Бојко, jе си ме разумео?

Гордостта на нашия тъпчо, публикувана и във фейса.

Тия дни, когато ми остана време, се замислих: необяснима е неизмеримата радост на нашия тъпанар от откриването на магистралата Ниш - Димитровград на 10 ноември. 

От една страна е Сърбия, която нито е член на ЕС, нито има подписано споразумение за присъединяване; от другата страна сме ние, българите, вече 12 години членове на ЕС и една от уж-проспериращите страни на Балканите. Сърбия е страна-кандидат за присъединяване към ЕС от 2012 година, но кога ще се присъедини не се знае; ние не само сме страна-членка на ЕС от 2007 година и ментор на присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС.

В същото време Сърбия сама строи магистралите си, без пари от Европа. Сърбия сама построи магистралата си от Белград към Унгария, пътувал съм по нея и когато я строяха, и след това, когато я построиха. Построиха я бавно, методично, без да бързат, но и без да се протакат до безкрай, като страна, която сама отделя средствата за магистралите си, не разчита на ничия помощ и която следи за всеки похарчен динар. Сърбия сама построи магистралата си и от Белград до София: хайде, да съм по-точен, от Ниш до Димитровград; от Белград до Ниш я построи Тито, а ние от Калотина до София тепърва я строим. Сърбите я строиха тая магистрала и преди години, докато ние имахме и имаме 60 км да оправим, но нямахме един метър положен асфалт; за сметка на това имахме приета стратегия "7+7" на оная плюнка Плевню. Ние започнахме някакви работи по този път едва тази есен, но плюнката я няма, за да обясни защо стратегията му проработва частично няколко месеца преди 2020-та.

Сърбите обаче си я построиха магистралата. Построиха си я сами, без чужда помощ, най-вече без парите от Европа и без техният премиер и най-вече президент да спят по магистралата и да демонстрират постоянни проверки, все едно разбират нещо от строителство на пътища. Построиха я, като я прекараха през камънаците след Ниш: ако някой е пътувал, там са 13 къси тунела, един след друг, ограничение на скоростта от 60 км/ч и, честно да си призная, не вярвах, че в скоро време ще я завършат тази отсечка. Завършиха я, докато ние все още умуваме как точно ще мине магистрала "Хемус" през скалите около Омуртаг.

Построиха си магистралата сърбите и поканиха Бойко на откриването. Бойко, който обича да реже лентички на магистрали. Бойко, който навремето резна лентичката на цели 19 км магистрала от София до Перник. 

От Ниш до Димитровград (Цариброд) са около 90-100 км.

Част от тунелите преди Ниш, които вече ще останат единствено туристическа атракция.

С две думи, Вучич покани Бойко не толкова да демонстрира добросъседски чувства и радост, че новопостроената магистрала ще свързва два приятелски народа,  не толкова от любопитство чии кебапчета са по-добри (нашите са), колкото за да подчертае разликите между това как членката на ЕС България и кандидат-членката с мъгляво бъдеще Сърбия управляват парите си и строят.
Покани Бойко, за да му се подиграе, а с него да се подиграе и на нашата страна. Че все още крадем и не знаем как да го скрием; че все още сме си в Ориента и че бозата и локумът започват на Изток от Калотина; че можем да сме в ЕС от 12 години, но Сърбия 25 години след разпадането на Югославия и след 3 войни пак е една стъпка пред нас. Покани Бойко, за да може всички да сравнят какви управници си избират сърбите и какви - българите.

При това Вучич открито и честно попита "Бојко, jе си ме разумео?".

На което нашият тъпчо отговори "Врло лепо!".