Карибски дневници 15: Внимание, аз съм смъртта!

Първата змия, в бутилката.

Първото нещо, за което предупредиха на Мартиника бяха змиите. На острова има 3-4 вида змии, в интерес на истината май са разновидности на една и съща змия, не съм сигурен, но и четирите са отровни. И макар Мартиника да се нарича "Островът на цветята", на знамето и герба и е изобразена змия. Местните я наричат "тригоноцефал" заради триъгълната форма на главата и. А за капак и отровата и е от най-силните в света.

Морска змия, хваната на въдица.

Няма и месец откакто пристигнах и ми се наложи да видя жива змия. На обекта точно няма, страх ги е от човешката дейност, но самото място около централата е подходящо за змийски ареал - покрай обекта минава река, около обекта са само баири и гори. А вечерно време съм виждал и едни животинки да се разхождат по железариите ни и да пресичат пътят откъм гората и които животинки смело мога да нарека мангусти. А както знаете, мангустите не се хранят с насекоми. В самото начало ни предупредиха, че е възможно да видим змия, не е толкова безопасно, колкото си мислим. Дори около реката има предупредителни знаци, а дори като започне размножителния им сезон (на змиите) и минават от местното ХЕИ (предполагам) и ръсят с нещо, да кажем бром за змии или някакъв химикал, който да ги държи по-надалеч. 

Няма сила на този свят, която да ме накара да направя това!
Ма въобще не ме интересува, че змията е мъртва!

Та първата змия, която видях на острова беше в пластмасова бутилка. До обекта имаше една къща, разрушиха я няколко седмици, след като пристигнах, и един ден, както работим в офиса, минава покрай стаята ни една от секретарките на МАН Дизел и каза нещо на френски. Аз не и обърнах внимание, то френски и сега не говоря, да не говорим пък за тогава, но колегите спряха работа и една от тях каза:

- В офиса има змия! - или поне така е превода на казаното от френската секретарка. Аз в първия момент помислих, че някое влечуго се е заблудило и е влязло в бунгалата, но след малко ми обясниха, че всъщност разрушителите на къщата са хванали змия и са я донесли в офиса. Как точно я е хванал и как, аджеба, я е напъхал в бутилката от безалкохолно, така и не разбрах, но да си призная, нямам и грам желание да разбера. 

Виждал съм и морска змия - местните гледат да не ги докосват, не са толкова силно отровни, но било неприятно дори самият допир. Морските змии се хранят с риба, така че ако случайно някоя от тях (рядко,но се случва) се хване на въдицата на някой рибар, най-сигурния начин да  се отърват от нея е или да срежат влакното, или да и отрежат главата. 

Втория път, в който видях змия, беше днес, и слава Богу, змията беше убита. До колкото разбрах, убили са я в складовата зона зад обекта, където местността е подходяща за обитаване от подобни животинки и където, слава Богу, нито имам работа, нито ще стъпя. 

Да си призная, стана ми жал за змията - гледайки смачканият и труп, ожулената кожа и изскочилите вътрешности - каквото и да си говорим за отровата на тригоноцефала, в крайна сметка, тях ги е страх от нас, бягат от шума на човешката дейност. Кой го знае, горкото животно как се е щурало и как се е мъчило да избяга и се е борило за живота си. Тя няма да нападне ей така, от нямане какво да прави, по-скоро ще е от немай къде и от страх.Така и било писано.
Но докато я снимах, се сетих за "Рики-тики-тави" и за един епизодичен герой там - змийчето Караит. Караит честно предупреждава преминаващите покрай него "Внимавайте, аз съм смъртта"!.

Точно това почувствах, снимайки убитата змия днес.