31 май 2013

Желязното гнездо

Ей това на снимката е гнездо. Ще кажете - гнездо като гнездо, виждали сме. Виждали сте друг път, такова не сте.
Това гнездо, едно на ръка че е направено на стълбата на резервоара, но е и изградено от заваръчна тел, 2.4 мм. И не само, че птичето си е играло телче по телче да ги събира, но и ги е огъвало с човчицата си, за да ги изкриви така - иначе по земята се валят всякакви телчета, но са прави. 
То птичките, че свиват гнезда понякога където им видят очите, това едно на ръка. Тук, на обекта, съм виждал и по скелета, и в разни дупки в бетона, направени предварително и оставени за по-късно, че като дойде време да ги ползват, и не могат заради пиленцата, но такова гнезденце на витата стълба на резервоара не съм виждал. И се чудя, няма ли да им боцка на пиленцата като се излюпят.
Какво нещо е природата.

Петък следобед


- Виж, виж - падаща звезда! Намисли си желание!
- Аз искам ти да се ожениш за мен!
- Виж, виж, полетя обратно нагоре!!!
*******************
Жената от нищо може да направи три неща - прическа, салата и трагедия.
*******************
Жена праща смс до мъжа си: "Отидох там, където ме прати. Държа се така, както ме нарече. Защо не съм те слушала по-рано?!"

27 май 2013

Ох, извинявай, извинявай!

Истинска история, някъде в Русия.
Купон на "златната младеж" в огромен апартамент в центъра на града Х. Домакинята - миловидна ученичка от елитно училище. Родителите и - по-първа ръка хора, които отсъстват от града и тя се е възползвала от това, за да покани приятелите си. Всичко по реда си: музика, цигари, алкохол, трева. С напредване на времето купонът върви към своя логичен завършек, а именно: който има с кого, се усамотява някъде (апартаментът е 6-стаен, родителите не били случайни хора), който няма - заспива където намери; навсякъде се въргалят празни бутилки, фасове от цигари, салфетки, пепелници, чаши, чинии - накратко, пълен бардак. 
Домакинята (да я наречем Светлана) се усамотява с приятеля си в родителската спалня и започва да го обслужва орално. Естествено, и двамата са доста пияни и напушени, така че процесът протича приблизително така:
Младежът (към заспиващата Светлана): Света!
Светлана: Ох, извинявай ... - и продължава, но скоро пак се унася.
След минута пак: 
- Света!
Светлана: Ох, извинявай, извинявай! - продължава, но не за дълго.
След около минута:
- Света! 
- А ... ах, да, извинявай!
Накрая обаче умората, алкохолът и тревата си казват думата и двамата заспиват в позата, в която са.
Рано сутринта и доста неочаквано се прибират родителите. Бидейки достатъчно либерални, те се отнасят с разбиране към множеството заспали кой-където-свари в апартамента им тийнейджъри, към планините от бутилки, чаши, храна и боклуци по пода. Пристъпвайки много внимателно, за да не събудят някого, те се отправят към своята спалня, където виждат на съпружеската спалня да спи избраникът на дъщеря им със смъкнати панталони и тя, сладко спяща до неговото не малко мъжко достойнство.
Майката и бащата в един глас:
- Света!
Светлана, събуждайки се: 
- Ох, извинявай, извинявай! - след което продължава процеса.

26 май 2013

Синята "Маракана", синият "Риасор", синият "Парк де Пренс"

Един от най-известните моменти в историята на футбола е финалът на Световното първенство през 1950 г. "Финал" е силно казано, тъй като това е единственият Мундиал без официален финал - победителите от 4-те предварителни групи влизат в една финална група, играят всеки срещу всеки и първият е обявен за световен шампион.
За финал обаче се смята срещата Бразилия - Уругвай (1:2), която на практика определя кой да бъде първи. Преди нея Бразилия има 4 точки от две победи над Швеция и Испания, докато Уругвай има точка по-малко заради равният с Испания. До този момент бразилците преминават с пълна пара през всички противници, страната е обзета от еуфория, достигнала своя пик в денят на финалният мач, когато бразилските вестници излизат с големи заглавия: "Бразилия е шампион!".
Казват, че уругвайският треньор Хуан Лопез Фонтана вместо да надъхва с приказки своите футболисти в минутите преди мача, просто влязъл в съблекалнята и хвърлил на земята един от местните вестници. Резултатът е известен - след нулево първо полувреме, в началото на второто Бразилия повежда, но в средата на полувремето Уругвай изравнява (което все още прави Бразилия шампион), а 10 минути преди края Гиджа отбелязва втори гол, който прави Уругвай шампион за втори път в историята му.
На препълненият стадион "Маракана" (построен специално за Световното) публиката замлъква. Официално на стадиона са присъствали 199 854 зрители, неофициално се сочат над 210 000 - най-посетеният футболен мач в историята на футбола до ден днешен. След края на мача 4-ма от тях остават завинаги там - двама получават удар, а двама се самоубиват. Предвидената официална церемония не се състои - тогавашният президент на ФИФА Жул Риме се оказва в тълпата, бутан от всички страни. Някак си достига до уругвайският капитан Варела, подава му мълчаливо купата, стиска му ръката и това е, Уругвай е шампион. 
8 години по-късно Бразилия все пак става световен шампион, а след това стига до върха още 4 пъти.
43 години по-късно подобна драма се разиграва на стадион "Риасор" в Ла Коруня, Испания. Местният "Депортиво" води в първенството през целия сезон, по петите му е "Барселона". Преди последния кръг от първенството Супер "Депор" е с една точка пред "Барса" и посреща "Валенсия", а каталунците са домакини на "Севиля". На "Депортиво" му е необходима само и единствено победа, за да си гарантира първото място - при равенство ще се изравни по точки с "Барселона" (при условие, че "Барселона" победи "Севиля", естествено) и ще остане втори заради по-лоша голова разлика. 
Двата мача започват по едно и също време. "Валенсия" се окопава пред вратата си и се заема да отбива атаките на "Депортиво". Така на почивката резултатът е 0:0, докато на "Ноу Камп" "Севиля" изненадващо води с 1:2. При тези резултати шампион е "Депортиво".
През второто полувреме обаче "Барселона" си взема своето, вкарва 4 гола за да спечели мача с 5:2, докато "Валенсия" продължава с опълчението и удържа 0:0 до 90-тата минута, когато съдията дава дузпа за "Депортиво". Имало, нямало - дава я. Звездите на отбора обаче се покриват, никой не иска да поеме отговорността да бие дузпата. С това се наема защитникът Мирослав Джукич, който пропуска. Шампион става "Барселона", макар и по голова разлика.
"Депортиво" все пак успява да стане шампион на Испания 7 години по-късно.
Въобще, историята футбола е пълна с подобни моменти - когато Давид побеждава Голиат, когато изпускаш питомното и тръгваш да гониш дивото, когато разбираш колко много пътища има едва след като се е обърнала колата, когато в последната минута удряш греда или вкарваш гол. И "Маракана", и "Риасор", и "Парк де Пренс", и нашият "Васил Левски" дори в дъждовната вечер на 11 Ноември 1987-ма са само част от безбройните примери за това. 
Своят скромен принос към тези истории днес даде и моят "Левски" (макар че, ако се разровя из паметта си, съвсем не е скромен). Случва се, това е футболът. Има го и това, случвало се е и на много по-малки, и на много по-големи отбори от нашия. 
Просто трябва да продължим напред, а все някога ще дойде Видов ден и за останалите.

24 май 2013

Петък следобед

След секс:
Той: Разбрах, че не съм ти първият ...
Тя (палейки цигара): А аз - че не си ми последният!
***************
На практика главата на семейството е жената. А ако мъжът си мисли, че той е главата на семейството, значи жената е и умна!
**************
Истинската дама дори и пияна си остава дама!

20 май 2013

Изборите: Избирателите

Току-що отминалите избори потвърдиха за мен два не особено приятни извода: българинът не е запознат с функционирането на държавата и не знае какво иска. Незнанието на първото си пролича още по време на протестите зимъска - в началото бяха протести срещу високите сметки за тока, после преминаха през протести срещу правителството, еволюираха до справедливи протести срещу политиците и политическата система у нас, но когато се стигна до формулиране на искания нещата придобиха комичен характер. И в крайна сметка нито стана ясно какво точно искат в края на краищата протестиращите, нито на тях им стана ясно, че бяха много елегантно употребени от Бойко Борисов като повод за оставката му.
Незнанието на второто си личи най-вече в изборните резултати. Българинът, оказа се, не иска да го управляват нито ГЕРБ, нито БСП, още повече в комбинация с ДПС.
Добре де, ами тогава как и кой?
Никой, съдейки по ниската избирателна активност.
Жалкото е, че 20 години след 1989 г. все още не сме разбрали, отговорът на въпроса "Кой ще е?" от нас зависи. И че гласуването е единствения начин, по който се отговаря. Българинът очевидно е забравил или не прави голяма разлика между възможностите днес и изборите преди 23 години, когато правилните кандидати се избираха с 99,99%.
Българинът бучи, че турците избирали, че турците решавали, че турците си гласували и в Турция с турските си паспорти, и в България с българските, и си организирали автобусите с изборни туристи, и в същото време не осъзнава, че ако 4,5 млн българи излязат и гласуват, ДПС ще се ограничи с 15-20 народни представители. Българинът не иска да осъзнае, че при 400 000 получени гласа 20-30 или 60 000 гласа от Турция за ДПС не са от кой-знае колко съществено значение. Българите се възмущават от откритите 66 избирателни секции в Турция срещу едва 1 в посолството ни в Лондон, но да си спомняте някой да е протестирал против това?
Българинът не иска да го управляват и комунистите, българинът бил десен по убеждения, щото за комунистите гласували едва 25%, но в същото време си стои вкъщи, когато трябва да определи кой да бъде в НС, а алтернативите на комунистите като старите десни партии + "новата" звезда Кунева събират под 10% сумарно.
Ми какво иска българинът тогава?
ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака са в XLII-то ОНС само и единствено по волята на народа - на онази част от него, която по една или друга причина си е направила труда да гласува. Дали, защото смята, че това е нейно неотменимо право, дали защото не искат на власт да останат милиционерите/ да дойдат комунистите и турците, дали защото искат да видят планът "Сидеров" в действие няма абсолютно никакво значение. Важното е, че са си направили труда да гласуват. Сори, пичове, ако не ви харесват изборните резултати, но това е демокрацията - излизаш, гласуваш, броиш гласовете. Никой у нас не е закаран насила да гласува и на никого на са попречили със сила да гласува. И май не е зле да си помислим дали не е време да приемем американския опит - който иска да гласува да се регистрира като гласоподавател в общината, където живее. По този начин избирателните списъци ще се редуцират само до активно-гласуващите, "мъртвите души", за които толкова обича да говори проф. Константинов драстично ще намалеят и на практика няма да бъдат от значение за крайните резултати. А и ще направи доста сложно пазаруването на гласове в циганските махали.
Някой досега да я предложил тази идея - не говоря за политиците, те са последните, които имат интерес от нея? За протестиращите до преди 3 месеца питам, и за гласуващите/негласуващите от 23 години.
Ми какво иска тогава българинът? И онзи, който протестира, и другият, който не гласува?
Задавам си въпроса колко от българите знаят къде е приемната на поне един депутат от техния избирателен район? Колко от тях се обръщат към народните си представители (има такива, но ми е интересно колко са)? Колко от нас активно се интересуват от изпълнението на предизборните обещания на партиите, колко от нас питат своите народни за обещаното, но неизпълнено от тях?
Българинът не е разочарован от партиите, колкото и да ми го пеят това разни политолози - не, мерси. Ако е за разочарование, Левски и ЦСКА в последните години ядат бой от Сульо и Пульо в Европа и това е неприятно за редовия запалянко, но досега не съм видял левскари/ цесекари с 40-50 годишен стаж като привърженици да се разочароват; пак са си от Левски и ЦСКА. Българинът просто не обича да поема отговорност - смята, че гласуването е като да идеш на ресторант и да си поръчаш тройка кебапчета с пържени картофи и бира. Плащаш и получаваш - не ти се налага да ходиш нито да белиш картофите, нито да месиш каймата, нито да зареждаш бира в хладилника. Българинът си представя демокрацията и изборите така - ще гласува най-накрая за Големия пич, дето ей така, с едно махване на вълшебната пръчица ще направи заплатите по 1 000 лв, ще накаже комунистите и ще изгони турците, без бай Избирател да си мръдне повече пръста след изборите. И затова за 24 години масовата част от българите гласува за СДС, НДСВ, ГЕРБ или не гласува, но така и не се получаваха нещата и накрая винаги бяха виновни комунистите и турците. Т.е., някой друг.


19 май 2013

Лора - Нова&Рая

Единственият българоезичен албум на Лора, Нова. Купих си го за 2 лв от
кошарката при касите на Технополис. 
Някъде в интернет преди доста време мернах много точната диагноза, че Евровизия е нещо като параолимпийските игри за музиканти. Не знам дали някой от директорите на БНТ също го е мернал, но очевидно никой не е, след като с усърдието на торен бръмбар продължаваме всяка година да тикаме лайно след лайно към конкурса. И то с безброй скандали, почти всяка година- като се почне от платените sms-и за Lorain на "Каффе", мине се през бетер аматьорското изпълнение на Човекът-глас Човекът-гъз Човекът-вълк, победата на Миро над Миро и Миро, голямото желание и малките възможности на Поли Генова, малоумната песен и специфичните високи тонове на Софи Маринова (която я пратихме на Евровизията само и само за да изпеем пред цяла Европа Je t'aime, I love you, Ti amo и Будехавту в един куплет) и се стигне до отчаяния вход пак да пратим Елица и Стунджи. 
В общи линии, келепир има в тая работа, друго разумно обяснение няма.
Тия мисли ги споделям не за друго, а защото тия дни се сетих за една много приятна група, която се появи преди десетина години, Лора. Аз в началото мислех, че това е Лора Караджова и ми трябваше доста време да разсея тази си заблуда. Началото на века по принцип беше златно време за българската поп- и рок-музика, в смисъл, че след като в началото на 90-те се появяваха и разпадаха различни групи, някои създадени в края на 80-те намериха своята среда и слушатели и пак музиката вървеше нагоре, то в средата на десетилетието тази инерция свърши и стойностната музика у нас почна тотално да липсва. Така до към 1998-99 година, когато почнаха лека-полека да се появява една нова вълна от групи и солови изпълнители, отделно се появи и телевизия ММ по някое време, което също се отрази добре. 

Лора бяха една от групите от новата вълна, освен с "Нова" пробиха и с "Рая". Иначе в албума им има 10 песни, от които почти няма слабо парче; някои от тях са балади и са приятни за слушане на приглушена светлина.

И така, като се сетих за Лора и реших да се разровя в нета за техните песни, спомних си за Нова и Рая, обаче представете си изненадата ми, когато разбрах, че Лора първо вече не се казват така, а Amoric, и второ - емигрирали са в Ирландия, където се прехранват с участия по клубове. Най-приятното е, че са успели, имат и англоезичен албум, част от който може да се види в you tube, иначе целият може да се чуе в сайта им. Имат същото звучене както навремето, когато се казваха Лора - динамично, приятно. И това всичкото без да се налага участия в Мюзик айдъл, България търси талант и Х-фактор.
Всичко това го казвам с мисълта, че ако България иска да направи нещо по-запомнящо се от 5-ото място на Елица и Стунджи от 2005 година, не е зле да си помисли как тази група е успяла в Ирландия. А може някой ден и да се опита да ги изпрати да представляват страната ни, макар че на тяхно място аз не бих се съгласил (а и не бих се изненадал ако някой ден ги видим да представляват Ирландия, а не България).
Както вече казах, Евровизия е състезание за музикални инвалиди. А Amoric определено не са от тях.

18 май 2013

Артилерийската подготовка започна

Който е ходил в казармата би трябвало да знае, че атаката на едно пехотно подразделение или на по-голямо съединение се предшества от интензивна артилерийска подготовка. Целта на подготовката е да намали до минимум отбранителните способности на противника в зоната на атаката, така че като тръгне пехотата, срещу нея да няма почти никой или да няма никой, който да е в състояние да окаже сериозна съпротива. Е, това схващане може и да звучи архаично на фона на въздушните удари във войните от Първата война в залива насам, но за армия, която е дала на света първата военна бомбардировка и тактиката на артилерийския "огневи вал" винаги ще има значение. Идеалният вариант е родната артилерия не само да помете защитните линии на противника, но и да разпилее и неговата артилерия, която пък дебне нашата пехота да тръгне да атакува, за да я унищожи на свой ред. Да не намесвам тук авиацията и артилерийските дуели, че ще стане голяма касапница, пък не ми е такава идеята.
Звезда по поръчка
Не зная колко от миналите през редовете на БА и БНА ги помнят тия неща, но определено и без изрично да ги знаят, родните педерастки организации са ги взели на въоръжение и успешно ги прилагат на практика. Така например леката артилерия на педерасите (в лицето на Мария Илиева, разбира се!) днес сутринта първо започна обстрел откъм дир.бг, обяснявайки ни в клин, ни в ръкав колко е гадно да си нетолерантен (то пък толерантните като нея като са цъфнали и вързали!). В късния следобед се включиха и голямокалибрените оръдия на страниците на "Дневник". Публикуването на три сходни новини в сериозна медия като "Дневник" сериозно си понамирсва на платена публикация, която има за цел да внуши на широката общественост, че българинът е назадничав тъпанар, сходен по манталитет с алкохолизираните мужици в матушка Рус и диваците от Кавказките планини, начело с Курамицвили Изотзадзе. Имайки предвид мащаба на атаката, както и предстоящият след около 5 седмици гей-парад в София, човек остава с усещането, че всъщност Стоунуолският инцидент се е случил ако не в София, то поне в Пловдив.
На мен лично отдавна ми писна разни хормонално нестабилни и полово неопределени същества да ме обвиняват в липса на толерантност, или родните пишман-звезди за местна консумация като Мария Илиева, Поли Генова, Графа или поредният световно неизвестен победител в поредното музикално риалити да ми и обясняват колко е готино да си гей, да имаш гей приятели, и какви пичове са всъщност гейовете и въобще, колко сме изостанали от света след като не говорим за гей-бракове и права на гейовете, и т.н. захарен памук, ванилия и въздух под налягане в поредното платено интервю.
Не ви харесва ли? Те също имат права, а вие сте нетолерантен! И това
всъщност е красиво и модерно, а не извратено и неморално!
Цялата тази цел, която са си поставили обратните - еднакви права, бракове, осиновявания - може и да стане (някога!) и у нас. Не това е пътят, обаче. Няма как нормалните хора (оставете настрана щурмоваците на Боян Расате) да подкрепят една кауза, която идва отвън, която се натрапва насила на обществото, която се вкарва с шут в дневния ни ред, която е чужда на традициите ни и на манталитета ни, и чието чуждо финансиране се набива в очите. Няма как да стане с периодични кампании, в които щедро платените родни звезди под наем с престорена непринуденост ни обясняват  на "българина" кое правилно и кое не е, кое е добро и кое е лошо. Няма да стане с подобни рекламни изпълнения веднъж годишно, които дори мнозинството гей-хора у нас игнорират упорито.
Иначе, като толкова искат да си го правят тоя гей-парад, като е толкова важен за тях, нека си го направят. Ще го преглътнем. И без това тази война няма да я спечелим -  нашите цеви са износени от ежедневните грижи за насъщния, по-малокалибрени са и се бием на ежедневно на няколко фронта, а техните се смазват редовно от мощните западноевропейски и отвъдокеански фондации, бият по-надалече и се подновяват всяка година.

17 май 2013

Петък следобед

В аптеката:
- За вас какво?
- Тест за бременност, ако обичате.
- А какъв?
- Ами отрицателен, ако е възможно.
*****************
- Помощ, изнасилват ме!
- Млъкни, глупачко, сам ще се справя!
*****************
Учителката проверяваше съчиненията на тема "Как прекарах лятото". Проверяваше и плачеше - сега вече знаеше как да си прекара лятото, но годините не бяха тези ...

15 май 2013

Изборите: Партиите

Минаха 2 дни от изборите, страстите се поуталожиха, резултатите почти са ясни, почнаха да се правят сметки и анализи. 
В ГЕРБ не знаят какво да правят след пировата си победа. Тъпанарят от Банкя се скри и без да вдига кръвно, като дори не даде пресконференция в изборната нощ. Друг път не можеш да му затвориш устата, бута се пред камерите, пъчи гърди и говори за бой и шамари на изборите, все едно току що е завършил не основният акт на демокрацията, а някакъв махленски тупаник. Сега надничат объркано от кьошето, дето са се свили и хич не приличат на победители. Едно е ясно след тези избори, следващото правителство, каквото и да е то, няма да е на ГЕРБ и това е най-хубавото в случая. Въпреки бабаитската стойка, въпреки жалкият опит на доскоро управлявалите да опипат почвата (и на свързани с тях лица; последното идва да покаже, че май вече в Брюксел са взети някои решения) за резервен ход. Силно се надявам, че това е началото на краят на ГЕРБ и тая шайка тъпанари скоропостижно ще отиде да прави компания на СДС и НДСВ.
БСП по инерция (особено откакто Станишев е начело на партията) се обяви за победител въпреки почетното второ място. Макар че, според това, което подочувам и попрочитам в нета, май верно са победители, без да искат. И това второ място е на фона на паниката, в която беше изпаднал Борисов в края на управлението си (Дянков уволнен си!; не е, че не бил гласуван в НС; уволнен си, правителството подаде оставка!), перманентната му хипертонична криза, от която го извадиха с общи усилия Негово светейшество и Главният мюфтия, скандалите с подслушването на Цветанов, разговорът между Борисов, Найденов и Кокинов в Банкя и най-вече - скандалът с намерените 350 000 бюлетини в Костинброд. Друг да беше, щеше да отвее ГЕРБ поне с 2:1 съотношение на гласовете. Само не и Станишев. Той се е свил като повито бебе и щастливо си гука "Свалихме ГЕРБ, свалихме ГЕРБ!". Е така е, повтарям се - най-хубавото е, че милиционерите са в запаса, със или без любезното съдействие на БСП. В интерес на истината, трябва да призная, БСП поне този път се постара малко с предизборната си програма - специално в частта и за доходите и данъците, но огромна част от избирателите дори не я прочетоха само защото идва от БСП. Някаква странна шизофрения има у българите, хем искат повече пари за майчинство, а като им го предложиш, го отхвърлят. Като цяло БСП пропусна да акцентира върху милиционерщината на ГЕРБ; не се използваха достатъчно апартаментите и доходите на Цветан Цветанов, кадруването в съдебната система и изборът на Владимира Янева, скандалът с дюните в Несебър и кума на Цветанов, спането на Борисов в Осло, "Ало, Ваньо ... " (в белите държави за такива неща си отиват правителства и министри влизат в затвора),  скандалите с изборите на конституционни съдии, "калинките" във властта и особено скандалите с незаконното подслушване и най-вече тристранката Борисов-Найденов-Кокинов. Станишев (БСП) така и не вдигна достатъчно шум, че възмутителното в случая е самата среща и споделената информация, присъствието на Кокинов в Банкя, а не пишкането на Бойко Борисов или който е там в тоалетната (нещо, което е трудно за възприемане за обикновения милиционерски мозък). Освен това ГЕРБ през цялата кампания бягаше от дебати, но и БСП май не ги търсеше особено активно (макар че ако от другата страна ми извадят ей туй, и аз няма да ги търся). И друг път съм казвал, че между Борисов и Станишев винаги ще предпочета Станишев, но трябва да призная, че Румен Петков не е далече от истината в случая. Та Станишев добре го изигра хода с министър-председателския пост в този момент, не е зле да си помисли и за подобен ход и като партиен лидер за след около година.
ДПС дори и след Доган си остава партията на олигарсите, на мръсния капитал и на обръчите от фирми. Но, вече имат депутати от София, а се оказа, че няма и 500 гласа във Видин са достатъчни да вкарат депутат и от там. Не е зле останалите партийни лидери да се понаучат на някои неща от ДПС. Не отричам правото на българските турци да участват в политическия живот у нас, но не ми е приятна ролята, която ДПС играе в него. 
Последната парламентарно представена партия е Атака. Слушах пресконференцията на Волен Сидеров - глупости, облечени в националния флаг. Планът "Сидеров" се размахва като нещо средно между "Моята борба" и цитатите на Лао Дзъ. Воленчо много удобно премълчава някои факти, за да подчертае мизерията на българския народ, като в същото време предлага имагинерни решения, които, не дай Боже да почне да ги осъществява - Виденовата зима ще ни се види като детска игра. Толкова леко борави с понятия като "национализация", "разваляне на концесия", "1000 лв заплати", все едно е жонгльор в цирка. Подозирам, че следващото правителство ще има неговата мълчалива подкрепа до определен момент, в който Волен ще намери повод да я оттегли, ще вдигне шум и ще отидем на нови избори, на които той ще се опита да си осребри цирковите номера.
Не мога да не отбележа и смъртта на СДС, крайно време беше след десетките глупости, които правиха там, а също и залезът на Костов - нещо, което трябваше да се случи преди 8 години, ако не беше тогавашната избирателна система.

11 май 2013

Ден за размисъл

Разсмисляй, народе и внимавай за кого гласуваш.

Тая да ходи да се дообразова, има нужда.

Тоя да ходи да пасе овцете, като толкова се търси овчо.
И хилядите като тях. Простакът разбира само от бой! 
Да им покажем директен червен картон!

10 май 2013

Петък следобед

Той беше много скромен младеж. Толкова скромен, че жените разбираха, че е имал оргазъм от втората чертичка на теста ...
******************
Момиче разказва на приятелката си:
- Когато бях на 14, тате ми подари 14 лв ... Когато бях на 15, тате ми подари 15 лв ... Утре ставам на 16 и не знам откъде да намеря 500 лв за аборт!
******************
Малко момиченце се прибира вкъщи и от вратата вика на майка си:
- А аз знам как се появяват децата у майките!
Майката, с изумление и любопитство и казва:
- Така ли? Я ми разкажи и на мен!
- Ами мъжът и жената се затварят в спалнята, събличат се голи, пишката на мъжа се изправя и надебелява, жената застава на колене и мъжът си пъха пишката в устата на жената. След това пишката пръска в устата и така мама има ново бебе!
Майката погладила дъщеря си по главата и с усмивка и казала:
- Не, миличко, така мама получава не ново бебе, а нов Мерцедес!

09 май 2013

С днëм победы!

Когда нибудь мы вспомним это,
И не поверится самим...


Днес в Русия и някои от бившите съветски републики за пореден път ще отбележат Денят на победата.
В някои от бившите съветски сателити разни дребни душици ще забравят, че 45 години и те празнуваха на днешната дата и ще изпълзят на светло да ровят костите на загиналите и да доказват за сетен път колко лошо е станало, че Сталин е спечелил, а Хитлер е изгубил. 
От 365 дни в годината само днес са толкова смели. И то днес, 20 години след падането на Стената. 
Може би защото не им се е налагало да отблъскват нашественици или пък да превземат позиции. Или може би защото не им се е налагало да намерят своя Ванюша ...

А е толкова просто да постъпиш човешки, да протегнеш ръка към един близък до нас народ и да помълчиш заедно с него за малко!

08 май 2013

Туй черното негър ...

Манго и Айшето тръгнали на море с нощния влак. Качили се вечерта на Централна гара, харесали си купе, само те са в него - дръпнали  завеските, събрали седалките, събули се, качили краката и чакали да тръгне влака. И таман тръгнали, вратата на купето се отваря и на входа застава един огромен, мускулест и космат негър. Застава на вратата и мести погледа си от Манго върху Айшето и от Айшето върху Манго. Манго веднага свалил краката си, обул си джапанките, лекичко се преместил на съседната седалка, после още малко, още малко, лекичко така и в един момент се изсулил покрай негъра и дим да го няма. Отишъл във вагон-ресторанта и цяла нощ бирички, кебапчета - къде купувал, къде дояждал. 
На сутринта влака спира на гара Варна и Манго тръгнал да търси Айшето. Тук Айшето, там Айшето - хората слизат, нея я няма. По едно време Айшето се показала на вратата на вагона, огледала се, видяла го, слязла много внимателно и много, ама много бавно тръгнала към него. Срещнали се и Манго попитал:
- Вай, Айше, какво стана?
- Вай, Манго-о-о-о, туй черното негър цяла нощ ми го слагал. Отпред слагал, отзад слагал, в устата слагал, в носа слагал, в ушите слагал - навсякъде слагал, цяла нощ ми го слагал!
- Тъй, тъй, Айше! Аз само кат` го видял си казал: "Ба, тоз ши *бе някой!"

07 май 2013

Мечтите на другите

През досегашния си живот съм мечтал за две неща.
Първото от тях е да гледам Дайър Стрейтс на живо. Е, Дайър Стрейтс са вече история, но поне Марк Нофлър издава солови албуми и прави концерти. Дори два пъти идва в България. А аз пропуснах и двата.
Първия път беше някъде през 2007-08-ма и за мое огромно съжаление тогава първо разбрах много късно за него, така че и дума не можеше да става да си намеря билет, и второ - него ден бях служебно ангажиран с една шваба, трябваше да го развеждам из заводите на фирмата. Така че и да си бях намерил билет, изгарях, щото се прибрах по никое врем вкъщи. А малко кофти ми стана, като разбрах в последствие, че някои колеги, воглаве с шефа, са били на концерта и за да могат да идат на спокойствие, са излезли от офиса по-рано и са се прибрали да се приготвят като хората.
За втория концерт на Марк в София разбрах овреме, още миналата година, но ... какво от това, като съм на 10 000 км от София? А най-доброто ми интернет-другарче е била. Купи си билет още през Декември и ми се изфука още тогава (аз така разбрах за концерта на Марк). Пък не върви да накарам малкото Кате да иде вместо мен на тоя концерт по няколко причини: то, първо, за музиката и текстовете на Марк Нофлър си трябва ухо и сърце, или го харесваш, или не. Второ ... другата седмица тя е на концерт на Бон Джоуви - не че искам да кажа нещо лошо за него, нямам нищо против, но да сравняваш Бон Джоуви и Марк Нофлър ... айде нема нужда!
Та така, мечтаех да ида на концерт на Дайър Стрейтс, но други отидоха.
Втората ми мечта беше, не се смейте, да си взема автограф от Марко ван Бастен. Лично. Тоест, да го видя на живо, а ако имам късмет, и да се снимам с него. Беше великолепен център-нападател, беше страхотен играч, беше ми любимец. Заради него станах фен на Холандия на Евро`88. Есента на същата година Марко ван Бастен дойде с Милан в София за да играе срещу Левски. Тук ни се размина, не ни вкара, но за сметка на това в Милано ни развинти - хеттрик за 25 минути, в края на мача още един. В София нямаше и как да ида на мача, тогава бях малък, сам никой нямаше да ме пусне, а баща ми да ме заведе беше мисия невъзможно, то и билети едва ли са се намирали лесно. Да не говорим пък да ходя специално да си взема автограф. 
18 години по-късно Марко ван Бастен отново посети София, този път като треньор на холандския национален отбор. И пак не намерих време да отида и да си искам автограф от него, но повече нямах желание вече и ми беше преминал и меракът. Защо ли? 
Ресторант Батистелла, Портобуфолле - снимка от интернет
Ами защото междувременно ми се случи да живея и работя половин година в Северна Италия, беше някъде в края на 2004 и началото на 2005 г., и там вечеряхме в един ресторант в селото, в което живеехме. А ресторантът беше разположен на пътя за Удине. Не магистрала, обикновен път. И там, в този ресторант, на една от стените бяха окачени снимки на почти целия отбор на Милан от 80-те години, с Гулит, ван Бастен, Рийкард, Малдини, Барези - правени в ресторанта. А на някои от снимките беше един от сервитьорите  (ресторантът беше семеен) като момче, заклет фен на Милан, сниман заедно със звездите. И с Марко ван Бастен, разбира се. И Маноел ми обясни: преди години Милан имал мач в Удине и на връщане автобусът им спрял при тях и за да обядват. И той използвал намалението, така и така са му дошли на крака, и се снимал с когото успял. Ама задължително докопал ван Бастен. Тогава, преди почти 10 години, гледах снимката на Маноел с Марко ван Бастен и си мислех, че той може би е искал да има друг живот, свързан не със семейния ресторант на Батистелла, че може би не е искал да става сервитьор и че е напълно възможно да е искал да завърши университет, но да не е имал финансовата възможност. Всичко е вероятно. Но ако аз съм осъществил неговата мечта (едва ли, но все пак), а той моята - като ги поставя на кантар, май това, което Мануел е направил тежи повече. Затова и не си дадох зор да ходя и да търся Марко ван Бастен през есента на 2006 година. Нямаше смисъл.
Та това са моите две несбъднати мечти, които ... е да, които не успях да осъществя, но които други осъществиха без да искат. Или може би не са моите мечти, може би аз съм мечтал мечтите на другите?

06 май 2013

И да не гледа Сънчо

Едно време, като бях малък, като направех беля баща ми ми гласуваше огромното доверие да си избера сам наказание. Аз, с тъжен глас и възможно най-тъжната физиономия, на която съм бил способен, сам си налагах суровата мярка "Да не гледам Сънчо еди-колко си дни". Не се смейте, едно време нямаше компютри, интернет, видео и ДВД, а и телевизията беше с 3 канала - първа, втора и руската. Пък и аз в онази възраст нито "По света и у нас" гледах,  нито филма след него, така че си беше бая наказание. 
Нещо подобно му готви Тъпанарят от Банкя на Цветан Цветанов - нямало да е министър, ако тая с подслушването се окаже вярна. 
Ако се окажела вярна?! И как ще стане тая, след изборите прокуратурата, чийто главен прокурор ти "сам си го избра" ще се престраши да му повдигне обвинение ли? И къде ще го съдят, в СГС, чийто председател е семейната приятелка на Цветанов ли? Че то ако беше за обвинение, Цветанов си беше отекъл още когато разправяше басни за имотно си състояние и доходите си за 2004-2009 година. Или когато прочете стенограмата на горнооряховските лекари от трибуната на НС. Тогава му се размина, каква ни е гаранцията, че няма да му се размине и сега?
Ако Цветанов толкова се притесняваше за доброто си име, щеше да се откаже от имунитета си. Ако прокуратурата пък толкова искаше да излезе истината наяве, щеше да си води дело срещу неизвестен извършител и на 13 Май би трябвало да повдигне обвинение срещу Цветанов - изборите са минали, няма имунитет вече, а дали е народен представител ще се разбере след няколко дни. 
Но не, налага се да търпим поредната порция бойкоборисови бисери (като че малко ни бяха за 3,5 години), поднесени ни чрез медиите. И то не стига, че ни заявява в лицето "Цветанов остава", ами и продължава да демонстрира неграмотността и простотията си. Тоя тъпанар за толкова години така и не се научи, че в белите страни има върховенство на закона и дали Цветанов е виновен или невинен трябва да се произнесе съда, а не Бойко Борисов; че тия работи се оправят с доказателства, а не с клетви в децата си; че подобни закани ("Ако  Цветанов е виновен, няма да бъде министър повече") могат да хванат дикиш само и единствено пред електората на ГЕРБ, чийто IQ, нека не се лъжем, не надвишава IQ-то на стадо овце. Там може и да мине. В белите държави Цветанов не би имал шанс да стане министър, защото вече щеше да е най-малкото обвиняем. Но не и у нас. У нас е работяга, пчеличка, черноработник, и, о да, за малко да забравя - кошче за душевни отпадъци. 
Аз мога да ви кажа, че и без да чакам заключението на съд и прокуратура за вината на Цветанов той няма да е министър след 12 Май. И не само той, и Борисов няма да е. Въпросът е дали Цветанов ще е подсъдим или ще му се размине само с негледането на Сънчо за месец?

05 май 2013

Просо сънува

Вековната мъдрост на българския народ е родила една прекрасна поговорка: гладната кокошка просо сънува! 
Преди 8 години в ролята на гладната кокошка се оказа Надето Михайлова в желанието си да формира правителство след провалянето на мандатите на БСП и НДСВ. Не, че имаше някакви шансове да получи мандат от Президента, нито пък имаше шансове да прокара кабинета си в Народното събрание, но поне се почуства още веднъж значима.
Днес в ролята на кокошката е Меглена Кунева. От сигурен участник в следващото Народно събрание преди 6 месеца днес ДБГ е на ръба да влезе (по-вероятно е да), но пък за сметка на това в компанията на Атака, вероятно Костов и вероятно още някоя малка партия. В такъв случай депутатите на Кунева варират между 20-22 и 10-12. Кой ще го подкрепи това правителство в такъв случай, и колко ще изкара с подобна подкрепа и въобще що за малоумна идея е първо да заявиш, че няма да се коалираш с първите две партии в Парламента, а след това да правиш планове за съставяне на кабинет?
Похвално е желанието на Кунева да демонстрира някаква загриженост за бъдещето на България, но ми е много чудно каква програма ще изпълнява правителството на ДБГ след като прословутата им програма "31 мерки за подобряване на нашия живот" първо не бе посрещната на "Ура" от народонаселението, и второ - някои дори направо я нарекоха обидна за българския избирател и я разкостиха тотално (и тук). 
Да си призная, обикновено новините за Кунева ги пропускам - просто не смятам, че има да ми предложи нещо. Разбирам желанието и да разобличава популизма на Борисов и Станишев, но алтернативата "Дайте да дадем" не я прави по-различна или по-привлекателна за мен. Второ - въобще не смятам, че е политик с качества - присъединяването на България към ЕС се дължи на упоритата работа на няколко правителства, а не на факта, че тя беше последователно главен преговарящ с ЕС, министър по европейските въпроси и в последствие еврокомисар. Трето - смятам, че имам достатъчно акъл в главата си, за да не попадам в онази категория овце, които най-редовно поставят българския еврокомисар (независимо как се казва - Меглена Кунева или Кристалина Георгиева) в тройката на най-одобряваните български политици без да могат да посочат поне едно нещо, дето еврокомисарят да е свършил (хеле, пък и да е от полза за България!). Четвърто - моето лично мнение е, че "Движение България на гражданите" е поредното зайче от цилиндъра на едни хора, които вече се престарават в желанието си да ни пробутат поредния месия, който "да ни оправи" след провалите на Симеон ІІ и Бойко Борисов. И не на последно място - както и да го нарича, колко и ще мерки да предписва, каквото и да прави и да декларира, Кунева в момента се мъчи да осребри еврокомисарството си, но пак по мое мнение моментът вече настъпи преди 4 години на изборите за европарламент
А най-интересното в случая е, че само преди десетина дни друг един обитател на политическия курник заяви своето желание да участва в следващото правителство. Само че при него нещата са малко по-сложни, той държи то (следващото правителство) да е дясно и консервативно. Това, че и той е на кантар за следващото НС (и е по-вероятно да е вън) не го притеснява. Но за тоя духовен педераст не ми се говори в момента, прекалено е малък и нищожен да му обръщам внимание. Просто отбелязвам едно любопитно съвпадение, една странна жертвоготовност на Сульо и Пульо да спасяват страната. 
А освен поговорката за гладната кокошка за конкретния случай има още една и ми се струва, че е по-подходяща: цървули няма, гайда иска.

03 май 2013

Петък следобед

Ако една жена изтрие профила си в сайт за запознанства, значи се е омъжила. Ако мъж изтрие профила си в такъв сайт - значи усетил се е овреме, мръсникът!
****************
В киното контрольорката предлага на млада двойка:
- Програмката за седмицата?
- Не, благодаря.
- Шоколадче?
- Не.
- Пуканки, кола?
- Не, не и не!
Къса им билетите и ехидно казва след гърба им:
- А убиецът е шофьора!
Младежът се обръща и отговаря още по-ехидно:
- Ние и без това дойдохме да се чукаме.
******************

ICQ-чат, младеж от провинцията се опитва да свали гадже от града:
- не ти ли е любомитно как исглеждам?
- Стига ми това, как пишеш!