Scripta manent: Литовски дневници: Каменният град

09 ноември 2010

Литовски дневници: Каменният град

Паркът в докторската градина

Дома на доктора

Е, разбира се, Мошедис не е тотално каменен град. Така му казват, защото там има музей на камъните, нещо подобно на нашият "Земята и хората". Само че този е открит, под открито небе. Има камъни откъде ли не, но основните са от Балтийският регион и Скандинавия. Музеят е създаден от един лекар (не ме карайте да ви кажа името му, не го помня), който е направил доста интересни композиции в двора на дома си. Разхождайки се в него виждаш странните композиции, които са изградени от камъните и е удивително какви интересен вид добива един парк от тези композиции. Странното бе, че там видях един надгробен надпис, достатъчно изтрит, но все пак се виждаше еврейската звезда на него - всъщност литовците във всяка брошурка отделят внимание на отношенията си с евреите - кога са се появили по съответните земи, как са се развивали като общност, какви връзки са имали с тях и т.н.; естествено и военните времена не са подминати, но за тях се споменава с половин уста - все пак тук са дошли германците и не са оставили кой знае колко живи евреи. Не зная дали докторът е бил евреин, всъщност това няма значение, просто ме удиви факта, от наличието на този камък в двора на къщата.

Градината на докторския дом

А като заговорих за евреи и религия, друго, което ми е направило впечатление са огромните им църкви. Аз трудно и ще нарека техните населени места "градове", тоест - това, на което литовците казват "град" за мен е град от селски тип - Пирдоп, Челопеч, Годеч, Павликени. Трудно бих намерил град са размерите на Плевен или Перник например, за Варна, Бургас или пък Пловдив да не говоря. Изключвам Каунас и Вилнюс. Въпреки че в Плунге живеят около 20 000 жители по официални данни, и има и градски транспорт дори, това трудно бих го нарекъл град, но пък имат огромна катедрала недалеч от завода (която ще снимам и постна по-нататък). Направо си е село, ама хайд, кето му казват град, нека е град.

Градският парк

Но да се върнем на Мошедис (то какво да му се чудя на еврейският паметник, само като му чуеш името на градчето и ти става ясно за какво иде реч). Малко градче, чисто и спокойно, много чисто и с огромен парк в средата на градчето, разбира се, в парка - камъни колкото искаш - от Централна Балтия, от дъното на Финския залив, от Средна Финландия, от Северна Финландия, от Литва, от Исландия, от не знам още откъде си. Само дето не видях един македонец да припява "Луно, Луно, земьо македонска, пак ке те делат!", но то и камък от Луната нямаше. За сметка на това паркът е страхотен, и тъй като Мошедис е малко градче, нямаше жива душа в него, като изключим няколко рибари. Да, в парка минава рекичка, че и мелница са построили хората, ама за мелницата не остана време (вътре има ресторант), че бързахме за мача на Левски със Славия. Абе хубав и ме парка, чистичък, просторен, то да ти е кеф да си играеш на "Дръж Симеончо" в него (снимките от парка са по-надолу). И чисто, чисто навсякъде - няма да има обелки от вафли, чипсове, банани, портокали, сокчета, найлонови торбички, фасове... Шумата от дърветата местните я събират на купчини, после в чувала и хайде, пред къщата - като мине колата на чистотата, да я вдигне. Какво им пречи да си поддържат града чист? Нищо, и затова е чист. Ама най-хубавото нещо е мелницата - много хубаво са я направили. И самата къщичка, и водния бент, и всичко. През парка минава една рекичка, в която сигурно и риба има, защото клечат рибарите, не е като да няма. Пък като ги видях, се сетих поне за два вица за рибари, и двата са приятни, може и да ги постна тук ако има интерес към тях. Дали са хванали нещо, не зная, не съм им надничал в кошчетата. Важното е, че хората си прекарват времето нормално. Особено като за неделен ден. До колкото ми обясниха, литовците не отстъпват по алкохолни подвизи на руснаците и поляците, така че и риболовът им е по сърце.

Мелницата. В дясно от оранжевият парапет е фирмата на кръчмата, но Левски си

е Левски и Литва - другия път.

Идиотско дърво в градския парк

Ама паркът е голяма работа - широк, спокоен, тихичък, камъняк навсякъде и чисто, чисто ... няма кучешки лайна, няма чипсове и сокчета Куинс и други боклуци (повтарям се, ама си прави впечатление веднага). То шума по тревата няма, какво остава за друго. И да ти е кеф да се разхождаш, да ти е кеф да се опънеш на пейката да се погрееш на ноемврийското балтийско слънчице (абе не е като в България 25 градуса, ама е приятно топло).

И се чудя, такава малка държава е Литва, а как стегнато си я поддържат литовците. Е верно, и те залитат по разни кичозни изпълнения - в парка, точно пред Мелницата изтипосали една дърворезба, то не беше дърворезба, а чудо - ама не ми хареса, ми гозноватичко е. Ама нали си го харесват, пък и речеш автора да не се обиди - а те са алкохолици повечето, обидчиви са - и са го оставили.

А по средата на парка, както написах вече, минава една рекичка, и като всяка една такава малка рекичка, и на нея местните са поставили едно дърво напреки, мост да бъде. Не че няма мостове - таман три преброих, че и по два минах, но не, и дърво мост трябва да има. И отгоре на всичко, минавайки по него, трябва да си намислиш желание и да минеш със затворени очи. Ако успееш - желанието ти ще се сбъдне. Аз не минах, разбира се, но Иван мина, и то със затворени очи.

Шегувам се, разбира се.

Църквите са им интересни на литовците, както вече казах - огромни са дори в малките села и градчета. И архитектурата също им е интересна, постройките им повече приличат на сеновали, отколкото на къщи, но за тях може би ще пусна отделна тема след някой и друг ден, да направя няколко снимки и от Плунге.