По - Тарзан и от Рамбо

Вече съм имал възможност да споделя, че поговорката "Българинът е по - католик от папата и по - турчин от султана" важи и в днешно време с пълна сила. И не само това - продължаваме да стремим да обезличаваме българското. Нашите традиции вече са само нещо, за което пише в разни книги, ама никой не ги чете. Изворите на традициите ни са ограничени единствено в читалищата, които пък тихо умират. Децата ни вече са Денис, Никол, Катрин, Ребека и Елизабет; Сашко отдавна е Алекс, а Петко и Ваньо са пенсионери още от началото на демокрацията. Да им се чуди човек на акъла на моите прадеди, кръстили децата си Мико и Пело (моите дядовци)  - че то от днешна гледна точка това имена ли са? Народните празници и обичаи са сведени до репортажи по телевизията "от мястото на събитието", където камерата показва дечица, събрани от читалищата, да тропкат хорце и да пеят народни песни за пред камерата.

Май все повече не знаем кои сме и къде е България за нас?

Поводът за този пост е вчерашният материал "Благодарност по американски в България", излъчен по БТВ. Поводът  е тоталната ... не само американизация, но като цяло чуждопоклонничество, заливащо ни вече 20 години. Че и повече - преди 1989 беше русификация, сега е американизация. Преди беше по заповед от Москва, днес е доброволно, по наша воля. Преди славословехме 8 Март, 1 Май и 1 Юни, днес пак ги славословим, че всичко е въпрос на бизнес (я питайте цветарите какво става на 7 Март и 14 Септември), но за да увеличим дните, в които се храни годината, привнесохме си малко ценен американски опит.

Не ми пука, че в Америка било Ден на благодарността. Въобще не ме интересува какво е и за какво са благодарни. И не ме интересува колко им е вкусен тиквеният пай.
А мислите, че е само бТВ ли? Не разбира се, и БНТ тичка, припка да не изостане.

Не ме интересува, че преди 20 дни било Хелоуин. И не ми е приятно да ме заливате с реклами и покани да дойда еди къде си и заедно да го отпразнуваме. 

Утре китайците ще се усетят, че досега само са яли гарнитурата. Ще дръпнат и индийците с тях и какво правим тогава - заменяме тиквения пай с мляко с ориз и започваме да пригласяме "Харе, Кришна, Харе, Кришна, Кришна, Кришна - Харе, Харе"?

И точно защото не се знаят кои са народните будители, какво представляват и защо ги наричаме така, затова днес празнуваме Свети Валентин, Хелоуин и попоглеждаме и с едно око към Денят на благодарността, а че сме православни християни и православната Коледа е на 7 Януари, а не на 25 Декември ... хайде, холан, само ние ли ще изоставаме от "белите" страни? Да се оправят там руснаци, сърби, арменци и гърци, ние сме прегърнали евроатлантическите ценности.

Само че, когато трябва да демонстрираме малко благодарност, нещо не ни се получава - дори онова "благодаря" към Русия, към загиналите руски войници за Освобождението ни от турско робство - дори него казваме с половин уста. За сметка на това се намират достатъчно гарвани, които надълго и широко обясняват какви са имперските интереси на Русия и как всъщност руснаците подло са ни освободили от турците, за да сменят фесът с калпак. И заради които днес новата вълна от руски национализъм, която залива Русия дава основание на руснаците да кажат: "Ако не бяхме ние, още щяхте да говорите на турски". 

Та какво ме интересува, с какво ме обогатяват и материално, и духовно мотивите на американци и западноевропейци да празнуват  Свети Валентин? Че ние за 500 години не сме приели да празнуваме мюсюлманските светии, опазили сме нашите - толкова евтино и бързо ли ги продадохме? Та нима Св. Трифон Зарезан струва едно плюшено сърце с надпис "I love you", произведено в Китай? 

И май съвсем криворазбрахме цивилизацията.