срещу некомпетентността, арогантността и простащината на Борисов? Румен Радев току-що го направи.

Къде ли са сега онези, които ръкопляскаха на Плевнелиев когато напусна Президентството? С основание му ръкопляскаха, напускането на Президентството на Плевнелиев беше най-достойния му ход за 5 години.

Да се върна обаче на Гешев.

Излизат данни за бездействие на Гешев по делото за фалита на КТБ - ето ги тук, на сайта на Свободна Европа - и все едно нищо. Гешев е нашият кандидат, Гешев най-достойният, най-компетентният, най-подготвеният, най-знаещият, най-можещият, най, най ... 30 години след 10-ти ноември Свободна Европа е отново тук, а ние 30 години по-късно имаме един кандидат, посочен от управляващата партия, когото трябва да изберем единодушно. 

Е оти ги ручахме жабетата толко години в такъв случай, след като 30 години по-късно сме пак на същите позиции? Една партия, един пръв партиен и държавен ръководител (и той прост като оня), партията и Първия се грижат лично за доброто на всички ни, техният избор е най-правилния, те са най-компетентните, те знаят най-добре кое е добро и кое - не.

Партията и нейният ръководител могат да правят каквото си искат и ние ще търпим и ще си траем, така ли?

Що за държава сме, когато министър-председателят може с едно телефонно обаждане да отмени уволнение в на журналист в радиото или да поиска оставката на президент на независима обществена организация, неподчинена на правителството и независеща от него? Що за държава сме, когато властта с всички сили брани имиджа на своя избраник за главен прокурор, организира митинги в негова защита, на които основните привърженици на новия шериф всъщност би трябвало да са негови жертви? Що за държава сме, когато съсловни организации в съдебната система са оглавени и подчинени от управляващата партия и в тях организирано и по списък се събират подписи "За" единствения кандидат за нов Главен прокурор? Демокрация ли сме или отново се върнахме в годините на тоталитаризма и авторитаризма?

Този ход на Румен Радев е един лъч на надежда, че не всичко е изгубено, че един ден у нас на водещите позиции ще се назначават наистина компетентни, знаещи и можещи хора, необвързани с икономически и задкулисни интереси, независими от политически партии и играчи в сянка. Вярно, няма да стане от раз, няма да стане още другата седмица, но поне е стъпка в правилната посока. 

Макрон, моят приятел

Двама големи приятели

Като голям европейски лидер Бойко Борисов се постави над скандала от думите на Макрон за африканските мигранти и източноевропейските им колеги (по-точно ние и украинците). В смисъл, Бойко е мъж на място, Макрон му е добър приятел и сега, казал там нещо, хайде сега, Бойко не е дребнав. Всеки знае, че понякога казваме нещо не на място, на всеки се случва, няма да се сърдим и да си разваляме приятелството за глупости сега я!

Пък и са големи приятели, да не забравяме. Тука всички са parlez-vous français, нали така?

На сайта на френския президент при търсене на Борисов нищо
не излиза.

От друга страна, Макрон малко се е поизсилил. В смисъл, не е че е искал да ни обиди нарочно, той вероятно трудно намира България на картата, пък и едва ли ни свързва с нещо друго, освен с гола на Костадинов от 93-та, то няма и с какво. Всъщност, не съвсем да няма, примерно, Макрон ни свързва и с транспортните фирми и финансовите им гимнастики със заплатите на шофьорите, непознати за западноевропейците. И с проститутките от Сливен и околията. И със сутеньорите им. 

Президентът Макрон не е сметнал за необходимо да отрази
разговора с премиера Борисов в официалния си профил в туитър.

Все познати неща. Неща, които са ни пред очите всеки ден, но ги признаваме с половин уста, че иначе сами трябва да признаем, че не ни е баш съвсем мястото в Европа. И въпреки това не са ни приятни. 

Бойко обаче, както казах, над тези неща.

Той веднага е реагирал - и Захариева е привикала френския посланик, и Каракачанов се е сетил, че е баш комита, и Джамбазки без да го подсещат сам се е обадил. Нищо чудно Бойко да се е обадил на Макрон, той навремето от едни листчета учеше английски, може и френски листчета да си е намерил. Премерен ход, то едва ли някой ще звъни сега на Макрон да го пита говорил ли е с Борисов или не? 

Само дето на официалния сайт на френския президент няма и дума за разговор с Бойко Борисов. Нито официалния профил на президента Макрон в туитър го споменува нашия премиер. 

Пък и с Макрон двамата са приятели, нали лани го прие в Евксиноград. То така лесно ли се ходи в Евксиноград, ако не си приятел с Бойко? Та целия този скандал ще се реши по приятелски, ти на мене, аз на тебе. Ето, ние сега няма да се правим чак пък на толкоз обидени, какво толкова е станало, казал там нещо си Макрон, голяма работа; а той пък ще ни удари едно рамо за еврозоната и за Шенген. Няма значение дали сме готови или не. Няма значение дали икономиката ни е достатъчно стабилна или съдебната ни система е достатъчно независима и ефективна, няма да ги гледаме сега тия неща, да е мислил Макрон преди да дава интервюта, това е цената на приятелството. Те англичаните още разправят, че се не къпем, ние какво сега, да се метнем от моста ли?

Макар че то такова приятелство малко така дебелашко иде, по селски - той разправя из цялото село, че жена ти е курва, ма ти ще го викаш да ти помага с рикията и да ти храни прасето, докато си на море. Ама приятелство, какво да го правиш?

Bitter Sweet Symphony - The Verve / Rockin'1000

Не знам на кого му е хрумнала идеята за Rockin' 1000, но е едно от най-яките неща, които съм виждал. До толкова ми хареса, че ми иде да се хвана и да организирам нещо такова и у нас, в по-малки размери, разбира се. Кефи се народа, както се казва в една известна народна песен. Какво ще е нужно, ще са двайсетина китаристи, 10-15 барабанисти, микрофони и тонколони, един екран за текста и ентусиасти. 

Безценна

Усещам по телефона, че жената нещо не е в настроение и я питам:

- Скъпа, как си?

- Скъпи са ти курвите, аз съм безценна!

Усойницата

Този юнак беше онзи ден пред фабриката. Ей така, излизаш на въздух и хоп - познай какво има пред вратата? Според мен е усойница. Беше навит/а на колелце и беше готов/а да напада в един момент. 

Преди години видях пепелянка, ама усойница за пръв път виждам, надявам се да е за последен. Тази животинка беше малка, ама първо и тя ще порасне и второ - сигурно не е единствено дете, а вероятно наблизо е и мама.

Вълнуващо назначение

Хубаво нещо са социалните мрежи.

Там можеш да съобщиш новина, която иначе ако чакаш на традиционните медии може и да не дочакаш, или пък да събудиш неудобни въпроси. Ако все още са останали читави журналисти де.

От тази възможност се възползва Лили Павлова, която днес в профила си във фейсбук първа съобщи радостната новина, че отива като вицепрезидент в Европейската Инвестиционна банка в Люксембург. За тези, които все пак не знаят какво е Люксембург, това е държавата в Европа с най-висок доход на глава от населението, не че имат нефт или диаманти, не че произвеждат нещо, просто там са концентрирани централите на сума ти банки. Махни ги и Люксембург няма да се отличава по нищо като доходи от нас, ама на, късмет.

Та Лилето се вълнува, че отива там.

За вълнуване си е, не са малко пари, пък и позицията си е престижна, вицепрезидент. Вярно, по времето на царя, като се появиха юпитата от Западна Европа (Любка Качакова, Милен Велчев, Ники Василев и др., да не ги изреждам всичките) и всички вкупом се оказаха я вицепрезиденти, я други такива успешни мениджъри, та не помня кой коментира, че в съвременния бизнес вицепрезидентите в разните банки управляват секретарката, чистачката и двама-трима стажанти.

Е, това за Лилето не важи, тя науката доста напредна в последните години в областта на финансите, тя няма да е някакъв фикус там Люксембург, можете да бъдете сигурни. Пък и Лилето, да не забравяме, е завършила някакви финанси все пак, нищо, че беше министър на строителството и ходеше с един багер да разчиства камъните по пътищата когато трябваше. Дето се казва, има СV момичето. Пък и от друга страна, какво да му връзваме кусур на Лилето, че се е откъснала от сферата на финансите и е изостанала, и че назначението и е повече политическо, отколкото необходимо на фона на назначението на Пламен Георгиев за консул в Испания? 

Както вече казах, на времето ги изпращаха в чужбина, защото застрашаваха мястото на Първия, днес им намират топло местенце. А и очевидно Лилето на интервюто не са я питали кога за последно е работила в сферата на финансите и като е такъв специалист какво е правила като министър на строителството, как да не се развълнува човек при толкова много късмет?

Уморените от вярност

Особено добри в леглото са уморените да са верни жени.

50 лева от едно време

Разговор в работата.

Участници: Сашо (20 год.), Дани (35 год.), Георги (34 год.) и аз.

Стана въпрос за Сливен и се сещам за републиканското по шах 94-та година.

- Ей, да ви разправям, тогава намерихме едно капанче в градската градина на Сливен, та там продаваха сандвичи, ама на място ги правеха и можеше да си сложиш каквото си искаш - салати 5 вида, пържени картофи, луканки, суджуци, филета, кюфтета, отделно домати, краставици, зеле с майонеза, само зеле, абе каквото ти душа иска, па ние къде бяхме виждали такива нещица в ония години и това всичкото за 50 лева, евтиния, една германска марка по онова време беше някъде там, около 40-45 лева! 

Сашо стои и гледа като гръмнат.

- Как 50 лв бе?

И тогава разбрах, че расте поколение, което не знае какво е хиперинфлация, какво е курс на долара, какво е нова банкнота, нови пари, че Сашо тия 50 лв на снимката не ги е виждал и не ги знае ... 

Призракът на Богдан Дочев

Богдан Дочев, Али Бенасьор, Марадона и Питър Шилтън преди мача в Мексико 86

Единственото ми обяснение за расистката истерия на Острова е някакъв закъснял реваншизъм за Божията ръка на Марадона и участието на Богдан Дочев в нея. Не виждам нищо друго. 
Мили мои англичанчета!
Не ми обяснявайте, че сме расисти.
Не ми обяснявайте, че расистите у нас са Х% от населението и всичките едновременно и организирано ходят на мачове на националния отбор по едно и също време.
Не ми обяснявайте, че българската публика на мача Англия - България е била съставена само от расисти. Не ми обяснявайте, и че английската публика на същия мач е била съставена от чистокръвни джентълмени. 
Не виждам къде е разликата между това да издаваш маймунски звуци и да наричаш противника си "шибани цигани". Не разбирам защо да издаваш маймунски звуци, намеквайки за животинския произход на чернокожите е расизъм, а да пуснеш заглавие Животни - 0, Лъвове - 6 - не е? Вероятно има значение дали си българин или англичанин, за едните не може, за другите - може. 
Не разбирам защо треньорът ви Гарет Саутгейт започна да крои планове какво ще бъде поведението на англичаните в София още на пресконференцията след първия мач в Лондон в случай на расизъм. Толкова сигурен ли е бил, че ще има такива провокации? Въобще, щом излизаме извън Англия другите са расисти, Прага, София, няма значение, расисти са, така ли?

Тоя обаче не е нацист, сбъркал е нещо, грешки на растежа.

Не разбирам Тайрън Мингс да играе ли е излязъл на терена или да слуша публиката? Не разбирам как от 20 000 на стадиона, които говорят на език, който той не разбира той е успял да разбере кое подвикване е расистко? Не разбирам, нали дойдохте да ни биете, бихте ни като маче у дирек, какво повече искате?

Любопитен съм дали ще си позволите подобни циркове на стадиона в Берлин, Рим или в Париж? Или искате да ми кажете, че когато сте на стадиона в Берлин, Рим или Париж няма нито един фен, който да скандира нещо расистко?

Вие ли ще ми сочите шепа фенове с нацистки вдигнати ръце, когато родния ви принц Хари го има с нацистка риза и свастика на ръката?

Англичанчета ненагледни!

Що не дойдете да си видите дечицата по морето, и у нас, и в Турция, да ги видите как се наливат с евтин алкохол и след това повръщат по масите? Да ви наричаме нация от алкохолици след това? Що не си видите футболните хулигани, дето от 35 години са ужас за всеки един европейски град, в който се появят - само си спомнете Хейзъл, спомнете си шамарите, дето ги ядоха от руснаците преди 3 години във Франция? Да ви лепваме някакви генерални епитети от това?

Чак пък толкова ли се обидихте от 10-20 балкански келеши?

Чак пък толкова ли са нежни душите ви? Нямате ли си #MeToo в Англия за такива случаи? 

Чак пък толкова ли не можете да го преглътнете Богдан Дочев за толкова години?

Rosalia alpina

Ей това на снимката е Алпийска розалия, и ако звучи като растение, не е - бръмбар е. Снимката направих в Румъния, в националния парк Нереи-Беушница. Снимката е от едно от таблата, които указват растителните и животинските видове, които се срещат в парка. Конкретно самия бръмбар не съм го видял, че да го снимам, затова се ограничих със снимката от таблото.

Що съм го снимал ли? Ми защото едно време ей такива бръмбари имаше на село, катереха се по оградата на къщата, по липата пред нея, къде ли не. Имаше ги, виждал съм ги, пипал съм ги. И това беше отдавна, още не ходех на училище. А като тръгнах на училище, в първи или втори клас, не помня в кой учебник (Родинознание или Природознание, такива предмети имах една време) имаше подобна снимка на Алпийска розалия с обяснение, че това е застрашен от изчезване вид. А аз станах и казах "Другарко, аз на село съм виждал такъв бръмбар". И, съответно, всички мои съученици (тъпунгерчета малки) почнаха да ми се смеят, че си измислям, че се правя на интересен, как пък на село съм го видял. Тъпунгерчета с тъпунгерчетата, не си измислях, виждал съм го, пипал съм го даже, ама нали е по-лесно да се присмиваш и да се подиграваш. Бръмбарът наистина се оказа изчезващ, щото от тогава, приблизително 35 години по-късно, все още не съм го виждал. Едно време го имаше, после наистина изчезна. Изчезна и не се появи повече. 

Та затова го написах този пост, да се оплача. Толкова години все още не мога да докажа, че съм бил прав.

Хемингуей и СССР

Из спомените на Хемингуей от посещението му в СССР.

Минах през гастронома да видя какво продават. Докато стоях към мен се приближи един човек и започна да ми говори нещо. Аз руски не говоря, той разбра това, вдигна един пръст и каза "рубла, рубла". Аз разбрах, че му трябва една рубла и му дадох. Той ми направи знак с ръка, стой тука един вид, изчезна някъде и после бързо се върна с бутилка водка и ми направи знак да го последвам. Излязохме от магазина, влязохме в един вход, където го чакаше още един човек. Той извади от джоба си чаша, моят отвори бутилката и напълни чашата до ръба без да разлее и капка, вдигна я като за поздрав и я изпи на екс. След това я напълни отново и ми я подаде. Аз последвах примера му. После той я напълни и я подаде на третия, който също я изпи. След това пак ми показа пръста си и каза "рубла". Аз му дадох, той излезе от входа, след три минути се появи с нова бутилка. Повторихме цялата процедура и се разделихме като приятели. Аз излязох на улицата, не знам къде се намирам, седнах отстрани. В този момент се приближи руски полицай и започна да ми говори нещо. Очевидно, не може да се седи на улицата. Аз станах и му казах единственото изречение, което знаех на руски: "Аз съм американски писател". Той ме погледна, усмихна се и се хвърли да ме прегръща, като викаше "Хемингуей!". Вашата страна е единствената, в която полицаите са чели Хемингуей.

Два водопада и едно езеро

Честно казано, не предполагах, че в Румъния има такива интересни места за посещаване.

Водопадът Въйоага

Нашите приятели ни заведоха в Националния парк Кеиле Нереи, ако съм го запомнил правилно, където пролетно време има повече вода и, съответно, водопадите там са по-живописни. Но и есенно време не е за изпускане, пътят до там е тотална развалина, така че не е от най-посетените туристически дестинации. А и бяхме в работен ден и затова нямаше много посетители, всъщност, бяхме ние и едно чешко семейство с бебе на около 6-8 месеца. 

В общи линии, беше място за снимане.

Пътят от времето на Австро-Унгария

Първо минахме през водопада Въйоага, който поне имаше вода. Пътят до там беше една теснотия, един разбит, сигурно не е асфалтиран и ремонтиран от времето на Чаушеску. То такива пътища са нож с две остриета, от една страна има път, от друга състоянието му не позволява масови посещения, макар че и това се е случвало по думите на нашите домакини. Самата река е пълна с паднали в нея дървета, които никой не почиства, защото се намира в национален парк и достъпът на автомобили е ограничен, а и очевидно и местното горско управление не си дава много-много зор. Пък може и да нямат проблеми с наводненията, а и то там в националния парк нямаше никакви постройки, за които да се притесняват в случай на наводнения. 

Очите на бея от един ъгъл ...

... и снимани от другата страна.

Пътят в парка е от времето на Австро-унгарската империя, имах чувството, че не е виждал асфалт или някаква поддръжка откакто е направен. С една дума, камънак, ако си с нещо различно от маратонки/туристически обувки зор ще видиш. Но по този път лека-полека стигнахме до Очите на бея, езеро. Отилия ни обясни, че в различните сезони на годината водата в езерото има различен цвят, този път я уцелихме синя, но пролетно време не била толкова синя, ми по-различно синя, да сме дошли и пролетно време да я видим. Пък то некъв гьол, ще използвам израза на нашия Тъпанар. В езерото имаше и пъстърви, те всъщност си живееха в цялата река, която течеше там, имаше и рибарник, построен по времето на Чаушеску, но сега приватизиран и от който рибарник работеха само едно или две отделения от построени 8, тъй като ако работят всичките 8, ще се развъди много риба, а тъй като е национален парк, достъпът на транспортни камиони е ограничен, пътят е кофти и рибата се задушавала от дългото таралянкане.

И ей така в Румъния реклама на влак в
Уелс

Втория водопад, който посетихме, беше Бигър. Признавам, беше по-красивият от двата, които видяхме, в зависимост от мястото, от което се гледаше водата пречупваше светлината и имаше 2-3 дъги едновременно, красиво беше. И туристите бяха много повече, видях и една двойка амиши. Отилия дори се изненада как така са ги пуснали до Европа, но го оправда с младостта им. Водопадът е разположен точно на 45-ия паралел, той е отбелязан и според Отилия по време на комунизма там е имало повече туристи заради паралела, а не заради водопада. В последните години нещата са се обърнали.
Като цяло нашите водопади в Крушуна са къде-къде по-красиви, че и по-уреден е достъпа до тях, но това имат румънците, на това се радват. Иначе ей къде е Румъния, интересни местенца има там, просто трябва да знае човек.  

Легендата за езерото, откъде е произлязло названието му, на румънски

Разбира се, трябваше да уважим местното производство на бира.

Нашите домакини ни предложиха пържена пъстърва. Аз, да си призная, за пръв път ядох пъстърва, приготвена по този начин, 
принципно не съм фен на речната риба. У нас са ми я поднасяли печена, на скара, така не. 
Белия сос отстрани е с хрян.

Водопадът Бигър отпред

Двамата с Мишльо пред Бигър

Водопадът Бигър отгоре

45-ия паралел

Настоятел

Писна ми, ще отида в манастир!

Женски.

Ще стана отец-настоятел. 

Монахините ще викат "Не, не!", а аз ще настоявам.

Авери по демокрация

В зората на демокрацията Волен Сидеров беше главен редактор на в-к "Демокрация", а Емил Кошлуков беше лидер на студентите-седесари. Волен не изкара дълго като главен редактор, докато Колшлучето беше сред гладуващите 39, после замина за Щатите да се дообразова (щото комунистите, нали разбирате, го вардили с полиция да не влезе в университета, па и затвора, и баса там с учителката по история ...), върна се в един момент, когато СДС-то вече беше бита карта, ориентира се в обстановката, мина към НДСВ, ама не съвсем, после си направи парламентарна група "Новото време", която изненадващо за всички спаси положението, като се отцепи от НДСВ и получи министерски пост в лицето на откровения тъпак Мирослав Севлиевски. Волен през това време се затри, после изплува някъде в началото на века начело на партия "Атака", писа се националист, появи се на екрана на СКАТ с вечното си кожено яке да громи съвременния американски империализъм. Така я докараха до 2005 година, когато Кошлучето с "Новото време" се разминаха с Народното събрание, докато Волен се намърда в него с "Атака", че дори и стигна до балотаж на президентските избори през 2006-та. По-нататък Волен не излезе от Народното събрание вече 15 години почти, докато Кошлучето гледа тъжно отвън, независимо че аха-аха да стане евродепутат с партията на Христо Ковачки през 2009-та. За сметка на това Волен вече не се изявява като телевизионен водещ, докато Колшука първо го игра Фактор, та ръсеше глупости как "Новото време" много искали да направят нещата у нас да текат по мед и масло, ама не им позволили, а после премина в директорския стол на ТВ7, която по някакво случайно стечение на обстоятелствата беше контролирана от дясната ръка на добрия приятел на Кошлуков Ахмед Доган и финансирана с парите на Цветан Василев. Телевизионерството на Кошлуков продължи в Канал 3 и в партийната телевизия на партия "Атака" Алфа.

Ти да видиш! 

Пътищата на двамата авери по демокрация ту се преплитат, ту се разделят, но се срещат винаги в едни и същи пресечни точки - там, дето има келепир. И двамата бяха депутати, и двамата се правиха на телевизионери, и двамата се напъваха и за Народното събрание и за Европарламента, и двамата имат разни тъмни петна в биографиите си, които не са за показване и за които и двамата не го говорят. 

Само че сега Кошлука, който, да не забравяме, е много печен и готин след толкова години и ни е кеф, че е директор на Националната телевизия, та Кошлука реши да се прави на мъж и обяви Волен за персона нон грата за територията на БНТ. 

Ако не сте забелязали, Кошлуков е много смел когато е безопасно. Не забелязах да е толкова смел, когато беше директор в телевизия Алфа. Не забелязах и да е толкова достоен. Но както и да е.

Жалкото е, че нашата демокрация я започнаха хора като Кошлуков и Сидеров - гладни и бедни, търсещи келепира. Които в името на келепира не се посвениха да продадат довчерашния си авер. Ей такива хора заченаха нашата демокрация преди 30 години.

Малка история от живота на любовницата

Една история от руския нет. Преводът е мой, оригиналът е тук.

Историята е от съветските времена. Най-обикновен санаториум на Академията на науките, напълнен от средна ръка сътрудници - процедури, разходки, клюки, общо взето скука. Изведнъж минава слух, че пристига някакъв академик! Това вече е събитие. 

В назначения ден любопитните действително видели как пристигнала колата, от която излязъл солиден посивял мъж. Симпатичен. След него пристъпвала невзрачна възрастна женица - съпругата му. Настанили се в санаториума да се лекуват и да си починат. Съпругата на знаменитостта постоянно се въртяла около мъжа си, грижила се за него. А той приемал всички грижи с уморена благосклонност.

А в столовата ги разположили на маса заедно са една млада и симпатична дама. Дамата няколко дни преценявала обстановката. Преценила и преминала в атака. Академик - това е такъв шанс, а и за какво му е такава безлична старица? И постепенно (дамата била грамотна и коварна) се зародил роман. И започнали да се разхождат заедно, и по пейките да си почиват, и ... въобще, любов не на шега.

И когато всичко станало ясно, жената не издържала и тръгнала да си изяснява отношенията с агресорката. Просто я срещнала и я попитала много учтиво: "Кажете, моля ви, за какво ви е моя мъж?" 

Отговорът - купчина гръмки фрази за любовта, свободата, съдбата и пр. Възрастната жена не се отказала: "Но нали сте наясно, че той е много болен човек? За него трябва да се грижите постоянно, освен това той трябва да спазва строга диета, не всяка жена би го издържала."

Младата жена се развеселила - нима не е ясно, че заплатата на академика позволява да се организира отлична платена грижа, като при това не е необходимо да се превръща в такова измъчено от грижите същество, като нейната събеседница.

Старата дама няколко секунди неразбиращо гледала на нахалната млада жена, а след това спокойно казала: "Разбирам. Но работата е там, че академикът - това съм аз."

Ретро пътуване

Скамейките във вагона имаха ретро вид. Представих си как са пътували навремето 
хората с багажа си, като у нас, нарамили каквото имат и каквото са им дали, 
и така да се таралянкаш час и половина 60 км.

Нашите румънски приятели ни направиха една изненада - организираха ни пътуване с влак. И то не с какъв да е влак, а с теснолинейка и вагони от средата на миналия век. Аз не съм пътувал с влак от години в България, поне в последните 15 със сигурност. За последно пътувах с влак от Венеция до не помня вече къде, това беше в началото на 2005-а. А румънският влак, освен че беше с ретро-вагони беше и май-някаква теснолинейка, уж не се движел много бързо, макар че нищо му нямаше. Не беше като нашата теснолинейка, за която казват, че можеш да слезеш да си береш ябълки и пак да се качиш, но пък за нашите домакини беше бавно, разстояние от около 60 км го взе за около час и половина. В общи линии едно време толкова и трябваше на електричката да стигне от гара Искър до Челопеч, така че нормално си беше. 

Помните ли Нейчо Нейков, който забрани пейките по нашите гари? 
А румънците вижте какви хубави пейки си имат.

Тази част на Румъния, в която бяхме, в Банат, навремето е била част от Австро-Унгария и това е видно в архитектурата на градовете - сградите са долепени една до друга, рядко се виждат дворове между къщите, ако има такива, те са задни. Очаквах и архитектурата на гарите да е повлияна от австро-унгарския период, но повече си приличаха на нашите малки гари, жълти и олющени, не много подържани. Тъжна работа, то и румънското БДЖ не е в по-добро от нашето, както ни разказаха нашите домакини. Подобно на нас, билети не се продаваха на гарата, а от кондуктора във влака.

Печката на твърдо гориво, Каюс беше много горд когато ми я показа, не разбрах 
от какво.

Вагонът обаче беше устроен малко по-различно от нашите. Беше разделен на две, като във всяка половина имаше по 4 двойни пейки, но нямаше купета. Във вътрешната половина имаше и печка на дърва или кюмюр, вероятно е била използвана през 60-те. Скамейките бяха дървени, не бих казал че бяха неудобни. Скамейки, кой ги знае колко народ са пренесли, колко съдби са видели, колко истории са чули. 

Кондукторът мина чак накрая на пътуването, а то не беше особено трудно, влакът имаше само 3 вагона. Кондукторът беше симпатяга, пускаше някакви шеги на пътниците, че те се смееха, ама пусто, на румънски, не го разбирам. Въпреки, че румънците имат много думи с български/славянски произход и като говорят чат-пат откриваме нещо познато. 

Бяхме в последния вагон и можах да направя снимки на тунелите при влизане и излизане.

Въобще, готино беше. Не бях пътувал с влак от години, както казах, и си спомних за Мартиника, където въобще няма влак и хората така си живеят и без него, а ние имаме и можем да го ползваме, но си го затрихме. После си спомних гладорията през 90-те, как пътувахме до село с влака, сутрин ставахме в 6:30, в 7 трябваше да сме на автобусната спирка, в 7:30 най-късно да сме на гара Искър и да чакаме влака в 8:05. А влакът беше на Челопеч някъде към 10:30, после чакахме автобус или някакъв превоз за село и накрая пристигахме в 11:30. 5 часа за 80 км пътуване! Гладни години бяха. Та сигурно и тези вагони са видели същото, пътуване, куфари, чанти, бохчи, претъпкани вагони, студ през зимата, мизерно осветление, жега през лятото. То колкото повече пътуваме с Малкото Кате по Румъния, толкова повече се убеждавам, че сме били и продължаваме да бъдем напълно еднакви, управлявани едно време от двама балкански хитреци.

Кондукторът, малко преди края на пътуването. Стойността на билета беше 4 леи на човек, около 2 лв.

А какво правихме в Анина - по-нататък.

Цялата компания е зад мен

Гарата в Оравица