Oravsky hrad
|
29 декември 2010
Шопи със сопи
17 декември 2010
Литовски дневници: Сач и мач
16 декември 2010
Отдаване на дължимото
Трябва да призная, че първоначалните ми оценки за Николай Младенов бяха доста негативни. И не говоря за времето, когато той стана министър на отбраната в правителството на Борисов, а още когато беше в СДС (до тук нищо лошо) и след това напусна СДС и се присламчи към ГЕРБ. Принципно мразя подобни акробати, особено когато говорим за участие във властта. Отделно и съм алергичен към представителите на седесардемократическите традиции в българската политика - като си спомня Луджев, Венци Димитров, Маргарит Мицев и разни други герои - ех, то какво спомени може да ни връхлетят.
Само че това "хюне", както сполучливо го нарекоха в един форум очевидно започва да оправдава вложените усилия и средства в него. И поводът за тези мои мисли е неговото интервю тази сутрин (не съм го гледал, научих за него от дир.бг) в което този човек споделя нещо, което отдавна е минало и през моята глава - "Аз няма да продължа да живея в този сапунен сериал от последните 20 г., в който някой непрекъснато вади нещо и казва: виж този, виж онзи."
В крайна сметка това наистина трябваше да се каже. И смятам, че е крайно време да затворим фабриката ... не, не за илюзии - тя още работи, нищо че генералният и директор не се казва Петър Стоянов - фабриката на сугаревци, инджевци и прочие народни будители, притежаващи документи за този и онзи, и вадещи ги на показ за щяло и нещяло, обикновено постфактум и с идеята "Ама вижте го тоя какъв е, а пък той седнал да..." .
Няма държава в света, която да е вървяла напред, гледайки постоянно в миналото. Няма и такъв период в нашата си история, а тя е доста голяма.
Та ... един прост анализ на героите на новото време - ето го това момче, което без да е ходило в казармата, стана министър на отбраната (много голям минус), завършило магистърска степен по отбрана в Лондон (плюс, ама не толкова голям), днес е министър на външните работи. От другата страна мога да сложа Яне Янев, Емил Кошлуков (който е известен само и единствено с това, че през 1981 г. е казал на учителката си по история "Ха на бас, че в Полша ще въведат военно положение". А да, и с това, че яко се понагуши в последните месеци на управлението на НДСВ, а за "последно 10" игра с Ковачки на изборите лани), Милен Велчев, да не забравим и Краси Каракачанов, и разбира се, дребното човече с малката пишка.
Може би не говори толкова добре английски, колкото Румяна Желева немски; поне Премиерът - слънце не е цитирал Джеймс Камерън така, както цитира фрау Меркел. Само че поне още не се оплел в разни далавери или поне не известно да е тръгнал да си строи хотел на Златните (чувате ли, г-н Велчев), нито да си урежда евтини ведомствени апартаменти (има време до края на мандата, ще кажат Теодосий Симеонов и Огнян Аврамов), нито е известно да е направил едни врътки с едни апартаменти и с една земя за едни тенис-кортове (ама много сложна схема, госпожо Берберян), нито пък забременя и роди от шефа си/назначи, забремени и се ожени за любовницата си (семейство Паси).
Да не го хвалим много момчето, що са дни, за пред нас са.
Само че и на мен ми писна 20 години да ме занимават с ченгета и досиета.
И то хора, които 4 години държаха и ножа, и хляба, и сиренето. И стига да искаха, щяха да извадят всички досиета на светло. За всеки.
И тогава Георги Първанов щеше да си остане Георги Първанов, агент Гоце, председател на ВС на БСП.
И тогава Инджев щеше още да е на работа в БТВ.
Коритаров щеше да си спести едно откровение в ефира на НТВ.
Отвлякох се май.
А не ви ли писна например, доказателствата за вината на Никола Филчев за убийството на ямболската адвокатка да се размотават по телевизиите и пресконференциите, а да не са там, където им е мястото - в полицията и в съда?
Не ви ли писна доказателствата за връзките между властимащи и властнямащи политици с разни криминални, оперативноинтересни, добре облечени и прочие мутри да се дъвчат по вестници - от сериозните, през полусериозните и накрая жълтите? И да няма нищо в съда, да няма нито един осъден?
Не ви ли е неприятно, когато едни бивши доносници (Инджев, Коритаров, Гарелов, Дмитри Иванов и разни други) сочат с пръст към други едни бивши агенти и доносници (Първанов, Петър Берон) и това вече 20 години, и това всеки път, постоянно, с някаква математическа точност - мине се, не мине време, и хоп - тоя е ченге, оня има връзки с Трактора, Валяка, Булдозера и Фадромата, трети е бил главен Трето на Трети, а приятелят му - в Четвърто на Пети.
И никой не си задава въпроса защо в цяла Източна Европа управляващите в една или друга степен са свързани с бившите тайни служби - навсякъде. Не навсякъде останаха толкова дълго във властта, но и не навсякъде всичко е разчистено.
Ей това момченце на първата снимка ни посочи правилният път.
И ако наистина, без излишен шум, си седне на задника и изчисти МВнР от плявата, от ченгетата и разните му там пишман разузнавачи и постави основите на наистина нормална външна политика. А основания за това има, съдейки по две други негови изяви - едно изказване по адрес на "македонския език" и то при посещение в Скопие; и втората е по-прясна - подаването на ръка към Сърбия и членството и в ЕС. Признавам си - дори да не ми е приятен, Николай Младенов е наистина отлично попадение в управлението.
10 декември 2010
Цвят - лилав, код - оранжев
06 декември 2010
Литовски дневници - 2
Градината на хазяина |
Зимни ябълки, останаха по дърветата в градината на хазяина |
Тия местните знаят откъде да минат, мен ме беше страх. А имах голям мерак да отида и да се снимам в средата на реката, ама страх лозе пази. Достатъчно ми е, че се нагледах на замръзнали реки. |
В Балтика има една нова мода, туристите закачат катинари на мостовете, които посещават. Това за пръв път видях в Рига лятото и местните (литовците, не латвийците) ми обясниха, че това е пристигнало при тях като мода от Петербург, а там кой и кога е почнал да лепи катинари за щяло и нещяло по мостовете, не се знае. Клайпедските мостове в това отношение са пощадени, тоест, назад са с материала. Закачените за тях катинари все още са кът, или периодично се прочистват от тях. Всъщност, много е възможно катинарите да не са оставени от чужденци и туристи, а от местните, които по този начин искат да кажат "Никой не мой ма върна на село!" на света. И слава Богу, че софийските мостове са основно с бетонни парапети, или ако са с метални, не са от най-подходящите за закачане на катинари.
Всъщност, от моето пребиваване до този момент в Балтика започвам да съжалявам, че нашият туризъм не е толкова развит - и виждаш, че местните хора, независимо че са били в голямата си част от историята си под руско управление, рядко са били независими, но в крайна сметка, имат своите характерни особености, както в архитектурата, така и като лични характери. На мен още с пристигането в Литва ми направи впечатление, че къщите им са по-скоро скандинавски, отколкото славянски тип. Така е и с градската им архитектура - червени тухлени сгради, готическа архитектура на църквите ... е, само дето това го видях повече в Рига и Вилнюс, а в Клайпеда нещо ми се размина.Толкова за посещението ми в Клайпеда, то и без това друго нямаше за гледане, пък и студено стана - минус 4,5 градуса показваше термометърът в колата. Така че, нямам повече какво да правя тук, хайде обратно към Плунге.
Или пък, замисляли сте се откъде дядо Коледа си взема елените? Аз не. Поне до вчера. А от вчера знам отговора де.
04 декември 2010
Литовски дневници - 1
Литовците са много горди с Хълма на кръстовете (те му казват планина всъщност, но дори и за хълм трудно минава) край Шауляй. Шауляй е четвъртият по големина град в Литва, по съветско време край него е имало съветско военно летище, което днес е натовско военно летище. Край града има хълм, на който е "обрасъл" с кръстове. Местните са горди с посещението на папа Йоан - Павел ІІ, който е благословил мястото. Казваха ми, че по съветско време директорите на местните колхози (странно ми беше, но така ми обясниха - на директорът на стопанството, не на полицията) постоянно са получавали заповеди "отгоре" за унищожението на хълма, които регулярно са се изпълнявали - с милиция и армия, възпирайки съпротивата на населението. Въпреки това, местните са възстановявали кръстовете през нощта, а директорите умирали от странни болести. Единствено последният съветски колхозен директор не е изпълнил заповедите от Москва и е останал жив. Интересно ми беше да видя надгробни паметници на този хълм, на партизани, загинали - забележете - през 1954 г! А периодът на партизанстването им беше 1944 - 1954 ... И ако е напълно нормално свободни хора да се борят против съветските окупатори след оттеглянето на германците, то ми е странно как тези хора са осъществили някакъв вид въоръжена съпротива цели 10 години след края на войната. Къде е спяло КГБ, и то по времето на Сталин, не зная. Очевидно литовците са подкрепяли своите "горски войници". Отделно не особената им любов към Русия личи както в нежеланието им да говорят руски дори с хора, които очевидно са чужденци, така и паметниците и музеите на окупацията. Паралелно на това, по пътищата на Литва (подобно на Чехия и Полша) на много места има кръстове, статуи и параклиси на Дева Мария или на някой светия.
02 декември 2010
Колорадският бръмбар се размножава
Колорадски бръмбар
|
Дискриминирана бременна жена
|
А колко хубаво ни беше до преди една година, когато само циганите, педерасите (знам как се пише) и лесбийките бяха дискриминирани.
Дискриминирани педерасти
|
Недискриминирани гвардейци |