30 юни 2017

Бойкотно

Чета младежът в Несебър колко болен се оказал - кръвно, глаукома, нещо ендокринно и не знам още какво си. 
Това с глаукомата и аз щях да го кажа, то е логично обяснение, той кьорав, не видял другите кьорави и слязъл от колата да ги пердаши.
Ма при толкова много болести направо се чудя що не го застрелят, да се не мъчи. Той на 21 години като е толко болен, на 40 си представям какво ще е, един малък Стивън Хокинг от Несебър.
Но!
Майтапа на страна, момчето е богат наследник и очевидно си мисли, че тати ги копа парите от морето в буквалния смисъл. И не е виновно, че е възпитано като кръчмарско дете, мама и тате са виновни, но в закона за лошо възпитание текстове не са предвидени. Нищо не пречи обаче, да видим кои са на тати магазините и да им организираме един бойкот - примерно българите от там нищо няма да купуваме, а и на чужденците ще разкажем, да ни подкрепят. Може фланелки с щампи да пуснем "Аз не купувам от побойници" или нещо такова. То и без това в стария град на Несебър цените са на принципа "Ден година храни", като им спаднат на мама и тате приходите тая година ще се запитат "Къде сбъркахме?"
Така де, иначе един ден ние като общество ще се запитаме "Къде сбъркахме?"

23 юни 2017

Петък следобед

12:00 - Дадох си обещание да не ям след 6 вечерта каквото и да се случи!
21:00 - Случи се!
*********************
- Ама вие наистина сте един такъв слабичък ... Какво ядете?
- Същото като вас, но с две порции по-малко.
*********************
В днешно време Пепеляшка губи не пантофката, а бельото си ... и едва след това намира своя принц.
*********************
Колкото е по-къса полата, толкова е по-силен интересът към вътрешната ти красота!



22 юни 2017

Солнце мое взгляни на меня

На днешната дата през 1941 г. Хитлер напада Сталин.
Битката между двамата хитреци се превръща в най-кървавата вакханалия в човешката история. До тогава Втората световна се свежда основно до "Странната война" и битката за Британия, жертвите обаче са несъизмеримо по-малки, докато за руснаците войната от 22 Юни 1941 до 9 Май 1945 се превръща наистина във Велика отечествена, във война за оцеляване. 
Някои на днешния ден може да се сети за обръщението на Молотов, прочетено чак в 12 ч московско време, други ще почнат да ровят къде се е скрил Сталин в първите часове на войната и скрил ли се е въобще, трети ще си мечтаят какво ли би било, ако Хитлер бе превзел Москва и Ленинград? 
Аз пък си пускам Гагарина. 
Ей така, за да се види, че може да е било комунизъм, страх и беднотия, но е имало и младо хора тогава, на които им се е живеело.

21 юни 2017

Перестройката

Михаил Горбачов май остана единствената противоречива политическа фигура в днешно време. Отношението към него е двояко не само в родната му Русия, но и в Източна Европа. За едни е героят, който разруши системата и даде на хората свобода, за други е "засранец", който пропиля една велика страна.
Тук съм превел само две мнения, които намерих "Аргументи и факти" (емблематичен за годините на перестройката вестник; има хора, които още си пазят броевете му по мазетата и таваните). Вероятно в действителност са милиони.
 

Когато започна перестройката, аз бях на 15. През 1987-а постъпих в инженерно-икономически институт. Когато го завърших, в страната нямаше нито икономика, нито химическа промишленост, за която ме обучаваха. Много такива като мен бяха принудени да охраняват будки или да продават вестници из електричките. И това ми е трудно да го простя на Горбачов.
Аз не мога да му простя това, че от моя и от съседния клас няколко човека умряха от наркотиците; че някои от моите познати загинаха в междунационалните конфликти, които започнаха повсеместно в страната; че някои емигрираха, защото в резултат от реформите нямаха работа. Аз не мога да простя на Горбачов нито нашите офицери, които бяха изтеглени от Германия, нето предателството към съюзниците ни, като започнем от Афганистан и свършим до Куба.
Горбачов в един момент унищожи икономическия блок на нашите съюзници - СИВ, преминавайки на доларово разплащане. Без никаква необходимост разпусна и военно-политическия блок на Варшавския договор. Той наистина ли е толкова наивен да вярва, че след това НАТО ще се саморазпусне?
Нима СССР имаше толкова големи проблеми пред себе си, каквито имаше през 1941-а година? Защо тогава оцеляхме, а сега се разпаднахме? И защо Китай, развиващ се по нашия модел, но доста изоставащ от нас успя да достигне до фантастични резултати, а СССР рухна? Да се говори, че СССР е нямал перспективи пред себе си е равнозначно на отричане на реалността. 
Мисля, че Горбачов се бореше не за съхранението на СССР, а за съхранението на собственото си влияние. Иначе през декември 1991 г, той, като легитимен президент на Съветския съюз, на когото са подчинение могъщите спецслужби и армията би отдал заповед за арестуването на тримата заговорници в Беловежката гора. Но вместо това той декларира, че се отказва от пълномощията си.
Така че не виждам нищо положително в него. И хората напълно се разочароваха от него през 1991-а.


Със задна дата всички сме умни, съдим за миналото на основата на опита, който тогава нямахме. Всички забравихме в какво време започна перестройката Горбачов и кой беше той. А той беше най-обикновен съветски човек, преминал през всички стъпала на кариерата: от комбайнер до генерален секретар. И че всичките му планове и идеи са поникнали на базата на марксистко-ленинските мирогледи. Той вярваше, че може да се съедини несъединимото, да се реформира създадената от Сталин съветска система, основана на цензурата, на всесилната партия, на "желязната завеса", на потискането на свободомислието, на доносите и т.н. В съдбата на Горбачов е драмата на руската история - ние отначало реализираме в живота едни утопични идеи за да ги разрушим след това с помощта на други утопични идеи.
Уви, ние не ценим дадените от Горбачов свободи - в това число и свободата на словото, свободата да пътуваш зад граница. Ние забравихме че след десетилетия на преследване на църквата при Горбачов започнаха да и връщат светините, да се възстановяват манастирите и храмовете. Най-голямата несправедливост е да го порицават за това, че той въплъти в живота нашите собствени идеи и мечти. Та нали ние мечтаехме за "истински социализъм" - без всесилния партиен апарат, със свободни избори. И Горбачов организира именно такива избори. Всички мечтаехме сами да избираме директорите на заводите ни. Горбачов ни разреши и това. Много, особено интелигенцията, мечтаеха за завръщането на историческата памет, на националната култура, която беше пренебрегвана от съветската власт. При Горбачов бяха отпечатани произведенията на най-големите руски философи - Бердяев, Булгаков и др. Както казва Солженицин, ние престанахме да живеем в лъжа. Руският народ искаше пълната истина за историята на СССР, за сталинските репресии и я получи. А сега порицаваме Горбачов за това, че ни откри истината и очерни историята ни!
Мисля, че цялата работа е в това, че не намерихме в себе си мъжество да приемем тази истина. Изплашихме се от разказите за това, на каква жестока цена, какви кървави усилия са стрували успехите на съветската власт. Уплашихме се да признаем пред себе си, че нашите предишни идеали са били неосъществими, а пътят ни - без изход.
Но аз съм благодарен на Михаил Сергеевич за това, че той ни даде тази свобода. А това, че ние не я използвахме за съзидание, а за разрушение - това вече е наша, а не негова вина.

20 юни 2017

Благословената земя

Една от най-силните книги, посветена на връзка между човекът и земята, които въобще някога съм чел.
Баба едно време казваше "Така обичам да ми мирише на пръст, на земя, на пролет". Само че баба беше от онези хора, които цял живот са се изхранвали от земята, тя чувстваше земята като себе си.
Такъв е и главният герой в "Благословената земя" Ван-Лун. Беден селянин, историята в книгата започва от денят, в който той отива в големият дом на фамилията Хуан за да вземе една от робините им за жена. Тя самата история не е наръчник на земеделския производител, не се притеснявайте, не случайно Пърл Бак получава за нея Нобелова награда за начина, по който е описала китайските селяни. Продажбата на момичета за прислужници (робини) от родителите им в домовете на богатите китайци, особено в гладни години, е била обичайна практика в Китай отпреди Революцията. Интересно е разказано, как решава да се изкъпе целият (водата се пести за животните и за поливане), как решава да даде на баща си чай, а не само гореща вода (сватбен ден е), как решава да се обръсне (сватба е), как решава, че ще купи на жена си кайсии (ако ги обича), как е поканил съседи и роднини на гости по случай сватбата си, как ще ги нагости.
После историята продължава с работа по земята, с раждания, с това как жена му О-Лун работи наравно с него до последния момент възможен момент, преди да роди, как Ван-Лун постепенно се замогва и започва да спестява сребро от продажбата на зърното си, как това сребро се превръща в земя, купувана от дома на Хуан и как изведнъж ги сполетява глад, който ги принуждава да напуснат дома си и да търсят спасение в богатия китайски Юг. В нощта преди да заминат жена му, О-Лан ражда момиченце, което удушава веднага след раждането, за да не им е в тежест по пътя на Юг.
В южния град Ван-Лун става един от многото бедняци, продаващи труда си за жълти стотинки. Той наема рикша, а жена му започва да проси заедно с децата им.
"Виж им кожите на тези южняци" - казва си Ван-Лун веднъж. "Бели са и са меки, а те самите са много дебели, сигурно ядат месо всеки ден!".
Един ден Ван-Лун се прибира от работа и вижда, че жена му готви месо в колибата им. "Колко си изкарала днес?" - попитал я той, а тя му отговорила, че месото е откраднато от най-голямото им момче, докато месарят гледал настрани. Ван-Лун не яде от месото, но не лишава от него децата си. Но след вечеря набива здравата сина си, за да не краде повече.
С просия и рикша не се изкарва много, дори в южния китайски град, но един ден в града нахлуват войските на някакъв генерал, а бедняците чакат този момент, за да нахлуят в дома на един от местните богаташи. Ван-Лун нахлува повече от любопитство, отколкото от някакъв стремеж да граби, и докато другите вземат каквото и колкото могат да носят, той повече разглежда. Така се натъква на един от собствениците на дома, който не е успял да избяга овреме и който му дава всичкото си злато, за да запази живота си. С това злато Ван-Лун успява да се върне в родното си село на север, при земята си, да си купи нов вол и да купи най-хубавите земи от богатия дом на Хуан.
Силата на селянина идва от земята му, описано е и в нашата литература, и в западната. С годините Ван-Лун се замогва, става най-големият земевладелец в областта, с течение на времето изкупува всичката земя на Хуан и се премества в дома им - първоначално го наема,  а в последствие го купува. В денят, в който Ван-Лун не може да обработва земята си (поради дъждовете тя е наводнена) той се замотава в една чайна, където с течение на времето си харесва една от местните сгодни женици и си я взема като втора жена, довежда я в дома си и почва да прекарва повече време с нея. До момента, в който водата се отдръпва и земята му е отново достъпна. Тогава наложницата разбира, че дори и най-богатият селянин си остава селянин, но както казват македонците, после jебанье нема каjенье.
Книгата има много общо с произведенията на Йовков, на Елин Пелин, на Караславов дори, но все пак си се отнася за Китай и за селяните му. В България е издавана преди войната, има и две продължения - "Синове" и "Разделеният дом". Както можете да се досетите, съдбата на дома на Хуан застига и дома на Ван-Лун. Трите му деца стават чифликция, търговец и военен, като чифликчията наследява най-голямата част от земите на Ван-Лун, но той не е селянинът, който е бил баща му, той се е превърнал в чифликчия, помещик, предпочита да дава земята под наем на разни арендатори, но за съжаление парите отиват за удоволствия и с течение на времето той се превръща в това, което е била фамилията Хуан; средният брат става търговец, замогва се непрекъснато, с течение на времето става много богат, но през цялото време води скромен живот, за да не се набива на очи; третият брат отива на Юг, където служи в армията на някакъв дребен и местен генерал, но се отцепва от него, тръгва на Север за да намери област, в която да изгони местния генерал и да се настани на негово място. Първите двама имат много деца, докато третия дълго време мечтае за син, накрая се сдобива с такъв, но мечтата му да го превърне в свой наследник начело на армията му претърпява неуспех. Втората книга от трилогията се занимава много повече с Ван-Тигърът, както го наричат, отколкото с другите двама братя - Ван-Помещикът и Ван-Търговецът.
Китайски вариант на "Гераците", ако ви харесва подобен тип истории. Аз не съжалявам, че я прочетох, на мен ми допадна.

16 юни 2017

Живият пример Макрон

Учиндолският глупак вече почва много сериозно да ме дразни.
Не ми стигат глупостите им, не ми стига малоумния референдум за преброяване на овцете у нас (сериозна цифра се оказаха), сега вече не знам какво ще родят ония рошльовци от екипа му.
Живият пример е пред очите им: с 32% от гласовете партията на Макрон получава около 65% от местата в новия френски парламент. Ма във Франция имало 12 партии в националното им събрание!
Има. 1 от тях взема 400 места, другите 11 се вместват в останалите 177. Пълнят бройката. Те тия 177 места не на 11, и на 111 партии могат да се дадат, все тая. Партия с 32% от гласовете взема 65% от мандатите, партия с 21% взема 20-30 мандата, това ако не е абсурдно, кое е? За останалите пък да не говоря.
При едни действителни избори, на които се избират народни представители според качествата им, Цецко, Цецка, Лъчко Мозъка, Жоро Дантелата и прочие титани на мисълта ще гледат Народното събрание в най-добрия случай откъм хотел Радисън. Той Жоро Дантелата е най-пресния случай, през 2005 се кандидатира за президент (мажоритарен избор откъдето и да го погледнеш) и го биха като маче у дирек, днес какво толкова подскача за тези мажоритарни избори, като влезе в Народното събрание на гърба на ГЕРБ?
Цецко като е толкова печен що не се кандидатира в Кърджали да го видя как ще влезе Народното събрание?
Цецка в родното си село не можа да спечели на президентските избори, къде се бута и тя?
Иначе го разбирам Веселин Марешки що подкрепя законопроекта, вместо сега да мисли откъде да намери пари за да мине 4% бариера в национален мащаб (около 140 000 гласа) сега ще му трябват пари само за един избирателен район. И аз да съм, и аз ще подкрепям.
Някой седи зад учиндолския, някой му налива пари за цялата тая глупост, но лошото е, че ще го разберем кой е едва когато наистина си изберем мажоритарен парламент.

10 юни 2017

Ежегодна сбирка на любителите на пилешкото с хормони

Днес за пореден път ще се проведе ежегодната сбирка на любителите на пилешко с хормони у нас.
Вече им изгубих спатиите за какво точно протестират и къде точно ги стяга чепика, но за какви нарушени права въобще ще говорим, след като можеш да се разхождаш в центъра на София по потник, долни гащи и червило или пък fashion очила и изрусена прическа и никой, ама никой да не те прибере в лудницата за тая работа.
Не ги разбирам, очевидно, тия неща - гей-дружинката на горната снимка изглежда много добре, излъчва щастие, равноправие и любов, само аз съм се затворил в кулата на своята омраза и мразя ли, мразя, мразя ли, мразя ...
Иначе артилерийската подготовка почна още преди месец почти с обяснението колко равноправни били ония, пък колко неравноправни били тия.
Не знам, аз лично ако изглеждах като 3/4 от мъжкия състав на снимката горе и аз щях да съм педераст сигурно, но поне щях да вземам някакви мерки да не ми личи от километър и нямаше да ходя да се развявам из центъра на София и да демонстрирам какви хормонални отклонения имам.
Или пък ако бях като създанието с оранжевата фланелка и шапката на снимката вдясно, ми той и цици пуснал, и шкембак, а вземи се малко в ръце, намали junk food-а и иди на фитнес, кво ми парадираш, че са ти ограничили правата, то още малко сутиен ще ти трябва.
От година на година участниците в гей-парада все повече ги бие градушката. Гледайки снимката от лани мога само да гадая какви ще са днешните.
Май наистина не е далеч времето, когато казармата няма да е задължителна, но хомосексуализмът ... ох, само да им паднем, ще видим ние какво е да си малцинство!
Все пак има надежда в хора като тези от видеото отдолу, които все още са загубили нишките на здравия разум.


Малко момченце вика на площадката:
- Мамо, мамо, ударих се!
- Аз не съм мама, аз съм тати!
- Ъ ... дее*а и педера*ите, съвсем ме объркахте вече!

09 юни 2017

Петък следобед


Когато жена му за пети път тази седмица излезе с приятелки "по женски", мъжът и веднага извика такси и му каза да кара след нея. В крайна сметка таксито спря пред публичен дом. Разяреният мъж каза на таксиджията:
- Искаш ли да спечелиш 100 долара? Бягай вътре и ми я доведи тази к*рва!

След десетина минути таксиджията излезе от публичния дом, влачейки една пищяща и съпротивляваща се жена за косите и я метна в колата.
- Дръж я тая!
- Но това не е моята! - каза мъжът.
- Знам, това е моята. Сега се връщам за твоята.
***************************
Новогодишна свалка: Може ли да те снимам, искам да пратя снимка на дядо Коледа какъв подарък да ми донесе?
***************************
- Поиграй си със струните на душата ми!
- Но това ти е оная работа!
- Хич не си романтична!

06 юни 2017

Том Сойер!

- Би ли го?
- Бих го!
- Браво бе, тати, браво на тебе! Силен ли беше?
- Силен беше, но го бих!
- Браво тати! Сега какво ще правиш? 
- ... ми ...  какво да ти кажа ... ?

02 юни 2017

Петък следобед


- Иване, ти въобще интересуваш ли се от нещо друго, оснвен от ядене и секс?

- А! Точно, забравих бира да си купя!
************
Вашият богат вътрешен свят и неповторима душевност въобще не са интересни на човекът, който се гласи да преспи с вас.
*************
Един приятел сподели с мен под секрет: 
- Ако спях само с красивите и симпатичните, и без секс ще си умра!