Пътуване: Македония

 Трябва да започна с това, че в Македония досега не бях ходил. Така се случи обаче, че Симеончо си намери някакъв турнир в Скопие, пък не ми се искаше да го пускам с непроверен транспорт или шофьор, затова се навих да го закарам. Хем да поиграе момченцето, хем аз да разгледам Скопие.

Пътуването

Пътят до Македония - абе като цяло си е трагедия. Магистрала у нас 30 км, от Перник до Дупница, после до границата двулентов път. Оттатък границата същата история, едни завои след нея до Крива паланка и накрая малко преди Скопие 20-30 км магистрала от времето на Тито (Белград-Скопие). Някои участъци от магистралата са не за ремонт, ами направо за унищожение и построяване на нова. 230 км за 3,5 часа, там някъде.

Хотелът

Хотелът го намери Симеончо. 33€/вечер за стая, евтиния. И мизерия. Снимки от хотела не правих, че нямаше смисъл, ма то нищо не работеше в тоя хотел. Вратата на стаята - счупена, тоалетната - ръждясала, душът - тотал щета, не е сменян от години. Радиатори някакви имаше - не работеха, телевизор - има, но е с декодер, а контактът е един само. Майната му, не съм дошъл да ви гледам македонската телевизия. Закуска - срещу 5 евро допълнително, ама за 5 евра в близкия мол можеш да се разпориш от йеденье. Персоналът - основно албанки, не ги разбрах кога чистеха и въобще чистеха ли. Шампоани/сапунчета - йок, ако не си носиш ще трябва да си купуваш. Добре, поне, че имаше хавлиени кърпи в стаята. В общи линии - все едно съм в соцхотел на Златните през 1993 - старото вече е изпочупено, а за ново пари още не сме събрали.

Градът

Трябва да го призная, доста оригинална идея е това с двуетажните автобуси

Подобно на Истанбул в Скопие се опитват да създадат атмосфера с уличните котки. Засега обаче им се
получава само с уличните кучета.

Но пък тази арт-инсталация с чадърите добре им се е получила

Джамии в Скопие дал Господ

Този велосипед с полициското куче много ми хареса

Градът, колкото видях от него си живее във времената на Тито. Инфраструктурата си е югославска, единственото интересно нещо бяха автобусите на градския транспорт - масово двуетажни. Много строежи, като в София, на апетитни места и в същото време забравени строежи на публични сгради, очевидно без финансиране. Не че няма пари, има, ама парите са в кичозните статуи в центъра на Скопие. Хотелът ни беше на 20 мин от Старата чаршия, та се разходих до там докато Симеончо играеше - може малко да се пипне, да се поотремонтира малко и ще има къде-къде по-забавен външен вид. Иначе смесица от тесни ориенталски сокаци и соцмрамор от 80-те. Там било албанския квартал, пълно с албанци, а самата чаршия по нищо не се отличава от чаршиите по Анадола - тежки миризми на кебаб, ориентаалски кафенета, кичозни турски костюми и рокли, златарски магазини с масивни накити по витрините, магазини за локум и чай, турски. Имах доста голямо желание да седна да опитам албанската кухня, но Чаршията ме отказа. 

Чаршията е точно под Кале-то: местната крепост, запазена (или възстановена) от турско време, но на мен по-интересен ми се стори центъра с паметниците и я оставих. Айде пък да не съм гледал калета, да не знам какво е.

Храната

А това са гемиджиите

Ами храната всъщност се оказа едно от малкото хубави неща в Македония, поне за мен. Симеончо с неговите приятели ядоха основно в KFC, но аз реших да опитам неща, които или не съм ял, или в България изглеждат по-различно. Например първата сутрин се набутахме в някаква Здравна станица, където сервираха в общи линии здравословни манджи. Поръчахме си тост, той се оказа с пълнозърнесто тесто, разрязаха ни го на две и в един момент и двамата се нахранихме само от едната поливина. На другата сутрин отидох пак там да закусвам, гледам - продават кисело мляко с чия и плодове отгоре на купичката, ама на някои купички има нещо кафяво, прилича ми на фъстъчено масло. „Какво е това?“ - „Ами бутерот кикирики“. Докато се усетя, че кикирики са некви ядки (в Литва имаше нещо подобно), а бутерот всъщност е бутер, масло - за едната бройка да остана гладен. Първоначално имах намерение да търся някаква баничарница около хотела, но не намерих. В последствие се оказа, че има, но заради един строеж е трудна за достъп. Иначе на Чаршията - заповядай, бюреци отляво и отдясно, ама късно вече.

Ето това е здравата станица. Ако ще ходите в Скопие - препоръчвам

И да ви представя - jогурт, чиjа и бутерот кикирики

Опитах обаче местен дюнер, тъй и тъй съм на джънк фууд, нема кво да се правя на интересен. Местните дюнери обаче са удар в десятката, поне този, който опитах. Телешки дюнер, увит като палачинка, с телешко месо и някакво зеле с млечен сос. Няма майонеза, няма пържени картофи, няма жили в месото - ядеш си нормално без да рискуваш да се изпокапеш като прасе. И най-важното: няма киселини и не се уригваш след това през 5 минути, щото стомахът ти се е подул на плондер. Не разбрах дали дюнерът е някаква албанска манджа (в моя случай) или хората просто са се ориентирали, че не е необходимо да се тъпчеш с боклуци,  Usta Dönerci имат моето уважение!

Фонтанът с лъвовете. Фонтаните бяха празни, всичките - и този, и брат му с конските глави, и тези на 
паметниците на Филип и Александър Македонски. На заден фон са Климент Охридски и Наум 
Преславски, какво общо имат двамата с Македония един Господ знае

Фонтанът с конете повече ми хареса. Сигурно е красив, ако му пуснат и вода

На другия ден пък опитах местното пиде - само че местните му казват пита. И тук вече ми го приготвиха и сервираха албанци, определено. Не се отличава особено от пидетата у нас (поне от тези в турските ресторанти и закусвални), но пак - не беше тежко, не беше мазно, тестото беше тънко и хрупкаво, евала на хората стараят се. 

И като цяло е малко по-евтино от България. На Симеон едно меню в KFC му струва около 450 денара, което е 7,30€ - за същото в България ще плати около 10€, че и нещо отгоре. 

Отношението

Лъв някакъв си

Проблемът е, че водачът на големото народно востание од 17 век е българин

Светите братя Кирил и Методий. Родени от баща грък и майка славянка в Солун - главният град на
областта Тесалия. До колко Тесалия е част от Македония не знам.

Георги Искариот - Скендербег.  

Симеон се сблъска с отношението на местните почти веднага след пристигането ни - отишли с неговите приятели до една бензиностанция вода да си купят, там някаква от персонала като ги познала, че са българи и почнала: българите нищо не им признаваме, ни църквата, ни езика, ни историята. Освен турско робство имало и българско робство, а то било по-лошо от турското. В магазините и ресторантите според мен ме разпознаваха, че съм българин и леко се дистанцираха, но не са ми правили проблем. Може би защото бях брадясал и имам външен вид на човек, който първо бие, а после пита. Но като цяло трябва да им пратим на македонците един влак с криви макарони, ще са им доста необходими в следващите години. 

А това би трябвало да е Филип Македонски. Или
поне така си го представят македонците. Защо е
основал град в Тракия не казват.