Сезонът на носорозите

"Сезонът на носорозите" е типичен източен филм - с много картина, малко диалози и постоянно редуване на минало и настояще. Спомени и фантазии. И всичко е вързано в най-елементарният сюжет - Тя и Той. Картините разказват много повече от диалозите, един поглед, един жест, една усмивка и едно изражение са достатъчни вместо хиляди думи.
А и "Тя" е Моника Беллучи. Тя е Мина, той е иранският поет Салех. Тя е красива, той е талантлив. Той е безумно влюбен в нея, а и не само той, както се разкрива по-късно във филма. Неговият съперник е слаб, безволеви човек, но който, подобно на много отрепки във водовъртежа на Революцията на аятоласите успява да изплува и да се уреди в Тайната полиция. През целия филм се стреми да измести Салех от сърцето на Мина със всякакви средства - арест, затвор, присъда, разделяне, лъжа. Поведение на влечуго и накрая смърт на влечуго.
Типично за киното извън Холивуд любовта между двама млади може да бъде показана и без голи сцени тип "Първичен инстинкт". Не знам защо холивудските режисьори считат, че колкото повече еб*не има в един филм, толкова повече любов и страст показват - Бахман Гобади го показва с минимално плът. В една-единствена сцена, в една единствена среща между Сахел и Мина в затвора в Техеран. И между другото, показва и как белезниците и качулките могат да имат и малко по-различно приложение от XXL представите за тях.
В действителността, в реалният живот на близките на Салех е казано, че е починал в затвора. Сцената я има и във филма. А той прекарва 27 години затворен и излиза на свобода. Жена му е емигрирала в Истанбул и се мъчи да се прехвърли в Европа.
Дали да я потърси? Дали да и е се обади. Как ще реагира тя, още повече след като официално той е бил обявен за мъртъв? (И докато тя го оплаква на "гроба" му, при нея идва все още влюбеният в нея съперник и предлага ръката и сърцето си отново).

Салех е на кръстопът, подобно на Висоцки, който се пита:

Мне вчера дали свободу.
Что я с ней делать буду?

Филмът си заслужава да се гледа, единственото, за което съжалявам, е че го гледах толкова време след излизането му.