29 юни 2013

Michael Bolton - How Can We Be Lovers


Слушам и се кефя.
Хубави времена си бяха 90-те, няма какво да си говорим - специално за музиката. А тая песен конкретно колко съм я въртял и въртял, и въртял ... колко километри е изяла, не е за разправяне!

28 юни 2013

Петък следобед

Е този път не са вицове, а редене на кубчето на Рубик. Приятно гледане!

Катарзис в храма на Мелпомена

Христо Мутафчиев на протеста, снимка от Дневник. А тази снимка ми напомня на
знаменитата снимка на певците и музикантите пред "Александър Невски" за
предизборен плакат на СДС от 1990 г.
Това е актьорът Христо Мутафчиев, от 3 дни преизбран председател на САБ, а от вчера и протестиращ срещу правителството. Вече имах възможността да споделя, че протестиращите го обърнаха на купон, на който между другото свалят правителството на комунягите, все едно става въпрос не за България, а за Османската империя. 
Това е същият този Христо Мутафчиев, който получи инсулт през 2010 година и тогавашният ни министър-председател Бойко Борисов реши да си пише червени точки по случая и прати правителственият самолет да го вземе от Бургас и да го докара в София. Така и не се разбра какво и е на бургаската болница, та Борисов да и няма доверие, но злите езици разправят, лекарите и сестрите изплезили език и бая се озорили докато подготвят Мутафчиев за транспортиране само и само да угодят на Тъпанаря от Банкя.
Да е жив и здрав Христо Мутафчиев, нямам нищо против него като актьор (на мен лично не ми харесва, но вероятно се харесва на когото трябва), нито като човек. Има си своите политически възгледи човека, решил е, че това правителство не го кефи и се е присъединил към 15-те хиляди протестиращи. 
А`пропо, за колко от тях което и да е правителство ще прати самолет като получат инсулт?

26 юни 2013

Да пресолиш манджата

Руснаците имат една много интересна игра на думи в езика си: "Борщ пересолила = С солью переборщшла". И двете означават едно и също, да пресолиш манджата. И двата израза могат да се използват по адрес на протестите у нас - единия за правителството, другия за протестиращите. 
Правителството го играе като щрауса в зоопарка, на чиято клетка имало надпис "Не плашете щрауса, пода е циментов!". Горката птица няма как да го знае, очевидно Станишев и Орешарски също. Правителството дойде на власт с обещанията да бъде алтернатива на органите на Народната милиция,  да успокои обстановката, да нормализира страната и да си върнем държавата, но така, като ги гледам, ако въобще изкарат до Нова година, ще е успех. Жалко, имах съвсем други надежди преди месец! Въпреки това, въпреки дивотиите и с Пеевски, и с Иван Иванов, и със залаганията в интернет, въпреки странните назначения в него, въпреки липсата на прозрачност, това правителство е добре да се остави да работи. Най-малкото, което имаме нужда в момента са избори. От началото на годината до сега това е третото правителство, ако отидем на предсрочни избори това означава ново служебно правителство, неработещ още няколко месеца парламент и ново правителство в края на годината. Тоест, за една година - 5 кабинета. Не съм видял страна по света досега да е излязла от криза, сменяйки 5 кабинета в 1 календарна година; напротив, признак на задълбочаване на кризата е. Белите държави сменят 5 кабинета за 20 години, ние очевидно следваме завета да др. Димитров, който ни завеща за 1 година да постигаме онова, което другите народи постигат за 100. Но от друга страна, тъй като министър-председателят в момента се казва Орешарски, а не Борисов, то това правителство може да се нарече до известна степен успешно. С малко усилия от страна на обществото и по-конкретно, на г-н Президента (улицата ми е противна още от 1990 година и така и не мога да я припозная като нещо позитивно) може да се стигне до договореност и за предсрочни избори заедно с изборите за Европарламент догодина, и да се направят необходимите промени в кабинета (това също е вариант, нищо, че има-няма и месец работа), които да го отдалечат от партийността му и да го превърнат в наистина експертен кабинет. Е вярно, не е нещо, което ще се хареса на Станишев и Местан, но пък е единственият им полезен ход в момента. А че това НС няма да изкара пълен мандат е ясно още от 12 Май насам.
Протестиращите също са се взели много насериозно, но с всеки изминат ден протестите им приличат повече на някакъв сбор на самодейното творчество, отколкото на протести против правителството. Интересни плакати, интересни призиви, някои дори го обърнаха на "Танцувай с мен" - въобще, да сваляш правителството е голям купон. Интересно е да четеш по блоговете мненията на участниците в тях, интересно е да виждаш чужди гледни точки, приятно е да осъзнаеш, че има мислещи хора у нас, на които им пука за България. Сигурно е приятно да се чувстваш част от интелектуалният елит на нацията, който е призван в момента да я отърве от омразните лапи на олигархията (поне с такова впечатление оставам за протестиращите)!
Но!
Така като го гледам, този отдавна е бил 6 годишен. Май е време 
да си смени заниманието, очевидно не е много добър в д
исциплината
Първо, протестите все повече се обръщат на някакъв купон, на който между другото се опитваме да свалим правителството. Искат се нови избори, на които вероятно отново първи сили в НС с малка разлика ще са ГЕРБ и БСП, следвани от ДПС, и евентуално Атака, НФСБ и някаква коалиция около ДСБ, да я нарека ДСБ+. Влизането на колкото се може повече малки партии в НС няма да доведе до по-широко представителство на народа в него, напротив - големите няма да имат достатъчно депутати да съставят кабинет, а малките ще усетят, че друг път парламент може и да не видят и такава търговия ще почне, че Воленсидеровия келепир в момента ще бъде като детска игра. 
Второ - нетърпимостта към корупцията, некомпетентността, задкулисните сделки и липсата на прозрачност са хубави неща, но се питам, къде бяха 3.5 години, докато управляваше ГЕРБ? Как стана така, че Делян Пеевски изкара хората на улицата днес, а Цветан Цветанов не го направи за 3.5 години? Как стана така, че Делян Пеевски е лош днес, а не беше лош 3.5 години, докато хвалеше правителството на ГЕРБ? Как стана така, че Иван Иванов от СИК е лошо, а Бойко Борисов и съдружието му с Пашата беше хубаво? Протестиращите наясно ли са, че ако преди година и половина бяха поискали оставката на онова правителство (след телешките пържолки за кучето от БЧК примерно, или след обясненията на Цветанов за доходите му) днес нямаше да искат оставката на това? Как и кога изведнъж пораснахме с няколко века и станахме нетърпими към олигархията, а до вчера четяхме вестниците и и гледахме телевизията и без проблем? Защо никой не протестира пред прокуратурата, която в един ден първо намери, че няма престъпление в разговора между Борисов, Найденов и Кокинов, а после оневини и PR-ките на Найденов? 
Много въпроси, а отговори няма.
Та, ако трябва да се върна на солената манджа, с която започнах - пресоляването се оправя - има си как. Стига да има желание и стига да не си изтървал пакета със солта в манджата, че тогава направо се хвърля.

22 юни 2013

Светлана Сурганова - Мураками

Улетаешь?
Улетаешь?
Над каштановым побегом,
в переплетах Мураками?
Я люблю тебя огромным небом!
Я хочу любить тебя руками.
На тази песен попаднах случайно, търсейки песни на групата "Мураками" (за тях друг път). То великите открития така стават, случайно - ей го и Колумб, за Индия тръгнал, пък открил Америка. Иначе относно Светлана Сурганова, тук е мястото да кажа, че тя е ... както е модерно да се казва ЛГБТ-личност, или иначе казано баш лесбийка. Това, разбира се, подчертава и разкрива допълнително нейния талант, ако не беше ЛГБТ щеше да си е проста бездарна ленинградска цигуларка.
Ако песента ви харесва, в youtube има и изпълнения на живо, препоръчвам ви това.

21 юни 2013

Петък следобед

Жената се връща вкъщи на сутринта, пияна, раздърпана, с размазано червило и разрошена коса. Мъжът и се върти около нея и нарежда:
- Ако имах пистолет, щях да те застрелям ... Ако имах нож, щях да те нарежа ...
В един момент тя се обръща към него, вдига полата, навежда се и казва:
- А ти боцкай ...
***********************
Мъж звъни на жена си:
- Къде си, миличко?
- Ами ... не знам, с колата съм, зад мен има някакъв трамвай и ме притиска постоянно и не знам какво да правя!
- Ами слез от релсите като за начало и включи навигацията.
- Не мога! Скарах се с нея и сега не си говорим!
******************
Скарах с се моя и сега седим и гледаме в различни посоки; а аз си мисля "Прегърни ме де, хайде прегърни ме, хайде де ...". След малко той се приближава, прегръща ме нежно и казва:
- Миличко, извинявай, голям съм глупак!
А аз:
- Махни си ръцете, гадино!


20 юни 2013

Войната, която ще изгубим

Е не всичко при гейовете е за изхвърляне, ей на - на гейките нищо им няма
Мили мои хетеросексуални събратя и сестри! Както казваше навремето Александър Йорданов, "Времето минава, мачът наближава!" - така неусетно измина една година и пак дойде време за поредното педераско сборище, наречено с помпозното име София прайд!
Мили мои хетеросексуални събратя и сестри!
Няма да я спечелим тая война, няма. Напротив - гответе се за по-лошо. Гей-браковете се легализират във все повече страни по света, рано или късно мечката ще затанцува и в нашия двор. Америка си избра (и преизбра) президент-негър, ще дойде реда и на жена-президент, а след това и на гей-президент. Може дори да не е и в този ред, а може да си изберат някоя гейка* за президент и да ударят с един куршум два заека.
Elvis just left the bilding
От самото начало всяка съпротива срещу гей-парадите беше и е causa perduta. Зад тях стоят мощни западни  и отвъдокеански фондации и бездънни финансови ресурси. Тяхната пропаганда е на скъпа и лъскава хартия, цветни листовки, клипове с известни личности, които пред камера застъпват страната на гейовете след като са прибрали хонорара си. А кой е срещу тях - умствено непълнолетните националисти на Расате и хулиганчетата от футболните агитки. Анти-гей-парад пропагандата се ограничава до постни листовки на евтина хартия, някоя и друга фланелка и рехаво контра шествие на банда кресьловци с мутиращи гласове. Или, както казваше Миташки: "Издишате, Велко, издишате!". Единственият начин за ефективна борба срещу хомофашизма и гей-парадите е или да си внесем техни противници от Сърбия или Русия, или да ги игнорираме. За нежните душици от другата страна на дъгата няма значение, че у нас хората са по-толерантни отколкото на други места и че това, което им се случва е далеч от онова, което се случва  на гейовете в СърбияБелорус или Русия. За тях е важно да си направят парада, да си отчетат мероприятието (или може би точно щото малко бой ядат, затова са толкова настоятелни).
Наистина, защо?
За тях са важни онези неща, които са свързани с нежната им душевност и дълбоката им сексуалност - като например да се разкриват първо пред близките и познатите си, а след това и пред всички останали. Много е важно за тях разкриването, да знаете. На тях не им дреме, че на нас не ни дреме - това е положението, свиквайте. Тук отдавна не става въпрос нито за права, нито за дискриминация, нито за някаква свобода. Тук ще ни се говори за това колко нетолерантни сме, колко деспотични и недемократични сме, колко изостанали и средновековни сме спрямо хората с различна сексуална ориентация. Които, от година на година стават все повече (в смисъл, сексуалните им ориентации. Преди се деляха на педераси и лесбийки, сега вече не мож им фана спатиите, то не са транссексуални, травестити и т.н. извратеняци). И най-странното е, че всяка година след гей-парада като ошамарят някой гей, това се представя като едва ли не масово клане в центъра на столицата; в същото време педерасите в Сърбия и Русия си отнасят яки шамари, но не съм чул досега родните ЛГБТ-хора да се вдигнат и да отидат подкрепят събратята си по хормонална неуравновесеност в Москва, Белград, Киев или Минск.
Затова, хетеросексуални мои братя и сестри, свикнете с мисълта, че ще я загубим тая война, но поне се радвайте, че все още е модерно, а не задължително.

_________________________________________________________
*Гейка - в някои кръгове така се нарича гайка с лява резба.

17 юни 2013

Где сте вие?



Докато България за пореден ден протестира, и докато се чудим 23 години след началото на прехода "Къде сбъркахме?" и защо пак сме под кривата круша, за себе си имам един много точен отговор.
Где сте вие, потомци на онугундрите, вий, родени сред мурите и калени сред бурите.
Вий, които кълнете се на конете в опашките и до болка се блъскате във гърдите юнашките,
че млеко самодивско от мънечки сте сукали и с пищови сте пукали? А, къде сте вий?
Тука ли, или някъде другаде сте понесли вий временно свойто страшно безстрашие пастърмено и стременно,
та духът ви, щом трябва ни, нещо гледаме: няма ви! и разбираме ясно - не сме толкова гламави,
че вий, вий, утригурите, да да, вий, кутригурите, както казва се, утре свойто кутре ще турите,
дето скърца там някое проблемче обществено, а от тук опасение ни обхваща, естествено,
че, недай си бог Тангра - ако пламне планетата, свойте конски опашки вий ще сврете в кюшетата
и ще трябва навярно пак онез, предпазливите - какви "предпазливите", то направо "пъзливите"!
- що ни мляко са сукали, ни в душмани са пукали, ни на вярна дружина с лист от бук са свирукали
и не вадят за нищо ками остри от кончови и са малко несигурни и изобщо уклончиви,
декаденти там някакви и безродници всякакви, податливи психически и физически кекави,
та ще трябва май - казвам - тъкмо тези, несмелите, като няма кой друг, разтреперани целите,
да се вдигат все пак, да се вдигат идиотите, да се вдигат и вдигат подир себе си ротите!
Валери Петров, "Где сте вие?"
Та, мисля си, май наистина ни трябват потомците на оногундурите и кутригурите, които са градили държави от 20 века насам където и да са спирали и са оставяли след себе си градове от камък. И май прекалено далеч отидохме в играта на демокрация.

15 юни 2013

Карибски дневници 17: Онова, което е останало от Сен Пиер

Батареите или по-точно онова, което е останало от тях.
Срам - не срам, трябва да кажа, че макар Сен Пиер да беше първият град на Мартиника, в който се разходих  и макар че живея на острова вече 2 години досега не бях си правил труда да ида до там и да видя какво е останало след изригването на вулкана Пеле. Така че, да не се излагаме пред чужденците, миналата седмица си хванах фотоапаратчето под ръка, и хайде да ходя на нащракам малко снимки.
Руините не са кой знае колко, но все пак ги има и са интересни. Батареите на едновремешният форт, театър, затворът (онзи, в който е оцелял Луис Кипарис) и разни стени + църквата, ама нея вече съм я снимал. И няколко оръдия, за миризма. 
Да си призная, по-интересно ми беше да снимам в театъра по няколко причини. Първо, местните може да са негри, може да са прости и да са всякакви, но през далечната 1902 година са има театър, и то много приличен театър - в смисъл от него сега останала единствено стълбището и фонтана в него, но ... ние, дето сме с претенции не сме били кой знае колко по-напред.
И второто, което ми беше интересно в театъра е статуята на жената. Принципно навсякъде има табелки, някои дори са на френски и английски, но пред тази жена не видях, иначе щях да я снимам. А имам подозрението, че всъщност това не е статуя, а е вкаменена жертва на изригването на Пеле преди 111 години, подобно на жертвите на Помпей.





 

А това е сцената на театъра. Не е много голяма, но все пак я е имало, нали?

И-и-и-и-и информация за един от най-известните жители на острова за всички времена - Луис Кипарис, затворникът,
преживял изригването на вулканът Пеле през 1902 година.


14 юни 2013

Търси се червеният Венци Димитров


Това на снимката е Филип Димитров, бивш министър-председател на България (останалото не е важно).
Няколко неща са неразривно свързани с неговото име - антикомунизъм, вот на доверие, но най-вече очилата и брадата. Филип Димитров без брада едва ли е Филип Димимитров. Без очила - също, макар че аз си спомням един-единствен момент, в който съм го виждал без очила и за него ми е думата в момента.

Беше есента на 1994 г когато правителството на Беров подаде оставка (или щешe да подаде, все тая) и за края на годината бяха насрочени избори. В СДС начело с Филип Димитров се гласяха за триумфална победа, която да ги върне на власт, този път без предатели и "сини мравки", с достатъчно депутати, за да избегнат зависимостта от ДПС. Не всички в партията споделяха това мнение и един от тях беше небезизвестният политически простак Венцеслав Димитров. Та на едно заседания на парламентарната група на СДС
 по повод предстоящите избори Филип Димитров почнал да чертае тактики и стратегии за тяхното спечелване, но Венци станал и го попитал: "Филипе, ако изгубим изборите, ще се обесиш ли тук, на полюлея?" - или нещо такова, цитирам по памет. Филип почнал да се обяснява там нещо, ма Венци очевидно не имал за цел да го слуша, или пък нещо се е обнервирал, щото се приближил до екс-премиера и му шибнал няколко шамара. В станалото меле очилата на Филип Димитров били счупени, така че до края на деня той даваше интервюта без тях (така го помня и от новините по телевизията).
За този случай се сетих, четейки за изненадващото назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и най-вече за напрежението в ПГ на БСП по този повод. Приказките на Станишев за това какво "нестандартно" решение е назначението на Делян Пеевски и на Орешарски, че Пеевски бил имал нужния опит да оглави ДАНС (къде го видя тоя опит бе, шемет, от 8-те месеца като следовател или от 2-те години зам-министър на Емел Етем?) и че щяло да падне правителството, ако не минел Пеевски (ха да видим как пък ще падне!) - тия идиоти не разбраха ли, че хората гласуваха да се маха Цветанов, а не да идва Пеевски? Че то къде е разликата между Пеевски в случая и Цветанов с неговите консултации и въобще кел файда, че не е Цветанов, а е Пеевски? 
А в крайна сметка се оказва, че единствените хора с малко повече съвест и морал в БСП в момента са Георги Кадиев и Янаки Стоилов. И двамата минават за умни и начетени хора, но в случая си трябва "перде" като Венци Коня - да ти дойде Станишев на крака и докато ти се обяснява за Пеевски, да станеш, да му набиеш шамарите и да го пуснеш да дава интервюта с насинено око и без очила. Но пък тогава рискуваш да се обяснява повече откъде са му синините и къде са му очилата и Пеевски да мине между капките.
Ама трябва един такъв де, видимо трябва.

Петък следобед


Той каза, че свещите могат да се ползват не само върху свещниците. Аз почувствах, че се изчервявам, а той мълчаливо разтопи малко восък и закрепи свещта върху чинията...
********************
Жената се безпокои за бъдещето, докато не се омъжи. Мъжът не се безпокои за бъдещето, докато не се ожени.
Успял мъж е онзи, който печели повече, отколкото жена му може да изхарчи. Успялата жена е тази, която е намерила такъв мъж. 
За да бъдете щастливо омъжена, трябва да разбирате съпруга си повече и да го храните по малко. За да бъдете щастливо женен, трябва много да обичате жена си и въобще да не се опитвате да я разберете.
Всеки женен мъж може да забрави за своите грешки. Вместо него ги помни жена му.
Жената се омъжва, като се надява, че съпругът и ще се промени с времето. Тя греши.
Мъжът се жени, надявайки се, че жена му никога няма да се промени. Той също греши. 
Жената винаги има последната дума във всеки спор. Всичко, което каже мъжът и след нея е начало на нов спор.

11 юни 2013

Разровиш ли го, ще мирише

Джак Руби убива Лий Харви Осуалд. Оправданията му след това са повече от смехотворни. След този момент така и никога
няма да научим кой уби Кенеди. А после самият Джак Руби умира от рак в затвора. Въобще, топлата вода отдавна е открита.
Първо Мирослава беше забегнала в Германия да пие коктейли, докато тук нашата полиция я търсеше под дърво и камък ден и нощ. После милиционерите на Флоров и Цветанов изведнъж се оказаха "ужасно уморени" и заподозреният Стойчо Стоев за по-лесно се "самоуби" под носа на една сюрия суперченгета от ГДБОП, заети с бушоните и алармата в дома му. След това дойде ред на телешките пържолки и извиненията към полицията. Останалият жив похитител - Марио Любенов - ту беше невменяем, ту беше вменяем, според зависи. 
Днешният ден донесе нова порция абсурди - първо бившият вътрешен министър Цветан Цветан реши отново да се прави на хладнокръвен професионалист, чието сърце е останало на "6-ти Септември" №29 и започна да мята благодарности наляво и дясно все едно ГДБОП разреши случая в Перник за няма и 1 ден. И докато се чудех аз ли съм толкова зле с паметта или тоя тъпанар съвсем откачи, подсъдимият Любенов го удари на съвест и докато до вчера твърдеше, че няма нищо общо с отвличането и убийството на Мирослава, днес изненада всичко (и най-вече адвокатите си), като започна да твърди точно обратното и да си признава за щяло и нещяло. Както е тръгнал, нищо чудно и за убийството на Кенеди да си признае. И тези уж случайни съвпадения просто засилват усещането, че истинският виновник е някъде навън, на свобода, че Марио Любенов наистина е сключил сделка и доброволно го играе жертвен агнец, че някой усилено се опитва да замете цялата история под килима и ако може час по-скоро всички да забравят за нея. Лошото в случая е, че дори съдът да осъди Марио Любенов, пак няма да разберем какво стана с версията, че в отвличането е замесен полицай, защо ГДБОП е иззела функциите на пернишката полиция, защо ченгетата от ГДБОП са си играли на електротехници и как така в апартамента на Чочо са липсвали не само поемни лица, но и адвоката му, защо Чочо се е застрелял, вместо да стреля по полицаите и да се опита да избяга след това и да напусне страната (е къде е Македония).
Много въпроси, а отговори няма. За да се стигне до тях трябва доста да се рови в този случай. А както е казал Вапцаров: "... разровиш ли го, ще мирише". 

09 юни 2013

Карибски дневници 16: Моята среща с един масов убиец

Когато става въпрос за срещи с масови убийци, първите асоциации, които прави човек са за Хитлер, Сталин или поне Чикатило. Моята е малко по-различна, макар че броят на жертвите хич не е малък.
Това, което изглежда като приятна мъглица всъщност си е дъждовен облак.
Мартиника е известен с две неща - вторият в света производител на ром (не и без скромната, но постоянна и упорита подкрепа на малката българска група тук в последните две години) и изригването на вулкана Пеле на 8 Май 1902 година. Това изригване е убило над 26 000 души в тогавашната столица на острова Сен Пиер. Популярната история е, че е оцелял единствено 1 затворник в затвора, макар че в действителност нищожна част от жителите на Сен Пиер се е евакуирала в дните преди изригването, а оцелелите затворници (оцелели са благодарение на разположението на затвора в града и дебелината на стените му) всъщност са били двама или трима, но Луис Кипарис е станал най-известният от тях. 
Това е Атлантическият океан отсреща
Днес вулканът Пеле е тих и спокоен, но почти през цялото време е забулен в облаци. Много рядко може да се види ясно (за 2 години ми се е случвало 3-4 пъти само), и то в определени дни от годината. Вулканът Пеле всъщност е дал името на цялата планина и тя е отворена за туризъм, макар че в сравнение с Витоша примерно, е много по-назад и като посещения, и като удобства за туристите. Например, има направени стъпала по пътеките, но само до някъде, а един стръмен и адски каменист участък, където да паднеш и да се пребиеш е най-лесното нещо на света е оставен ей така, без никакъв парапет. Самите пътеки, самите подходи по-точно към върха са 3, като единия (най-краткият) е адски стръмен и местните не го препоръчват на туристи-новобранци. Местните, които го посещават, се разделят на две групи: откровени планинари, бих казал спортисти даже, които имат своите маршрути и си ги вземат за норматив. Другите са класическите туристи-планинари (като мен), които можете да видите навсякъде и у нас, но без да викат класическото "Ойларипи". Срещите между двата вида туристи на Монт Пеле са двукратни - обикновено първият тип настига втория, задминава го, а след около половин-един час го среща на връщане.
Има и една трета група местни планинари (не ми беше удобно да ги снимам), които посещават планината с някаква религиозна цел. Те не се стремят да стигнат до вулкана, или до някаква кой знае каква височина в планината. Имат си водач, който сигурно е нещо като пастор и който ги води по пътеката нагоре по баирите. На всеки 4-500 метра групата се спира и почват да рецитират нещо или пасторът им подхвърля реплика, а те му отговарят хорово. В групата имаше всякакви - млади, стари, мъже, жени, деца - вероятно цели семейства. Приличаха на нашите сектанти от началото на 90-те или на негрите от американските филми. Единствената дума, която разбрах (естествено, разговорът се водеше на френски) беше "Аллилуйя!". И така на всяка спирка: пасторът ги пита, те му отговарят хорово; пасторът им разказва нещо, те му отговарят "Аллилуйя!". Иначе усмихнати и приветливи, ама от такива стоя по-надалеч.
На няколко места на планината видях нещо като параклиси. Принципно из католическите страни, в които съм бил или съм преминавал, е пълно с крайпътни параклиси, които представляват малко оградено място метър на метър и малка статуя на Дева Мария, Исус Христос или някой светия. Около статуята винаги има свещи и цветя, нерядко храна. Виждал съм подобни крайпътни параклиси и в Италия, и в Чехия, и особено в Полша и Литва (а на литовците и един обикновен кръст им върши работа), а и тук на Мартиника видях няколко. Интересно ми беше обаче да видя и на самата планина няколко такива места, встрани от туристическата пътека, които очевидно служеха за подобна цел, но бяха (нормално) без статуя. За предназначението им може да се досети човек единствено по свещите, бутилките с вино, изсъхналите букети цветя и страниците от Библията, оставени там. Не знам с каква цел са направени - дали в памет на загиналите от изригването на вулкана хора или е заради някой местен еквивалент на Христо Проданов (айде бе, 1300 м нмв, това да не е Еверест), но пък очевидно някой ги посещава и си пали свещите там. На един от баирите встрани от пътеката има и малък паметник с кръст на него, един 
Още малко до кратера.
Нагоре - баир, камънак, буреняци и мъгла (облак)
Като казвам, че планината не е много tourist-friendly имам предвид, че указателни табелки, хижи или заслони - йок! Или хайде, да съм по-обективен - има, не е като да няма, ама са кът и файда от тях почти няма. Катерейки се към върха си следвахме пътеката, то друга няма; в един момент тя минава през нещо като блато, така че са поставени дървени трупи, по които да стъпваш - облагородено е, но в мига, в който очаквах вече да се появи кратерът на вулкана, изведнъж усетихме, че слизаме надолу. Е няма начин, хем да катериш нагоре, хем да отиваш към морето, има някаква шашма! Та трябваше да се връщаме и стигнахме до място, където пътят ни се раздвоява и има табелка, която сочи в друга посока; но на табелката пише името са селище от другата страна на планината, а не "Към вулкана" или нещо подобно - но както и да е, по нея пътека трябваше да вървим, за да стигнем до там, докъдето си бяхме наумили. Последващото катерене ни отне около 45 мин, като кофти момента е че има слизане и после ново качване - малко е гадно за пишман туристи като мен. 
В него ден обаче самият кратер беше обвит в облаци и на практика снимките от самото място за нищо не стават - една мъгла навсякъде. Сложил съм една, правена малко преди да стигнем до самият кратер, ама и там почти същото - един баир и нищо друго се не види. Имам намерение да го изкатеря още веднъж, но не знам дали ще стане, а и както вече казах, там винаги си има облаци, така че гаранция за читави снимки няма никаква.
Пък и масовите убийци не обичат да ги снимат, май.


А от това е навес, от който почва изкачването и зад него ресторантче, което (представете си) за разлика от
Алеко, Боровец и Пампорово, поддържа същите цени, каквито са и в останалите ресторанти на острова ...


... и което става много-много малко като се изкатериш до първия баир, който се вижда от него.


А това пък е Карибско море, залива на Сен Пиер. В следващите дневници ще има снимки от пораженията на при изригването.


Кандило, бутилка с вино, някъде има и страници от Библията

08 юни 2013

Речта на абсолвента

Навремето първата ми учителка, другарката Игнатова, ни учеше, че книжовният български език е изкуствено създаден език, за да могат хората от различните краища на България да се разбират помежду си, а не да стоят от двете страни на една река, всеки стъпил на своя си диалект. Оттогава знам, че да говориш на диалект не е срамно, а напротив, напълно нормално е.
Но!
Все пак, когато си абсолвент, и когато произнасяш реч пред своите колеги и пред своите професори би трябвало да си дадеш малко зор и първо да си оправиш мьекането, второ - да си прочетеш 4-5 пъти речта вкъщи, пред огледалото, и трето - да се поподготвиш малко с тая реч, не си на изпит все пак, да дрънкаш каквото ти дойде на ум. Пък и в крайна сметка, уж 5 години си прекарал в София, не е необходимо да се познава от километър де си расъл и де си пасъл!

Вече не знам тъжно ли е, смешно ли е, жалко ли е, че подобни чобани вземат диплома, че подобни тапири утре ще заемат ръководни постове във фирмите у нас, или по-лошото, ще заемат постове в управлението на страната, че съществуват цели малоумни специалности като "Маркетинг", в които тъпчовци като тоя прекарват 5 безметежни години и накрая излизат с диплом за висше образование и претенции да 2 000 лв заплата. И една сега до съзнанието ми бавно, все едно от мъглата изплува констатацията, че всъщност първо се смеем на кичозните тоалети на абитуриентите, после се усмихваме на първо бисерите на матурите, а след това и на кандидат-студентските бисери, но пропускаме факта, че авторите на тези бисери всъщност безпроблемно влизат в университетите, получават своите 5 "най-хубави години" в живота си и дори накрая някои от тях имат честта да държат реч пред абсолвентите и пред професорите си.

07 юни 2013

Петък следобед

А на вас налагало ли ви се е да си сваляте венчалната халка без да си вадите ръката от джоба?

06 юни 2013

The Rembrandts - I'll Be There For You

Макар и да съм фен на "Двама мъже и половина", любимият ми сериал е "Приятели". До такава степен, че навремето първият ми gsm (Нокия 3310) звънеше с "I'll be there for you". "Звънеше" е силно казано, тогава нямаше полифонични мелодии, нямаше ринг-тонове, така че или се задоволяваш с вградените мелодии, или си играеш на композитора. Аз доста си поиграх докато съставя нещо далечно подобно на мелодията от "Приятели", но пък 90-те тъкмо бяха преминали, сериалът още си беше свеж и готин. Боже, доста фантазия трябваше да има човек, за да се досети с какво звъня!


Отделно в Youtube е пълно с клипчета с най-смешните моменти по сезони или по актьори. Самите актьори до такава степен са се сраснали с героите си, че трудно се възприемат в други роли. Така и Матю Пери игра в "Целите девет ярда" образ, който трудно се различаваше от Чандлър, Лиса Кудроу не се отдалечи много от Фиби в "Анализирай това", а Дженифър Анистън колкото и роли да изиграе, всеки път очаквам да направи нещо глуповато като Рейчъл.
И освен видеото не The Rembrandts (те, вероятно, имат и други песни) поствам и долното клипче, много оригинално е направено.