17 август 2009

Петелът пак е женски


Петелът пак се оказа женски.
След бруталното пребиване на Огнян Стефанов миналата година, тази година друг Огнян беше нападнат и бит. И не само това - намушкан с нож, на няколко места. Едва го спасили от сигурна смърт.
И се почна.
Поредно посегателство над свободата на словото. Ама било в собствения му дом, къде блее полицията. Някои дори съзряха заговор срещу неукрепналата народнодемократична герберска власт.
А то какво се оказа - юнакът сам отворил на нападателя си, че и му казал и ПИН-кодовете на картите си.
А най - интересното предстои, както казват по телевизията.
В крайна сметка се оказа, че журналистчето искало ласки от непълнолетен виетнамец. И като не ги получил доброволно, се опитал да си ги вземе насила, но и там не успял.
В този момент си задавам няколко въпроса:
  1. Ще се самосезира ли прокуратурата за очевидната педофилия в случая?
  2. Ще бъде ли повдигнато обвинение към Огнян Бояджиев за опит за насилствено склоняване към секс, още повече на непълнолетно лице?
  3. Какво ще кажат хилядите защитници на свободата на словото сега?
  4. И най-вече - ще участва ли Огнян Бояджиев в следващия гей-парад в София?
Аман!

12 август 2009

El Comandante

Днес, 12 Август, е рожденият ден на Фидел Кастро. Понеже почти навсякъде ползвам негови снимки за аватар (скайп, icq и тъй нататък), понеже много са ме въпросвали защо именно Фидел, дори според някои Фидел е поредното олицетворение на мракобесието, смятам сега да дам отговор.
Биографията на Фидел е широко известна. Или хайде, да не е широко, но поне може лесно и свободно да се намери в интеренет. От уикипедия до разни отделни сайтове, едно на ръка, че на вчерашния ден много новинарски емисии съобщиха за рождения му ден и може да бъде намерена всякаква обща информация за него. Зад сухите думи, зад сухата информация прозират чертите на един силен характер и един изживян и вълнуващ живот. Там е тънката разлика между това, което ни пробутваха 45 години за героичния характер на нашата, съответно съветската революция. Героичната борба на Тодор Живков срещу монархофашизма така и не бе плътно подплатена с доказателства, напротив, дори има ред съмнения за негова дейност като агент - провокатор. Партизаните, които наистина са били в Балкана, дори и да заемаха някакви постове все пак останаха скромни и не забравиха откъде са тръгнали, къде са били и какви са целите им. Много малко от тях са се поблазнили от облагите на АБПФК (не, че не е имало и такива). Но бай Тошовия героизъм и революционно минало бяха мното бързо развенчани от следния виц: "Какво ще рече полунелегален? Той се крие, ама те не го търсят".
За съветските ръководители път още повече - след Ленин и Сталин, които са революционери и на практика сами са вземали властта (за Сталин също има съмнения за негово минало като агент на царската полиция), желанието на съветските власти да създават революционен ореол у следващите ръководители придобива комични измерения. Особено когато пред очите им имат Фидел Кастро, Че Гевара, които наистина са тръгнали от нищото или отнякъде, и са стигнали до върха, но по начин, виден за целия свят. Всъщност, направо си е героизъм оцеляването на революцията в Куба при положение, че след 1964 начело на СССР е Брежнев, който има доста скромна военна биография през Втората световна. Едно мъгляво и съмнително събитие - веднъж полковник Брежнев лично застава зад картечницата, за да спре настъплението на германците. Кой го е видял, кой го е описал, какво е правил там полковникът - не е ясно, да не говорим, че е започнал войната като политически офицер и в края на войната има едва 4 ордена - доста скромно. Да не говорим за златните звезди "Герой на СССР", които си връчва за щяло и нещяло. На този фон, Фидел Кастро, взел властта с автомат в ръка и не ползващ пищни облаги привилегии си е направо подриване на устоите на съветската система.
Разликата идва и от образованието - Фидел е юрист, завършил. Не е като нашия бай Тошо, който при посещение в Италия през 1974 наредил на преводача Асен Марчевски - "Момче, ако те питат какво съм завършил, кажи там нещо по правото". То, ако само с устно нареждане ставаше ... И пак един виц от 80-те години на миналия век: "Защо са разкопани софийските улици? Търсят дипломата на другаря Живков". За утопията и упоритото налагане на работническо - селския произход на ръководителите дори не си струва да отварям дума - голямата гордост е синът на обикновен селянин и селянка да достигне до висша партийна длъжност. Генерален секретар на КПСС например - Константин Черненко. Не, Фидел е взел своето образовение и е започнал да търси път за развитие на своята родина. По един или друг начин. Първо с добро, а като не става с добро - с лошо.
И най-важното - Фидел стъпва на кубинска земя и походът му към Хавана е низ от битки, в които всеки ден се е борил за оцеляването си. Не само своето - на своите идеи. И идеята на Фидел да обяви кубинската революция за социалистическа идва много по-късно след неговата победа. 
Знам, че Фидел има доста врагове. Хора, които се опитват да отрекат и да заличат постигнатото от него. Самият той има много противници в самата Куба - от емигрантите във Флорида до дъщеря му, емигрантка в Испания. Съмнявам се обаче, че Фидел иска да става светец след смъртта си. Въпреки приятната карикатура, всички сме смъртни и той го знае. Сигурно един ден CNN ще обиколи света с новината - "Фидел Кастро е мъртъв". Само че до тогава има доста време. Може би е вярно това, че веднъж ако се срещнеш със смъртта и я победиш, тя те забравя и идва много късно. Не знам колко срещи е имал със смъртта Фидел - като партизанин, а след това и в неуспешните над 600 опита на ЦРУ да го ликвидира. В крайна сметка самите американци се предават. Не се поставя току така човек на корицата на Time.
Всички имаме тази съдба, която сами си изберем. Имаме право на избор какъв живот да живеем и чий пример да следваме. Народът на Куба отдавна се е произнесъл по въпроса. 
Честит Рожден ден, Команданте!

03 август 2009

Нещо хубаво от Дарикнюз


Нещо, за което завиждам на германците. Въобще, страните, които са на велосипед са в цветущо финансово и физическо здраве.

Германците предпочитат велосипед пред обществения транспорт
| 31 юли 2009 09:33


500 000 жители на Берлин въртят педалите всеки ден само в столицата, предаде Ройтерс, цитирана от БГНЕС. Влошаващите се услуги на обществения транспорт, високите цени на горивата, опасенията за климатичните промени и желанието за упражнения са факторите, които допринасят 13 процента от всички пътувания в Берлин да се извършват с колело, изминавайки километри до работа и обратно.
Политици, лобисти, журналисти, бизнесмени и юристи могат да бъдат видени да въртят педалите по всяко време на деня. Сред редовните са и заместник финансовият министър Йорг Асмусен и Мартин Ванслебен, управителен директор на Камарата за индустрия и търговия. В страната, която има население от 82 милиона, има 68 милиона велосипеди, а колоните велосипеди не винаги успяват да преминат на светофар за едно светване на зеленото.
Въпреки това любителите смятат, че е поне толкова бързо, колкото метрото, далеч по-евтино от другите начини за пътуване и най-важното - местата за паркиране са лесни за намиране. Броят на заклетите велосипедисти нараства всеки ден, като 9 процента от всички пътувания се извършват с колело.

02 август 2009

Пълно презареждане

Не знам кой е измислил предизборния слоган на БСП - "Левицата - презареждане", но не е уцелил. Лично аз не харесвам "Матрицата" и този лозУнг повече ме дразни, отколкото да ме мотивира да гласувам.
След изборния си крах Станишев поиска повторно презареждане. Този път го направи от Бузлуджа. Вместо да се вземе в ръце и да си гледа депутатството, Серго се държи, все едно нищо не е станало. От една страна го разбирам - не може да се прави на Костов и две години на да не говориш. Пък и Станишев не е Костов. Да копираме ДСБ с тяхната оставка до септември - пак не иде, БСП не е ДСБ, току-виж, номера не мине и оставката я приемат.
Лошото е, че казвайки очевидни истини, Станишев пак ги казва наполовина. До средата.

За първи път изкарахме един успешен за страната и за левицата мандат и свършихме немалко. И нямаме основания да се срамуваме от това, което направихме. Но не бяхме и безгрешни. Допуснахме и много компромиси и коалиционни и вътрешни и хората ни оцениха не по това, което направихме, а по това, което не свършихме и по това, с което ги разочаровахме. Българският народ каза своята тежка дума и отреди ние от БСП да бъдем в опозиция. Ние нямаме право да се сърдим на хората. Приемаме този техен избор и ще направим всичко възможно да не подведен доверието на тези 750 хил. български граждани, които гласуваха за БСП и за левицата.
Кои бе, Серго? Какво свършихте? И говори с конкретни неща, не с проценти и имагинерни понятия като увеличеинето на пенсиите и минималната работна заплата. Защо не си поговорим за Масларова и парите, които наля на мъжа си? За малоумното решение да изпрати 5 000 пенсионера на море - пак по социалистически държавата те праща на море, с карти, безплатно - ех, радост пенсионерска. Извадихте ли на светло доходите на работниците, подсигурихте ли социални осигуровки на реална заплата - не. Повишихте ли реалната покупателна способност - не.
Защо нищо не казваш за критиките от Брюксел?
Какви бяха грешките и допуснатите компромомиси? И защо те учудва цената, която плащаш?
Кога ще ги кажеш, ако не сега? Когато БСП се стопи до 10% и водим борба със СДС, ДСБ, РЗС и прочие други дребосъци?
Какво те учудва след изпълненията на Румен Петков, Румен Овчаров, Емел Етем, Делян Пеевски, Масларова ... ех, да бяха само те! И тия 750 000 гласа са ти много.
Всъщност, какво те учудва - ти си расъл в саксия, в парник. Така го разбираш живота, така работиш. Ако имаше топки, първо вече щеше да си женен, а второ - нямаше да водиш такава безгръбначна коалиционна политика.
Ех, да беше дал Доган на следствието когато си застреля "секретарката"! Сега много неща щяха да са различни, а ти нямаше да държиш пораженчески речи на Бузлуджа.
Тъй като си имам причини да симпатизирам на БСП, не ми е безразлично съдбата и. И тъй като опита да се създават партии - леви, десни, либерални, консервативни, всякакви - в последните 20 години се контролира от ДС; след като създаването на алтернатива на левицата се сведе до ГОР, БЕЛ, ПДСД, Коалиция на Розата или с други думи - глупостите на Камов и Томов - и Камов го гонихме и го прибирахме докато накрая той не зае позата на интелектуалец - социалист от 1905 и не гласува против правителството само и единствено за да го изгоните от ПГ. Е, това ли ти бяха великите коалиционни компромси, или има и други?
Моето решение в случая е - оставка на настоящето и избор на ново ръководство на партията. Избор на ново ръководство на конгреса през есента и създаване на програма за управление след управлението на ГЕРБ. Както Серго сам казва, БСП има 4 години в опозиция, в които може да и дойде акълът в главата.

01 август 2009

Нравствените уроди

Позволявам си да цитирам една публикация в блога Как не се ..., която е посветена на смъртта на Румен Спасов, свързаният с Приятелският кръг "Орион".
Не се наемам да ставам нито адвокат на Румен Спасов, нито да продавам индулгенции на гузни съвести.
Просто си спомням прочетеното в книгата на Желю Желев "Въпреки всичко".
Когато се поминала дъщеря му Йорданка (поне по неговите думи), съпругата на Филип Димитров се свързала с жена му, за да и честити. Точните и думи били "най-сетне ви стигна проклятието!".
Всъщност, ето го точния цитат от книгата:
На 31 декември 1992 г. на жена ми по "петолъчката" се обажда съпругата на Филип Димитров Елена и се води следният разговор:
- Семейство Желеви ли е?
- Да!
- Г-жа Желева, вие ли сте?
- Да!
- Обажда се Елена на Филип Димитров.
- О, драго ми е. Как сте се сетили?
- Проклети да сте! И вие, и мъжът ви, и децата ви. Цялото ви семейство. И целият митинг ви прокле вчера...
Жена ми онемява и нищо не успява да отговори. От другата страна телефонът се затваря.
Когато се случи нещастието с малката ми дъщеря - Йорданка, и по медиите съобщават за смъртта й, същата дама се обажда в "Бояна" да ми честити:
"Г-н Желев, честито! Застигна ли ви най-сетне нашето проклятие?"... Помислих си, боже господи, и тези нравствени уроди ще управляват България, ще правят демокрация... Мисля, че това беше точната дума. И сега смятам, че човек, който може да се радва и да тържествува за смъртта на някого, особено пък когато става дума за смъртта на млад, съвсем невинен човек, е точно "нравствен урод"...
А ето я и самата статия. Посочвам както автора и, така и мястото, откъдето съм я взел.
Юли
31

Някой вече се пържи в олио

Познайте кой вече се пържи в олио в ада? Румен Спасов, сина на Мирчо Спасов, който е създателя на лагерите на смъртта Белене и Скравена. Ето как изглеждаше кредитния милионер и шеф на "кръга Орион" на Андрей Луканов и "невинния и нищо не знаещ" Жан Виденов:


 Днес гнусните медии, този път в лицето на Нова Телевизия, пуснаха сълзливо интервю по телефона с жена му Веска Меджедиева (шефката на фалиралата земеделска банка, с която пенсиите на нашите деди заминаха за ЮАР):



Не плачи Весе - и ти ще отидеш скоро на топло. Ако не в затвора - при Руменчо в казана...

Препоръчвам ви друга интересна статия в блога
>>> "Семки и бонбонки" <<<
read on favit

Наистина се радвам, че тия като Wattie са само 7,8 % от последните избори. А още по неприятното е 60-те "свежи" гласа, получени за статята до този момент. Още едно потвърждение, че комунизма тотално се провали в моделирането на морала на хората. А демокрацията го довърши.