28 юни 2010

За съдбата във футбола



Странно нещо е съдбата във футбола...
През 1966 г. Англия печели единствената си досега титла благодарение на спорен гол, зачетен единствено благодарение на страничния съдия Тофик Бахамов. И до ден днешен се търсят доказателства, че топката е минала голлинията, смятат се траектории, футболисти си спомнят, но все още съмненията остават.
Когато след мача попитали Бахамов защо е бил толкова категоричен в решението си, че топката е минала голлинията, той отговорил само с една дума: "Сталинград".
Като любопитна информация е добавката, че стадион "Тофик Бахамов" в Баку е единственият стадион в света, кръстен на футболен съдия.
Така и съдбата се намеси през 1986 г, позволявайки на Марадона и Аржентина да елиминират Англия - от една страна, малък реванш за загубената война за Фолклендските острови, от друга - реванш за скандалната загуба през 1966 г.
Съдбата позволи на Германия да вземе реваш за загубения финал през 1986 г. от Марадона 4 години по-късно; само че този реванш дойде след съмнителна дузпа в края на мача, 2 червени картона за аржентинците и сълзите на Марадона при награждаването.
Ето че сега Марадона има всички шансове да прати Германците у дома, като им отмъсти за финала през 1990 г.
Съдба ли е, че Германия стана шампион в Италия през 1990 г., а Италия - в Германия през 2006 -та?
Като говорим за съдба във футбола - Франция стана "домакински" шампион през 1998 г., като ехидните коментари в България по онова време бяха "Хайде, хайде, шампиони у дома - това е най-лесното. Нали ви видяхме преди 5 години". И може би не са били толкова ехидни, когато Франция отпадна на следващия Мондиал още в групите, без да спечели точка и без да отбележи гол...
За да дойде ръката на Анри и класирането на Франция за този Мондиал и безславното отпадане по възможно най-унизителния начин - с 2 загуби, безброй скандали и излагане. И както правилно коментираха - Господ, а не Блатер възмезди ирландците.
Съдията (или Съдбата) вчера ощети англичаните. И не знам колко сляп трябва да е бил страничният рефер, който проспа тупването на топката поне на метър зад гол-линията (сигурно не по-кьорав от Богдан Дочев, който призна "божията ръка" на Марадона), но май сега вече те започват да си дават сметка за стойността на онова тупване някъде около голлинията преди 44 години.

26 юни 2010

25 юни 2010

Katerine Avgoustakis 'Ayo Technology'

Най-добрият кавър на песента, а за моя изненада и гъркинята е хубава.

23 юни 2010

Галфон

От доста време не бях употребявал думата галфон, но днес имам повод.
Ето го:
Ей този е Най-умния сред умните, Най-печения сред печените, Най - Бойко след Бойко и Цецо.
Той ни защитава и ни осигурява спокойния сън.
Той ни спаси от гибел, затваряйки Моята библиотека - този гаден сайт, пълен с преведени на български език книги, където без да пращаш смс на стойност 2.40 лв и без да кликаш на разни банери можеше свободно да свалиш книга, да я прочееш или да си я разпечаташ дори. Виртуална библиотека.
Докато Гугъл качва милиони книги безплатно, за да могат хората да четат, това милиционерче затваря он-лайн библиотеките. Прави го шумно, показно, непохватно като слон в стъкларски магазин.
В Дарикнюз дори пуснаха и клипче от пресцентъра на МВР.
Ей, галфон!
Не съм съгласен от моите данъци да ти плащат заплатата - очевидно не я заслужваш. Твоите действия ме ощетяват - мен, емигранта, гурбетчията - този, който не може да си позволи лукса да си напазарува некачествените печатни издания на книгите, които го интересуват по простата причина, че 15-20 лв са много за книга, която се разпада след 2 часа прелистване и че все пак книгите заемат място и тежат.
Не съм съгласен да ми ходиш на работа с бялата ризка, дънките и слънчевите очила - това може и на плажа. Утре и с бял панталон и чехли ще се изтипосаш. Или си полицай, или си дюнерджия на Златните.
Ей, галфон!
И 20 хартийки да лепнеш на стената, същия тъпак ще си останеш. Дипломата не прави човека, книгите го правят.
Галфонче - тия шестимата не са "организирана престъпна група" и не са "нанесли милиони левове щети на държавата", както се казва в съобщението на пресцентъра на МВР. По простата причина, че това е библиотека - виртуална, но библиотека. От библиотеките авторите не получават никакви права. А за твърдението, че са организирана престъпна група такова дело магат да ти спретнат, и такова обезщетение да си извоюват от съда в Страсбург ... Ти ли ще го плащаш, а?
Евалата на момчетата, че са възстановили сайта, но под друго име - http://chitanka.gdbop.com/ - и чувство за хумор имат.
И въобще, някой следи ли те ти за какво вземаш заплата? Да ми ходиш облечен като турист и да ми вредиш ли? Или да го раздаваш нещо малко лежерно, като бат` Бойко, ама по-леко.
Няма вицове за милиционери - всичко е истина!

17 юни 2010

Пътуване - Словакия и Чехия

Словакия и Чехия слагам на едно място по две причини:
1. Словакия се минава много бързо, само по магистрала - някъде за около час, и 2. Вече шофирам повече от 10 часа и не обръщам внимание на пейзажа около мен.
В Словакия най-сетне се шофира с нормална скорост на магистралата, а поради късния час вече е и по-ненатоварено движението. Повечето коли, които пътуват с мен в моята посока са с чешка регистраиция, словашките отбиват на изходите и се прибират у дома.
Магистралата е старичка, строена по времето на комунизма очевидно, но е поддържана. Вече започвам да усещам умора, не толковаот шофирането, колкото от дългото стоене в една и съща поза. Пътувам, пътувам - хайде бе, нали Словакия е къса, къде е скапаната граница с Чехия. Нито ми се спира, нито обръщам внимание на словашката природа. Няма и толкова бензиностании, за да спирам да почивам. Накрая обаче виждам една бензиностанция и решавам все пак да спра - хем до тоалетна да ида, хем да питам колко остава до границата. Пак си вземам едно пепси, не ми се яде баница, макар че трябва някъде да спра да вечерям. Намирам тоалетната, то бензиностанццията е с ресторант, та трудно се намира. Колко има до границата - питам продавача съвсем бавно и на чист български. Ами около 5 км ми отговаря той на чист словашки. Разбираме се, не е като да не се разбираме, ама не е и като в Сърбия.
Бре, 5 км, ай стига бе! Че кога влезнах, кога излезнах от Словакия?! Тръгвам, а не ми се вярва, 5 км нищо не е. Пътувам, пътувам - верно са 5, има и знаци. А има и полиция, дебне да види кой бърза да се изнесе от Словакия с превишена скорост. Не ме спират - карам със 110, максимум 115 км/ч. Бившите КПП-та на границата сега са пусти, дори и автобусите минават като на парад, само ограничението от 30 км/ч ти напомня, че все пак минаваш граница.
Влизам в Чехия, кеф, малко остава, а до Прага е само магистрала. Магистрала, магистрала, ама каква . ще речеш, че по трудово са я правили тая магистрала -- валяка ли им е бил с квадратно колело, на части ли са я правили, ама през 10 м ръбче. Колата само трака, то не беха ръбчета, не бе чудо. Лявата лента е малко по-читава, ама и там ги има. Карам към Бърно, там въртя леко на една детелина, и продължавам към Прага. Вече няма движение, хората се прибират, минава 8 часа. Карам, и само гледам къде мога да се движа в лявата лента да няма никой зад мен. По едно време ме задминават някакви "изтребители", не си направиха труда да ми присветнат даже - само ме видяха къде се движа и ме задминаха от дясно. До Прага ми остават някъде към 2 часа, навигацията дава пристигане някъде към 10:30 вечерта. Карам, карам - много замъци има из тази Чехия, постоянно изникват табели на разни замъци и прочие забележителности. Два камъка на кръст да имат, на магистралата веднага табела!
До Прага остават вече около половин час, може би малко повече - спирам за последен път. Правя кратка почивка, пак отварям торбата с баницата и отварям пореното пепси. Баницата остана, не мога да я изям цялата - за сметка на това ще има за закуска утре и то не само за мен.
Почивам си поне 20 мин, разхождам се на въздух да се разтъпча и гледа минаващите коли. Вече е някъде след 10 вечерта местно време, но стъмването е започнало преди 20 минути - не е още тъмно, но не е и ден. Полицейска кола минава покрай мен, оглеждат номера на колата ми, но спират пред камион и му проверяват документите.
Продължавам към Прага, от време на време като качвам разни баири и виждам града в далечината да свети. Появяват се и осветени участъци от магистралата, движението се натоварва (като за 10 вечерта), вече има и светофари и ограничение от 90 и 70 км/ч. Следвам си навигацията - дръжте в ляво, завийте надясно и дръжте в ляво. Държа бе, завивам където кажеш, държа, само ме закарай до квартирата.
Влизам в Кошир, спирам на един светофар, тръгвам - завийте наляво, завивам, и хоп - излизам точно пред едно училище близо до квартирата. Ако съм знаел, че толкоз лесно се стига до тук!
Преди това, като влезнах в Чехия се обадих на колегите, да се подготвят - кисело мляко да купят за баницата и да слезне някой да ми пази място пред входа. Кисело мляко не бяха купили, но място баш пред входа имаше. Паркирах си там като последния юнак и хайде - да се видя с колегите, да си кажем кой какво е правил и къде е бил, къде се е мотал по Европата. 15 часа и 35 минути шофиране из половин Европа.

16 юни 2010

Пътуване - Унгария


В Унгария останах изумен - толкова удобства са създали за пътуващите, че няма накъде повече. Веднага след границата спирам, трябва да проверя за винетки, пътни такси и прочие. Оказва се много удобно - в Унгария продават винетки за Австрия, Чехия и Словакия. Гишето - ламаринена будка като нашите РЕП-ове навремето, а него - какво? - две унгарки! Бре, да ви видя, като сте толкова известни из Европата що за красивици сте вие двете! Айде де, една Чичолина извадихте и сега не можем да ви запушим устите - брей, и всяка година на секс-изложението в София все унгарски порно-звезди идват.

И двете не ми отговориха на критериите - едната се оказа дребна и (откровено) грозничка, а другата беше некво несъразмерно високо женище, с широк ханш, яки бутове и липсващи цици. Но пък говори английски, което е добре.
Кефът да си купя винетки за Унгария, Словакия и Чехия ми струва 29 Евро. Малко повечко, от колкото ми каза Сашко Петков, ама ... кво да правя, случва се.
Купувам винетките, лепя където каквото трябва - унгарска винетка няма, пази си касовата бележка - ми казва несъразмерната наследница на Илона Сталер.
И тръгвам през Унгария. А там - магистрали, магистрали, да ти е кеф да шофираш. И на всеки километър, буквално, на почти всеки километър, или хайде - 10 да са - направили хората място за почивка. Отбиваш, и тоалетна има, и къде да си измиеш ръцете, и масички отвън. А полетата - едни зелени, засадени - няма да мрънкат, че им спряли евросубсидиите и парие по ФАР и САПАРД! Шофирам,, шофирам, само магистрали, няма ограничения по 90 или по 70. Шофирам, и чакам да дойде Будапеща, а движението като в Сърбия - рехаво.
Е, стигнах я Будапещата, там слезнах от едната магистрала и като се забилх в едно кръгово, някакво околовръстно на Будапещата, и то вече 4 следобед станало, целокупният унгарски народ се прибира от работа - и хайде пак у задръстването. И пак се минава бързо, никой не ти присветва, не те псува, не ти свирка, не ти ръкомаха. Искаш да минеш в съседната лента - пускаш мигач и минаваш. Караш с ограничението от 50 и никой не те псува, който си бърза, намира начин да мине. Така, пътувайки в задръстването лека-полека стигам зо нещо като нашето околовръстно - пак е с ограичение от 80 км/ч, то вече е с 4 ленти и двете посоки са разделени с мантинела. Така и минавам над Дунав за втори път (първия беше в Белград или там над Сава минах) - голяма река е Дунав. Минавам я, въртя по околоврстното на Будапеща и стигам до магистралата за Словакия. Е тук вече си има движение - натоварва си се, има и камиони, и коли повече. Шофирам и гледам - Шкода само за Средна Европа да произвежда, няма да фалира - само Октавии и Фабии. И аз с мойта де! И най-странното - като шофираш в лявата лента и те настигне някой забързан юнак, не ти присветва отзад, не ти ръкомаха, а кротко изчаква да се прибереш в дясно и продължава - той си знае, че е кара над ограничението, не е необходимо всички да го разберат.
Вече спирам по-често, минал съм 800 км общо. Не сещам умора, но 30 мин дремване ми идват добре. Баницата намалява, но не чувствително - не знам защо, нещо не ми се яде. Шофирам и се чудя - абе тая магистрала не е строена вчера и онзи ден, от времето на комунизма е. Добре де, а ние що нямаме? Къде бляхме? И се любвам на природата, толкова е красиво, едно поле се ширнало, едни жита, треви - цветовете се преливат един в друг.
Красиво, красиво, ама трябва да вървя. Тук поне е магистрала, не се изнервям за пристигането на унгаро-словашката граница - тя просто изниква пред мен изведнъж. Граничари няма, митничари също, само минавам с 20, че има ограничение, пък де да знам дали няма някоя камера да ме снима и да ме спрат в Словакия. Някъде към 6:30 - 7 вечерта минавам в Словакия - хайде, още малко остава.

15 юни 2010

Пътуване - Сърбия

Пътувам през Сърбия, Унгария и Словакия за Чехия. Пътувам с моята кола, за първи път шофирам аз.
Рано сутринта София не е натоварена. Бързо стигам до Люлин и бързо излизам от града. Имам си навигация - и се кефя на нея, зер поевропейчих се.
Стигам до Калотина малко преди 7:30. Опашката от ТИР-ове е около 2-3 км навътре в България. Все пак стига до границата и се нареждам да мина в Сърбия. За пръв път минавам като шофьор, досега съм бил винаги пътник.
Нашата граница минах много бързо - само показах документите на колата на митничаря и ме пуснаха. Голям кеф е това ЕС, ако сме знаели, още по-рано да сме влезнали, ама ...
На сръбската митница работят две гишета, на всяко с по 2-3 автомобила. "Накъде?" - пита ме сръбският митничар. "Чехия", отговарям аз. "Добро, сречан пут". Пари, инструменти, ценности за деклариране? - нямам.
Утрото е хубаво в Сърбия, слънчево и ведро и обещава горещ ден. Виждам хора, отиващи на работа или на училище. И друг път съм минавал по този път, но пак ми прави впечатление - навсякъде е чисто, няма найлонови пликчета по поляните, фасове, опаковки от вафли и чипсове, пластмасови чаши за кафе. И пак къщите са неизмазани, не знам защо. Питах Ненад преди няколко години, а той и отговори: "Нямат пари". Абе не е така, един ще има, друг няма да има, но като цяло - цели села неизмазани къщи. В Царибродско и Босилеградско. Край Пирот си харесах за посещение един обект, църква ли е, кале ли е - не зная, беше встрани от пътя, но на връщане, живот и здраве (или някой уикенд) ще дойдем да го видим.
Минавам и през скалните тунели преди Ниш - винаги са ми харесвали. Красиво е, хубаво са ги направили сърбите.
Качвам се и на магистралата и - към Белград. Навигацията си ме води (голяф кеф е), разрешената скорост е 120 км/ч, аз поддържам 110 (не ми се разправя с полицаи). И ето я първата изненада - почти няма движение по магистралата. Има, разбира се, не е като да няма, но въобще не може да става въпрос за сравнение с Холанидя на пример. Или дори с България. Силно ме изненада това.
Пуснах си сръбско радио, от една страна - разбирам езика им, от друга - дисковете ще ги слушам по-нататък, в Унгария и Словакия.
Лека - полека по магистралата, стига до една бензиностанция на ОМВ и спирам да почина. Вече съм около 200 и кусур км зад волана, не съм и закусил даже (нещо не ми се закусваше та сутрин) и е редно да спра. На бензиностанцията има няколко коли с български номера, от една маса ме питат дори "Абе колега, приемат ли евра сърбите на ТОЛ-овете?", "Приемат, разбира се, къде ще ходят." Вадя едно пепси от багажника и от баницата (мама ми направи специално за пътуването северняшка баница, несиропирана, за което благодаря. Беше много вкусна!) и двайсетина минути се разхождам на паркинга, дъвча и пия. Вече се усеща жегата, температурата е около 20 градуса, и се покачва - за 9:30 сутринта си е доста според мен.
Малко преди да тръгна на бензиностанцията спира ... спира един червен ситроен, с български номер. От него излизат две жени, приличат на майка и дъщеря, макар че майката ... абе хваща окото. Едни къси поли, едни руси коси, слънчеви очила - ей, цялата бензиностанция източи врат. И на мен ми се оставаше да погледам, ама път е чака, няма как. Тръгвам към Белград и картинката по пътя е същата - почти никакво движение. 500 м пред мен се движи един, 500 м след мен - друг. Че и на по-големи дистанции.
Така стигам до ТОЛ-а. 740 динара. В евро не може ли? 7,40. Ето ти 10, върнаха ми 2.60 (в евра, не в динари) и хайде напред през Белград за Нови Сад.
Белград си е Белград. Красив град, голям. Минавам по един мостовете му от Стария към Новия град, хвърлям поглед към Кале Мегдан (почти зад гърба ми). Личи си, че е имало война, личат си годините на изолация, но пак е красив и голям град. Винаги съм се питал - ами ако не бяха войните и санкциите, къде ли щяха да са сега сърбите? Ето ги хърватите - построиха си магистралите, станаха най-туристическата дестинация в Европа - не им трябва Евросъюз, не им трябва нищо. Че за какво им е - средната заплата в Хърватия е 800 евра.
Проблемите ми почват след отклонението за Нови Сад ("След 800 м завийте надясно и дръжте в ляво" - "Добре, завивам и държа". Вече няма магистрала, няма широк булевард и си ме хваща едно задръстване, дето го има навсякъде по света. Все пак се колите се движат бързо, скоро вече съм на пътя за Нови Сад. Тук картинката с движението и още по-скучна - съвсем нулев поток от коли. Все едно бомба е паднала. По едно време видях един самолет, боен - прави учения. Брей, останало им е нещо на сърбите. А вече е обедно време, минава 1:30, айде Момчилчо, отбивай да почиваш.
Отбих на една бензиностанция, излязох навън - лелей, то не се диша (Шкодичката е с климатик, да се изфукам! И не съм го спирал след 10:30) Погледпах термометъра - 34 градуса. Вадя баницата и пепси-то (какво друго?!) и на две-на три обядвах. Тоалетна има, измих се, върнах се в колата и бутнах седалката назад - половин час дремуцане. То убаво така, баница, пепси (повече я обичам с кисело мляко, ама няма), ай да подремна, ама жега много бе! И задух, задушно ... Както и да е, подремуцах си половин час, че вече към 500 км шофиране ми се събират, а още 700 ме чакат и хайде пак към Прага. Границата ми е някъде на 170-180 км, щото до Сегед (в Унгария) са около 200. Пътуването - същата работа, самолета го няма вече, направи си упражненията, обаче братята сърби си строят магистралата към унгарската граница и хич не им пука. Ограничениято на пътя е 90, някъде, където се работи, е 50 - абе строят си, нищо че е 34 градуса. И не знам кога им е крайния срок на сърбите, но май до края на другото лято ще я има магистралата от Белград до унгарската граница.
А пътят става все по-еднобразен и ограничението си е все 90, дори видях и полиция на едно място, та се изнервям, кога най-сетне ще стигна до тая унгарска граница? И до тоалетна ми се ходи (пепси пия все пак), накрая спрях на една отбивка, та си свърших работата - жега, жега, едни треви, едни жита, и само жега. Гледам крайпътните табели, на тях са отбелязани 19, 17, 15 км до края на пътя, там трябва дае и границата, както се оказва в последствие.
Сръбско - унгарската граница също се минава доста бързо. На унгарската страна една митничарка ме проверява, но вижда, че съм българин, и не си дава много зор. "Какво има в куфара?" "Дрехи.". "Отвори го!". Докато го вадя от багажника и се мъча да го отключа тя е бръкнала и вади раницата с лаптопа - "Това какво е? ... А, лаптоп, добре! ... Не го отваряй, давай, заминавай!". Оставя ми паспорта на багажника и се обръща към съседната кола, която е сръбска.
Ето я и Унгария пред мен.