24 юли 2017

Аз съм част от това

Малко са нещата от професионална гледна точка, с които се гордея. Не че ги няма, но това, с което съм се занимавал през годините ми се е струвало рутинно - ако не съм аз, ще е някой друг, не върша някаква кой знае колко уникална работа. Дори и втория си блог го създадох не защото участвах в някаква уникална разработка, всеки може да е ОТК на такъв обект, а по-скоро защото беше най-голямото нещо, с което се бях занимавал досега, а и работех с най-големите фирми от Франция и Германия в областта на енергетиката и производството на оборудване за енергийни мощности.
Бил съм и част от екипа, който изгради сероочистващата инсталация на ТЕЦ Марица-Изток 1, бил съм част от екипа, който произведе  сероочистваща инсталация за една ТЕЦ в Уелс, оборудване за ЛУК Ойл, за МДК - Златица, за златната мина в Челопеч - абе като цяло това ми е трудовата биография, все железарски истории - интересни като цяло, но не бих казал, че е имало нещо уникално.
Епизодът от кариерата си, в който бях част от екипа на ПСОВ Враца пък въобще не го споменавам, нито имаше нещо интересно, нито има нещо, с което да се гордее човек - то беше едно губене на време и вегетиране.
За сметка на това в настоящата фирма наистина създаваме уникален за България продукт - няма друга фирма у нас, която да работи в тази област. Не само за технологията, която използваме и създаваме, аз съм доволен, че съм част от фирма с машиностроителен профил, не е като монтажно-строителните Химремонтстрой или Водстрой. Вярно, не сме като китайците, не сме и като западноевропейските си конкуренти, но въпреки това успяваме да оцелеем и да си държим пазарния дял.
Та, ето това, което виждате на видеото, тази технология за запояване - аз съм част от това! Тук вече имам повод да се гордея!

14 юли 2017

Медвед пришел, медвед ушел

Едно от нещата, които научих навремето в Литва е какво е "Медвед пришел, медвед ушел". Сега ще ви разкажа и на вас какво е: алкохолен коктейл на базата на бира и водка. Вземате чаша, сипвате водка, пиете; доливате бира, пиете, доливате бира, пиете, доливате бира и пиете и така докато в чашата не остане само бира - медвед пришел.
После отпивате от бирата, доливате водка. Пиете, доливате водка, пиете и доливате водка докато в чашата не остане само водка - медвед ушел.
В дисциплината литовците имат доста солидна подготовка, ако напиването беше олимпийски спорт гарантирано имат полуфинал най-малкото. На тях и водката им е водка (това вдясно е Ауксине, като я заровя за половин час в снега да стане на олио и гледай какво става), и бирата им е бира (без царевичен грис и други такива изгъзици, една марка произвеждат основно, Швитерис, но си я правят както трябва), и като цяло натрупаният от тях опит е достоен за уважение.
Що го разказвам това ли?
Ми щото като цяло литовците са баскетболисти и алкохолици, при тях футболисти не търси. За тях футболът е като за нас ръгбито или водната топка - бе има там някакъв спорт, знаем за него ама ...
Та е тия алкохолици онзи ден набиха проектчето на великия бизнесмен Киро Гела и треньора по физическо Гошо Многоуспешния.
Лудогорец вероятно ще ги отстрани на реванша, но на мен сега ми е паднало, сега злорадствам. Знам, сега някой ще каже, че съм дребна, злобна душичка и още там нещо си, дреме ми.
А ако не беше такава жега навън щях да си направя един "медвед пришел", за повече няма да ми стигнат нито силите, нито желанието. 

13 юли 2017

Добре забравено старо

След гредата с "Взлом" се преместих на една проверена и сигурна територия, Джон Гришъм. За една вечер минах 10% от книгата, и то при положение, че имах тренировка и трябваше и на танкове да играя, че има специални мисии.
Ето ви един цитат, на който се натъкнах тази сутрин:
– И изведнъж всичко приключи – намеси се Честър. – Цената на въглищата рязко спадна и “Вейдън” се изпариха за една нощ. Адвокатът на Уебстър им сервира сметка за четиристотин хиляди долара и ново съдебно дело. Около месец по-късно “Вейдън” обявиха фалит и изчезнаха. Преструктурираха се в нова компания и все още съществуват. Собственикът е някакъв милиардер от Ню Йорк.
– Значи семейството не е получило нищо? – попита Саманта.
– Почти нищо – каза Мати. – Няколко дребни суми в началото, нищожна част от договореното.
– Любимият номер в този бранш – обади се Честър. – Копаят въглища, докато има, после обявяват фалит, за да избегнат плащанията и всякакви искове. Рано или късно се появяват с ново име. Същите слаби актьори, само заглавието е ново.
– Това е отвратително! – възкликна Саманта.
– Законът го позволява.
Джон Гришъм, "Планината Грей
Позната картинка от родната действителност.
А както са казали хората, всяко ново е добре забравено старо.
За някои неща, като финансовите пирамиди, финансовите гимнастики със заплатите (осигуряват те на минимална заплата, а на ръка ти дават остатъка), нулевите печалби (или пък работата 10 години на загуба) или пък, както е описаното в случая, умишлените фалити - е, както казва една реклама, гърците са го измислили. Ние не сме чак толкова умни, че да откриваме тепърва топлата вода.
Май ще се окаже, че и Гришата, и Валентин Златев, и Сульо и Пульо четат книжки или поне хората, които им движат бизнес-делата четат, и това е поредното доказателство че тези, които четат книги управляват онези, които гледат телевизия.

12 юли 2017

Взлом

Плоска, евтина, скучна.
Не знам кой се хаби да ги събира такива в поредица "Кралете на трилъра", но ако това са ви кралете на трилъра, представям си какви са ви обикновените писатели на трилъри.
Историята: Грегъри Пекаро (поне сегашното му име е такова), най-добрият крадец в света, за когото няма проблем да пробие и най-съвършените охранителни системи и ключалки планира своя удар, но става свидетел на убийството на възрастен мъж и младата му "секретарка".
Те американските трилъри обикновено така започват.
Убийците работят за друг старчок, наречен Килбърн, който навремето също е носил друго име, но в крайна сметка Килбърн разбира за нежеланият свидетел Грег и почва да го преследва. Грегъри, естествено, не е вчерашен, живее в някаква хасиенда, в която гледа коне и в която си е инсталирал няколко супер-пупер системи за сигурност, в смисъл, знае кой, кога и къде се опитва да влезе. Та Грегъри разбира, че в скоро време ще има нежелани гости в хасиендата си, изнася се в първия възможен момент, измъква се от преследващите го 4 автомобила с правителствени агенти. От нямане какво да правят агентите му нахлуват в имението, почват да го тарашат и един намира едно писмо с името на г-н Килбърн на него и му го отнася. Във въпросното писмо Грегъри ги уведомява, че е минирал цялата си хасиенда и е въпрос на минути всичко да бумне, щото писмото е било закрепено за датчик и при вдигането му е затворена веригата.
Въобще, голям пич е Грегъри, първо се хаби да ги слага тия бомби по къщата си, а после  предупреждава за тях. Не е като нашия пенсионер Похлупков, къде преди години беше заложил една бомба във вилата си на село и никакви предупредителни писма (то все едно циганите като са грамотни и ще ги прочетат).
Да се върнем на историята, голям трилър, голямо нещо. 
В следващия момент се появи някаква журналистка, дето много, ама много искала да стане голяма ТВ-звезда, ама все удряла на камък, пък и не била от "ония", дето пробивали нагоре по гръб, не! Та тя, без да иска, попаднала на един материал, за един конвой, дето там някъде през 1948 г. пътувал от т. А до т. Б, ама нещо странно имало в него, пък свидетели нямало, или като имало не помнели, накратко убиха един пенсиониран военен и снаха му пред журналистката, а нея я замъкнаха в някаква секретна база на ЦРУ или там който се занимава в Америка с тия работи. 
И познайте какво? Естествено, Грегъри я спаси, щото ония я бяха заключили през девет врати в десета, с девет сложни ключалки, дето никой да не може да ги отключи. 
В крайна сметка в книгата изскочиха и извънземните от Розуел, държани на хладно, тъмно  и сигурно в "Зона 51" и, както можете сами да се досетите, Грегъри и там проникна, все едно е в сладкарница, щото американците колкото и да са печени, все допускат някакъв пропуск, па Грегъри, колкото и да не е печен, пак е достатъчно печен, че да ги хване в точния момент в крачка.
Ще кажете, като е толкова печен Грегъри, що правителството на САЩ не го хване да работи за тях?
Работил е, осигурявал е достъп на спец-части в разни мисии, обаче веднъж ония взели, та взривили някакъв детски дом и той много се разочаровал. Дет` се вика, стават и грешки, ама при него това не върви.
За финал Грегъри проникна и в кабинета на президента на САЩ без да го усетят, и онзи си каза всичко мо-та-мо, като стой та гледай. То така ако се влиза при президента на САЩ ...
Книгата е бъкана от нищонезначещи реплики между командоси от типа на "Алфа-Браво, дръж курс едно-едно-нула", "Тук Браво-Делта-Уиски четири-четири-три-осем, поддържай план "Б" или подобни простотии, цитирам ги по памет с надеждата да ги забравя бързо. 
То това какво да му оценяваш на такова, то плоско, клиширано и евтино.

11 юли 2017

Шишчета от овнешко

На улицата грузинец продава шишчета:
- Шишчета от овнешко! Шишчета от овнешко!
Минувач го пита:
- А от свинско нямате ли?
- Слушай, ти ако знаеш само този овен приживе каква свиня беше!

10 юли 2017

Грубым дается радость…

Май ще се разберем с господин Есенин ...

Грубым даётся радость,
Нежным дается печаль.
Мне ничего не надо,
Мне никого не жаль
Жаль мне себя немного,
Жалко бездомных собак,
Эта прямая дорога
Меня привела в кабак.
Что ж вы ругаетесь, дьяволы?
Иль я не сын страны?
Каждый из нас закладывал
За рюмку свои штаны.
Мутно гляжу на окна,
В сердце тоска и зной.
Катится, в солнце измокнув,
Улица передо мной.
На улице мальчик сопливый.
Воздух поджарен и сух.
Мальчик такой счастливый
И ковыряет в носу.
Ковыряй, ковыряй, мой милый,
Суй туда палец весь,
Только вот с этой силой
В душу свою не лезь.
Я уж готов… Я робкий…
Глянь на бутылок рать!
Я собираю пробки —
Душу мою затыкать.


06 юли 2017

Прошарено

С лицето от огледалото взаимно се гледаме.
Прошарил съм се на слепоочията. Това ми е от няколко години, но сега вече се вижда все повече и повече.
Бели косъмчета избиват и по брадата ми ...
Вече съм на 40.
Как само лети времето!