29 септември 2016

Бай Ганьо прави дипломация

Пак удивихме света!
Единствената страна, която номинира двама свои кандидати, единствената, която сменя своя кандидат в средата на мача!
Дет` се вика, заварчици, стругари, сервитьори и шивачки не ни достигат, но кандидати за шеф на ООН имаме в изобилие.
"Държавна подкрепа", изразена в протакане до последния възможен момент на номинацията на Бокова, "подкрепа" от Президента, изразена в реч за силния кандидат, без да спомене името му, запитвания от страна на външния министър и на официалния представител в ООН как може да се смени номинирания кандидат (и това, моля ви се, са дипломати!).
Ей това е официалната подкрепа от страна на правителството, това са всички усилия, които полагат!
Бойко пак превъртя тъпомера, за пореден път.
Самата Кристалина Георгиева като я гледам как е решила проблема с бежанците и хуманитарните кризи в ЕС, само се е утепала да ходи да оправя световните проблеми в ООН. Кристалина Георгиева за еврокомисар, Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН, Кристалина Георгиева (евентуално) за министър-председател, Кристалина Георгиева (евентуално) за президент, Кристалина Георгиева само за "Мис Вселена" не сме я лансирали досега, но сме сигурни, че и там ще спечели!
Само не ми стана ясно кое кара дебилите от властта, като се почне от Тъпчо, мине се през Чехльо (па тоя каква мижитурка се оказа с тоя призив да сме единни зад кандидатурата на Кристалина, като неква ученичка се обяснява, путьо маринин!) да си вярва, че Кристалина ще влезе от раз в битката и ще спечели?
Права се оказа Бокова: номинирането на втори кандидат от България е прецедент и резил за страната ни, голям резил, и не знам колко поколения ще минат, преди да го изчистим.

27 септември 2016

22 септември 2016

The casting couch

Какво си представям когато чета, че Александра Богданска ходила на кастинг при продуцент в Холивуд.




20 септември 2016

Catering BG


Все съм ходил на рождени дни, все съм ял кетъринг, но половин кебапче на клечка за зъби досега не бях ял. Кебапчето на клечка, мисля си, е уникален принос на българската кухня към световното кулинарно богатство. Ся, тва там Мастър шеф, 24 Kitchen, Мама готви по-добре и не знам още какво си, дето се хабят с разни изгъзици като агнешки корони, сьомги с песто и чери домати, октоподи и калмари по сицилиански и разни подобни ... просто стоите встрани тихичко, нерво пушите и подсмърчате.
На ринга има нов победител!

19 септември 2016

Рапсодия в синьо

Синята лавина пак лети напред.
Кой ще вкара гола, на кого е ред?
Синята лавина няма да се спре!
Там където мине (там, където мине)
нищо не расте!
Инстаграм нямам, но пък се светнах на някои опции на телефона си. Снимките са от мача на Левски с Пирин онзи ден. Специално панорамата много ме накефи, ще стане майстор от мене!

18 септември 2016

Миналото според Шимон Перес

Не се опитвайте да решите проблемите на миналото, не знам възможно ли е изобщо това. Миналото изобщо няма никаква роля. Просто го изучете, за да не повтаряте старите грешки. Миналото няма нито бъдеще, нито надежда.
Шимон Перес, пред конференцията на Ялтенската европейска стратегия

16 септември 2016

Моята голяма румънска сватба: разни

Изглед от нашата стая
А това е панорама от Гарана, Гаръна или как там му е името.
Тоя няма какво да го коментирам, не беше май наред завалията

Пак Гарана.

Цуйка


В Решица се оказа, че има музей на локомотивите. Там са произвеждани първите локомотиви в Румъния,
а самото производство е започнало още по времето на Австро-Унгарската империя.

За сведение, Малкото Кате в случая го играе мерна единица.




Този фолксваген май стои повече като атракция.

Хората в Бела Църква, Войводина водят много спокоен живот. Велосипедисти има навсякъде, без да има
специално алеи.

14 септември 2016

Моята голяма румънска сватба: сватбата

И така, сватбата беше ... абе некво уникално събитие беше.
Първо, пристигнахме в хотела, къде ще е сватбата, там съответно ни чакат, сядаме да вечеряме и започваме да се запознаваме наред. И запознавайки се с една приятелка на булката научаваме, че сватбата всъщност ще е в баварски стил, тъй като районът там бил богат на немци (баварци в частност) още времето на Австро-Унгарската империя. Тоест, храната ще е баварска и гостите ще са облечени в баварски носии - "сещате се, женските рокли като на Октоберфест, tits out" каза Диана.
Къщите в Гарана определено не са типично балкански, повече ми бият на немски.
Това за tits out ми звучеше добре, не знам какво я беше притеснило женицата?
Обърнете внимание на разпятието в двора на църквата. В тази част на Румъния,откъдето минахме, 
видяхме поне 50, навсякъде са - в градчета, в села, по полето, на разни кръстовища и пресечки. 
Подобно нещо съм виждал в Италия и Литва.
През това време пристигна някаква огромна тумба сърби, на тях им е било по-близо, очевидно, а впоследствие се оказа, че част от тумбата е оркестъра.
В голямо приключение се видяхме, сватба в Румъния, в област, населена с етнически немци, заедно със сърби.
Сватбата преди венчавката ...
... и няколко часа по-късно.
Това са булката и младоженецът, зад тях с дебелата свещ е кума.
И така, в дългоочакваният ден сутринта започна със закуска (на тази закуска поднесоха едно от най-хубавите кози сирена, които съм ял през живота си!), после се разходихме из селото за храносмилане и убиване на времето. Диана се оказа позната на булката от едно време, от средното училище, и понеже нямаше други близки и познати реши да се разходи с нас из Гарана. Почнахме да си говорим, тя се оказа от Турну Северин, но от 20 години живее в Единбург, Шотландия. Тук да направя едно отклонение: ние на румънците може и да им викаме мамалигари, да ги броим за влашки цигани, но първо са поне толкова оправни, колкото и някои от нас, и второ, лека-полека си слагат ред в държавата, за разлика от някои държави на юг от Дунава. Аз съм се сблъсквал с румънци и в България, и зад граница, работят упорито, скромни са и не са такива шумни простаци като сърбите или като турските гастарбайтери.
За мое съжаление нямаше tits out. По някое време се появи една доамна с подходящите тактико-технически данни, ама то вече 
беше  късно вечерта, къде ще ходя да я снимам за блога си?
А това е нискохолостеролната почерпка на Руди - цуйката и лукът изгарят мазнините
на свинската мас
Бира като бира, но със специален етикет
Та така, разхождаме се с Диана из селото, тя ни разказва как е живяла в Турну Северин, как като малка цяло лято е прекарвала на село при баба си и дядо си, как след това не е можела да свикне с вкуса на храната в града, обяснява ни как се строят къщите в Румъния (както и у нас), гледаме тук, гледаме там, оплаква се, че в Шотландия е шумно, че не се виждат нощно време звездите - е така е, ама си отишла там да си вадиш хляба и няма искам-не искам, шумно било, тъмно било, това е положението.
Наближаваме някаква църква, а не знаем в коя църква точно ще е венчавката (то подписването в съвета е минало 3 дни преди това), в селото има две църкви. Влизаме вътре, аз исках да снимам, ако може, да си призная, останах изненадан.
Това е местната кола, пак по баварска рецепта
Църквата видимо не беше православна, със статуи вместо с икони, с тапети и с разни илюстрации към Светото писание по стените. Олтар нямаше, или по-точно имаше, но не беше така заграден като в нашите църкви. И вътре на входа два съда със светена вода и две лелки си говорят нещо на влашки.
Аз си направих моите снимки, а Диана се заговори с тях, има ли сватба следобед, да имало.  Е сигурно сме в тая църква, едва ли в такова село ще има две сватби по едно и също време.
Руди отваря бурето ...

... и това е специалната бира на Руди.
На мен ми се стори лека, но киселееше, той обясняваше надълго и нашироко как се филтрирала,
 колко време отлежавала, но за съжаление, на влашки.
Църквата се оказа католическа, но с някакво разрешение да се използва и от православните. Въобще, разговаряйки се на тема "религия" с Диана се оказа, че румънците като цяло са православни, има малка католическа общност, а немците, остатъци от Австро-Унгарската империя са католици, а не протестанти или лютерани. Вероятно поради тази причина, за да не се строят църкви през 10 метра очевидно различните конфесии си услугват една на друга.
На отчето не му разбрах всичко, което каза, на румънски говореше, та там я
С такава рокля, с такава цепка може да се облече само някоеМиме, в случая не от Биримирци,
а от Сърбия, ма то все същото. Тия балкони ги разнасяше цяла вечер, tits out все пак!
фана някоя позната дума, я не. Два пъти каза "Отче наш", чете там за сватбата в Кана Галилейска, венча ги, сложи им короните на главите, сложиха им пръстените (кумата на булката и кумът на младоженеца) - все неща които ги има и в нашата църква. После имаше поздравления за младоженците още вътре в църквата, снимки с младоженците пред църквата и после поехме към ресторанта.
Die Münchner Weißwurst ...
Пред ресторанта имаше набор от изненади. Първо, собственикът на ресторанта/хотела Руди посрещаше всички гости в баварска униформа, цуйка и нискохолестеролно мезе - франзела със свинска мас, лук и червен пипер. Руди убеждаваше всички, че маста е екологично чиста и е от слабо прасе, та холестерол почти нямала, пък и да има, лукът и червеният пипер го компенсирали. Цуйката на Руди беше арна, на мен ми приличаше на гроздова, ама Руди каза, че била сливова, но според мен гроздова си беше. Но беше силна и нямаше тоя вкус и мирис на джибри, които имат някои родни домашни ракии. Вътре на сватбата също поднасяха цуйка, и вино имаше, и двете домашни, ама на Руди беше по-арна.
... и разни други баварски специалитети. Имаше и някакво зеле, два вида - едното беше лилаво на цвят и сладко на вкус. Баварска му работа. 
Самата сватба в ресторанта беше като нормална българска сватба - йеденье, пиенье, танцуванье. Освен сръбския оркестър се оказа, че има и румънски такъв, който в нашата малка класация с Катето спечели първото място в състезанието на оркестрите с голяма преднина. Сърбите си бяха докарали тяхна си певачица, на която желанието силно надхвърляше възможностите, докато румънците имаха някакъв симпатяга, който за разлика от сръбкинята си знаеше текста на песните и не четеше, докато пееше. Менюто беше баварско, както вече казах и се състоеше от пушена пъстърва с лук и лимон и някакви сирена, прецелчета хляб, после поднесоха някакъв weisswurst със сладка горчица (странно, но се оказа вкусно. Иначе чак на другия ден разбрахме, че наденицата се белела и червото не се ядяло, ама кой да ни каже?), после по някое време имаше супа (супа на сватба в България не съм ял никога, при нас не е ли да гътнеш прасето и да намяташ пържолите, не ми го хвали!), разни джоланчета, пилешко, някакви хлебни топки с месо, сос, два вида зеле, едното беше уникално вкусно, другото обикновено немско кисело зеле - а бе въобще баварска му работа, arbeiten und disziplinen.
Тук трябва да призная, че Руди като организатор на събитието се беше постарал доста, дори в излишък.
Имаше игри с младоженците, кой колко познава другия, със затворени очи трябваше да си познаят половинката измежду 5-6 други, имаше и игри с публиката и изненади, в един момент ни подбра всичките - айде, вика, излизайте навън, приготвил съм prima surpriză. Викам си, сега остава тоя като Миташки да е приготвил кслючовете на една лада и да има "целувай ръка", ама не. Сюрпризата се оказа едно буре с бира, която, до колкото разбрах (до колкото ми стигат познанията по романски езици, а те са повече от оскъдни), самият Руди произвежда, почна да обяснява кога и как я филтрирал, че била не съвсем като нефилтрираното, ама не била и баш като светлото пиво, абе накратко накрая след обясненията чукна канелата на бурето и почна да точи бира и да подава на всеки.
Сега, като говоря за сръбския оркестър, все пак трябва да им отдам дължимото, чалга нямаше. Жената се беше приготвила с дежурния репертоар, в общи линии същите песни се пеят и по заведенията в София, разните пиано-барове, ресторанти по морето с жива музика. Дансингът беше тесен, таман за хора като мен, които са спънати в краката, но ми направи впечатление, че доста от румънците можеха да танцуват имаха чувство за такт. Имаше една двойка, те дойдоха облечени в банатски, а не в баварски носии, та хората бяха видимо над 50-те, не слязоха от дансинга, много се забавляваха и двамата. Не ги знам на кого са приятели, на Отилия или на Кайос, но с толкова удоволствие танцуваха, от сърце се радваха на приятелите си. И хоро играха, на някаква осъвременена тяхна песен, може местния вариант на "Бяла роза" да е бил, но и хорото им на нашето приличаше, ама това по някое време, вече като бяхме напреднали и с цуйката, и с виното, и с уискито. Уискито поне беше Джак Даниелс, лед нямаше, а за разредител ползвах някаква местна кола, също по баварска традиция или поне с немски етикет. И така до 2 през нощта, после вече ми се доспа и отидох да си легна, макар че за какво лягане говорим, като стаята ми беше над ресторанта. Въобще, голямо приключение беше.
Като си помисля, да отида на сватба в Румъния, в район с етнически немци, с баварска кухня и със сръбска компания. Ако имам възможност, пак бих отишъл на подобно мероприятие, стига да ме поканят!

13 септември 2016

Моята голяма румънска сватба: пътуването

Типичен германец с мустак тип "Анадолска гордост"
След силното ми представяне на сватбата на Радо и Таня сега дойде ред и на сватбата в Румъния. Един вид първо съм добил право на участие в евротурнирите, а сега е самото участие. Смело мога да заявя, че и тук се представихме добре, домакините останаха доволни и вече почвам да се оглеждам и за други подобни предизвикателства. Ние с Малкото Кате бяхме в ролята на guest star, а в ролята на младоженци бяха Отилия (юрист като Катето, позната от разни юридически семинари из Европа) и Кайос, мъжът и.
Крайните две гишета вдясно не работят, но за европейците с анадолски произхОд  това не е проблем. Двете колони отдясно се мъчат
да се вмъкнат в моята колона.
Сватбата беше някъде в западната част на Румъния, в едно малко село, наречено Gărâna, което според Гугъл се чете на български като "Гарина", според мен е "Гарана", а според местните е "Гаръна", с ударение на "ъ"-то. Пътуването до там варираше от 490 до 530 км като разстояние и от 6:30 до 7:20 часа като време, в зависимост от избрания маршрут, през Видин или през Сърбия (през Смедерево, Сърбия е по-кратко като километри и като време според Гугъл), но както често се получава, това съвсем не ми беше най-големия проблем.
Та да започна от самото начало, от тръгването:
Тръгване
Тръгването беше в петък. Уж станахме нормално, някъде към 7:15 (не бързаме за никъде), докато закусим, докато свалим багажа, да не забравим нещо, да изгасим навсякъде каквото е светнато, и то станало 9:30! И като да тръгнем, хайде гориво да дозаредя, да ми е пълен резервоара и на границата пристигаме в 11 без 10.
На границата ударихме първата греда, вместо да е празна и да минем за 5 мин, както очаквахме, имаше някаква огромна тълпа гастарбайтери, завръщащи се от родните си места. Познатата картинка - мустакат "германец", разни чаршафосани кадъни, чаавета, одеяла, коли, натоварени до пръсване с багаж.
Нашите граничари бяха отворили 2 гишета, но като видяха каква тумба чака да мине, пък и нали са на излизане, не на влизане в страната и ускориха процедурата и за няма и 20 мин минахме нашето КПП и отидохме да се редим за влизане в Сърбия.
Сърбите обаче отворили 4 гишета и си проверяват внимателно и чинно документите на всеки. Не че не им е ясно откъде идва и накъде отива основната маса от чакащите.
Това е след Пирот, няма маркировка само.
И тук се почна едно свирене, едно пререждане, едно нервничене от страна на анадолските европейци. В един момент решиха, че свиренето им е дало резултат и сърбите са отворили още 2 гишета, юрнаха се да се нареждат, видяха грешката си и почнаха са да се намъкват в нашата колона, която до този момент вървеше най-бързо и благодарение на турската/гастарбайтерската солидарност мина на най-бавна скорост. Щото ония си говорят помежду си, в един кюп са, все път ги чака, двама минат, третия пусне някой, а ние, малкото българи, чакаме. И един сърбин не излезе да вкара малко ред в нещата, нещо там да контролира, мама им дебилна и на тях!
Турция в Европа ли?
Интегриране за гастарбайтерите ли?
Това са ориенталци бе, тия ги псувах до влизането ни в Румъния, там вече си намерих друга тема за размисъл, дее*а и ориенталците!
Влизаме в Сърбия, магистралата към нашата граница напредва видимо, но не с това темпо, с което очаквах и въпреки това вече трасето е излязло на Димитровград, а към Пирот и до Ниш е асфалтирано, дори се качихме на един участък от 40 км преди Ниш, който вече е готов. И всичкото това без да му реже лентичката Бойко и без Лилето да ходи да проверява строителството докъде е стигнало!
А това е някъде по средата между Пирот и Ниш ...
На Ниш се качихме на магистралата, въпреки че навигацията упорито се мъчеше още след минаването на Градина да ни завърти към Зайчар (дето е срещу Видин). Аз предварително знаех, че трябва да слезем на Смедерево, почвам да го търся Смедерево в навигацията, няма го, не го намира. Как не го намира не знам, на сателитната карта го показва, като град като го търся, не излиза!? Няма значение, знам го Смедерево, имаме и указания от румънска страна кой път да следваме, слизаме на Смедерево и нъцки, картата е до тук! Навигацията се мъчи да ме прекара през Белград и Панчево, ама това вече са ми излишни ~150 км.
Пък в края на краищата, с питане и до Цариград се стига.
Тръгваме към Смедерево, търсим табела за Ковин, намираме Ковин, после търсим Бела Църква, айде и Бела Църква намираме, търся КПП Калугерово (или както там го произнасят това Калуђерово сърбите)в навигацията, да и дам да ме закара направо там, и него го няма, а аз все пак съм си играл да проверя откъде ще минавам предната вечер!
А това е временна маркировка, която (странно), не се трие за седмица-две.
И така малко пипнешком напредваме, навигацията се скъса да преизчислява, в един момент хвана някакъв познат участък, продължете направо, тука завийте наляво, надясно и бам, преди границата пак изгуби сигнал, добре че имаше голяма табела "Гранични прелаз Калуђерово".
Честно казано, селата във Войводина си личат, че са унгарски, малко са по-различни от тези в Западните покрайнини около Цариброд и Пирот. По-спретнати са, по-подредени са, по-богати са, нямат много общо с Балканите и балканската визия. И между селата някакви безкрайни царевичаци, само царевица и нищо друго!
КПП-то - умряла работа, за 5 минути минахме и сръбската, и румънската части. Накъде отивате, какво носите, цигари и алкохол имате ли, ми не пушим, а алкохол носим за подарък само, колко е, толкова е, а може, айде довиждане!
... и освен асфалтирането сърбите укрепват и склона, както пише по книгите, а не колкото да издържи бате Бойко 
да му резне лентичката и после да го ремонтираме след месец, щото едни пари сме взели.
Румъния
Влизаме в Румъния контрастът със Сърбия е видимо осезаем. Пътищата са по-разбити, ама тотално по-разбити. Не че у нас няма такива разбити пътища, има, то не може Бойко Борисов и Лилето да огреят на всякъде, колкото и да се стараят, но такъв ужас не бях минавал откакто пресякох преди години чешко-полската граница при Кудова-Здуй и слизах през планините към Вроцлав. Селата след границата са по-бедни, улиците са по-разбити, къщите са овехтели, не всички са измазани отвън, някои са леко порутени. И влашки цигани на килограм (па може и да не са баш влашки, тук сме към Банат и Трансилвания)!
Пътищата във Войводина са в изключително добро състояние, като контраст не толкова на нашите, колкото на румънските.
След границата трябва да стигнем до някакъв град Reşiţa (Решица), оттам до Гарана са 36 км според гуглето, та минавайки през някакво градче/село Oravița (Оравица) гледаме една табела Тимишоара и Решица наляво, а навигацията казва "дръжте вдясно".
А сега де? Тя Решица е на изток от Тимишоара, и това съм проверил, Тимишоара е близо до границата с Унгария, Решица е по-към средата на Румъния, викам си, тука нещо не е наред, ама дай да държа пътя, дето го знае навигацията, след като го има в картата. Обаче излизаме извън градчето/селото, и пътят от асфалтов става бетонов, викам си, край, после сигурно и макадамов ще е, нещо не е наред. След около 5 км стигаме до една кола, баща и дъщеря спрели нещо край пътя, спирам и аз да ги питам. Бащата естествено бъкел български не говори, и английски също, дъщерята извади някакви познания по английски, та със съвместни усилия ни обясниха - тоя път ще ви закара до Решица, ама има molte curve. Тръгнете към Тимишоара и има едно село Градинар, там ще завиете надясно за Решица.
Къщите във Войводина са спретнати, стегнати и почистени. В селата след границата румънските са олющени,
неизмазани и схлупени, пътищата често са тотално занемарени. Чак когато наближихме Решица и пътищата,
и къщите придобиха някакъв нормален външен вид.
Добре.
Тръгваме за Тимишоара, обаче навигацията тотален блок, няма такъв път, направете обратен завой, след 150 метра, след 850 метра, аз се ориентирам по табелите, държа за Тимишоара, карам, карам, това село Градинар ник`во го няма, викам си, да не съм пропуснал някоя табела, или пък да са я свили местните я за вторични суровини, я чушки да пекат на нея, то циганите са едни и същи навсякъде. Минаваме през друго село, Греони, и гледам някакъв селски панаир, сергиите с пластмасите, масите, скарите, бира и кебапчета. Спирам, питам ги как са с английския, зле са, това ли е пътят към Решица, като чуха Решица почнаха да кимат, това е, това е. Има ли село Градинар? Има, там си надясно.
Добре, не ме е излъгал оня, не съм пропуснал нищо.
Направих една панорама на село във Войводина, богат край.
Карам, карам, накрая го стигам това Градинар, оказа се Градинари (Grădinari), там има табела за Решица на 29 км, добре, обаче тук се повтори историята от Смедерево, в смисъл, тия селски райони от Румъния ги няма в картата, съответно GPS-а ne fungue*.
За пръв път ми го прави тоя номер, къде ли не съм шетал из Европа, в Литва ме закара до Мажейкяй и до Плунге до точния адрес без грам проблеми, що сега реши да стачкува, не знам? Аз ли нещо грешно съм я настроил, тя ли нещо взе да издиша?
Селата в таи част на Румъния, след границата с Войводина са бедни, пълни с цигани. И циганията няма да е
пълна ако местният цигански барон не си е построил малък палат. Вратите от кованото желязо са задължителни.
Вдясно в ъгъла на снимката е местна циганка с чааве.
Както и да е, стигаме до въпросната Решица, звъним на Отилия, тя ни обяснява, че е не е в Решица, а в Гарана, да продължаваме направо. Катето и казва да не се притеснява, че имаме GPS координатите, въвели сме ги в навигацията и виждаме мястото, на 18 км по права линия. Оная ни обяснява, че има много завои и че пътят е около час. Добре бе, няма проблем, навигацията отново проработи, виждаме флагчето за крайната дестинация, затваряме телефона, ха да тръгнем, и отново греда: навигацията че я вижда Гарана-та, вижда я, ама ми дава път през Тимишоара, после не знам откъде си да мина, да заобиколя, и така още 300 км!
Бе вие нормални ли сте, аз нали го виждам флагчето на екрана.
И пак се почва едно питане, спирам на един паркинг пред Пени маркет, минават един домнул и една доамна, "Bonasera, говорите ли английски?", не говорят, но доамната ми казва нещо, което видимо е да почакам. Връща се след минута-две с някакво младо момиче, с нея да с разберем.
"Накъде е Гарана?"
Онова почна да чупи ръце, ох, как да ви обясня, бе там е, ама не ми стигат английския и ръцете да ви покажа. Доамната почна да пердаши нещо на влашки, аз чувам spital и poștă, питам девойката "Поща и болница ли трябва да търся?" Ами да, ама те са тука в квартала, не знам как да ви обясня как да ги стигнете.
Ковано желязо, задължително.
Ще се оправим, не се притеснявай.
Тръгваме, болницата я намерих, сетих се да включа навигацията да ми показва географската посока, пощата или я подминахме, или нещо я няма, карам на Изток, тая Гарана на Изток беше, спряхме тук, спряхме там, ще питам пак "Гарана накъде е?" "Само направо, натам е!" - викам си, как го уцелих това шосе от воле!
Излизаме от Решица, държа си пътя, виждам че и флагчето наближавам, караме, караме, по едно време и табела да Гарана излезе, само направо, айде, уцелихме го, ма то едни завои, едно чудо, мисля си, ако стане нещо тука у тия пущинаци, докато ни намерят ...
Селце в румънски Банат. Къщите са долепени една до друга, вляво са палатите на циганорите.
Та в крайна сметка я намерихме тая Гарана, като изключим двучасовото забавяне на нашата граница заради ония дезинтегрирани хлебарки. Хората ни чакаха, нагостиха ни, заведоха ни в хотела и ... за останалото после.

_________________
* ne fungue (чеш.)- не работи, навик за изразяване от престоя ми в Прага.

10 септември 2016

Когато биеш Люксембург

Един от първите ми съзнателни спомени относно футбола е от 80-те години, квалификациите за СП`86. Помня трудната победа с 1:0 срещу ГДР, помня голът на Ст. Младенов от този мач, помня победата над Югославия с 2:1 и двата гола на Пламен Гетов (голям играч беше Гетов, голям!), помня победата над Франция с 2:0 (тогава излезе един лаф "В София петли не пеят").
Та от тогава си спомням как бихме и Люксембург с 4:0 в София, но помня само резултата, самия мач нямам спомени да съм го гледал. После в следващите квалификации за Евро`88 пак се паднахме в една група с Люксембург, взехме си редовните 2 победи, ама там се осрахме у дома с Шотландия в последния мач, но аз вече знаех, че Люксембург са нек`ви слабаци, футболно джудже, а ние не сме.
Така де, беше време, когато си ги отнасяхме с по 3-4 гола тия. 
Онзи ден пак им вкарахме 4, но те пък ни вкараха 3. До колкото разбрах, за пръв път в цялата си история Люксембург вкарва 3 гола в един мач. Те люксембургците обикновено 3 гола вкарват за всичките квалификации, този път ги вкараха за 1 мач. 
За няма и 30 минути, ако трябва да съм точен.
Аз, да си призная, мача не го гледах, проспах го нещо, ама като видях после репортажа, не съм бил единствения дето е проспал нещо. Например Владко Кренвирша, вратаря на делиорманските овцееби, ако се чуди защо въпреки двете спасени дузпи на Кристиано Роналдо все още си ритка у нас, да знае, че е единственият вратар в света, на когото Люксембург е вкарал 3 гола. А пък като гледах втория гол на Люксембург, паса към Йоахим, спринта и развинтването на Иван Иванов си дадох сметка защо Йоахим вече не играе в ЦСКА и се запитах защо Иван Иванов не играе в ЦСКА? За гола на Бонхарт дори няма какво да споменавам, такава красота не се вижда всеки ден. Владко Кренвирша трябва да е доволен, че го е видял толкова отблизо.
Та си мисля, сега ги бихме тия с 4:3, ама има и гостуване, и като им гледам оптимистичните муцунки на родните националчета, не ми се мисли какво ще е там.

05 септември 2016

Човешкото

  
Много години по-рано в разузнавателната част, аз вървях с брадва по една меча пътека. Зад мен вървеше геологът Махмутов с една малокалибрена пушка през рамо. Пътеката заобикаляше едно огромно полуизгнило дърво с хралупи и докато минавах аз ударих с тъпото на брадвата по дървото и от една хралупа падна невестулка. Невестулката беше пред раждане и едва се движеше по пътеката, без да се опитва да избяга. Махмутов свали малокалибрената пушка от рамото си и стреля в упор по невестулката. Не успя да я убие, а само и откъсна лапите и дребното окървавено зверче, умиращата майка с корема мълчаливо запълзя към Махмутов, хапейки филцовите му ботуши. Блестящите й очи бяха безстрашни и зли. И геологът се уплаши и побягна от невестулката по пътеката. Мисля, че той може да се моли на неговия си бог за това, че не го посякох на място на мечата пътека. В очите ми трябва да е имало нещо, заради което Махмутов не ме взе в следващата си геоложка експедиция.