За съдбата във футбола

Странно нещо е съдбата във футбола...

През 1966 г. Англия печели единствената си досега титла благодарение на спорен гол, зачетен единствено благодарение на страничния съдия Тофик Бахамов. И до ден днешен се търсят доказателства, че топката е минала голлинията, смятат се траектории, футболисти си спомнят, но все още съмненията остават.

Когато след мача попитали Бахамов защо е бил толкова категоричен в решението си, че топката е минала голлинията, той отговорил само с една дума: "Сталинград".

Като любопитна информация е добавката, че стадион "Тофик Бахамов" в Баку е единственият стадион в света, кръстен на футболен съдия.

Така и съдбата се намеси през 1986 г, позволявайки на Марадона и Аржентина да елиминират Англия - от една страна, малък реванш за загубената война за Фолклендските острови, от друга - реванш за скандалната загуба през 1966 г.

Съдбата позволи на Германия да вземе реваш за загубения финал през 1986 г. от Марадона 4 години по-късно; само че този реванш дойде след съмнителна дузпа в края на мача, 2 червени картона за аржентинците и сълзите на Марадона при награждаването.

Ето че сега Марадона има всички шансове да прати Германците у дома, като им отмъсти за финала през 1990 г.

Съдба ли е, че Германия стана шампион в Италия през 1990 г., а Италия - в Германия през 2006 -та?

Като говорим за съдба във футбола - Франция стана "домакински" шампион през 1998 г., като ехидните коментари в България по онова време бяха "Хайде, хайде, шампиони у дома - това е най-лесното. Нали ви видяхме преди 5 години". И може би не са били толкова ехидни, когато Франция отпадна на следващия Мондиал още в групите, без да спечели точка и без да отбележи гол...

За да дойде ръката на Анри и класирането на Франция за този Мондиал и безславното отпадане по възможно най-унизителния начин - с 2 загуби, безброй скандали и излагане. И както правилно коментираха - Господ, а не Блатер възмезди ирландците.

Съдията (или Съдбата) вчера ощети англичаните. И не знам колко сляп трябва да е бил страничният рефер, който проспа тупването на топката поне на метър зад гол-линията (сигурно не по-кьорав от Богдан Дочев, който призна "божията ръка" на Марадона), но май сега вече те започват да си дават сметка за стойността на онова тупване някъде около голлинията преди 44 години.