30 март 2013

Сезонът на носорозите

"Сезонът на носорозите" е типичен източен филм - с много картина, малко диалози и постоянно редуване на минало и настояще. Спомени и фантазии. И всичко е вързано в най-елементарният сюжет - Тя и Той. Картините разказват много повече от диалозите, един поглед, един жест, една усмивка и едно изражение са достатъчни вместо хиляди думи.
А и "Тя" е Моника Беллучи. Тя е Мина, той е иранският поет Салех. Тя е красива, той е талантлив. Той е безумно влюбен в нея, а и не само той, както се разкрива по-късно във филма. Неговият съперник е слаб, безволеви човек, но който, подобно на много отрепки във водовъртежа на Революцията на аятоласите успява да изплува и да се уреди в Тайната полиция. През целия филм се стреми да измести Салех от сърцето на Мина със всякакви средства - арест, затвор, присъда, разделяне, лъжа. Поведение на влечуго и накрая смърт на влечуго.
Типично за киното извън Холивуд любовта между двама млади може да бъде показана и без голи сцени тип "Първичен инстинкт". Не знам защо холивудските режисьори считат, че колкото повече еб*не има в един филм, толкова повече любов и страст показват - Бахман Гобади го показва с минимално плът. В една-единствена сцена, в една единствена среща между Сахел и Мина в затвора в Техеран. И между другото, показва и как белезниците и качулките могат да имат и малко по-различно приложение от XXL представите за тях.
В действителността, в реалният живот на близките на Салех е казано, че е починал в затвора. Сцената я има и във филма. А той прекарва 27 години затворен и излиза на свобода. Жена му е емигрирала в Истанбул и се мъчи да се прехвърли в Европа.
Дали да я потърси? Дали да и е се обади. Как ще реагира тя, още повече след като официално той е бил обявен за мъртъв? (И докато тя го оплаква на "гроба" му, при нея идва все още влюбеният в нея съперник и предлага ръката и сърцето си отново).
Салех е на кръстопът, подобно на Висоцки, който се пита:
Мне вчера дали свободу.
Что я с ней делать буду?
Филмът си заслужава да се гледа, единственото, за което съжалявам, е че го гледах толкова време след излизането му.

29 март 2013

Петък следобед


Оправдавайки се пред Брад Пит за своята изневяра Анджелина Джоли беше номинирана за "Оскар" в категориите Най-добър сценарий и Най-добра женска роля
*****************
Дъщеря пита майка си:
- Мамо, какво е това любов?
- Любов, дъще, това е когато наричаш алкохолизираният, небръснат тъпак "слънчице мое".
*****************
- Пепеляшке, беше ли на бала?
- Бях!
- Нещо да си загубила?
- Загубих!
- Пантофката ли?
- Не, девствеността ...

27 март 2013

Карибски дневници 15: Внимание, аз съм смъртта!

Първата змия, в бутилката.
Първото нещо, за което предупредиха на Мартиника бяха змиите. На острова има 3-4 вида змии, в интерес на истината май са разновидности на една и съща змия, не съм сигурен, но и четирите са отровни. И макар Мартиника да се нарича "Островът на цветята", на знамето и герба и е изобразена змия. Местните я наричат "тригоноцефал" заради триъгълната форма на главата и. А за капак и отровата и е от най-силните в света.
Морска змия, хваната на въдица.
Няма и месец откакто пристигнах и ми се наложи да видя жива змия. На обекта точно няма, страх ги е от човешката дейност, но самото място около централата е подходящо за змийски ареал - покрай обекта минава река, около обекта са само баири и гори. А вечерно време съм виждал и едни животинки да се разхождат по железариите ни и да пресичат пътят откъм гората и които животинки смело мога да нарека мангусти. А както знаете, мангустите не се хранят с насекоми. В самото начало ни предупредиха, че е възможно да видим змия, не е толкова безопасно, колкото си мислим. Дори около реката има предупредителни знаци, а дори като започне размножителния им сезон (на змиите) и минават от местното ХЕИ (предполагам) и ръсят с нещо, да кажем бром за змии или някакъв химикал, който да ги държи по-надалеч. 
Та първата змия, която видях на острова беше в пластмасова бутилка. До обекта имаше една къща, разрушиха я няколко седмици, след като пристигнах, и един ден, както работим в офиса, минава покрай стаята ни една от секретарките на МАН Дизел и каза нещо на френски. Аз не и обърнах внимание, то френски и сега не говоря, да не говорим пък за тогава, но колегите спряха работа и една от тях каза:
- В офиса има змия! - или поне така е превода на казаното от френската секретарка. Аз в първия момент помислих, че някое влечуго се е заблудило и е влязло в бунгалата, но след малко ми обясниха, че всъщност разрушителите на къщата са хванали змия и са я донесли в офиса. Как точно я е хванал и как, аджеба, я е напъхал в бутилката от безалкохолно, така и не разбрах, но да си призная, нямам и грам желание да разбера. 
Няма сила на този свят, която да ме накара да
направя това! Ма въобще не ме интересува, че
змията е мъртва!
Виждал съм и морска змия - местните гледат да не ги докосват, не са толкова силно отровни, но било неприятно дори самият допир. Морските змии се хранят с риба, така че ако случайно някоя от тях (рядко,но се случва) се хване на въдицата на някой рибар, най-сигурния начин да  се отърват от нея е или да срежат влакното, или да и отрежат главата. 
Втория път, в който видях змия, беше днес, и слава Богу, змията беше убита. До колкото разбрах, убили са я в складовата зона зад обекта, където местността е подходяща за обитаване от подобни животинки и където, слава Богу, нито имам работа, нито ще стъпя. 
Да си призная, стана ми жал за змията - гледайки смачканият и труп, ожулената кожа и изскочилите вътрешности - каквото и да си говорим за отровата на тригоноцефала, в крайна сметка, тях ги е страх от нас, бягат от шума на човешката дейност. Кой го знае, горкото животно как се е щурало и как се е мъчило да избяга и се е борило за живота си. Тя няма да нападне ей така, от нямане какво да прави, по-скоро ще е от немай къде и от страх.
Така и било писано. 
Но докато я снимах, се сетих за "Рики-тики-тави" и за един епизодичен герой там - змийчето Караит. Караит честно предупреждава преминаващите покрай него "Внимавайте, аз съм смъртта"!.
Точно това почувствах, снимайки убитата змия днес.

25 март 2013

Президент или лукова глава

Този виц го чух навремето, когато Обама току що беше спечелил президентските избори 2008 г. т.е., още не беше стъпил в длъжност и вече имаше виц за него.

Първи работен ден на Барак Обама в Белия дом, той преглежда работния си график: понеделник, среща в Конгреса, вторник - посещение в еди-кой си щат, сряда - среща с Асоциацията на американските автомобилостроители, четвъртък - благотворителна вечеря в полза на ветераните от войните, петък и събота - посещение в Канада, неделя - среща с шефовете на ЦРУ и ФБР. И така всяка седмица - седем дни в седмицата, 52 седмици в годината, плътно на работа, без един почивен ден. Разровил Обама програмата си за следващата година - пак същата работа, само бачкане и никаква почивка. 
"Тук има нещо, нещо не е наред" - помислил си Обама и извикал секретаря си.
- Каква е тая работа с работната ми програма, защо нямам почивни дни? - попитал Обама - Разбирам - криза е, трябва да се работи, но аз все пак Президент ли съм или съм лукова глава?
Секретарят му го погледнал, почесал се и му казал:
- Вижте сега, г-н Обама - че сте президент, президент сте, но недейте забравя, че сте и негър!

23 март 2013

Simply Red - It's Only Love

1993-та, Simply Red, София лятно време, кафене на "Цар Иван-Асен ІІ", хормони, погледи, надежди ... Касети, черни тениски, дънки. Мислехме си, че вече много неща разбираме от живота, а сме били смешни, глупави и малки.
Хубави времена бяха, хубави.

22 март 2013

Петък следобед

Мъжът без жена е като куче без бълхи - живее се, но е скучно.
А жената без мъж е като бълха без куче - живее се, няма кого да ухапеш.
*************
В живота 13 кв. см са прекалено малко ... Но когато става въпрос за дамското бельо - даже са прекалено много!
************
Речник:
Жени: едни такива забавни животинки, хранещи се с пари.

21 март 2013

Разминаване


Има книги, които колкото и да се напъвам, колкото и да имам желание не мога да разбера. И да ги дочета до края; а ако случайно се напъна и ги довърша, се чувствам прецакан. Примерно, преди години се опитах да чета "Престъпление и наказание", но я оставих някъде на 40-50-тата страница (в общи линии Разколников утрепа бабата-лихварка и тъкмо го хващаха угризенията) - ми не ми издържаха нервите на безкрайните философии и размисли за живота. Ма била не знам к`ва си книга, ма била класика, шедьовър и т.н. - не става, не е за мен. Същата работа и с "Чужденецът" на Албер Камю - с тази разлика, че нея, без да искам я прочетох. 
И останах поразен!
70-80 страници книжле, в което дори не виждам сюжет (ще ме прощавате, ама е така) - книгата започва с погребението на майката на главния герой, след това той се прибира в Ал Алжир, започва да се среща с една жена, разни социални контакти със съседите си - единия пенсионер, другия сутеньор и накрая уби един арабин - затвор, процес, смъртна присъда и философии за живота. И през цялото време какво било слънцето, какво било небето - какво да е бе, пич, в Алжир си - какво очакваш, бели нощи и полярни студове?
Не, мерси, не ги разбирам тия неща. Не разбирам как може да се дават Нобелови награди за подобни брошурки. Не разбирам как може въобще да съществува книга, чиито рецензии са по-големи от нея самата. Не и рецензентите, които пишат "Ода за винта" за подобни произведения. Не разбирам как подобни книги ни правят по-богати духовно при положение, че прочитането им определено води до загуба на мозъчни клетки и на време.
Не ги разбирам тия работи, разминавам се с архитектите на човешката душа ... ще си остана прост!

16 март 2013

Пушката на стената

Ако в първо действие на стената е окачена пушка, то в последното действие тя непременно ще гръмне.
Антон Павлович Чехов
5,45 мм АК-74. С дулен спирач-компенсатор (а не заглушител).
Поставете в една редица Джон Кенеди, Индира Ганди, Улоф Палме, Алдо Моро, Зоран Джинджич и Ицхак Рабин. Списъкът с имена е примерен, може да се променя при желание, но изброените са обединени от едно: всички те са били убити докато са били действащи министър-председатели на своите страни (Кенеди е президент на САЩ, но там длъжност "министър-председател" не съществува).
Как ви се струва в тази редица Бойко Борисов? Никак, нали!
Ах, да, той не е действащ министър-председател от 3 дни насам. Тогава го поставете в списъка със Стефан Стамболов, Димитър Петков, Богдан Филов и Андрей Луканов примерно - това са наши бивши министър-председатели, които също са починали от насилствена смърт. Пак ли не се връзва?
Няма и да се върже!
Първо, щото тая работа с Калашник със заглушител не става толкова лесно. Калашникът е хубава пушка,  особено ако и се сложи и оптика (което милиционерите, направили "находката" в Бояна са пропуснали) - ефективен е на 1 500 м, а на 400 м си е убийствено смъртоносен. И въпреки, че атентатът срещу Златко Баретата беше с "Калашников", много по-ефективни са снайпер или направо гранатомет. "Калашников" у нас беше използван за убийствата на Фатик, Емил Кюлев и (ако не се лъжа) молдовецът Степан Рибаков, свързван с убийството на Илия Павлов. Общото в 3-те убийства е, че жертвите са в убити в колите си, на оживени кръстовища, а убийците са стреляли от непосредствена близост.
А това вече е заглушител, но не мога да кажа какъв е калибърът на автомата. Пък и
няма значение, без оптика трудно би вършил работа на повече от 50 м.
Илия Павлов и Георги Илиев бяха убити със снайпер, от разстояние, за да може убиецът да се измъкне. Андрей Луканов - с пистолет, от непосредствена близост, но той вече беше без охрана и убиецът му също се измъкна. Какъв калашник, какъв заглушител в Бояна, пред резиденцията, какви 5 лв?
Второ - не му е за пръв път на Бойко Борисов да го "заплашват". Не за пръв път се споменават великите му "постижения" в борбата с организираната престъпност (които са като оная работа на комара*) като мотив за неговия "отстрел". Разбрахме всички, че Доган го е поръчал (и неслучайно, неслучайно автоматът е намерен между резиденция "Бояна" и къщата на Ахмед Доган!), но не разбрахме защо. Аз разбирам Борисов навремето да беше набил канчето на Борис Велчев и Доган да е в затвора - за корупция, заради прословутия хонорар от 1 500 000 лв за Водното огледало, заради убийството/"самоубийството" на Ахмед Емин. Или да му бяха бутнали "сараите", а не само барбекюто. Да има мотив. Така де, казал си А, кажи и Б!
Трето - ако някой ще го "поръчва" Борисов, то този някой ще е онзи, който го направи Главен секретар навремето. Или някой, който е изгорял с доста пари, когато "Бойко взе парите!". Които и да са тези хора, те нито си играят да предупреждават, нито действат аджамийската.
Четвърто - и най-важното: действията в пиесата на абсурда, наречен "Атентат срещу Бойко Борисов" станаха много. Последното още не е изиграно, но вървят към края си. Казаното от Чехов може и да не е известно на широката милиционерска общественост, но поне да се сетят за хубавата българска поговорка "Не дърпай дявола за опашката!".
_____________________________________________________
* Оная работа на комара - всички говорят за нея, но никой не я е виждал.

15 март 2013

Петък следобед

Не всички търсят братя по разум; половината търсят сестри по глупост ...
**********
От векове мъжете правят път на жените, за да ги огледат отзад. И им целуват ръка, за да огледат гърдите им.
**********
Хапнахме, пийнахме ... време е и честта да губим!

14 март 2013

Кольо Терориста или защо нямаме нашият Oh, Captain, My Captain

Oh, Captain, My Captain
От последната модна простотия разбирам единствено това: Кольо Терориста. 
Кой е Кольо и що му викат Терориста - не разбрах. Не разбрах и с какво е известен в Америка, та е включен в тоя лигоч, наречен Харлем шейк. Но това е единственото, което разбирам от тази "песен". Вероятно не пеят това, но така ми звучи и нямам обяснение какво може да е. Иначе е лигоч, щатски вариант на някой от вокалните екскременти на Азис и азисоподобните. Но като всяка простотия, дошла отвъд океана и на тази сме готови да отделим необходимото (че и отвъд) внимание. Но не на музикалните или хореографските и стойности, а само и единствено заради  уволненият пловдивски учител Христо Данев.
Сагата около това уволнение се точи вече 10-ти ден и все повече се превръща в римейк на "Вчера" - от едната страна имаме училищни власти, които са закостенели, консервативни, безцветни, строги и мухлясали (че какви други да са едни училищни власти?). От другата страна е "господинът" (така и не се научихме да се обръщаме към учителите си с "учителю/учителко" или с "г-н учител/г-жо учител. Все едно на тези хора това им е професията: господин/госпожа), който е млад, модерен, цветен, прогресивен, нестандартен, готин и печен. Пропуснах ли нещо?
И това било така, защото Христо Данев:
"... ги е водил на кино, на гребната база, организирал им различни мероприятия. Тайната на ученическата любов е, че той ги третирал като индивиди и имал различен подход към тях, но най-важното за него било децата да научат езика."
Сигурно е така. Сигурно г-н Данев е искал да научи своите възпитаници на английски, използвайки малко по-нестандартни методи. Сигурно им е обръщал внимание на думи и конструкции, използвани в току-що гледаният филм. Сигурно са описвали какво виждат очите им на Гребния канал на езика на Шекспир. Бунтарят срещу системата, 10-ти рунд.
Само че лъжичката катран в цялата каца с медец е точно простотията, наречена Харлем шейк. Щото, пак да повторя, Харлем шейк е простотия. И то много голяма. И това че в youtube можете да намерите над 500 клипа на този "танц", и това че го харесват милиони не го прави по-малко простотия и не го извисява нито на милиметър. И, ама грам не се връзват обясненията за светлите и чисти помисли на даскал Христо на фона на кълчотенето във видеото на Харлем шейк в Пловдив и имитирането на секс от подрастващи. 
Защитата на Христо Данев започна от подписка и група във Фейсбук (за къде сме без Великата простотия?), премина през избиване на комплекси тип "Що не я знам математиката" и танцуване на Харлем шейк от родители и ученици и накрая стигна до сравнение с Баръмов и "Вчера" - от всичкото това взе сериозно да ми писва, а и не само на мен. 
Писва ми, защото Харлем шейк е последното нещо, от което ще научиш езика на Шекспир. Писва ми, защото за подрастващите един учител е "готин" когато не юрка, не е особено стриктен и когато в неговия час можеш да правиш каквото си искаш. А същите тия подрастващи след 5 години ще имат диплома за завършено средно образование и ще отчайват потенциалните работодатели и чужденците в ресторантите по морето, където ще работят. Писва ми, защото всичко у нас се свежда до евтиното и пошлото, че едно нещо не можем да направим, без да вкараме в него поне малко секс (не ми мрънкайте, че не е така, едно сирене вече не можем да продадем без цици). Че авангардните ни театрални постановки не са толкова авангардни, ако не съблечем поне една актриса. Че ако не си с неизвестна или объркана, или забулена, или загадъчна сексуална ориентация въобще не си талантлив певец, актьор, художник, а напротив - ако си талантлив, определено е защото си най-малкото гей (но за по-сигурно прави секс и с домашни животни, не се знае накъде ще се обърне вятъра един ден). Писва ми, защото не винаги млад и нестандартен означава правилен.
Не знам на кои филми е водил Христо Данев своите ученици, не знам какво са гледали, какво са запомнили и какво са научили (нищо не конкретно не е споменато публично вече 10-ти ден), но определено самият Христо Данев има нужда да гледа "Обществото на мъртвите поети". Хем английският да си поупражнява и поддържа, хем да се наслади на играта на Робин Улиямс, Итън Хоук, Робърт Шон Леонард, Джош Чарлз. И, между другото, да види какво точно представлява учителят, който иска да научи учениците си на нещо, разчупвайки шаблона и излизайки извън рамките на системата. И да не лежи на тая, че това е само филм - както казват италианците, se non è vero, è bene trovato (ако не е истина, е добре измислено).
Белким накрая разбере самият той каква е разликата между това, да те изпратят със стих от поема от 19 в. и с Харлем Шейк.

13 март 2013

Прокуратура's Help desk

След месеци на дълги терзания родната прокуратура все пак реши да повдигне обвинение за опита за линчуване над Октай Енимехмедов. По-добре късно, отколкото никога, както са казали старите хора. И то на фона на професионалната слепота, която полази г-н Кокинов веднага след инцидента.
Очевидно в Столична градска прокуратура страдат от подобни професионални изкривявания, след като повдигнатото обвинение е срещу неизвестен (???) извършител и тепърва ще се гледат видеозаписи на опита за линч, за да се се превърне неизвестният извършител в известен.
Тепърва?!
Къде бяхте два месеца бе, пичове? В ютюб излизат поне 20 клипа с това нападение, да не говоря за архив на телевизиите, които предаваха на живо Националната конференция на ДПС (Канал 3 например). Клипчето долу е с дължина 48 секунди и ясно се вижда кой рита и кой се опитва да пази падналия на земята Октай Енимехмедов. Толкова ли нямахте време за 2 месеца да го изгледате?
Списъкът с делегатите на конференцията със сигурност го има в централата на ДПС и най-малкото е да го изискате чрез полицията - да отнеме не повече от 1 ден да го получите. За 15 минути се отсяват мъжете от жените (жени в този клип видимо няма) делегати, 1 седмица да ви отнеме да съберете снимките им и още 2-3 дни максисмум да отсеете зърното от плявата.
И тая работа не можахте да я свършите два месеца?!

На такива хората им викат "клатикурци", ще ме прощават за израза малките деца и бременните госпожици.
Но ... все пак, по-добре късно, отколкото никога.

10 март 2013

Сталин и Кенеди


Умрял Кенеди, отишъл на онзи свят и се изправил пред Свети Петър. Той погледнал в тефтерите си и го пуснал в Рая. Открехнал Кенеди райските порти, пристъпил плахо и изтръпнал: зад вратата стоял Сталин с брадва в ръце, готов да замахне. Кенеди се стъписал, а Сталин само процедил през зъби:
- Ну прахади, прахади ... Я нэ тэбэ жду!

09 март 2013

Педераст, самономиниране и Йоло Денев

Не знам що му трябваше на президента Плевнелиев да си слага тоя таралеж, наречен Обществен съвет в гащите - на демократ ли се  прави, на приятел на народа ли, на нещо по-различно от Стоянов и Първанов ли, не знам, но единственото усещане е от цялата тая работа е, че все по-уверено вървим към онова, което до скоро се наричаше джамахирия. И колкото повече се приближаваме към назначаването на служебното правителство, толкова повече това усещане се засилва.
Никой не е на ясно що за животно е този Обществен съвет - как ще се материализира юридически, откъде-накъде служебното правителство ще трябва да се консултира и съобразява с него, какви правомощия ще има, кой ще го попълни, на какъв принцип, и най-вече: откъде се взе необходимостта от него и що трябва да си усложняваме живота с тази глупост? Никой не знае, никой няма отговори на тези въпроси, но кандидати да го попълнят или поне да дават акъл как да се попълни и с какво да се занимава дал Господ. Големанов, дами и господа: "Една партия може да остане без членове, но без кандидати за министри - никога!". И тук така - Сульо и Пульо пише писма, дава акъл, иска, настоява, обръща внимание ... кръгът на знаещите как ще се оправи България отдавна надхвърли границите на таксиметровите шофьори и фризьорките. А каква хубава поговорка имаме за жабите и гьола!
http://www.vestnikataka.bg/wp-content/uploads/2014/08/97_oko_yolo-denev-cici.jpg
Йоло Денев forever!
То, че всякакви идиоти има, това едно на ръка; че се чудят с какво да си уплътняват времето, това е друго, но досега не се занимаваха с управлението на държавата или поне не с такъв размах. А това сега на нищо не прилича - футболни фенове, надомни работници, инвалиди, военни, репресирани, педераст някакъв там, една сюрия организации и асоцииации и Йоло Денев за капак! Боже мили, колко народ напира да ме спасява и колко много хора знаят какво е добре за мен! Едни искат да връщат военната служба и Строителни войски, друг пък искат конфискация на синдикално имущество, трети се самопредлагат или предлагат видни техни съграждани от ромски произхòд, вероятно единствения в махалата с 8-ми клас. Най-кратък и лаконичен е Йоло Денев, заредил батериите от сблъсъка с украинските цици! Националната аптечна камара (и такива имало!) жертва цели двама магистри-фармацевти за Обществения съвет, но това е капка в морето в сравнение с жертвата на туристическата индустрия, която предлага цели 11 члена на ОС към служебното правителство, до един председатели на отделни туристически организации. Почнах да се замислям, при толкова много туристически организации що сме известни като евтина дестинация на алкохолен туризъм, но отговори ще търсим след изборите, очевидно туристическия бранш е зает да спасява Отечеството. Как точно става ясно от самото писмо: "Групата ще подкрепя експертно служебното правителство и ще защитава нашите интереси". Вашите интереси ...
Ако сте завършили училище преди 2001 г, не се интересувате от футбол и музикални риалити-формати и не сте имали нужда от юридически услуги напоследък, вероятно сте забравили за съществуването на Кристиян Гьошев. Нищо, служебното правителство и общественият му съвет са възможност да си го спомните кой беше. 
Участие в Обществения съвет ли? ... Ей сега, един момент!
И това са само тихите луди! От останалите един пише приказки за силното левче и слабия лев, Движение "Народен юмрук" (WTF!?) прави  ненужна дисекция на Конституцията и излага некои съображения, трета група граждани (май са някои от лидерите на някои от протестиращите) издига искания и същевременно декларира, че няма да участва в Обществения съвет по морални подбуди, Асен Кончев предлага да премахнем парите (кешовите плащания), а някои солови играчи очевидно имат за цел за уморят президентската администрация от смях (тук, тук и тук). 
И още има, не са само тия!
То е така, българите сме силни в приказките, а очевидно имаме и президент, дето уйдисва на акъла на всеки, когато единствената му правилна реакция е като тази на мистър Биин вдясно.

08 март 2013

Петък следобед

Жените са различни, последствията са еднакви 
*************
С годините любимата поза в секса става позата "Мислител"
************
Звъня вкъщи. Питам:
- Ти ли си, любима?
- Не, аз съм - отговаря жена ми.

07 март 2013

Вася Обломов - Поганенький у нас народ

Вася Обломов от 3 месеца има нов албум - "Стабильность"

С дуетите си с Ксения Собчак и Леонид Парфьонов Вася определено взема страната на руската опозиция срещу Путин. Мен това не ме вълнува особено - кой и как управлява в Русия решават руснаците, не аз. Дали  ще е Путин, Мутин, Медведев или Зюганов - аз своето мнение по въпроса съм го казал когато и където съм намерил за добре. Ама не това е същественото.
Работата е там, че макар текстовете на Вася да се отнасят за Русия и руснаците, всъщност ама mot-a-mot са си за България и българите. Особено на фона на последните събития у нас. Който има желание, може да прослуша поставените линкове, а и двата албума се намират много лесно за сваляне в нета. 

06 март 2013

La fronde à la bulgare

Един мой колега от Химремонт веднъж (беше по служебен повод) ми каза: "Без домашно се ходи само веднъж!". Когато става въпрос за човек е лесно - ще си пати, докато не си научи урока. А когато става въпрос за народ?
Във Франция например в средата на ХVІІ в.възниква т.нар. фронда - серия от вълнения и смутове сред населението, насочени срещу политиката на кардинал Мазарини, тогавашният френски първи министър. Фрондата (или по-точно първият етап от нея) е използвана от Александър Дюма за фон на събитията в книгата му "Двадесет години по-късно" - барикади по парижките улици, стълкновения между гражданите от едната страна и мускетарите и войниците от другата. Фрондата поставя свои искания, които в крайна сметка са приети и в края на книгата кралят, кралицата и кардиналът влизат триумфално в Париж. Френските аристократи очевидно не са се научили да си пишат домашното, което около век и половина по-късно води до избухването на Великата френска революция и популяризирането на изобретението на д-р Гилотен за сметка на техните (на аристократите) глави воглаве с тези на кралят и кралицата. След този епизод от френската история френските управляващи са много внимателни с исканията на народа.
По отношение на уличните бунтове България не пада по-долу от Франция, но с известни различия. Първо, при нас фронда-подобните състояния се случват много по-начесто и особено в последните 23 години. Второ, исканията на улицата са недомислени, някои дори са абсурдни, доста често противоречащи на законите на страната и колкото повече време минава в сегашната политическа криза, толкова повече се убеждавам, че са на принципа "Затвор за онези, които не искат затвор за изрода, отрязал краката на кучето Мима". Трето - подобно на френската фронда уличните протести у нас също се контролират в една или друга степен от определени кръгове, срещу които всъщност се протестира. Но най-вече - французите са си научили урока и знаят и какво искат, и от кого да си го поискат, и кога.
Ние упорито не само не си пишем домашното, но и бягаме от час.
Улицата у нас може да протестира трета седмица вече против липсата на държавност, но за улицата фактът, че градският прокурор на София Николай Кокинов единствен не видя престъпление в опита за линч над  Октай Енимехмедов си остана terra incognita. Това, че прокурорът е призван да защитава интересите на държавата (обществото) и че взема заплата (и то доста солидна не само за нашите стандарти) от данъците на същите тези протестиращи остана някак си настрана.
Улицата у нас няма доверие в Народното събрание като представител на народа (избрано от същите тези хора на улицата, но да не зачеквам тази тема) и си "извоюва" назначаването на Обществен съвет при президента - животно, което не съществува в правния мир и чиито решения нямат ама абсолютно никаква тежест. Интересно ми е какво ще прави този обществен съвет - закони ли ще приема, декрети ли ще издава, дейността на НС и Президента ли ще контролира?
Улицата у нас си поиска граждански квоти къде ли не, защото нямала усещането, че е представена в управлението на страната. В същото време улицата очевидно едва ли е наясно, че всъщност нея я представляват избраните точно от нея на свободни избори Народно събрание (чрез избраното и подлежащо на контрол от него правителство) и Президент. Че всички останали назначения в разните НОИ, ДКЕВР и т.н. не са направени нито от марсианците, нито от Османската империя - не, хората там са избрани/назначени от същите тези Народно събрание, правителство и президент, на които народът (улицата) е делегирал права чрез законите на страната. И че "не ме представляват" и "представляват ме лошо" са две различни неща. А кой и по какви критерии ще влиза в тези граждански квоти на улицата не и е ясно. Отделно гаранция, че гражданските квоти няма да бъдат "купени" в даден момент няма, няма и да има.
Улицата поиска промяна на модела на управление, базиран на политическите партии, без да си даде сметка, че в нашата история вече има един период на управление без политически партии между 19.05.1934 и 09.09. 1944 и който е определен като "авторитарен". Или хайде, нашата история нека я оставим настрана, но родната фронда очевидно не си дава сметка, че човечеството не е измислило нищо по-добро от политическите партии. Страните, в които са управлявали разни граждански сдружения, движения, съвети, комисии и др. подобни вече или не съществуват, или наскоро са махнали думата "джамахирия" от наименованието си и в момента се връщат към политическите партии като инструмент за представителство на народа. И че в целия ЕС няма държава, в която политическото представителство на населението да не е от политически партии.
Улицата поиска одържавяване на монополите, отнемане на концесии, излизане от ЕС, механизми за отзоваване, граждански квоти къде ли не, свикване на Велико Народно събрание, намаляване на броя на народните представители, промяна или направо нова конституция. Но улицата не каза защо и е необходимо всичко това и какво ще се промени след това? И улицата не се усети, че преди 23 години поиска комунизма да си отиде, а това, които го иска в момента си е чиста проба комунизъм!
Това, което става в момента у нас в една или друга степен се е случвало вече - и през 1918-та, и през 1944-та, и след това през 1990-та и 1997-ва. И тогава е имало хора по улиците, и тогава е имало искания за промяна на политическия модел, за съд и за понасяне на отговорност, за широко и пряко представителство на народа в управлението, за демокрация.
Просто родната фронда обича да се показва на светло и мрази да си пише домашното.

05 март 2013

Купи ми ...

Истинска история, някъде в Русия:

Пътувам в препълнена маршрутка, хората пътуват мълчешком, всеки се е замислил за нещо си. При едно спиране се освобождава мястото веднага зад шофьора, на което сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4 годишно момиченце. Тоест, тя седи с гръб към движението и с лице към хората в салона. Както тръгна маршрутката, и момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "мамо, купи ми Барби!", при това едно такова протяжно и жално и с различен тон всеки път. Майка и и влезе в ритъма и и отговаряше с "за какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго" и т.н. Всичкото това мрънкане и виене почна да омръзва не само на мен, но и на останалите пътници. След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се се ти за нещо коварно. И след още една спирка се издаде: 
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба! 
Майка и се усмихна: - И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи: - Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? - попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше пишката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът; майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън. 
Мислите си, че това е краят? Не бързайте. При спирането на маршрутка се качи млад мъж с момченце, някъде около 8 годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите. И в този момент синът му изтърси: "Тате, купи ми войници!" Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, той (шофьора) се обърна към младия мъж: "Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката". Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти. И наистина, какво толкова смешно има в "тате, купи ми войници"?

04 март 2013

Умря, сиромах, за правда ...

Момчето на снимката вече не е сред нас.
Протести, искания, промяна в Конституцията, свикване ВНС, Станишев, Борисов и Доган, партии, проценти ... 
Толкова сме малки, че понякога не можем да разпознаем големите сред нас.
Толкова.

И до Полша се добраха

Прави ми впечатление засилената активност на "розовия" фронт в последно време. Първо, във Франция правителството планира легализирането на еднополовите бракове, което доведе до протест на десетки хиляди нормални французи в края на миналата година, а седмица по-късно и на контра-демонстрация от страна на гейовете и лесбийките. Почти по същото време в своята реч по време на втората си инагурация Барак Обама изрично спомена, че нацията не може да седи със скръстени ръце, докато техните гей-сънародници не са равноправни, а преди няколко дни атакува и Върховният съд на САЩ по въпроса. 
Руските гейове и лесбийки решиха да не изостават от тенденцията и също напомниха за себе си - макар, че на тях лично им престои много дълъг път на фона на забраните за гей-паради в Москва и редовните шамари, които отнасят.
А вчера и в Полша се шокирали и възмутили от изказване на Лех Валенса по техен адрес. До такава степен се шокирали, че никому неизвестната до този момент организация, наречена с помпозното и нищо не значещо име "Национален комитет за борба с езика на омразата и други престъпления" (добре, че са такива моменти, за да се разбере, че съществуват) се оплакала в Прокуратурата в Гданск, че с това си изявление Валенса: 
насърчава "насаждането на омраза срещу сексуално малцинство"
Кое не им хареса - това ли: 
Те трябва да знаят, че са малцинство и да се ограничат с малките неща, а не да се стремят към най-високите позиции"
или това
"Едно малцинство не бива да се налага на мнозинството",
Въобще, гейовете почват да се оливат в степента си на изнагляване - чуждото мнение 5 пари не струва, ако не съвпада с тяхното; правото да изразиш свободно мнението си е под въпрос стига да се разминава дори с малко тяхното; да не говоря за екстри като 8 деца или Нобел, които нямат значение, след като си засегнал нежната им гейска душевност.
И ако католическа и консервативна Полша се огъне и махне с ръка пред неистовото желание на швестерите да се чифтосват законно май не е далече времето, когато модерното днес ще стане задължително утре.

01 март 2013

Петък следобед

- Как да кажеш тактично на една жена, че тя тежи 105 кг?
- Кажете и, че тежи 525 000 карата.
******************
- Напускам те, писна ми постоянно да ми се подиграваш за това, че съм пълничка!
- Чакай, не си тръгвай! Помисли за детето!
- За какво дете?
- Ама ти ... не си ли бременна?
****************************
- А аз с жена ми се запознах в кожно-венерическия диспансер!
- Така ли! ... И не те ли беше страх?
- Не, тя ми го прегледа и сама ми даде телефона си!