30 септември 2015

Капан за патриоти

Беят, и той, без да разбира нито дума, слушаше с благодарение песента. Той
питаше Дамянча Григорът да му тълкува всеки един стих. Всеки други би
сбъркал конците, но Дамянчо не беше от тия хора, които не могат да отговарят
на трудни въпроси. При това, сега му се даде случай да изпита силите си. Той
запродаде бея по най-естествен и увлекателен начин. Песента, според Дамянча,
изражавала сърдечната любов на графа към графинята. Графът й казва:
„Обичам те сто пъти повече сега“; а тя му казва: „Обичам те хилядо пъти“. Той 

казва, че ще издигне черкова, дето е била пещерата, за спомен, а тя му казва, че 
ще си продаде всичките ялмази, за да раздаде милостиня на сиромасите, и ще 
направи сто чешми от мрамор.
— Че много чешми, по-добре да направи и мостове за хаир — пресече го беят.
— Чешми, че в Немско водата е малко, та пият повече бира хората — отговори
Григорът.
Беят клюмна одобрително на това решение.
За сведение на пишман-патриотите: голяма част от революционните песни на българите са български текст върху турска мелодия - който трябва, го знае. И не е точно "заемка" от турския фолклор (както дебелашки и гузно го представи Местан), по-скоро е хитрост на нашите предци - турците са мислели, че пеем техните песни с наш текст (и наистина става въпрос за любовни песни). А ние сме пели "Къде си вярна, ти любов народна?" през това време и сме минавали метър. Епизода в "Под игото", където българите пеят бунтовни песни пред бея, а Дамянчо Григорът му превежда, че графът обича жена си 1000 път повече отпреди, а тя му отвръща, че ще си продаде ялмазите и ще построи 100 чешми за сиромасите почива на реални факти.
За сведение на пишман-българските граждани: Върнахме ви имената, говорите си на турски свободно навсякъде, не ви връщат от болницата, ако сте с шалвари,  5 sahat haberler по националната телевизия ви пуснахме, джамии строите свободно, какво повече искате? Дали е нормално на предизборна среща да се пее народна/любовна или каквато и да било песен на чужд език, още повече на турски е доста спорно. Не я виждам предизборната логика на Лютфи Местан: събираме се с гласоподавателите, обясняваме им кой е новият инструмент, който разпределя финансовите потоци в държавата и накрая пеем турска любовна песен. Остава само да викнете Юзеир Юзеиров да рецитира "Аз съм турчин, син на турчин" и да се окаже, че Вазов е копирал и той нещо от Анадола.
По принцип: Мисля, че е крайно време да престанем да се комплексираме на тема "турско робство". Това е било в миналото, нито ще го върнем, нито ще го оправим.
Но също така си мисля, че е крайно време да заведем турски държавник (Ердоган е най-подходящ) в Батак - да ни обясни оттам, от историческата църква, как турците са се грижили за нас и как са ни пазили от другите народи 500 години. С други думи - да получим извинение за петте века насилие, асимилация, безправие, скотско съществуване.
Турската песен на ДПС беше капан - капан за пишман-патриотите у нас. За онези, които на две ракии почват да искат "Циганите - на сапун, турците - под ножа!", а след още две почват да си броят моретата - да видим дали са пораснали или още реагират като бик на червено. Беше и тест какво може да си позволи ДПС, оказа се - доста, но най-вече беше капан.
Да се видят колко са първосигнални някои хора.

29 септември 2015

Леопардът

Котката си е котка, независимо от размера и биологичния вид.

28 септември 2015

Пресолих манджата

Вчера пресолих манджата. 
Една я мислех, друга стана ... 
А сега ме гризе съвестта и се чудя как да се оправя със Симеончето. Като се замисля, нищо сериозно не беше станало, що ми трябваше толкова да се впрягам, то детенце още бе, играе му се, кога ако не сега ще играе и ще беснее?
Все едно аз не съм бил малък, не съм си играл, не са ми се карали! 
Голямо диване съм понякога.

27 септември 2015

Ерос Рамацоти след 9 години

Снощи бяхме на концерта на Ерос.
Сега, Ерос си е Ерос - с езика, с песните си, с музиката си, а бе въобще с всичко; голямо шоу направи, без излишни изгъзици, ей така, за публиката и за собствено удоволствие.
На нас, с Мишльо, ни е за втори път да го гледаме на живо, първия беше преди 9 години, на стадион "Локомотив". 
Снощи Ерос представи новия си албум "Prefetto", но в края изпя почти всичките си големи хитове - и Fuoco nel fuoco, и Cose della vita, и Piu bella cosa. Моят проблем беше, че се изхабих да снимам от самото начало на концерта и след един час батерията на камерата свърши, а за тази камера нямам резервна. Иначе ми се искаше да имам запис на Cose della vita на живо, примерно, ама нейсе, другия път.
Пък и мястото ми не беше много удачно избрано, постоянно ни пречеше стойката на една от камерите, вижда се идеално на снимките - Ерос пее каквото пее, половината време все е зад стойката. 
Иначе шоуто беше много яко, залата се напълни, аз от доста време не се бях забавлявал така, а и от доста време не бяхме ходили на такива мероприятия с Мишльо. Ерос след всяка песен казваше "Благодаря", което е мило от негова страна, при положение, че много малко бяха хората в залата, които пееха заедно с него.
Като за десерт пускам и едно видео на Se bastasse una canzone, сам съм го правил и предварително се извинявам за лошия ъгъл на снимане и лошата фокусировка на места.




26 септември 2015

Енки Брацай


Албанската студентка Енки Брацай отишла на кастинг за ТВ-водещи облечена така, както е на снимката, и го спечелила.
Оттогава води новините със свой собствен стайлинг.
Браво на момичето, така трябва - много по-интересно е от голите нови на М Сат навремето.
По мое скромно мнение, Енки се е утепала за тв-водеща. Енки е от хората, които имат какво да покажат, а не какво да скрият.
Единственото, което ни остава, е, да честитим на гледащите албанска телевизия и да им завиждаме тихо.
Снимки на Енки можете да намерите и в нейния Фейсбук профил.

25 септември 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:
  1. Някои от мъжете търсят спасение в работата си от проблемите вкъщи, други - от това, че нямат дом, трети се спасяват вкъщи от проблемите на работа. Жените постъпват по-умно, те самите се превръщат в проблем.
  2. Щастливата жена не обръща внимание на мъжете, нещастната - стоварва всичките си проблеми върху него. Щастливият мъж иска да ощастливи всички жени, а на нещастния не му е до жени.
  3. Ако формалният повод за късане е отказът на жената да продължат отношенията си, то значи мъжът нещо не и е дал. Ако жената не е дала нещо на мъжа, то формалната причина е това.
  4. Ако мъжът вижда в жената онова, което го няма в нея, значи той е влюбен. Ако се опитва да го създаде, то той е влюбен педагог. Ако жената вижда в мъжа онова, което го няма в него - то тя не е жена. А се опитва да го създаде винаги.
  5. Мъжът търси жена, която изглежда така, както той иска да се почуства. Жената търси мъж, който в банковата си сметка или между краката има онова, което иска да почуства тя.
*******************
Баба ме успокои: "Голяма работа, имаш пъпки по лицето! На някои са им вместо цици ..."
*******************
Като студентка работех в секс-шоп и повярвах в истинската дружба между мъже. Много често идваха младежи, които питаха имаме ли нещо за увеличаване на члена или за укрепване на ерекцията за техен приятел, който има проблем с това.

23 септември 2015

Тетка Цецка rules

Само дето не извика като др. Нерезанов "Да ни е честит, другари!"
Тетка Цецка rules!
Само за два дни тетка Цецка показа и на най-мнителните откъде изгрява слънцето!
Първо при откриването на ремонтирания мост над р. Вит при с. Ясен, Плевенска околия си пожела "Таз година мост, догодина - магистрала!". Добре, че не беше завод за полупроводници, че не знам какво щеше да е догодина.
После, при честването на 107-мата годишнина от обявяването на българската независимост тетка Цецка дръпна една възторжена реч, в която се опита да обясни на простото население срещу нея какво е това суверенитет и независимост и имат ли те почва у нас. Е, не и се получи простичко, като на др. Живков навремето, дето ни учеше, че това суверенитета народа го разбира да има за ядене и за пиене, напротив, получи и се все едно Лютфи Местан ни ги обяснява, ма то на тетка Цецка и е простено, независимост е това, не е рецепта за царска туршия.
Държавният и народният суверенитет не могат да се противопоставят. 
Независимостта ни не е алтернатива на съюзите, чрез които постигаме 
своите национални цели. Без волята на гражданите, въплътена в 
държавните институции,  не може да отстояваме нашата Независимост.  
Независимостта в съвременния  взаимнообвързан свят е насочена 
към гарантиране на националните ни интереси в процеса на постигане 
на общо съгласие в съюзите, в които участваме.
Странно нещо е това, властта. Пипне малко власт някое такова просто същество и се помисли автоматично за по-умно от останалата част от населението. И почва да разяснява, и почва да дава акъл, и го гледаш, едно такова просто, до онзи ден си е брояло парите за баничката, ма днес се изказва компетентно по всички въпроси - от промяната в закона за енергетиката до промяната в закона за гравитацията, без разлика.
Въобще, лоша работа стана тая с разтурянето на ТКЗС-тата. Ако си бяха, тетка Цецка щеше да е я звеновод, я бригадирка на някоя бригада за садене/бране на пипер, я за яренцата щеше да отговаря. Е, вярно, нямаше да се разхожда напред-назад за държавна сметка, с държавен автомобил, ма и нямаше да се излага като кифладжийка пред цялата страна. Нямаше да лиска менчета, ма и нямаше да я разнасят по блогове и форуми.
И да говори за суве ... за суври ... бе за онуй там, дето за ядене и за пиене да има.

21 септември 2015

K's Choice - Believe

Тази песен е доста стара, всъщност дори нямам представа дали K's choice съществуват като банда, но въпросното парче си го обичам и си го пускам винаги, когато имам възможност. Аз и друг път съм споделял, мога една песен да я въртя цял ден, без да ми писне. Просто самата песен, самият глас на Сара Бетенс, китарите, ритъма, а бе въобще всичко е страхотно в тази песен.
Понякога не мога да разбера как някои песни остават така някак встрани, забравят ги, а си заслужава да ги слушаш дори единствено заради това, че певицата познава нотите и може да свири поне на един инструмент.

20 септември 2015

Слепота

Започнах трудно, но тази книга се оказа много добра, великолепен разрез на обществото, какво би станало ако ...? и в какво се превръщат хората, поставени в екстремна ситуация изведнъж.
Един човек ослепява внезапно. Не вижда нищо, всичко му е в една бяла мъгла. След него човекът, който го закарва до дома му, лекарят, който го преглежда, пациентите в чакалнята на лекаря, полицаите, които са им помогнали да се доберат до домовете им, техните близки и съседи - някаква непозната болест поваля като епидемия за кратки срокове целия град, а после и цялата страна. Вероятно и целия свят. 
Първите болни са изолирани под карантина, с охрана от войници около тях. Отначало са само 6, после стават 20, после 50, а след това 300. В първите дни се спазват някакви правила, после някои решават, че може и да спазват някои от правилата, а след това, че може и без правила или че правилата ще се променят. Първоначално в изолатора слепите се опитват да се държат като хора, след седмица вече от човешкото общество има само остатъци. 
Великолепна идея на Жозе Сарамаго за историята, хората не умират от епидемия, те ослепяват и изведнъж остават беззащитни, безпомощни, гладни и мръсни. В един момента няма електричество, няма автомобили, няма течаща вода, няма нищо. Храната е само това, което е в магазините, и то не е много - вече не можеш да си свариш боб или макарони, вече не можеш да изпечеш хляб или да опържиш картофи; а слепците се мъкнат на тумби от магазин до магазин в търсене на консерви. Човек ослепява внезапно на улицата и вече не може да се прибере вкъщи - няма кого да попита къде се намира, няма кой да го заведе до вкъщи, защото всички са слепи. А и да се прибереш вкъщи, каква полза от това, когато около теб всички са слепи? Колкото можеш ти, толкова могат и останалите около теб, каквото за тях, такова и за тебе. 
Единствено жената на лекаря остава зряща. Зрящите в книгата са единици, освен нея друг не се появява, но се споменават. Има един не съвсем зрящ - слепец по рождение, който е свикнал да се оправя без очите си и за него промяна на практика няма. 
В един момент започнах да си задавам въпроси - колко време хората остават хора в такива ситуации? Ами ако и тук се случи, например, какво ли ще стане? А аз как бих постъпил в такъв случай? А този герой необходимо ли е да се появява? 
Накрая болестта отминава така, както се е появила. Първи проглежда първия ослепял, после лекарят, после останалите около тях, един по един хората, които до вчера са викали на улицата "Аз ослепях" започват да викат "Виждам! Виждам!". И единствените, които искат да останат слепи са онези, които са изгубили близките си, за които е безразлично вече дали виждат или не. 
Накрая просто се налага изводът, че няма по сляп от онзи, който не иска да вижда. 
Великолепен роман на Жозе Сарамаго, на места отегчителен (типичен за латино автор) с предаването на мислите на слепите, но според мен така и трябва, слепият човек има достатъчно време да се отдава на мислите си, така че специално за този му роман това е в реда на нещата. 
Страхотен роман, доволен съм, че го прочетох.

18 септември 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:
  1. Мъжът си избира "научна биография" когато нито една жена не го избира по биографията му. Жената си избира такава едва когато не намира мъж с нужната и биография.
  2. Всяка нова жена е разочарование, а заедно - те са смисълът на живота. Всеки нов мъж е смисълът на живота и, а заедно са един Господ знае какво.
  3. Когато говориш с жените трябва да помниш, че тя се опитва да излъже и теб, и себе си. С мъжът е по-лесно да се говори, той втората задача вече я е решил.
  4. Мъжът се опитва да спаси това, което останало, като изтрива в паметта си онова, което е било. Жената мълчаливо гледа как загива това, което има, за да може после да се отдава на спомени за онова, което е било.
  5. Глупавият мъж казва: "Те са такива", умният: "Тя е такава". Глупавата жена казва: "Те всички са такива", а умната: "Той е като всички останали".
*****************
Жените ревнуват, защото знаят на какво са способни жените.
*****************
Чистих моркови.
Спомних си за всички мои бивши.

16 септември 2015

Паситрабантно

Монката си прави селфи

Поредната простотия с марка "Соломон Паси" се роди днес - Еврейчето от вицовете подарило прословутия си трабант, символ на евроатлантическата атлантическата идея у нас на Военноисторическия музей.
Само да ви напомня, Военноисторическият музей е едно такова място, където се съхраняват бойни реликви, свързани с доста кръвопролитната ни история - оръжия от войните, бойни знамена, разни  други артефакти. Това е място за пушки от балканските войни, разни паласки и манерки, принадлежали на незнайни войници, загинали и оставили костите си по бойните полета. Там е мястото, където можете да видите, или по-скоро да усетите онази част от историята на България, която се е писала с кръв, а не с мастило.
Там можете да видите танкове, самолети, камиони, бойна техника, била на въоръжение в Българската армия през годините. 
И наред с тях - славният трабант на нашето еврейче.
Ако във великия трабант на Паси беше подписан Санстефанския или Лондонския мирен договор, разбирам. Или пък ако с този трабант комунистите са щурмували Военното министерство на 8-ми срещу 9-ти Септември 1944 има логика да е в музея. 
Ама не е!
То на Монката Паси всичката му работа е такава - мине се, не мине време, и вземе, че роди някоя безсмъртна идея като тази за универсалното зарядно например, или ще си направи някакво безсмъртно селфи, щото иначе няма какво друго да направи, или ще ни занимава отново с трабанта си и с предложението си да влезем в НАТО, направено още през далечната 1990 г. 
Прословутия трабант на Соломончо, този път с Яп де хопс Хефер
То, да не се лъжем, това е лесното - да се изтъпаниш на трибуната и да предложиш нещо, дето първо - я мине, я -не, и второ - и да мине, докато стане, я камилата, я камиларя. Пък и не зависи всичко от нас, то ние хубаво искахме да ни вземат и в НАТО, и в ЕС, ма те, ако не искаха, още щяхме да си подсмърчаме отвън.
То на Соломончето цялата му работа е такава - колкото ГДР-ейската сапунерка беше кола, толкова файда от него.

12 септември 2015

Много след хан Тервел


Хан Тервел в нашата история освен като наследникът на хан Аспарух на българския трон е известен и като Спасителят на Европа заради намесата си във византийско-арабският конфликт през 718 г. Аз, лично, си спомням далечната 1985 г, когато другарката Игнатова ни обясняваше по "Родинознание" пред каква дилема е бил изправен българският владетел: чия страна да вземе - на стария си враг Византия или на новата, непозната арабска сила. Та ханът седнал, помислил и решил, че по-добре да помогне на врагът, когото познава, отколкото да се съюзи с непознатия си противник, който утре може и него да заплаши.
Покрай историята с руските самолети за Сирия президентът Плевнелиев и част от правителството се опитват да се вкарат в ролята на хан Тервел. Опитват се да ни убедят, че сме направили преди време правилният избор и сега трябва да си го защитаваме.
Ма нещо не им се получава.
Роската си мрънка там нещо за европейските ценности и достойният член, един вид, и ние сме направили своят тежък и труден избор, ама неудобното е, че взехме страната на сирийската опозиция, а тя в конфликта в Сирия отдавна го играе ролята на храстче. От едната страна е Башар Асад, подкрепян от Русия, от друга са фанатиците от ИДИЛ, неподкрепени от никого.
Т.е. ние сме в една игра, дето е почнала много отдавна, а ние нито знаем всички правила в нея, нито ни подават често топката. В случая Сирия е част от голямата игра между САЩ, Русия, ЕС и останалите по-големи и по-малки играчи.
Къде се бутаме да пеем в хора тогава?
Половината свят е пропищял от фанатиците на Ислямска държава, то не са убийства, изнасилвания, отвличания, ма наш Роско си знае - няма оръжия за Сирия!
Кой те пита бе, мушморок?
И въобще, що си мислиш, че някой се вълнува от достойното ти членство в ЕС и НАТО? Не са решили, не са преминали руснаците.
Като говориш за ценности, спомняш ли си Муамар Кадафи, когото посрещаха с радост в Париж и Рим, докато накрая не стана неудобен със съществуването си и същите тези Париж и Рим го оставиха да свърши дните си като куче?
А като говориш за достойно членство в ЕС, що не коментира доскорошния ти колега Саркози, който поиска България и Сърбия да се превърнат в изолатор за емигранти? С две думи, докато ти си мрънкаш за достойният член онова джудже ти показа смятат, че ни е мястото и за какво са ни поканили в къщата си.
Предполагам, това ще види Даниел Митов, ако случайно си
завре носа в някой руски самолет, кацнал за проверка в
България.
Колко отдалече си личи откъде духа вятърът у нас и откъде ни иде силата за това репчене пред руснаците!
От свободата и демокрацията, от европейските ценности?
Глупости, те са за наивните. Вятърът отдавна духа от Пенсилвания авеню. А в ролята на ветропоказател освен Роската е и вънкашният министър Митов.
Как си я представя тая с проверката на руските самолети, той сериозно ли го казва това, вярва ли си, че руснаците ще натоварят един самолет с оръжие и ще го приземят на летище Варна да го разглеждат всякакви разведки?
Държим се като квартален бакалин, който си е харесал г-жа Тотка с големите цици от съседната улица и се чуди как да я опипа, търси си повод и го намира - ако искаш салам, госпожа, ще минеш до онзи щанд да си го вземеш, ма ще трябва да те проверя, да не си скрила нещо в пазвата си. Ако искаш, госпожа, друг начин няма, то салама пари струва, европейска ценност е! 
Забелязал съм, всеки път, когато американците ни навиват гайките, все говорим или за европейски ценности, или достойно членство, или за цивилизационен избор.
Много след хан Тервел си живеем безгрижно и се самозалъгваме, колко сме велики!

11 септември 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:
  1. Мъжът може да се раздели с жена без до края да има причина за това. Жената се разделя с мъжа когато вече има причина да го направи.
  2. Мъжът се стреми към нещо, защото иска тази жена, а жената иска даден мъж, защото се стреми към нещо.
  3. Мъжът, попаднал между зъбите на жена, си спомня за нея или с ненавист, или с благодарност; жената - и с любов.
  4. Жената е управляема пред витрината. Мъжът - преди обяд или след сън. Жената си дава вид, че е неуправляема, мъжът - че е управляем. Мъжът разбира че е управляем. Жената нищо не иска и да разбира.
  5. Мъжете се отличават от жените и външно (те по-рядко носят поли), и вътрешно - полово предаваните болести преминават у тях по-често без външни симптоми.
******************
Мъжът, гледащ на плажа на практика голите млади жени, се чувства като момченце, чиито родители са го завели в магазин за играчки, а нищо не са му купили.
******************
Дядото, който цял живот беше мъж под чехъл се хвана за сърцето, но строгия поглед на жена му го накара да поживее още 20 години.

09 септември 2015

Съмненията на г-н министъра

Много е вероятно, те руснаците и на това му викат "хуманитарна помощ", не само на сухото мляко и аспирина. 
Също така не будят съмнение и чистите помисли на г-н министъра на отбраната, както и на г-н министъра на външните работи, който е отказал въздушният коридор на руските самолети.
Едно такова неприятно усещане остава обаче, като се сети човек за взрива в Анево преди три месеца и информацията от Ройтерс, че пострадалите са тествали оръжия за сирийската опозиция
Тогава г-н министъра нямаше никакви съмнения. Всъщност, тогава и самият министър никакъв го нямаше, покри се някъде, но това е друга бира. Тогава и външният министър се направи на две и половина, все едно пиратки по Нова година са гърмяли американците.
Аз отдавна съм споделял съмненията си, че част от нашите министри се назначават директно от отвъд Атлантика. Навремето Соломон Паси беше повече служител на Държавния департамент, отколкото министър на българското правителство. Същото беше и с Дянков, но толкова назначения, колкото са в сегашното правителство не е имало (Митов, Ангелкова, Христо Иванов). И най-обидното е, че сегашните просто са изкарали някакво двуседмично курсче (за нови световни лидери например) и аре, чупят стойки, вземат решения, изразяват съмнения.
Не е зле Даниел Митов да има едно на ум в бъдеще, това може
и да не е само карикатура.
В развитието на темата от Външно министерство са съгласни да пуснат руските самолети само след проверка на българско летище.
Как си я представя тая министърчето не ми е ясно, най-много да си изяде боя някъде след време, те руснаците имат добра памет и дълга ръка.
Лошото в случая е, че отново го играем болонката на американците в Голямата игра.

06 септември 2015

Даващият

За пръв път чета антиутопия, която да не е вариант на "1984" и Големият брат и да ми хареса толкова много.
"Даващият" е роман за едно момче, Джонас, което живее в някаква комуна - идеалният свят на бъдещето. Хората там нямат никакви грижи, техният ден е определен до минута, те спазват някакви определени правила и всички са щастливи. Няма болка, няма страдание, няма грижи и проблеми, всичко е еднакво, безцветно, стерилно. Браковете се разрешават от Съвета на Старейшините; всяко семейство има право на две деца, задължително разнополови. Децата не са техни биологични, някъде в комуната има специално отредено за целта място, където специално назначени за Раждащи жени осигуряват бъдещето на комуната.
В края на годината на специална церемония, ръководена от Старейшините на комуната децата преминават от групата на Тригодишните в групата на Четиригодишните, тези от групата на Четиригодишните преминават в групата на Петгодишните и така до групата на Дванадесетгодишните, които вече нямат група, а получават своето назначение в света на Възрастните. Едни се назначават за Възпитатели, други - за Юристи, трети - за Инженери, след което започват своето специализирано обучение.
Джонас е точно на 12 и се вълнува какво назначение ще получи. Очаква церемонията с нетърпение, но когато идва големият ден, когато идва неговия ред да бъде назначен, Старейшината го пропуска. Джонас се смущава, объркан е, не знае какво да мисли, не смее да вдигне очи. Когато церемонията с неговата група свършва, Старейшината го извиква при себе си на сцената и му казва, че той не е Назначен, а е Избран. Избран е за Пазител на спомените на комуната и му предстои обучение при настоящия Пазител на спомените, който вече е на преклонна възраст.
Джонас живее с родителите си - баща му е Възпитател, а майка му - Юрист. Един ден бащата донася в дома малкия Гейбриъл, който е пеленаче и нощно време не може да спи. Съгласно правилата на комуната ако Гейбриъл не се оправи, на него му предстои Отделяне, което официално значи, че ще го изпратят в друга комуна.
Неофициално Отделянето е смъртоносна инжекция.
Новата длъжност на Джонас му дава някои права, които досега са му били или забранени (да лъже), или не е подозирал, че съществуват (да задава въпроси). Той е Пазителят на спомените в комуната, а старият Пазител става Даващият. 
Така ден след ден Даващият предава спомените на комуната на новия Пазител. Спомени от времената преди родителите на родителите на родителите на Джонас да бъдат родени. Чак тогава се разбира, че хората в комуната виждат черно-бяло и че изборът на Джонас всъщност не е случаен, тъй като той има дарбата да вижда цветовете. Старият пазител има дарбата да чува музиката.
Бе въобще, колкото по-нататък отива историята, толкова по-интересно става.
Един ден бащата на Джонас съобщава, че на другата сутрин ще трябва да избере едно от бебета-близнаци, което ще остане в комуната, а другото ще премине през церемония за Отделяне. Джонас вече знае какво представлява отделянето и затова решава да избяга от комуната заедно с бебето.  
Джонас успява да избяга, Първоначално го търсят, той успешно се крие, докато накрая не стига до един хълм, който му е познат от спомените, получени от Даващият. Джонас знае какво го чака на хълма. А от хълма вижда светлините на някакво село, което също му е познато от спомените на Даващият.
И точно тук свърши книгата.
Има още 3 части, които трябва да намеря в най-скоро време, независимо на какъв език! Заслужава си.

05 септември 2015

Alan the Bicyclist


Charlie: Hey, everybody's good at something. You, for instance... [stares at Alan] have no shame.
Alan: Excuse me, this is what they wear in the Tour de France.
Charlie: Alan, I just took a Tour de France, and the only thing I was wearing was a smile and a condom.

Charlie: Ей, всеки е добър в нещо. Ти, например ... (взира се в Алан) нямаш срам.
Alan: Извинявай, това носят на Тур де Франс. 
Charlie: Алан, току що направих Тур де Франс и единственото, което носех, е усмивка и презерватив.

04 септември 2015

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

  1. Когато мъжът казва "Нужна си ми", той има предвид сега; когато жената казва "Нужен си ми" тя има предвид завинаги. Когато жената казва "Не си ми нужен", тя има предвид в момента, когато мъжът казва "Не си ми нужна" той има предвид никога.
  2. Мъжът, като се отпусне, се превръща в свиня, жената - в богиня.
  3. Жените изглеждат противоречиви отвън, но не са противоречиви отвътре; мъжете се опитват да изглеждат непротиворечиви отвън, докато се разкъсват от противоречия отвътре.
  4. Мъжете често се разкъсват между две жени. Жената - най-често между мъж и себе си.
  5. Момичетата, прегръщащи момчета на улицата следят дали това го забелязват другите момчета. Момчетата, които прегръщат момичета на улицата следят дали това го забелязват другите момичета. Жените, които се прегръщат с мъже на улицата успяват да забележат какво именно забелязват прегръщащите ги мъже.

*****************************
В природата на всяка жена са заложени уменията красиво да се притесняват и изразително да скромничи.
*****************************
Жените готвят фантастично само тогава, когато фантазиите им не са заети с имитацията на оргазъм.

03 септември 2015

Преображение Кунево

Меглена Кунева
Навремето, в зората на демокрацията отнякъде изплува нек`ъв шемет, лидер на Форум "Преображение". Това беше нек`ва малка партийка и на нея и се полагаха по тогавашния регламент две двуминутни телевизионни обръщения към електората. Та въпросният шемет в тези клипчета призоваваше хората да гласуват за Форум "Преображение", като за аргумент размяташе нек`ви папки и казваше (цитирам по памет): "Тук, в тези папки, е рецептата, която проработи в Белгия!" или нещо такова. Сега, какво толко имаше в онези папки, един Господ и самият шемет само знаят, едва ли да е било някакво белгийско ноу-хау как се става богат, но справка в уикипедията показва, че са се намерили хора, дето са повярвали на приказката за вълшебните папки от Белгия и вълшебния шемет. 
Кунева днес едно към едно с шемета - размахва некво законче, дето само да го гласува Народното събрание и сбогом на корупцията, поне по висшите ешелони на властта. След като и бламираха закончето веднага зае позата на обидена и огорчена. Нямало да стане с билки, нямало да стане със заклинания (изкореняването на корупцията), воля липсвала, щяла да превърне закона в своя кауза. 
И какво, като го превърнеш в кауза? Е` ти го кмета на Пазарджик, първо му застреляха секретарката, дето му разпределяше паричните порции, после му снимаха имота с дрон, та той се захласна да дава малоумни обяснения, твоето законче ли да чакаме?
Не и вярвам на Кунева не защото е нек`ва тарикатка с манталитет на провиниална даскалица в критическата (само да види микрофон и почва да раздава акъл как ще станат/няма да станат нещата, всепризнат капацитет по всички въпроси), не. Просто щото, ако толкова искаш да се бориш с корупцията, и сега си има и закони, и органи за това, намери начин да се задействат, а не да ми се размотаваш с некви законопроекти из Народното събрание. 
Шемета навремето призоваваше хората вместо да гласуват с бюлетини, да пускат в урните листчета с написано на тях "Искаме Преображение". Кунева - същата работа, само че тя го приема като лична кауза. 
Ще се преобразява в борец с корупцията.