14 септември 2016

Моята голяма румънска сватба: сватбата

И така, сватбата беше ... абе некво уникално събитие беше.
Първо, пристигнахме в хотела, къде ще е сватбата, там съответно ни чакат, сядаме да вечеряме и започваме да се запознаваме наред. И запознавайки се с една приятелка на булката научаваме, че сватбата всъщност ще е в баварски стил, тъй като районът там бил богат на немци (баварци в частност) още времето на Австро-Унгарската империя. Тоест, храната ще е баварска и гостите ще са облечени в баварски носии - "сещате се, женските рокли като на Октоберфест, tits out" каза Диана.
Това за tits out ми звучеше добре, не знам какво я беше притеснило женицата?
През това време пристигна някаква огромна тумба сърби, на тях им е било по-близо, очевидно, а впоследствие се оказа, че част от тумбата е оркестъра.
В голямо приключение се видяхме, сватба в Румъния, в област, населена с етнически немци, заедно със сърби.
Къщите в Гарана определено не са типично балкански, повече ми бият на немски.
И така, в дългоочакваният ден сутринта започна със закуска (на тази закуска поднесоха едно от най-хубавите кози сирена, които съм ял през живота си!), после се разходихме из селото за храносмилане и убиване на времето. Диана се оказа позната на булката от едно време, от средното училище, и понеже нямаше други близки и познати реши да се разходи с нас из Гарана. Почнахме да си говорим, тя се оказа от Турну Северин, но от 20 години живее в Единбург, Шотландия. Тук да направя едно отклонение: ние на румънците може и да им викаме мамалигари, да ги броим за влашки цигани, но първо са поне толкова оправни, колкото и някои от нас, и второ, лека-полека си слагат ред в държавата, за разлика от някои държави на юг от Дунава. Аз съм се сблъсквал с румънци и в България, и зад граница, работят упорито, скромни са и не са такива шумни простаци като сърбите или като турските гастарбайтери.
Та така, разхождаме се с Диана из селото, тя ни разказва как е живяла в Турну Северин, как като малка цяло лято е прекарвала на село при баба си и дядо си, как след това не е можела да свикне с вкуса на храната в града, обяснява ни как се строят къщите в Румъния (както и у нас), гледаме тук, гледаме там, оплаква се, че в Шотландия е шумно, че не се виждат нощно време звездите - е така е, ама си отишла там да си вадиш хляба и няма искам-не искам, шумно било, тъмно било, това е положението.
Наближаваме някаква църква, а не знаем в коя църква точно ще е венчавката (то подписването в съвета е минало 3 дни преди това), в селото има две църкви. Влизаме вътре, аз исках да снимам, ако може, да си призная, останах изненадан.
Църквата видимо не беше православна, със статуи вместо с икони, с тапети и с разни илюстрации към Светото писание по стените. Олтар нямаше, или по-точно имаше, но не беше така заграден като в нашите църкви. И вътре на входа два съда със светена вода и две лелки си говорят нещо на влашки.
Аз си направих моите снимки, а Диана се заговори с тях, има ли сватба следобед, да имало.  Е сигурно сме в тая църква, едва ли в такова село ще има две сватби по едно и също време.
Църквата се оказа католическа, но с някакво разрешение да се използва и от православните. Въобще, разговаряйки се на тема "религия" с Диана се оказа, че румънците като цяло са православни, има малка католическа общност, а немците, остатъци от Австро-Унгарската империя са католици, а не протестанти или лютерани. Вероятно поради тази причина, за да не се строят църкви през 10 метра очевидно различните конфесии си услугват една на друга.
Обърнете внимание на разпятието в двора на църквата. В тази част
 на Румъния,откъдето минахме, видяхме поне 50, навсякъде са - в 
градчета, в села, по полето, на разни кръстовища и пресечки. 
Подобно нещо съм виждал в Италия и Литва.
На отчето не му разбрах всичко, което каза, на румънски говореше, та там я фана някоя позната дума, я не. Два пъти каза "Отче наш", чете там за сватбата в Кана Галилейска, венча ги, сложи им короните на главите, сложиха им пръстените (кумата на булката и кумът на младоженеца) - все неща които ги има и в нашата църква. После имаше поздравления за младоженците още вътре в църквата, снимки с младоженците пред църквата и после поехме към ресторанта.
Пред ресторанта имаше набор от изненади. Първо, собственикът на ресторанта/хотела Руди посрещаше всички гости в баварска униформа, цуйка и нискохолестеролно мезе - франзела със свинска мас, лук и червен пипер. Руди убеждаваше всички, че маста е екологично чиста и е от слабо прасе, та холестерол почти нямала, пък и да има, лукът и червеният пипер го компенсирали. Цуйката на Руди беше арна, на мен ми приличаше на гроздова, ама Руди каза, че била сливова, но според мен гроздова си беше. Но беше силна и нямаше тоя вкус и мирис на джибри, които имат някои родни домашни ракии. Вътре на сватбата също поднасяха цуйка, и вино имаше, и двете домашни, ама на Руди беше по-арна.
Самата сватба в ресторанта беше като нормална българска сватба - йеденье, пиенье, танцуванье. Освен сръбския оркестър се оказа, че има и румънски такъв, който в нашата малка класация с Катето спечели първото място в състезанието на оркестрите с голяма преднина. Сърбите си бяха докарали тяхна си певачица, на която желанието силно надхвърляше възможностите, докато румънците имаха някакъв симпатяга, който за разлика от сръбкинята си знаеше текста на песните и не четеше, докато пееше. Менюто беше баварско, както вече казах и се състоеше от пушена пъстърва с лук и лимон и някакви сирена, прецелчета хляб, после поднесоха някакъв weisswurst със сладка горчица (странно, но се оказа вкусно. Иначе чак на другия ден разбрахме, че наденицата се белела и червото не се ядяло, ама кой да ни каже?), после по някое време имаше супа (супа на сватба в България не съм ял никога, при нас не е ли да гътнеш прасето и да намяташ пържолите, не ми го хвали!), разни джоланчета, пилешко, някакви хлебни топки с месо, сос, два вида зеле, едното беше уникално вкусно, другото обикновено немско кисело зеле - а бе въобще баварска му работа, arbeiten und disziplinen.
Сватбата преди венчавката ...
Тук трябва да призная, че Руди като организатор на събитието се беше постарал доста, дори в излишък.
... и няколко часа по-късно.
Имаше игри с младоженците, кой колко познава другия, със затворени очи трябваше да си познаят половинката измежду 5-6 други, имаше и игри с публиката и изненади, в един момент ни подбра всичките - айде, вика, излизайте навън, приготвил съм prima surpriză. Викам си, сега остава тоя като Миташки да е приготвил кслючовете на една лада и да има "целувай ръка", ама не. Сюрпризата се оказа едно буре с бира, която, до колкото разбрах (до колкото ми стигат познанията по романски езици, а те са повече от оскъдни), самият Руди произвежда, почна да обяснява кога и как я филтрирал, че била не съвсем като нефилтрираното, ама не била и баш като светлото пиво, абе накратко накрая след обясненията чукна канелата на бурето и почна да точи бира и да подава на всеки.
Сега, като говоря за сръбския оркестър, все пак трябва да им отдам дължимото, чалга нямаше. Жената се беше приготвила с дежурния репертоар, в общи линии същите песни се пеят и по заведенията в София, разните пиано-барове, ресторанти по морето с жива музика. Дансингът беше тесен, таман за хора като мен, които са спънати в краката, но ми направи впечатление, че доста от румънците можеха да танцуват имаха чувство за такт. Имаше една двойка, те дойдоха облечени в банатски, а не в баварски носии, та хората бяха видимо над 50-те, не слязоха от дансинга, много се забавляваха и двамата. Не ги знам на кого са приятели, на Отилия или на Кайос, но с толкова удоволствие танцуваха, от сърце се радваха на приятелите си. И хоро играха, на някаква осъвременена тяхна песен, може местния вариант на "Бяла роза" да е бил, но и хорото им на нашето приличаше, ама това по някое време, вече като бяхме напреднали и с цуйката, и с виното, и с уискито. Уискито поне беше Джак Даниелс, лед нямаше, а за разредител ползвах някаква местна кола, също по баварска традиция или поне с немски етикет. И така до 2 през нощта, после вече ми се доспа и отидох да си легна, макар че за какво лягане говорим, като стаята ми беше над ресторанта. Въобще, голямо приключение беше.
Като си помисля, да отида на сватба в Румъния, в район с етнически немци, с баварска кухня и със сръбска компания. Ако имам възможност, пак бих отишъл на подобно мероприятие, стига да ме поканят!
Това са булката и младоженецът, зад тях с дебелата свещ е кума.







За мое съжаление нямаше tits out. По някое време се появи една доамна с 
подходящите тактико-технически данни, ама то вече беше  късно вечерта, къде ще
ходя да я снимам за блога си?

А това е нискохолостеролната почерпка на Руди - цуйката и лукът изгарят мазнините
на свинската мас

Бира като бира, но със специален етикет

Това е местната кола, пак по баварска рецепта
Руди отваря бурето ...


С такава рокля, с такава цепка може да се облече само някое
Миме, в случая не от Биримирци, а от Сърбия, ма то все същото. 
Тия балкони ги разнасяше цяла вечер, tits out все пак!

... и това е специалната бира на Руди.
На мен ми се стори лека, но киселееше, той обясняваше надълго
и нашироко как се филтрирала, колко време отлежавала, но за
съжаление, на влашки.

Die Münchner Weißwurst ...

... и разни други баварски специалитети.
Имаше и някакво зеле, два вида - едното беше лилаво на цвят и сладко на вкус.
Баварска му работа. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!