29 май 2014

Компенсация

Едно от най-неприятните неща, когато се прибираш от работа с велосипед, е да те завали дъжда. За щастие, има си и плюсове ...

28 май 2014

Рачули

Грузински туристи танцуват "Рачули" във Венеция. Може и да не е толкова спонтанно, колкото изглежда, но няма значение - хубаво е!


26 май 2014

Една канадска?

Едва тия дни си дадох сметка, че от година време насам не съм се занимавал с Тъпанарят от Банкя. Не съвсем де, чат-пат съм му обръщал внимание, ма не е както когато беше премиер. Нещата щяха да си продължават така, ако не беше абсолютната издънка на БСП на евровота в неделя. Чак сега си осъзнах какво спокойствие е било за мен в последната една година. Очевидно обаче на душевния ми рахатлък му иде края, пожарникарчето пак почна да помпа мускули и да раздава акъл пред камерите.
Че БСП се издъниха яко, издъниха се. Най-малкото, прекалиха с мантрата "ГЕРБ се връща на власт" и освобождаването от страха (също като в "Животинската ферма" и Фъстъкс, който завършва всичко с думите: "... иначе ще се върне Джонс, а вие не искате да се върне Джонс, нали?"). То бива да освобождаваш, да стабилизираш месец, два, три, айде да са пет-шест. От там нататък играеш за себе си, иначе отиваш на позицията на Борисов, на който 4 години все му бяха виновни Станишев и Тройната коалиция. Споделям мнението, че БСП не успя да мобилизира електората си; споделям мнението, че АБВ от една страна дръпна гласове от БСП, от друга много хора бяха поставени пред избор, който не желаеха да направят и затова си останаха вкъщи; смятам и че фантомната партия "Българска левица" отцепи проценти от БСП по същия начин, по който навремето Коалиция Симеон ІІ и Националното обединение за цар Симеон ІІ лишиха НДСВ от абсолютно мнозинство в ХХХІХ ОНС. При едни предсрочни парламентарни избори, повярвайте ми, резултатите на БСП ще са много по-различни от сегашните. 
Това, че БСП се срина и че ГЕРБ ги би с много нищо не е, повярвайте ми. БСП и по-тежко е губила, и пак се е изправяла на крака, ще стане и този път. Само че имам усещането, че вчерашните резултати са ещë цветочки, както казват руснаците. За пръв път усетих колко прав е бил Станишев, като предупреждава, че ГЕРБ ще се върне на власт. 
Не за друго, а просто щото оня тъпанар втори път няма да го изтърпя.
Не за друго, а защото ако за нормално грамотните хора изборите са най-силният инструмент на демокрацията, за него са нещо като махленски търкал. 
Не за друго, а защото ако оставим на Борисов изборите у нас ще се решават не с гласуване, а с канадска борба и лицеви опори.
Не за друго, а защото толкова прост и неграмотен човек начело на държавата не сме имали от Тодор Живков насам, а ето че опасността да го имаме за втори път е на хоризонта. 
Не за друго, а защото на този глупак така и не се намери кой да му обясни основните правила на демокрацията. Че Орешарски и Миков са министър-председател и председател на НС в резултат на честни, свободни и демократични избори. Че никъде не е казано, че първият на изборите задължително управлява, че има и такова нещо, наречено "правителство на малцинството".
Не за друго, а защото една година време не му стигна да проумее, че не е достатъчно да си първи, за да съставиш правителство. И понеже се впусна в някакви футбалерски сравнения с Реал, Барселона и Байерн, трябва някой да му обясни, че не е достатъчно да биеш Левски 4 пъти през сезона, за да станеш шампион; това, че си бил Левски с 3:0 не ти носи 10 т. бонус; това, че Левски изхвърли ЦСКА от турнира за купата няма никакво отношение към класирането в А група. Макар че, като се замисля, Бойко е професионален футболист, а аз не съм, така че е по-добре да си трая. Бойко знае, че българинът разбира от футбол и политика повече от всичко друго на света и затова обяснява политиката си с футболни примери.
Не за друго, а защото не смятам, че в политиката има място за човек, който изборите ги свързва с бой и обиколка на бицепси. 

24 май 2014

20 000

Това 20 000 не е просто цифра. И сега ще разберете защо.
Няма и 24 часа след намирането на тримата младежи, изгубени под връх Ботев и в медиите изтече информацията колко струвала спасителната акция. Официално е 20 000 лв на човек, някъде дори мернах цифрата 100 000 (общо), а разни жълти и полу-жълти сайтчета дори изнасят и по-подробен ценоразпис.
И докато медиите държат такъв назидателен тон към младежите, в същото време забравят, че родителите им (на момчетата) са български данъкоплатци, с чиито пари се поддържа ПКСС, плащат се заплати на спасители, закупуват се хеликоптери. Вярно, че един летателен час на хеликоптерите пари струва, но също така е вярно, че не всеки ден се губи някой в планината и хеликоптерите не летят през половин час да спасяват някого.
В youtube можете да видите как в белите страни се изпраща пожарна команда да сваля котки от дървета, как кораби отиват да спасяват китове или как хеликоптери спускат спасители, за да помогнат на заклещено животно. В белите държави спасяването на хора очевидно е рутинна дейност и са се насочили към животните. 
Същото трудно ще се наблюдава в държавите, които наричаме "развиващи се", за да не им кажем "недоразвити" и към които, за съжаление, трябва да причислим и родната България. А в случая става въпрос за спасяване на човешки живот, и то на 3 наведнъж и вместо да теглим чертата и да видим що, аджеба се е стигнало до тук, що не са се разбрали младежите и спасителите, какво липсва в планината като указателни табели и ориентири, колко струват застраховките, каква е екипировката на спасителите и т.н., ние веднага теглим калема и казваме: "Ало, кой ще плаща?"
Кой ли?
Ще ви върна две години назад, когато язовир "Иваново" наводни с. Бисер. Тогава, на фона на трагедията, на фона на наводнените къщи, издавените животни и 10-те загинали, на фона на всичко това тогавашният премиер Бойко Борисов се изтъпани пред медиите и си направи една дебелашка ПР-акция. Точно тогава разбрахме, че закупените от Тройната коалиция хеликоптери нямали система против обледеняване и Борисов е поел нечуван риск и е демонстрирал невиждано мъжество, като се е качил и е полетял над наводненото село. Тогава в един миг цялата трагедия, всички сълзи и мъка изчезнаха пред мъжеството на Бойко.
Тогава някой попита ли колко ни струва храбростта на пожарникаря?
Та както ви казах в началото, 20 000 не е просто цифра. 20 000 е степен, ниво на оскотяване.

23 май 2014

Петък следобед

Ех, какви ли не жени се срещат по улиците!
Вървят срещу мен две около 20-22 годишни и едната оживено говори на другата:
- За две седмици той пръсна по мен годишната ми заплата, а ти ми говориш да не му духам на първата среща!

22 май 2014

Wet Wet Wet - Morning

Ует ует ует не са ми от най-любимата група, доста сладникаво ми звучат, но от албума им от 1995 г Picture this извадиха 2-3 читави песни - тази е една от тях. Клипът също е много оригинален, но все пак е правен във времената на цифровите технологии. 
И друг път съм казвал, хубави години бяха 90-те - музиката беше в пъти по-хубава и по-нормална и дори такива ванилии като Марти Пелоу и компания се приемаха добре. Още не се бяха появили бой- и гърл-групите, още ги нямаше разните му пеещи танцьори (или танцуващи певци) като Дженифър Лопез, а най-хубавото беше, че Унисон рекордс бълваше пиратски касетки (тогава още бяхме на касети) на килограм. Не че беше проблем да си свалиш песен от нета, ма все пак друго си е да дадеш 50 лв (1 германска марка) за "оригинална" касетка с "чаршаф" и да се гъзарееш на някой купон с нея.
Конкретно на тази песен доста ръце (и не само) съм пускал.
Приятно слушане!

21 май 2014

Пътуване - Будапеща

Катедралата Св. Ищван
В Будапеща имахме два престоя - на отиване до Германия и на връщане от Виена. Първи път спахме в Аgi apartment и това беше единствения хотел, на когото гледах местоположението преди да го изберем, така, че да ми е удобен. Хотелът (то всъщност е къща за гости) се намира в китното будапещенско предградие Törökbalint и навигацията само където не ме закара направо в спалнята. Аги се оказа един дядо, Графел Кароли, който говореше единствено на унгарски, нищо друго, но за сметка на това с голямо желание. Много ни обясняваше. Спането беше 50 евра, като на наше разположение беше цял етаж - спалня, хол, огромна баня. Ако някой път имам възможност, с удоволствие бих го посетил пак, дядото беше голям образ.
Вторият ни престой беше в хотел "Ческом", в Кишпещ. Пак гледахме цена, а не местоположение, защото имахме две нощувки. Това спане ни беше най-евтиното, около 45 лв на вечер с включена закуска. И това всичкото през booking.com - много полезен сайт! Хотелът се оказа на 200 м от голям мол и последната станция на една от линиите на метрото в Будапеща. А хубавото на Будапеща е, че основните им неща за гледане са съсредоточени в центъра и е много приятно да разглеждаш без да се налага да бързаш за някъде.
Катедралата "Св. Ищван" (същото като във Виена, Ищван е унгарският вариант на Стефан) беше първото посетено място. Не толкова голяма и величествена, както виенската си посестрима, но на мен ми хареса повече. Първо, много повече прилича на църква; второ - вътре усещането е много по-различно отколкото във Виена; трето - отвън на стената пише "EGO SUM VIA VERITAS ET VITA" - скромно да напомня за всеки, който е забравил.
Вътре в катедралата централно място в олтара заема статуята на Св. Ищван. Снимах я с телефона си, снимах я и с фотоапарата. Не знам от осветлението ли е, от камъка на статуята ли е, но на всички снимки статуята свети срещу обектива - все едно излъчва светлина. Може и самовнушение да е, а може и да е съзнателно търсен и постигнат ефект от скулптора - не знам, не търся нищо мистично. Просто ми харесва как се е получило.
Следващата спирка беше Кралският дворец. Пълен е със статуи и скулптори, дори има много красив фонтан, който макар и да не е така внушителен като фонтанът на Нептун в Шьонбрун, все пак не му отстъпва. В двореца има много интересни скулптори, основно покрай входовете, които като не знам какво означават, и ги тълкувам за себе си - това ми прилича на еди какво си, онова на друго. В двореца има и атракцион за деца - могат да стрелят с лък или арбалет, могат да се снимат като средновековни благородници. До двореца може да се качите както пеша, така и с помощта на кабинкова линия, която излиза точно пред резиденцията на унгарския премиер-министър, и съответно пред нея има двама гвардейци на пост. На всеки половин час те правят няколко крачки напред, след което правят шоу с карабините си. Който е имал строева подготовка ме разбира.
Кралският дворец всъщност е един доста внушителен комплекс, на територията на когото се намира и готическата катедрала "Св. Матиас" (да не си помислите, че няма). Там не влязох да снимам, не съм чак такъв религиозен фанатик. Но поне отвън я фотографирах - и ми стана тъжно на фона на рушащите се църкви у нас.
Последната сграда беше унгарският парламент - наистина много внушителен отвън. Отвътре се влиза и се снима само след предварително записване. Парламента им е много красив, с много красиво оформен площад зад него, и там имаше много унгарци, които се разхождаха и си почиваха.
Между другото, във Виена и в Будапеща все още можете да срещнете местни жители с брада и мустаци тип "Франц Йосиф", които са си така, а не са част от туристическите атракции.
След това се разхождахме бавно до метростанцията и така бавно-бавно попаднахме на някаква демонстрация на унгарските евреи. Беше 8 Май, не знам какъв точно мотив имаха - дали е Денят на Европа, дали нещо друго - унгарският не прилича на останалите европейски езици. Но същността е в това, че евреите протестираха и си казаха каквото имаха да казват без да блокират нищо, без да пречат на другите, без да прибягват до терор над връщащите се от работа.
Статуята на Св. Ищван в олтара на църквата, снимана с телефона ми.
Друго нещо - броят на туристите в Будапеща не отстъпва на броят на туристите във Виена, но тук беше пълно с гейове. Не че във Виена ги нямаше, но там може и за местни да минат. Докато в Унгария срещнахме поне 7-8 двойки - да им се чудиш кой от тях е красивият, кой умният? И това преди boy tunte Wurst да се появи на сцената на Евровизия.
Олтарът на катедралата.
Отделно, това е интересно, в Будапеща можете да видите също толкова велосипедисти, колкото и във Виена и Франкфурт. Не само това - като наближавате кръгово има знак за пресичане на два пътя с предимство - първия е велосипедния, втория - нормалния път в кръговото. Просто унгарците напредват без да се обясняват много-много, напредват с материала. У нас ... доста ляб имаме да ядем по въпроса.

Като цяло - очаквах много от Виена и Будапеща, получих повече, отколкото съм очаквал.
Куполът на катедралата.


Верижният мост.

Пълно е с лъвове и лъвски глави в Будапеща.


Парламентът се вижда в дъното, в дясно е Верижният мост.



Фонтанът в Двореца.

За тази статуя си мислех, че е Смъртта, която 
отнема бащата от семейството му. На това ми
прилича.

Парламентът. Всъщност, няма начин да се снима с обикновената любителска
техника цялата сграда

Статуята на Св. Ищван, снимана с фотоапарат.

20 май 2014

Пътуване - Виена

Малък трик на телефона ми - снима в цвят само червеното.
За пръв път бях във Виена - очаквах много, получих още повече. И толкова много неща останаха за другия път, че наистина ще има друг път след време.
Първо - хотел Klimt. Намерихме чрез booking.com без да искаме, в смисъл, ориентирахме се по цената, а не по местоположението му. После се оказа, че е удачен избор (топла вода и интернет + място за паркиране пред самия хотел). На сутринта си направихме маршрут (какво да разглеждаме) и тръгнахме да разглеждаме.
Шьонбрун отпред.
Ако ще разглеждате Виена с кола имате 3 варианта: да намерите голям търговски център, в който паркирането е безплатно за 3 или 4 часа; да си купите талон за паркиране или да си платите на паркомат; и трето - да намерите платен паркинг в центъра. Аз и трите пъти избрах третия вариант, в общи линии не ми излезе кой знае колко скъпо. 
Глориет, снимана отдолу и много отдалеч.
Шьонбрун отпред, малко по-отблизо.
Първо посетихме катедралата "Свети Стефан". Като цяло не ми харесват готическите катедрали ("Св. Вит" в Прага е същата) заради разните орнаменти и фигурки на демони и изчадия от ада, които панически бягат от църквата - струва ми се, че прекаляват. Като повечето западноевропейски катедрали и тази е огромна, внушителна, величествена. От катедралата може да се вземе файтон, наредени са отстрани и чакат за разходка - само че са малко (за файтоните говоря), как да кажа - една идея малко по-читави от нашите файтони по морето. Някак си за Виена по-иде да се разхождаш с файтон, връзва се с историческото развитие на града; на Албена като отидеш и като се качиш на файтона на някой циганин, каква връзка усещаш с миналото? 
Паркът на двореца е пълен с такива алеи, навсякъде статуи.
Катедралата е внушителна и отвътре. С уредена зона за снимане, с наплив от туристи, от които не можеш да се разминеш. На входа на катедралата продават билети за концерт на орган същата вечер (едно отклонение: без да искам преди години присъствах на концерт на орган в една църква във Франкфурт на Майн; хубаво звучи, и то в църква много по-малка от катедралата "Св. Стефан". За съжаление плановете ни за вечерта бяха други) или билети за концерт на произведения на Моцарт след седмица. Въобще, за австрийците църквата не е място, в което бабичките да палят свещи.
Следващата спирка беше двореца Шьонбрун. Ако отивате до там с кола, точно пред самия дворец има паркинг за около 3,90 евра на час. Влизането и разглеждането на двореца струва между 9 и 15 евро на човек в зависимост от това какво точно ще разглеждате. А там наистина има какво да се види! Аз все съм се мотал из Европа, все съм ходил да гледам разни работи, ама такова нещо не си представях, че може да съществува! И колкото и да съм видял, два пъти повече остана невидяното, за което нямаше време. Определено до Виена ще се ходи пак, защото само за Шьонбрун отива един ден.
Глориет вече на баира, от близо.
Честно казано, не съм си представял, че хората могат да строят такива неща! Въобще, как им го е родил акълът да го построят по този начин, с фонтана на Нептун срещу двореца, с парка и с подстриганите дървета, със статуите, с Глориет на баира срещу двореца, с всичко! И после тъжно да си помисля "А ние какво имаме?" и въобще, каква Виена на Балканите ни гони?
Фонтанът на Нептун
И седя и се чудя, ако сега Шьонбрун е туристическа атракция, преди 100-150-200 години тази всичката красота само за един човек ли е била, за Франц-Йосиф и за императрицата?
Третата спирка беше Пратерът и на Симеончо най-много там му хареса. Първо, возихме се на истинско виенско колело (в смисъл, във Виена). Второ - до виенското колело имаше една водна пързалка, която отгоре не изглеждаше толкова екстремна, колкото се оказа всъщност. Трето - возихме се на влакче на ужасите, което е читаво направено, но си му личи, че е старо. И четвърто - видях атракциони, на които едва ли някога ще се кача (няма да ставам космонавт), но поне съм доволен, че съм ги видял на живо.
Въобще, във Виена не е нещо, което можеш да разгледаш за един ден. А и аз не съм бай Ганю, да река: "Какво ще и гледам на Вената, град като град?" - напротив, има толкова много места, които видях през колата, но беше невъзможно да снимам. Сега не мога да кажа кой град е по-красив - Виена или Прага, но поне вече съм бил и в двата и имам база за сравнение.

19 май 2014

Пътуване - Рюдесхайм и Вюрцбург

Това е от Австрия, след Виена, но не помня откъде точно.
И така, по празниците се разходихме до Европа семейно. Отдавна планирана екскурзия, за която бяхме блокирали едни пари и не ги пипахме (че иначе Европа нъцки). Цялото пътуване ни излезе около 4500 км като пропътувано разстояние (през Сърбия, Унгария, Австрия и Германия), около 40 ч шофиране (грубо) и около 600 евро разходи.
Хубавите страни са, че след Ниш всичко е само магистрали (с изключение на Белград, но за това след малко), вече има booking.com, където да си потърсиш място за спане, а и спането не е кой знае колко скъпо - то основното е да има топла вода и интернет.
Накратко за пътуването:
Добрата новина за Сърбия е, че сърбите са построили магистралата от Белград до унгарската граница. Путарината (ТОЛ таксата на магистралите) за преминаване през Сърбия е 12,00 евро (6,50 до Белград, 2,50 + 3,00 евро след това), плаща се или в динари, или в евро. На бензиностанциите вече се правят на интересни, не приемат открито евра, а са монтирали някакви подобни на банкомат обменни машини, на които трябва да си обмените предварително валутата в динари, и чак тогава да си платите. Но това е официално, неофициално си приемат евра и връщат в евра. Магистрала се строи вече и то Ниш към Димитровград и вероятно до 1-2 години ще е готова (ако им пратим Тъпанарят от Банкя, може и да е до Нова година). Тоалетните са безплатни. Сърбите, освен магистралата до Димитровград строят нещо и в самия Белград, затова в момента, в който минете путарината на път за Нови сад, търсете знак "Нови Сад Транзит". В противен случай ще се въртите доста докато излезете на магистралата за Войводина (не че няма знаци, но е неприятно). На връщане е лесно, търсите знак "Ниш транзит" и го следвате.
В Унгария са едни от най-читавите магистрали в Европа, с много бензиностанции и места за отдих. На бензиностанциите приемат и евро. 10 дневната винетка струва 3000 форинта или 10 евро, купува се на границата и се пази (то всъщност не е стикер, ами някакъв касов бон или нещо такова). На магистралата има опасност да ви спрат полицаи и да ви я поискат. На унгарската граница можете да си купите винетки и за Австрия, Словакия и Чехия, в зависимост откъде ще продължавате после.
В Унгария, Австрия и Германия има една голяма уловка - бензиностанциите на магистралите продават горивото по-скъпо отколкото бензиностанциите в градовете. Разликата е от порядъка на 10 цента на литър, което хич не е малко. Например, в Австрия на магистралата варираше от 1.559 евра за литър, а във Виена видяхме за 1.339 евро за литър. Подобно нещо беше и в Унгария - на магистралата един литър дизел ми струваше 445 форинта, а в Будапеща 406 форинта при курс 309 форинта за евро. В Германия картинката беше подобна, но както ми обясниха, там цените се менят в зависимост от деня и часа - в петък надували за уикенда, в понеделник сваляли. Там най-ниската цена, на която заредих, беше 1.339 евро за литър. Така че ако минавате покрай някое градче на 4-5 км от магистралата, отбийте се и заредете там, при всички случаи ще сте на сметка. Тоалетните в Австрия (0,50 евро) и Германия (0,70 евро) са платени, като май може срещу билетчето да се ползва някаква отстъпка за кафе, ако си поръчате на бензинката.
Толкова шофьорска информация.
Рюдесхайм на Рейн се оказа типичното туристическо германско градче - сувенирни магазинчета на всяка крачка, голям парк с монумент в него (монумента "Niederwalddenkmal"), въжена линия между парка с монумента и градчето и няколко музея - на средновековните мъчения (в него бях, снимки друг път) и на играчките (в него не бях, а сега като се замисля, трябваше). Ресторантчета на всяка крачка, не е евтино и както казал бай Ганьо, всеки иска пари: на тогоз крайцер, на оногоз крайцер. Монументът "Niederwalddenkmal" е издигнат в чест на обединението на германските държавици в германска империя през 1870-71 г. От обяснителните табла в подножието му разбрах единствено, че за модел на Германия е позирала дъщерята на Шилер (слаба работа, между нас казано, можеха и нещо по-така да си изберат). Но все пак поразява с размерите си. Иначе си личи, че е граден в други времена, в друга епоха, когато стремежът е бил първо към еднонационална държава, а след това и към някаква форма на господство. На табелите в подножието на монумента е обяснено коя фигура какво е, какво символизира, ма на немски само.
Около монумента има добре оформен парк с табели за германската флора и фауна в помощ на туристите. До колкото разбрах, алеите на парка водят към Скалата на Лорелай, но не мога да го твърдя със сигурност.
Музеят на средновековните мъчения не е нещо кой знае какво - в смисъл, не очаквайте някакви кървища и инквизитори в червени мантии и качулки на главите. По-скоро е като е като някаква изложбена експозиция колко жестоки и изобретателни в жестокостта си могат да бъдат хората едни спрямо други. Входът беше 5,50 евра, което се ядва. За разлика от другите забележителности, тук имаше и обяснения на английски.
Вюрцбург пък също има доста забележителности, но за имахме време само за резиденцията на архиепископа. В сравнение с онова, което в последствие видяхме във Виена и Будапеща тя се оказа като провинциална лятна вила. Но си е достатъчно внушителна и красива - готическа сграда, с оформен и поддържан парк вътре. Имаше и разни музеи, но този път бяхме ограничени във времето и повече от 2 часа не можахме да отделим на града като цяло (поразходихме се малко из пешеходната му зона). Като се поразрових сега из нета, май замъкът е бил повече за гледане, ама карай - другия път. Така де, то не може всичко да разгледаш наведнъж!
Принципно, градината на резиденцията е много красива - поддържана, оформена. И продължават да я оформят, подстригали са жив плет, който ще израсте в скоро време. Пълно е с разни статуи, основно на две дебели момченца в различни пози - нещо като невинна борба между доброто и злото. Цялата резиденция е един голям комплекс, в който са поместени различни музеи и не знам още какво си, ма за тях пари искат, пък и време нямахме толкова. Но просто си личат разликите в развитието - докато ние сме се борили с килийните училища и не сме строили църкви, по-високи от турчин на кон, католиците не са спали. И за капак на всичко дори откровено малки градчета като Вюрцбург имат какво да покажат на света.







17 май 2014

Аз съм Руди Джордаш!


Когато бях малък, като ме питаха: „Ти кой си?“, аз отговарях: „Аз съм Руди Джордаш!“.
Било е началото на 80-те години, а тогава по телевизията вървеше „Богат, беден“. Бил съм наистина доста малък, тъй като нищо не помня от филма – нито сюжета, нито имената на героите (освен Руди), нито имената на актьорите. В последствие научих, че ролята на Том Джордаш е изиграна от Ник Нолти. А самият Руди го помня, щото лелите и чичовците ми доста се забавляваха с „Аз съм Руди Джордаш!“ и не знам откъде се появи една черно-бяла снимка на Питър Щрос като Руди, която доста дълго време стоя на секцията ми. Що точно Руди, а не Том идея си нямам. Но причината, че си спомням как отговарях „Аз съм Руди Джордаш!“ ме накара да прочета „Богат, беден“ тия дни.
И открих, че доста съм закъснял.
Книгата е страхотна, и както разбирам от разни материали в нета, превъзхожда филма в пъти (то винаги става така, не знам що във филмите така се кастрят сцени и се трият персонажи), но ако почна да обяснявам, защо ми е харесала книгата, може би постът ще стане прекалено дълъг. Може би защото описаното семейство Джордах (както е в книгата, а не Джордаш, както е преведено за филма) плътно се доближава до типичното американско семейство: бащата-емигрант и майката-сираче, в крайна сметка започнали от нулата и стигнали не много далеч от нея; 3 деца, всяко от които търси само за себе си път в живота. Липсват безсмислените диалози около чаша с уиски, липсват мелодраматични сцени, липсва малоумно бръщолевене и цитиране на неизвестни бейзболни играчи, жокеи, цитиране на адреси, пресечки, авенюта, ресторанти „При Лу“, „При Му“ и т.н. - всичко е изчистено и опростено.
Интересен ми е развоят на книгата. Интересни са ми персонажите - винаги съм се чудил, откъде тази фантазия у писателите, как измислят характерите на героите си? 
Руди е отличникът в семейството, Руди е надеждата на родителите, Руди е този, който ще се измъкне от бедността благодарение на образованието, ако има 1 свободен долар в семейството, той отива за Руди. Руди наистина успява да завърши колеж, Руди се впуска в морето на бизнеса веднага след колежа, Руди се издига, става милионер и пред него се открива и политическа кариера. Но-о-о-о … политическата кариера на Руди се срива внезапно, жена му (която дълго е преследвал, докато се ожени за нея) се пропива и става алкохоличка, добре поне, че не фалира. И се оказва, че колкото и да си умен, колкото и да ти сече пипето, в крайна сметка не можеш да предвидиш всичко.
Ако съм бил малко по-голям навремето, вероятно щях да избера Том Джордаш. Том е „лошото“ момче, което всички гонят и не обичат. Том е побойникът, Том е изтърваният, Том е прелъстителят (не че Руди не е). Том е „добрият“ в книгата в крайна сметка (и още повече във филма, вероятно). Том тръгва от нулата, Том се издига малко нагоре, връща се отново на нулата, пак нагоре, пак надолу. Но в края на историята май наистина се оказва, че Том е намерил щастието в живота, за разлика от Руди и Гретхен.
А Гретхен … де да знам какво да кажа за Гретхен. То всъщност не ми е целта да го играя литературен критик и да правя дисекция на образите и произведението. Гретхен си е Гретхен, нормална жена в следвоенна Америка, която иска да живее по-добре от майка си. Всъщност, книгата е пълна с подобни персонажи; жени, които вършат тежка, неприятна или нископлатена работа, за да си осигурят прехраната – Клотилд, Кейт, Айда. Тереза пък (жената на Том) се оказва в крайна сметка най-обикновена проститутка, Джейн (жената на Руди) от красиво младо момиче, увлечено по фотографията се оказва богата алкохоличка в края на романа. 
Интересни са и Аксел Джордах, и Мери Джейн - родителите на Руди, Том и Гретхен. Аксел ми е интересен с това, че е оцелял от една война, започнал е на чисто в Америка и цял живот се е мъчил да забогатее с честен труд от тъмно до тъмно. Не успява и капитулира след като губи тази война. 
Въобще, целият роман е събирателен за американците. За американската мечта - все пак Руди почва от нулата и стига до върха (друг е въпросът какво има на върха, а и какво виждаш след себе си след това?). За еманципацията на жените. За доброто и злото, за честното и нечестното. За любовта и нейните проявления. Подобни истории вероятно ги има с хиляди в съвременна Америка, само да ги опише някой, и то да ги опише интересно.
Два момента ми направиха особено впечатление: първият, когато Аксел Джордах отива в училището при мис Льоно заради рисунката на Руди. Вторият: монологът на Гретхен след смъртта на вторият и мъж. Помислих си, колко хубаво е, че я чета сега тази книга и в същото време съжалих, че моите родители не са имали възможността да я прочетат навремето.
Като всяка хубава книга, съжалих, като стигнах до края. Не знам що е така, винаги ме яд, като стигна до края, макар че няма логика в това, нали целта е да прочета книгата и да видя какво става с героите. Нищо де, има втора част - "Просяк, крадец", в момента съм до средата, тя също е интересно написана. 
Но това не е същественото в случая. Същественото е, че отново съм "Руди Джордаш"!