29 ноември 2016

Кромуел и комунизмът

Любопитен съм, ако се появя на улицата с такава фланелка как точно ще ме
глобят?
Преди 16 (шестнайсет!!!) години, през 2000 г. ХХХVІІІ-то ОНС от нямане какво да прави, взе, че прие един Закон за обявяването на комунистическия режим за престъпен. Всичко бяха наредили, държавата цъфтеше и връзваше, само комунизма нещо им беше заседнал между зъбите. Самият закон, както обясняваха тогава депутатите от десницата (тогавашното СДС на Костов) имал повече морална стойност, отколкото да търси вина и отговорност от някого.
Самото съдържание на закона, според мен, е смешно, у нас герои постфактум и героизъм със задна дата с лопата да ги ринеш и е жалко, че Народното събрание се занимава с такива глупости. 
Това обаче беше преди 16 години, в края на миналия век, има-няма 10 години от падането на комунизма и може би за пострадалите от онзи режим това беше някаква морална утеха. 
Тия дни XLІІІ-от ОНС, пак от нямане какво да прави, очевидно всичко са си свършили депутатите, та допълниха въпросния закон. Пак обясняват колко лошо нещо е комунизмът, само че път вносителите на промените се пребориха онези години да се изучават в училище.
Голяма победа, няма що!
Сред малките победи е глобата от 200 лв за възхвала на комунистическия режим. 
Интересно, а убеждението на голяма част от хората в България, че тогава животът е бил по-лек, по-спокоен, по-справедлив и по-добър от днешния подлежат ли на глоба?
Знаете ли на какво прилича този постфактум антикомунизъм? 
На съда над Оливър Кромуел.
Две години след смъртта му тялото му е ексхумирано по нареждане на Чарлс ІІ, син на екзекутирания от Кромуел Чарлс І, подложено на "съдебен процес", след което мъртвият вече Кромуел е бил обесен. Самият Чарлс ІІ по времето на английската република едва ли се е радвал на кой знае какви кралски почести, след като баща му е бил екзекутиран по заповед на Кромуел, но пък като се качва на трона очевидно му идва куража. 
Какво да се прави, пусто, постфактум винаги е лесно да си смел!

27 ноември 2016

Първо място

Последна неделя на месеца и отново турнир на Флорина.
Предния път Симеончо се представи на ниво, но глупава загуба в първия кръг го изпрати срещу слаби играчи в следващите кръгове и съответно му влоши коефициента. Накрая първите 7 се събраха в 2 точки, победителят имаше 5, вторият 4,5, а след него 6 дечица с по 4 точки, Симеончо беше шести в крайното класиране. Така е, швейцарската система си има и минуси. Накратко, представянето му не беше много-много за хвалене.
Този път Врабчо трябваше да се понапъне малко, не сме в детската градина, не тренира от вчера все пак. Аз от отпреди "Златната пешка" още му набивам в главата да не бърза, да мисли какво да прави преди да си даде фигура, а не след това, треньорът му също му казва да не бърза, да играе по-спокойно, да гледа. Та Симчо си имаше предварителното подковаване.
На днешния турнир имаше много дечица, обикновено са около 20, този път бяха малко над 30. В първия кръг, където е голямата лотария, на Симеончо му се падна някакво детенце, за пръв път го срещам на този турнир, Симеончо го приключи без да бърза, без излишни драми и без паника. 
Във втория кръг обаче му се падна Берк Халим, на когото Симчо имаше да връща отпреди месец. Тогава Симеончо беше с фигура повече, с около минута и половина време, Берк имаше само 12 секунди, но Симчо се беше заблеял нанякъде, проспа един ход и Берк го матира. И на мен ми се е случвало така да ме матират, и аз така съм матирал без да искам, но на такъв турнир айде нема нужда! Та сяда му Берк, аз съм на тръни все пак, може и да не е било толкова случайно преди месец, обаче в един момент минавам да хвърля едно око, Симчо с фигура напред и в по-добра позиция, пак не се юрна да лапа пешки, изведе си предимството до края и го матира. Бой, шамари и сръбска музика.
В третия кръг отново му се падна някакво непознато момченце, това е да има много участници, някои ги виждаш за първи път. По едно време минавам да хвърля един поглед, Симеончо размотава някакъв кон на крайния вертикал, ма хем не знае какво да го прави, хем онзи му го иска, а Симчо не знае къде да го сложи, щото са му го пленили. Мисля си "Край, до тук с късмета", обаче онова момченце нещо се заблея, не взе коня, съответно Симчо използва намалението и му направи конска вилица на царя и топа със същия кон, айде вече с предимството на топ срещу кон премина в ендшпила и си го взе.
В четвъртия кръг очаквах да се паднат Симеон и Божидар, и двамата до този момент имаха по 3 победи, обаче жребият ги размина. Противниците им не бяха особено силни, на Божидар дори му се падна Моника, а тя тренира със Симеончо, но не е някаква особена сила. Тъй като обаче и двамата си взеха партиите, сблъсъкът между тях беше неизбежен. Лошото е, че не виждах при грешна стъпка на Симеончо кой може да бие Божидар в последния кръг. 
Така стигнахме до петия кръг, когато неизбежното се случи, Симеон и Божидар играха един срещу друг. Симчо принципно има победи срещу Божидар, но нещо му държи страх, а не бива, шахът не му е приоритетен на Божо, момчето тренира футбол и плуване, местенето на фигури е ако му остане време. На мен не ми е толкова за цел Симеончо да бие Божидар, колкото да се освободи от психологическата бариера. На предния турнир Симеон загуби глупаво от Берк в първата партия, а в последния кръг се падна с Божидар и така Божидар спечели; треньорката на Симеончо му каза след партията "Мони, ти беше загубил още като седна!", което си беше истина. Та ей това искам да излекувам, да не го е страх от имена, и най-силният може да загуби, и най-слабият може да спечели.
Това беше единственият кръг, в който не отидох да видя какви ги върши Симчо. По едно време ги гледам, и двамата си говорят, смеят се нещо ("Абе не си дошъл тук да си говориш бе!") - реми. Кой го предложи? Ами първо Симеон, ама Божидар отказал, после Божидар и Симеон се навил. Добре, казвам си, и двамата са на първо място, с 4,5/5, ако си спечелят последните партии ще стане въртележка. Докато беше шестия кръг обаче дойде Ани, треньорката на Симеончо и ми казва: 
- Аз му карах за ремито?
- Защо?
- Ами беше в по-добра позиция, на Божидар фигурите му бяха зад пешките, нямаше игра, всички фигури му бяха под удар, Симеон много добре се беше наредил. Знам, че му е психологическа бариера да победи Божидар на турнир, ето сега му беше възможността.
Може и така да е, но станалото е станало, нито ще го върнем, нито ще го оправим.
В шестия кръг обаче Божидар сяда на първата маса (значи е първи във временното класиране) срещу Бояна Иванова (друго момиченце от школата на ЦСКА), а Симеон на втора маса изтегля Моника (същата, която загуби от Божидар). Моника досега не е правила проблем на Симеон, няколко пъти са се срещали на турнир, не е губил от нея, докато Бояна има победи срещу Божидар в миналото. Аз ги гледах от края на залата, Симеон и Моника почнаха да си разменят пешки и фигури, в един момент минавам да ги видя, Симчо беше с фигура повече, а на съседната дъска Божидар беше взел фигура за две пешки. Накрая и двамата си взеха своето, Симеон матира Моника, Бояна колкото и да се бори, не можа да спечели и двамата (Симеончо и Божидар) финишираха на върха с 5,5 от 6 възможни и реми помежду им.
Тогава?
Тогава на помощ дойде допълнителния коефициент - ако преди месец Симеон беше играл с по-слаби противници и остана шести, този път противниците му бяха по-силни от тези на Божидар и съвсем заслужено му отредиха първото място.
На връщане то детенцето сияе, лети на 2 стъпки над земята, не мога да го стигна, един такъв горд, доволен, с медала на шията и купата в ръката - да го гледат хората. 
- А утре може ли да ида с купата на училище?
- ... с медала може, с купата - не!
- Защо?
- Защото си първи по коефициент, на Божидар няма да му е много приятно ако те види, това едно, и второ - следващия път може ти да се паднеш с по-слабите противници и дори да не си в тройката. Видя какво стана предния път, малко по-скромно го давай!
Детенце, какво да го правиш.
Ще се научи :)



26 ноември 2016

Сбогом, El Comandante!

Panta rhei ...
Имало е и такива мъже! 

25 ноември 2016

Котешки вицове

Котката - магическо същество, което само с едно "Мяу" може да получи от вас онова, за което на кучето му се налага да бяга, да скача, да дава лапа, да носи пръчки и пантофи и да ви пази къщата.
*****************
Преди да направя каквото и да било си задавам въпроса "А как би постъпила моята котка в случая?". Обикновено или ям, или отивам да спя.
*****************
Котката ми пробяга по клавиатурата и случайно се включи към SWIFT-а на известна банка. Докато се чудех какво да правя с внезапно появилото се богатство гадината пробяга обратно.
*****************
При най-малката опасност незабавно се скрий под дивана!
*****************
На определена възраст жените престават да завъждат мъже и започват да си завъждат котки.
*****************
Главното в живота на котката е да си отвоюва дивана.
*****************
Котките са пазители на велики тайни! Например как по цял ден да ядеш и да спиш и при това въобще да не напълняваш!
*****************
Котката е ходеща реклама на това какъв прекрасен би бил живота, ако не беше работата ...
 *****************
Аз спя с гаджето ти.  © Котката
 *****************
Вашата котка въобще не се сеща, че вие ходите на работа. Според нея вие просто стоите тъпо по 10 часа на ден от другата страна на вратата.
 *****************
Моята котка се събуди, погледна света с едното око и пак заспа. Струва ми се, че е напълно права.
*****************
Домашната котка разсъждава:
- Къде ли не само не им направих локви, и всеки път са недоволни! Не можеш им угоди ...
*****************
Взех си котка в гарсониерата. Сега е нейната гарсониера.
*****************
На моята котка всеки ден от седмицата и е почивен.

21 ноември 2016

Patria*

Йоло Денев е в края, положението е сериозно!
В новините: шествие срещу мигрантите в София.
Шестват едни такива здрави момченца, с черни якета, кубинки, национални знамена, патриотични лозунги.
Скандират "България за българите, чужденците - вън!" и с едни такива груби, тежки гласове, мъжки, дрезгави, да не си помисли някой от чужденците, че тук некви меки китки и недорасляци протестират. Мигранта трябва да се напикава само като ти чуе гласеца, да го е страх от сянката ти, па какво остава като те срещне на улицата?
Така трябва да е, имаме лоши спомени от последната масова инвазия на мигранти по нашите земи от втората половина на ХІV в. 
С`я, то трябва да се признае, че ако зависеше от мигрантите, нямаше да останат у нас и 5 мин., то всичко живо иска в Германия, Франция, Скандинавия - изобщо, там, където и ние искаме, ама нас не ни искат. И въобще, смешна история, протестираш, скандираш с дрезгав глас, а накрая пак си в онзи край на Европа, пак си най-беден и дори и иракчаните и пущуните, които бягат от ислямските фанатици и талибаните не искат да останат тук доброволно.
Но ти демонстрираш готовност да защитаваш родината си от тия гнусни нашественици, от тия абдахали! Patria все пак ...
Чудя се, при един реални бойни действия колко от тия със знамената ще са пред военните окръжия доброволно и колко ще трябва да ги търсим под креватите на жените им?

_________________________
* Patria - отечество (лат.)


20 ноември 2016

Златна пешка 2016

Турнирът "Златната пешка" за пръв път го чувам, а се оказа, че е неговото ХІІ-то издание. Турнирът е между-училищен, но на практика си играха обичайните заподозрени от останалите шахматни турнири. На практика училището-победител (32-ро СОУ) се оказа с половината отбор на ЦСКА.
Отляво надясно: Рая, Калоян, Симеончо и Божидар.
В училището на Симеончо отборът се сформира на пожар. До последния момент не беше сигурно участието, този да дойде, онзи да дойде, ми то и едно момиче трябва, ама да не е съвсем слабо, отгоре на всичко и турнир по математика имаше същия ден, но на изборът шах или математика Симеончо не му мисли много-много. Спортната Шахматната чест на училището защитаваме все пак!
Като цяло добре се представи, 3,5 от 6 възможни точки, ремито беше от загубена позиция, Симчо пак беше проспал нещо и се оказа с фигура по-малко. Двете му загуби са от деца, с които се е засичал и по други турнири и докато загубата от Боряна Аршинкова е донякъде допустима, момичето има данни, втората му загуба беше от някакво детенце, дето обикновено пълни бройката само, дори не съм го запомнил как се казва.
Но пък за сметка на това имаше силни партии, с пленени дами и особено накрая срещу 54-то СОУ беше размазваща партия. На хлапето срещу Симчо накрая му се плачеше, определено не очакваше да яде толкова бой. 
В крайното класиране училището на Симеончо събра +3=1-2, общо 7 отборни точки; една не им стигна за 3-то място, две за 2-ро. 
Мисля си, че шахматната чест на училището беше защитена подобаващо!

16 ноември 2016

12 ноември 2016

Съвпадение?

Гласувайте.
И ако не знаете кой номер да задраскате в бюлетината, помислете си, че на този свят няма случайни неща и съвпадения.
13 не е фатално число, 13 е номер на един роден победител.

11 ноември 2016

Два дни до балотажа

Остават два дни до балотажа.
Тетка Цецка на вчерашния дебат - к`во да ви кажа, тъжна история. То не бяха напъни да напада, да е агресивна, да задава въпроси, то не бяха ехидни усмивки, то не бяха коментари "Не знаете, не сте чел", то не бяха обвинения в лъжа и накрая се сети, че е общественичка, труженичка, майка и жена около критическата, дори и убит от комунистите дядо извади от ръкава си.
27 години след 10. ноември да залагаш на антикомунизъм, да плашиш с тоталитаризъм и със завой към Русия ... и това да са ти най-силните аргументи, то дори и жалко не е!
Нещо повече - тетка Цецка и до ден-днешен не може да проумее, че е два пъти председател на Народното събрание не защото е най-начетената и най-компетентната сред депутатите, а защото Тъпанарят от Банкя така е решил. И това, че втори мандат пазиш Бокича от издънки в Народното събрание не означава, че притежаваш всички тези качества, които посочваш в предизборния си клип.
Тогава?
Балотажът е след два дни. Знаете какво да правите.

10 ноември 2016

Страховете от червения генерал

Червен генерал президент на държавата - не допускам такава възможност!
Разговорът е - оставаме ли в ЕС и НАТО или отиваме към рязко насочване към Путин?! Ген. Радев беше кандидатура на Георги Първанов. На мен не ми е приятно, че кандидатът на БСП е най-малкото равен, с който и да е друг кандидат в държавата

Петър Москов, министър на здравеопазването в нощта на 6 ноември.

Г-н министре!
Петърчо мамин златен!
Честно казано, боли ме фара какво ти е приятно и какво не!
Това не ти е 1944 година и генерал Радев не е довчерашен партизанин и днешен новоизпечен генерал от НОВА. Генерал Радев е тръгнал президент да става, не е почнал да ви национализира фабриките и банките, нито да ви натирва в ТКЗС-та (въпреки че на теб малко гимнастика с мотиката добре ще ти се отрази).
Това не са ти 90-те години да викаш по площадите "Долу БКП!" и всички да ти пляскат само за това колко силно викаш, а ти да се оглеждаш ухилен каква умна приказка си казал. Времената на необолшевишкото "Който не е с нас е против нас!" и на примитивния антикомунизъм отминаха отдавна, май само ти не си го разбрал.
На мен не ми е приятно да давам пръстови отпечатъци като отивам в болница. Аз съм влизал в болница в Холандия и във Франция, никъде не са ми искали отпечатък. Само в родния Булгаристан.
Ето ти тема за размисъл, напъни си малко мозъчето.

09 ноември 2016

Царят, референдумът

Седя и го гледам как Славчо се пеняви за резултатите от референдума.
И как обяснява, и как чертае разделителни линии между "нас" и "тях", между "Народът" с главно "Н" и "политическата класа" 
И как се държи като хунвейбин - отначало опонентите му се опитваха да спорят аргументирано, но после видяха, че от аргументирани спорове със Слави и сценаристите му файда няма, то на тия дебили каквото и да им кажеш, те аргументи не признават, щом не си с тях ти обслужваш политическата класа, ти си от другата страна на барикадата, ти си враг на народа.
И си мисля как овцете се юрнаха да гласуват на референдума без да имат и най-малката представа какво вършат, без да им обяснят какви ще са последствията от този референдум, без да знаят какво ще стане ако резултатите от референдума станат задължителни за изпълнение. Е, имаше някакви там политолози, ма ... оказа се, че обслужват политическата класа.
И така, както си седя, се сетих изведнъж за 2001 година, когато Царят се върна от Мадрид. Върна ли се, върнаха ли го няма значение. Той тогава май президент се гласеше да става, Костов го отряза и Царят обеща, че ще ни оправи за 800 дни, направи си партия и спечели изборите за Народно събрание. И още как ги спечели, 120 мандата, отделно някакво менте "Национално движение за цар Симеон Втори" му взе 3.5% от гласовете, това бяха поне още 5-6 депутата.
Е, 800 дни минаха и заминаха, пък реките от мед и масло нещо ги нямаше никакви. Имаше там някаква програма за насърчаване на дребния бизнес, раздаваха по 5 000 лв безлихвени кредити на желаещи да строят чешмички. Икономиката така дръпна от тия чешмички, въобще цъфна и върза ... Па какви слухове вървяха тогава, Царят щял да вдига заплатите, Царят щял да докара пари от чужбина, той много се имал с арабските монарси, те щели да му дадат пари, да инвестират. 
Та въобще, май е достатъчно някакъв педераст (педераст, педераст, но облечен във власт) да се изтъпани по телевизора и да почне да обяснява, че еди как си, еди какво си ако станело, и няма начин да не се оправим! Къде за 800 дни и прочутото българско трудолюбие, къде с помощта на мажоритарната система и задължителното гласуване.
Както е казал Васил Левски, целите сме се изгорели от парене, и пак не знаем да духаме.

08 ноември 2016

Възможности за избор

Скъпи български народе!
Можеш ли на 13-ти да избереш това?
Не, нали! Хърватите вече са ни изпревалирили.

А смяташ ли да избереш това?


























По-добре недей!
Затова на 13 Ноември избери генерал Румен Радев, определено няма да се излагаме
пред чужденците и ще имаме президент, за който другите ще ни завиждат
!

07 ноември 2016

Между редовете за референдума

Този пост трябваше да го напиша преди референдума, но принципно съм далеч от мисълта, че съм някакъв велик народен трибун или оригинален мислител, който с една своя дума да влияе на масите и да увлича хората след себе си, така че мнението ми да формира и част от общественото мнение.
И на трите въпроса от референдума на Слави отговорът ми е "Не". В по-малка или в по-голяма степен. Ако КС беше оставил и 6-те въпроса, и на тях отговорът ми щеше да е "Не", имам си своите причини да мисля така.
  1.  Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
    Не, не го подкрепям, в блога си съм го казвал на няколко пъти защо (тук е най-подробно). Това, че така било във Франция и в Англия въобще не е аргумент за мен. Ако някой си мисли, че при едни мажоритарни избори Делян Пеевски или бат` Сали няма да са депутати само защото той не би гласувал за тях, да си помисли пак. Пеевски може и да не стане депутат от центъра на София, но в центъра на Пазарджик би станал от раз. А това, че във Франция в настоящия им парламент имало 12 партии и не знам колко си независими кандидати пък въобще не ме грее, ама грам. Качеството на работата на едно Народно събрание зависи от хората, а не от броят на партиите вътре в него. Още повече през 2009 г. също имаше възможност да се избират депутати мажоритарно - едно, че съотношението беше 26:5 за ГЕРБ и ДПС, второ, че едва ли някой от защитниците на мажоритарните избори би могъл да ми каже името на мажоритарния си депутат от онези избори (включително и Слави Трифонов и екипа му).
  2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
    Не, не го подкрепям. И това съм го казвал в блога си, но по-добре от мен го е казал Чудомир. Иначе вчера на изборите гласуването беше задължително, но избирателната активност си беше както обикновено, около 60% и около 3,6 млн избиратели. Както се казва, можете да закарате един кон до водата, но не можете да го накарате да пие. А и откъде-накъде ще ме карате задължително да гласувам на референдуми? Че аз може нищо да не разбирам от въпроса на референдума, що решихте, че трябва да си кажа мнението по него?
  3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
    Тук ще се съглася с генерал Радев - 11 лв са много, но 1 лв е малко.
Този референдум обаче показа едно нещо - българинът много обича да отговаря, когато (ако) го пита нещо държавата, и обича да отговаря с "Да". Без да мисли! Българинът не обича да мисли какво би станало, ако ... Българинът е казал, че депутатите трябва да са мажоритарно избрани, а това, че така обслужва не своите, а корпоративните интереси, българинът не го интересува. 
Добре, че резултатите са на косъм от това да станат задължително и сега отиват в Народно събрание.
Варианти има много. Може да се въведе активна регистрация за изборите (отиваш и се регистрираш в общината като избирател), може на мажоритарни избори на втория тур да отиват първите трима или пък всеки, който е над 10% (или 12,5%). Тогава няма да има проблем с ниската избирателна активност, защото ще се регистрират 4,5 млн гласоподаватели (примерно) и до урните ще отида 4,2 млн (примерно) - това си е над 90%. Вместо да се развяват разни халваджийски тефтери проверката на гласоподавателя може да става с електронен четец, може много неща, но никой не ги поставя (и няма да ги постави) на въпрос.
То затова имаме такава хубава поговорка за колата и пътищата.

05 ноември 2016

За храбростъ!

Това на снимките е медалът на моя прадядо. 
Знам, че прадядо е бил на Чаталджа през Първата балканска, а после през Първата световна е изпуснал фронта при Добро поле (за второто не съм на 100% сигурен, така са ми разправяли). Веднъж вече блогнах малко история от него, днес е ред и на този медал.
Знам, че дядо Стоил е бил тръбач. Имаме в семейството някаква снимка някъде от фронтовете, черно-бяла, цялата рота снимана на нея, добре, че дядо е с тръбата, та да го знаем кой е.
За какво точно е получил този медал дядо Стоил, честно казано, не зная. Знам обаче, че с мечове или без, най-големия медал всъщност е това, че е оцелял. Иначе името му щеше да е на паметника на загиналите в центъра на селото, а мен можеше и да ме няма.
Избелял, опърпан, над 100-годишен, едно от малкото неща, останали от прадядо ми - днес е Архангелова задушница и си мисля за онези, които ги няма, за да ме има мен.



04 ноември 2016

Два дни преди изборите

Следя внимателно предизборната кампания.
Следя тетка Цецка, посещава основно села, впрегнала е и Тъпанаря от Банкя, да ходи да обяснява колко км магистрала е построил, колко спортни зали, игрища, театри, киносалони, музеи ... Самата тетка Цецка навсякъде повтаря, че за нея са важни евроатлантическите ценности, че иска сблъсък на политики, че сега най-важни са стабилността, превидимостта и единството на страната ... грамофонната плоча няма изтъркване.
Смешен ми е Красимир Каракачанов с претенциите му за засилване на армията, за охрана на границата с Турция - все едно Гърция и Италия нямат армии, все едно те не си пазят границите, пък ето, мигрантите си минават откъдето си искат. А и да претендираш да се върне наборната армия, да се гласиш да ставаш главнокомандуващ на ВС и да си с шкембе като артелчик - това няма какво да го коментирам.
Трайчо, надеждата на десницата, много добре си говори за съдебна реформа, за отношенията с Русия, с ЕС, със САЩ, въобще много добре звучи, само дето е кандидат на политическа сила, от която зависеше и съдебната реформа. Той къде беше по това време, никой не пита?
Не знам кой е предложил генерал Радев, но е наистина много силно предложение.
Човекът много културно си говори, много разумно обяснява какво трябва да се промени, къде са ни слабите места, къде "издишаме", както казваше Миташки. И няма претенции да носи вълшебната пръчка в джоба си. Не влиза в лични нападки, не подчертава разликата между него и тетка Цецка, и нещо повече: веднъж не е споменал, че той е генерал от армията, генерал от НАТО, а не паркетен лъв като някои други. При него няма половинчати обяснения искал ли му е някой подкуп, предлагал ли му е, той приемал ли е, отказвал ли е?
С всеки изминат ден се убеждавам, че това е правилният избор за Президент.
Затова, гласувайте, хора, гласувайте за доброто на България!

02 ноември 2016

Четири дни до изборите

Народе мой, имаш 4 дни да мислиш за кого да гласуваш!
Мисли, народе, и мисли добре преди да посегнеш!
Да няма после, ама ние к`ва я мислехме, тя к`ва стана? 
Със сагата "жена - шеф на ООН" станахме вече за смях, да не станем и с "жена - шеф на държавата", че то няма да е много трудно, като гледам другите държави какви президентки си избират.