31 юли 2016

Сватбата на най-добрия ми приятел

Снощи се ожени последният от приятелите ми от детството, с които поддържам връзка и който още не се беше оженил. 
Силно съм благодарен на братя Бушмилс за любезното им съдействие по време на сватбата, унищожих поне половин литър от уискито им. Също така специални благодарности и на Джигурда, имаше защо.
Иначе Радо си пада малко артистична натура, играе дори в някакъв самодеен театър или нещо такова, кумът му беше режисьорът им в театъра, абе въобще много емоции имаше, игри с младоженците, с публиката и яко напиване  по добър повод.
Така е, тече си живота ...

28 юли 2016

Така се раздава правосъдие


http://www.dw.com/image/0,,16138905_303,00.jpgВ "Американска трагедия" на Драйзер, в епизодите след убийството полицията разследва уликите (лодката, фотоапаратът, аутопсия на трупа) за да докаже, че именно с този фотоапарат, който е в ръцете им, Клайд е ударил Роберта. От една страна имат младо, бедно, бременно и красиво убито момиче, от другата няма значение какво има, полицията трябва да докаже, че Клайд е убил Роберта и е я е ударил именно с фотоапарата си. Един от полицаите не се церемони много, откъсва един косъм от главата на Роберта и го закача за фотоапарата. Така удря едно рамо на правосъдието и осигурява електрическият стол на Клайд. Самият Клайд по принцип си е виновен, планира убийството и го осъществява хладнокръвно и по време на процеса се учудва и изненадва колко много хора са го видяли, колко много неща го свързват пряко и косвено с Роберта.
Както и да е, да не разказвам цялата книга.
Та просто си мисля, покрай случая в Стара Загора, при който 18-годишно момиче уби някакъв дърт пергишин, който отгоре на всичко се оказа със съдебно минало и присъди за блудство, прокуратурата щяла тепърва да разследва дали е имало изнасилване и дали е било неизбежна самоотбрана и не знам още какво си, дето зависело дали ще го съдят момичето или не, та просто би било добре да се намери някой я прокурор, я полицай в Стара Загора, който е чел Драйзер и неговата "Американска трагедия", ако ме разбирате точно за кое говоря.
Сега, то ще се намерят разни малоумници, дето ще почнат да ми философстват по темата тя (сервитьорката) какво е правила в апартамента му, че сама е отишла, че не знам още какво си ... сама е отишла и по собствена воля, и така е трябвало да си тръгне, а че онзи толуп е имал други планове, си е негов проблем.
Както и онзи, Иван Евстатиев, там пък момичето доброволно било отишло, доброволно се напило, всичко доброволно станало ... И сега вече по медиите се занимават колко бил отслабнал в ареста, как се бил стресирал, завалията. Аз да съм на мястото на бащата на това момиче, събирам един-двама, намирам го този и ни с полиции, ни с прокуратури ще се занимавам, там, на място ще го оставя, но първо ще го мъча, много ще го мъча. Аз за себе си си мисля, че ако някой посегне на дъщеря ми, няма да се занимавам със съдилища и прокуратури, ми направо ще го пречукам някъде и после отивам да го копая някъде по гората. Да си го търси полицията, да си се занимава после прокуратурата и съда, това да им е работата.
От затвор се излиза, от земята - не.

22 юли 2016

За оправяне на настроението

Снощи Левски игра колкото можа и каквото можа.
На тези играчи това им таванът, дали щеше да е този кръг или следващия, мисля че няма кой знае какво значение.
Навремето Наско Сираков такива изритани топки ги вземаше в центъра и след това вратарят на гостите ги вадеше от мрежата си. Сега Венци Христов се пази да го не удари топката, че сигур боли. Тоя новия, Хуан ли е, Деса ли е, не го знам какъв е, но като го гледах как се спъва в топката, ще се пребие някъде това момче!
Имаше желание за игра, имаше желание за победа, малко им трябва още, ще станат нещата. Нар е добро крило като за този отбор, Аниете навлиза във форма, Костадинов играе с желание (голям удар се оказа това момче), Прохазка си е Прохазка, играе със сърце за Левски, за Боян няма какво да говоря, спасената дузпа сама говори за себе си. Не искам слизам на нивото на Славолюб Муслин навремето, добро сме играли, али сме немали шанса, много шансове си имахме, но не си ги оползотворихме. Има го и това във футбола, не винаги по-силният печели, е португалците по терлички се изнизаха до финала преди 2 седмици, па и там не бяха по-добрият отбор, ама сега са европейски шампиони.
Та вечерта се прибирам от Герена, отворил съм прозореца да влезе въздух, карам по Ботевградско и реших да мина през Околовръстното, не ми се забиваше през циганската махала, то всичко живо, дето беше за Младост оттам щеше да мине, та в един момент пуснаха Moi Lolita на Alizee, а аз Alizee отдавна си я харесвам, и в крайна сметка живота си върви, не се е свършил света. Надух музиката, колоните почнаха да гърмят, аз си пердаша по Околовръстното и си слушам Alizee и някак ми мина, оправи ми се настроението. Искаше ми се да играем и с Абърдийн, нямаме отбор за групите на Лига Европа, но поне с Абърдийн щеше да е интересно, те тия словенчета са до там, не ги виждам по-напред, но ето го, един кръг повече от нас ще играят. 
Нищо, както и да е, станалото - станало, не можеш да го върнеш назад, та затова давам и песента на Alizee, страхотна е, за оправяне на настроението.

21 юли 2016

Тодорашко

Тая риза излезе желязна!
Какво нещо е съдбата! Какви шеги си прави животът понякога!
Навремето Тодорашко ми беше подчинен на Мартиника. Аз бях обектов мениджър по качеството, Тодорашко беше заваръчен инженер на обекта. Или по-точно, трябваше да бъде.
Във фирмата имаше и по-кадърни от него заваръчни инженери, по-млади, с повече желание за работа, но за мен такъв имали, такъв ми пратили.
Та значи, на Тодорашко един работен ден, или по-точно един ден от живота му на Мартиника протичаше по следния начин: ставане в 6:00, прави там каквото прави сутринта, от 6:30 бяхме на работа, 8 часа скатаване някъде на сянка на обекта, евентуално лаф моабет с чернокожите (Тодорашко говори някакъв френски, колкото да го бият някъде*), развличане на заварчиците с простотии, след това в 4:30 следобед свършваме работа, минаваме през магазинчето за разни дреболии (хляб, мляко, ром) и в 5:00 следобед Тодорашко е заел бойна позиция** на верандата на къщата зад лаптопа, на който до 12:00 ще дъни порно, с бира*** в едната ръка, мишка в другата и цигара в устата. 
... Тодорашко на своя лаптоп гледаше само и единствено порно, нищо друго. Дори пернишкото земетресение когато стана (той има някакъв имот там, едната му дъщеря живее в него) Тодорашко разбра чак на другия ден по обяд (местно време на Мартиника), защото вечерта беше зает да гледа порно до към полунощ, а после беше изтощен и събираше сили. На сутринта нашия се излюпва към 11:30, влиза в скайпа, а там дъщеря му: "Айде бе, татко, откога те търсим, тук имаше земетресение!", само че Тодорашко по време на земетресението беше (почти) в състояние Oh, Charlie!
... Тодорашко беше един малък Наполеон - можеше едновременно да яде, да играе шах в интернет, да пуши, да пие бира и да гледа порно. Ако бойната му позиция вместо стол включваше тоалетна чиния и още едно нещо щеше да прави, не му пречеше.
Обикновено, след като събереше достатъчно материал, към 9 - 9:30 Тодорашко казваше на съквартиранта си "Данчо, аз ще ходя да ползвам стаята", след което се оттегляше с лаптопа в покоите си. 
Освен в посещението на порносайтове (Тодорашко имаше необикновен талант в дисциплината, имаше златна карта за повечето от тях), Тодорашко имаше и способността да си намира разни интернет-гювендии, на които да превежда по стотина евра на месец за да му се събличат в скайпа. Заради такива гювендии Тодорашко престана да ходи на пазар във Форт-де-Франс в събота сутрин, предпочиташе private чатовете с тях в натурална обстановка****, само поръчваше на Данчо да му купува кайма и хляб, а на някой друг възлагаше купуването на бира, евентуално.
... Тодорашко, според него, не се потеше, следователно не се къпеше всеки ден. Като репелент против комари ползваше някакъв евтин продукт, местна марка на един от хипермаркетите, около 2-3 евра за литър. Така смърдеше този репелент, че човек на по-малко от 2 метра не можеше да го приближи, за комар не знам.
 ... Веднъж след работа, понеделник беше, отиваме до селската бакалия за хляб, Тодорашко обаче нали е пропуснал съботния пазар, и има да пазарува повече неща. Паркирам аз пред бакалията, чакам в колата, по едно време ми писна и преместих колата точно пред входа на бакалията. В огледалото за задното виждане виждам първо Янчо на касата, след него бачо Красун, Тодорашко не го мернах. Първите двама ме виждат пред бакалията, то няма и начин да ме подминат, излизат от касата и се качват в колата. Тодорашко обаче ни подмина като бърз влак малка гара, той не обича да се оглежда, това са некви дреболии за аматьори, отива до мястото, където първоначално бях спрял, а там през това време се беше паркирала някаква двувратка. Тодорашко се беше натоварил, багети, замразено месо, бира, не знам още какво си, не си носи торба, всичко му е в ръцете, посяга към мястото, където трябва да е дръжката на задната врата (ако беше нашата кола), пипа, пипа, няма нищо (двувратка е!), накрая хвана първата попаднала му дръжка, отвори си вратата и седна вътре в колата. А там някаква дебела негърка (те на Мартиника всичките бяха дебели): "Мосю!", чак до нашата кола се чу. Нашия изхвърча отвътре като тапа от шампанско, "Пардон, ескюзе моа" ... голям смях падна!
... На обекта имаше химически тоалетни, една сутрин отивам до една от тях, отварям вратата (не беше заключена), а вътре Тодорашко, не стига че ака, ами и цигара си запалил, за екзотика и подсилване на миризмите. Аз му треснах вратата, отвън вече му викам "Абе как може да пушиш в химическа тоалетна бе, идиот!?" и отивам към другата тоалетна, тя беше малко по-надалече. Свърших си работата, излизам и гледам, нашия и той излязъл навън и люлее вратата на тоалетната си, проветрява един вид.
Накрая Тодорашко си замина за България. Бях му вдигнал мерника от доста време, мъчех се да го върна преди да му е изтекъл 6-месечния договор, но не можах. Тодорашко, както казах в началото, беше трябваше да бъде инженер по заваряване на обекта, той нито със заваръчни планове се занимаваше, нито процедури по заваряване имаше, нито ги пишеше, нито ги преглеждаше. Всичка технологична документация ми я беше направил Мартин Бегала, инженер по заваряване в офиса в Прага и ми я беше пратил овреме. А нашия дори не си направи труда да я види, да я поиска, да я прегледа, да му под ръка, че ако стане някоя издънка, да може да реагира. Аз като тръгнех по обекта, 25 заварчика имахме, и всеки ми разправя Тодор какво правил снощи, с каква бил, той какво и правил, тя какво му правила, той какво обичал, тя какво обичала и това при положение, че цяла вечер е гледал порно и половин час е чикибойствал в стаята си. От 25 заварчика един с един не се повториха, всеки ми разказваше различна история. А накрая електроди оставени по кабините, заваръчни процедури не се спазват, не се раздават на заварчиците и т.н. все неща, дето са му на Тодорашко в задълженията. 
Няма да го кача на самолета ли?
С Тодорашко след това си направих една доста груба шега (за което не съжалявам, между другото), направих си женски профил в скайпа и една седмица си писахме романтични послания, докато най-накрая тоя не отсече "Довечера ще правиме секс!"... Да кажа само, че не правихме секс, а оттогава Тодорашко проверява по два пъти с кого точно ще прави секс по интернет преди да пристъпи към реални действия. Така де, изгоних го от обекта, той се пласира на някакъв газопровод в Полша, за който нямало други желащи (българската фирма - подизпълнител бавела заплатите, закъснявала с доставките на готовото оборудване, накрая им прекратиха договора и ги изгониха от обекта, барабар с Тодорашко), ма тоя ми наду главата, каква услуга съм му бил направил, че съм го изгонил, той каква работа си е намерил, па накарая и ЦСКА би Левски с 1:0, та той казал на Данчо "Я питай Момчил как е свършил мача, че пътувах тогава?". Пътувал си и не знаеш, и не можеш да провериш, така ли?
Ей сега ще ти кажа как е свършил мача!
Та тоя същия идиот вчера го виждам в Дружба 2, пред Фантастико, и то при положение, че живее в някакво русенско село. Чий го крепи в София, че и в Дружба 2, понятие си нямам, а и не ме интересува, облечен със същата риза, с която е на снимката тук (а снимката е правена през 2011-2012 година). Аз, естествено, се направих, че не го виждам, напазарувах си каквото търсех, че и една от треньорките по шах в ЦСКА срещнах, та я разпитвах за някои неща за Симеончо, обаче Тодорашко стоически изчака и ме подгони. "Аз - казва - лошото не го помня, ама само да те питам защо ме изгони от обекта на Мартиника? Имаше ли нещо лично, аз иначе добре си вършех работата?" 
"Щото никаква работа не вършеше бе, Тодоре, затова си тръгна. По цял ден висеше в контейнера и се чудеше каква глупост да измислиш."
"Ма не, те немците бяха доволни от мен."
"Аз не съм бил доволен от тебе, това ти стига. А немците не са знаели какви истории ти ражда главицата, затова са били доволни от тебе."
"Ма не ми плащаше ти заплатата, немците ми плащаха!"
"Е не ти я плащах аз, но и мен ме гледаха, а ти си ми бил подчинен." 
И си мисли, че не знам как е ходил зад гърба ми при супервайзорите от МАН Дизел да ги пита как може да остане, че обекта те може да останел без заваръчен инженер - с две думи, ти можеш да си ме гониш, ама тия пичове са доволни от мен и ще ме оставят.
Тодорашко така ме гони 10 мин, от Фантастико до офиса. По пътя разбрах всичко, което не ме и няма да ме интересува някога: че ще пътува за Париж, после за Лондон, че е на много хубава работа в момента, че дъщерите му вземат по 2 400 лв всяка, а единия му зет 7 400, че е доволен от живота и т.н. С мен някой да си направи такава дебела шега, каквато аз си направих навремето с него, ако го срещна така на улицата или ще му разбия муцуната, или ще му се изплюя в лицето, или ще се обърна на другата страна. 
Та така, най-малкото това безгръбначно съм очаквал да срещна още веднъж през живота си, но понякога животът си прави странни шеги.

___________________________________
* Меракът умира последен, Тодорашко се опита да използва предимството си, че говори някакъв френски. Отиваме да пазаруваме във Форт-де-Франс, там имаше хипермаркети, по-добре заредени от селските бакалии около нас. Та значи спирам на паркинга, казвам на останалите: "Вие слизайте, аз ще паркирам някъде, после се чакаме пред кафенето в търговския център.". Другите слизат, аз въртя още 2-3 минути докато намеря място за паркиране. Влизам в магазина, тръгвам да си пазарувам, гледам го нашия ходи от негърка на негърка, извадил някакво фотоапаратче, да ги снимал за колекцията си, били му много симпатични. Как една не викна мъжа си (или полицията), него да го снима, не знам!
Отделно искаше да купува на чистачката на обекта къса пола, че тя имала много хубави крака, а все с дънки ходела. Аз го насметох, само обвинение в сексуален тормоз ми липсваше, покрай тоя тъпанар можеше и аз да изгоря, идиот с идиотите!
** Бойната позиция на Тодорашко представляваше следното: една маса и един стол, сковани от отпадъчни дъски и плоскости от сандъците, които беше намерил на обекта. Един следобед се хвана, скова си стола, после на другия ден си скова и масата. Работниците го бъзикаха, че някой от големите шефове на обекта от МАН Дизел му видял стола и много му харесал и сега щял да го кара да прави такива за целия офис. Друг го майтапеше, че французите от ЕДФ казали, че дизайнът бил техен, френски, и Тодорашко го е бил откраднал, сега щели да го съдят за авторски права.
*** Честно казано, бирата на Мартиника не ми хареса. Местните марки бяха две, Corsair (тя се правеше в Гваделупа, ама то едно и също)  и Lorraine. Втората ставаше за пиене с големи условности, но Корсарят определено си беше някаква блудкава пикня. Тодорашко нея я унищожаваше в промишлени количества, седмично отиваха 2 стека големи (500 мл) и един стек малки (330 мл) кенчета. Отпътуването на Тодорашко от Мартиника нанесе сериозен удар по пивоварната промишленост на Френските Антили.
**** В смисъл, гол както майка го е родила, аз това го узнах от първа ръка (лично) съвсем случайно.

18 юли 2016

Объл в Ориента


Цялата работа с преврата в Истанбул почна да ми намирисва.
Първо, за толкова години в Турция военните са направили 3 преврата, един няма провален, всичките са успешни. Ако наистина се бяха намесили, сега Ердоган щеше да е някъде в Диарбекир.
Второ, времената на военните преврати отминаха отдавна, вече има свобода и демокрация навсякъде, къде повече, къде по-малко, така че да извадиш една танкова бригада на улицата и да превземеш радиото и телевизията не върши работа. Това го показаха пак военните в Турция през 97-ма, когато решиха, че Ербакан е прекалено опасен за светската държава на Ататюрк. И просто го посъветваха да си ходи - нямаше танкове, нямаше самолети, нямаше войници по улиците.
Трето, параноята на Ердоган още преди 10 години изби в организацията Ергенекон, която щяла да го сваля от власт. Така че от онова време още военните са под подозрение, да го кажа така. Що за организация е тази, дето ще прави преврат, а пък властите я държат под око и във всеки един момент могат да арестуват и затворят ръководителите и сами си правете сметката.
Четвърто, "паралелната армейска структура" ми напомня доста на този "паралелен център" ...
Пето, врагът на Ердоган, Фетхуллах Гюлен, по скоро прилича на втори Объл, отколкото на втори аятолах Хомейни. Не знам колко наивен трябва да си, за да повярваш на идеята за преврат от разстояние 40 години след иранската революция?
Шесто, Ердоган май е прихванал нещо от нашия Тиквеник, след като геройски не се е насрал, когато изтребители на превратаджиите са прихванали самолета му.
Седмо, приключил с армията за часове след "преврата", Ердоган погна и съдебната система. Няма да се учудя, ако накрая подбере и фанатиците на Галатасарай и Фенербахче. В същото време покрай този преврат обяви и "извънредно положение" в Истанбул, може би за да си спести нов площад Тексим тази година.
Бе въобще, мирише тая работа, да видим на какво.

15 юли 2016

Тактик

Навремето, след мача с Галатасарай в Истанбул турците не очаквали Левски да е толкова грамотно нареден и дисциплиниран и били изненадани от резултата, само 2:1 за тях.  Те очаквали да им дойде някаква разпасана команда туристи и да ги бият с разлика. А Левски тогава дори изпусна да победи, в средата на първото полувреме имаше 3-4 страхотни възможности, които на магия не влязоха. Тогава ние нашето си го изпуснахме в Истанбул, не на реванша в София, ако мачът там беше свършил 2:2 нещата щяха да стоят по друг начин, но това е футбола.
Та след въпросния мач в Истанбул комшиите тупали Люпко по рамото и му викали "Тактик, тактик, евала!" (поне такава беше легендата). 
Аз помня и един друг мач, с Хайдук в Сплит (в интернет има видео само от реванша в София), в който Левски беше много грамотно подреден и тактически си изигра мача като по учебник. Той също завърши 0:0, като чистите положения бяха повече за Левски и в последната минута май Гонзо удари греда. Тогава Хайдук не можеха да минат центъра, просто нямаше откъде.
Снощи Левски изигра много грамотно един мач, който можеше да завърши и със загуба, и с победа. Имахме нашите шансове, имаше своите шансове и Марибор, но това, което ми направи впечатление бе, че с изключение на десетина минути в средата на второто полувреме Марибор нямаше никакви възможности за игра, не им се получи, Левски много добре затваряше пространствата и не пускаше словенците да играят.
Важно беше да го изиграем точно така този мач, ние да наложим нашата си игра, а не да се радваме, че ония са ни били като маче у дирек и са ни изпуснали.
Важно беше и да не го загубим.
В София на реванша всичко може да се случи, може да стигнем до дузпи, може и равен 1:1 да свърши, а може и да загубим, но важното е, че Люпко успява засега.
Голям е Люпко!

14 юли 2016

Бедният



Докато закусвам сутрин пускам телевизора, върви бТВ и Тъпанарят от Банкя се прави на умен по темата с АЕЦ Белене, после с президентските избори и накрая Хекимянчо го запита за беднотията му, как така имал само 29 000 лв, няма къща, няма кола.
Е къща имал де, каза Тиквоча, бил я построил още преди да се занимава с политика.
И кола не декларирал, щото нямал, от толко години е все на изборни длъжности, все със служебни автомобили го возят, не му е необходима (построил е комунизма за себе си Боко). 
И три кучета имал, ма те не се декларирали ...
Па се замислих, то човек като се изръси 1,5 млн евра за къща в Барселона за метресата си пак добре, че са му останали тия 29 000. То и повече можеше да са, от заплати са спестени, но пусто, сиромашка ни е държавата, няма откъде. И Ваньо Костов навремето си носеше сиренце и лучец в захлупците като ходеше в командировка, та спести 20 и кусур хиляди долара, ма то тогава долара беше скъп, над 2 лв беше. А сега, и при тоя валутен борд, откъде да спести Боко?
Та по този случай се сетих за един виц от съветските времена, отишъл Брежнев на посещение в Англия, седнал да си говори с кралицата и накрая попитал: "Абе колко взема вашият министър-председател?"
"Ами към 10 000 паунда, може и малко повече да са" - отговорила Нейно величество.
"Ауууууу, какво разхищение на народна пара! У нас министър-председателят Косигин получава 500 рубли, не повече!"
"Г-н Брежнев, той и у нас да беше, пак толкова ще получава!" - завършила разговора кралицата.
Та така, дали ще са 500 рубли или 2 000 лв, резултатът е един и същ.

12 юли 2016

А ще има ли Сталин за Росен?

В средата на 1941 г. Хрушчов ръководил евакуацията на правителствените учреждения от Москва в Куйбишев. Веднъж се втурнал при Сталин със съобщението, че немците след час ще са в Москва. Сталин имал много повече информационни канали, видимо знаел неща, които Хрушчов нямало как да знае. Той му казал да седне и да почака и продължил да си преглежда документите. Минали 20 минути, после 40, после час. Сталин вдигнал телефонната слушалка, разменил няколко думи с някого от другата страна, след което се обърнал към Хрушчов: "Е, къде са твоите немци, Никита? Къде са ти немците?" и свирепо започнал да го налага със слушалката.
Първо Великобритания си гласува за Брекзит-а, после се обадиха Холандия и Австрия. Нашия Росен пък баш преди Брекзит-а се обади, че ЕС е хубаво нещо и ако няма ЕС, ще има война.
Лесно му е на Росен да ги дрънка такива нашироко, нали го няма неговия Сталин със слушалката ... 

10 юли 2016

Allez la France!

Долното видео повече подхождаше на полу-финала между Франция и Германия, но късно се сетих за него.
Както и да е.
Стискам палци за французите, не мога да го дишам онова гелосано гейче.

Пък у дома и стените помагат, allez la France!

08 юли 2016

Петък следобед


В най-модният ресторант в града влиза също толкова модерен мачо. Дълго време изучава винената листа, говори си със сомелиерката, която му препоръчва червено сухо вино,  реколта 1982-ра, от западния склон на еди-кой си хълм на знаменитата винарна "Domaine Vacheron". Но докато тя е в избата за виното нещо се разсеяла или пък объркала, или посегнала към грешния рафт, няма значение, но вместо то западния склон донесла бутилка от югозападния склон на въпросния много известен хълм.
Междувременно на много якия мачо му сервират основното ястие, отварят бутилката, наливат му в чашата, той отпива едва-едва, задържа в устата, след което изплюва върху покривката и с явно възмущение на лицето поискал да извикат управителя на ресторанта.
Управителят пристигнал, набързо разбрал за какво става въпрос и, оправдавайки се, казал:
- Добре де, господине, вас какво ви засяга разликата? Сортът грозде е същият, хълмът е същият, винарната е същата, само склонът е малко по-южен. Разстоянието е съвсем малко!
В този момент мачото помолил сомелиерката да се обърне с гръб към него и да се наведе.
Девойката се изчервила, но какво да се прави, такъв богат и важен клиент, думата му е закон, обърнала се и се навела в "стойка Г".
В този момент клиентът с бързо движение вдигнал полата на сомелиерката, свалил и бельото и с забол два пръста в конфигурация "V" в тялото на нещастната девойка. След това ги заврял в лицето на управителя:
- Ето, драги, сравнявайте! Разстоянието е съвсем малко, а каква разлика!
*****************
Зарязах пиенето.
Стана значително по-трудно да се запознавам с жени.
*****************
По-добре пусни жена си да говори за какво си иска, отколкото да мълчи един Господ знае за какво.
*****************
Струва ми се, че имам постродилна депресия. Започна веднага след като се родих.

07 юли 2016

Хюмнето в оправдание

Хюмнето седнало да се обяснява за мейлите си относно проваления проект АЕЦ Белене. Нямало новина, нормална практика било да информираш партньорите и съюзниците си, вика. И се простира надълго и нашироко кой кого бил уведомявал.
Принципно Хюмнето звучи убедително, може и да е прав. Неприятното в случая е, че българският външен министър уведомява не американския си колега, а някакъв съответен отговорен сътрудник, девета дупка на кавала в Държавния департамент.
С други думи, отчита се по каналния ред, докладва на Голямото началство.
Иначе, че буля Клинтъница му е набила канчето на Тъпанаря от Банкя и че ни е отрезала квитанциите за Втора атомна беше ясно отдавна. По въпроса Хюмнето е в перманентно оправдание.

06 юли 2016

Последните 12

Днес станах на 39.
Започнах последните 12 месеца, в които ще съм на 30 и ...
Кога бях на 30, прясно-прясно оженен и чакащ дете, кога станах на 39, с две деца и опит в семейния живот?
Боже, как само лети времето!

01 юли 2016

Петък следобед


До обяд съм гладен, следобед ми се спи и през цялото време едно такова усещане, че малко ми плащат!
*****************
В градчето, в което е разквартируван полкът на поручик Ржевски пристига генерал. Желаейки да заслужи благоразположението му поручикът кани на бала генералшата да танцуват мазурка и мисли какъв комплимент да и направи. След доста усилия решава да каже следното:
- Мазам, разрешете да ви поднеса своите комплименти! Вие се потите най-малко, в сравнение с всяка друга дебела жена на вашите години!
****************
Художествена изложба, тема: глад.
Англичанинът нарисувал детски ръце, протегнати към късче хляб.
Французинът нарисувал слаба жена, кърмеща още по-слабо бебе.
Но първо място взела картината на българския художник, който нарисувал задник, обрасъл в паяжини.
****************
След своята смърт Шерлок Холмс попада в Чистилището, на него му предстои да премине през три изпитания.
Довеждат му 10 абсолютно еднакви мъже, първата задача е да намери Адам сред тях. След няколко минути той води един:
- Този е!
- Как позна!?
- Много просто, тоя няма пъп.
Залепили му пъп, размесили го с останалите 9, пак трябва да го намери. След около час Холмс пристига, води един:
- Този е!
- Как позна?
- Много просто, преброих им ребрата, на тоя му липсва едно.
Поставили му и ребро, пак ги разбъркали, пак ги пуснали на Холмс. Той доста време се забавил, но накрая води един:
- Ей този е!
- Е как позна тоя път?
- Много просто, методът на дедукцията: казах им "Бе я вървете си таковайте майката!", един остана, останалите си отидоха.