Пътуване - Словакия и Чехия

Словакия и Чехия слагам на едно място по две причини:

1. Словакия се минава много бързо, само по магистрала - някъде за около час, и 2. Вече шофирам повече от 10 часа и не обръщам внимание на пейзажа около мен.

В Словакия най-сетне се шофира с нормална скорост на магистралата, а поради късния час вече е и по-ненатоварено движението. Повечето коли, които пътуват с мен в моята посока са с чешка регистраиция, словашките отбиват на изходите и се прибират у дома.

Магистралата е старичка, строена по времето на комунизма очевидно, но е поддържана. Вече започвам да усещам умора, не толковаот шофирането, колкото от дългото стоене в една и съща поза. Пътувам, пътувам - хайде бе, нали Словакия е къса, къде е скапаната граница с Чехия. Нито ми се спира, нито обръщам внимание на словашката природа. Няма и толкова бензиностании, за да спирам да почивам. Накрая обаче виждам една бензиностанция и решавам все пак да спра - хем до тоалетна да ида, хем да питам колко остава до границата. Пак си вземам едно пепси, не ми се яде баница, макар че трябва някъде да спра да вечерям. Намирам тоалетната, то бензиностанццията е с ресторант, та трудно се намира. Колко има до границата - питам продавача съвсем бавно и на чист български. Ами около 5 км ми отговаря той на чист словашки. Разбираме се, не е като да не се разбираме, ама не е и като в Сърбия.

Бре, 5 км, ай стига бе! Че кога влезнах, кога излезнах от Словакия?! Тръгвам, а не ми се вярва, 5 км нищо не е. Пътувам, пътувам - верно са 5, има и знаци. А има и полиция, дебне да види кой бърза да се изнесе от Словакия с превишена скорост. Не ме спират - карам със 110, максимум 115 км/ч. Бившите КПП-та на границата сега са пусти, дори и автобусите минават като на парад, само ограничението от 30 км/ч ти напомня, че все пак минаваш граница.

Влизам в Чехия, кеф, малко остава, а до Прага е само магистрала. Магистрала, магистрала, ама каква . ще речеш, че по трудово са я правили тая магистрала -- валяка ли им е бил с квадратно колело, на части ли са я правили, ама през 10 м ръбче. Колата само трака, то не беха ръбчета, не бе чудо. Лявата лента е малко по-читава, ама и там ги има. Карам към Бърно, там въртя леко на една детелина, и продължавам към Прага. Вече няма движение, хората се прибират, минава 8 часа. Карам, и само гледам къде мога да се движа в лявата лента да няма никой зад мен. По едно време ме задминават някакви "изтребители", не си направиха труда да ми присветнат даже - само ме видяха къде се движа и ме задминаха от дясно. До Прага ми остават някъде към 2 часа, навигацията дава пристигане някъде към 10:30 вечерта. Карам, карам - много замъци има из тази Чехия, постоянно изникват табели на разни замъци и прочие забележителности. Два камъка на кръст да имат, на магистралата веднага табела!

До Прага остават вече около половин час, може би малко повече - спирам за последен път. Правя кратка почивка, пак отварям торбата с баницата и отварям пореното пепси. Баницата остана, не мога да я изям цялата - за сметка на това ще има за закуска утре и то не само за мен.

Почивам си поне 20 мин, разхождам се на въздух да се разтъпча и гледа минаващите коли. Вече е някъде след 10 вечерта местно време, но стъмването е започнало преди 20 минути - не е още тъмно, но не е и ден. Полицейска кола минава покрай мен, оглеждат номера на колата ми, но спират пред камион и му проверяват документите.

Продължавам към Прага, от време на време като качвам разни баири и виждам града в далечината да свети. Появяват се и осветени участъци от магистралата, движението се натоварва (като за 10 вечерта), вече има и светофари и ограничение от 90 и 70 км/ч. Следвам си навигацията - дръжте в ляво, завийте надясно и дръжте в ляво. Държа бе, завивам където кажеш, държа, само ме закарай до квартирата.

Влизам в Кошир, спирам на един светофар, тръгвам - завийте наляво, завивам, и хоп - излизам точно пред едно училище близо до квартирата. Ако съм знаел, че толкоз лесно се стига до тук!

Преди това, като влезнах в Чехия се обадих на колегите, да се подготвят - кисело мляко да купят за баницата и да слезне някой да ми пази място пред входа. Кисело мляко не бяха купили, но място баш пред входа имаше. Паркирах си там като последния юнак и хайде - да се видя с колегите, да си кажем кой какво е правил и къде е бил, къде се е мотал по Европата. 15 часа и 35 минути шофиране из половин Европа.