Даващият

За пръв път чета антиутопия, която да не е вариант на "1984" и Големият брат и да ми хареса толкова много.

"Даващият" е роман за едно момче, Джонас, което живее в някаква комуна - идеалният свят на бъдещето. Хората там нямат никакви грижи, техният ден е определен до минута, те спазват някакви определени правила и всички са щастливи. Няма болка, няма страдание, няма грижи и проблеми, всичко е еднакво, безцветно, стерилно. Браковете се разрешават от Съвета на Старейшините; всяко семейство има право на две деца, задължително разнополови. Децата не са техни биологични, някъде в комуната има специално отредено за целта място, където специално назначени за Раждащи жени осигуряват бъдещето на комуната.

В края на годината на специална церемония, ръководена от Старейшините на комуната децата преминават от групата на Тригодишните в групата на Четиригодишните, тези от групата на Четиригодишните преминават в групата на Петгодишните и така до групата на Дванадесетгодишните, които вече нямат група, а получават своето назначение в света на Възрастните. Едни се назначават за Възпитатели, други - за Юристи, трети - за Инженери, след което започват своето специализирано обучение.

Джонас е точно на 12 и се вълнува какво назначение ще получи. Очаква церемонията с нетърпение, но когато идва големият ден, когато идва неговия ред да бъде назначен, Старейшината го пропуска. Джонас се смущава, объркан е, не знае какво да мисли, не смее да вдигне очи. Когато церемонията с неговата група свършва, Старейшината го извиква при себе си на сцената и му казва, че той не е Назначен, а е Избран. Избран е за Пазител на спомените на комуната и му предстои обучение при настоящия Пазител на спомените, който вече е на преклонна възраст.

Джонас живее с родителите си - баща му е Възпитател, а майка му - Юрист. Един ден бащата донася в дома малкия Гейбриъл, който е пеленаче и нощно време не може да спи. Съгласно правилата на комуната ако Гейбриъл не се оправи, на него му предстои Отделяне, което официално значи, че ще го изпратят в друга комуна.

Неофициално Отделянето е смъртоносна инжекция.

Новата длъжност на Джонас му дава някои права, които досега са му били или забранени (да лъже), или не е подозирал, че съществуват (да задава въпроси). Той е Пазителят на спомените в комуната, а старият Пазител става Даващият. 

Така ден след ден Даващият предава спомените на комуната на новия Пазител. Спомени от времената преди родителите на родителите на родителите на Джонас да бъдат родени. Чак тогава се разбира, че хората в комуната виждат черно-бяло и че изборът на Джонас всъщност не е случаен, тъй като той има дарбата да вижда цветовете. Старият пазител има дарбата да чува музиката.

Бе въобще, колкото по-нататък отива историята, толкова по-интересно става.

Един ден бащата на Джонас съобщава, че на другата сутрин ще трябва да избере едно от бебета-близнаци, което ще остане в комуната, а другото ще премине през церемония за Отделяне. Джонас вече знае какво представлява отделянето и затова решава да избяга от комуната заедно с бебето.  

Джонас успява да избяга, Първоначално го търсят, той успешно се крие, докато накрая не стига до един хълм, който му е познат от спомените, получени от Даващият. Джонас знае какво го чака на хълма. А от хълма вижда светлините на някакво село, което също му е познато от спомените на Даващият.
И точно тук свърши книгата.
Има още 3 части, които трябва да намеря в най-скоро време, независимо на какъв език! Заслужава си.