Един от най-известните моменти в историята на футбола е финалът на Световното първенство през 1950 г. "Финал" е силно казано, тъй като това е единственият Мундиал без официален финал - победителите от 4-те предварителни групи влизат в една финална група, играят всеки срещу всеки и първият е обявен за световен шампион.
За финал обаче се смята срещата Бразилия - Уругвай (1:2), която на практика определя кой да бъде първи. Преди нея Бразилия има 4 точки от две победи над Швеция и Испания, докато Уругвай има точка по-малко заради равният с Испания. До този момент бразилците преминават с пълна пара през всички противници, страната е обзета от еуфория, достигнала своя пик в денят на финалният мач, когато бразилските вестници излизат с големи заглавия: "Бразилия е шампион!".
Казват, че уругвайският треньор Хуан Лопез Фонтана вместо да надъхва с приказки своите футболисти в минутите преди мача, просто влязъл в съблекалнята и хвърлил на земята един от местните вестници. Резултатът е известен - след нулево първо полувреме, в началото на второто Бразилия повежда, но в средата на полувремето Уругвай изравнява (което все още прави Бразилия шампион), а 10 минути преди края Гиджа отбелязва втори гол, който прави Уругвай шампион за втори път в историята му.
8 години по-късно Бразилия все пак става световен шампион, а след това стига до върха още 4 пъти.
43 години по-късно подобна драма се разиграва на стадион "Риасор" в Ла Коруня, Испания. Местният "Депортиво" води в първенството през целия сезон, по петите му е "Барселона". Преди последния кръг от първенството Супер "Депор" е с една точка пред "Барса" и посреща "Валенсия", а каталунците са домакини на "Севиля". На "Депортиво" му е необходима само и единствено победа, за да си гарантира първото място - при равенство ще се изравни по точки с "Барселона" (при условие, че "Барселона" победи "Севиля", естествено) и ще остане втори заради по-лоша голова разлика.
Двата мача започват по едно и също време. "Валенсия" се окопава пред вратата си и се заема да отбива атаките на "Депортиво". Така на почивката резултатът е 0:0, докато на "Ноу Камп" "Севиля" изненадващо води с 1:2. При тези резултати шампион е "Депортиво".
През второто полувреме обаче "Барселона" си взема своето, вкарва 4 гола за да спечели мача с 5:2, докато "Валенсия" продължава с опълчението и удържа 0:0 до 90-тата минута, когато съдията дава дузпа за "Депортиво". Имало, нямало - дава я. Звездите на отбора обаче се покриват, никой не иска да поеме отговорността да бие дузпата. С това се наема защитникът Мирослав Джукич, който пропуска. Шампион става "Барселона", макар и по голова разлика.
"Депортиво" все пак успява да стане шампион на Испания 7 години по-късно.
Въобще, историята футбола е пълна с подобни моменти - когато Давид побеждава Голиат, когато изпускаш питомното и тръгваш да гониш дивото, когато разбираш колко много пътища има едва след като се е обърнала колата, когато в последната минута удряш греда или вкарваш гол. И "Маракана", и "Риасор", и "Парк де Пренс", и нашият "Васил Левски" дори в дъждовната вечер на 11 Ноември 1987-ма са само част от безбройните примери за това.
Своят скромен принос към тези истории днес даде и моят "Левски" (макар че, ако се разровя из паметта си, съвсем не е скромен). Случва се, това е футболът. Има го и това, случвало се е и на много по-малки, и на много по-големи отбори от нашия.
Просто трябва да продължим напред, а все някога ще дойде Видов ден и за останалите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!